Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.01.2014 18:41 - 5. Плътността на полето, пространството — П /Борис Балкх Видовден/
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 520 Коментари: 0 Гласове:
0



 § 5. Плътността на полето, пространството — П, ПАНА.

Плътността на полето — пространството на физическите системи не е еднаква в отвесна посока.
В книгата Джан за Полето — пространството е написано следното:
Бащата — Майка тъче платно, чийто най-горен край докосва Духа — Светлината на едничкия Мрак, а най-долния — неговата сянка, Веществото.
За това говорят и древноиндийските пет велики елемента — Панча Маха Бхута.
Етер — Акаша.
Въздух — Теджас
Вода — Апас
Земя — Притхви
Огън — Ваю, Агни
Първите четири елемента са пространството, а петият времето.
Огънят, Ваю — Агни не е елемент, а двете движения — радиалното и третото, а според съвременните разбирания електромагнетизма.
Следователно: Пространството има четири плътности.
Действието за установяване на пространството в Бхаджа е ПАН, а мястото където е установено, обемът му е ПАНА.                                                               § 5:1. Физическата плътност на пространството — ГАНА.

Първата плътност на пространството е ГАНА — дума от езика Бхаджа означаваща плътност на пространството (примерно на Земята), в отвесна посока, където са установени физическите системи.
Действието установяване на физическите системи е ГАН, а мястото, целият обем, където са установени — НА физическите системи — ГА е ГАНА.
Земната ГАНА, съставена от елементарни частици е навсякъде, от ядрото до междузвездния вакуум, но само ГАНА, в „чист вид“ е разположена над земната атмосфера.
Въздействието на ГАНА върху живота на земната повърхност е опасно, но още по-опасно е въздействието на слънчевия ГАН върху Земята. Според книгата „Индийска митология“, в древна Индия за това е написано следното:
Ганга била дъщеря на бога на планината Химаван, „Владетелят на снеговете“, и сестра на Парвати, божествената съпруга на Шива. В началото боговете я пазели цялата за себе си, тъй като я намирали за твърде скъпоценна и красива, че да я делят със земните жители. Но ето че се явил Бхагирадха и поискал от Брахма да му даде дар за продължителния аскетизъм.
Бхагирадха се помолил да разрешат на свещената Ганга да слезе на земята. Брахма го предупредил, че това би станало само ако Шива се съгласи да я пусне да тече през сплетените си коси.
След още един дълъг период на лишения Бхагиратха накрая накарал Шива да се съгласи.
Ганга се спуснала ревяща и пенлива и сигурно щяла да наводни Индия, ако косите на Шива не били като гъста гора, където тя се успокоила и добила днешния си вид.
Съответствие на ГАНА е понятието Етер, ползвано от науката в класическия и период, но днес Етера вече е отпаднало от употреба понятие, изоставен термин.
А за етера Нютон е казал следното:
Сега би трябвало да се прибави нещо за някакъв най-фин етер, проникващ във всички тела и съдържащ се в тях… и под действието на частиците на телата при твърде малки разстояния взаимно се притеглят, а при допиране се свързват. Той предизвиква действията на наелектризиране на тела, които отблъскват или притеглят близките материални тела… Ние обаче не разполагаме с достатъчно запас от опити, с които законите на действие на този етер биха били точно определени и показани.
За етера е изказал становище в 1920 г. и Айнщайн:
В обобщение можем да кажем следното: според общата теория на относителността пространството притежава определена физическа характеристика и в този смисъл етер съществува.
В общата теория на относителността пространството без етер е немислимо; в това пространство светлината не може да се разпространява, не може да съществуват измерителни еталони и часовници, а следователно и пространствено-времеви разстояния в обикновения физически смисъл.
На този етер обаче не трябва да се приписва най-характерното свойство на веществените среди — той не се състои от частици, чието движение може да се проследи. За етера понятието движение е неприложимо.
ГАНА, Етера е трудно доловим и разбираем като плътност на пространството и като понятие, затова за него сведенията от древността са по-малко, но достатъчно категорични.
За ГАНА, Етера, Акаша, в книгата „Фините неща в природата“ от Рама Прасад е записано:
Акаша — название на първата Татва, етера на звука. Тя е особено важна, тъй като в нея възникват, съществуват и действат всички останали Татви. В Акаша се съдържат всички форми и идеи на Вселената, тя предхожда или следва всяко същество. От това състояние може мигновено да се появи всяка друга Татва или субстанция или по-точно — в него съществува всичко в непроявена форма.                                                                                      § 5:2. Химическото поле — М, МАНА.

Всяко физическо ядро поражда свое физическо поле А. Така се обособява физическа система ГА.
В четирите плътности на пространството могат да се осъществяват и съществуват само възможности предназначени за всяка от тях.
Разликата между полетата на физическите и химическите системи е, че полето на физическата система се поражда от ядрото, от тялото, а при химическата полето изгражда своя образ, форма, тяло. Полето на физическата система е едно, а полето на химическата система е сложно, съставено от множество полета. Това сложно, съставно поле, сбор от възможности, което изгражда своя сложен, съставен образ е Химическото, личното, индивидуално поле на химическите системи, което в езика Бхаджа е символизирано със звука М.
Всички полета, физически и химически си взаимодействат и образуват Единното всемирно поле.
Личното поле М — Азът е причината за самосъществуването на „десетте хиляди неща“. То дава право на всеки човек да заяви:
На света съществуват само две неща, Аз и останалият свят.
Отнесено към човека, съответствие на полето М е биополето, дума въведена от съвременната наука, но още от древността за него се използват други две думи, АУРА, в астрологията и Душа, в религията.
Действието осъществяване и установяване на едно самостоятелно химическо поле, в езика Бхаджа е символизирано с думата МАН. В някои съвременни езици тя означава човек. В съвременния английски език МАН е мъж, а уоМАН — жена. Ман днес е мъжко име, но е съставна част и в други немски и английски имена, като Борман, Щросман, Гросман и др. Но ман е съставна част и от някои български имена от средновековието Коломан, Шишман.
Думата в Бхаджа, за осъществено и установено химическо поле е МАНА .                                                     § 5:3. Химическа система — Ж, ДЖАНА.

Химическа система е тази, която няма собствено физическо ядро. Такива са молекулите и химическите съединения.
Физическите и химическите системи се управляват от различни правила и закони.
Химическите системи имат своя специфична кристална решетка. Най-разпространените кристали на Земята са снежинките. Те всички са различни в детайлите, но са еднакви по форма — шестолъчна. Затова формата на снежинката е станала знак за химическите системи в езика Бхаджа и буква от българската азбука за звука Ж.                                            image                   Действието проявяване и установяване на химическите системи в езика Бхаджа е ДЖАН, а вече осъществена и установена химическа система е ДЖАНА.
В езика Бхаджа звукът Ж винаги е в съчетание и е предхождан от звука Д.
§ 5:4. Химическата плътност на пространството — ГУНА.

В Индия, по-често споменавани от петте велики елемента — Панча Маха Бхута са Трите гуни. Според съвременните разбирания, те са трите агрегатни състояния на материята, а според древните — трите качества на материята, в това число и на човека.
Въздухът — Сатва гуна
Водата — Раджас гуна
Земната твърд — Тамас гуна
В Индия, трите химически плътности на пространството са наричани още „Трите свята“ и „Пътят на лотоса“. Лотосът е свещено цвете както в Индия, така и в Египет. Той е единственото творение което обитава едновременно и трите химически плътности на пространството, трите гуни. Корените му са в почвата, стеблото във водата, а цветовете и листата във въздуха.
Думата ГУНА е от езика Бхаджа и е вариант на ГАНА. Означава място в пространството (примерно на Земята), където са уплътнени и установени физически системи, в нови три различни качествени състояния — химически системи.
Действието уплътняване и установяване на физическите системи е ГУН, а вече установените — НА и уплътнени физически системи — ГУ е ГУНА.
В пространството на Земята, в отвесна посока ГУНА се разделя на три части, всяка от които има свое име.
За създаването на трите гуни от Етера, има достатъчно сведения от древността. В книгата Джан пише:
През време на Четвъртата Вечност
Синовете получават заповед да създадат своите Образи.
Една трета отказва,
двете други приемат.
Проклятието е произнесено.
Те ще се родят в Четвъртата,
ще страдат и ще причиняват страдание.
Това е Първата Война.
По-древните Колела се въртят надолу и нагоре…
Искрата на Майката изпълни всичко.
Имаше война между Творците и Разрушителите.
Водеше се битка за Пространство.
Семето се появяваше отново и отново.
Една трета която отказва са газовете. В тях няма образи и форми. Двете други, които приемат са течната и твърдата плътност на пространството. Те създават своите образи. Там възможностите се групират според правилата за изява в различните стойности на напрегнатост на полето и заедно, чрез своите полета образуват многократно уплътнени и преобразувани, съвместно съществуващи спътникови общности — своя общ образ, форма, тяло.
А това е част от мит от Елада:
От майката Земя са родени
Небето, Планините и Морето…
През 1949 г. Бенет Даниелсон, участник в експедицията „Кон Тики“, ръководена от Тур Хейердал, записал на атола Раройа, от групата Туамоту, от Те Ихо А Те Панги следното предание:
В началото съществувала само Пустота — ни мрак, ни светлина, ни суша, ни море, нито слънце, нито небе… само безмълвна неподвижна пустота. Минало неизчислимо дълго време. Пустотата започнала да се движи. Тя шумяла и растяла, докато накрая се превърнала в По — великата нощ, без граници и очертания. Всичко било потънало в мрак.
Отново минало неизчислимо дълго време. Дошъл краят и на По. Нови незнайни сили влезли в действие, нощта се превърнала в океан, а в неговите глъбини се образувало вещество. В началото то било само пясък, но след това се превърнало в здрава земя, която се повдигала все по-нагоре и по-нагоре. Най-после на света се появила Папа — майката на земята. Папа се разраствала и станала голяма страна, първата от всички. А над Папа, майката на земята почивал Атеа, бащата на небето.
Минало още много време и Папа родила двама синове Тани и Тангароа. Те се огледали и видели, че няма нито светлина, нито пространство.
— Хайде да отделим Атеа от Папа — казал Тани.
Заедно се опитали да повдигнат Атеа, но не могли даже да го поместят. Скоро се родили братята Ру и с тяхна помощ работата потръгнала по-успешно. Те отделили Атеа от Папа. Бавно повдигали Атеа все по-високо и по-високо, накрая над земята се разпрострял небосводът. Възникнали три сфери: Ранга-по — подземната и подводна сфера, Ранга-марама — светът в който живеем и Ранга-рева — небесната сфера над нас.
Борбата за пространство между физическите и химическите системи е описана с езика на митологията и в древноиндийския епос Махабхарата.
Главната идея в епоса е борбата за власт между два рода — Пандави и Каурави. Според повествованието те са първи братовчеди, а целият епос се възприема само като красиво литературно произведение, с висока художествена стойност и безспорни исторически, етнографски и др. сведения, за период от няколко хиляди години.
Но същността на написаното в Махабхарата е друга. Там има два основни пласта. Първият е описание на физическите и химически промени в пространството около земното ядро. Той е водещият — идейната същност на епоса. Вторият е исторически, документален — за истински герои и събития.
Същото е и в Библията.
Смесването на тези два пласта чрез символиката, посредством различни художествени похвати, се извършва от неизвестни автори в продължение на хилядолетия. От автори с различни творчески възможности, реални познания и мироглед, които са полагали идеалните небесни явления върху реалните земни, човешки деяния. Затова отделните части се различават по своята художествена стойност. Едни са добри, други талантливи, а някои — гениални. Накрая целият епос е събран от един човек в едно цяло произведение.
Родът на Пандавите се състои от петима братя, юридически синове на Панду, биологически — на петима богове. Те са символи за петте фини неща в природата, наричани в Индия татви. Петте татви се възприемат от петте човешки сетива.
Първият брат е Юдхищхира, съответствие на звука.
Вторият е Бхима, съответствие на топлината.
Третият е Арджуна, съответствие на светлината.
Тези трима братя са родени от първата съпруга на Панду, Кунти и са символи за физически величини.
Четвъртият брат е Накула, съответствие на мириса.
Петият е Сахадева, съответствие на вкуса.
Тези двама братя са родени от втората съпруга на Панду, Мадри и са символи за химически величини.
Истинското име на рода е Пан Деви — общо материални богове. Те са правилата от Закона, които управляват (изграждат, поддържат и разграждат) звука, топлината, светлината, вкуса и мириса — елементарните частици от които се изграждат химическите елементи.
Родът на Кауравите се състои от сто братя, първи братовчеди на Пандавите. Те са символи за химическите елементи. Предводител на Кауравите е Дурьодхана — сприхав, войнствен и избухлив. Тай е символ за водорода. Втори след него е Духсасана, символ за хелия.
Числото сто тук е само символ за множество, а точният брой на химическите елементи е записан в Евангелие от Йоан:
Затова Симон Петър се качи на ладията
та извлече мрежата на сушата,
пълна с едри риби
на брой сто петдесет и три;
и все, че бяха толкова,
мрежата не се скъса.
§ 5:4:1. Ефирната плътност на химическото поле — С, САМА.

Втората плътност на пространството е Ефирната — газовете, въздухът.
Звукът символ за Ефира в езика Бхаджа е С, а звукосъчетанието за една ефирна химическа система е САМ.
Това САМ е първообразът на съвременните български думи сам, съм и семе, защото САМ са най-малките химически системи, атомите — семената от които се изгражда цялото материално многообразие днес на Земята.
Мястото на Ефирната плътност на пространството е земната атмосфера, а името и на езика Бхаджа е САМА ГУНА, в Индия Сатва гуна.
§ 5:4:2. Течната плътност на химическото поле — Р, РАМА.

Третата плътност на пространството е течната. Тя е водата в земния океан.
Звукосъчетанието за една течна химическа система е РАМ, а мястото в пространството където се уплътняват и установяват РАМ е световният воден океан РАМА.
Може би затова и днес в българския език се казва: „Рами (ръми) ситен дъждец.“
Звукът за промяната в Бхаджа е Р, а тук думата РАМА е символ за течната плътност на пространството и за водата. Така е защото течността е преходът, действието за промяната на ефирната и твърдата плътност на пространството, границата между тях.
Парата за да стане лед трябва да мине през състоянието вода. Ледът за да стане пара трябва да мине през състоянието вода. Така е и със всички останали химически системи.
Въз основа на съвременното човешко познание може да се каже, че водата е живот. Възможностите от Закона, които произвеждат водата са се осъществили днес, тук на Земята и ако се огледаме в космоса около нас и по-далече ще видим, че това е невероятно щастливо стечение на обстоятелствата.
Име на течната плътност на пространството е РАМА ГУНА, а в Индия Раджас гуна.
В Индия това е и бог Рама, главният герой от епоса „Рамаяна“.
В книгата „Индийска митология“ за Рама четем:
Баща на Рама бил цар Дашаратха, който отслужил жертвоприношението Ашвамедха и се сдобил с четирима синове, всеки от които бил частично превъплъщение на Вишну. Рама бил най-големият, роден със специална мисия, предначертана от боговете, да срази демона-тиранин Равана.
Жертвоприношението Ашвамедха е най-голямото жертвоприношение в древността — жертвоприношение на коне.
В индийската митология Ашвини са двама братя близнаци — полубогове, символизирани като коне. В Балкхара те са символи за двете тежнения, на двете противоположности АД и ДА. Чрез жертвоприношението на Ашвините цар Дашаратха променя напрегнатостта на полето и така се проявяват четирите плътности на пространството — четиримата му синове, които били частично превъплъщение, аватари на бог Вишну — Законът.
§ 5:4:3. Твърдата плътност на химическото поле — Т, ТАМА.

Четвъртата плътност на пространството е твърдата. Тя е земната кора.
Звукът символ за Твърдта в езика Бхаджа е Т, а звукосъчетанието за една твърда химическа система — ТАМ. Мястото където пребивават ТАМ е ТАМА.
Име на твърдата плътност на пространството е и ТАМА ГУНА, а в Индия Тамас гуна.
В заключение, накратко за четирите плътности на пространството и тяхната поява може да се каже следното:
Физическото поле А се състои от физически системи ГА, които образуват първата плътност на пространството — ГАНА. Когато тя започне да се уплътнява ще премине в плътността ГУНА и от полето А ще се породи Химическо поле М, което изгражда и се състои от химически системи Ж.
Химическото поле М ще породи съдържащите се в ГУНА три химически плътности: С — САМА ГУНА, Р — РАМА ГУНА и Т — ТАМА ГУНА, които са изградени от химически системи Ж.
Полето А и плътността на пространството ГАНА и полето М с плътността на пространството ГУНА, която се състои от три части: САМА, РАМА и ТАМА, се изграждат и управляват от различни правила и закони.
Четирите плътности на пространството и различните правила за тяхната поява и съществуване са причината за явлението, което в съвременната физика и астрономия се нарича „Изкривяване на пространството“.
През четвъртия период от кръговрата на една физическа система, количеството на ГА и други малки елементарни частици в пространството и се увеличава и заработва законът: „Количествените натрупвания преминават в качествени изменения“. Поради това елементарните частици се групират и обединяват чрез тежнението свиване на собствените си ядра, като образуват спътникови общности — по-големи елементарни частици и атоми.
Догоните казват за това следното:
Всички неща,
които сътворил Амма,
имат своето начало в най-малкото зърно По.
Започвайки от това най-малкото,
всички неща, сътворени от Амма,
ще се създават чрез поредно прибавяне на идентични елементи…
Амма започва всички неща,
създавайки ги такива малки като По,
след това прибавя към сътворените вече тези същите.
Колкото Амма ги свързва нещото става по-голямо.
В този процес малките елементарни частици се групират по две и по три, с различни химически плътности на пространството си: ефирна + течна, ефирна + твърда, течна + твърда и ефирна + течна + твърда.
В Индия спътниковите общности образувани при групиране на елементарните частици по горния начин се наричат „Златните атоми“.
Ако номерираме трите химически плътности и означим с букви спътниковите общности които образуват ще се получи следното: 1 + 2 = А, 1 + 3 = Б, 2 + 3 = В и 1 + 2 + 3 = Г. Така можем да проследим и следващите равнища на групиране: А + Б, А + В, А + Г, Б + В, Б + Г, В + Г, А + Б + В, А + Б + Г, А + В + Г, Б + В + Г, А + Б + В + Г и т.н.
Този модел, изграден от нашите деди се е запазил в народната ни памет непокътнат хиляди години и е жив и днес, вложен в ритмите на българската народна музика. Нашите неравноделни ритми се изграждат от двувременни и тривременни метрични групи, съответстващи на групирането на елементарни частици от трите химически плътности по две и по три.
Както те изграждат по-големи елементарни частици и атомите, а те пък по-сложни материални образувания, така и в българската ритмика по-сложните ритми се изграждат от прости.
В нашата народна музика преобладават неравноделните ритми и това не е случайно. Неравноделността е израз на несиметричността в материята. Всичко материално е в неравновесие.
Това е причината, ритмиката в българската народна музика да е уникална в целия свят.                                  § 5:5. Формите на химическите системи — Ш, ШАНТА.

При физическите системи всяко ядро поражда свое поле, но при химическите полето М изгражда своя материална форма — Ш. Всяко химическо поле е сбор от възможности, идеи от Закона, които се изявяват като изграждат обща материална форма — част от твърдата плътност на пространството.
Действието осъществяване и установяване на формата на химическата система от твърдата плътност на пространството, в езика Бхаджа е ШАНТ, а названието на формата — ШАНТА.
Всяка възможност от Закона може да се изяви само при определена напрегнатост на полето, в определена околна среда. В дадени граници на полевата напрегнатост могат да се осъществят много и различни възможности. Те си взаимодействат и създават първо физически системи, които се групират в спътникови общности. Така пространството се уплътнява и се създават и химическите системи — неорганичната материя, след нея органичната, биологичната и т.н. по пътя на еволюцията ДХАРМА.
Както са казали древните:
Диханието става камък,
камъкът — растение,
растението — животно,
животното — човек,
човекът — дух,
а духът — бог.
За еволюцията се говори и в следния откъс от книгата на Джан:
През време на Четвъртата Вечност
Синовете получават заповед да създадат своите Образи.
Една трета отказва,
двете други приемат.
Проклятието е произнесено.
Те ще се родят в Четвъртата,
ще страдат и ще причиняват страдание.
Това е Първата Война.
По-древните Колела се въртят надолу и нагоре…
Искрата на Майката изпълни всичко.
Имаше война м ежду Творците и Разрушителите.
Водеше се битка за Пространство.
Семето се появяваше отново и отново.
При съвременните условия върху земната повърхност, пулсирайки, напрегнатостта на земното поле бавно се променя заради взаимодействието на земята с останалите небесни тела в Слънчевата система. Промяната се усеща и вижда от затоплянето на климата днес. Поради това се осъществят и възможности, които могат да се изявят само в много тесни граници от напрегнатостта на полето като допълнение, придатък към вече съществуващо поле М и формата му Ш. Така се усложняват и усъвършенстват полетата М и формите им Ш. Тази промяна на полето и формата му днес учените наричат енволюция или инволюция, в зависимост от посоката на промяната на полето, а фантастите я наричат мутация.
Промяната, като следствие от ДХАРМА не само променя определени полета М с формите им Ш, но онези, чиято жизнеутвърждаваща напрегнатост е задмината при промяната от новата полева напрегнатост и е изостанала извън нея ще изчезнат. При промяната ще се осъществят нови възможности, чиято жизнеутвърждаваща напрегнатост е достигната и вече е в границите на новата напрегнатост на земното поле. Така изчезват и се появяват нови животински видове.
Сложните материални форми имат сложни полета, които цял живот се грижат за тях (за формите). Но ако полетата извършваха само това, тяхното съществуване, както и на формите им щеше да е безсмислено заради неизбежния им край. Полето се грижи за формата си и заради друго важно деяние — собственото си самовъзпроизвеждане и размножаване, съответно и на формата си.
Така както се изгражда пространството на една физическа система, така се изграждат и „десетте хиляди неща“, включително и човека. Така е и според древният израз:
Както горе, така и долу.
Каквото е горе, такова е и долу
Тъй като личното поле М изгражда и поддържа своята форма Ш, древните траки са казали:
Не можеш да излекуваш тялото,
докато не си излекувал душата.
Или с други думи казано:
Здраво тяло в здрав дух.                          



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6093659
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1518
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031