Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01.2014 21:24 - ПРОМЕНЛИВОСТ И ПОСТОЯНСТВО ЦИКЪЛ СЪБИТИЯ БА ГУА 2 ч.
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 764 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 19.01.2014 17:35


 В “Книгата на промените” първичните гуа са представени в две различни последователности в зависимост от организиращите принципи.

“Шо гуа” ( което може да се преведе като “Обсъждане на гуа”, едно от “Десетте криле”, класически коментаторски текстове, влизащи в “И Дзин”) ни дава съдържателна медитативна схема, представяща живота във вид на затворена серия от повтарящи се изменения. По-долу е показана тази схема според посоките на света и периодите от денонощието. Юг е горе, така, както е прието, според китайската традиция.                                                                     Осемте знака гуа в последователноста на шо – гуа

На тази схема е показано развитието на живота в пространството и във времето. Пространството е привързано към страните на света, придвижването на слънцето по небосклона отразява развитието в земен план. В степента в която времето се изменя, пространствените противоположности се сменят една друга и в крайна сметка се затварят в хармонично цяло. По този начин, ба гуа често се разпределят по часовете на денонощието и разбира се, лесно могат да бъдат съотнесени и към годишните времена. С годишните времена, също така, е свързан цикъл от дванадесет гуа-хексаграми, така наречените пи гуа, но той е построен на други принципи, затова тук няма да го разискваме.

И така, ба гуа се съотнасят към часовете на денонощието и страните на света, а освен това, и към състоянието на психиката. В началото на втората част на “Фауст”, например, също се проследява съответствието на определени психически състояния и часовете на нощта. Фауст, уморен от живота, преживява прилив на жизнени сили след 11 часа вечерта. В тази сцена Гьоте е удивително съзвучен с “Книгата на промените”.

Присъщото на всеки от осемте пространствено-временни периоди въздействие се реализира във временни отрязъци от по три часа и постига своя максимум в средата на периода. Така например, първия стадий е от 4:30 до 7:30 часа, точката на най-висше въздействие е в 6:00 часа – времето на идеалния изгрев на слънцето. Освен това, разглежданата концепция предписва да се разположим в средата на кръга с лице на юг. Тогава движението от ляво на дясно става психологически естествено.

Да преминем към описание на стадиите така, както са дадени в “Шо гуа”.

Божеството пристъпва напред в знака ДЖЪН, довежда всички същности до завършеност в знака СЮН, позволява им да се видят един друг в знака ЛИ, позволява им да си служат един на друг в знака КУН, позволява им да се радват в знака ДУЙ, води битка в знака ЦИЕН, труди се в знака КАН, приключва в знака ГЪН.

“ШО ГУА” 9-5

1. “Божеството пристъпва напред в знака ДЖЪН”              image                                                                     Тук божеството се разбира като израз на отново пробуждащата се жизнена енергия. ДЖЪН гуа, “Възбуждането”, “Импулсът”, означава моментът, когато животът започва отново. Непрекъснатата небесна черта отдолу символизира чистата сила – задача на която е да приведе земния план в движение. Слънцето се надига, нощта преминава в разсъмване, нещата придобиват реалност.

Първи, с отхвърлянето на покривалото на съня, се пробуждат към живот най-дълбоките пластове на психиката. Самото това действие набелязва връзката с външния свят. Затова тук, в самото начало на деня, трябва да се приеме съзнателно решение. Въпреки че в това първо движение на живота нещата още да стоят далече, именно защото са далече, трябва да се повлияе на зараждащия се свят така, че да не се допусне приближаване на неблагоприятното. Знакът ДЖЪН, “Възбуждането” е много активен. Природата на тази активност определя, какво отношение ще има към нас това, което става в обкръжаващия ни свят. Така както слънцето започва своя път по небосклона, като герой, на когото е съдено да стане победител, и човекът е длъжен съзнателно да предвижда победа в ежедневната битка и активно да предусеща деня и дневните дела още преди да е поставено началото, когато всичко е в процес на зараждане.

2. “То довежда всички същности към завършване в знака СЮН”                                                                                         image
Следващият стадий, СЮН гуа, ни пренася от областта на спонтанната субективност в сферата на обективната реакция. СЮН, “Проникващата”, “Благата”, изразява идеята за проникване. Това е знак за изявяване на формата. Започва денят и животът, пробуждайки се, изведнъж става реалност. Забравеното през нощта разнообразие от жизнени потребности отново е с човека, във всички свои подробности, и е необходимо да им се даде дължимото. Затова по-разпространеното обяснение гласи: “Завършеност означава всички същности да станат чисти и съвършени.” Нещата придобиват отново реалност.Встъпваме в най-странното време – ранното утро. Неговият знак е ГЪН, Планината, “Покоящето се”. За него се казва “То приключва в знака ГЪН.” “ГЪН е гуа на северо-изтока, където всички същности завършени в края, се завършват и в началото.” В Китай на северо-изтока определяли мистично значение, като на място на живота и място на смъртта. Било е време, когато във всички градове на Китай са издигали храмове посветени на планината Тайшань, най-високата планина на Северо-източен Китай. И доколкото Тайшань считали за място, където се срещат живота и смъртта, в тези храмове отбелязвали и ражданията и смъртта. Отнесено към периодите от денонощието това означава затихване на импулса на вчерашното и подготовка за утрешното. Правилният начин на живот изявява огромната възраждаща сила на тези часове. По точно, именно по това време се зараждат нови енергийни вълни. Който е в състояние да приеме тази вълна, ще получи възможност да преживее чрез нейната енергия и максимално наситен ден.
Любопитна концепция според която обектите от време на време губят реалност, но отново я придобиват, когато човекът насочвайки своя интерес към тях, отново им придава значимост. Тази идея психологически е много точна: Ако загубим интерес към някакъв обект, за нас той престава да съществува. Той изчезва в хаотичната маса на всеобщото битие, което няма никакво отношение към нас и е несъществено за нас. Човек обръща внимание само на тези обекти, с които може да установи връзка, позволявайки на нещо от себе си да премине към тях. По този начин ние създаваме себе си и, като следствие, света около нас – всеки ден отново. Затова има смисъл да изграждаме нашия свят грижливо и от напред да определяме степента на заинтересованост към едно или друго нещо. Във всички случай това води до изразходване на сила. Ако при това променяме направлението на тази сила, и поставяме по пътя й прегради, това неизбежно води до натрупване на отрицателни резултати. По-разумно е да избираме обектите на нашето внимание преди те да се окажат твърде близо. Забавянето или отказ от този избор ще доведат до това, че обектите сами ще предявят своите права на нашето внимание независимо от нашите намерения. Такова внимание, наложено на сила на пасивния наблюдател по правило е дисхармонично. Но, ако подготвим началото на настъпващия ден навреме, т.е, когато божеството пристъпва напред в знака ДЖЪН, “Възбуждащото”, може да се преживее деня в хармония. Предусещайки тази хармония ние трябва да решим какво желаем да преживеем в течение на деня и без колебание да придадем форма на бъдещите преживявания, в съответствие със своята природа и с приетото решение. Въпреки че подобно отношение изисква отстраненост, то никога не преминава в откъсване, то обединява силите и ни дава възможност ефективно да използваме своята енергия..

Пред нас е първата двойка противоположности. СЮН, “Проникващата”, “Благата”, следваща след ДЖЪН, “Предизвикващият”. Последователността във времето, едно след друго, примирява тези противоположности и именно във времето човек за първи път избира това, което по-късно ще определи кръга на неговите занимания. Веднъж направили своя избор, ние ще можем да постигнем своята цел, без да вършим действия, защото сме разпределили своето внимание, а реално става само това, което е значимо. Всичко, което ни причинява безпокойство, поставяме на заден план. Ако да се отстрани източникът на безпокойство е невъзможно, ако е неизбежен сблъсък с проблема, ние се подготвяме да го посрещнем с мекота а не с твърдост. Твърдостта никъде нищо не решава, тя придава на нежеланото само по отчетливи очертания. Докато Вятърът, “Мекотата”, е способен да разтваря. Та нали от мекотата на пролетния вятър се разтопяват ледовете, втвърдени по време на зимните бури.

3. То позволява да се видят един друг в знака ЛИ.”image            Настъпва пладне, висшата точка на деня. Това време преминава под знака ЛИ, “Прилепчивата”, “Светлина”, “Ясност”. “То позволява да се видят един друг в знака ЛИ, се казва в “Книгата на промените”, ЛИ е светлината, в която всички същности се виждат една друга. ЛИ е гуа на юга. Когато Съвършеномъдрият обръща лице на юг, за да слуша Поднебесната, когато се обръща към света, за да управлява, той следва това” Тук нещата започват да се съотнасят едно спрямо друго, тук намира своето начало действието. Но само по себе си това действие е необикновено, доколкото в неговата основа лежи съзерцанието. Съществуват различни способи за опознаване на хората и нещата и отношението към тях. Могат да се извлекат характерните признаци на обекта и да се направят изводи за неговите свойства и след това на базата на тези заключения да се направят съждения. Това е наблюдение. Възможен е и друг път – чрез съзерцание, интуиция, не напълно логически, но и не противопоставящ се на логиката, а лежащ извън сферата на нейното действие. Предразсъдък е да се мисли, че интуицията противоречи на логиката. Истинската интуиция не враждува с логиката, но се намира извън нейните предели. Тя, така да кажем, не виси на тънката нишка на дедуктивното мислене, а се покои на много по-широка основа. И само такава интуиция е действена. В същност, деятелността винаги произхожда от разбирането на вътрешният живот на другата личност. Външното въздействие чрез сплашване може до някое време да има силен ефект, но никога насилието не дава реален резултат. Истински дълбоко въздействат съзерцанието и разбирането изотвътре, точно затова деятелността е съчетана с “яснота” относно вътрешния живот на другите. В това е принципът на творческото начало на културата, възприет от Кун-дзъ от “Книгата на промените”, принципът, който, като се абстрахираме от временните отстъпления, винаги оправдава себе си в хода на историята.

4. “То позволява да си служат един на друг в знака КУН”  imageКогато всичко се проясни идва ред на КУН гуа, “Приемащата”. Значението на КУН се реализира тук не на космическо ниво, а в рамките на психологията – като съучастие. Установяването на взаимоотношения между субекта и обекта води до взаимно служение и съучастие, и благодарение на това, всичко съществуващо се храни и получава завършеност.

Завършеност в живота се получава само при съучастие. Никой не завършва започнатото в самота, без подръжка; всяко дело изисква съучастие. Така например на художника е необходима социална среда, за да завърши своето произведение; на него повече, от колкото на всеки друг. Но съучастието не е просто солидарност с ближния А, или ближния Б, които се е случило да са наоколо. Съучастието може да се простира през векове и хилядолетия. Ако такова не ни предлага нашето непосредствено обкръжение, нищо не ни пречи да се обърнем колкото ни се иска назад в миналото и там да встъпим в живо общуване , основано на съучастие, което ще ни помогне да завършим започнатото дело. Кун-цзи се е намирал в пълна идейна изолация, но това не му попречило да се свърже с Чжоу-гун, въпреки че ги разделяли пет века. Но обикновено не се налага да ходим толкова далече. Като правило са намира другар с когото можем и трябва да изпълним започнатото дело. При това важно е да помним, че подобна работа се оказва служене. Всяко дело – това е служене и отговорност. И точно така трябва да се отнасяме с предприетото дело. Затова не ни се налага твърде щателно да избираме хора за съвместни дела. Ако сътрудничеството завърши с неуспех, вината ще бъде наша. Защото съзерцавайки и опитвайки се да постигнем вътрешната природа на човека, ние трябва да се научим да намираме допирната точка. Само когато се установи такава връзка, става възможно завършването на започнатото дело.

5. “Божеството дарява радост в знака ДУЙ”                        imageНаближава вечерта, представляваща интересен контраст на утрото. Привършват дневните дела. Всички нишки се сплитат заедно. Ние сме в ДУЙ гуа, “Радостната”, “Развръзката”, “Просветлението”, за което четем: “Божеството дава радост в знака ДУЙ” Всичко, което е донесъл денят, ще бъде осъзнато и прието с радост. Това е много важно, защото без радост в сърцето е невъзможно да се работи със себеотдаване. Без да бързаме трябва да се освободим от натрупалият се през деня прах. Времето на праха се асоцира непосредствено с предшестващия КУН гуа. Могат да възникнат най-различни трудности и неуредености, но си заслужава да се отърсим от праха. – и всичко ще започне да излъчва радост. Само тогава работата може да се счита ползотворна и тогава“божеството дава радост в знака ДУЙ”.

В този знак се въплъщава активният аспект на живота.

Но ето настъпва нощта.

6. То води битка в знака ЦИЕН                                               imageВъпреки че нощните часове се различават от дневните, те не са по-малко ползотворни. Цикълът на деятелност е завършен, ние встъпваме в ЦИЕН гуа, “Творящото”, за което се казва “То води битка в знака ЦИЕН.” Но денят е преминал, каква творческа деятелност е възможна? Не е ли естествено творчеството да се отнася към началото на деня? В “Съзидателният” се реализира друго значение. Написано е “То води битка в знака ЦИЕН.” Денят с неговите грижи е останал назад, той е завършил увенчан с радост и веселие. Но сега пред нас застава въпросът бил ли е този ден ползотворен или е преминал напразно? И затова ЦИЕН, “Съзидателният”, очаква отговор. От този, който поема върху себе си отговорност, ще се търси такъв неизбежно. На прага стои страж, с мерки по-строги от повърхностните оценки и социални предписания. Той търси отговор, ще покълнат ли семената на събраната реколта или всичко ще завърши без перспектива за по-нататъшно развитие? Както ноемврийския вятър отнася всичко гнило и поддаващо се на тление, а щади само това, в което е закътан живот, който ще може да разцъфти следващата пролет, така и човекът преди да се потопи в съня си, нищо не му пречи да се обърне назад , да се посвети няколко мига на преминалия ден за да улови неговата същност. Затова ние четем “То води битка”. Това е битка на деня, оспорващ своите права пред лицето на божествения съд. Небето това е Творящето или Бог; и човекът е длъжен да отстоява своя успех, противостоейки на Божеството, но Божество, което се възприема тук не като нещо външно, а като Божественото в себе си. Това е главното. Само ако аз съм завършил своето дело, мога да водя битка с божественото в себе си. Даже ако отчаянието и подтиснатостта в мене се окажат по-силни и всичко да изглежда безполезно, аз мога да отстоявам своето право пред този вътрешен глас, ако съзнателно поемам отговорност за своите действия. Така и Иаков в библейската притча се бори с ангела и претърпял поражение, все пак се чувствува победител. Цен-цзъ, ученик на Кун-цзъ изразява същата идея с думите: “Всеки ден се проверявам в три (отношения)”

7. “То се труди в знака КАН.”                                                  image Настъпила е нощта. На това време на денонощието съответства КАН гуа “Бездънният”, “Потъването”, за което се казва “То се труди в знака КАН.”. “Бездънният” в дадената последователност на гуа се изпълва с особено значение, важна роля при това играе Луната. Това е нощната страна на живота, когато денят става безплътен и човек събира плодовете на деня в бездната на безсъзнателното. Този процес протича най-различно. При повечето хора значителната част от живота протича “на повърхността”. Всичко, което се е проявило външно, попада сега в съкровищницата на сънищата. То се връща в съня, видоизменя се и приема форма, в която да бъде предадено в безсъзнателното. Но китайците казват, че истинският мъдрец не сънува. Мъдрецът минава без оживяващи образи, защото той пребивава в състояние, когато всяко преживяване достига съкровените дълбочини на неговото същество, чертата в центъра е непрекъсната линия, лежаща между рязко прекъсващи се краища. В тази точка животът са свива около своя център, потопява се в сън, а сънят гаси съзнанието. Това е нощ, когато никой не е способен на производителна работа. Останала е само една възприемчивост, но не абсолютно неподвижна, а носеща в себе си заряда на миналия ден. И ако в него има нещо ценно, то намира своето продължение.

8, “То приключва в знака ГЪН.”                                             image                                                                     Встъпваме в най-странното време – ранното утро. Неговият знак е ГЪН, Планината, “Покоящето се”. За него се казва “То приключва в знака ГЪН.” “ГЪН е гуа на северо-изтока, където всички същности завършени в края, се завършват и в началото.” В Китай на северо-изтока определяли мистично значение, като на място на живота и място на смъртта. Било е време, когато във всички градове на Китай са издигали храмове посветени на планината Тайшань, най-високата планина на Северо-източен Китай. И доколкото Тайшань считали за място, където се срещат живота и смъртта, в тези храмове отбелязвали и ражданията и смъртта. Отнесено към периодите от денонощието това означава затихване на импулса на вчерашното и подготовка за утрешното. Правилният начин на живот изявява огромната възраждаща сила на тези часове. По точно, именно по това време се зараждат нови енергийни вълни. Който е в състояние да приеме тази вълна, ще получи възможност да преживее чрез нейната енергия и максимално наситен ден.                                                                                           image  Описание на деня, разгърнато в протежение на 24 часа

Описанието на деня, разгърнато в протежение на 24 часа, естествено е било уподобено на човешкия живот. В това се открива една от закономерностите на китайското мислене. Животът е уподобен на ден, който постепенно придобива форма, разкрива своята плодотворност, който трябва да отстои себе си, да обере плодовете си и който, накрая, завършва в таинството на ГЪН, “Покоящето се”, Пребиваващото”, където се докосват миналото и бъдещето. В конфуцианството ние не намираме ясно описание на това, как и какво се случва при достигането на Планината. Животът влиза в ГЪН, Планината, и излиза от нея отново. Същото човешко същество, но в ново тяло, или друго, събрало в себе си зрелите плодове на живота и с това започващо нов живот? Конфуцианството не говори нищо по този въпрос. Даосизмът е възприел от популярния Будизъм идеята за преселение на душите. Във “високия” Будизъм не съществува доктрина за преселение на душите в нашето разбиране, доколкото Будизмът признава само състоянието, но не и субстанцията, даже, когато се отнася и до субстанцията на душата. Най-общо казано: интерпретацията на Планината не е толкова важна, във всеки случай в основата лежи идеята за Промяната. Встъпвайки в Промяната, без при това да се губи центъра, е възможно от преходно състояние да се издигнем към състояние на Вечност. Затова е възможно създаване на творения, които благодарение на еволюцията и последващата инволюция, да съдържат “напрежение”, което да ги прави неподвластни на смъртта. Създаденото не изчезва, а ще бъде пуснато в нов цикъл. В този смисъл задачата на човека е в това, да живее живот, в който такова напрежение е възможно. Енергията, съставляваща живота, трябва да бъде концентрирана до такава степен, че когато отпадне всичко външно, да остане една реалност, една ентелехия *, която отново да приеме форма и да встъпи по пътя на по-нататъшните промени.

Противопоставянето и съучастието се допълват едно друго; противоположностите правят възможно самопознанието, а съучастието е необходимо на индивида, за да намери своето призвание. Заедно противопоставянето и съучастието завършват делото, продължавайки миналото и пренасящи нещо към бъдещото. Тук бъдещето не е просто илюзия, времето просто не тече, а става кайрос (повратна точка, момент за приемане на решение), значещо време – т.е, време, способно пред лицето на Вечността да потвърди миг на реалност.

* ентелехия – особена метафизическа жизнена сила, действена мощ, която не е сляпа, подобно на природните сили, а действува целесъобразно                                           iztoknazapad.com/                    



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8685146
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031