Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2014 19:53 - КОРЕНИ НА ПРЕСТЪПНОСТТА – Първа част
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 671 Коментари: 0 Гласове:
0



„Нуждата не познава закона, а през него минава.”
Руска поговорка

Народът и мафията – единни

В разгара на така наречените „реформи” в Русия, във вестник „Правда” от 19.07.95г., бившият завеждащ отдел ЦК на КПСС, бившият ръководител на ТАСС, бившият посланник на СССР във Великобритания Л.М.Замятин, изпълняващ по това време ролята на посредник между „архитекта на перестройката” и Маргарет Тачер, привежда опасенията на „желязната лейди”: „Опасявам се, и то много, че властта в Русия ще попадне в ръцете на криминални структури. А те могат в един момент да се легализират и в крайна сметка да се „впишат” във вашия държавен апарат. Вие, руснаците, винаги и всичко правите с размах. Така и сега – в един прекрасен ден мафията може да се сдобие с такова влияние, за което престъпниците в другите страни не са и помисляли. Ето от какво, според мен, трябва да се страхувате. И ние на Запад също трябва да се боим от това. Защото кремълското ръководство, оказвайки се под контрола на криминалните структури, ще стане непредсказуемо.”

Казано е съвсем недвусмислено. За нас – всичко е ясно. Но защо и Западът трябва да се страхува от „руската мафия”?

Нека читателите си припомнят комисаря Катаня от италианския телесериал „Октопод”, неподкупният борец с италианската мафия. В хода на своята борба Катаня се среща с човек, когото счита за един от главатарите на мафията. Но този човек не се счита за такъв. И ето двамата беседват някъде в планината. От обясненията, които мафиотът дава на Катаня, внимателният зрител може да разбере, че в системата на обществените отношения на Запад съществува някакво много високо ниво на управление, на което действа само строго ограничен кръг от допуснати хора. На това ниво става сглобяването в единна цялостност (взаимосвързана система) на всички частни видове дейности на хората в обществото:

– управляващите политици,

– опозицията на управляващите политици,

– банкерите и производителите,

– престъпниците,

– правоохранителните органи и т.н.

За болшинството от хората това са несвързани една с друга частности. „Всеки трябва да си върши работата.” Но, на практика, всички тези частности си влияят една на друга и взаимно се допълват до напълно определена социална цялостност. Например, от състоянието на науката зависи състоянието на промишлеността, от промишлеността – безработицата, отбраната и екологията, от безработицата – престъпността, от екологията – здравето и т.н. Затова неизбежно се налага някой да управлява процеса на сглобяване на частностите в едно цяло. При отпадането на някои видове дейности от целостта, обществото може да изпадне в хаос, който да е много по-страшен и убийствен от организираната престъпност, срещу която така усърдно се бори Катаня. Комисарят Катаня, не знаейки всичко това, се намесил в дейността на точно това „ниво на сглобяване” и смутил спокойствието на влизащите в „сглобяващия цех” хора. Затова и ще бъде убит, но не тук и не сега. Ето какво обяснил на Катаня неговият събеседник, а после седнал във вертолета и отлетял. След известно време група килъри застреляла Катаня в двора на болницата, където той бил отишъл на свиждане.

Казаното дотук означава, че чисто юридическо-криминалният подход към проблема с организираната престъпност е несъстоятелен и грешен. Той е по-ограничен в сравнение с историко-социологическия подход, тъй като не „гледа в корена”, не отчита причинно-следствените връзки в престъпността за дълги периоди от време (в хода на историята) и избягва анализа на социалните причини за престъпността. Затова такъв подход е опасен за обществото, особено за тези, които са пряко или косвено свързани с тази „частна” дейност.

Но процесът на сглобяване на всички частности в едно цяло касае не само Италия, където действа комисарят Катаня, и не само „Запада” и Англия, където живее и работи „желязната лейди”...



Старият „нов световен ред”

ГЛОБАЛИЗАЦИЯ – тази дума се чува от всички средства за масова информация (СМИ). Но „интелектуалният елит”, както на Запад, така и у нас говори само за частостите („компютърна глобализация”, „икономическа глобализация”, „криминална глобализация” и т.н.), без да вниква в нейната цялост, ограничавайки се с „европейския модел на развитие”, „азиатската стратегия”, „евразийската геополитика” и други наукоподобни названия. Но сглобяването на всички частности в едно цяло става по отношение на цялото човечество на Земята. За това вече говорихме в глава 1. Ще повторим някои моменти за затвърждаване.

Глобализацията е процес на концентрация (съсредоточаване) на управлението на производителните сили на човечеството. Това е обективен процес и не зависи от нашето желание „да бъде или да не бъде”. Той съществува. Когато страни и народи в хода на историята са започнали да встъпват помежду си във взаимодействие, то по-силната (или „по-хитрата”) страна или народ неизбежно са подчинявали по-слабите (по-малко „хитрите”). Войните, търговията, „институтът на невестите”, религиите, идеологиите – ето кратък списък на методите за подчиняване. Спомнете си шесте приоритета на обобщените средства за управление (ОСУ), разгледани в глава 12. И този процес на глобализация е протичал хилядолетия наред. Но като всеки процес, процесът на глобализация също може да бъде управляван. А управлението винаги носи субективен характер, изразявайки волята на субекта, който осъществява управлението на каквото и да е (автомобил, завод, област, страна, човечество), преследвайки при това своите цели на управление. Който първи в историята е разбрал това, той първи е разработил и концепция за управлението на глобализацията. „Концепция” – това е система от възгледи за нещо. Приложено към живота на хората, това е замисълът на устройството на живота (жизнеустройството). И има само два замисъла, две концепции на управлението на обществото, които вече разгледахме:

1. Справедлива нравствена концепция.

2. Несправедлива безнравствена концепция, когато едни господстват над други. Нейният принцип на управление е „Разделяй и владей!”.

Първи разбрали всичко това древноегипетските жреци. Те първи в историята на човечеството ясно формулирали своята концепция на управлението и разработили стратегия за „глобализация”. Или, ако говорим направо, без всякакви научни изрази, първи разработили план за установяване на свой „световен ред” на планетата; ред, който им е „по душа”, т.е. по техния безнравствен произвол. Фактически тяхното устройство винаги е било робовладелско общество, независимо как са го наричали. В хода на историята постоянно са го усъвършенствали, но без да променят същността му, само названието. А същността му е такава: отгоре – шепа робовладелци, по-надолу куп надзиратели, най-отдолу – маса роби.

Това обществено устройство по несправедливата безнравствена концепция е изобразено на еднодоларовата банкнота, с надпис в долната част: „NOVUS ORDO SECLORUM” – „НОВ СВЕТОВЕН РЕД”.

Удържането в подчинение на милионите хора в тази пирамида ставало чрез дозирано подаване на знания в различните обществени слоеве. „Всеки щурец да си знае клончето!”

В съвременни „научни” термини това звучи така: на планетата Земя съществува всеобхватна и последователна политическа стратегия на управление на човечеството. Затова в живота ни има неща, които трябва да наречем с техните имена (а не с някакви „наши” имена):

1. Глобална политика „въобще”, провеждана от „глобализаторите” от НАД-държавно ниво (световната финансова мафия).

2. Глобална политика на ръководителите на някаква държава (по-точно опити за нейното провеждане).

3. Външна политика на държавата.

4. Вътрешна политика на държавата.

Глобалната политика е дейност за достигане на цели по отношение на цялото човечество.

Външната политика е дейност на ръководителите на някоя страна по отношение на други страни и народи.

Вътрешна политика е дейност на ръководството на държавата за постигане на цели по отношение на своята страна.

За съжаление политическият „елит”, социологическата и политологическата „науки” избягват разглеждането на глобалната политика, ограничавайки се само с „вътрешната” и „външната”. Защо? Възможните отговори могат да бъдат получени, задавайки знаменития сталински въпрос: „Вие глупак ли сте или враг на народа?”

Мафията в „Моисеевия закон”

Ако някой има възражения против съществуването на глобална политика, то нека даде лична оценка на цитираните и по-рано откъси от Библията (провъзгласявана за „свещено писание”):

„ И тъй, Израилю, слушай наредбите и законите, които аз (днес) ви уча да изпълнявате, за да бъдете живи (и да се размножавате) и да отидете и наследите оная земя, която Господ, Бог на вашите отци, ви дава (в наследство) (т.е. на иудеите)…;

Не давай на брата си (т.е. на съплеменника си – иудей) с лихва нито сребро, нито храна, нито нещо друго, което може да се дава с лихва;

на чужденец (т.е. на не-иудей) давай с лихва, а на брата си не давай с лихва, за да те благослови Господ, Бог твой (т.е. дявол, ако по съвест преценяваме тези съвети), във всички твои работи в земята, която отиваш да я завладееш...(последното се отнася не само за древността и не само за обетованата на древните евреи Палестина, защото цитираното не е взето от отчета за разшифровката на единствения свитък на историята на болест, намерена при разкопките на древна психиатрия, а от масово издавана днес книга, пропагандирана от всички Църкви и част от „интелигенцията” в качеството на вечна истина, уж дадена ни от Бог)” (Второзаконие, 4:1, 23:19, 20). „И ще господстваш над много народи, а те над теб няма да госпостват” (Второзаконие 28:12). „Тогава синовете на другоземци (т.е следващите поколения не-иудеи, чиито предци са влезли в неплатими дългове към племето на лихварите-едноверци) ще строят стените ти (така сега много семейства на араби-палестинци зависят от възможността за работа в Израел) и техните царе ще ти служат („Аз съм евреят на кралете!” – възразява един от Ротшилдите на неудачния комплимент по негов адрес: „Вие сте крал на евреите.”); защото в гнева Си те поразявах, но в благоволението Си ще бъда милостив към тебе. И твоите порти ще бъдат всякога отворени, няма да се затварят ни денем, ни нощем, за да се принася при тебе имотът на народите и да се довеждат техните царе. Защото народ и царства, които не поискат да ти служат, ще загинат, и такива народи ще бъдат съвсем изтребени. (Исайя, 60:10–12).



Това е глобална политика „ВЪОБЩЕ”. Тя се осъществява от наследствената транснационална мафия на банкерите-лихвари вече не едно столетие.



Порядъкът на подводницата

Затова, ако ръководителите на някоя държава замислят да провеждат своя глобална политика според „СВОИТЕ РАЗБИРАНИЯ”, не съвпадаща с глобалната политика „ВЪОБЩЕ”, те трябва да противопоставят на глобалната политика „ВЪОБЩЕ” такава СВОЯ глобална политика, която да подчинява на себе си („вписва в себе си”) предишната глобална политика „въобще” на основата на по-високо разбиране на процесите, протичащи на Земята и Мирозданието. Ако няма такова разбиране, то опитите на тези ръководители ще бъдат или неизбежно подчинени на глобалната политика „въобще”, или ръководителите и държавата ще бъдат унищожени, или техните планове ще бъдат вписани в собствените глобални планове за сметка на по-всеобхватното разбиране на протичащите процеси. Защото всеки, според мярата на своето разбиране, може да счита, че „работи за себе си”, но според мярата на своето неразбиране реално работи за онзи, който разбира повече. Именно това се случва сега по отношение на опитите на ръководството на САЩ да провежда своя глобална политика. При това ръководителите на САЩ считат, че глобална политика „въобще”, осъществявана от НАД-държавно ниво, не съществува. Такъв извод можем смело да направим, анализирайки всички действия на ръководството на САЩ, което реализира преди всичко силовия 6-ти приоритет на ОСУ (Обобщените средства за управление).

Що се отнася до „вътрешните и външните политики” на различните държави, то тези „политики” неизбежно се оказват подчинени на глобалната политика „въобще”. Причината за това е, че сега процесът на глобализация е в крайната си фаза. Земята и човечеството са като подводница с екипаж. Всяка страна е отсек. Но отсеците са пронизани от тръбопроводи за нефт и газ, комуникационни линии, електрически мрежи, интернет, търговия, туризъм (това сравнение беше направено в глава 4). И опитите да се устрои „щастлив живот” в една отделно взета страна (отсек) няма да имат успех, защото по отношение на всяка страна „проектанският колектив” (световната финансова мафия на глобализаторите) има свои, съвсем конкретни цели. Да, но в подводницата възникнаха проблеми със запасите, а екипажът се разбунтува. Целите на глобализаторите по отношение на Русия са пределно прости: на тях са им нужни нашите природни богатства и строго определено количество роби за добива и първичната преработка на тези ресурси. А за постигането на тези цели „глобализаторите” използват и САЩ, приспособявайки за своите планове опитите им да провеждат СВОЯ глобална политика, претендираща за световно господство.

Фокусът на мафиозите на древния Египет

Но ръководителите на САЩ не разбират, че ги използват като „сляпо оръдие”. Решавайки своите задачи по отношение на Русия с помощта на САЩ, световната финансова мафия („глобализаторите”) ще разпадне и САЩ, които вече ще са ненужни и дори опасни, защото САЩ могат да се превърнат в конкуренти на тази наддържавна мафия. Механизмът за разпадане, който беше използван за разпадането на СССР, е задействан по отношение на САЩ. И той вече „тик-така”. Доказателство за това е вкарването на САЩ във война с ислямския свят, за което „глобализаторите” организираха пикирането на „Бойнг”-ите над небостъргачите в Ню-Йорк.

Човечеството на Земята се управлява от мафия. Но тази мафия е „културна”. Тя е разработила способи и методи за управление на страните и народите, използвайки при това предимно безструктурния способ на управление, описан подробно в глава 12. Той се заключава в това, че на човешката маса се оказва такова информационно въздействие (чрез телевизията, радиото, киното, литературата, изкуството и др.), в резултат на което всеки отделен човек се държи така, „както трябва”. Примери за такова безструктурно управление на хората, народите и страните са историческите митове, религиозните вярвания и култове, светските идеологии, световната кредитно-финансова система, основаваща се на лихварството, наркотиците, алкохолът, страхът от употребата на оръжие и самата употреба на оръжие за унищожение на хора и инфраструктура. Всичко се базира на това, че още от детството, в училищата и във ВУЗ-овете, на хората се дават такива знания за жизнеустройството на обществото, че в крайна сметка те не са в състояние да правилно да разберат и оценят случващото се. Затова милиони хора, цялото човечество са се е превърнали в заложници на онова малцинство, което което знае и разбира повече от всички тях взети заедно. „Много неща са непонятни за нас не защото понятията ни са слаби, а защото тези неща не влизат в кръга на нашите понятия”(К.Прутков). Ето този особен „кръг на понятията”, достъпен за малцина, е закрит за всички, на които е даден обичайния „кръг на понятия”.

Този „фокус” с двата „кръга от понятия” е бил направен от древноегипетското жречество, което дало на човечеството неверен светоглед, обърквайки го с постановката на въпроса кое е първично: материята или съзнанието. На тази основа било организирано нещо като „соцсъревнование” между „материализма” или „идеализма”, което позволило реализирането на глобалния принцип на управлението „Разделяй и владей!”. Подробно за това е разказано в глава 9.

Изкривявайки представата за света и насочвайки развитието на човечеството в грешна посока, тази мафия доведе човечеството и своите наследници до глобална криза, която наблюдаваме днес във всички региони на планетата. Криза, която се признава от всички здравомислещи хора, включително и на държавно ниво, признава се от всички учени, политици, социолози. Но своята грешка при управлението на човечеството „глобализаторите” („силите на запада”) се опитват да поправят „за чужда сметка”, в частност и за сметка на народите на СССР-Русия. Ето така трябва да се разглеждат процесите, протичащи на територията на нашата страна.



„Руската” мафия против глобалната мафия

Фактически световната финансова мафия („глобализаторите”) са престъпници пред цялото човечество. И нашата „руска мафия” не би трябвало да храни илюзии, че „глобализаторите” ще ѝ позволят да се ползва от несметните богатства на СССР–Русия. На Ротшилд и Кo не са им нужни конкуренти тук. Всички така наречени „олигарси” и другите предприемчиви „бизнесмени” в днешна Русия са наивни момчета в очите на „глобализаторите”. Ротшилдите и Морганите са събирали състоянието си столетия наред и изобщо не им трябват разни „парвенюта” („березовски”, „гусински”, „ходорковски”, „елцини” с „аксенковци” и „лужковци” с „батурини”). Глобализаторите ще използват нашите „олигарси” и „бизнесмени”, а после ще се отърват от тях. Те бяха необходими на глобализаторите единствено в периода на окупиране на СССР-Русия. Когато работата бъде свършена, и с тях е свършено. И този процес вече започна. При това унищожението им става с техните собствени ръце – задействан е механизмът на самоунищожението им, работещ на принципа на безструктурното управление. Този процес на самоликвидация се наблюдава в цялата страна – както на федерално ниво, така и на регионално и местно нива. Върви непрекъснат отстрел, поръчкови убийства, самоубийства, вкарвания в затвора, поредица от фалити... Няма смисъл да се изброяват конкретни примери – има ги много. А всички тези „олигарси”, „бизнесмени”, и техните съмишленици и помагачи, не се и досещат, че с техните ръце се унищожава тяхната Родина, бъдещето на техните деца и внуци, че те са само изпълнители на плановете на „глобализаторите” и са само пешки в глобалната политика, провеждана от световната финансова мафия. И че много скоро, в съответствие с плановете на глобализаторите, „един ден ще дойде и твоя ред”! С тази цел „глобализаторите” сеят сред народа възгледа, че предприемачеството, „бизнеса” и престъпността са едно неразривно цяло. Именно затова нашите немислещи мислители-законодатели (не без усилията и „инвестициите” на „силите на Запада”) са съставили така всички закони в Русия, че честният бизнес е просто невъзможен! Предприемачите са принудени да нарушават закона, ако искат да не „потънат”. Точно това е необхоимо на „глобализаторите”! Затова цялата „перестройка” беше така организирана от тях, че всички наши „бизнесмени” да се „оцапат” с незаконна дейност и да се окажат на „сиджимка”[1] в ръцете на „глобализаторите”. Бивайки самите те престъпници (но „културни” престъпници, „посветени в тайните на глобалната политика”), „глобализаторите” направиха и своите изпълнители престъпници, но престъпници от „второ”, „трето” и „четвърто” качество, които по-късно ще използват като „изкупителните жертви” за собствените си престъпления.





Престъпността на Запад, на Изток и в Русия



На Запад разбирането за престъпността се разцепва на три нива:

1. Благонамереният еснаф, средностатистическият представител на народа, вижда в престъпника отцепник от обществото, антисоциален елемент.

2. „Елитът” на обществото поддържа тази представа в тълпата, но самият той е забъркан в престъпни дейности (Р.Никсън – САЩ, Я.Накасоне –Япония, Горбачов – СССР, съпрузите Клинтън – САЩ, Елцин – Русия и другите „россияни”). А бившият лидер на СПС стигна дотам, че в едно телевизионно предаване предложи да се узаконят всички кражби, направени от партийно-съветския и „россиянски” „елит” по време на „перестройката”, тъй като в противен случай целият днешен „елит” трябва да бъде вкаран в затвора.

3. Сред „световния свръхелит” съществува тесен кръг от посветени („глобализатори”) в методите на организация на „престъпността” така, че да не възникне социален хаос и съответно безпределно нарастване на „неорганизираната” престъпност, т.е. на „самодейността” на престъпниците-индивидуалисти. Именно от такава „самодейност” на „руската мафия” се плашеше „желязната лейди” Маргарет Тачер, бидейки политик не само на държавно, но и на наддържавно ниво. Тя отлично е била запозната как се осъществява управлението на сглобяването на „частните видове дейности” в „социална цялостност”, в която като отделна част влиза и „дейността на криминалитета”. Именно затова членовете на „руската мафия” би трябвало да са наясно, че няма да им позволят да се задържат на достигнатото ниво. Това ниво те постигнаха с позволението на световната мафия от „глобализатори” само за периода на завладяването на СССР-Русия. И ако „руската мафия” не разработи собствени методи и способи за провеждане на глобална политика „въобще”, които да се окажат по-силни от методите и способите на глобалната политика, осъществявана от световната мафия от „глобализатори”, то ... прощавай, минало „величие”! Тогава, с ръцете на Жириновски, за нея ще бъде организиран „последен вагон на Север”: „през тундрата, по железния път...” Как мислите, защо Жириновски досега не е изчезнал от „сцената”? Той няма никаква идеология. Това е партия на един човек. Ако махнем Жириновски – от ЛДПР не остава нищо! Кой му позволява „смелите” изказвания? Той е необходим на глобализаторите за изпращането на влака за Сибир.



А в Япония разделяне на разбирането за престъпността няма. Там „престъпниците” са членове на обществото! Това е общопризнато и намира израз в системата на обществени отношения и законодателството. Там, ако говорим с термините на съвременната „икономическа наука” на Русия, японската „престъпна групировка” – „якудза” – е обществено организация, занимаваща се с общественопризната дейност и подлежаща на юридическа регистрация, както и всички други обществени организации. При такъв подход към въпроса за организацията на престъпността в страната, с неорганизираната самодейна престъпност се борят съгласувано както държавните органи, така и бандитските структури. Това е разликата между престъпността на Изток и тази на запад.

Русия не е нито Запада, нито Изтока. Русия е отделна регионална цивилизация. Затова Русия има свои възгледи на „престъпността”.

„Живееха дванайсет разбойника
с атамана си Кудеяр
и много кръв проляха
сред честните християни...”

Това е от руска народна песен. Днес тя рядко се пее, но статуса ѝ на народна говори за това, че в нея е изразено и съхранено мнението на народа по един от най-острите проблеми в живота – престъпността. По-нататък в песента се разказва, че Кудеяр преосмислил живота си, покаял се за греховете си и отишъл в манастир. Там му било дадено послушание: с ножа, с който грабел и убивал, да среже един огромен дъб, пречещ с нещо на монасите. И когато дъбът рухне греховете му ще бъдат простени. Кудеяр бил вече стар, но макар че нямало надежда да среже дъба за оставащите му години живот, той всеки ден смирено идвал при дъба и режел ли, режел... Историята дотук може да се чуе понякога в съвременните концертни изпълнения.

Но малко известен е краят на повествованието. А той е такъв. Един сприхав помешчик несправедливо обидил мужик в присъствието на Кудеяр, който тогава се трудел край дъба. Възмутен от надменността и всепозволеността на господаря, Кудеяр го наръгал с ножа си. Помешчикът издъхнал веднага. И веднага след това ново убийство, извършено от бившия разбойник, огромният дъб рухнал. Греховете му били опростени от Бога. Кудеяр избавил света от злодей, който изглежда бил по-лош от Кудеяр в разбойническия му период. И това убийство било признато свише за добродетелен акт, много по-значим от извършеното зло в миналото.

Този сюжет е заложен в руската пословица: „Пред Бога ако не си грешен – и пред царя не си виновен.” Затова предложението на бившия лидер на СПС Немцов не е толкова безсмислено и безнравствено, колкото може да изглежда на пръв поглед. Целият ни управленски „елит” така се „омота” в „харвардския проект”, попадна в капан, поставен специално за него от „глобализаторите”, че без помощта на целия народ няма как да се измъкне. Но „узаконяването на беззаконието”, предлагано от Немцов, не трябва да е формално. То трябва да съдържа и нравствена компонента, която впоследствие ще определи и етическата, и материалната компоненти на покаянието на ”елита” пред народите на Русия-СССР. Но Немцов това не го разбира.

Именно по този път трябва да тръгнат руските „олигарси”, „бизнесмени” и „предприемачи”: със своите разбойнически „ножове-капитали” да извършат добро богоугодно дело за Русия и народа! Да тръгнат по пътя на покаянието на Кудеяр, да преосмислят всичко станало! Тогава и Бог, и Народът, ще им простят всичко!

При такова сравнение на възгледите за „престъпността”, свойствени на начина на живот и мисленето на различните регионални цивилизации (Запад, Изток, Русия), думите „престъпност”, „криминал” и т.н. нямат еднозначно определен смисъл вследствие различното им разбиране. Но тогава как и с какво да оценим това явление в живота на хората?



Престъпност и порочност

На нивото на глобалната социология, занимаваща се с културите и историите на регионалните цивилизации, може да се отдели само една обективна категория, определяща разбирането за „престъпност” за всички регионални общества и между-народни съ-общества. Това е категорията порочност. (Под между-народни съ-общества в глобалната социология трябва да се разбират различни видове „диаспори”– биологически (генетически) и културно (социално) чужди социални групи, внедрили се в регионалните общества. ) Порочността, за разлика от субективно разбираната (по различен начин) в обществата „престъпност”, се поддава на еднозначно разпознаване. Как да се постигне това разбиране? На базата на какво?

Човечеството е част от биосферата на Земята. Нормалната култура трябва да обезпечава устойчиво възпроизводство на физически и психически здрави хора от поколение в поколение. При това трябва да се съхранява цялата биоценоза (всичко живо), цялата биосфера. Оттук става ясно, че всичко, което възпрепятства тези естествени процеси, е порочно.

Порочността в културата се изразява в следното:

1. Генеалогичните линии на хората, носители на порочност, не се прекъсват, а се поддържат и възпроизвеждат отново и отново. Казано по-просто: „Ако си помешчик и паразитираш върху труда на своите селяни, то и твоите потомци трябва да правят същото во-веки веков.” Т.е. ненормалността тържествува.

2. И обратно: нарушава се възпроизводството на здравите поколения, неносещи порочност в генеалогичните си линии – вследствие на различно угнетяване на индивидуалното развитие на хората поради порочност на културата на обществото въобще и в частност на някои негови социални закони. Казано по-просто: „Ако си слуга, то трябва да останеш слуга во-веки веков. И за да не замечтаеш за по-добър живот, аз, господарят ти, ще те баламосвам и упивам.” Т.е. всичко нормално, естествено – се угнетява и сподавя.

3. В резултат на 1 и 2 се разрушава регионалната биоценоза и биосферата въобще. Доказателство за това са озоновите дупки, унищожението на горите, изчезването на много видове животни и растения... Глобална системна криза!

При такъв подход факторите и проявленията на порочността в културата могат да бъдат видяни. Установявайки теи фактори, могат да се установят и породилите ги причини и причинно-следствени връзки както в живота на отделните хора, така и в обществото като цяло. А установявайки причините, можем да се захванем за отстраняването им от живота на обществото.

„Преобладаването на порочност в културата на обществото го обрича на самоунищожение.” Затова ние трябва да се справим с порочността, ако искаме да не изчезнем като мамонтите.

Обективната порочност (дейността, която разушава хората, обществото и биосферата) е по-важна както от писаните закони, така и от неписаните етически традиции (субективното разбиране, тълкуване и внедряване в живота на хората това, кое би трябвало да се счита за „добро” и кое за „лошо”, кое за „нравствено” и кое за „безнравствено”, кое за „духовно” и кое за „бездуховно” и т.н.). Но именно по писаните закони и етическите традиции, внедрени в живота на хората от безнаравствената концептуална власт на глобализаторите, живеят човешките общества, опитвайки се чрез тези закони и традиции да защитят себе си и бъдещите поколения от обективната порочност, не разбирайки същността ѝ! И ако писаните закони и неписаните традиции не препятстват порочността, а я поощряват, то обществото е обречено. Което и става с нас сега. Способността на хората да чувстват и различават проявленията на обективната порочност, се определя както от културното наследство на народа, така и от личностното развитие.

Изхождайки от това, необходимо е да се разбере и да се знае, че в отношение на традиционната „етика” и „нормите” на писаната „законност”, престъпността може:

– както да способства за изкореняване на порочността в живота на обществото,

– така и да задълбочава кризата в обществото, което страда от порочност.

Оттук следва важен извод. Тези, които се настояват за „непреклонност при изпълнение на закона” и за борба с „престъпността”, би трябвало да разберат, че хора като Буда, Христос, Мохамед, по своето време са били големи престъпници по отношение на съществуващите тогава традиционна „етика” и писана „законност”. Но били ли са тези „престъпници” обективно порочни и способствали ли са за разпространението на обективната престъпност в обществото?



Концепцията на атамана Кудеяр

За да си отговорим на току що поставения въпрос, трябва да включим в „кръга на понятията” си онова, което досега са скривали от нас. Нас винаги са ни убеждавали, че властта има „три независими клона”. Това е лъжа! В действителност в обществото има пет вида власт, които не са независими една от друга. За тях вече разказахме подробно, сега само ще припомним.

Концептуалната власт (1) е най-висшата власт в обществото. Това е произвол (про-из-ВОЛЕ-ние), който може да бъде:

– или нравствен („Хора, хайде да живеем в мир, в съгласие. Да уважаваме старите, да помагаме на младите.” В Русия това се е наричало „да живеем по Божески”)

– или безнравствен („Аз съм робовладелец, останалите са роби, стадо, работен добитък.” ”И ще господстваш над много народи...”)

Своята система от възгледи концептуалната власт поднася на хората под формата на идеологии или религиозни вярвания. И ако за нравствената концепция е нужна една идеология (по-точно методология, изложена в достъпна и разбираема форма за различните слоеве на обществото), то за безнравствената концепции са нужни много идеологии, защото само така може да бъде реализиран принципа „Раделяй и владей!”. Идеологиите са идеологическата власт (2) над умовете на хората. Ръководствайки се от идеологиите, законодателната власт (3) изобретява законите, но не отговаря за това, как тези закони „работят”. Изпълнителната власт (4) трябва да осигурява изпълнението на законите в живота. А съдебната власт (5) трябва да следи за порядъка, заплануван от концептуалната власт (т.е. за бардака, замислен от глобализаторите за Русия). (СЛЕДВА) 



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8684153
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031