Блогът на budha2 :: Българска история според академик Державин

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.01.2014 08:57 - Българска история според академик Державин

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1928 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 09.01.2014 23:04

1/ За него българите са много стар, европейски народ и винаги са били българи!
2/Нямат нищо общо с приписвания им тюркски произход. Ако трябва да се вметне тюрките идват от днешните Каракум и Казълкум, поне за там няма сведения да са живяли някога българи
3/ Не са с хунски произход. Забележително е , че той смята , че хуните не са народ, а политико-икономически съюз на различни племена/ и българи включително /, издържани последователно от Константинопол и от Рим, благодарение на гения на Атила. След неговата смърт всичко бързо се разпада
4/ Как да си обясни човек мирното приемане на прабългарите на Аспарух от славяните. Разсъждава върху езиковия проблем и стига до извода, че той почти не съществува, говорят еднакъв или близък език .Е, това вече наистина прави възможно претопяването на прабългарите сред славяните
Множеството племена са материалът за бъдещите етноси. Прави впечатление, че никъде не споменава траки. Траките са множеството племена ,описвани от елините, в съседство с техните територии. Има ги и в Мала Азия. За него кимерите са протобългарите. Ако в множеството племена, който академик Державин описва се вмъкнат и траки, нещата ще дойдат на мястото си. Но за траки не се споменава нищо

Сравнителен анализ на "Българските летописи - Джагфар тарихи”, Оренбург, 1993г. и хипотезата на академик Н.С. Державин - “Произход на руския народ – великоруски, украински, белоруски", София, 1945г.

Според Академик ДЕРЖАВИН първото споменаване на “росси-те”, потвърдено “…не само от Фотий, но и отдруги византийски автори… ”би следвало да се разбира в непосредствена връзка с понятието “славяни” ...бляскавата характеристика, която просветеният византийски дипломат Фотий (патриарх Фотий - 865г.) дава на северните варвари, на росите, на-хълтали като облак във Византия, не оставя никакво съмнение, че под тези варвари - росите е била добре познатата на гърците, от предходните напа-дения на Цариград, славянската Рус, сиреч руският народ” /стр.67/.

“…византийският писател Константин Багрянородни нарича Новгород Външна Русия…В записките на Пруденций, епископ на гр. Труа, влизащи в състава на тъй наречените Бертински анали или летописи и обемащи събития от 835 до 861 години, има между другото много ценно сведение за Рус. То вече отдавна е обърнало вниманието на нашите исто-рици като свидетелство, което позволява да се отдалечи началото на рус-ката държава към значително по-раншно време, отколкото е средата на ІХ век. Пруденций разказва, че в 839 година при императора на франките, Людвиг Благочестиви (814-840), син на Карл Велики, се явили пратеници на византийския император Теофил (829-842) заедно с представители на “народа Рос”. Пратеничеството било тържествено посрещнато от императора в Ингелхайм на 18 май. Назованите по-горе представители на “наро-да Рос” казвали, че те, сиреч техният народ, се нарича рос. Император Теофил писал на Людвик, че тия представители му бил изпратили техния цар, на име Хакан, да сключат приятелство…В даденото показание в Бре-тинските летописи обръща внимание на титлата на царя на росите - хакан или кахан, добре известна на южна Рус. С тая титла се е наричал напри-мер, Владимир Киевски…” /стр.71/.

“ Болгар или в пославянчената форма болгарин – това е балкански славянин, поданик на българската държава…Изразът Рус представлява утаяване в руския език на най-старинен племенен израз, който се отнася към терминологичната група етруск, принадлежаща на едно от най-древ-ните, предисторически, предславянски племена или група племена на територията на източноевропейската част на СССР (кимери-ибери, сали и др.), които са легнали в основата на послешните племенни образования и на първо място - на славянските племенни образования на същата тази те-ритория…рус, синоним на славянин от южноруската група...” /стр. 86-87/.

“Че югозападната група на староруските племена - уличи с тиверци и древляни - представлявала особена в културно и икономическо отношение група племена, говори в частност продължителната и упорита борба, която водят с нея поляните. Тая борба се е почнала навярно още преди Асколда и Дира, била продължена от техните приемници, Олег и Игор, а свършена при княгиня Олга, съумяла да подчини древляните” /стр. 96/.

“Името “Бяла Рус”, от където води началото си и името на народа белоруси, за пръв път е засвидетелствувано исторически в ХІV в., но може да се предполага, че то е било известно и много по-рано… Освен името Бяла Рус отдавна било известно и името Черна Рус.

“Огромен яфетически влог съдържат и руските легенди и фолклор, например легендата за основаването на Киев от тримата братя Кий, Щек и Хорив…” /стр.61/.

КАК ИЗГЛЕЖДАТ ТВЪРДЕНИЯТА НА АКАДЕМИК ДЕРЖАВИН

В СВЕТЛИНАТА НА "БЪЛГАРСКИ ЛЕТОПИСИ - ДЖАГФАР ТАРИХИ”

Не е възможно и исторически е недостоверно споменаването на понятието “росс” от патриарх Фотий да е свързано със славяните и руския народ в смисъла на тези понятия от ХVІІ-ХХ в. От Приложение ІІ-11 - Терминът “Урус” и връзката му с имена на български владетели от рода Дуло, виждаме поредица имена: кан Урус Бургас (414-434), Урус Буг (съпруг на правнучката на Аспарух), кан Урус Айдар (805-855г.) (от родословието на Бат Баян) и каган Урус (821-839г.) (с родословие от Бат Баян и Аспарух – Приложение І-8 - Династични връзки между Дунавска България, Киевско-Волжка България и Хазария ).

По времето на кан Урус Айдар, който е съвременник на Карл Ве-лики, терминът “Урус” е имал значението “Велик”. Значително по-рано, терминът “урус сабан”, въведен от кан Баламбер (363-378г.) е означавал част от войската, започваща началната атака, т.е. най-смелите и решителни втйни. Неговият син кан Алп-Бий (Арбат) е разгромил в 378 г. император Валент. А неговият син, кан Урус Бургас, в 434 г. е умрял на мястото на дунавския град, който получил неговото име Урус Бургас (Русе). От гореказаното следва, че във Византия, столетия преди Патриарх Фотий, са знаели значението на Урус = Рос и определено са го свързвали с българите а не със славяните и фалшификацията “Руски народ”. Още по-стария про-изход на термина трябва да се търси в историята на масагетите и древната родина на българите - Бактрия. В тази посока ни отвежда и сведението, че майката на Урус Бургас е масагетска княгиня от племето Урус Ружа.

В описанието на битката при Арабела между войските на Дарий и Александър Македонски (Квинт Курций Руф, История на Александър Велики Македонски, С., 1985г.), масагетите и бактрийците са между изброе-ните народи във войската на Дарий, а при обсъждането на стратегията на Александър за тях се споменава следното: “…страшните скити и бактриани с космати лица, дълги коси и големи груби тела” (стр. 82). В друг пасаж, пратеникът на скитите, казва на Александър: ”…Ние бихме се съединили с Бактрия, ако не ни разделяше река Танаис, а отвъд Танаис насе-ляваме земи чак до Тракия. Казват, че Македония граничи с Тракия. Вни-мавай дали ще пожелаеш съседите на двете ти империи да ти бъдат враго-ве или приятели!” /стр.191/.

Съюзът между старите българи и скитите (масагетите Урус Ружа) се потвърждава от редица текстове в българските летописи Джагфар та-рихи. Българската държава в Евро-Азия в периода от І до ІХ в. не допуска системата на робство и разделение на расов принцип, а напротив, стиму-лира участието в стопанската (производителната и търговска дейност и военната вътрешноохранителна и външноотбранителна и нападателна дейности), а също и в управлението на държавата: масагети, хуни, готи, славяни, скандинавци, и др. Тази традиция те носят от древната си родина Бактрия, където войските на Александър виждат не само амазонките го-тови за бойна отбрана, но и: “…овощните дървета и лозята дават в изоби-лие сладки плодове. Много извори оросяват почвата. Където почвата е по-плодородна, засяват с житни култури, а другата остават за паша на доби-тъка… Където почвата е плодородна, там има много хора и коне… Богат-ството в тези места са стадата от специални породи животни, които те отглеждат в просторни горички и пасища. За тази цел избират места, богати с непресъхващи през цялата година извори. Обграждат ги със стени и из-дигат високи постройки за убежище на ловците. Казват, че в продължение на четири поколения един от тези райони е останал непокътнат от ловци”* /стр.176 и стр.200/. Според редица още по-стари исторически извори Бак-трия е страната на хилядите градове. ”…Александър заповяда да изгарят селата и да избиват всички възрастни…пристигнаха до град Марканда (дн. Самарканд). Градът беше заобиколен от крепостна стена дълга осемдесет стадия. Крепостта се ограждаше и от втора стена. Оставиха тук хиляда души да обсаждат града, а той (Александър) опустоши и изгори най- близките села."* / стр.193 и стр.182/.

Няма съмнение, че пратениците, които е приел император Людвиг Благочестиви в Ингелхайм на 18 май 839 г., нямат нищо общо със славяните и руския народ в смисъла на тези понятия от ХVІІ-ХХв. Текстът в писмото на император Теофил указва, че те са изпратени от техния цар на име Хакан.

Очевидно тук става дума за кан Урус Айдар на Киевско-Волжка България (805-855г.) или за каган Урус (821-839г.) на Хазария. И двамата по произход са от българския род Дуло. Главната цел и постижение на кан Урус Айдар е развитие на търговията: на изток - с Китай и Индия; на юг - с арабите и Византия; на запад - с франките и Рим и на север - със Скандинавия и Британия. В този процес Хазария има определено участие, свързано и с охраната на търговските кервани, за което по договор са по-лучавали под формата на данък процент от търговската печалба, като по-някога са възниквали и спорове. За това свидетелстват посланиците (820г.) на каган Карак (805-821г.) до кан Урус Айдар: “…Ти вече пет го-дини не плащаш дължимото на Хазария, а през това време пределите и доходите на твоята държава многократно се увеличиха“ /том І, стр.31/.

Освен религиозните причини (Религиозни войни между българите), горецитираното послание е също една от причините за войната в 821г. В 832 г. каган Урус успява с подкуп да склони “…галиджийските (новго-родските) скандинавци и славяни …” да извършат метеж /том. І, стр.33/. За него е отбелязано също, че е дал по-големи права на хазарските мю-сюлмани и християни, с което привлякъл много иранци и византийци, как-то и симпатиите на управниците на тези държави. Иранците подпомагали в подготовката на войната каган Урус, а Византия му дала пари /том. І, стр.32/. Съдейки по общата стратегия на каган Урус, изразена в посега-телството му за завземане на водния търговски път Киев – Новгород, както и отношенията му с Византия, би могло да се предположи, че пратениците при Людвиг Благочестиви с посредничеството на Византия са негови хора. Не е изключена обаче и другата хипотеза, свързана с добрите тър-говски връзки на Урус Айдар с Византия и търговските му интереси спря-мо франките.

Цитираната от акад. Державин титла на Владимир Киевски – КАН, е вярна, защото по произход той е българин и е от рода Дуло. / Приложение І-9 - Дунавска България, Волжка България и Киевското княжество в периода ІХ – ХІІІ в.).

В прегледа на т.н. “предславянски” период ясно личи тенденция за заличаване историята на племена, племенни обединения и народи за смет-ка на славянството. Споменатите от акад. Державин Асколд, Дир, Олег и Игор са видоизменени наименования на лица от историята на Киевско- Волжка България в периода 9-10 в. Името “Бяла Рус” и “Черна Рус” са въведени в 816г. от таркан Будим: “…своето тарханство той наименовал “Ак Урус”- за разлика от уруските области в Кара-България. …Будим въз-становил (градовете) Галидж и Урус и с разрешението на Айдар (кан Урус Айдар, 805-855г.), който му имал пълно доверие, построил (градовете) Шамлин, Джир и Мен”/том І, стр.30/ и (Приложение ІІ-12 - Терминът “КАРА и връзката му с имената на български владетели). Споменатите от акад. Державин трима братя - Кий, Щчек и Хорив, са всъщност кан Баламбер (Щчек) 363-368г., кан Кубрат (Хор) 605-665 г. и неговият брат Шамбат (Кий), всичките от рода Дуло. Вероятно на акад. Державин са му били известни немалка част от тези исторически факти преди да вземе участие във фалшификацията

Нагоре