Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2014 21:40 - ПАЗИТЕЛИ НА ВРЕМЕТО
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 928 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 19.01.2014 22:35


                                                                                           image Времето винаги е представлявало едно силно предизвикателство за човешкия ум. Тайните на времето, начините на измерването му, особеностите на неговата цикличност през цялото движение на човешката цивилизация са били в сферата на езотерично ( тайно ) знание, ревниво пазено от жреческото съсловие. Профанното съзнание винаги е използвало времето като някаква даденост, не подлежаща на обсъждане, и се е включвало в цикличния му ход по силата на традицията, установена свише и отдавна, подобно на това както ние сега празнуваме религиозните празници, без да търсим източниците им в далечното минало. В същото време нарасналата до своя предел индивидуализация и капсулизация на човешкото съществуване предразполага личността да се замисли върху времевия параметър. Затова именно в такъв исторически период – нашия ХХ век – са се родили най-революционните теории за времето: теорията на относителността на Айнщайн, субстанционалната теория на времето на изтъкнатия физик на ХХ век Н.А.Козирев, торсионната физика на Божидар Палюшев, както и представата за пулсиращото време на българския инженер Георги Кръстев, отразена в неговата книга “Пространство и време” ( Монтана, 1997 ) .
image
Своите размисли върху фундаменталните свойства на Вселената и Бога Георги Кръстев проектира върху традиционния Български календар – върху един уникален и стигнал до нас във фрагментарен и значително редуциран вид начин за фиксиране на времето. Трансформи и проекции на този календар ние намираме навсякъде в Източна и Централна Азия – в Китай, Корея, Виетнам, Япония, Лаос, сред всички тюркоезични народи на Централна Азия и Волго-Уралието. В съвременното културно пространство той погрешно се смята за така наречения “китайски календар” с дванадесетгодишен животински цикъл: Мишка, Бик/Крава, Тигър, Заек, Дракон, Змия, Кон, Овца, Маймуна, Петел/кокошка, Куче, Глиган/Свиня. Обаче в китайската традиция отсъства строгият и точен астрономически цикъл, характерен за слънчево-юпитеровия календар на древните българи. За китайската култура е характерен доста неточният, “плуващ” годишен лунно-слънчево-юпитерен календар, в който всяка година Новата година почва на различни дати, а броят на дните във всяка последваща година от животинския цикъл е непостоянна, тя може да бъде 352, 354, 355 или 383, 384, 385 денонощия. По такъв начин китайският календар запазва само формата на прабългарския, без да запази основните му строги критерии при отмерването на времето. Но връзките между двата календара трябва да бъдат проучени по-дълбоко. Може би един от първите опити в това направление е интересното проучване на математика Петър Петров в новото му изследване “Календарни системи” ( София, 1999) . Той както и предшестващите изследователи се опира главно върху “Именника на българските канове” и редица каменни надписи, запазени на територията на Дунавска България, без да се обръща към календарните системи на волжките и кавказките българи, запазени в техните исторически хроники “Джагфар тарихъ” на Махши Имам и др. Включването на нови исторически източници на източните българи в обсега на българските учени още предстои.

Огромната заслуга в изучаването и популяризирането на прабългарския календар принадлежи на големия писател Йордан Вълчев. Основно върху неговите наблюдения се крепи цялата система на доказателства, които намираме в книгата на Георги Кръстев за българския календар. Йордан Вълчев доказва следното: българският календар съдържал ЗЛАТНОТО ЧИСЛО-364, което се дели на 4, колкото са сезоните. Всеки сезон съдържа 91 дни и се дели на 13, колко биха могли да бъдат седмиците във всеки сезон; дели се още на 7 и на 52, колкото са дните на седмицата и общия брой на годишните седмици. И нещо най-важно: при календар с 364 бройни дни всяка дата винаги ще отговаря на един и същ ден на седмицата, а това идеално улеснява помненето. Освен това Й.Вълчев смята, че всяка година българският календар е имал един нулев ден, който е диаметрално разположен по отношение на най-дългия ден на годината – 22 юни, така наречения Еньовден. На нулевия ден Г. Кръстев определя статут на “месец”, “тримесечие”, “шестмесечие”.

Според Й. Вълчев всеки първи месец от сезона почва в неделя и е с 31 дни. Самата седмица почва от неделя, за което ясно говори названието “сряда” – тя е по средата на седмицата. Проучванията на Й. Вълчев сочат и вероятната причина защо българският календар отмервал годините по 12 и по 60. И в първия, и във втория случай това е служело за КОРЕКЦИЯ НА КАЛЕНДАРА. При една обиколка на Юпитер около Слънцето, което става за 12 години, българският календар “избързва” с три дни, които се разпределят по един на всеки четири години. По такъв начин цикълът на Юпитер и земната година много тясно се обвързват, при това Юпитер служи за коректор на българския календар. В същото време древните астрономи са забелязали, че коригираният по такъв начин календар изостава с половин денонощие за 60 години.Тази е причината 60 –годишният период да се ползва в системата за коригиране на календара.Българският календар има дълбоки философски проекции както в петте природни начала – вода, огън, земя, дърво, метал, а също така и в мъжката и женска космична полярност. Според Г. Кръстев редът на тези пет начала не съвпада с китайската традиция, където намираме следният ред: дърво, огън, земя, метал, вода.Той свързва тези начала с еволюционната спирала: “Цикъл вода е съответен на началния етап на развитието и еволюцията на Вселената, етапа на мъглявината и хаоса. Цикъл огън на образуването на звездите и планетите.Цикъл земя олицетворява етапа на образуването на твърда планетна кора, основа за възникването на живота. Цикъл дърво визира етапа на възникванета на живота. Цикъл метал визира появата на разума.

Г. Кръстев отбелязва, че в българския календар е закодирано понятието за мъжка и женска полярност. Всеки 12 – годишен цикъл може да бъде или само мъжки, или само женски, което се маркира в названията – свиня (глиган, петел) кокошка и т.н. Шестдесетгодишният календарен цикъл е мъжки, когато от съставящите го 12 – годишни цикли нечетните са мъжки, а когато същите тези цикли са женски, 60 – годишният цикъл е женски. Неизвестно е дали опозицията “мъжко – женско” е чисто календарна, или има някаква математическа мотивация, но тя по особен начин долавя и отбелязва смяната на ЯН / ИН в земния кръговрат като една проекция на космическото си съответствие. И може би оттук тя прониква във философската система на Китай,където се признава, че “взаимодействието на тези взаимно отричащи се енергии ражда самата веществена частица и предопределя движението и около нейната ос”.

Йордан Вълчев изказва предположението, че за древния астроном цикълът от 60 години се е равнявал на 1 звезден ден. Тогава 7 звездни дни образуват 1 звездна седмица от 420 години.Четири звездни седмици образуват звезден месец от 1680 години, а 12 звездни месеци образуват 1 звездна година от 20160 години.Както подчертава Г. Кръстев, въвеждането на такава единица, като звездната година , е било предназначено да осигури векова корекция на календара. В същото време тя е една мярка за измерване на времето в космически мащаби.Звездната година създава връзка на календара с астронмията. Тя е свързана с движението на точката на равноденствието по отношение на земния перихелий, за което древният астроном очевидно също е знаел. Ако това предположение е вярно, то възрастта на българския календар се измерва с много хиляди години. Г. Кръстев по много елегантен начин издирва връзката между прецесията на земната ос и календарната звездна година. Периодите на прецесията от 25920 години и на звездната година от 20160 години се съдържат в един минимален период от 181440 години съответно по 7 и 9 пъти.Виждаме златните цифри седем и девет.В същото време отношението на прецесионния цикъл към звездната година, повдигнато на квадрат, се доближава до класическото първо златно сечение със стойност 1.618 (!!). Това число лежи в основата на много материални и нематериални форми на живата и неживата природа и.в ноосферата.

Г. Кръстев предлага в своята книга затворен кръг на корекцията на календара:високосна корекция за период от 4 земни години, звездноседмична корекция за период от 420 земни години, звездномесечна корекция за 1680 години, звездногодишна корекция за 20160 години, корекция за период от 80640 години и корекция за период от 10080000 години.Можем да предположим, че древният астроном редовно е осъществявал поне за срок от една или четири звездни години, защото българският календар показва една изключителна точност през вековете (за това знаем от историческите свидетелства), което красноречиво говори за своевременната му корекция.Г. Кръстев “закрепва” местната координатна система с център Слънце с добре подбрани ориентири в галактичното пространство.Той подчертава, че ориентацията на местната координатна система е равнозначна на пространствена ориентация на календара.Авторът достига до извода, че за древния астроном зодиакалната равнина е “закрепена” за центъра на нашата галактика, който се намира по посока на направлението, разделящо зодиакалните съзвездия Стрелец и Скорпион.Другият допълнителен ориентир е най – светлата звезда на небето – Сириус, който се намира в противоположно направление.Това означава, че древните съставители на календара със сигурност са били посветени в такива сложни и глобални понятия, като Галактика и галактичен център, което за пореден път потвърждава космическия произход на календара.Както подчертава самият автор, “древните хора са знаели параметрите на орбитата на Слънцето в галактиката.Знаели са също, че съществува галактичен център и са ПОЗНАВАЛИ НЕГОВИТЕ КООРДИНАТИ. Това показва високонаучните им познания в областта на космологията и космогонията, сравними само с достиженията на съвременната наука.

Математическото мислене на автора проличава навсякъде. Всяка съпоставка между календарните единици и асрономическите събития и обекти е обоснована математически, което прави изложението много убедително.Посочва се паралел между движението на Юпитер и Уран, за чието съществуване древните хора също са знаели. Така за период от 1008 години Уран прави точно 12 обиколки около Слънцето, а в същото време една звездна година съдържа точно 20 периода от 1008 години.Прецесионният период съдържа 24 периода от 1080 години.Периодът 1080 години съдържа 91 обиколки на Юпитер около Слънцето, колкото са дните в едно тримесечие.

Изключително интересни са наблюденията на автора относно връзката между прецесионния цикъл и ъгловите измерителни единици – секунда, минута, градус. След прецизни математически доказателства авторът прави заключение, че “прави впечатление, като че ли прецесионните периоди на земната ос и земния перихелий са нарочно нагодени едни към други”. Според него е вероятно ъгловите единици да са подбрани съзнателно, за да може периодът на прецесията като време да е свързан с ъгловите величини и да формира тяхните единици.Така за един период от 25920 години земната ос описва една окръжност разделена на 360 ъглови градуса.Авторът предполага, че това знание ни е оставено от цивилизация с несравнимо ниво на науката. Ще добавим, че първата според науката цивилизация на шумерите е използвала 60-терична система за измерване на време и разстояние.За първи път шумерите разделили слънчевата орбита на 360 равни части, т.е. астрономическото действие е предшествало абстрактното математическо действие – разделяне на окръжността на 360 ъглови градуси. Абсолютно по същия начин ние постъпваме сега, като разделяме окръжността на 360 части, макар че мотивацията за това действие остава извън нашето съзнание.Именно тогава еклиптиката е била разделена на 12 равни части по 30 градуса, което отговаряло на 12 зодиакални съзвездия. Г. Кръстев проследява как зодиакалните съзвездия се нареждат и кое от тях можем да смятаме за начало на зодиакалния цикъл.

Според автора българският календар е базиран на строги математически принципи.Най-важният от тях е факториелният принцип. Така звездното тримесечие може да се изрази чрез факториелната функция 7! = 1.2.3.4.5.6.7 = 5040. Звездната година ще се изрази кат o ?(8!) = 3.4.5.6.7.8 = 20160. Oсмицата се явява като важен структурообразуващ фактор в българския календар. В същото време осмицата структурира редица материални системи, но окончателният смисъл още не е разкрит от земната наука.

Книгата за българския календар на Г. Кръстев е построена по-скоро като един универсален справочник за отмерването на времето при древните и евентуално при съвременните българи, за празничната система на българите, за различните календарни периоди и др. В главата, посветена на българските народни и християнски календарни празници можем да открием тяхното съответствие с древнобългарските. Според автора народните празници нямат християнско съдържание. В специална таблица са подредени известните български народни и християнски празници. Тази таблица е още едно доказателство, че църквата е нагодила християнските празници към българската традиция, а не обратното, както се считаше до сега.

Можем да възприемем конкретните предложения на автора, представени в обширно приложение, където е дадена в табличен вид българската календарна година. Дните на седмицата и датите са точно фиксирани и не се променят от година на година. Този календар важи за всяка следваща година. Може би целта на автора е един призив към българите да се замислят върху календарното време. За съжаление съвременния календар е неточен и не важи за всяка година. Древните българи са знаели точно в кой ден се пада определена дата от даден месец. По такъв начин те не само опазвали своята историческа памет и календара, но и ръководели времето, в което живеели. Съвременната цивилизация не е достигнала такова съвършенство, или по-скоро го е загубила. Ние не знаем с точност и не можем веднага да кажем в кой ден от седмицата ще бъде Нова година след няколко години. Древните народи, ползвали древнобългарския календар, дори не се замисляли върху този проблем. Защо при древните българи дните на седмицата са така тясно свързани с датите? Очевидно символиката на дните на седмицата е била тясно свързана с номерацията на дните, т.е. с номерологията, със символното значение на числата. Така например първият ден на януари е трябвало да съвпадне с неделя – денят на Слънцето. Така е трябвало да бъде всяка година. Това е изискването на древното знание за символиката на имената и числата, и за връзката им с космическите обекти и събития. В такава календарна система знанието е много по-фино от нашето знание . Това знание е отчитало корелацията на такива параметри, като космическо време и проекцията му в земната среда, а така също и отражението на тази проекция в цифровата символна система на човешкото познание. По тази причина древните съставители на календара в пълно основание могат да бъдат наречени ПАЗИТЕЛИ НА ВРЕМЕТО.

В този календар са заложени фундаментални космически познания, разшифровката на които води до извода за космическия му произход. Както отбелязва авторът в края на книгата, анализът на фактите води до извода, че високо развита цивилизация е съществувала. Читателят избира да признае този факт, или да го отхвърли, а може би да го премълчи. Заслугата на автора на книгата е в това, че откривайки звездните источници на българския календар, не иска да ги премълчи. Обратно, той се стреми да повдигне нивото на читателя, въвеждайки сложни астрономически и календарни понятия в изложението. В приложенията се дават сложни сравнителни таблици като “Българска календарна звездна година”, “Таблица за корекциите на календара” и др. По такъв начин книгата за българския календар идва навреме за да изпълни своята евристична роля в съвременното информационно пространство, подготвяйки читателя за настъпващата епоха, в която основният източник на знание ще стане Космосът, Световното информационно поле, Всемирното поле на Съзнанието.Татяна Ярулина ( ал-Булгари)                        www.ninti.hit.bg/1_2b.htm     



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6002178
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1517
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930