Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2013 08:20 - ЕНКИ В НАРОДНАТА ПАМЕТ
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1467 Коментари: 1 Гласове:
0



 imageЕнки заема главно място в шумерските митове. Той е пръв господар на Земята. Основава първия град – Ериду. Прокопава канали, насипва диги. Зарибява реките. В епоса “Мит за Енки и Ериду”(25) четем:

Направих моя дом на чисто място.
Сянката му пада връз змийското блато.
Шарани размахват опашки в него...

На няколко пъти се споменава за “шаран”. Явно, това е предпочитаният вид риба на Енки – в свободен превод това означава “воден цар”.

Като пълновластен господар, Енки раздава на боговете-анунаки длъжности и полагащите им се атрибути. Малка част от даровете изглеждат така:

- На Нинти – родилен камък; мазила и растения; нож за отрязване на пъпната връв; вретено, украсено с лазурит; сияен купел, с което тя се явява първата акушерка.

- На Нинсина (сестра на Инана) – каменна огърлица - небесна блудница.

- На Нинмуга (сестра на Инана) – златна игла; сребърен напръстник; обсидианов нож за отрязване на нишките - шивачка

- На Нисаба – тръстикова пръчка за мерене; през лакътя-шнура за мерене и насипване на дигите; гранични стълбове - писар на Абзу.

- На Инана освен другите блага, право да облича мъжки дрехи (по това тя се отличава от останалите моми).

Когато земен господар става Енлил, то негови стават заповедите, а благата остават у Енки. По-нататък заедно със сестра си Нинти създават човека. Той е негов защитник и благодетел. Дава му рало и впрегатни животни, семена, учи го на земеделие и занаяти. Подземните богатства са негов приоритет. Заедно със сина си Гибил (който изгаря пръстта), организира добива на руди и металургията.

Основното богатство на Енки са знанията. Ще разгледам календара, който той дал на хората преди хиляди години. За него се загатва в “Книгата на Енох”, а това е преди потопа. Календарът е развиваща се система, затова ще потърся по-ранните версии. Те трябва да съответстват на шумерския мироглед, т.е. това, което са им казали боговете-анунаки. Долната таблица представлява зависимост, която следва да се проявява във всички страни на бита и културата на следшумерските общества.                            
животно зодия планета бог
1 свиня козирог Плутон Ерешкигал
2 мишка водолей Нептун Е.А
3 вол риби Уран АН
4 барс овен Сатурн Нинурта, Нергал
5 заек телец Юпитер Думузи, Енки
6 дракон близнаци Марс Адад
7 змия рак Земя Енлил, Нинурта
8 кон лъв Венера Инана, Енки, Суд
9 маймуна дева Меркурий Инана, Набу
10 овен везни Луна Нана
11 петел скорпион Слънце Уту, Нанше
12 куче стрелец Нибиру Гула, Нинурта
В народната памет Енки съществува с много имена,
по много причини и поводи, защото:
Енки е нашият създател. Той е нашият баща (Нане,
Тате), а неговата сестра Нинти (Нана, Нанка, Нонка) е
нашата майка. Ние сме се появили от неговото семе и
носим неговите гени.
Енки ни е научил да се плодим и да се множим.
Енки ни е научил на металургия и затова носим
неговото име.
Енки ни е дал астрономическите знания.
Енки ни е научил на земеделие.
Енки ни е научил на животновъдство.
Енки ни е дал календара.
Енки е Светителят, който е създал Учението за
Великото Единство (ВЕД)
Енки е Боян (Имен), който създаде Учението за
ДАО.
ред на планетите по Сичин;

връзката Земя - Енлил и числото 7, което независимо притежават;

месец на български е “вез”, а това свързва “везни”, “месец” и Нана;

Набу има свещено животно “павиан” и го свързват с Меркурий;

Инана се явява с 9-лъчна звезда, именува зодия Дева;

Година “куче” загатва връзка на Нибиру със Сириус; Гула се придружава от куче;

Зодия Лъв е “водна”, тъй като носи името на водния дракон Лаббу. Воден дракон е и Левиатан, който очевидно съвпада с по-древния Лаббу. Затова свързвам с Енки тази зодия. Там води и календарния символ на планетата Венера –“кон”. От друга страна, от Лаббу извеждам думата “любов”, което е естествена стихия на Венера. Коя е, обаче, шумерската богиня на любовта?

По-нататък са посочени календарни примери, които са в унисон с горната наредба. Трябва да се има предвид, че това нареждане е ново, различно в доста места в сравнение с предлаганото от известните автори. Достойнсвото му е в практическото приложение.

В митовете за Енки има някои подробности, които с голяма точност намирам във фолклора. Така, задоволявайки нечии капризи, той приема поръчка:

“Донеси ми краставици, но с дръжките;
ябълки, но с клоните;
фурми, но с листата;
грозде, но с пръчките.”

Не вярвам някой да реши, че има голяма разлика между горното и “диня, но с въжето” (милината). По нашия край фурми няма, затова пък болната мома си иска “дюля, но с листа”. За гроздето изразът се повтаря точно.

След подялбата, Енки владее Долната земя – Абзу, Египет (Маган), а в междуречието - Ериду. В долната земя царува и Ерешкигал. Вероятно това е владение, останало още от заточението на Енлил в Абзу. Там се родил Нана, баща й.

Южното небе наричат “път на Енки”. Северната му граница е “тропикът на Козирога”, кръстен на ладията на Енки “Дивата коза на Абзу” или “козя риба”. Прочие, Козирог също е “водна” зодия.

Съпруга на Енки е Дамкина (ДАМ.ГАЛ.НУНА – съпруга на великия княз). Те имат пет сина. Енки има и няколко дъщери от други връзки..

Информацията за Енки в митовете и фолклора се припокрива частично, което предполага взаимно обогатяване. Намирам го с имената Никола, Янкул, Янкула, стари Яно.

Едно от имената на Думузи-пастира е Кулиана. Това значи “другар на Ан”. От кул-иан с разместване на сричките идвам до Ианкул или Янкул. От фолклора знем, че Янкул е планетата Юпитер. Според митовете, там е получена клетвата на овчаря. След смъртта на “пастира” (Авел също е пастир), бащата Енки поема и неговите функции. Трябва да се очаква разграничаване в песните между бащата и сина. Млад Янкула трябва да е Думузи, а Енки – стари Яно. Сега мога да си обясня, защо песните за Янкул са предимно в лазарския цикъл. Думузи (Тамуз) с легендите за възкресението е уподобен на Лазар. Намерих една песен за Янкул, която завършва така: “да дочекаш Лазаре, да дочекаш”. Значението на името е “божа помощ”(26) и без да се умува дълго, в него виждам “помощникът на бога”, везира, приятеля Кулиана – Янкул (младия).



ЧУДНА ЯБЪЛЧИЦА

Сон сонила Янкулица,
На утрина во неделя:
Изникнала яболшница
среде дворье песочина,
сребрен корен , злати гранки,
завързала пет яболки,
пет яболки позлакени.
Говореше Янкулица:
А Янкула господине,
да сум сон я сонила
во неделя на утрина:
изникнала яболшница
среде дворье песочина,
сребрен корен, злати гранки,
завързала пет яболки,
пет яболки позлакени.
Янкула е говореше:
- Янкулице бре, невесто,
тоа ли ти не текнует?
яболшница сама ти си,
а яболки наши деца!
БНПТ, Т.1,стр.350, Прилепско (Миладинови № 622)

Сънят на Янкулица е в неделя, слънчевия ден. Златото е “слънчев” метал, а златната корона на ябълката може да се разглежда като царска корона. Ябълковото дърво пониква “среди дворье песочина”, което може да бъде само “сред небето и звездите”.

Семейството на Янкул наброява точно 12 – той, Янкулица, 5 сина и 5 снахи. Това е основание да образува собствен съвет на 12-те. При това, като автор на календара, при планетите, зодиите и месеците Янкул запазва място и за членовете на своя съвет.

Следващата песен е лазарска от сборника на Шапкарев, №97, от Костурско, записана от учителя П. Орлев.

Седнал ми е стари Яно
да ми яде, да ми пие,
на сам дено, на Великден,
с неговите пет синови,
с неговите мили сна’и,
с неговата първа любна;
да ми яде, да ми пие
симид лебец от фурната,
рудо ягне препечено,
ройно вино преточено,
баш ракия преварена.
Преропало на дворови.
- Шчо ропова на дворови ?
- Ой ти, татко, стари Яно,
житари се, жито саке !
- На ти, синко, ключовите,
да отключиш амбарите,
да му дадеш бел пченица...

Около Янкуловата софра са се подредили 12-те месеца. Пръв е Янкул – януари. Следват: Янкулица, 1-ви син, 1-ва снаха и т.н.

На трапезата има две храни и две напитки, които са символи на четиритете сезона : лято - хляб; пролет - печено агне; есен - вино; зима - ракия. Изборът на храни и напитки не е произволен. Същото важи и за реда, в който се изброяват. Преди всичко тези, които тропат на двори не са гости, а молители. Формата на молба няма нищо общо с християнското “Моля ти се, Господи”, а е същото, като “Дай Боже дож” при обряда “Пеперуда”.

Житарите искат жито. И Янкул се разпорежда с ключовете от небесния хамбар. По същия начин винарите искат вино, а ракиярите – ракия.

Наличието на печено агне на Великденска трапеза показва дохристиянска традиция. Тук е праобразът на Гергьов ден. Той се е празнувал през (от) първия ден на петия месец. Съответства на празника Белтейн на келтите(27) .(Съпруга на Тамуз е Балтин).

Мъжките месеци, които се падат на Янкуловите синове са: трети, пети, седми, девети, единадесети. След като гощавката става през петия месец (втория син), следващият по ред син е седмият. На него Янкул дава ключовете от хамбара. Това е месецът след лятното слънцестоене – време за жътва. Тогава се отключват небесните хамбари и житарите получават исканото.

На винарите вино дава снахата “по - средна”. В сметката трябва да включим оставащите женски месеци осми, десети, дванадесети. Среден е месец десети – “елем”. Очевидно тогава ври и превира виното.

На ракиярите благата дава най-малката снаха. Тук се докосваме до неизвестна досега страна от българския бит, а именно – ракията са я варили през последния месец на годината.

Нормално е гостите да похлопат на портите. В случая те неизвестно как се появяват на Янкуловите “равни дворове” и какво правят – тропат. Като се има предвид сакралната същност на Янкул, това трябва да представлява цялостен ритуал. По цялата земя Българска на сам ден Великден се люлеят и тропат хора. Мегданът – това за ритуалния танц е дворът на Янкул. Хората са различни. Дружно набиват стъпките житари – посланието за голям берекет трябва добре да се чуе. Не остават по-назад и другите молители и всяка група играе свое си хоро (като стъпки, мелодия, такт). По хорото Янкуловата челяд трябва да определи що за люде са тия играчи и какво искат. И месец VII точно долавя ритъма на житарското хоро, както и Х месец хорото на винарите.

В песен, записана в с. Бяла черква, Търновско се пее:

“Де гиди Великден, Гюргьов ден; дето йе цяла неделя; що не йе цяла година; на оро да са наода; на либе да са налиба.” БНТ т. XIII № 604. Тук става дума за един празник. Малко по-продължителен, но един.

Потвърждение на горното твърдение намирам в песен №83 от “Добър юнак с добра коня”: “Мела Гергана дворове; със шимширени клонове; по Великден, по ората; по Гергьовден, по люлките...”

Метенето с чимширени клони явно е част от някакъв ритуал. Обръщам внимание на това - кога мете Гергана? Единството на действието поражда и единство на определенията, сиреч Великденското хоро и Гергьовската люлка стават едновременно! До този извод ме доведе и агнето на Великденската трапеза, но сега ще обърна внимание на същността на люлката и хорото като ритуал. Поставянето им в равностойна позиция в песента говори за еднаква ритуална значимост. Изхождам от скромния си опит – на гергьовската люлка се люлеят “за конопи”! В Златната клонка(28), четем: “ На много места из Европа танците и високите скокове са общоприети хомеопатични средства, с които посевите се “подканят” да растат нависоко. Във Франш-Конт например казват, че трябва да танцуваш на карнавала, та конопът да порасте високо”.

Така стигах до извода, че Великденското хоро е магически ритуал за плодородие. При това, според народните вярвания, св. Еньо (Енки) е закрилник на магьосниците.(29)

Какъв е дотук резултата? На Великден по цяла България се е правил магически ритуал – хоро. За подсилване на магията са завъртали хорото наляво. Целта на магията е комплексното плодородие – за хляба, виното, ракията. Обект на магията е Янкул; правилно направената магия го задължава да даде берекет

За астрологичната същност на хорото пише Николай Радев – Алдебаран.(30) Според него “хорото дублира енергетичния модел на слънчевата система”. С движението на хорото “се получава по закона на подобието мощен вибрационен резонанс, проникващ навън и навътре”.

Календарният ред дълбоко е навлязъл в същността на бита на българите. В една песен уговарят момиче да се потурчи. Тя е почти съгласна, но отказва с думите:

”Как да се потурча,
?ато те празници нямат.
Един байрям имат
и то никой не го знае кога се пада”.

В следващата песен божественото семейство е в пълен комплект.

Седнал ми е стари Яно
и до него Яноица
на постели бабукерни,
на перници копринени;
синои му свеки светат,
а снаи му диван стоят,
а внуци му слуга служат
да си чекат мили гости
мили гости водичарки.
БНТ Т.5, стр. 299, Прилепско

В тая почти статична картина се движат единствено внуците. На господарското ложе са главните – Янкул и Янкулица. Синовете по канона на Дао излъчват светлина, за разлика от снахите (ян-светло, ин-тъмно). Внуците на Янкул са синове божи или смъртни. Описваният празник е Водици. В три последователни дни - 6,7 и 8 януари - се почитат Енки, Енлил и сестра им Нинхарсаг (Йорданов ден, Иванов ден и Бабин ден)

Заслужава да обърна внимание и на Янкулица.

Леле, Янко, мили сине !
Ще те питам, да ми кажеш,
Да ми каяжеш, да не лъжеш:
Всяка вечер коня ковеш,
плочи туряш чисто сребро,
клинци ковеш сухо злато.
Вечер идеш, заран дойдеш,
Я ми кажи къде ходиш?
Мила майко, стара мале!
Като питаш, да ти кажа:
Вечер ходя във планина
във планина във пустиня,
тамо либя самовила,
самовила първо либе.
Самовила ме заклела
Да не казвам къде ходя.
СбНУ ХХVIII стр. 432, с. Вресово, Айтоско

Комбинацията “самодива – първо либе” не е често срещана. Като сравним с “Янкулица – първо либе”, може да се твърди, че Янкул не е женен за обикновена девойка. Когато самодива се омъжи за човек, бракът винаги е нетраен, дори да се роди дете. Янкуловото семейство е без “пукнатини”. Още за Янкулица научаваме от песен, която намерих в книга на А.Калоянов(31). Янкул се жени за Делидимка дрянополка, презморчанка. Девер на сватбата е Марко. Деверът може да бъде и брат на младоженеца, но по-близо до неговата функция е “побратим”. Та Марко трябва да преведе безопасно сватбата през морето (хаоса); за тази цел той разделя морето и сватбата минава по сухо. Далече е село Дряно поле. И никой не знае къде е точно. От други песни се знае, че там ходят Юнаците, в Дрянополската механа правят юнашки запои, че чак забравят за основната си длъжност – бой да се бият на ползу роду. Белезите на Дряно поле - самодиви, юнаци, на край света - съвпадат с основните характеристики на село Кушкундалево от едноименната приказка на Н. Райнов(32). Кушкундалево пък съвпада с Шамбала!

В българските приказки се случва юнакът да посети “долната земя’. Но това в никой случай не е “царство на сенките”, от което “няма връщане”. Там грее слънце, живеят хора, има градове и царе, водят се войни. Тази земя е близка по дух на Абзу в смисъла на З.Сичин.

В наше време рядко може да се чуе по радиото песента “Провикнал ми се Никола”, изпълнена от Борис Машалов. Затова ще обясня, че Никола се провиква от връх Стара Планина. Ще разгледам няколко връзки между планината и Никола.

Известен е връх Св.Никола – Шипка (от 1951 г. – връх Столетов). Най-западната част на Стара Планина е св. Николската до св. Николския проход. На Ф.Каниц разказали, че името произлиза от св.Николския кръст до караулната на прохода.

В българската топонимия на глед Св.Никола значително надвишава другите светии. За пример ще взема двата острова срещу Созопол - Св. Петър (15 дка.) и по-малкия, Св. Иван. Недалеч от тях (югоизточно от Бургас) е п-ов Св. Никола, който се измерва с квадратни километри (на него е с. Черноморец). От останалите светии е представен и Св.Илия със св. Илийски възвишения. Разликата е очевидна и необяснима на пръв поглед.

Една широко разпространена песен дава донякъде отговор:

Свет Никола вино пие
Вино пие – чаша държи
Сън заюсна – чаша изпусна
Сепва се и чаша хваща
Капка вино не пролива ...

Това става на трапеза и е забелязано от останалите светии. Обяснението, което Св.Никола дава е, че докато падала чашата, ходил да извади гемия, потънала в морето. Последвал възгласа: “И ние сме светци били... ”.

Очевидно канонизираният от църквата Св.Никола носи на плещите си много от качествата на Енки. Издава го и името на празника му – Никулден. Звуково почти се покрива с Янкулден. Вече разглеждах като подобни Енки и Никола (Янкул). Ив.Венедиков пише(33) : “Курбанът, жертвата, е риба, тъй като на Никулден се яде винаги риба, защото самият светец е покровител на рибарите и моряците...”.

Да, вярно че се яде риба. Казват, че на тоя ден във всяка къща трябва да има на трапезата поне една рибена кост. Но защо? Колко са рибарите и моряците?

Срещу това разполагам с Енки и наследника му във времето Янкул. Енки в “Мит за Енки и Ериду” е наречен косвено “бог, който обича риба”.

М.Джонова изследва мегалитен куполовиден храм-кладенец до с. Гърло, Пернишко(34).

Храмът представлява покрит кладенец, с подравнена площадка около него. Във вътрешността, на нивото на площадката има ниши, в които са намерени останки от жертвени животни. Всичко е иззидано от камъни без спойка. Храмът се намира в подножието на хълм, а на хълма има антична крепост. Разкрит е водопровод. Подобни храмове са открити на о-в Корсика, в Палестина и другаде и ги считат за храмове на Енки (бог на подземните сладки води).

Според мен, подобна конфигурация има в археологическия резерват “Сборяново”. Става дума за хълма на около 500 м северно от алианския манастир. На върха му има остатъци от градежи, които се приемат за антична крепост. Извън крепостта, в подножието, има изсечен в скалата кладенец, дълбок 17 м. и широк около 2 м. Водният стълб по настоящем е около 7 м., той е каптиран и се ползва от ВИК. Намерен е стар водопровод в посока към манастира. Част от кладенеца, намираща се над водното ниво, е съборена. Близо до водното ниво е оформена площадка. Кладенецът е отворен в горната си част. Построяването му е струвало значителни усилия. Ако има връзка с водоснабдяването на крепостта, то към него трябва да е имало и мощни помпи. Районът там изобилства от извори и се налага да приемем сакралната функция на съоръжението. Храм на Енки звучи много добре. Заедно с текето на Демир баба (Железният баща), кладенецът е част от големия храмов комплекс, включен в резервата Сборяново. Все пак да подходим предпазливо. В храма при с. Гърло са открити кости на жертвено животно – особен вид вълк. Засега мога да свържа вълка с Венера (вълча звезда) и нея с Енки. По-вероятно ми се вижда кучето (вълкът) да е пратеник към Нибиру - съответна на година “куче”. Нибиру пък ни води към върховния Ан (Илия).

Към Енки ни води и самият Железен баща. Той е благодетел на хората и е баща на 72 народа (прецесионно число). Дава на хората желязото и тук препокрива функциите на Енки и сина му Гибил. Като рудар и металург, Железният баща е с черни длани – реката през неговото владение се казва “Чернодланица”. Той “бръкнал с ръка в скалата” и от там рукнал изворът “петте пръста”, който се счита за свещен. Известни са подвизите на Железния баща на тепиха – там той няма равен на себе си. Но това е достойнство и на Микула Селянинович - герой от руските “былини”(35). А Микула, това си е Никола. Основното оръдие на Микула Селянинович е огромното рало – соха. То се произнася “саха”, което е част от името на Сахадева – брат близнак на Накула. Двамата са синове на Панду – герой от индийската Махабхарата, съответстващ на Енки. Както ще видим и по-нататък, Енки и синът му Думузи значително се припокриват.

Предполага се, че археологическият резерват “Сборяново” е на територията на свещения град на гетите Даус Дава. Превеждат го като “град на вълците”, но аз съм склонен да потърся за значение на “дава” същата българска дума. Тогава от даус - деус- бог, градът става Бог дава. Даж-бог или Бог-дан. При мен това е Енлил. Говоря за Енки, а се получава Енлил. Има и други особености. Патронните празници на светилището са Гергьов ден и Илинден. Тогава се събират множество хора от околностите и се колят курбани. Празнуват заедно алиани и християни.

Стигнах до извода, че в един храмов комплекс се почитат (и са били почитани) Ан, Енки и Енлил.

Известна е близостта между българите и алианите. Обикновено се казва, че разликата между двата етноса е колкото люспата на лука. Тази близост може да потърсим в по-предни времена. До XVI в. в Анадола съществува държава Караман. Тя е изследвана подробно от К.Венедикова(36). Оказва се, че между караманците и българите от Булгардаг е имало близко сътрудничество. Тя описва случай, когато при опасност за трона, престолонаследниците незабавно били изпратени при българите в Булгардаг.

Достоверно е известно, че поне част от алианите-шиити в България са преселници от Караман. За караманците се знае, че са потомци на огузи и тюркмени. Обитавали Западен Иран. Вероятно там са приели исляма в шиитската му разновидност. В началото на ХІІІ в. се настаняват трайно в Югозападен Анадол. Народностното им име идва от основателя на държавата – Караман, а за мен това е календарно име. По звучене е близко до Карломан и Шарлеман, въпреки че последните царуват 500 г. преди него. За това пък почти по същото време в България има двама братовчеди с име Коломан и първият от тях царува от 1244(5) г. (дракон). Името Караман предполага година “вол”, (или “мишка”) която е вероятно 1241 (1240). Не се знае кога точно той е станал самостоятелен владетел, но това е една от най-приемливите години.

За Караман споменават, че е седми потомък на Ширван хан, който дошъл от планината Елбрус. Струва ми се, че тук е важно и числото, и планината. Седмият прадед предполага свещен произход. Но да не забравяме иранския произход на Караман. В зороастризма свещената планина Хара березайти, както индийската Меру, се разполага на Север в протяжност Изток-Запад. Спрямо Иран, Кавказ отговаря на това положение. Върхът, на който живеят боговете, е Албруз. Там няма място за смъртни. Само някои от героите биват издигнати там от птицата Сиена (Гаруда). Албруз и Елбрус считам за синоними.

Свещения си произход Караман извеждал от седмия прадед. От името му Ширван хан : шир – шар – кар и ван – ман стигаме до Кар-ман.

Ще се спра специално на думата “кара”. По някакво негласно споразумение се предполага, че това винаги значи “черно”. За същата дума при К.Венедикова намирам значения “смелчага, храбър, неустрашим, сърцат”, също така: “освен запад и черен, означава: голям, крупен, силен, могъщ”. Всички трябва да се съгласят, че в изброените значения “черно” е споменато само един път. Доколкото в множество български думи има “кар” и “кара”, тяхното значение трябва да се преосмисли.

К.Венедикова привежда примери, които обогатяват календара. В 1204/5 г. (“вол”) – синовете на Маврозом получават титли от селджукския султан. Имената им са: Каратай, Карасонкор и Караташ. В първото и третото име личат “кар” - “вол”, но и “тай” - “кон” и “таш” - “петел”. Основателя на Османската държава наричали кара Осман. Той станал самостоятелен владетел около 1300 г., а 1301 е “вол”.

В календара черният цвят е съответен на стихията “вода”. Тъй като Енки е неразривно свързан с водата, близък до него ще бъде черния цвят. Впрегнати в желязната кола на Железния баща са биволите - брезият Сакар отляво и Караман – отдясно(37). Животните освен с черната си боя, са прочути с любовта си към водата и калта. Един от малкото епитети към тях е “брези биволи”. Така наричали бивол с бяло петно на челото. Споменах, че персите наричали своята свещена планина “Хара березайти”. При това “хара” не крие шумерския си произход – в оригинала “кур”, “кар” или “хар”. При руснаците дървото се казва “береза” и е предпочитан материал за надгробни кръстове. И така “брезия бивол” има значение и “свещен бивол”.

Имената на биволите никак не са произволни. На западния (левия) бряг на Нил е свещената Сакара (Sakkara). За да бъде биволът Сакар от западната страна, колата трябва да се движи на север, в посоката на Нил. Десния бивол, Караман, е по-работливия, по-силния. На десния бряг на Нил - срещу древната Тива - е Карнак. Там се издигат множество храмове на Амон. Амон Ра е син на Пта-Енки. Това е едно от основанията да приема, че Караман олицетворява Енки, а Сакар – Енлил. За Железния баща остана командването на впряга – ролята на върховния Ан. Да не забравяме празнуването на Илинден в свещената местност край с.Свещари (до с.Сборяново).

Впрягът се появява в същия вид и в една песен от Шуменско “Момче води керван”. Колата на момчето е желязна. В нея са впрегнати левият бивол Сакар и десният - Караман. Всичките 500 коли на кервана возят желязо. Много важна информация носи уточнението “Сакарчо, русчиненино” и “Караманчо, ямболченино”. Името на град Русе е тясно свързано със Св.Гьорги (гр.Гюргево се е считал за част от Русе), а държавата Грузия (Георгия) има име Сакартвело. Географски биволите са ориентирани Север-Юг, както Русе-Ямбол. За Енки е подходяща долната, южна посока, а за наследника на енлилството – северната. На държавно ниво съответна на Сакартвело съществува. Това е държавата Караман и тя очевидно се е разполагала южно от Грузия. Иначе, момчето свършило работата като капитана на Титаник - издавило кервана и спасило кожата.

На няколко места е записана легендата за водния бик. Общото в тях е, че след убийството на бика, водоемът му пресъхва. Водните бикове живеели в морето, а когато то се оттеглило, един от тях останал в блатото (езерото). Той имал дълги рога и лесно се справял с обикновените биволи и селските бикове. След това повеждал чардата, но не можел да замести убития бик, защото кравите не раждали. За да се справи с него, на селския бик, а в случая на Караман, поставили на рогата железни върхове. Караман победил жестокия противник и го гонил чак до Дунава. След това бездънното блато почти пресъхнало.

Трудно е да се разграничат проявленията на всеки от “голямата “ тройка. С риск да се усложнят нещата, ще се позова и на песен №1342. Съдържанието е следното:

Маринка отива за вода. На извора заварва три байрака – Халаджа, Караджа и Никола. Байраци – значи, това са трима войводи и след като двама от четиримата участващи са ясни, то другите двама са Илия и Иван. Въпросът е кой е Халаджа, и кой - Караджа. За “кара” дадох доста примери, че гравитира към “вол”, т.е. Караджа е Ан, Илия. “Хала” по-скоро води към Гьорги (змей), а той може да замести баща си.

Това разсъждение се подкрепя от названието на воденицата “караджейка”. Около Ан се обединяват понятията, близки до житото и хляба : зърно, клас, сърп, диканя и разбира се – воденица. Караджейката е необходимо звено в създаването на хляба и нейното название не може да бъде произволно, в страни от прякорите на Ан.*На турски караджа е сърна но и елен. Вишен Господ язди сур елен*.

На терена на Сборяново тези митове се разполагат добре. Алианският манастир е построен върху (до) изгорения манастир Св.Георги. Гергьовден винаги се е празнувал край манастира. А спътници на Железния баща (Демир баба) са конят му аладжата (защо не халаджа?) и кучката му синджирлийка. Аналогията синджир, ракия, кована гривна – небе с кучка (небесна кучка) води до Нибиру и Ан.

Според А. Алфорд(38) на Енки принадлежи зодия Лъв, което по календара е “кон”. На едно място се събират Венера, “лъв”, “кон” и Енки. От първичното име на лъва Лаббу изведох календарното име на цар Симеон – Лабас.

Накрая ще се спра на балканския лъв и Енки. Показах вече градацията бат-бал относно Енки и Мардук. Младшият владетел Мардук има известно отношение с нашите земи. Стара планина–Балканът граничи с морето при нос Емине (Емона). Амон Ра (скрития) или Мардук там обявява своето присъствие. Траките наричали планината Аймона. Името Ста-Ра на планината от Истар - Стар - бог разчитам Бог-Ра. Той е младшият съвладетел от най-висок ранг - Бал и Кан. (Съответен на Мардук от епоса Махабхарата е най-стария от 5-те сина на Панду – Юдищира. Считам, че “стара” се покрива от “щира”.) Наследникът на Енки по право притежава лъва. Лъв срещаме и до Ра. Очевидно няма никакво значение дали в Балкана са живели или не тия царствени животни. Връзката лъв и Балкан е на звездно ниво..
    www.rulinski.hit.bg/6R.htm                           



Гласувай:
0



1. olivie - А твърдиш, че с медитация знания не се придобиват, а?
20.12.2013 11:00
Кодирани са в ДНК, а "проговарят" чрез резонанс. Така както златното сечение на Леонардо да Винчи, резонира с разстоянието м/у базите в ДНК. Явно за това не ти е необходимо да ставаш масон и да ги зубриш, нали? И това е и твоята дарба - да усещаш истината още от първия прочит. Моите уважения.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8686720
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031