Блогът на budha2 :: Митологично-историческа хронология Кубер и кутигури

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.01.2014 09:23 - Митологично-историческа хронология Кубер и кутигури

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 3236 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 08.01.2014 08:08

Кубратовата Велика България с част от европейските и васални земи. Границата на север стигала Бяло море и устието на р.Печора.

Паметника на Кубрат край с. Малое Перешчепино, Полтавска област, Украйна. Кубрат произхожда от племето на кутригурите, които по това време са под властта на Аварския хаганат и населяват земите между реките Дон и Днестър. Според някои историци Кубратовата майка е от прабългарския род Ерми, тъй като от този род е вуйчото Органа, тоест братът на майка му, който се явява и негов регент докато Кубрат бил във Византия, а по бащина линия Кубрат произхожда от рода Дуло. Кубра̀т (или Курт, Хор Бат, Куврат, Курдбард, на гръцки: Χουβρατις) е владетел от рода Дуло, обединил българите северно от Кавказ и Черно море и създал могъщ племенен съюз наречен Стара Велика България, известна също като Оногурия. Потомци Батбаян, Котраг, Аспарух, Кубер, Алцек. През 528 г. българи от гр. Боспор (дн. Керч) на Кримския полуостров посещават Константинопол и се срещат с византийския император Юстиниан І. Между тях е и утигура Грод, когото Юстиниан харесва за градоначалник на Боспор. Грод е покръстен в християнството лично от императора. В Константинопол явно по това време е и историка Прокопий Кесарийски, секретар на военачалника Велизарий, който е бил в обкръжението на императора. Българите разказват следното от своята история: „В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума (на север от Кавказ - бел.м.), и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име." Прокопий записва тази древна легенда за синовете на кимериеца-цар в кн.ІV. 5 от своя летопис "Войната с готите"...Прокопий през VІ в. съобщава една важна историческа истина, пренебрегната от учените в модерния свят: хуно-българите произхождат от кимерийците. Пише го дори буквално: "Народите, които живеят там в древността са се именували кимерийци, а сега се наричат утигури. КУВЕРА Пазител на Северът в Европа и Азия. Нагите от юг са негови вечни врагове.
Първоначалното значение е "не да гонят зли духове", а нагите от югът(Патала-лока),имаща географско изражение на юг-(Ланка)Лемурия и на запад-Мезо-Америка.
Християните се самозаблуждават, считайки, че библейската история се е случила около Израел, а не - в Централна Азия, където тя наистина се е случила,
така както днешните индуси са склонни да забравят, че много от най-важните им божества и религиозни сюжети са внос от Северът и Сибир(Сивир).
В действителност, Кувера или Хебър е български туран.
(тъй като ракшасите са били и по земите на Кушанската империя- древна Бактрия на българите). Кувера(Кубера) е асоцииран с Кубрат, тъй като носи името на негов син.

Куберова България

Кувера с мангуста - Тибетка статуетка
Пазителят на Северът от нагите от юг.
Кувера е живял на Ланка(Кумари Кандам), но след
като потъва се премества в града Алака планината Гандхамадана,
Тибет-Хималая,, близо до Кайлаш на Шива..

Кувера, обяздил дракон-нага от низшите планети, в Японското изкуство.
In Tibet, the mongoose is considered a symbol of Kubera"s
victory over Nāgas—the guardians of treasures.
Kubera is usually depicted with a mongoose in Buddhist iconography.
В Бхагавад Гита Кришна се идентифицира с Кувера Б.Г 10:23 През ХІХ век адихейския просветител Шора Ногмов записва много народни легенди в Кавказ. В една от тях се пее, че през ІV век от н.е. цар по тези места бил Дауо, който воювал с готите. В друга легенда се разказва, за „страната Урус” (явно „росомоните” от ІV в., упоменати от Йордан), в която имало „кимириански домове”.

ТУВАТула, се разглежда и като място, където се намира и входа към индианската Шамбала — Яшчилан (Yaxchilбn) (едно от имената на индианската Шамбала, която също била построена от маите във вид на град). Впрочем от Тула има и вход към подземния свят — Миктлан (Mictlan), е посещаван от Кетцалкоатъл, изучавайки различните типове хора, живели в различни времена. www.viewzone.com/gene.word.html Преди Потопът, Криштнайана/Krishtayana е дошъл до Индия от Източен Сибир(Уйгурската Империя от наследница на потъналитя континент в Пасификът- "Му") от високо цивилизования Туранско("Му"-анско) племе Курус/Kurus или Криштайа/Krishtaya. Курус/Kurus** е първата в света високо-развита цивилизация, предхождаща Индия, Египет и Су-Меру/Sumeria. 49 219 г. пр. Р. Хр. - Рождество на алпа Баръс-Мамил (Бури) - прародителя на хората - в Мамил (Египет). Годината е баръс (тигър) или бури (вълк) по туранския календар. Негов баща е алп Кубар-Хурса (господар на мълнията и огъня), който понеже е баща на “отеца” на хората, бива наричан Бабай (скит. Папай) - “дядо”, а съпругата му - Аби (скит. Апи), “баба” (срвн. българския израз “дядо Господ”). Според Диоген Лаерций (“За живота и учението на философите”) това е Нил (;,8@H с числова стойност 365 = дните на годината), син на Хефест, който пръв дал мъдростта на египтяните, живял 48 863 години преди Александър Велики (род. 356 г. пр. Р. Хр.). 30 627 г. пр. Р. Хр. - основаване на Стария Велик Туран (Иске Улуг Туран). Според хронологията на египетския жрец Манетон това е началото на историята, започваща с “династията на боговете”.

24 000 - 18 000 г. пр. Р. Хр. - Върхов момент на Ледниковата епоха - “Валдайско заледяване”.

14 953 г. пр. Р. Хр. - основаване на Идел от цар Джам-Иджик, син на алпа Аудан и алп-биката Байгул-Аби, родоначалник на династията Имен. Управлява 300 години (14 953 - 14 653 г. пр. Р. Хр.).

12 447 г. пр. Р. Хр. - преселение на група родове от Идел към Прибайкалието, където създават т.нар. Мальтинско-Афонтовска археологическа култура.

9654 г. пр. Р. Хр. - война с Идел (Туран); потъване на Кара-Арал (Атлантида; според Платон - “Тимей”; “Критий” - 9000 години преди посещението на Солон в Египет); начало на края на Ледниковата епоха и на големите преселения.

7502 г. пр. Р. Хр. - основаване на Самарското царство (Шумер) от цар Мар (Май), родоначалник на династията Мардуан-Дуло; управлява 300 години (7502 - 7202 г. пр. Р. Хр.).

3182 г. пр. Р. Хр. - потопът в Самар (Шумер); преселване на последния самарски цар Хон-Анбал и иделския пълководец Куберчек в Хин (Далечния Изток).

2847 г. пр. Р. Хр. - Рождество на Иджик-Хон, син на алпа Боян-Имен и родоначалник на българите; условно начало на Хунската Държава.
islan.dir.bg/_wm/library/item.php Баал-Арии Сила-Свобода Баала-Рама(белият брат на кришна) budha2.blog.bg/drugi/2013/12/29/edem-beshe-na-severniia-polius.1223406 Идел се е наричала първата българската държава основана 15 000 пр.н.е – конфедерация от седем арийски, финоугорски и алтайски племена, откъдето и името и (Иде-седем и Ел-племе). Арийците–иделци подчинили на своята власт цялата територия на Ара-Ура (започнали да я наричат също Велик или Стар Туран) и образували на неговата територия първата държава на Земята – Арийската държава Идел (други фонетични форми на това название са Атил, Итил, Тел, Тил, Дил и др.), начело с цар от рода на Аудан-Газан на име Джам (Шам, Сам).Царство Идел понякога назовавали с имената на управляващите в него български династии – Ман (Мун, Мен, Май), Хишдек (Иштяк), Куман (Кубан), Сармат (Чирмиш), но територията на държавата неизменно се е казвала Идел.След превръщането на думата “идел” в название на държавата, самоназванието (етнонимът) на иделците станал име на тяхното знаме – булгар-което се обяснявало като “черноглави или вълчи хора Както виждаме, Идел от самото начало бил държава на българите, по-късно получил и второ название на господстващия народ – Булгари Бул-Възвишени и Ари-Свободни, и затова правилно е да считаме Идел за начало на българската държавност и да наричаме Иделската държава също Древнобългарско царство. Великата Хунорска Империя - първата империя на хуни и българи, е образувана като държава в началото на V- то хилядолетие пр. Хр. Българите заемали западната й част - пространството между Куен-лун, Тян-Шан, Алтай и Гоби. Държавата се превръща в империя през VIII в. пр. Хр. Haй -голямото си могъщество достига при ювиги (от Бога поставен) Кан Мотун (200-174 г. пр. Хр.) от рода ДУЛО.превърнал е в най -голямата Империя в Човешката история , завладял Китай за 200 години пленява китайския император Лиу Панг заедно с 320 000-та му армия и поставя Китай във васална зависимост от Българите. Кан Мотун (владял 27 народи през II в. пр. н. е. от Каспийско море до Великия океан, вкл. Япония, до Кашмир на юг. Издал закон: "Който продаде или подари даже педя българска земя на чужденци - да бъде наказан със смърт"). Великата Хунска Империя-Достига своят връх при управлението на легендарния Български вожд КАН Атила (434 - 453 год.) от рода Дуло подчинил под властта си територия от Франция до Китай.Поставил на колене Константинопол и Рим, той остава в историята с прозвището Бич Божий (Flagellum Deum). Заветната цел на Атила била да Унищожи робовладелската Римска империя разсадник на расова разпуснатост, нравствена развала и разврат, да освободи поробените народи и да създаде от Европа и Азия една могъща Арийска Империя, устроена на здравите и високи нравствени принципи на древните българи да построи нова световна държава със справедливо обществено и държавно устройство.

В Европа представителите на хуно-българска династия Дуло, управлявали в България от IV в. от н.е. до 1584 г., основали цяла поредица държави:

5. През 630 година е основана ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ (Мagna Bulgaria), от кан Кубрат от рода Дуло. Столицата й е величественият град Фанагория на Таманския полуостров. Тази съществува - с много перипетии - чак до ХVI век. Простирала се е от хребетите на Урал до реките Сура и Ока, и от Кама и Вятка до Самара и изворите на Дон. Тези земи са сегашните територии на Татарстан, Башкортостан, Чувашия, Самара, Мари/Черемиш, Мордвиния, Удмуртия, Нижни Новгород, както и земи в северен Кавказ: Кабардино-Българската република, Чечения, Ингушетия, Осетия и Дагестан. Кан Кубрат израснал в Константинопол, изучил се там, образовал се и приел християнството през 619 година -през същата година, когато Мохамед започнал да проповядва в Мека исляма, а застанал начело на Велика България през 632 година, когато умира Мохамед.

Хронистът Йоан Никиус (VIIвек) свидетелства: “ Кубрат, княз на хуните и племенник на Орхан, като юнуша бил кръстени възпитан в Константинопол в самите недра на християнството и израснал в императорския двор. той бил свързан с близка дружба с Ираклий (бъдещия император) и след неговата смърт, обсипан с неговата милост, оказвал признателна преданост към неговите деца и съпруга Мартина. Със силата на святото и животворящо кръщение, което бил получил, той побеждавал всички врагове и езичници”.

Когато около 626г. Аварите атакували Константинопол със 100000 славяни , Кубрат тръгнал веднага след тях за да ги настигне пред стените на Византийската столица и да ги прогони. Преди него с аварите се бил неговия брат Шамбат обявил се за независим поради което получил прозвището “Кий” (Отцепник) построил град Киев и основал една от най големите империи в Европа-Дулоба. Викингите Аскольд и Дир, които се приемат за митичните основатели на Киев, са всъщност късни управници на този град, създаден от Реан (Хереан) Самбат (Шамбат) Кий Дуло, а първото име на града е било Бащу, и едва след като той отцепва от Старата Велика България,отделна държава наречена Дулоба градът започва да се нарича градът на отцепника (кий) Кий, откъдето идва Киев. След изгонването на аварите през 634г. кан Кубрат подписал договор за доживотен мир с Ираклий създавайки нещо като дуалистична империя. Кубрат поел защитата на Византия от североизток, а Ираклий от югоизток. После помогнал на византийския император да победи персите. Кан Кубрат е погребан край село Малая Перешчепина-13 км. южно от Полтава.

От старата Велика България на кан Кубрат, се образували отделни държавности: Дунавска България (кан Исперих 668г.), Киевско-Волжка България (кан Бат Баян 665 г.), Хазария (каган Кабан 668 г.), Авария (кан Шамбат 668 г.), Унгария (кан Арбат 895 г.) и Турция (кан Селеджук 870 г.). Киевско-Волжка България след период на междуособици (855-921 г.) се разделя на Волжка България и Княжество Киев и Новгород, между които започват религиозни противоречия

6. В началото на VII в. по-младият брат на българския цар Курбат – Кубрат (потомък на Атила) – бек Шамбат Кий (неговото име е получил градът Киев) основал на териториите на Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Прусия, Задкарпатска Украйна и част от южнославянските, австрийски и немски земи огромната държава Дулоба – “Страна на Дуло”. В Западна Европа наричали Шамбат “Само”, а държавата му – или Само, или Дулеб(а). Според летописите царство Дулоба просъществува от 623 до 658 г. В този период кан Шамбат Кий, лишавайки се от подкрепата на могъщия си брат, е принуден да воюва многократно с франките и аварите, за да утвърди властта си. Той търси и международно признание, като изпраща посланици до византийския император Ираклий (610-646 г.), което е отбелязано в хрониката на летописеца Нестор. Според Гали, от Шамбат водели родословието си владетелите на Байлак (Полша) и Маруба (Чехия, Моравия). След разпадането на Дулоба, част от българите на Шамбат отишла в Прусия, където се запазила в качеството на особен род под името семби (“семб” – от Шамбат, Само). През VII до XIII век сембите служили във войските на България. От този род произлезли основателите на литовската държава. В съвременната руска историография държавата на Шамбат ДУЛОБА се представя под наименованието “САМО” и като славянска държава. В западната историография Шамбат се представя като франкски търговец-САМО, създал временно просъществувала държава.

7. В същия този VII век част от българите, начело с малкия син на цар Кубрат – Аспарух, отделила от Велика България нейната придунавска част и през 668г.провъзгласила тази територия за отделна Дунавско–Българска държава, днес – държавата България със столица София. Тази България, по-късно станала най-голямата държава в Европа, простираща се от от Киев до Атина и от Черно море до Адриатика.

8. В кризистно за Българската Държава време, Кан Бат-Боян взема решение за обособяването на самостоятелна и отделна ДЪРЖАВНА ИДЕНТИЧНОСТ – ХАЗАРИЯ. Първият владетел на тази новообразувана Държава – Хазария е КАГАН КАБАН ОТ РОД УРУС 668-683г НЕГОВАТА СЪПРУГА, АРБАК Е ДЪЩЕРЯ НА КАН БАТ-БОЯН. Между двамата владетели е сключен писмен договор, уреждащ територии на владения, Каган Кабан казал на Кан Бат-Боян следното : “ИМАМЕ ЕДИН БОГ – ТАНГРА, ОТ ЕДИН РОД СМЕ..И ИМАМЕ ЕДИН ЕЗИК.ЗАТОВА ТЕ ЗАЧИТАМ КАТО СВОЙ РОДЕН БРАТ” /3.том І. Стр.21./.

9. В 894 г. по-големият син на българския цар Алмъш Джафар (потомък на Кубрат) – Арбат (Арпад) внук на кан Джилки, с част от българите и унгарците (мадяр) излязъл от Волжка България към Средния Дунав и основал Унгарското кралство. Българите основали град Будапеща – днешната столица на Унгария – и до ХIV в. заемали в тази държава видни постове.Унгарците днес открито заявяват, че тяхната прародина е Волжка България и техните държавни ръководители често посещават град Булгар други български градове в днешен Татарстан.

Унгарец произлиза от оногур, названието на едно от българските племена през 7 век, тъй като маджарите са конфедерати в Стара Велика България.

"Ние, маджарите сме неосъзнати Българи" - казваше проф. Петер Юхас

10. В 922 г Угър Лачини от рода Дуло племенник на кан Джилки (по-късната руска летопис от ХII в. е предала името му като “Игор Рюрикович”), основал отделно от България украинската държава Рус със столица българския град Киев. Впоследствие от Рус се отделило Суздалското княжество което по-късно започва да се нарича Московия (Московско–Руска държава, Русия). Но и в Украинската, и в Московската държава управлявали потомците на същия Угър Лачини – “Рюриковичите”.Не случайно национален символ на Украйна станал гербът на българския род Дуло “тризъбец”, а столица на Московията станал град Мосха, основан от българския цар Ахад Мосха в 1068 г и получил името му. Киевските князе се величаят с титула "каган" (кан), на монетите на княз Владимир се изобразявал тризъбец гербът на древните български балтавари (върховни владетели).

11. В личната им среща (960г.) с везир Талиб в гр. Болгар, тангристите от Волжка Българияте обсъждат прекрояване на владенията, както и стратегически планове, свързани със съдбата на Прибалтийските области и Хазария. Резултатите от това споразумение между разноверците, наследници на рода Дуло обаче се оказали твърде различни от началните намерения. Българинът Талиб със стратегически цели възложил на кан Селеджук от рода Дуло да създаде военна формация от българи и тюркмени, която от югоизток, през Мала Азия да атакува Константинопол. Кан Селджук II – с отряд Български войни направил набег на Хорасан. Неочаквано този поход се оказал успешен и южните огузи – туркмените, признават Селджук II за свой вожд, а неговите потомци – Селджукидите, овладяват в Х до средата на ХI в. Средна Азия, Иран, Афганистан и Сувар (Ирак) и създават Велики Селджук(Селджукски султанат) Тюркмените знаят кои са и от къде идват и в Знак на Признателност издитнаха Паметник на Кан Котраг сина на Кан Кубрат от Рода Дуло.Отслабените селджукски държави са завладени от османските турци през 15 век.

Така след като христомразците-тамплиери не успяха да се преборят с България и нейния дух иудеите създадоха империята на разбойника Осман и с помощта на други иудеи-жидове, живеещи в българските градове и двора на царя, постигнаха падането на османско робство.Османската империя не съществува, но България продължава да съществува...Днешната държава Турция е наследница на Селджукския султанат създаден от Волжките Българи начело с Кан Селджук от рода ДУЛО и е провъзгласена за република на 29 .X.1923 г.

Нагоре