Постинг
10.01.2014 17:51 -
3. Кръговратът, времето/ Борис Балкх Видовден/
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 713 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.01.2014 18:06
Прочетен: 713 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 10.01.2014 18:06
Кръговратът, времето — Л.
Единствено Мракът пълнеше Безпределното Всичко,
защото Бащата, Майката и Синът отново бяха Едно
и Синът не беше се още пробудил за новото Колело,
върху което да почне своето Скитничество.
§ 3:0.
Времето е кръговратът на Закона, Водите и всички понятия от Балкхара, заедно.
Тъй като всичко започва и завършва с физическото ядро ще припомня отново кръговрата на Втората противоположност.
Ражда се, разграничава се от Първата (от нея), свива се, съществува временно, на ограничено място, в ядрото, връща се в Първата, слива се отново с нея и престава да съществува.
В старата индийска книга „Лалита — Вестара“, има текст за „Дхарма чакра“ — „Колелото на Закона“ въртяно от самия Буда.
То е колело без първоначална причина.
Това колело развива правилото на закона,
над всяко схващане.
То е колело на празнотата.
То е колело лишено от знакове.
То е колело, лишено от желания.
То е колело на неизразимата идея.
То е колело на разпознаването.
То е колело, лишено от страсти.
То е колело на себеограничението.
… Това колело не размесва съставките на закона.
Това колело не нарушава чистата граница.
Кръговратът се извършва в четири периода. Той е съвременното разбиране за Време, затова тук, всеки от четирите периода ще бъде разграничен от другите с промените на времето и пространството, характерни за всеки от тях.
§ 3:0:1. Първият период — Вечно безвремие, безкрайна пустота.
В първа песен от „Книга на Джан“ е записано:
Вечното Баща-Майка,
загърнато в своите вечно невидими одежди,
отново бе заспало за Седем Вечности.
Време нямаше,
защото то спеше
в безкрайното Лоно на Продължителността.
Първият период е Първата противоположност. Там Законът, Водите и всички понятия от Балкхара са идеални — Небитието. Първият период е невидим, незнаен и недостижим за хората нито чрез разума, нито чрез сетивата. Тогава всички понятия приемат характеристиките на Първата противоположност, а тя е недостижима, вечна, безкрайна, единна и непроменлива величина. В нея няма тежнения, поле, движения, материя, време и пространство. Не действа „Законът за единство и борба на противоположностите“ защото всичко е Едно.
Тогава са вечното безвремие и безкрайната пустота.
Един от знаците за първия период и Горната вода е този vidovden_znak_o.png
§ 3:0:2. Вторият период — Отрицателно време, пространството се свива.
Вторият период от Кръговрата е Битието — изявата на Закона, Водите и всички понятия от Балкхара, заедно. От Първата противоположност (от нея) се разграничава Втората, от Едно се ражда Две и започва да действа „Законът за единство и борба на противоположностите“. Едно е причина за единството, а Две за раздора и борбата помежду им.
Законът и Водите винаги и навсякъде са идеални, а правилата от Закона се изявяват в Битието само чрез производните от взаимодействието на двете тежнения, като структури от физически, химически и биологични системи — материалните образувания.
Взаимодействието между двете тежнения изгражда, поддържа и унищожава Битието.
През втория период от Кръговрата надмощие има тежнението на Долната вода — свиване. То осъществява преноса на Долната вода от междузвездния вакуум (от него), към Черната дупка — Ядрото и втичането и в него.
В книгата „Индийска митология“ от Джон Напърт, четем:
Седмият поред Ману бил застрашен от Великия потоп.
Когато намерил малката рибка — Вишну,
тя му казала:
„Ще те спася от приближаващия потоп ако се погрижиш за мен!“
Ману пуснал рибката в океана,
а тя му заръчала да построи кораб
и щом водите на потопа придошли,
Ману се качил на кораба си и заплувал.
На борда на кораба се намирали семена от всички растения,
от които човек щял да има нужда след потопа.
Същото е записано и в хрониките на Месопотамия. Там един човек на име Зиусудра, а в по-късни източници Утнапищим получава предупреждение за наближаващия потоп и заръка да спаси „семето на живота“ на Земята.
През втория период времето тече обратно, а пространството се свива.
Един от знаците за втория период и свиването е този vidovden_znak_o_cherta.png
§ 3:0:3. Третият период — Временно безвремие, крайна празнота.
Третият период от Кръговрата е Дуализъм. Тогава Законът, Водите и всички понятия от Балкхара са идеални — Небитието.
Третият период е невидим, незнаен и недостижим за хората нито чрез разума, нито чрез сетивата, защото Дуализмът е пълно отделяне на Долната вода във физическото ядро и установяване на равновесие между двете тежнения на двете противоположности.
Тогава в ядрото е временно безвремие и крайна празнота.
Временното безвремие може да трае от части от секундата до няколко милиарда години за различните физически системи, защото, колкото са ядрата във вселената, толкова са и полетата, и пространствата, и времената.
Един от знаците за третия период и ядрото е този
Според мен, събитието записано в „Индийска митология“ се е случило през третия период от кръговрата:
По време на Великия потоп демонът Хаягрива откраднал Веда и Вишну се превърнал в риба, за да държи нещата под око, докато земният живот бил спрял. Брахма и Шива потънали в размисъл. Само Вишну бил нащрек.
Когато възникнал Брахма и светът се започнал отново, Вишну унищожил Хаягрива и върнал Веда на бог Брахма.
А бог Брахма е поставен в ядрото и от там твори и разрушава Вселената чрез своето дихание:
Когато Брахма издишва
се създава цялата Вселена,
а когато вдишва,
целият осезаем свят ще изчезне,
ще загуби видимата си форма
и ще се оттегли в божествената си същност,
където всичко се връща.
§ 3:0:4. Четвъртият период — Ф.
Положително време, пространството се разширява.
Четвъртият период от Кръговрата е отново Битие — изявата на Закона, Водите и всички понятия от Балкхара, заедно, но този път надмощие има тежнението на Горната вода — разширение. То осъществява преноса на Долната вода от ядрото (от него), към Горната вода и вливането и в нея, в междузвездния вакуум.
Днес Слънцето и всички комети и планети в Слънчевата система са в четвъртия период от кръговрата си и отиват към своя край.
През четвъртия период времето тече в права посока, а пространството се разширява.
Един от знаците за четвъртия период и разширението е този vidovden_znak_f.png
Той е станал буква от българската азбука за звука Ф.
Относно Кръговрата Лао Дзъ казва:
Дао ражда едно.
Едно ражда две.
Две ражда три.
Три раждат всички неща.
Дао е Кръговратът — пътят на Закона, Едно е горната вода, Две е долната вода, Три са трите агрегатни състояния на материята около земното ядро, а всички неща са цялото материално многообразие което ни заобикаля днес на Земята.
Четирите периода от кръговрата имат различни имена в различните школи, учения и символики. Ето някои от тях:
Ова — Ива — Ава — Ева
Юг — Запад — Север — Изток
Яджур веда — Адхарва веда — Риг веда — Сама веда
Ххххх — Адхарма — Ххххх — Дхарма
Хххх — Кхали — Хххх — Кхала
Ххххх — Марса — Ххххх — Самар
На тези четири периода се основават четирите сезона в Големия и Малкия Зодиак и в календара (и на естествените дадености). От тях идва броят и на Ведите, и на Евангелията.
Но във всеки от тези четири периода от кръговрата Втората противоположност извършва по три действия.
През първия те са: влизане, престой и излизане.
През втория: тръгване, пътуване (свиване) и пристигане.
През третия: влизане престой и излизане.
През четвъртия: тръгване, пътуване (разширение) и пристигане.
Така всички действия които извършва Втората противоположност през своя кръговрат са дванадесет.
Те са първообразът за култа към числото дванадесет. От тук са дванадесетте зодии, дванадесетте месеца, дванадесетте часа през деня и нощта, дванадесетичната мерна система, дванадесетте адитя в Хиндуизма, дванадесетте подвига на Херакъл, дванадесетте апостола в Християнството.
Тъй като Времето е символ за Кръговрата, дванадесетичната система е времеизмерителна.
Кръговратът е голямата тайна за вечното взаимодействие между двете противоположности. Той се осъществява безброй пъти на безброй места във Вселената, но никога един кръг не се повтаря на същото място, със същата физическа система. Една физическа система съществува само веднъж, в едно време и на едно място. Колкото са ядрата във Вселената, толкова са и полетата, и времената, и пространствата защото:
Има ядро — има нещо, няма ядро — няма нищо.
Според мен, и част от този текст от Лао Дзъ се отнася за кръговрата.
Името му аз не знам
и го именувам Дао — Пътят.
Ако трябва да го назова с по-силна дума,
бих го нарекъл велико.
Велико ще рече минаващо отвъд.
Отвъдно ще рече далечно.
Далечно — значи завръщащо се.
Кръговратът се преобразява в символи по всички възможни начини от нашите деди и се предава от поколение на поколение, за да остане жив в човешкото съзнание под някаква форма. Чрез символите той е пренасян през годините по цялата земя, за да достигне, да дочака необходимото интелектуално израстване на човечеството. § 3:1. Покоят, установяването — Н.
Покоят е през първи и трети период от Кръговрата, когато тежненията са в равновесие. Тогава Законът, Водите и всички понятия от Балкхара са идеални.
През първия период е Единство. Съществува само Първата противоположност, а тя е недостижима, вечна, безкрайна, единна и непроменлива величина.
Мястото и в действителността е междузвездният вакуум. Там са вечното безвремие и безкрайната пустота.
През третия период е Дуализъм. Пълно отделяне на Долната вода от Горната (от нея) и установяване на равновесие между двете им тежнения.
Втората противоположност е множествена. Ражда се, разграничава се от Първата (от нея), свива се, съществува временно, на ограничено място, в ядрото, връща се в Първата, слива се с нея и престава да съществува, защото роденото умира.
Мястото и е във физическото ядро. Там са временното безвремие и крайната празнота.
През втори и четвърти период от кръговрата движението е абсолютно, а покоят относителен и недостижим. Но въпреки това равновесието е цел на всяко външно движение и вътрешно състояние.
През втори и четвърти период от кръговрата крайната достижима цел на стремежа към покой е установяване в устойчиво неравновесие.
За покоя Лао Дзъ е казал:
Покоят е владетел на действието.
но и:
Кой може да задържи покоя вечно?
Движението се ражда неизменно. § 3:2. Радиалното движение — В.
Още появата на Втората противоположност — на физическото ядро вече е движение което няма да престане до настъпването на третия период.
През втори и четвърти период от кръговрата движението е абсолютно, а покоят относителен.
Още в началото на втория период от кръговрата, при превес на мощта на тежнението на И, посоката на движението е свиване. Това поражда действието изсмукване, отлъчване от междузвездния вакуум (от него) на физически ядра, които започват да се притеглят взаимно и да се сливат. Когато едно от тях превиши останалите по големина, става централно за околните и те започват да се втичат в него. То става Черна дупка.
Тежнението свиване има за цел да свие всичко материално от битието, да го върне в небитието и да го влее в долната вода, във физическото ядро.
При превес на мощта на тежнението на Е, през четвъртия период от кръговрата, посоката на движението е разширение. Това поражда действието изсмукване, отлъчване и отдалечаване от ядрото (от него) на физически ядра, които започват да се оттеглят взаимно, да се приближават към междузвездния вакуум и да се втичат в него.
Тежнението разширение има за цел да разшири всичко материално от битието, да го върне в небитието и да го влее в горната вода, в междузвездния вакуум.
В Индия, символ за движението е:
… ведическият бог Ваю — богът на ветровете.
Той е бог и на нежния бриз,
дори и на дъха, оживяващ хора и животни.
Той е самият Дъх,
а от тук и бог на живота,
защото първото от което се нуждае живият човек
е дъхът.
За оживотворителното действие на дъха е споменато и в Библията:
И Господ Бог създаде човека
от пръст из земята,
и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание;
и човекът стана жива душа.
Движението е изразено като вятър и в мита на догоните:
На своето място превърнал По във вятър
и така оставил това:
от момента, когато Амма сътворил всички неща,
всички те били в По,
те растели, но По не се увеличавало;
зърното По било превърнато във вятър,
но за това не трябва да се говори.
Също в Индия движението в двете му посоки е символизирано с диханието на бог Брахма:
Когато Брахма издишва
се създава цялата Вселена,
а когато вдишва,
целият осезаем свят ще изчезне,
ще загуби видимата си форма
и ще се оттегли в божествената си същност,
където всичко се връща.
Единствено Мракът пълнеше Безпределното Всичко,
защото Бащата, Майката и Синът отново бяха Едно
и Синът не беше се още пробудил за новото Колело,
върху което да почне своето Скитничество.
§ 3:0.
Времето е кръговратът на Закона, Водите и всички понятия от Балкхара, заедно.
Тъй като всичко започва и завършва с физическото ядро ще припомня отново кръговрата на Втората противоположност.
Ражда се, разграничава се от Първата (от нея), свива се, съществува временно, на ограничено място, в ядрото, връща се в Първата, слива се отново с нея и престава да съществува.
В старата индийска книга „Лалита — Вестара“, има текст за „Дхарма чакра“ — „Колелото на Закона“ въртяно от самия Буда.
То е колело без първоначална причина.
Това колело развива правилото на закона,
над всяко схващане.
То е колело на празнотата.
То е колело лишено от знакове.
То е колело, лишено от желания.
То е колело на неизразимата идея.
То е колело на разпознаването.
То е колело, лишено от страсти.
То е колело на себеограничението.
… Това колело не размесва съставките на закона.
Това колело не нарушава чистата граница.
Кръговратът се извършва в четири периода. Той е съвременното разбиране за Време, затова тук, всеки от четирите периода ще бъде разграничен от другите с промените на времето и пространството, характерни за всеки от тях.
§ 3:0:1. Първият период — Вечно безвремие, безкрайна пустота.
В първа песен от „Книга на Джан“ е записано:
Вечното Баща-Майка,
загърнато в своите вечно невидими одежди,
отново бе заспало за Седем Вечности.
Време нямаше,
защото то спеше
в безкрайното Лоно на Продължителността.
Първият период е Първата противоположност. Там Законът, Водите и всички понятия от Балкхара са идеални — Небитието. Първият период е невидим, незнаен и недостижим за хората нито чрез разума, нито чрез сетивата. Тогава всички понятия приемат характеристиките на Първата противоположност, а тя е недостижима, вечна, безкрайна, единна и непроменлива величина. В нея няма тежнения, поле, движения, материя, време и пространство. Не действа „Законът за единство и борба на противоположностите“ защото всичко е Едно.
Тогава са вечното безвремие и безкрайната пустота.
Един от знаците за първия период и Горната вода е този vidovden_znak_o.png
§ 3:0:2. Вторият период — Отрицателно време, пространството се свива.
Вторият период от Кръговрата е Битието — изявата на Закона, Водите и всички понятия от Балкхара, заедно. От Първата противоположност (от нея) се разграничава Втората, от Едно се ражда Две и започва да действа „Законът за единство и борба на противоположностите“. Едно е причина за единството, а Две за раздора и борбата помежду им.
Законът и Водите винаги и навсякъде са идеални, а правилата от Закона се изявяват в Битието само чрез производните от взаимодействието на двете тежнения, като структури от физически, химически и биологични системи — материалните образувания.
Взаимодействието между двете тежнения изгражда, поддържа и унищожава Битието.
През втория период от Кръговрата надмощие има тежнението на Долната вода — свиване. То осъществява преноса на Долната вода от междузвездния вакуум (от него), към Черната дупка — Ядрото и втичането и в него.
В книгата „Индийска митология“ от Джон Напърт, четем:
Седмият поред Ману бил застрашен от Великия потоп.
Когато намерил малката рибка — Вишну,
тя му казала:
„Ще те спася от приближаващия потоп ако се погрижиш за мен!“
Ману пуснал рибката в океана,
а тя му заръчала да построи кораб
и щом водите на потопа придошли,
Ману се качил на кораба си и заплувал.
На борда на кораба се намирали семена от всички растения,
от които човек щял да има нужда след потопа.
Същото е записано и в хрониките на Месопотамия. Там един човек на име Зиусудра, а в по-късни източници Утнапищим получава предупреждение за наближаващия потоп и заръка да спаси „семето на живота“ на Земята.
През втория период времето тече обратно, а пространството се свива.
Един от знаците за втория период и свиването е този vidovden_znak_o_cherta.png
§ 3:0:3. Третият период — Временно безвремие, крайна празнота.
Третият период от Кръговрата е Дуализъм. Тогава Законът, Водите и всички понятия от Балкхара са идеални — Небитието.
Третият период е невидим, незнаен и недостижим за хората нито чрез разума, нито чрез сетивата, защото Дуализмът е пълно отделяне на Долната вода във физическото ядро и установяване на равновесие между двете тежнения на двете противоположности.
Тогава в ядрото е временно безвремие и крайна празнота.
Временното безвремие може да трае от части от секундата до няколко милиарда години за различните физически системи, защото, колкото са ядрата във вселената, толкова са и полетата, и пространствата, и времената.
Един от знаците за третия период и ядрото е този
Според мен, събитието записано в „Индийска митология“ се е случило през третия период от кръговрата:
По време на Великия потоп демонът Хаягрива откраднал Веда и Вишну се превърнал в риба, за да държи нещата под око, докато земният живот бил спрял. Брахма и Шива потънали в размисъл. Само Вишну бил нащрек.
Когато възникнал Брахма и светът се започнал отново, Вишну унищожил Хаягрива и върнал Веда на бог Брахма.
А бог Брахма е поставен в ядрото и от там твори и разрушава Вселената чрез своето дихание:
Когато Брахма издишва
се създава цялата Вселена,
а когато вдишва,
целият осезаем свят ще изчезне,
ще загуби видимата си форма
и ще се оттегли в божествената си същност,
където всичко се връща.
§ 3:0:4. Четвъртият период — Ф.
Положително време, пространството се разширява.
Четвъртият период от Кръговрата е отново Битие — изявата на Закона, Водите и всички понятия от Балкхара, заедно, но този път надмощие има тежнението на Горната вода — разширение. То осъществява преноса на Долната вода от ядрото (от него), към Горната вода и вливането и в нея, в междузвездния вакуум.
Днес Слънцето и всички комети и планети в Слънчевата система са в четвъртия период от кръговрата си и отиват към своя край.
През четвъртия период времето тече в права посока, а пространството се разширява.
Един от знаците за четвъртия период и разширението е този vidovden_znak_f.png
Той е станал буква от българската азбука за звука Ф.
Относно Кръговрата Лао Дзъ казва:
Дао ражда едно.
Едно ражда две.
Две ражда три.
Три раждат всички неща.
Дао е Кръговратът — пътят на Закона, Едно е горната вода, Две е долната вода, Три са трите агрегатни състояния на материята около земното ядро, а всички неща са цялото материално многообразие което ни заобикаля днес на Земята.
Четирите периода от кръговрата имат различни имена в различните школи, учения и символики. Ето някои от тях:
Ова — Ива — Ава — Ева
Юг — Запад — Север — Изток
Яджур веда — Адхарва веда — Риг веда — Сама веда
Ххххх — Адхарма — Ххххх — Дхарма
Хххх — Кхали — Хххх — Кхала
Ххххх — Марса — Ххххх — Самар
На тези четири периода се основават четирите сезона в Големия и Малкия Зодиак и в календара (и на естествените дадености). От тях идва броят и на Ведите, и на Евангелията.
Но във всеки от тези четири периода от кръговрата Втората противоположност извършва по три действия.
През първия те са: влизане, престой и излизане.
През втория: тръгване, пътуване (свиване) и пристигане.
През третия: влизане престой и излизане.
През четвъртия: тръгване, пътуване (разширение) и пристигане.
Така всички действия които извършва Втората противоположност през своя кръговрат са дванадесет.
Те са първообразът за култа към числото дванадесет. От тук са дванадесетте зодии, дванадесетте месеца, дванадесетте часа през деня и нощта, дванадесетичната мерна система, дванадесетте адитя в Хиндуизма, дванадесетте подвига на Херакъл, дванадесетте апостола в Християнството.
Тъй като Времето е символ за Кръговрата, дванадесетичната система е времеизмерителна.
Кръговратът е голямата тайна за вечното взаимодействие между двете противоположности. Той се осъществява безброй пъти на безброй места във Вселената, но никога един кръг не се повтаря на същото място, със същата физическа система. Една физическа система съществува само веднъж, в едно време и на едно място. Колкото са ядрата във Вселената, толкова са и полетата, и времената, и пространствата защото:
Има ядро — има нещо, няма ядро — няма нищо.
Според мен, и част от този текст от Лао Дзъ се отнася за кръговрата.
Името му аз не знам
и го именувам Дао — Пътят.
Ако трябва да го назова с по-силна дума,
бих го нарекъл велико.
Велико ще рече минаващо отвъд.
Отвъдно ще рече далечно.
Далечно — значи завръщащо се.
Кръговратът се преобразява в символи по всички възможни начини от нашите деди и се предава от поколение на поколение, за да остане жив в човешкото съзнание под някаква форма. Чрез символите той е пренасян през годините по цялата земя, за да достигне, да дочака необходимото интелектуално израстване на човечеството. § 3:1. Покоят, установяването — Н.
Покоят е през първи и трети период от Кръговрата, когато тежненията са в равновесие. Тогава Законът, Водите и всички понятия от Балкхара са идеални.
През първия период е Единство. Съществува само Първата противоположност, а тя е недостижима, вечна, безкрайна, единна и непроменлива величина.
Мястото и в действителността е междузвездният вакуум. Там са вечното безвремие и безкрайната пустота.
През третия период е Дуализъм. Пълно отделяне на Долната вода от Горната (от нея) и установяване на равновесие между двете им тежнения.
Втората противоположност е множествена. Ражда се, разграничава се от Първата (от нея), свива се, съществува временно, на ограничено място, в ядрото, връща се в Първата, слива се с нея и престава да съществува, защото роденото умира.
Мястото и е във физическото ядро. Там са временното безвремие и крайната празнота.
През втори и четвърти период от кръговрата движението е абсолютно, а покоят относителен и недостижим. Но въпреки това равновесието е цел на всяко външно движение и вътрешно състояние.
През втори и четвърти период от кръговрата крайната достижима цел на стремежа към покой е установяване в устойчиво неравновесие.
За покоя Лао Дзъ е казал:
Покоят е владетел на действието.
но и:
Кой може да задържи покоя вечно?
Движението се ражда неизменно. § 3:2. Радиалното движение — В.
Още появата на Втората противоположност — на физическото ядро вече е движение което няма да престане до настъпването на третия период.
През втори и четвърти период от кръговрата движението е абсолютно, а покоят относителен.
Още в началото на втория период от кръговрата, при превес на мощта на тежнението на И, посоката на движението е свиване. Това поражда действието изсмукване, отлъчване от междузвездния вакуум (от него) на физически ядра, които започват да се притеглят взаимно и да се сливат. Когато едно от тях превиши останалите по големина, става централно за околните и те започват да се втичат в него. То става Черна дупка.
Тежнението свиване има за цел да свие всичко материално от битието, да го върне в небитието и да го влее в долната вода, във физическото ядро.
При превес на мощта на тежнението на Е, през четвъртия период от кръговрата, посоката на движението е разширение. Това поражда действието изсмукване, отлъчване и отдалечаване от ядрото (от него) на физически ядра, които започват да се оттеглят взаимно, да се приближават към междузвездния вакуум и да се втичат в него.
Тежнението разширение има за цел да разшири всичко материално от битието, да го върне в небитието и да го влее в горната вода, в междузвездния вакуум.
В Индия, символ за движението е:
… ведическият бог Ваю — богът на ветровете.
Той е бог и на нежния бриз,
дори и на дъха, оживяващ хора и животни.
Той е самият Дъх,
а от тук и бог на живота,
защото първото от което се нуждае живият човек
е дъхът.
За оживотворителното действие на дъха е споменато и в Библията:
И Господ Бог създаде човека
от пръст из земята,
и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание;
и човекът стана жива душа.
Движението е изразено като вятър и в мита на догоните:
На своето място превърнал По във вятър
и така оставил това:
от момента, когато Амма сътворил всички неща,
всички те били в По,
те растели, но По не се увеличавало;
зърното По било превърнато във вятър,
но за това не трябва да се говори.
Също в Индия движението в двете му посоки е символизирано с диханието на бог Брахма:
Когато Брахма издишва
се създава цялата Вселена,
а когато вдишва,
целият осезаем свят ще изчезне,
ще загуби видимата си форма
и ще се оттегли в божествената си същност,
където всичко се връща.
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
