Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2014 11:35 - Периодичен закон и Периодична таблица на елементарните частици.1ч.
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 543 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 19.01.2014 11:57


                                                                                                                                                                                                 Периодична таблица на елементарните частици ПТЕЧ   _________________________________________________________________________________ групиІ       1      І          2         І      3         І        4         І       5         І         6          І         7         І       8       І      9/0/       І пер.______________________________________________________________________________        Івечни      І                      І                  І                     І                   І                      І                     І                 ІСт.                І    1 І    Б⁻Б+      І                      І                  І                     І                   І                      І                     І                 І       В°В̄0    І       І?               ЅІ                      І                  І                     І                   І                       І                     І                 І?                 0І __________________________________________________________________________________        І Ст.            ІCт.                І?                 ІСт.             ІСт.             ІСт.                 І?                  ІСт.          ІСт./1043/І   2  І      νе°       І        νµ°        І       νт°      І        γ°       І      νе°    І         νµ°     І     ν т°      І        γ̃°     І      g° g̃°      І       I?             ЅІ?                  ЅІ250       ЅІ0              1І?             ЅІ?                   ЅІ250       ЅІ0             1І1065     2І ___________________________________________________________________________________      ІСт.             І2,2.10-6      І3.1012    І2,6.10-8  ІСт.            І2,2.10-6      І3.1012    І2,6.10-8І0,9.10-16І   3 І      е-         І           µ-          І         Т      І     π°           І      е+       І          µ+          І        Т+        І       π°   І    π° π°   І      І0,51          ЅІ105,6     ЅІ1784    ЅІ139,5    0І0,51     ЅІ105,6        ЅІ1784     ЅІ139,5  0І135        0І ____________________________________________________________________________________      І 1,2.10-8    І0,9.10-1   І?                  І?                І1,2.10-8  І0,9.10-10   І?                   І?               І10-18        І  4 І     К +             І      К 0         І    К1+     0 І     К1 0     І        К         І          к̃ °         І       К1       І       к̃1°   І      η° η̃°    І      І493,7        0І497,7    0І?               0І?              0І493,7      0І497,7       0І?                0І?             0І548,8     0І _____________________________________________________________________________________      І0,8.10-10   І 10-14      І1,5.10-10 ІСт.             І0,8.10-10 І10-14         І1.5.10-10ІСт.­             І9,18.10-2І  5  І       Σ           І         Σ0       І         Σˉ       І     Ρ +         І        Σ̃         І          Σ̃0       І        Σ̃ˉ        І         Ρˉ       І     n0 0     І      І1189,4   ЅІ1192,5 Ѕ І1197,3 ЅІ938,3   ЅІ1189,4   ЅІ1192,5 ЅІ1197,3ЅІ938,3     ЅІ939,5     ЅІ ______________________________________________________________________________________      І1,7.10-10  І3.10-10    І                    І1,3.10-10 І1,7.10-10 І3.10-10    І                   І1,3.10-10   І2,5.10-10І  6 І     Ξˉ             І        Ξ0         І                    І       Ωˉ           І     Ξ+             І          Ξ̃0      І                 І          Ω         І    λ0 λ̃0      І      І1321,3  ЅІ1314,9   ЅІ                    І1672,5 3/2І1321,3  ЅІ1314,9 ЅІ                 І1672,5  3/2І1115,6 ЅІ ______________________________________________________________________________________      І                                                                                                                                                                                                                І  7 І                                                                                                                                                                                                                І      І                                                                                                                                                                                                                І _______________________________________________________________________                               В първа група на първи период на еталона се намира геометричната точка, а структурираната от нея отсечка е в последната нулева група, което пренася като отражение линейната конфигурация при Хелия от ПХТ и при етана от ПТОХС. Това предполага, че в първи период на първа група на ПТЕЧ ще се намират Материалната идеална точка или Материалната субстанция с определени физични свойства като неделима безструктурна елементарна частица с потенциални свойства за синтез на структурата на частицата от последната група на първи период, продължаващо до структурирането на всички останали елементарни частици.
3. При всички разгледани периодични таблици, 4 период е по-особен или различен както от първите 3 периода, така и от следващите три, защото този период е граница на симетрия между първите три периода и последните 3 периода, което определя броя на периодите на 7. Особено добре се наблюдава тази симетрична граница при 4 период на геометричния еталон, поради това че ПГТЕФ е напълно завършена субективна система, което я определя като еталон на материалната еволюция на формата.

4. В първите четири групи на всички периодични таблици влизат сродни елементи, а в следващите четири групи елементите също са сродни, но противоположни на първата четворка. В тези две противоположни четворки, първите три елемента са по-тясно обвързани в триада, а четвъртият е по-различен, но произхождащ от тях. Двете противоположни тетради образуват октади във всички периоди на периодичните системи. Тетралектиката стига до обяснението на този периодичен строеж, защото тя го предполага, поради това че периодите съдържат Тетралектичните системите : триади, тетради и октади, като отражение на Тетралектичната схема.

5. Периодичността на периодите във всички периодични таблици се развива от по-нисшия елемент към по-висшия и при достигане на необходимото завършено състояние за определения период се прави периодичен скок и се започва ново качествено изграждане на следващия период от неговото най-ниско ниво. При такова изграждане на периодите, се образуват групите на всички периодични таблици, в които попадат сродни елементи: геометрични, физични, химични, органични и т. н. Зад тази аналогичност стои отражението определено от Тетралектиката.

6. Периодичните таблици ще бъдат по-незавършени, когато са на по-ниско еволюционно ниво на материята и по-завършени, по-близо до геометричния периодичен еталон, когато са на по-високо еволюционно ниво, като това движение е с безкрайно приближение към еталона.

Спазвайки посочените основни принципи може да решим правилно задачата, от открити около 40 основни елементарни частици и античастици и да построим ПТЕЧ изразяваща съответния ПЗЕЧ. Резонансните елементарни частици няма да влизат ПТЕЧ, защото са различни състояния на основните елементарни частици, което е аналогично на изотопите при ПХТ.

Съществуването на елементарни частици и античастици е необходимата възможност за разделяне на ПТЕЧ на две противоположни половини. Понеже сме приели нашият свят, че е съставен от материя и съществуването на хипотетичен антисвят изграден от антиматерия, то лявата половина на ПТЕЧ ще бъде изградена от материални частици, а дясната от античастици, защото свят и антисвят са космическа цялост, която нямаме право да пренебрегваме, въпреки че не могат да съществуват заедно. При хипотетичният антисвят ще бъде обратно. В лявата половина ще се намират античастиците, а в дясната нашите материални частици. Такова построение доказва единната космическа същност на съществуване и развитие на материята, елементарните частици и антиматерията, елементарните античастици, което единство не е взето под внимание от физиците при търсене и построяване на ПТЕЧ и което ги е обрекло на неуспех.

При изграждането на ПТЕЧ най-много трябва да се съобразяваме с 4 основни всеобщи свойства маса, електричен и магнитен заряд, спин и време на живот на елементарните частици и античастици. Избраните основни свойства са всеобщи за цялата материя и антиматерия или за всички елементарни частици и античастици, което определят мястото им в ПТЕЧ, съобразно с тяхната структура, от което зависи ролята и службата им във физическата структура на материята и антиматерията. Точната аналогия с ПХТ, където Менделеев е подредил химичните елементи по реда на нарастване на тяхната маса, което отговаря на периодичността на техните свойства, е невъзможна при ПТЕЧ, защото масата, както и времето на живот при елементарните частици отговаря частично на периодичността на свойствата им. Главно съображение за периодичност на свойствата при частиците и античастиците в ПТЕЧ, е сродните семейства да попадат в един и същ период и в една и съща група, което обославя ролята и службата им в определено ниво на физическата еволюция на материята съобразено с тяхната структура и свойства.

За да може да построим ПТЕЧ, която да изразява физическата еволюционна структура на материята и антиматерията с обособено начало ще трябва да тръгнем от необходимо определено ограничение. Такова ограничение е неделимостта на материята или да поставим началото с Физическата идеална точка, която има най много занулени параметри, което се предполага от абстрактната точка при ПГТЕФ, нулева мерност, нулева симетрия, нулево закривяване и безформие. Именно такава частица като начало, е търсена от философи и учени на всички времена. Ограничението за неделимост е необходимата възможност за начална отправна точка на развитието, защото вървенето към безкрайно малкото ни приближава до нищото и е без възможност за начало на развитието.

Следователно първа група на първи период на ПТЕЧ е свободна, поради това, че не е открита първичната неделима елементарна частица на материята. В тази група ще поставим неделимата точковидна елементарна частица, която ще притежава тетралектичните 4 свойства: маса, единица електричен заряд, единица магнитен заряд (монополът на Дирак) и спин Ѕ , всеобщи за материята и антиматерията, от които могат да се структурират всички елементарни частици и античастици, светът и антисветът. В първичните свойства, електромагнетизмът не е случаен, защото той преминава като червена нишка през всички материални структури и форми, което води до логичния извод, че е начало на всичко и е субмикросилата, която поражда останалите три сили: ядрена, електромагнитна и гравитация. Първичният електромагнетизъм е различен от електронния, атомен електромагнетизъм, който има носител – фотонът. Прото електромагнетизмът като свойство на първочастиците и античастиците е и носител на взаимодействието между тях, защото на това фундаментално материално и антиматериално ниво е необходимост, която може да предизвика взаимодействието между първичните частици на материята и антиматерията при техния минимален брой 2. В противен случай картината на взаимодействие ще заприлича на многото видове кварки и глуони, което е абсурдно за проточастици на материята и антиматерията.

Тъй като Физическата идеална точка или Материалната субстанция е неделима, а посочените свойства не позволяват да си взаимодейства сама със себе си, то фундаменталните неделими частици, е необходимо да са 2 с еднакви, но противоположни свойства. Следователно втората фундаментална неделима частица, ще е огледален двойник на Физическата идеална точка, или ще бъде античастица, която ще поставим също в първа група, поради това, че периодичната таблица е първична и от тези частица и античастица започва развитието на всичко съществуващо. Необходимостта от две неделими, частица и античастица е предопределена от Антисиметрията, защото Огледално равната симетрия забранява съществуването на противоположна частица или различие на качеството. Поради това не може да има взаимодействие или еволюционно развитие, което е ограничение предизвикано от равнопоставеността, изотропността при нея на всички категории (качество, количество, форма и посока), формиращи 6 основни видове симетрия. Ето това е обяснението, защо е необходимо намаляване на симетрията или наличието на друг вид симетрия, което е забелязано и в биологията, че с намаляване на симетрията се появява новото качество. Затова действаща на това фундаментално ниво се явява Антисиметрията, при която противоположните свойства на частицата и античастицата се задават от симетрия на посоката. Защото когато посоката е изоморфна, тя е несиметрична за разлика от останалите категории: качество, количество и форма, които когато са изоморфни са симетрични или могат да се разделят на две равни половини, докато при изоморфност, равнопоставеност на посоката това е невъзможно. Посоката е симетрична само когато има определение на ляво и дясно, защото може да се раздели на две антиполовини чрез огледална инверсия, което води до ново качество управлявано от Антисиметрията. Отдавна е забелязано от естествоизпитателите, че появата на новото качество винаги е съпроводено от намаляване на симетрията или движение към асиметрията. Това е обяснено от Тетралектиката, защото тя е Всеобщ тетрасиметричен (тетралектичен) закон, Механизъм на еволюцията, където антипротивоположностите са противоположни на противопаложностите, което определя,че има 4 противоположни качества, които управляват както света, така и антисвета.

Проблемът с основните видове симетрия е разрешен от Тетралектиката върху основата на четирите категории: качество, количество, форма и посока като е обяснено особеното състояние на посоката при основните видове симетрия. Поради неизясняване същността на посоката физиците са допуснали грешка при слабото взаимодействие като са приели нарушение на симетрията поради появата на ляво и дясно, а то е точно обратното, посоката става симетрична и се появява нов вид симетрия – Антисиметрия и в света получава определение посоката. В този смисъл се нарушава Огледално-равната симетрия и се върви към Антисиметрията, което движение към Антисиметрия е процес на развитие, защото се появява ново качество. Ако всичко в света има идеална симетрия, не само е невъзможно развитието, но е невъзможно и съществуването на света. Затова е забранено съществуването както на абсалютната симетрия, така и абсолютната асиметрия, което трябва да бъде винаги в полезрението на философи и естествоизпитатели.

В първа група влизат частица и античастица, които се подчиняват на Антисиметрията, за да може да бъдат структурирани както материята, така и антиматерията или Вселените и Антивселените. Неделимата частица, в чест на България, е с име Бегетрон и съкратено записване втората буква от българската азбука – Б⁻. Бегетронът е с отрицателен електричен заряд, с лявовъртящ спин Ѕ, с 1 положителен магнитен заряд – N (монопола на Дирак) и определена маса, а античастицата, ще бъде Антибегетрон – Б+, с положителен електричен заря, с 1 отрицателен магнитен заряд – S, дясновъртящ се спин Ѕ и определена маса.

Б⁻/←•⁻/Бегетрон – Материална субстанция: неделима, безструктурна, неразумна, вечна.

Б+/→•⁺/Антибегетрон – Антиматериална субстанция: неделима, безструктурна, неразумна, вечна.

Още на това първично ниво стигаме до изясняването на редица основни загадки:

1. Възможност за съществуване на Вселени и Антивселени, което обяснява липсата на антивещество в нашата Вселена.

2. Къде се намира и какво представлява магнитния монопол на Дирак.

3. Лявата загадка на живота на нашата планета, която е заложена във фундаменталното начало.

4. Възможност да стигнем до първичната фундаментална субмикросила, управляваща субмикросвета, която представлява първичен електромагнетизъм, различен от електронния и която поражда останалите три сили: микросила – ядрена, управляваща микросвета; макросила – електромагнитна, управлявяща макросвета и мегасила – гравитация, управляваща мегасвета.

Свойствата на Бегетронът и Антибегетронът съдържат не само необходимия потенциал за вечно съществуване като несътворими и неунищожими, но с енергийния потенциал на първичен електромагнетизъм, необходим за взаимодействието между тях, което осъществява еволюционното развитие.

Взаимодействието между Бегетронът и Антибегетронът е взаимодейсвие между точковидни противоположни електрически заряди, разрешено от електродинамиката. При това взаимодействие са възможни само две комбинации. Първата е въртене на Бегетрона около Антибегетрона, при което се получава магнитен дипол, с нулев спин и неутрален електричен заряд, предполагаща съществуването и развитието на нашия материален свят. Другата комбинация е около Бегетронът обикаля Антибегетронът. Получава се структурна античастица – магнитен дипол, с нулев спин и неутрален електричен заряд, предполагаща съществуването и развитието на антисвета. Така получените частица античастица заемат мястото си в нулевата 9 група на първи период с възможност да структурират следващите частици и античастици и влизат в неутралната структура на вакуума, за да бъде той, нещо като нищо. От фундаменталната роля, която изпълняват новополучените частица и античастица в структурата на вакуума ще получат името Вакуумон – В0, с нулев спин, нулев електричен заряд, с почти занулена маса и магнитен дипол с огромни действащи магнитни сили, 70 пъти по-големи от електронния магнетизъм /лоренцови сили/ и Антивакуумонът – В̄0, който се припокрива подобно на фотона, има противоположни параметри на Вакуумона. Съкратеното записване е с българската буква В, начална на Вакуумон. До тук имаме аналогия с построенията на Н. Акулов. Получават се два токови кръга като при Вакуумонът вътрешния е електроположително натоварен, а външния отрицателно. При Антивакуумонът е точно обратното, вътрешния е положителен, а външния отрицателен.

В0 – Вакуумон: Вторична материя – делима, структурна, смъртна, крайна, относителна.

В̄0 – Антивакуумон: Вторична антиматерия: – делима, структурна, смъртна, крайна, относителна.

⁻•–•+ /В0/ Вакуумон.

+•–•⁻ /В0/ Антивакуумон.

При свързване на Вакуумонът и Антивакуумонът чрез лоренцовите магнитни сили се получават структурните безкрайни нишки на вакуума и антивакуумът, които имат най-занулени параметри, изразяващи най-великото равновесие, защото се неутрализира действието на магнитните сили и напълно се неутрализира масата, което довежда до зануляване на всички свойства. Едно такова вакуумно равновесие има най-голямата неактивност, за да не пречи на потопеното в него на всичко съществуващо и развиващо се, което има за основа Вакуумонът и Антивакуумонът. Линейната структура на вакуума не противоречи на линейността на 9 (0) група в първи период на ПГТЕФ, на линейността на хелия ПХТ, не противоречи на материалистичното схващане за безкрайност, вечност, несътворимост и неунищожимост, на първичната материя, запълваща безкрайното празно пространство, не противоречи на неговата материалност с плътност 1093 гр./см. Така структуриран вакуумът подлежи на опитна проверка, при която може да се стигне до монопола на Дирак и Вакуумона и Антивакуумона. Линейната структура на вакуума представлява безкрайни по дължина и по брой електромагнитни струни, запълващи абсолютната празнина. Проблемът с тъмната материя остава почти несъществен при наличието на безкрайния материален вакуум.

СТРУКТУРА НА ВАКУУМА

∞←---S–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–N---←∞

∞→---N–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–S---→∞

∞←---S–B0–NS–B̄̄0–NS–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄̄0–NS–B0–NS–B̄0–N---←∞↘относителен

∞→---N–B̄0–SN–В0–SN–B̄0–SN–B0–SN–B̄̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–S---→∞ ↘разрушим

∞←---S–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–N---←∞ ↘абсолютен

∞→---N–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–S---→∞ ↘вечен

∞←---S–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–N---←∞ ↗неизчерпаем

∞→---N–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–S---→∞ ↗неразумен

∞←---S–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–N---←∞ ↗занулен

∞→---N–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–S---→∞

∞←---S–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–NS–B0–NS–B̄0–N---←∞

∞→---N–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–SN–B̄0–SN–B0–S---→∞

Бегетроните и Антибегетроните от първа група на първи период на ПТЕЧ, имат необходимите първични свойства за потенциално еволюционно развитие, съдържащи Първичната електромагнитна сила за взаимодействие между тях, което дава възможност за получаване на Вакуумона и Антивакуумонът изграждащи 9 (0) група на първи период. Съществуването на фундаменталната субсила – Първичен електромагнетизъм, който се различава от електронния електромагнетизъм, определя структурирането на следващите частици и античастици влизащи в състава на втори период. Логично е това структуриране да започне с частиците и античастиците носители на останалите три взаимодействия: ядрено, електромагнитно и гравитация. Тъй като носителя на електромагнитното взаимодействие е фотона, на гравитацията хипотетичния гравитон, а носителят на ядреното взаимодействие не е изяснен. Приетият пи-мезон, не може да поставим в първа група на втори период на ПТЕЧ, поради това, че съществуват натоварени и нулеви пиони, със свойства неподходящи за това мястто.

Следователно най-леката открита частица подходяща за първа група на периода е електронното неутрино (ν°е), която има и най подходящи свойства за носител на сила, защото е електронеутрално, аналогично на неутралните свойства на фотона и гравитона. Само първичната субсила е с електромагнитен товар и спин Ѕ , за да може при взаимодействие противоположните свойства на частицата и античастицата да направят връзката помежду си като синтезират следващите частици и античастици. Електронното неутрино е подходящо и по принципна причина за започване на периода с частици, защото от втори период започва разделянето на таблицата на две противоположни половини, което е един от основните принципи на периодичността. В лявата влизат частиците, а в дясната античастиците.

За да придобие яснота горното предложение ще разгледаме накратко възможното структуриране на всички видове неутрина и антинеутрина, защото във 2 период трябва да влизат както останалите видове неутрина и антинеутрина така и останалите носители на основните сили, които са с най подходящи свойства за изграждането му.

`Вакуумоните и Антивакуумоните от нулевата група на първи период са магнитни диполи, с лоренцови сили 70 пъти по-големи от магнитните сили на електрона, които не само могат да се свързват помежду си, но могат да прихващат и свободни силно енергийни Бегетрони и Антибегетрони като се получават наслагващи токови кръгове. Възможните комбинации са 6. Толкова е броят на неутрината и антинеутрината. Следователно изграждането на втори период ще започнем с частица с най-подходящи свойства за периода и за групата – електронно неутрино (ν°е), което е получено от прихващането на Б⁻ от В0. Получават се три токови кръгове с ляв спин Ѕ, предопределен от излишъкът на отрицателен заряд. Новоприхванатият Б⁻ от лоренцовите магнитни сили образува третия отрицателно натоварен токов кръг, а при B0 се прихваща Б+ и се получава електронното (ν°е) антинеутрино с десен Ѕ спин. Така че при неутриното и антинеутриното се получава здрава връзка и равномерно разпределение на електричните заряди, но не симетрично, което ги прави дългоживеещи частици с минимална маса и спин Ѕ .

При мьонното неутрино (νµ°), което изгражда втора група на същия период, е прихванат от Антивакуумона отрицателен Бегетрон, което води до неравномерно разпределение на електричните заряди. Защото в най-външния слой на токовите кръгове има два отрицателни заряда, което придава на мьонното неутрино ляв Ѕ спин, по-голяма маса от електронното и определено време на живот. Вакуумонът прихваща положителен Бегетрон и се стига до синтеза на мьонното антинеутрино (νµ°) с десен Ѕ спин.

Остават още две възможни комбинаци, при които има неравномерност на токовите кръгове във вътрешните два слоя. Това позволява построяването на тауонното неутрино (νт°), което изгражда трета група на периода, чрез прихващане от Вакуумона на отрицателен Бегетрон и преподреждане на 2 вътрешни токови кръгове които са отрицателни. При тауонното неутрино (νт°) вътрешните два слоя са електроотрицателни, а третият, външен е положително натоварен, а при антитауонното неутрино (νт°) е обратно. Вътрешните 2 токови кръга са положителни, а третия е отрицателен. Тази комбинацията се получава при прихващане на Антивакуумона на положителен Бегетрон. Всички тези взаимодействия, за получаване на шестте вида неутрина и антинеутрина са отражение на Тетралектичната еволюционна схема.

Следващите носители на взаимодействия от втори период и частици и античастици от трети период са изградени от видове неутрина и антинеутрина като връзката им в структурата продължава да е електромагнитна.

В 4 група на 2 период, се намира носителя на електромагнитните взаимодействия – фотона (γ°) с нулев електричен заряд и 1 спин (бозон), съставен от електронно неутрино и електронно антинеутрино или това е предсказания неутринен строеж на светлината от Луи дьо Бройл. Тази симетрична структура позволява припокриването на фотона с антифотона.

Групите на другата противоположна половина на 2 период се изгражда от съответните античастици. Пета група от електронното антинеутрино (νе°), шеста от мьонното антинеутрино (νµ°), седма от тауонното антинеутрино (νт°) и осма от антифотона γ̃°, който се припокрива с фотона поради сродната симетрична структура. Това припокриване на фотона и антифотона следва от тяхната симетрична структура, което им определя много важна роля за връзка между вселените и антивселените или за връзка между веществото и антивеществото.

В девета (0) група влиза хипотетичния гравитон (g°) и антигравитон (g̃°), които също се припокриват. С гравитона и антигравитона завършва изграждането на 2 период носител на силите в света. Неговата структура е обединяваща, защото в нея влизат и трите вида неутрина и антинеутрина. Сърцевината му е изградена от фотона, а откъм страната на електронното неутрино е прихванато антимьонно неутрино, а след него е тауонно неутрино като от другата страна е прихванато мьонно неутрино и тауонно антинеутрино. Периодични промени имаме в нарастване на спина от фермион се превръща в бозон, достига при фотона 1, а при гравитона е ляв и става 2 като нараства симетрията. Антигравитонът е изграден точно обратното, ако ги фиксираме в едно статично положение той ще е с десен спин. Поради симетричната структура и премахване на статичното положение на покой, гравитона и антигравитона стават неразличими като се припокриват, както е при вакуумона и антивакуумона, при фотона и антифотона. Следователно главния периодичен елемент е симетрия на структурата. Така завършва периода на носителите на взаимодействията в Природата като изграждането на частиците една от друга, ги прави сродни с предпоставка за периодичност и образуване на групи.

Всички припокриващи се частици със своя антидвойник са със симетрична структура и осъществяват връзката между материята и антиматерията, между вселените и антивселените или между веществото и антивеществото, без анихелация. Такива са: вакуумона (В°), фотона (γ°),гравитона (g°) пиона (π°) и ета-мезона (η°).

С преминаване към изграждането на трети период се прави периодичен скок, който започва в първа група с частица близка по свойства с електронното неутрино, стабилен фермион с най-малка маса за периода. Тази частица с подходящи свойства за първа група на 2 период е електрона (e-), заемащ място под електронното неутрино. Във втора група е мьона (µ-) попадащ под мьонното неутрино и в трета група е тау-мезона (Т⁻) намиращ се под тауонното неутрино. Масата нараства и достига своят максимум при тауона, аналогично на нарастването и в същите групи на втори период. В четвърта група е натоварения положетелно пи-мезон (π+) с нулев спин, който поради поява на нулев спин е с по-малка маса от тауона, в полза на нарастване на нейния дефект. След пи-мезона започва антиполовина на периода с антиелектрона (e+) в пета група. В шеста е антимьона (µ+), в седма антитауона (Т+), които са с положителен електричен товар. В осма група е отрицателно натоварения антипион (π-). В девета (0) група е мястото на неугралния пи-мезон (π°), който е електронеутрален, с нулеви спин припокриващ се с неутралния антипион (π͂°), подходящ за тази завършваща група на трети период, след което се прави периодичен скок и се започва нов период.

Следващият 4 период по аналогия с ПГТЕФ, ПХТ и ПТОХС ще бъде различен както от първите три периода, така и от последните три периода, което му определя средно гранично положение на граница на симетрия между първите три и последните три периода. Това е основен принцип за всички периодични таблици определящ максималния брой на периодите да бъде 7.

Най- подходящи за 4 граничен период са каоните и антикаоните и ета мезона, защото са нулев спин и малки разлики в масата, което е възможност за периода да бъде по-хомогенен, за да осъществи симетричната граница между първите три периода и последните три. За първа група на периода, най-подходящ е положителния Ка-мезон (К+) с най-малка маса, с нулев спин и най-дългоживеещ, следва нулевия Ка-мезон (К0), с по голяма маса и по-кратък живот, аналогично на електронното неутрино и електрона, намиращи се в първа група на 2 и 3 период. За трета и четвърта група няма подходящи обективно открити частици, но логично е тези частици да бъдат сродни с каоните, също с нулев спин и по-тежки от Ка-мезоните, натоварена положително и нулева частица като тях.


Следователно можем да издигнем хипотеза за съществуването на подобни на каоните частици и античастици с нулеви спин и по-тежки от тях. Тези хипотетични частици и античастици може би са свързани с отклоненията при Ка-мезоните. Може да ги определим като К1 мезони. Съответно в трета група ще влезе положително натоварения каон (К1+). За мястото в четвърта група по аналогия най-подходящ е хипотетичния неутрален каон (К0).

От 5 група започва антиполовината на 4 период, спазвайки принципа на двете противоположни половини при периодичните системи. В тази група е отрицателно натоварения антикаон (К–). В 6 е неутралния антикаон (К0), в 7 група е отрицателния хипотетичен антикаон (К1–) и в 8 група хипотетичния неутрален каон (К10).

Последната останала частица от това сродно семейство на мезоните е ета-мезона (η°), който е с най-подходящи свойства за 9 нулева група, защото е с най-много нулеви параметри и припокриващ се с антиетаона (η̃°). С него завършва 4 период и се прави периодичен скок и започва изграждане на нов период.

Всички елементарни частици включително и 9 група на четвърти период влизат в структурата на нуклоните и антинуклоните, с което се подчертава, че Природата не е прахосник, а съществуването на всички тези елементарни частици са необходимост за изграждането на посочените структури. Не е случаен и факта, че тази необходимост е тетралектична, защото тя се подчинява на системите на Тетралектиката.

Следващият пети период ще бъде изграден от ново семейство частици – силно взаимодействащи бариони (хиперони и нуклони). Спазвайки триадната аналогия от втори и трети период се оформят групите на пети период, където попадат сродни натоварени и нулеви частици със спин Ѕ, образуващи триада с плавно нарастваща маса за периода и минимална разлика във времето на живот. Това предполага изграждането на този период да започне с най-лекия положително натоварен сигма-хиперон (Σ+) със спин Ѕ. Във 2 група е неутралния сигма-хиперон (Σ0). В трета група е най-тежкия, отрицателно натоварен сигма хиперон (Σ–). В 4 група е положително натоварения протон (P+) стабилен, със спин Ѕ , който влиза в структурата на атома, от откъдето започва химичната еволюция на материята. Протонът е с по-малка маса и по-дълъг живот от сигма-хипероните, аналогично на елементарните частици от същата група при 2 и 3 период.

Другата половина на пети период е изградена от античастици, огледални двойници на частиците от първата половина. В пета група, закономерно е положителния антисигма-хиперон (Σ̃+), в шеста е неугралния антисигма-хиперон Σ̃0, в седма група на 5 период е минус антисигма-хиперона (Σ̃–) и в осма група е антипротона (P–). Девета (0) група завършва периода с неутрона (n0) и антинеутрона (ñ0), електронеутрални, със спин Ѕ с по-голямо време на живот от предшестващите частици в групата и с нарастване на масата в групата без да се припокриват. С девета (0) завършва 5 период и се прави периодичен скок към изграждането на следващия 6 период.

Първа група на 6 период е изградена от отрицателно натоварен кси-хиперон (Ξˉ). Във втора група влиза неутралния кси-хиперон (Ξ0), за трета няма открита подходяща частица и в четвърта група е отрицателния омега-хиперон (Ωˉ). Антиполовината на периода започва от пета група с положително натоварения антикси-хиперон (Ξ+). В шеста група е неутралния антикси хиперон (Ξ0), седма група е празна, няма подходяща открита античастица за нея и в осма група е положителния антиомега-хиперон (Ω+). От известните основни елементарни частици остават само неутралния ламда-хиперон (λ0) и неутрален антиламбда-хиперон (λ̃0) с най-голяма маса за групата, със спин Ѕ, не се припокриват и са с най-подходящи свойства за девета (0) група, където с тях завършва шести период.

Изчерпване на откритите елементарни частици и античастици предполага незавършена ПТЕЧ, което е обяснимо и нормално за първичното физическо еволюционно ниво на материята. Следователно ПТЕЧ ще бъде по-незавършена периодична система от ПГТЕФ, ПХТ и ПТОХС, защото еволюционното развитие на материята е в началният си стадий и съществуващите елементарни частици и античастици са достатъчни за изграждане на физическото материално ниво и направа на преход към химическото еволюционно ниво на материята или преход към атомните структури.

След като имаме изградена ПТЕЧ с шести незавършен период и седми празен, и 10 допълнителни хипотетични частици и античастици, може да преминем към обяснението на същността на периодичността на построената таблица като се обосновем, защо влизат и античастиците в нея, защо Субстанцията на материята и антиматерията е представена от неделими частици и античастици, които заслужават името елементарни и мн. др. защо. Потенциалните свойства на проточастицата и античастицата трябва да са такива, че да стоят в основата на всички елементарни частици и античастици изграждани закономерно от предшестващите с определено периоидично развитие, аналогично на ПХТ.

Първи период, е период на субмикросвета или субмикрофизиката. Хипотетичните частици, които изграждат първа група са неделимите частици на Субстанцията на материята и антиматерията, хипотетичните Бегетрон и Антибегетрон, или това са частиците и античастиците на времето, защото то е четвъртото, нулево измерение (точката) на геометричното пространсто. При това положение може да кажем: Всичко е пространство, за да може да съществува и да се развива света. Съществуват само три вида пространство: Абсолютно празна пространство – неактивно място за съществуване и развитие на всичко, Нулево пространство – Времето, начало на всичко съществуващо и развиващо се и Геометрично пространство – вторични относителни структури и форми на всичко съществуващо и развиващо се.

При взаимодействие, Бегетронът и Антибегетронът се свързват и изграждат Вакуумонът и Антивакуумонът, членове на девета (0) група на първи период. Вакуумонът и Антивакуумонът структурират първата организирана геометрична безкрайна, занулена равновесна система – Вакуума, който изпълва безкрайното празно пространство. Силата на връзката се осъществява от Първичния електромагнетизъм (различен от електронния електромагнетизъм), като потенциал на елементарния електричен и магнитен заряд на Бегетроните и Антибегетроните със спин Ѕ и определена маса. Този първичен електромагнитен потенциал поражда носителите на останалите три основни сили: ядрена електромагнитна и гравитация.

Следователно Материалната идеална точка – Времето има обективен потенциал от свойства за раждане на трите измерения на геометричното пространство и трите основни вида взаимодействия на атомния свят: ядрено, електромагнитно и гравитация. Ако систематизираме всички основни сили, те ще се окажат също, че са 4: Първичен електромагнетизъм – проявяващ и управляващ субмикросвета, Ядрени сили – проявяващи се и управляващи микросвета, Атомен електромагнетизъм проявяващ и управляващ макросвета (светът на веществото, химическия свят) и Гравитация – проявяваща се и управляваща мегасвета. От систематизацията отпада слабото взаимодействие, което е разновидност на ядреното и не може да бъде основна сила. Такава е необходимостта в този първичен физически еволюционен стадий, частиците и античастиците (2 вида) да са едновременно носители на първичната основна сила, която осъществява връзката между тях. Така отпада необходимостта от други частици за осъществяване на тази първична връзка, което да увеличава ненужно броя на частиците и античастиците при това фундаментално ниво, какъвто е случаят с преоните, кварките и глуоните. Този период е аналогичен на ПХТ, а първичните частици античастици като начало на всичко съществуващо и развиващо се, следователно и на масата, са най разпространени, както е най-разпространен водорода във Вселената, необходим за структурирането и в сегашния вид.

В следващия период се намират носителите на 3 вида основни взаимодействия родени от Субмикросилата (Първичния електромагнетизъм): Ядрено, Електромагнитно и Гравитация, раждащи веществото и антивеществото изграждащи целостта на структурите на Вселените и Антивселените. Тяхната същност е определена от структурата на атома и антиатома с възможност за развитие също на три еволюционни етапа: химичен, биологичин и разумен, или тези три сили и трите еволюционни етапи не съществуват, там където няма вещество и антивещество.

Носителите на ядрените сили, на електрамагнитните сили и на гравитацията са електронеутрални: със спин Ѕ , видовете неутрина и антинеутрина, целочислен спин – фотонът 1, гравитонът със спин 2. Само носителят на субмикро взаимодействието – Първичният електрамагнетизъм е с противоположни електрични и магнитни заряди и спин Ѕ , за да може да изпълнява своята потенциална функция за начало на всичко съществуващо и развиващо с възможност за взаимодействие. Всички носители на взаимодействия са стабилни, особено в пространствената дължина, в която проявяват своето действие, а Бегетронът и Антибегетронът са вечни, несътворими и неунищожими.

Неутриното, с което започва втори период, е най-подходящо за носител на ядреното взаимодействие или силата в микросвета. Шестте вида неутрина и антинеутрина са носители на ядрените сили проявяващи се и управляващи микросвета в структурата на нуклоните и антинуклоните, която е слоистта с аналогични на атома, триадни пръстени, изградени от три частици или античастици. Две образуват плътен ядрен пръстен, а третата обикаля около него.

Целостта на най-горната триада се осъществява от електронното неугрино и антинеутрино, които са с най-малка маса и с най-подходящи свойства за подържане целостта на този повърностен слой, от който зависи целостта на атомното ядро. При обстрелване на нуклоните с високоенергийни електрони и тяхното еластично разсейване е доказано, че те имат структура, която е разкрита през 1955 от Р. Хофщетер като се стига до идеята за керн, а през 1971 от Г. Кендал и У. Пановски при обстрелване с по-високо енергийни електрони стигат до плътна структура наречена партон. Също така е разкрито, че в най-горният слой на тези структури са действени пи-мезоните. Поради това обстоятелство пионите са приети от физиците за носители на ядрените сили в ядрото на атома. Те осъществяват неговата цялост като нуклоните (протони и неутрони) си прехвърлят пиони и се превръщат един в друг. Това приемане на пи-мезоните за носители на ядрените взаимодействие не е изяснено напълно и няма общоприето доказателство. В следващите редове с логично предложение за носители на ядрените сили ще се стигне до обяснение на тази мистерия.

С най-подходящи свойства за носители на ядрените сили при осъществяване целостта на този повърхностен слой на структурата на нуклоните и антинуклоните, са електронното и антиелектронното неутрино, които пи-мезоните си прехвърлят при взаимодействието между нуклоните и антинуклоните, при което те се променят и преобразуват един в друг, което е вкарало в заблуда физиците, че пионите са носители на ядрените сили. Теорията за поните като носители на ядрените сили не бе завършена и не получи пълно доказателство, че те са носителите на силното взаимодействие, но тяхното положението на изграждащи най-външния структурен слой на нуклоните и антинуклоните е доказано и прави невъзможно кварките да влизат в тези структури, което ги обрича на несъстоятелност.Продължава тук                          begetron



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6185466
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1520
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031