Блогът на budha2 :: Троянската война като реалност и като мистичен факт

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.12.2013 15:35 - Троянската война като реалност и като мистичен факт

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1034 Коментари: 0 Гласове:

Преди да започна да говоря за този мит, бих искал да посоча нещо друго, което повечето от вас вече знаят, но то е нещо, което трябва да се подчертава отново и отново. В хода на нашата пета коренна раса, т.е. във времето между края на Атлантида и началото на следващата – Шестата коренна раса, ще бъде направен напредък от най-голямо значение. Водачите на човечеството, неговите Ману, ще възникват в самото човечество. Никой от досегашните велики водачи, тласкали хората напред – водачите, дали им своите важни импулси в предишните коренни раси – не е преминал своята еволюция изцяло на Земята; те я преминаха частично на други планети, като по този начин донесоха от други светове онова, което трябваше да дадат на Земята като велики импулси. Онези Ману на Лемурия и Атлантида, както и главният Ману на нашата пета коренна раса, са свръхсетивни индивидуалности, преминали едно възвишено обучение на други планети. Това обучение им е позволило да станат водачи на човечеството.

Но през петата коренна раса високо развити човешки индивидуалности са обучили себе си така, че от Шестата коренна раса нататък те ще бъдат способни да станат водачите на човечеството. В частност водачът на Шестата коренна раса ще бъде човек като нас, само че един от най-напредналите, наистина най-напредналият сред хората. Той ще бъде същество, започнало своето развитие с началото на инкарнациите (преражданията), приблизително по средата на Лемурия. Този водач винаги е бил човек всред човеци, само че е бил способен да напредне по-бързо. Той ще е преминал всеки етап от човешката еволюция. Това ще бъде основната характеристика на Ману на Шестата коренна раса. Същества като него трябва да преминат всякакви видове посвещения, те трябва да бъдат посвещавани отново и отново. Затова петата коренна раса от самото си начало винаги е имала Посветени – така посветени хора, че това да им позволи да вървят по своя свободно избран път.

Нито на Лемурия, нито на Атлантида случаят беше такъв. Както на Лемурия, така и на Атлантида, онези, които помагаха на човечеството да върви напред, онези които управляваха и ръководеха човечеството, онези които бяха политически лидери и лидери на големи религиозни общности, бяха под влиянието на висши Същества. Те бяха пряко зависими от висши Същества – Същества, преминали собственото си развитие на други планети. Едва през петата коренна раса човечеството беше оставено свободно. Тогава ние имаме Посветени, които имат връзка с висши Същества, но на които не е дадено такова обхватно ръководство. На Посветените на петата коренна раса се позволява все повече и повече свобода относно детайлите. Дава се ръководство в общи линии, не само на Посветените, но и на онези, тласкани от тях. Импулсите им се дават, но по такъв начин, че от тяхната собствена духовност идва това, те да изпълнят нещата, които трябва.

Петте подкоренни раси, които познаваме, са: първо, подрасата на Духовността; това е подрасата, от която възникна индийската културна общност. После имаме подрасата на Огъня, това е персийската културна общност. След това имаме наричаната от нас древна халдейска подраса, подрасата на Звездите, от която израелтяните формираха един клон, всъщност най-важния клон. Четвъртата културна общност е онази, която създаде Гърция и Рим, подрасата на Личността. Петата подраса е тази на Света – културата, в която живеем самите ние, културата на настоящия етап от еволюцията, която ще бъде заменена от културна общност, идваща от Азия.

Наскоро описах великите Посветени на северните региони. По този повод аз посочих факта, че Посветеният (или всеки, който по някакъв начин е с свързан с посвещение) има отличителни знаци. Един такъв символичен знак е, че такъв човек е неуязвим. Тази неуязвимост, която откриваме при Зигфрид, можем да намерим също и при Ахил. В действителност в мита, с който е свързан Ахил, е скрито дълбоко езотерично значение. Трябва да осъзнаете, че онова, което ще изнеса пред вас, се случи постепенно през петата коренна раса. Ману така организираха водачеството на расата, че цялото ръководство на човечеството беше в ръцете на свещеничеството, получаващо своята инспирация направо от висши духовни Същества, от свръхчовеците.

На това свещеничество можеше да бъде поверена класификацията на човечеството. Не би било възможно да се извърши правилно разделение в касти освен в културни общности, водени от управници-свещеници. Затова кастите могат да бъдат намерени само в автентичните свещенически култури, в древна Индия и Египет, където начело бяха посветени свещеници – свещеници, които не следваха импулси, получени от кама, а само интуиции отгоре. На тях можеше да бъде поверено това да причинят важната класификация, която в своя произход в Индия и Египет беше напълно оправдана. Когато изучавате тези касти, вие откривате, че те са израз на целия план за развитието на петата коренна раса.

Според този план, ръководството на петата коренна раса трябва постепенно да премине от свещеническия мироглед към този на света (светския). Светският крал – един крал, който не е свещеник, нямаше да е възможен в първите етапи на петата коренна раса. Това беше невъзможно и на Атлантида, където водачът още работеше с определени сили, когато импулсът още не минаваше през мислещия ум. Но в петата коренна раса трябваше да стане едно спиране. Ръководството трябваше да бъде изцяло отделено от космическите сили и предадено на онези, получаващи божествени инспирации. Затова в Индийската и Египетската култура имаме свещеническо управление.

Свещеникът е Регентът, всичко произлиза от него. Свещеникът принадлежи към първата каста, а воинът – към втората. После идва кастата, която има чисто земни занимания. Така слизаме до степените на онези, занимаващи се със земеделие. Малко по-малко тези касти достигнаха до независимост.

И така, първата каста беше свещеническата. Втората – воинската. Никога няма да открием, че времевите отношения, появяващи се в хода на еволюцията, са същите като онези, проявяващи се външно в пространството. Моля ви да забележите, че ако едно пространствено отношение стане времево, то се явява в пропорцията четири към седем. Появява се по такъв начин, че четворното изразява седморното. Така през петата коренна раса четирите касти намериха своя външен израз във времето чрез постепенното обучение на независимост на седемте коренни раси. Пропорцията четири към седем идва от един специфичен закон.

Днес само ще кажа, че еволюцията се случва по такъв начин, че в първата подраса, във всички съществени неща, ръководството е изцяло в ръцете на свещениците. В лицето на втората подкоренна раса имаме такава, водена от свещеници-царе. Заратустра, истинският маг, е съветникът на свещениците-царе. През третата подраса водачеството може да премине към светски царе, които обаче следват ръководството на свещениците или на свещениците-царе. Едва в четвъртата подраса ние откриваме чисто светски царе – царе, които вече не са свързани със свещеническата сила. Тази четвърта подраса води своето начало от гръцкия народ. В Гърция за пръв път виждаме светски царе, а след като бяха основани гръцките колонии, в тях също откриваме светски царе.

Сагата за Троянската война е представяне на разпространението на елинизма; това е митично представяне на една езотерична истина – на разцвета на четвъртата подраса на петата коренна раса, както и на заместването на свещеническото ръководство (тогава в своя последен етап) от чисто светското управление. Това е много фино посочено в началото на Троянската сага.

Може би знаете, че материята винаги е представена от (символа на) водата. Нужно е само да насоча вниманието към познатия „Символ на вярата“, който казва „страда при Понтий Пилат“. Както знае езотерикът, това е неправилно предадено. Онова, което е казано всъщност, е „страда в pontoi pilatoi“, което означава просто „(страда) в сгъстена вода“. И означава „слезе, за да страда в материята“. Това изречение в „Символът на вярата“, казвано навсякъде в християнския свят, е било получено, когато думата „pontoi“ е станала „Понтиус“. Когато Талес твърди, че всичко произлиза от вода , той има предвид всеобхватната физическа материя, към която единствено можем да се отнасяме, когато говорим за физическите неща. Той използва термина „вода“ за физическата материя.

Физическата материя трябваше да бъде най-важното нещо за онези, които сега поемаха ръководството. Доминирането на физическата материя доведе до това да има светски царе. Преди това имаше само царе, имащи взаимоотношения с Божественото. Пелей е царят, който ще управлява на физически план, получавайки силата си от физическия план. Това е представено от неговата сватба с богинята Тетида – сватбата на водача на човечеството с материята на физически план, с богинята на водата, богинята на морето.

А от този (брачен) съюз се ражда Ахил. Той е първият Посветен от този вид. Затова той е неуязвим, освен в петата. Всички онези Посветени в четвъртата подраса бяха уязвими на някакво място. Едва в петата подраса щеше да има Посветени, които ще са толкова напреднали, че няма да са уязвими никъде. Ахил беше потопен в Стикс. Това означава да бъдеш мъртъв за земното и изтеглен към един по-висш план на виждане. Там ние имаме важен преход.

Духовният живот слиза за пръв път в средата на четвъртата подраса. За пръв път ние имаме нещо общо с физическа борба. Посредством това се поражда нещо забележително. Предишните водачи на света бяха освободени от кама, защото те трябваше да отклоняват себе си от всичко свързано с кама, докато тяхното предишно посвещение напреднеше до духовно посвещение. Докато имаше свещеници в стария смисъл, беше невъзможно някаква следа от кама да навлезе в управлението на света. Кама причини разделяне и доведе до това, съществата да се обърнат едни срещу други. По-рано също можеха да бъдат открити хора, противопоставящи се едни на други, но това не се дължеше на кама-манас, а се случваше, защото хората не бяха достатъчно напреднали да разпознават добро и зло.

По онова време хората не можеха да оценят войната със стандартите за добро и зло. Те не биха казали „войната е добра“ или „войната е лоша“, както не биха могли да определят лъва като „добър“ или „лош“. Доброто и злото се явиха в момента, когато кама-манас слезе, така че кама работеше заедно с манас, а човекът стана свой собствен господар и се обръщаше съзнателно към или срещу своя ближен. Именно тогава възникна съзнателната война. Това е показано в мита, където четем, че всички богове присъствали на сватбата на Пелей с богинята на морето Тетида – освен една: богинята, която дотогава нямаше влияние на Земята, защото не беше достигнат етапа, на който се получи съюзът на манас с кама. Тогава на физически план започва да действа богинята Ерида – богинята на раздора. Тя подхвърля ябълка – раздор, в човешката природа. Правейки това, тя беше единствената причина за първата война в петата подраса, която се състоя с пълна човешка отговорност. В Троянската война се изразява митичното. Преди това конфликтът се разрешаваше инстинктивно.

Всичко, което последва според мита е само по-нататъшно развитие на тенденцията, която вече съществуваше. Казва се, че най-прекрасната ябълка е ябълката на Ерида. Трите богини Хера, Атина Палада и Афродита – т.е. всичко, което по-рано беше божествена душа – се скарват помежду си, защото тези три богини символизират различни степени на душевен живот на висшия духовен план. Сега нещата вече не зависят от духовното ниво, а Парис е призован да решава от позицията на физическия план. Всичко слиза на физическия план. Решението също слиза на физически план. Но чрез това възниква нещо. Тук лежи същината на проблема, ето тук става ясно какво е заложено на карта.

Какво е онова, пред което трябва да се изправим, след като решението е взето от позицията на физическия план? Съюзът на манас с кама. Дотогава човекът е имал определени отношения с кама – отделни същества са се обръщали едни срещу други, но това още не е имало значението на добро и зло. Но сега кама се обединява с манас, като така делото става съзнателно. Знаете, че най-твърдата кама е отпаднала от Земята и я придружава като спътник, който е нашата Луна. Затова на езика на езотеризма ние бихме могли да наречем всичко онова, което ни придружава днес в Луната, „лайтмотивът“ на низшата природа; това е нещото, което ни дърпа надолу, големият знак, показващ ни в какво можем да се превърнем, ако бъдем победени от своята низша природа.

Съюзът на Парис и Елена
И така, важното в съюза на манас и кама през четвъртата подраса е, че човекът, който трябва да вземе решението, се обединява пряко с лунната кама, със Селена. Селена е не друга, а Елена. Съюзът на Парис с Елена в четвъртата подраса на петата коренна раса е символичен израз на съединяването на кама с манас. Човекът надарен с манас, намиращ себе си на физическия план, прихваща лунния принцип. Това се среща навсякъде в писанията от езотерично естество. Елена също така е онази, която свали долу Симон Мага и го свърза с елемента на кама.

Посредством това се предизвиква пълен съюз между принципите на манас и на кама на напълно съзнателния физически план. Това съответства не само на онова, което символизира Троянската война, а също и на онова, което се е случило в действителност. Троянската война наистина се е състояла. Въпреки че тя беше серия от реални събития на физически план, тези събития имат също и символично значение – те са мистични факти. Мистичният факт включва не само мистично съдържание, а представлява и мистично съдържание, което се проявява и външно: на физическия план. Моля, опитайте се да разберете това.

В началото на (бъдещата) Шестата коренна раса ще се развие едно влияние – не във висшите сфери, а в сферата на днешния съзнателен ум. В (настоящата) петата подраса това влияние е все още в своето детство, но така или иначе то вече се развива. Това е нещо, което произлиза от музикалния елемент. За петата коренна раса музиката вече няма да бъде само изкуство, а средство за изразяване на съвсем други неща, различни от чисто артистичното. Това е нещо, което насочва към влиянието на един особен принцип на физическия план. Най-значимият импулс на онези, пряко Посветени в петата коренна раса, ще бъде даден преди всичко единствено в сферата на музиката. Онова, което трябва да се влее, е не астрално, а е нещо от огромно значение в сферата на умствения живот на петата коренна раса. То е нещо, което човешката интелигентност ще разпознае като нещо важно, наричано Огънят на Кундалини.

Това е сила, която днес още спи в човека, но която постепенно ще придобива все по-голяма важност. Днес тя вече има голямо значение, има голямо влияние върху онова, което възприемаме чрез сетивото на слуха. През по-нататъшното развитие в шестата подраса на петата коренна раса Огънят на Кундалини ще придобие огромно влияние върху онова, което живее в човешкото сърце. Човешкото сърце наистина ще има този Огън. Отначало това изглежда само символизъм, но тогава човекът наистина ще бъде проникнат от една сила – сила, която ще живее в неговото сърце, така че през Шестата коренна раса той вече няма да прави разлика между своето благоденствие и благоденствието на всички. Човекът така дълбоко ще бъде проникнат от Огъня на Кундалини, че ще следва принципа на любовта като свое собствено най-вътрешно естество.

Огънят на Кундалини
В седмата подраса на петата коренна раса цялото човечество ще бъде в хаос, защото коренната раса тогава ще бъде близо до своя колапс. Но малък брой хора от седмата подраса на петата коренна раса ще станат истински синове на Огъня на Кундалини. Те ще бъдат проникнати с цялата му сила. Те ще доставят материала; те ще го предадат на водачите – на онези, които ще развиват човека по-нататък. Така петата коренна раса е насочена към висотите, които запалват божествения Огън; така от най-вътрешните дълбини със свещен плам бива запален божественият принцип, който повече няма да отделя човек от човека, а ще предизвика Братство, докъдето стига човешкото разбиране. И по този начин Братството ще бъде достигнато в нашата собствена коренна раса и в следващата. Този Огън ще живее в отделни индивидуалности. В онези, които са Посветени в хода на петата коренна раса, вече живее искра от този божествен Огън, който е начинът за братство и който ще сложи край на разделението.

Но това е едва в своето начало, то още е скрито, забулено от съществуващия живот на разделение. Силата на кама все още скрива Огъня на Кундалини. И понеже той се надига в забулена форма като предчувствие, като предупреждение, в непосредствено бъдеще той ще приеме друг характер. На илюзорния план божественият Огън е божествен гняв. Когато цялото човечество бъде проникнато от това Братство, той (Огънят) ще стане божествена Любов. Но докато бива чувстван в индивидуалностите като усърдие, той е божествен гняв. Той отстоява себе си, работейки с голяма сила в хората. И докато другите още не са достатъчно зрели, той се проявява като божествен гняв.

Чакрите и Огънят на Кундалини
Поетът, Посветеният, който говори за такива неща, винаги изразява това в началото на своята поема. Както посочих в случая при Одисеята, нейната главна тема е обявена в първите редове. И в Илиада също ще откриете, че слепият поет насочва към своята тема в самото начало: „Пей ми, О Музо, за оня гибелен гняв на Ахила Пелеев.“ Поетът говори за Огъня на Кундалини, когато казва това. Едва в петата раса може да се говори така за него. В самото начало, когато жрецът Калхас взема страната на жреца-цар на Аполон, вие виждате гнева, избухващ между Агамемнон и Ахил. И какво е онова, което бива победено? Състоянието жрец-цар. Троя е състояние, в което царят е под влиянието на древното свещеническо управление. Управлението бива заменено от чисто светския принцип. Тук имате перфектна илюстрация на факта, че онова, което побеждава, е не друго, а светската интелигентност. Посветеният на четвъртата подраса е Одисей – хитроумният, който получава посвещение в хода на своите странствания. Той не е бил Посветен преди това, той става такъв едва в резултат на опитностите, през които преминава. В удушаването на жреца на Аполон от змията вие виждате символизирано същото нещо. Змията е чисто земната интелигентност, тя задушава Лаокоон, жреца, представителя на старото троянско свещеничество.

Ако разбирате всичко това, вие виждате, че митът за Троя, както и много други като него, просто се придържа към една истинска световно-историческа последователност. Това е тайната, която Мистериите пазят. Те показват великите събития в историята на света на Посветените от тази възвишена гледна точка. В самите Мистерии такива събития бяха просто преподавани, а в старите гръцки Мистерии – древните Мистерии, далеч предхождащи Елевзинските – този важен момент, началото на четвъртата подраса на петата коренна раса и цялото й значение, беше сред другите неща, изнасяни пред учениците.

За онези, които не са запознати с теософското учение, това звучи фантастично. Но то е факт. Троянската война беше показвана в Мистериите, преди да се състои. Това е съществен принцип на Мистериите. Необходимо е Мистериите да се пазят в тайна, защото те разкриват не само великите събития на миналото, но също и бъдещите събития. Идните събития не бяха разкривани с цел да задоволяват нечие любопитство или прекалена жажда за познание. Онези, които бяха Посветени в Мистериите, са призвани да участват в оформянето на световната история. Те трябва да извличат от Мистериите (необходимите) сили, позволяващи им да правят това. Това е значението на Мистериите. Затова тяхното разкриване би означавало публично обявяване от някой на онова, което ще се случи в бъдеще. Всеки, правещ това, предизвиква крайно объркване сред своите ближни. Предположете, че нещо важно ще се случи след 500 години. За да се появи то, човечеството се нуждае от подготовка.

Определени индивидуалности получават импулси, позволяващи им да водят човечеството до момента, в който то ще живее при други условия – до момента, в който то ще стане достатъчно зряло, за да се пригоди към промяната и да я понесе. Посветените са в положение да понасят тези условия и да спомагат за тях. Предположете, че някой предизвика веднага събитие, години преди то да е необходимо. Тогава човечеството няма да е узряло за него. Всяка Мистерия един ден при съвсем различни условия става общо достояние, но това трябва да бъде при различни условия.

Днес още има Мистерии, която няма да бъдат разкрити преди (идването на) Шестата коренна раса. Следващата коренна раса ще живее при други условия. Всеобщото Братство тогава ще бъде нещо съвсем различно. Предположете, че днес някой (публично) оповести тайна, която е подходяща само за същества, развили качествата за Братството. В такъв случай той би злоупотребил с нея. Няма абсолютни Мистерии – има само неща, които при определени условия не могат още да бъдат понесени, и хора, които още не могат да ги понесат.

Сократ изпива чашата с отровата
Това е същността на Мистерията. Тя превежда себе си във външния ход на световната история. Онези, които разбират нещо от това, се страхуват ужасно да не би Посветените по някакъв начин, поради липса на прозорливост, да предадат нещо твърде рано. Винаги случаят беше такъв, че разгласяването на Мистериите водеше до най-сурови наказания. В древни времена наказанието беше смърт. Не го изпълняваха свещениците, защото те знаеха, че предателство в действителност не може да се случи. Но онези, които знаеха нещо по темата отвън, без самите те да са Посветени, се страхуваха от предателство на Мистериите. Самият Сократ стана жертва на такова становище.

(В окултните среди се смята, че Сократ е наказан да изпие отровата, задето преждевременно, макар да не е бил Посветен, е научил мистерийната тайна за хелиоцентричната система и е започнал да я загатва и разпространява. Подробности се дават в теософските трудове на мадам Блаватска.)

* * *

Автор: Рудолф Щайнер
Превод от английски: Радослав Радев

Нагоре