Блогът на budha2 :: ЗАКОНИТЕ НА НЮТОН СА ПОГРЕШНИ !

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.01.2014 12:34 - ЗАКОНИТЕ НА НЮТОН СА ПОГРЕШНИ !

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 745 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 21.01.2014 22:00

ЗАКОНИТЕ НА НЮТОН СА ПОГРЕШНИ !
Исак Нютон е един от най - големите учени в историята на науката . Освен законите за движение и закона за земната гравитация , той е открил закони на оптиката , разработил е диференциалното смятане и редица други неща . Дошло е обаче времето да се опровергаят и преразгледат нютоновите закони на механиката и гравитацията . Ще разгледам най - напред законите на Нютон и после тяхната ревизия .
Нютон , намиращ се в особено въодушевление , в " Началата " си формулира законите в тържествено повелително наклонение , като " божествено повеление ":
" Закон I. ( За инерцията , открит от Галилей ): Всяко тяло запазва своето състояние на покой или равномерно праволинейно движение , докато външно приложена сила не измени това състояние .
Закон II. Изменението на движението е пропорционално на приложената сила и се извършва по направление на тази права , по която тази сила действува . ( Това твърдение изисква прецизиране на понятието маса , защото масата може да се възприема от няколко различни гледни точки ).
Вторият закон ние записвахме обикновено във вида : F = mа .
Закон III.Действието винаги е точно равно на противодействието , или въздействието на две тела , едно на друго ще бъдат равни и направлени в противоположни посоки " .
Закон IV за земната гравитация. Що се отнася до хипотетичния закон на Нютон , изразена в т.н. Закон за всемирното притегляне , тя е формулирана в няколко тезиса : " притеглянето съществува за всички тела и е пропорционално на масата на всяко от тях "," притеглянето към всяка планета произтича и се състои от притегляне към нейните отделни части " . Обикновено ние записваме закона така :
F =gm1m2 / R2.

1 / Ревизия на закона за инерцията
Разглеждам гравитационна система от i на брой тела . Тяло m се движи във вътрешността на система от i-1 на брой тела . Най - голямото от тях е с маса М , а останалите се движат около него .
Сумата от радиус векторите на всички етерни потоци ( гравитационни потенциали Фi ) в произволно избрана точка на пространството , резултантният вектор е :
→N =ι→
ФРЕЗ=S Фi
N = 1
Първата производна по времето на резултантния вектор
dФ / dTРЕ ≠ 0 във всички възможни случаи .
Сумата от налягане на етерните потоци представлява вектор на етерно налягане , приложен върху една материална точка . Производната му по време има измерение на сила . Налягането на частици за единица време дава силов импулс . Във всеки произволен момент производната на резултантен поток е различна от нула по абсолютна стойност , изменя се по величина и посока непрекъснато с времето . От този факт могат да се направят два много важни извода :
А / . Началната скорост на всяко едно тяло непрекъснато се променя по големина , посока и направление , поради привличане ( по - скоро отблъскване ) от други тела . Получаваме пълно потвърждение на принципа на Мах , че движението на едно тяло е резултат от въздействието на всички останали тела .
Б / . При инерциално движение не може да съществува етерен вятър . Щом съществува етерен вятър , движението няма да бъде инерционно . Тъй като етерният поток е основна движеща сила за космическите тела , спрямо него при равномерно движение те винаги трябва да са в покой . Това не важи при ротацията . Но в общият случай аз производна на гравитационния потенциал винаги е отлична от нула , равномерно праволинейно движение не съществува и тялото постоянно ще изпитва ускорение , което може да бъде положително или отрицателно .
Какво е характерно за инерциалното движение ? Когато едно тяло притежава относителна скорост спрямо околната етерна среда , благодарение на отдадена кинетична енергия , то извършва закъснително движение относно тази среда . Движението на тялото в космоса е аналогично на движение във водна или въздушна среда , но закъснителното ускорение е съпроводено с по - малки и по - незабележими енергийни загуби . В крайна сметка инерциално движение на плътно материално тяло , както са изведени законите на механиката и евклидовата геометрия , не може да съществува в космоса .
По тази причина може да се изкаже универсалният :
ЗАКОН ЗА КРИВОЛИНЕЙНО ДВИЖЕНИЕ :
Тъй като dФ / dT ≠ 0 при всички случаи , и се променя с времето по абсолютна стойност и посока , може да се изкаже следнединтедин теорема :
ВЪВ ВСЕЛЕНАТА НЕ СЪЩЕСТВУВА И НЕ МОЖЕ ДА СЪЩЕСТВУВА ИНЕРЦИАЛНО ДВИЖЕНИЕ НА ПЛЪТНО ТЯЛО ( РАВНОМЕРНО ПРАВОЛИНЕЙНО ДВИЖЕНИЕ НА ТЯЛО )!
Това е в сила както за всички небесни тела , така и за всяка открита или неоткрита елементарна частица във Вселената , а извън нея не съществува движение . Затова всички учени и учители казват , че светът се състои от движения и вибрации , като орбитално движение наричаме затворени криви , по - големи от нашия кръгозор , а вибрации наричаме невидимите криви - траектории от микросвета .
Така I закон на Нютон никъде няма реална област на приложение във Вселената и добива само познавателно чисто теоретично значение .
Освен че промяната на скоростта на етерния поток във времето променя скоростта на едно тяло , самият космически етер представлява съпротивителна среда . Енергията на потока се разпределя между околни частици и се разсейва в пространството . Поради малка плътност на етера , този процес е незабележим при относително ниски скорости , но при големи скорости , когато търсим релативичен ефект , загубите на момент и скорост не могат да се пренебрегнат .
Един пример за съпротивление на космически етер ( а не на слънчев вятър ):
" Интересно произшествие се случи с американския спътник " Ехо " . След излизането му на орбита , със сгъстен газ била напълнена голяма полиетиленова торба . Получил се лек балон с диаметър около 30 м . Неочаквано се изясни , че за един оборот , под налягане на слънчевите лъчи балонът се измества от орбитата си на 5 м . В резултат на това , вместо планираните 20 години , спътникът се задържа на орбитата си по - малко от година " .
I закон на Нютон за запазване на праволинейно равномерно движение , докато друга сила не го промени е чисто хипотетичен и имагинерен , противоречи на Закона за криволинейно движение и фактически няма никакво реално приложение във Вселената .
Не може да съществува едновременно равномерно и праволинейно движение във всемира , както поотделно , така и заедно . Движенията във Вселената са винаги ускорителни или закъснителни поради влияние на етерната среда . Така ако магнитното поле на Земята изчезне , след определени дни Луната ще падне върху Земята .
Движенията във Вселената са винаги криволинейни , като това се отнася и за светлината . Например опашките на кометите са криви поради криволинейно разпространение на светлината . Светлината от своя страна се движи криволинейно поради движение на нейния носител - етерната среда в Слънчевото магнитно поле .
Единственото възможно изключение за равномерно , но неправолинейно движение е кръгово движение на частица от микрокосмоса или на тяло от макрокосмоса .
Ако едно движение не е принудително направлявано от допълнителни външни сили , като например триене на влак по релси , то във Вселената не може да съществува праволинейно движение . Обаче , ако движението е направлявано от допълнителна външна сила , неизбежно настъпват енергийни загуби , така че движението не може да бъде едновременно праволинейно и равномерно , такова движение не може да съществува във Вселената .
2 / Ревизия на закона за кинетично движение
Гравитационното земно привличане , което се измерва с масата по закона на Нютон F = γ м1м2 / R2 се създава от отразения етерен поток или от сянката на материята . Ако едно тяло има висока плътност , ще оказва по - голямо съпротивление на етерния поток от тяло с по - малка плътност , но същото количество материя . Също трябва да се очаква от тяло с неправилна ( несферична ) форма да има различно съпротивление ( тегло ) в различни проекции . Следователно две тела с едно и също количество материя и различна плътност в различни случаи ще имат различно тегло . Детската задача дали 1 кг желязо тежи повече от 1 кг вълна остана засега неразрешена , защото вълната във всички проекции ще тежи еднакво , а желязото - различно . Може да се докаже математически , че теглото в двете положения не може да бъде еднакво . Няма да се спирам на това доказателство , но опитно ще докажа , че едно парче желязо с маса 1 кг почти винаги в общия случай ще тежи повече от железни стружки с маса 1 кг и само в един случай на сферична форма ще тежи еднакво във всички направления .
Следва изводът , че тегловно - инерционната маса се отличава от представата за мярка на количество материя , защото зависи също от формата и положението на тялото .
За доказване на предните твърдения извърших серия експерименти с различни материали , измервани с помощта на електронна аналитична везна с точност 0,0001 грама . Измерени бяха шест тела с несферична форма в две проекции . Ще разгледам две от тях :
Опит А : Плътен железен цилиндър с диаметър 20 мм и височина 57 мм беше изтеглен в изправено положение и се установи тегло 139.3861 грама . Теглото в легнало положение беше 139.3858 грама . Теглото в изправено положение се оказа по - голямо от това в легнало полжение , М1 > М2 .
Изправен железен цилиндър има по - голямо тегло от същия в легнало положение .
II закон на Нютон за връзката между сила и ускорение , както напълно аналогичният принцип на Д Аламбер " , са един и същи закон , едно и също взаимодействие , разликата е относителна и се състои само в гледната точка на наблюдателя .
Поради това движенията и реакциите на т.н. гравитационни и инерционни маси са един и същи вид взаимодействие , следователно са еднакво приблизителни и неточни .
Опит Б : Медна пластина с приблизителни размери 2х50х100 мм в легнало положение на плоската страна тежеше 92,3007 грама . В изправено положение на тясната страна теглото се установи на 92,3010 грама . За да се намери връзка между площта и масата са необходими уреди с по - висока точност , тъй като разликите се получават в последния знак . Но безспорно разликата съществува .
F = ma ( където F е сила , m е маса , а a е ускорение )
P = мg ( където P е тегло , а g е земно ускорение )
Те не могат да се ползуват за прецизно измерване на количество материя дори в лабораторни условия , в които термините гравитационна и инерционна маса са само синоними на едно и също взаимодействие и поради това са еднакво неточни в качеството си на мярка за маса .
След като теглото зависи от формата и положението на тялото , законът е погрешен , най - малко неточен и приблизителен .
3 / Ревизия на закона за противодействие
III закон на Нютон гласи , че на всяко взаимодействие между тела или частици отговаря равно и противоположно противодействие . Той е частично валиден при силово взаимодействие между твърди тела , течности и газове , магнитно и електрично поле , но се нарушава при електромагнитна индукция .
Магнитните силови линии представляват сума от енергия на ротация на поток фотони , а електричното поле представлява налягане на същия поток от фотони . Те осъществяват налягане върху свободните електрони и протичане на електричен ток , ако има условия за това . Електромагнитните вълни са напречни , т.е. магнитното поле е разположено на 900 от елек - тричното .
Още Майкъл Фарадей , откривайки електромагнитната индукция през 1831 г . , доказа че този закон е нарушен . Според Правилото на дясната ръка , ако магнитните силови линии пробождат дланта , то индуцираното ЕДН е по посока на пръстите . Следователно въздействието ( движението ) на магнитното поле в една посока създава реакция в перпендикулярна посока и обратно . Така ако електрическият ток в динамо или електро двигател тече успоредно на оста , то магнитното поле създава въртящ момент в радиална посока . Или ако ротор с надлъжни намотки се върти в магнитно поле , в намотките се индуцира ток , в посока перпендикулярна на движението .
Ако законът на Нютон беше верен , днес нямаше да съществуват генератори , електродвигатели и цивилизацията щеше да е назад с 200 год !
4 / Ревизия на закона за гравитация . Разглеждането на закона за гравитация и неговата ревизия изискват много място и обяснения , затова ще се огранича до кратко разсъждение за характера на центробежната сила .
Нютон не успя да създаде теория за гравитацията . Той пише на епископ Бентли , който е бил активен участник в подготовката на второто издание на " Начала ) ( 1713 година ) , като обяснява причините за това :
" Не бива да си представяме , че неодушевената груба материя би могла без посредничеството на нещо външно , нематериално , да действува на друго вещество , както при взаимно съприкосновение . А така би трябвало да бъде , ако притеглянето би било в смисъла на Епикур , присъщо на материята . Да допуснем , че притеглянето е вродено в материята , така присъщо и " , че едно тяло трябва да действува на разстояние през вакуума на друго без посредничеството на нещо странично , с помощта на което действието и силата от едното тяло се пренася към другото , за мен е такава нелепост , че предполагам не би била възприета от никого , способен към разсъждения за философските неща . Притеглянето трябва да се причинява от някои фактори , действуващи съгласно определени закони . Какъв е този фактор - материален или нематериален - аз предоставям за размишление на читателя . "
Нютон завършва " Начала " с думите : " До сега аз изяснявах небесните явления и приливите на моретата на основание силите на привличане , но аз не посочих причините на самото притегляне . Тази сила произлиза от някаква причина , която прониква до центъра на Слънцето и планетите без намаляване на тази способност ... като нейното действие се разпространява на огромни разстояния , намалявайки пропорционално на квадрата на разстоянието ... Причината за тези свойства на силите на привличане аз до сега не мога да изведа от явленията , а хипотези аз не измислям " .
И накрая : " Сега би следвало да се добави нещо за тънкия ефир , проникващ във всички плътни тела и съдържащ се в тях , чрез чиято сила и действие частиците на твърде малки разстояния се притеглят , а при съприкосновение се свързват ... Но това не може да бъде изложено накратко , още повече че няма и достатъчен запас от опити , с които законите на действие на този ефир биха били точно определени и доказани " .
Вероятно тук Нютон е имал в предвид хидростатичния модел на гравитация , за който се предполага че принадлежи на него . В продължение на дългите 300 години физици и астрономи обсъждаха въпроса за природата на гравитационната сила безуспешно . В това време беше създаден модел на привличането , в това число хидростатически модел и пулсационен модел на Робърт Хук ( Богородский А . Ф. Всемирное тяготение - Киев : Наукова думка , 1971 с.31 . ).
В частност хидростатическият модел се основава на предположението за това , че плътността и налягането на световния ефир , обкръжаващ материалното тяло , намалява с отдалечаване от неговата повърхност . Вследствие на това въпросното тяло изпитва от страна на другото тяло по - малко налягане на ефира , отколкото от противоположната страна . Това се проявява , както смятат авторите на този модел , като причина за гравитационно взаимодействие : Привличането , предизвикано от разликата в налягане на ефира , изразява стремеж на телата да се преместват от по - плътни към по - малко плътни части на световната среда ... Пулсационният модел правилно разглежда ефирната среда подобно на въздух , при която трептения на атоми се предават на ефира и обратно на атомите на друго тяло . Между две тела трептенията взаимно се гасят и се създава област на ниско налягане .
По - рано , в 1675 г . Нютон разглеждал въпроса за ефирната среда , която може би има " същия строеж , както въздуха , но значително повече разредена , тънка и еластична " . По - нататък Нютон пише : " И така , може би всички неща произлизат от ефира " и " гравитационното притегляне на Земята може също да се причинява от непрекъсната кондензация на нещо друго , подобно на ефирния газ . Този газ не е основното тяло на действуващия ефир , но е нещо по - тънко и незабележимо , разсеяно в него , имащо вероятно маслена или залепваща , вискозна или еластична природа ... Слънцето , както и Земята може би обилно се проникват от газ за своето сияние и за задържане на планетите - за да не се отдалечават от него " .
В писмо до Ричард Бентли , ректор на Тринити Колидж в Кембридж ( 1692 г . ) , Нютон пише :
" На мен ми се струва , че ако веществото на нашето Слънце и планети и въобще цялото вещество на Вселената би било равномерно разпределено по цялото пространство , а всяка частица вещество би изпитвала вродено привличане към всички останали , и пълният обем пространство , в което е разпределено това вещество , би бил краен , то веществото в края на този обем би се стремило благодарение на гравитацията към средата и би образувало там единна сферична маса . Но ако това вещество би било равномерно разпределено по безкрайното пространство , то никога не би се сляло в единна маса ; някаква негова част би се сгъстила в една маса , друга в друга , така че биха възникнали безкраен брой големи маси по цялото безкрайно пространство на големи разстояния една от друга . И така биха могли да се образуват Слънцето и неподвижните звезди , ако предположим още , че по своята природа това вещество е светещо . Но ето , по какъв начин веществото може да се раздели на две части , така че що се отнася за първото , то се слива в светещо тяло , тогава , когато другата част остава тъмна или се превръща в тъмна , когато първата остава неизменна - това вече според мене не може да се обясни само с естествени причини и аз съм длъжен да припиша тези мисли и деяния на изпълнения с воля Творец ... "
Нютон успява да се докосне до причината за привличане и светене на Слънцето и другите звезди . Той разбира , че нещо липсва и се изплъзва от вниманието му и затова не се решава да публикува изводи . Защо наричам закона на Нютон Закон за земната гравитация , ще изясня в друга статия , но причината е , че той е невалиден извън земни условия .
Законът за Всемирното привличане на Нютон отразява силите на взаимодействие между телата само в земни условия , а по отношение на количеството материя е неточен и приблизителен даже в земни лабораторни условия . В космически условия е съвършено непригоден като средство за изчисление на маси . Защо е така ? Защото електричното поле на Земята ( съответно на Слънцето ) представлява центробежна сила на отблъскване , която се уравновесява със силата на привличане ( външно етерно налягане ). А тази сила освен от масата , зависи от скоростта на ротация . Всяка планета или звезда има различна скорост на въртене . Ето защо няма универсална гравитационна константа и не съществува Закон за всемирното привличане !
Силата на привличане зависи както от геометричната форма и от плътността на телата , така и от скоростта на въртене на телата .
Масите на планетите , изчислявани по вехтия Нютонов закон , се различават в някои случаи десетки пъти от действителните !
Фактически съвременната ФИЗИКА И АСТРОНОМИЯ нямат дори приблизителна реална представа за действителните стойности на маси на планети и звезди , с изключение на масите на Земя и Луна . Така например планетата Плутон е 1,5 пъти по - тежка от Земята , а един литър от материята на Плутон тежи един тон !
Промените в масите на планетите ще доведат до преразглеждане на всички теории за строежа , химическия състав , образуване и функциониране на планети и слънца .
От тези експерименти могат да се изведат следните фундаментални заключения :
Всички закони на Нютон , отнасящи се за приложение в механиката и гравитацията са в различна степен погрешни , като законите за кинетично движение във физическата област са приблизителни и все пак приложими , докато законът за Всемирна гравитация е тотално сбъркан и съвършено непригоден за изчисления , насочени за тела в извънземни условия . nauka.bg/forum/index.php

Нагоре