Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2014 23:07 - ПРАЗНИЧНА СИСТЕМА НА БЪЛГАРИТЕ
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 908 Коментари: 0 Гласове:
0



   image   12-ТЕ ОСНОВНИ МОМЕНТА В ДВИЖЕНИЕТО НА КИ И ТЯХНОТО СЪДЪРЖАНИЕ                                                                                                                                                                                        Празничната система на българите е отражение на тяхната философия и светоусещане. Най-цялостно този въпрос е разработен от Георги Велев в книгата му “Българският народен календар”. Разкривайки философските основи на календара, в учението за ДАО, той навлиза в логиката на календара по един оригинален и неповторим начин. Той успява да се докосне до основите на българската празнична система, разкривайки 12-те главни момента в годината, които показваме в таблица 11.

Ние ще си позволим да разгледаме само тройката празници Игнажден, Коледа и Нова Година, тъй като те са най-важни и дават най-ясна представа за същността на българската празнична система.

Тройката Игнажден, Коледа и Нова година са най-големите български празници. На върха стои Коледа, следван от Нова Година. Тези празници бележат края на стария и началото на новия годишни кръговрати в пълно съответствие с движението на земята около слънцето.

Преди покръстването древните българи са чествали това събитие на 21, 22 и 23 декември по грегорианския календар.

На 21 декември е денят на зимното слънцестояние, когато нощта е най-дълга.Това е краят на отиващата си година. Този празник се е наричал Иняжден, Полязовден, Млад ден, Млад Бог.След покръстването към него е прикачен християнския Св. Игнатий и празникът постепенно се преименувал в Игнажден, което е най-близо до Иняжден.

Датата 22 декември в българския календар не се брои. Този ден е нулев. Той няма име и не влиза в нито един от месеците и тримесечията. Българското му име е Колада, Коледа или Божич. Това е най-големият български празник посветен на първичното начало, на първичната невидима сила на сътворението, която стои в основата на всичко видимо и невидимо. Християнството приравнява към този празник Рождество Христово. Това е най-добрия възможен вариант.

Денят 23 декември в българския календар е винаги 1 януари – неделя. Това е първият броен ден от новата година. Нарича се Суроваки, Сурваки, а днес го честваме като Нова година.

След приемането на християнството тези празници са разместени и се установяват на 20 декември, 25 декември и 1 януари. Църквата не успява да ги отмени, но успява да ги разкъса и разбърка особено по отношение на важното астрономическо събитие – зимното слънцестояние.

Несъвършенството на християнския юлиански календар допълнително обърква нещата. След календарната реформа в България през 1916 година църквата не променя празниците по новата система. Така се стига до абсурдната ситуация Игнажден да е на 2 януари, коледа на 7 януари, а нова година на 14 януари. Много по-късно, по времето на Тодор Живков, Българската Православна Църква поправя тази грешка и празниците се връщат отново на първоначалните си места.

Ако познаваме предхристиянската същност на тези празници бихме могли да научим много за българина и неговия мироглед. Пред нас ще изплува величавият образ на един народ, който единствен сред всички останали не само не се е отказал от своята празнична система, но е принудил църквата да нагоди своите празници към тази система. Така към Коледа се прикачва Христос, към Иняжден – Св. Игнатий, към Лазарица – Св. Лазар и т.н. Това невероятно събитие се е случило само защото българския народ е донесъл една висока култура, високо организирана държавна и религиозна система, неразривно свързани помежду си.

За най-голяма изненада теоретичните основи на българската мирогледна система откриваме в далекоизточните философски школи и най-вече в Даоизма, създаден от Лао Цзъ наричан още Боян. Парадоксално е, че празниците на китайците нямат нищо общо с това учение, но на много хиляди километри от Китай в България празниците на българина са в пълно съответствие с философията на това учение. Излиза, че китайците са съхранили науката, а ние практическото й приложение.

Основни категории на Даоизма са невидимото ДАО (ТАО), което ражда всеобемащата енергия КИ (ЦИ) (ЧИ), която на свои ред ражда активното начало ЯН и пасивното начало ИН чрез които навлизаме в дуалистичния свят на хората. Особено място заема така наречения Велик преход, по китайски ТАЙ ЦЗИ.Това е онзи момент от цикличното движение на Вселената, когато не съществува нищо друго освен ДАО. Този момент бележи началото на нов цикъл от съществуването на вселената, до следващия Велик преход. Удивителното е, че тези считани за китайски думи срещаме с голяма честота в съвременния български език като слово образуващи думи. ДАО е точно онази първична невидима сила за която вече казахме. ИН е женското, пасивното, тъмното начало. С тази дума ние образуваме всякакви думи от женски род, като мамин, бабин и др. ЯН е мъжкото, активното, светлото начало. В българския език се среща в имена като Ян, Янчо, Яни, Янкул, Яньовден, Еньовден, Ени, дървените бичмета янове за укрепване на стените над прозорците. Някога нашите майки и баби тъчеха покривки за легла в червен цвят, които наричаха янове.

В Североизточна България съществува коледен ритуал, наричан тайлада, при който се гадае за бъдещето.В някои райони той се нарича дайлада. Тайлада означава велико, голямо съгласие и ред, а дайлада – очакване за съгласие и ред.

Вече можем да отговорим какво точно са трите големи празници и защо са така неразривно свързани. Иняжден (Игнажден) е денят на най-високата активност на женското начало Ин. Тогава тъмната нощ е най-дълга. Следващия ден 22 декември е повратната точка, след която денят започва да нараства. Следователно това е денят на великия предел.Този ден е посветен на невидимото ДАО. След него се нареждат останалите 364 дни от годината и затова той се нарича Колада. Колада буквално означава начало на подреждането, начало на реда, защото кол е синоним на начало (Забий кола!), а лада означава ред, съгласие. Следващия ден 23 декември е вече мъничко нараснал. Както казват старите хора, той е нараснал с едно просено зърно. Това е първият броен ден на новата година, винаги неделя, първи Януари по българския календар.И той е млад, суров, нов, затова е наречен Суроваки или Сурваки. Днес това е Нова Година. Думата Суроваки можем да тълкуваме като сурова – ки, т.е. сурова енергия, което е в пълно съответствие със състоянието на мъжката енергия Ян, която сега се е родила. Не случайно точно на третия ден от раждането на Ян е Суроваки. Нека си спомним, че нашите майки и баби правеха понуда на третия ден след раждането. От друга страна суров означава още и млад, а сур означава слънце или бог.

Цялото величие на тандема Иняжден, Колада и Суроваки е изява на една непостижима философия, която съвременната мисъл още не е достигнала. В тази философия съзираме най-важните качества на древните българи и можем да си дадем сметка къде сме ние съвременните българи. Добре е, че макар и далеко от България, част от тази философия е съхранена, защото това е майчиното мляко, с което е закърмен българския народ. Ето какво пише Георги Велев:

“Максимално обобщавайки и абстрахирайки се от конкретните явления, древните учени са разделили света на пет големи категории: тези категории (закона за петте първоелемента) М. Рубин сравнява с теорията на асамблеите в математиката. На всяко от четирите състояния на природата е бил даден символ: Дърво; Огън. Метал; Вода, след това е бил добавен петия символ Земя, доколкото всички циклични изменения стават на Земята, т.е. според представите на далекоизточните мислители, всеки от петте първоелемента е символ на жизнените процеси, протичащи както в природата, така и в човека, които се намират в зависимост от пасивната сила.” (стр. 72).

“Първият календарен празник, който е символичен адекват на нулевия ден е Коледа. Сега се чества на 25 декември, под булото на Рождество Христово, а първият празник от новата година – Сороваки, се чества на 1. Януари. Действително суроваки е празникът на началната, първичната “сурова” КИ, което най-после може да бъде обяснение на странното му наименование.” (стр. 100)

“Годишното движение на КИ завършва своя ход на съвсем точното си място, въпреки привидното изместване с един ден, както стана дума за 20. XII – Игнажден, когато отрицателната женска сила ИН (тъмнината) достига апогея на своята активност, което е и състоянието на ИН във вечната енергия в момента на нейното завръщане празнотата на невидимото ДАО, за да започне от 1. I . Сурова-КИ пак своята нова спирала.” (стр. 102)

“Докато Игнажден се приема за начало на коледните празници, то същинския празник Коледа съвпада с периода на зимното слънцестояние. Връзката му с този повратен момент в природата определя богатството на празничната обредност и мястото му в народния календар. Коледа е най-богатия в обредно отношение зимен празник и един от най- големите годишни празници, познат в цялата българска етническа територия.”(стр.115)

“Момента на Предела в движението на КИ обяснява същността както на празниците Коледа и Суроваки, така и на коледарите и сурвакарите. В неговата светлина коледарите са адеквати на свръхжизнения ЯН в момента на Предела в годишното движение на вечната енергия. Затова Коледа започва с коледуването на малките коледарчета, които в момента са точно копие на напиращата към изява максимална жизненост на техния патрон ЯН. Раздвижването на ЯН е причината за нарушаването на пределната хармония между двете сили в началния момент на върховната им същност, което води до появата “раждането” на “СУРОВА”-КИ и започването на нейния нов годишен цикъл.” (стр. 125)

“Годината е завършен земен цикъл на КИ, който има своето копие в рамките на денонощието. Годишния предел в движението на КИ е “нулевият” ден. А денонощният адекват на същия предел за българския народ е “глуха доба”, т.е. “нулевото” време в рамките на денонощието – от сред нощ до първи петли. Годишният дял на ЯН според природата на небето е времето от “нулевия” ден до деня на максималната активност на ЯН – Яньовден (Яневден, Еньовден) – 24. VI , а годишния дял на ИН – от Яньовден до Игнажден – 20. XII . Адеквати на тези ИН и ЯН периоди в денонощието са: За положителния ЯН – от глуха доба до пладне; За отрицателната ИН – от пладне до глуха доба.” (стр. 127)

“В дълбините на всеобемащата ИН, чи й то прояви са непрогледната тъмнина и щипещият студ навън, свети адекватът на положителният ЯН – жизнерадостният огън, пръскащ светлина и топлина в изгубения сред глухотата на смълчания мрак дом. Такава е величествената зимна картина на Великия предел.” (стр. 136)

“СУРОВАКИ. Същността на този празник се съдържа в названието му и времето на отбелязването му. Суроваки дословно означава СУРОВА КИ, т.е. начална КИ, а времето на честването му е Нова година. Това означава, че “сурова” КИ е празник на началото на новия годишен цикъл на КИ, което съвсем закономерно настъпва след нарушаване на пределното равновесие между ИН и ЯН на нулевия ден, с което КИ започва своя годишен ход. Точно това е смисъла на този наш голям народен празник.” (стр. 149)

“Украсата на детските суровачки символизира цветовете на петте първоелемента, материалната първооснова на битието, която пък е рожба на КИ:

Суровачка от дрян – ДЪРВО.
Кората на дряна (младия) е червена – ОГЪН.
Цветовете на дряна са жълти – ЗЕМЯ.
Украсява се с бяла панделка – МЕТАЛ.
Сушените сливи са черни ВОДА
 www.ninti.hit.bg/201.htm



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6003448
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1517
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930