Блогът на budha2 :: - Арияна Ваеджа /Арияшаяня/ Арии, Туранци и Траки 2ч.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.01.2014 16:42 - - Арияна Ваеджа /Арияшаяня/ Арии ,Туранци и Траки 2ч.

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 893 Коментари: 0 Гласове:

Герланд в книгата си върху Одисеята се опитва с помощта на сравнителното езиковедение да докаже, че първобитните ари са живели върху бреговете на едно голямо и вътрешно море, във вълните на което
всяка вечер потъвало слънцето. Хумболд мисли, че Аралското море е последната му останка и съществуването му не е било много отдавнашно; то покривало Каспийското море и се съединявало с Черното, и едни скорошни изследвания потвърдили това. В такъв случай едната страна на това обширно море са населявали първите ари, а другата – първобитните угри; естествената преграда на пустинята е затруднявала съобщенията на двете раси, освен по море. Дали са знаели да плуват? Отсъствието на всяко арийско влияние върху акадския език ни кара да отговорим отрицателно и малката склонност към морски предприятия, която
сравнителното езикознание ни посочва у първобитните ари, иде да потвърди това заключение. Всецяло можем да се доверим на факта, че нашите предци са пътували на запад по сухо, а не по море, че Сагартската пустиня тогава е попречила на слизането им на юг и че следователно уловеният от тях път е водил край северозападните брегове на Каспийското море. Прочее пътят на древните ари за Европа е водил през Русия и ние можем да открием следите на студовете и мъглите на тая страна, които те са изпитали в пътуването си: борът ( , pinus санскритски piti darus) и брезата (санскритски буржа, старогермански бирка), са единствените дървета, които арите си припомняли в своите дълги странствания
Същия път отпосле са следвали скитите или
сарматите, чийто език, както доказва Мюленхоф, бил ирански и свързан с ония на персите, на медите и бактрианите. Подобно на скитите, и самите ари са станали овчари, когато минали степите
на Тартария и на Русия, и едвам когато са дошли по западните брегове на Черно море или по ония на Балтийско, те са се разделили и образували различните арийски народи в Европа, както това ни показва родството на европейските езици в думите, кои-
то имат отношение с морето, както и думата бук, който расте по една линия от Крим на запад до Кенинсберг“.
Тая теория, основана на недостатъчни езикови изследва-
ния, в едно чисто спекулативно въображение няма нищо положително и научно. Нейните основания стъпка по стъпка могат да се опровергаят, да се подкопаят и разрушат. Езиковедението, каквото и ще да се мисли, не можа да ръководи историята, която почива на съвсем осезателни факти. Езиковедите добре биха
сторили да напуснат мечтите си и да отстъпят първенството на историята. Истина е, че народите на Европа са дошли от изток, обаче не от платото на Паммир, на Хинду-Куш, гдето и червей не може да се зароди, и не Туркестан с неговите степи и нетър-
пими блата и векове те са минавали, гдето биха останали черно племе. Скитите и сарматите не са един и същи народ; староарменски не е грузински език и сегашните арменци не са ония на троянските времена от четиридесет века преди Христа; кюрдите не са никакви перси; акадите не са днешните фини и угри, защото инак биха допуснали, че бялата мечка може щастливо да живее под тропика, нещо, което би било безумие. Ние ще видим, че северните траки не са могли да живеят по Средиземно море и доброволно са напускали Месопотамия и южните страни на
Мала Азия, за да се поселят по коритото на Али, по планинското течение на Ефрат и по североизточните граници на Армения и Медия. Индо-германската теория при съвременните знания не издържа и най-малката критика, и нейното здание, градено сто години с най-голяма ревност, отдавна е рухнало. Това именно
показва и тая книга.Месторождението на бялата раса или рая на европееца – Адам, не се поставя вече в пустините нито на Кавказ, нито на Памир и Инду-Куш. Последните две планини са посетени лично от Ujfalvy, който казва, че те са необитаеми; същото описание прави, със същото мнение и Елизе Реклю. Г-жа Clemence Royer,
преводачка на Дарвин, смята, че тоя рай трябва да слезе от ледовете на Памир и Хинду Куш и да се нагласи нейде около Черно море и Малоазийския полуостров, за да се обясни сместа от бели и мургави, които типове представляват арийската раса, нещо,
основано само на голи умувания. Нещо по-сложно предлага Martin, който също дири мотиви да оправдае мургавите късоглави, които в Индия се смятат за висша раса, а русокосите за нисша, когато обратното е в Европа. Той споменава, че елините и траките, господари над пеласгите, са русокоси и бели. Трябва да се има предвид, че мургавите ари в Индия, от планината Виндия
на север, се раждат бели и после почерняват от слънцето. От друга страна, г. Nicaise, като се основава на своята хубава сбирка от новокаменния период в долината на Марн, мисли, че жителите на Франция в предисторическите времена, преди бронзовия пе-
риод, са дошли откъм източните страни на долния Дунав. „Ако от антропологически поглед би изучил гробовете и костите от новокаменния период в коритото на Марн, то би видял, че тук е господствал късоглавият тип; дългоглавите са голяма рядкост.
Брадвите от нефрит, камък, произхождащ от източните страни, брадви, срещани навсякъде из Франция, та и в коритото на Марн, достатъчно обясняват донасянето им от Далечния изток, особено една брадва от нефрит, намерена близо до Реймс, и която краси моята сбирка“. Тая сбирка ние видяхме в музея в Сен-Жермен, гдето е подарена. Зеленият нефрит, който се намира само в
Туркестан и Китай, има вид на стъкло и е най-твърдият камък.
На такива красиви плочи от ХVІІ век китайските императори са дълбали със златни букви указите си и няколко от тях се намират в Парижкия музей на Гиме. В стихийния си стремеж да намерят люлката на арите, учените са се улавяли и за съвсем ненадеждни
факти. Така Пиетерман намира указания за това във Вендидад, Първата книга на Авеста, именно Хара-березаити (Велика планина), на върха на която стояло езерото Вурокаша и водите му
оросявали земите на арите. Обаче кога е писана Авеста и кога праотецът на арите е пасъл трева? Тая планина, подобна на ведическата Меру, е Божествена и няма нищо общо със земната география.
Като на по-ново мнение можем да посочим на онова, изка-
зано през 1908 година от С. Заборовски, един знаменит ариослов. В книгата си „Les peoples Aryens d’Asie et de l’Europe“ (439 страници) той се сили да докаже въз основа на събраните досега данни, че месторождението на бялото племе не е нито Памир, нито Хинду-Куш; и препоръчва за люлка на европееца долината
на Кура и на Аракс, които носят водите си в Каспийско море. Оттук, като се намножило, бялото племе се разширявало към Индия и долния Дунав. В най-стари времена това племе покорило шумеро-акадите, еламитите, хититите и медите.
Почетният учен е подмамен от присъствието там на бялото и красиво племе на грузините, което, по всяка вероятност, иска да ни изтъкне като народ майка на белите народи. Находката е величествено несполучлива. Колкото за завоеванията на Халдея и Елам, би трябвало да се съгласим, защото инак не можем да си
обясним еднаквостта на културата у траките и семитите. Дори би било правдоподобно да причислим семитската раса към арите, от които тя най-рано се отделила и настанила по арабското плато, като се е движила по северния бряг на Средиземно море.
Нашествието на арите в Индия не е особено старо и ние го отнасяме към четири хиляди години преди Христа.
Факт безспорен е, че арите са русокоси и белокожи, сивооки и теснолики, следователно жители на умерен климат, гдето нито е много студено, нито особено топло. По тия условия са поникнали горните им черти. Ако ли те бяха жители на Армения, на Туркестан, неминуемо щяха да са мургави, чернокоси, чернооки, каквито именно са сегашните жители по ония страни.
В тия страни, както в Персия и Индия, арите се раждат бели, обаче почерняват от силните пекове, следователно те там са при-шълци от долния Дунав, дето климатът не изменя белокожието.
Аклиматизирането е станало чрез кръстосването и с течение на вековете, обаче това не доказва, че арите могат да живеят и на тропика, защото абсолютното тук е невъзможно. Преходите са постепенни и последователни с вероятна сполука, когато внезапните, с големи скачания, свършват катастрофално. Н. Йонков
ИСТОРИЯ НА ДРЕВНИТЕ ТРАКИ

Нагоре