Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2014 22:15 - Законите на Нютон и Айнщайн за гравитацията са грешни
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1704 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 30.10.2016 18:36


 image     
ЗАКОНИТЕ НА НЮТОН И АЙНЩАЙН ЗА ГРАВИТАЦИЯ СА ГРЕШНИ


Законът на Нютон е изведен за земни условия и е невалиден за космоса и други небесни тела. Законът на Алнщайн е частен случай на Нютоновия закон, защото Айнщай приема ограничаващата хипотеза, че гравитацията се разпространява със скоростта на светлината. Обяснението на процеса на гравитация изисква повече усилия и изследвания. Също и извеждане на нова зависимост не може да се побере в статия с ограничен обем. Това е направено в книгата “Теория на всемирната гравитация”
Целта на тази статия е да се докаже невалидността на тези два закона. Ще разгледам две гравитационни зависимости, пресметнати по закона на Нютон – връзката на Земята със Слънцето и Луната.


Силата на привличане между Слънце и Земя се определя по Нютоновия закон:
FСЛЗ = gMСЛ MЗ / R2 = 6,67.10-11*2.1030*6.1024 / (150.109)2=3,6.1022 N
Където FСЛЗ е силата на привличане Слънце – Земя, g е т.н. гравитационна константа, MСЛ е масата на Слънцето, MЗ е масата на Земята и R е разстоянието на Земята до Слънцето. Ако разделим силата, с която Слънцето привлича Земята на масата на Земята, ще получим силата, с която Слънцето привлича 1 килограм земна маса:
FСЛЗ / MЗ = 3,6.1022 / 6.1024 = 6.10-3 N/kg
Разстоянието Слънце – Луна се променя, но съществува точка А от лунната орбита, в която разстоянието Слънце – Земя е равно на разстоянието Земя – Луна. В тази точка силата, с която Слънцето привлича 1 kg от лунната маса е равна на силата с която Слънцето привлича 1 кг от земната маса и тя трябва да бъде равна на 6.10-3 N/kg. Тогава силата, с която Слънцето привлича Луната в т. А трябва да бъде равна на силата на привличане на 1 килограм, умножена по масата на Луната или:
FСЛЛ = 6.10-3 * 7,35.1022 = 4,41.1020 N
Силата, с която Земята привлича Луната се определя от подобна зависимост, каквато разгледах по-горе:
FЗЛ = gMЛ MЗ / RЗЛ2 = 6,67.10-11*7,35.1022*6.1024 / (384.106)2 = 2.1020 N
Където FЗЛ е силата на привличане Земя – Луна, MЛ е маса на Луната, MЗ е маса на Земята и RЗЛ е разстоянието Земя – Луна.
Веднага се забелязва, че в точка А силата, с която Слънцето трябва да привлича Луната е повече от два пъти по-голяма от силата, с която Земята трябва да привлича Луната. В точка В Луната е по-близо до Слънцето и разликата в двете сили трябва да е още по-голяма. Следователно, според законите на Нютон – Айнщайн Луната трябва да напусне орбитата на Земята в точка В завинаги. Но това не се е случило досега и няма изгледи да се случи.
Изводът е, че законите на Нютон – Айнщайн са погрешни и НЯМАТ НИКАКВА ВРЪЗКА С РЕАЛНОСТТА !
Нека някой професионален учен физик да се опита да даде обяснение на този парадокс, ако има смелостта и претенцията да разбира от гравитация. Съмнявам, че ще се намери научно обяснение, но все пак всеки има своя шанс да се опита.

10.09.2010 г.
гр. Шумен инж. Пенчо Бойчев

ПП Бях приготвил схема за положението на Слънце, Земя и Луна, но не виждам как може да се приложи. Но тя е съвсем елементарна и не е толкова необходима. Просто разстоянието Слънце-Луна е равно на разстоянието Слънце-Земя.                                                                            
penchoan.blog.bg/drugi/2010/06/30/zakonite-na-niuton-sa-pogreshni.570149
                                                                     


Теорията на Нютон за гравитацията трудно завоюва признание. В нея не вярвали
Хюйгенс и Лайбниц. Йохан Бернули положил големи усилия, за да обясни елиптич-
ността на орбитите без да използва закона за гравитацията. Във Франция на Нютон се
противопоставят последователите на Декарт, които имали противоположни възгледи по
повечето въпроси. Така например в разглежданията на Нютон било съществено, че Зе-
мята е сплескана, а измерванията на френски геодезисти (които се оказват погрешни)
показвали, че тя е издължена. По този повод през 1727 г. Волтер се шегува: “В Париж
смятат, че Земята е издължена към полюсите като яйце, а за Лондон тя е сплескана като
тиква.”. В едно отношение позицията на противниците на Нютон била силна. Точният
анализ на наблюденията показвал, че законите на Кеплер се изпълняват само приблизи-
телно, а с течение на времето малките отклонения от тях може да се натрупат и рязко
да нарушат устойчивостта на Слънчевата система. Нютон не вижда възможност да се
справи с тези “векови” смущения: “... едва забележими неравенства, дължащи се веро-
ятно на взаимодействията между планетите, които ще се натрупват в течение на много
дълго време, докато накрая се окаже, че системата се нуждае от намесата на ръката на
Твореца за привеждането й в порядък.” В отговор на това Лайбниц отбелязва: “Нютон и
неговите привърженици имат извънредно забавна представа за божественото творение.
От тяхна гледна точка Бог трябва от време навреме да навива своя световен часовник.
... Бог е създал толкова несъвършена машина, че трябва понякога да я почиства от мръ-
сотията и даже да я поправя, както часовникарят поправя своето изделие.” Математи-
ческите трудности се състояли в това, че при извода на законите на Кеплер от закона на
Нютон се разглежда задачата за две тела (Слънце и планета). Желанието да се отчете
влиянието на поне още един обект води до задачата за три тела, чието решение в общия
случай и до ден днешен е невъзможно.


Г-н Ли Хонгджъ, основател на медитативната практика Фалун Гонг, казва в "Преподаване на Фа в Канада, Фа Конференция 2001": "Какво доведе до феномена гравитация, който хората описват? Това се случва, защото всеки живот и всяка материя, включително въздухът и водата на Земята и в рамките на Трите сфери, всичко, съществуващо в Трите сфери е съставено от частици на различните нива на Трите сфери, и различните частици на различните нива имат връзка помежду си. Тази връзка може, при наличието на теглителна сила, да се разширява или да се движи в рамките на Трите сфери. Или когато се издърпа, тя може да се разшири като ластик, и когато се пусне, тя ще се върне обратно. Или с други думи, частиците имат основна, стабилна форма на съществуване. Затова всеки обект на Земята ще се върне обратно към Земята, ако го изместите от там."                                                                    "За мен, гравитацията не съществува", казва проф. Верлинде. Това не означава, че той няма да падне на земята, но проф. Верлинде, заедно с някои други физици, смята, че науката е гледала на гравитацията по грешен начин и че има нещо по-основно, на което се дължи гравитацията, така както фондовите пазари се дължат на колективните действия на индивидуални инвеститори, или както еластичността се дължи на механиката на атомите.

Основата на тази теория може да се свърже с безпорядъка във физическите системи. Неговият аргумент би могъл да се нарече нещо като "лош ден за косата", приложен в теорията за гравитацията. Според нея, косата се накъдря различно при топлина или влажност, защото косъмът има повече от един начин да се огъне, отколкото да е прав, а природата обича избора. Така че отнема сила, за да се изправи косъма и да се отнеме избора на природата. Забравете изкривените пространства или призрачното привличане, описани от уравненията на Исак Нютон. Проф. Верлинде постулира, че силата, която наричаме гравитация, е просто страничен продукт на склонността на природата да максимизира безпорядъка.

Според теорията на проф. Верлинде, гравитацията по същество е една ентропична сила. Един обект, движещ се около други малки обекти, ще промени безпорядъка около тези обекти и така ще бъде усетена гравитацията. Въз основа на тази идея в Теорията за холографията, той може да обясни Втория закон на Нютон за механиката. В допълнение на това, неговата теория за физиката на инертната маса е и едно ново разбиране.

                                     



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6188372
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1520
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031