Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2014 11:38 - Периодичен закон и Периодична таблица на елементарните частици, продължение 2
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1140 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 19.01.2014 11:56


 
Периодичен закон и Периодична таблица на елементарните частици, продължение 2
Кварките са несъстоятелни като фундаментални частици и античастици, които изгражда всички останали частици, защото неструктурирани от тях остават лептоните, които също имат структура. За да бъдат фундаментални, кварките имат две възможности за фундаменталност: първата е да влизат в структурата на всички частици, която не могат да изпълнят, а втората е да са фундаментално начало на йерархическите еволюционни структури както на останалите частици и античастици и видовете взаимодействия, за което се изисква възможно най-минимален брой кварки, което положение също не могат да удволетворят. Като прибавим към тези основни недостатъци на кварките и положението, че за да осъществят връзка помежду си е необходимо съществуването на няколко вида глуони, което увеличава броя на фундаменталните частици. Техен главен недостатък е невъзможността да бъдат получени в свободно състояние поради своя конфеймент и редица други нагаждания на кварковата теория. Затова е логично да отпаднат като фундаментални частици и античастици изграждащи структурата на всички частици и античастици.

Следователно най-горният слой на протона е изграден само от положителния пион, който заедно с паложителните електрични заряди от вътрешността определя неговия положителен заряд, а следващия слой е сплав от отрицателния антипион и неутралния пион образуващи ядрен пръстен, около който обикаля положителния пион. При неутронът е обратно, в най-горния слой е отрицателния пион, а ядрения пръстен е изграден от положителния и неутралния пион. Неутронът по-нататък е така устроен, че се уравновесява електричния заряд, за да стане 0, въпреки това физиците са установили, че той има слаб остатъчен отрицателен електричен заряд, което се дължи на отрицателния пион изграждащ повърхностния слой. Антинуклоните са структурирани като огледални двойници на нуклоните. Със структурирането на тези пръстени от пи-мезони може да се изясни ролята, мястото и пионото действие, както и ролята на припокриващите се частици или припокриващите се неутрални пион и антипион, които установяват без анихеилационна връзка между частиците и античастиците. Поради това припокриване пионите могат да образуват „атомна и антиатомна структура“ изграждаща не само горния слой на нуклоните и антинуклоните, но и структурата на частиците и античастиците от 4 период. Всичко това обяснява наличието на античастици в нашата Вселена, но липса на антивещество и някой загадки около слабото взаимодействие.

В тази сложна структура на нуклоните и антинуклоните влизат всички частици до нулевата група на четвърти период като се прави качествен скок от микро към макросвета или от структурата на нуклоните към структурата на атома и антиатома. Тази възможност е заложена в периодичното триадно съществуване на сродни семейства от частици и античастици, отразено в ПТЕЧ, необходими за изграждането на аналогични триадни пръстени подчиняващи се на системите на Тетралектичния закон. С това се прави качествен скок на силите от ядрена към електромагнитна и се ражда химическия свят, осезаем за живата и разумна материя или светът на разширяващата се Вселена.

Другите видове неутрина, антинеутрина, „тежки електрони и антиелектрони“ и видовете Ка-мезони продължават триадното структуриране на нуклоните и антинуклоните до техния център, като каоните израждат ядрени пръстени, а мюоните и тауоните орбитират около тях.

За частиците след четвърти период, за сега може да кажем, че участват в процесите на свиване на Вселената или процесите водещи до смъртта на звездите, докато структурата на нуклоните и антинуклоните предполага образуването на атома и антиатома, необходими за раждането и живот на звездите, защото без тях не може да има разширяваща се вселена, която след това да се свива.

Остава четвъртата загадъчна сила – гравитацията, която управлява мегасвета, но нейният носител, гравитонът, член на нулевата група, все още е хипотетичен и труден за откриване, защото се намира в сърцето на микросвета или в центъра на нуклоните и антинуклоните, където е заложник на огромните ядрени сили подържаща тяхната структура в цялост. Гравитонът не е обречен на вечен затвор като кварките, а излиза на свобода като вълна с голяма дължина, само когато има определено натрупване на веществена маса, за да осъществи привличането между космическите тела. Затова при увеличаване масата на телата се увеличава силата на гравитационното привличане.

Съществени са особеностите на противоположните свойства на видовете неутрина, антинеутрина и гравитонът в структурата на нуклоните и антинуклоните и вън от тази структура. Гравитонът в центъра на тези структури съществува като частица, а извън тях като най-дълга вълна с малка енергия, която осъществява целостта на структурите във Вселената чрез привличане. При това положение гравитонът като частица е неактивен в центъра на нуклоните и антинуклоните, а вълновите му свойства извън тези структури свързват и управляват целостта на мегасвета. Затова гравитацията е най-силна в центъра на струпването на веществена материя, защото е центроустремителна сила и с отдалечаването от нейния център или центъра на нейния носител, тя намалява. Гравитонът и антигравитонът също се припокриват, защото изпълняват съответни адекватни действия както във вселените, така и в антивселените.

Видовете неутрина и антинеутрина осъществяващи целостта на нуклонните и антинуклонните структури са с противоположни свойства на гравитона. Те са с най-къса и най-енергийна вълна в тези структури, затова има възможност за осъществяване на много силна връзка на микроразстояния, но с увеличаванена разстоянието престава да действа, а с намаляване се появяват сили на отблъскване. Това определя видовете неутрина и антинеутрина като силно взаимодействащи в тези структури и слабо взаимодействащи извън тях.

Най-къса и енергийна вълна в тези структури има тауоното неутрино и антинеутрино, правещи връзка с гравитона, след тях, с по-малка енергийност и по-дълга вълна е мюоното неутрино и антинеутрино и най-дълга е вълната на електронното неутрино и антинеутрино, управляващо повърхностните структури на нуклоните и антинуклоните. Извън тези структури електронното неутрино и антинеутрино и другите видове неутрина и антинеутрина са неактивни частици, преминаваща през огромни пространства от материя без да си взаимодействат с нея. Електронното неутрино като частица може да измине разстояние 130 хиляди светлинни години в плътно желязо, преди да бъде погълнато, което е в подкрепа на гореказаното за неутриното. В съвремените силноенергийни ускорители актуално ще бъде обстрелването на нуклоните със силноенергийни частици или снопове от неутрина и антинеутрина, което ще е най-ефикасно, но най-трудно за изпълнение. Това е пътя за проверка на предложения ПЗЕЧ, съответната ПТЕЧ и идеите свързани с тях. Това е верният път за развитие на физиката на елементарните частици, за да излезе тя от над 50 годишния си застой.

Носителят на електромагнитното взаимодействие – фотонът е най добре изучен, но все още крие много загадки около себе си, особено е загадъчно и необяснено съществуването му едновременно като вълна и частица. За разлика от фотона, влизащите в структурата на нуклоните и антинуклоните неутрина и антинеутрина в микросвета имат вълнови свойства, а извън него са частици, а хипотетичния гравитон в микросвета е частица, а извън него е вълна. Фотонът е едновременно вълна и частица, което е логично за него като управляващ средният макросвят да бъде средния член на триадата обединяващ противоположните свойства (вълна и частица) в единство. Другото, с което е характерен фотонът, е че той също се припокрива като гравитона, за да може като него да прави без анихилационна връзка както в света, така и в антисвета. Тези противоположни вълнови и корпоскулярни свойства на трите носители на сили, които са описани, се предполагат от Тетралектиката, защото те са триада, а тетралектичната триада има описаната съответна структура. Две са противоположности на триадата – гравитонът и неутриното, при които противоположните свойства са разделени, а при третият, среден член на триадата (фотона), са свързани в единство,за да бъде фотонът едновременно вълна и частица.

Носители на трите основни видове взаимодействия са структурно определени неутрални частици и античастици, а носителят на Първичния електромагнетизъм е електромагнитно определен, но е безформен и неделим с нулева структура. Трите основни носители на взаимодействия се намират в един период на ПТЕЧ, за който най-характерно е неговата електронеутралност.

Посоченото по-горе е само част от евристичните възможности на ПЗЕЧ и съответната периодична таблица ПТЕЧ свързана със структурата на нуклоните и антинуклоните. Този периодичен закон предполага реда на структурирането на елементарните частици аналогично на Менделеевия периодичен закон, което отчасти е изказано като е положено началото. Довършването на нуклонната и антинуклонната структура, както и структурирането на всичките елементарни частици и античастици в ПТЕЧ ще бъде предмет на друга студия, която ще доведе до още по-шокиращи разкрития и разрешаване на много загадки в света на елементарните частици и античастици и модела на Вселената.

След този кратък допълнителен обзор, свързан със структурите на елементарните частици и античастици стоящи в основаната структура на света и антисвета, както и в структурата на нуклоните и антинуклоните, ще се върнем отново към същността на ПТЕЧ.
В периодите масата на частици нараства до четвърта група, което определя също нарастването и във всички групи на периодите, до четвъртата група, където масата става променлива. Всичко това е предпоставка не само периодите да са изградени от сродни семейства от частици и античастици, при които масата нараства в групите циклично с прекъсване в 4 група при частиците и в 8 група при античастиците. Тези два цикъла в ПЗЕЧ са определени от двете циклични, тетрада и антитетрада (периодична октада) на Тетралектиката и завършване на периода с девета 0 група, след която се прави скок към изграждане на нов период със същите тетрадни цикли.

В 9 нулева група частиците са символично по две до ета мезона включително, защото частицата и античастицата се припокриват, за да бъде показва особената им двойствена роля между материя и антиматерия. Припокриващите частици, които са отговорни за без анихилационната връзка между материя и антиматерия и вещество и антивещество, за да няма абсолютно разделение, се намират както в структурата на атома, така и в структурата на антиатома. Тези частици са характерни както с електронеутралноста си, така и с целочисления си спин, производни на тяхната симетрична структура, поради което се припокриват, Това са: гравитона, етаона, неутралния пион и фотона. В центърът на нуклонната и антинуклонна структура се намира гравитона, управляващ мегасвета и антимегасвета. Етаонът еднакво успешно служи за буфер между частиците античастиците в структурата на неутрона и антинеутрона, така както и между частиците в структурата на протона и античастиците в структурата на антипротона. Неутралният пи-мезон изпълнява успешно своята роля както при повърхностния структурен слой на нуклоните, така и при повърхностния структурен слой на антинуклоните и структурата на частиците и античастиците от 4 период. Триадата от частици: гравитон, ета-мезон и пи-мезон се намират в микросвета, а четвъртата частица, фотон е в макросвета с възможност за без анихилационна връзка между веществото и антивеществото. Вакуумонът също е припокриващ се със своята античастица като изгражда вакуумната структура или субмикросвета. Всички припокриващи се частици се намират на такова място в ПТЕЧ (9 нулева група, а фотонът в 4 и 8 група), което е определено от техните свойства необходими да изпълняват съответната служба в структурите на материята и антиматерията.

Не се припокриват неутронът и антинеутронът, както и ламбда-хиперона и антиламбда-хиперонът, но са електронеутрални и спин Ѕ . Защото осъществяват както раждането на веществения свят и антивсят, така и тяхната смърт, а това не може да става от занулени припокриващи се частици с целочислен спин, както не може да има фундаментално начало от такива частици. Затова вселените и антивселените съществуват по отделно, защото веществото и антивеществото на едно място анихелират и светът е невъзможно да същесвува и се развива, а относително разделение е възможен между света на атома и антисвета на антиатома. Затова в Космоса вселените и антивселените са безкрайни по брой, разграничени една от друга във вечността на времето и безкрайността на пространството.

Началната половина на първи период е характерна със своята електронатовареност и дробен спин Ѕ, на частицата и античастицата (Бегетронът и Антибегетронът), без които атрибути е невъзможно развитието на света от определеното неделимо фундаментално начало като Материална субстанция. Другата завършваща половина на този период, е характерна с нулевия спин и електронеутралността на частиците в нея (Вакуумон и Антивакуумон), които обединяват материята и антиматерията в структурата на Вакуума. Частиците и античастиците в този период едновременно са носители на взаимодействието и са тухлички за получаване на нови структури.

Най-характерното за втори период, е че всички частици са носители на основните сили в Природата и са електронеутрални с трите вида спин, което им дава възможност да осъществяват взаимодействията като носители на основните сили на различни пространствени дължини. Още по-важно, е че от този период, след раждането на видовете неутрина и антинеутрина, структурата на частиците и античастиците в целия период е изградена от видовете неутрина и антинеутрина. Това структуриране продължава и в следващия 3 период, което предопределя присъствието на съответния вид неутрино винаги в реакциите на съответния лептон и прави 2 и 3 период сродни, аналогично на 2 и 3 период на ПХТ.

Характерното за трети период, е че частиците и античастиците са електронатоварени, с изключение на неутралния припокриващ се пион и антипион в 9 група, който е с по-малка маса от натоварените пион и антипион. Припокриващите се пион и антипион са с възможност за образуване на ядрен пръстен с натоварените пион и антипион както в повърхностния слой на нуклоните и антинуклоните, така и в структурата на частиците и античастиците в 4 период. Другите три сродни частици и античастици подобно на електрона са с определена възможност за орбитиране около ядро, аналогично на атома и антиатома образуват триади и антитриади. За електрона е ясно, той орбитира около атомното ядро, а антиелектрона около антиядрото на антиатома. Мюонът и антимюонът, тауона и антитауна образуват триади с каоните и антикаоните в структурата на нуклоните и антинуклоните. Всички лептони в този период включително до неутралния пион са изградени от видовете неутрина и антинеутрина, така че да изразяват и отразяват техните свойства.

Субмикросвета управляван и структуриран от Първичния електроимагнетизъм, завършва със структурата на неутралните пиони в нулевата 9 група, след което се прави периодичен скок и започва изграждането на нов период на каоните, който поставя началото на микросвета с появата на ядрени сили като слабо взаимодействие и прави каоните странни.

Характерното за четвърти период, че целият е с нулеви спин и служи за граница на симетрия между периодите и е начало на микросвета с поява на ядрени сили в структурата на частиците (каоните и антикаоните и припокриващия се етаон), които го изграждат. Тази възможност логично получават пионите, които изграждат структурата на частиците и античастиците на целия период. Те образуват триадни и антитриадни пръстени в структурата на каоните, аналогично на триадната структура на атома и антиатома, и осъществяват целостта на системата като си прехвърлят неутрина и антинеутрина. Така възможността на пионите да излъчват и прихващат неутрина и антинеутрина, довежда до появява на ядрени сили в структурата на частиците и античастиците в четвърти период. Аналогична служба, пионите изпълняват в повърхностната структура на нуклоните и антинуклоните. Това определя съществуването на слабо взаимодействие при каоните и парадоксалната им странност, която се дължи не на изчезване на симетрията, а поява на нов вид симетрия – Антисиметрия, определяща новото хирално качество.

Изглежда при разпада на частиците винаги присъстват частиците, които ги изграждат и които не се появяват от нищото. Енергията която се влага в тези процеси не ражда директно елементарни частици, а служи за създаване на връзки между тях и най-често за разрушаване на тези връзки. Затова физиците са открили и приели отдавна каузата, че има енергийни носители на основните 4 сили в Природата, които осъществяват структурната връзка между частиците и които разрушават структурната връзка, или има синтез и разпад в Природата. Разкриване точно на обективната същност на основните носители на взаимодействията е парливия въпрос около, който се въртят всички теории свързани с елементарните частици. Енергията не е някаква призрачна сила, а реална материална същност, която формулата за еквивалентността между масата и енергията на А. Айнщайн, ни потвърждава. Можем да извлечем едно нагледно определение: Масата е концентрирана енергия, а енергията е разредена маса, което определя масата като корпускулярно образувание, а енергията като вълново образувание с възможност да се превръщат едно в друго.

Електронеутралните частици античастици на 4 период подобно на неутрона и антинеутрона са с по-голяма маса от натоварените, което е възможност за образуване на ядра, аналогично на протоните с неутроните, които са с по-голяма маса. Така около каоновите ядра и антиядра в структурата на нуклоните и антинуклоните орбитират „тежките електрони (мюона и тауота) и антиелектрони (антимюона и антитауона)“.

В пети период продължава триадното сродство на частиците от първите три групи и четвъртата различна както и в следващите групи на античастиците. Забележителното в този период, е че всички частици и античастици са със спин Ѕ като в него се намират нуклоните и антинуклоните необходими за направа на качествен скок от микро към макросвета, от физическото еволюционно развитие към химическото и от ядрените сили към електромагнитните. Периодът също завършва с електронеутрални частица и античастица със спин Ѕ - неутрона и атинеутрона, изграждащи ядрата на атомите и антиатомите. Генетичният качествен скок от микро към макросвета, или от структурата на нуклоните и антинуклоните към структурата на атома и антатома, не бе предсказан от нито една физична теория Това обяснява приемствеността като отражение на по-нисшите структури при тяхното еволюционно развитие, надстрояване и усложняване, а не построяване на всички елементарни частици само от един многоброен вид частици и античастици. Може да има такива основни частици и античастици като ограничен необходим минимален брой, които са потенциално начало за еволюционен синтез на следващите вторични частици и античастици, и са първата матрьошка стояща на дъното обгърната от новополучените еволюционни матрьошки.

В шести незаваршен период частиците и античастиците са с дробен спин /фермиони/, с циклично нарастваща маса както при частиците, така и при античастиците и завършване на периода в 9 група с електронеутралните ламбда и антиламбда хиперони с най-малка маса за периода. Логично е предположението, че ПТЕЧ като първичен периодичен физичен закон ще бъде и най-незавършена периодична закомерна система.

Чрез предложената ПТЕЧ, за първи път е направена генетична връзка между субмикросвета, микросвета, масросвета и мегасвета или между Материалната субстанция, структурата на нуклоните и антинуклоните, атома и антиатома и обектите на вселената и антивселената, от наличието на елементарните частици открити от физиците. За първи път е намерено мястото на всички елементарни частици в структурата на материята и антиматерията, на веществото и антивеществото. От откритите основни елементарни частици античастици няма такива, които да са извън тези структури или няма излишни, за да се чудят физиците, защо съществуват толкова много частици и античастици като света може да се построи от много по-малък брой.

От четвъртото състояние на цикличната тетрада на Тетралектиката в 4 и 8 група на периодите, започват преходите между пространствените дължини и световете антисветовете като се губи плавността на ПТЕЧ по-необходимост, защото е първичен закон, отразяващ началото на еволюционното развитие. При останалите периодични таблици това състояние е в съответна определена форма за направа на преходи. В ПХТ в 4 група е въглерода, който е гръбнака на органичната химия и основа на живата материя и се прави преход на валентността спрямо водорода, което разделя таблицата на две противоположни половини, в ПГТЕФ се прави преход към закривяване, което е основата на неевклидовата геометрия, в ПТОХС прехода е към полимерите, които са основа на живота (ДНК белтъцини и др.).

Следователно поради тетралектичността на света се появява необходимостта за неговата циклична периодичност, отразена и разкривана в съответните периодични таблици като определени закономерни етапи на еволюцията. Така че едни и същи тетралектични системи са в основата на съществуването, развитието и управлението на света и антисвета, което е основанието за построяване и предлагане на посочените периодични закона от автора на ПЗЕЧ и съответната ПТЕЧ. Защото краткото определение на Тетралектиката гласи: Всичко е система от противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят, а нейните системи са навсякъде около нас и вътре в нас.  begetron426.blog.bg/technology/2013/12/17/periodichen-zakon-i-periodichna-tablica-na-elementarnite-cha.1220203



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5983375
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1517
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930