Блогът на budha2 :: КИТАЙСКИ МИТОВЕ и ИДЖИК

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.01.2014 19:34 - КИТАЙСКИ МИТОВЕ и ИДЖИК

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1860 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 12.01.2014 12:11

   Фу-си и Нюй-ва. Релеф на камък. Провинция Шандун. Начало на нашата ера
Артефакт от колесницата в Източна могила край Караново - котка с рибешка опашка, то ест година БАРС в цикъл ВОДА. Матся - Рибата - спасител на човечеството    В хиндуизма: Риба /матся/ е първата аватара на Вишну.
Има един мит за потопа в Пураните, където първият човек и земен цар Ману /от манас-ум/ по време на един от потопите /защото според хиндуизма е имало не един потоп по време на сатя-юга - златния век/ трябвало да достигне сакралния център на света - планината Меру. Вишну се преобразил в риба и се гмурнал в заливащите земята води от потопа, за да насочи лодката на Ману към Меру. Рибата е първото превъплъщение на Вишну /Всевишния/. Според съвета на Рибата - Матся, Ману строи кораб, за да се предпази от потопа, който се задава и го вързва на едно вековно дърво, за да се закотви добре сред водите на потопа.
Според вавилонският жрец и историк Берос, живял в 4-3 век до новата ера, хората са били с животинско съзнание и са живели като животните, докато същества полу-риби - полу-човеци не излезли изпод водите на Персийския залив и не ги научили на строителство, науки, земеделие, писменост, медицина. Тези същества се наричали анедоти - те имали глава на риба, под която криели и човешка глава, тялото им било на риба, а изпод опашката на риба, с която завършвало, се подавали и човешки крака.
Този пръстен е показателен за присвояването на символи в христянството!
Пастира(не е Иисус) със стадото,двете риби,кръста на константин великй това е трети век Toва с котвата и двете риби една срещу друга е Митра ,не е още Иисус.

Връзката на китайската култура с Шумер отчитат много автори. През XIX в. Албер Териен дьо Лакупри счита, че китайците са преселници от Месопотамия. Сичин дава примери на няколко близки по начертание знаци от китайската и шумерската писмености, които имат еднакви имена и означават едно и също нещо.

Изследователите считат, че в китайската митология са добре застъпени соларните митове, а космогоничните – по-слабо. Това не е съвсем така. Най-соларният мит всъщност е космогоничен. Става дума за появата на 10-те слънца.

Събитието става по времето на един от легендарните периоди на Китай – времето на император Яо. Той е датиран от 2356 до 2256г. пр.н.е. Главното действащо лице е Стрелецът И. Той избавил хората от излишните слънца и от още шест беди. Те били : Яю със Зъбите като Ножици, Дзуочъ със Зъбите като Шило, Деветте Младенци, Големия Вятър или Дафън, Големия Глиган или Фънси, Огромната Змия или Сиушъ. И бил родоначалник на народа “и”. Иероглифът за тоя народ бил образуван от знака за “голям” и знака за “лък”.

Според хунобългарските летописи, вожд на именците бил Иджик. Името му може да се изведе от това, че бил най-малкия син на Боян Имен. По форма “И джик” означава “малкия И”, което подканя да го сравня с “И” или “големия И”. Иджик се родил в ез. Байкал (майка - рибата Бойгала), а това не е далече от Китай. При това неговите хора, именците, били добри стрелци с лък(91) От друга страна, вече сравнявах Иджик и Нергал като родоналници. “Малкото” у Нергал произтичаше не от ръста, силата или възрастта, а от по-малкия ранг спрямо Нинурта. Рангът е достатъчен за името “Малък И”. Това, че е най-малък син на баща си, изглежда вмъкнато допълнително. Да видим “големите”.

По аналогия, Стрелецът И и Нинурта трябва да съвпадат до голяма степен. Лъкът е едно от оръжията на двамата герои. Струва си да се погледне още веднъж илюстрацията в началото на гл. VII . Срещу божествения лък има точно 10 звезди (светила). Това е неприсъщо число за Нинурта. Негови числа са 4, 7, евентуално 11. За мен това е епизод от битката с Тиамат. Както предполага Сичин, Мардук е подменил Нинурта в един по-късен етап с помощта на вавилонските жреци. Значи, 10-те светила са враждебни. Нито едно от тях не е слънце.

Все пак, какво ли значи “И”? От знака на народа “и”, ако “народ” се върже с “голям”, то “и” значи “лък”. Намерих значението на името Иво – от старогермански – лък от тисово дърво(92). Така или иначе, “и” и “лък” са много близки. Това дава основание за още една крачка напред – да дам вероятни значения на името Иван. Показах, че то се покрива с Енлил (Нинурта – Георги е наследника!). Разчленявам го : И ван. За “ван” намерих две китайски значения : “вол” и “княз”. Древността на името е очевидна.

Битката с Огромната Змия е дадена кратко. И убил змията, насякал тялото й, след което настъпило благоденствие. Трябва да се каже, че от 6-те демона, с които И се бие, само тая Сиушъ носела суша. Но на български език това е лесно да се забележи : суша се изговаря като “сушъ”, а това е много близо до змийското име. Какво направил фолклорният Св.Георги? Излязъл срещу ламята, заключила 100-те извора. Убил я, насякал тялото й – потекли реки от мед, масло и вино. Излиза, че И копирал подвига на Нинурта – Св.Георги. От главата на Тиамат се образувала земята. От друга страна “земя” и “суша” са синоними в географски смисъл. От Тиамат се образувала земята, а от Огромната Змия – името на надводната и част-сушата. Следователно : Тиамат и Сиушъ съвпадат. Съвпадат също Нинурта със Стрелецът И.

Трябва да се очаква известно подобие между демоните, създадени от Тиамат и чудовищата с които се сражава Стрелецът И. За демоните се казва, че били с “бивни и зъби отровни”. Първите две чудовища са именувани чрез зъбите си “като ножици”, “като шило”, а едно от другите е глиган. Близо до името на Големия Вятър е Северния Вятър, който е пък е един от помощниците на Нинурта.

Големият “грях” на Тиамат е, че тя си прави “съвет” без разрешение. В него освен нея и съпруга и Кингу влизат още 10 новосъздадени тела (в текста са 11, но може би Кингу е броен два пъти). Това са 10-те светила-звезди срещу лъка на героя. Как и кога стават “слънца” не е известно. Но това не е толкова важно, защото историята не свършва до тук. Слънцата си имали майка – Си Хъ. Си значело небе, а Хъ – земя. Това води точно до фолклорната Слънчева майка, а от нея – до Тиамат. Както вече споменах, Слънчева майка липсва във фолклора на другите народи. В далечния Китай, обаче е налице и нейното име е “небе-земя”. Има любопитно допълнение в случая, което разширява границите на тази тема. Със същото име – Си Хъ се явява и кочияшът на слънчевата колесница. В един от старите китайски текстове – “Тъгата на низвергнатия” от Цю Юан се казва :” На Си Хъ наредих : по-бавно!”. Както казва Кюнстлер :”Това е версия, според която СиХъ е мъж, смятан за кочияш на слънчевата колесница. Тук се сблъскваме със съвсем различен мотив, за който не можем да добавим нищо повече”(стр 163). Моето предложение е да се гледа връзката Си Хъ – Тиамат. Счита се, че между Марс и Юпитер е имало планета Фаетон, с която станала космическа катастрофа. С това се обосновава митът за Фаетон, сина на Хелиос. Младежът склонил баща си да му даде да се повози на колесницата с огнените коне. Навярно тъй е съветвал буйния си син Хелиос : карай по-полека ! Но кой ти слуша. Станала катастрофа, напълно съизмерима с удара между Мардук и Тиамат. Тиамат (Си Хъ) и Фаетон съвпадат поне по три елемента : по място (орбита), по събитие (сблъсък), по длъжност (кочияш).

Серията от “съвпадения” продължава, като сравня съпрузите на Тиамат и Си Хъ. Имената им Кингу и Дигу може би даже са идентични, ако шумерското “кин” – княз приравня с китайското “ди” – бог. Вторите срички звучат еднакво. Разбира се, интересно е да се сравнят шумерския и китайския запис на имената, но това е по силите на грамотните (от китайска гледна точка, който не може да чете и пише иероглифи, е неграмотен). Сдбата на Кингу била да стане спътник на Земята. Дигу, пък бил баща на (10) луни. Една или 10, но качеството е едно и също (лунно) и според мен това е още едно потвърждение за верността на цялата конструкция.

За митичната ера на император Яо, когато ставали тия събития, са характерни неща, описани във втората плочка на сътворението. Тогава Е.А. успокоява слънцето (Апсу) и дава справедливи закони (съдби) на останалите богове-планети. Конфуций и неговите последователи имали неговата епоха за идеал:

“Наистина велик владетел бе император Яо!
Достолепен бе като висока планина!
Само Яо вземаше наистина пример от тях!
Добродетелите му бяха тъй необятни,
че простите люде не можеха да ги назоват!
Заслугите му бяха тъй великолепни!
О, колко ослепителни бяха
неговите обичаи и закони!”
(от “Диалози” на Конфуций)

Може да се направи паралел на това хвалебствие с качествата на Енки. Дейността му в разглеждания период илюстрирах с песента “Янко гради двори-самотвори”. Не може да се отрече близостта на имената Еа, Яо и Янко. Нищо обаче не противоречи на съществуването на владетел с име Яо в историческо време.

В китайската митология има множество свещени дървета. Те са повече от 30, но изглежда броят на имената е подвеждащ. Подозирам, че всяко дърво има няколко имена. Общото при тях е липсата на конкретен обект, с който да бъдат свързани. Идея за това дава Подпиращото Дърво, наричано още Подпиращата Черница или Прогнилата Черница. Върху това дърво стояли 10-те слънца. Те добре стоят върху орбитата на Тиамат, значи има здрава връзка между казаното дърво и орбитата на Церера. Дали цялата орбита или части от нея, за сега не е ясно. Интересно е, че и другите две имена на дървото се вписват в тая картина. Същата орбита беше мястото, където станало разделянето на небето от земята. Ако има нужда нещо да крепи небето и да поддържа космическото равновесие, то едно подходящо дърво ще свърши работа. Така става ясно какво крепи тази Подпираща Черница. Тя просто подпира небето. Все някой трябва да го върши. Последици от космическия катаклизъм откривам в третото име на дървото “Прогнила”. След страшния удар, дървото не може да бъде съвсем здраво.

Ще приложа хипотезата, според която на всяко митично дърво гледам като на орбита от слънчевата система, към Високото Дърво. Ако тя работи, на това дърво трябва да е съответна “висока” или “най-висока” орбита, сиреч орбитата на 12-та планета. Високото Дърво било високо хиляди ли. То имало малко клони. Кората му приличала на змийска кожа и се белела лесно. Описаната кора има качествата на кората на платана (чинара). В народните песни това е “дърво обленово” (чинар) и там ролята му е на известното “световно дърво”. В клоните на Високото Дърво имало някакви “райски селения”. На 12-та планета (седмото небе) е мястото на селенията на Ра - това е точно съвпадение. И то не е последно. От Високото дърво слязъл (или пък слизал няколко пъти) Фуси. Той до голяма степен се доближава до върховния Ан, владетеля на Нибиру. Оказва се още, че по това дърво шетали нагоре-надолу шаманите. От шаманологията се знае, че шаманът се катери по световното дърво. Това не е от любов към спорта, а театър, с главно действащо лице Ан или пък Фуси. Целта са същите райски селения или другояче казано, 12-та планета.

Разгледах няколко от стотиците китайски митологични обекти. Не е задължително всички останали да са с шумерски корен. Пренебрегването на шумерското начало очевидно не може да се компенсира с никакви гимнастики.

Може да се разгледа семейството на Фуси и там лесно да се открият синовете на Ан – Енки и Енлил. Ще отбележа само няколко основни елемента от китайската митология, които копират шумерския еталон.

-Някога небето и земята са били едно.
-Разделянето на небето и земята започва с удар.
-Всеки владетел (бог) има точно един помощник (везир).
-Пръв е създаден “черноглавия народ”.
-Хората са създадени от брат и сестра.
-Съществуват връзки “небе-земя”.

-Двама – Чун и Ли разрушават връзка (една от няколкото) “небе-земя”(Ера и Нинурта).

Повечето от световните митологии имат от горните елементи. Да се отрича единното им начало е все едно да се твърди, че мишките произлизат от ечемичени зърна и непрани ризи.

www.ninti.hit.bg/101.htm