Постинг
26.01.2014 18:44 -
ИСТОРИЧЕСКИТЕ ТРАКИ И КАК ТРАКИЙСКИТЕ ЛЕГЕНДИ ПОПАДНАХА ВЪВ ВЕДИТЕ
Първоначално и дълго време египтяните живели по го-
рното течение на Нил, на юг от Мемфис и езерото Мери, и си мислили, че светът се състои само от двата бряга на реката, а зад тия предели били дворците на слънцето, на боговете, поясът на околосветския океан и селищата на душите. Небето стояло на четири стълба, които се издигали от земята до звездите.Тая легенда е тракийска и е отишла дори в Индия. По елинските сказания Атлас, син на Янета и на океанидата Климена, като не приел в дворците си Персел (слънцето в образа на орел), бил наказан да подпира небето.
Там били нимфите Атлантиди и Еспериди (вечерници), които също станали звезди. В Риг-Веда (62, 8) се говори, че Митра и Варуна (небето и зората) се качили на златна колесница при пукване на зората и стоящи прави, с железни колци, от изток до запад, подпирали небето (Иранварупам ушасо виющаю айасъ-стунам (с железни стени) удата зуриасма“). В „Багавата Пурана“, V, 4,
като се изброяват морета, казва се: „Отвсякъде планината Лока-лока при че-тирите краища на света, превечният Бог, от никого и никога не създаван,
наставника на човеците, постави четирите царе – слонове да подпират вселената“. Планината Лока-лока е граница между ада и слънцеосветения мир. В същата поема се казва, че отвъд границите на морето, състоящо се от каймак, се простира страната Пушкара, там е поникнал великият лотос (цвете), с милиони златни шумки на цвета си, чисти като пламъка, и той служи за престол
на Багавата (благатия), който е в образа на Брахма (Творец). Сред тая страна се възвишава планината Мана Сотара, невъобразимо велика, върху нея са
поставени на четирите края на света четири града, населени от пазачите на света, именно Индра, Митра и други; над тия градове, около планината Меру, се върти слънцето на огнената си колесница, като описва голям кръг и раздава дните и нощите на боговете и човеците“. От цялата тая астрономия са запазени смутни неща у елинските автори. Есперидите и Атлантидите са
жители на четвъртия град – западния. На изток от Нил се издигат ред върхове на един планински гребен с височина от 1885 метра; всяка заран оттам се задава дневното небесно и огнено хвърчило, което носило името орел или по египетски Бакху, име, което останало и на самите планини. Зад тях нататък се простирала Тонутри, земята на боговете. Страната То-Нутри е източната: там, из тъмнините, се появява слънце-
то; тя е страна на тъмнините, на нощите. Името е Нут, у Есиод Нукс, нашето нощ. Там са боговете на нощта, които задържат слънцето и пак го пущат. Египтяните наричали тия богове Нутир (нощни). На запад се издигат ниски планини, зад които се крие всяка вечер слънцето, за да си почива от дневния
ход, и ги наричали обикновено Ману; понякога и Онхит или страна на живота.. Името Ману е тракийско. То означава мисъл и е свързано с Пуруша (ду-
шата). Царството му е на запад, гдето са дворците на слънцето, където отиват душите и влизат в свитата на Маха-пуруша (великата душа), наричани още
Елисейски-полета, и там столува Бакхус, обиколен от душите, преобразени на сатири и други богове – прислужница. На юг страната носила името Апит-То
или Рогът на Земята; там нейде далеко бил раят, из който извирал Нил, после минавал през една огнена страна, недостъпна за човека, и се вливал в едно море, от което излизал и поемал своето светско корито.
Името Апит е преправено или е първоначалната форма на съкратеното Аптиа, първичния океан, из който извира и Нил; той, Антив, е третото въплъщение на Брахма под образа на Агни във вид на бик, мъжкото начало,
и поради това египтяните запазили името Апи като име на този бик, който бил свещен и който е въплъщение на самия творец на света. Тълкуванието му „Рог на Земята“ е погрешно, защото е смесено с думата а-пит, (не-пиене) или празна чаша, празен рог, с който пили вино, дума, също тракийска. Второто име на бика – Мневи, иде от глагола мни, защото мисълта твори. Тия моря и огнени земи подробно и на пространно се описват в Багава-
та Пурана. От тия трако-египетски описания, твърде фантастични, Сократ е скърпил нещо за рисувания от него рай в Платоновия Федон. На север светът се свършвал към ус-
тието на Нил или така наречената Делта, от Мемфис надолу, и тя се именувала Сухит Яру, седалище на мъртвите, гдето ги приемал в царството си богът Осири. Тук, около Делтата и крайморието на Либия, както и по бреговете на езерото Мери, живели народите Мази-у или Мизите, с които съседното божество понякога водило война. Тия племена имали много свои князе, които били подчинени на един цар едино-племенец, когото египтяните титулували Аа-Ниб и това име
станало име на самия народ.
Името Сухит Яру, понякога и ялу, няма определен смисъл и египтолозите са в голямо разногласие. Ялуили яру, като име на блатата и треската, се явява твърде късно, когато легендата е особено стара. Ние мислим, че първо
траките тук са настанили своето божество, известно после под името Осири, цар на душите, после дошли тук Икс-соу и го именували Сутех и Сутху, а съпругата му е халдейската Алат, от които имена било съставено Сухит-Ялу. Душите минавали на кораб езерото Мери и отивали в страната на Сухит-Ялу, нещо, достатъчно да ни убеди, че подземното царство, гдето отивали, била Делтата или устието на Нил. Алат е богиня на Ада, а Сутху е слънцето,
което зимно време умряло и отишло в чертозите на Ада при Алат. В това отношение египетските жреци не били особено щастливи и космогонията им, както и теогонията, са едно съвършено недостатъчно и забъркано нещо,
защото се старали да видоизменят чуждите легенди в съгласие с климата и образа на страната си. Една от богините, с лъвова глава, носила името Сухит,
която, възможно е, да е съпруга на Сутхи. Името на езерото – Мери – носи, може би, името на въображаемата планина Мери, върху която стоят четирите колци, подпиращи вселената.
Lauth: Aus Egyptens Vorzeit, стр. 53, за седалището на мъртвите души. G. Maspero: Histoire Ancienne. t.. I. стр. 18–20, 44–45. Ние отхвърляме тълкуванието на Бакху с думите Планина на рождението, защото египтяни-
те наричали Бак орела, посветен на слънцето. Това име е просто в произхода си, обаче то иска да означи върховния бог, който предшества хаоса и сътворението. Ведическият орел, Гарутман, (писан и Гаруда), у египтяните Бак,
е едно, струва ни се, несполучливо олицетворение на върховния бог, обаче библиописите, които са заели битието по тая точка от съседите си, тракийски колонисти, ни показват, че е имало траки, които тъй си представлявали това божество, като лека-полека тая идея надделяла. Паметниците ни представляват във вид на орел Ахура-Мазда, както и Ашур в Нинивия. Най-по-
сле, Бага (Багават, благат, bien heureux) bien heureux) се толкова много употребява във ведите, щото не може да се мисли за никакво заимстване и трябва да се приеме,
че бага = бог е стара тракийска дума, минала във всичките стари народи под формите: бага, бак, баху, боху, бакхус, като име на Хаоса и на поселения в него върховен Бо Тук мизите се явяват под своето национално име, което значи: мази = велики, и се рисували
във фантазията на египтянина като някое древно и вълшебно племе, съставено от джипове, живяло в дълбоките, тъмни и отдалечени времена, когато боговете управлявали човеците и с тия безсмъртни водили войни, подобно на титаните. Богът Осири, началникът на душите, непременно живеел съседно с царството на Мази у и той е бил именно тяхно творение, те го довели тук от равнината на Троада, гдето той се родил под
многочислени и различни имена, като олицетворение на про-летното слънце и зимната му смърт. Това божество тъй отдавна дошло в блатливата област на Делтата, щото съседните тук египтяни, дори до втория водопад, му поверили душите на мъртвите си. Много по-сетне Осири става национално и повсеместно египетско божество, което предприема обиколка по целия свят, подобно на Бакхуса, за да цивилизова народите.
Преданието говори, че Иси, сестра и съпруга на Осири, се родила в Аргос (Пелопонес) и оттук лунно божество, тя била преминала в Делтата, около устието на Нил. Вероятно Осири, който е пролетното слънце, също е бил в този град, нарекъл се на името му, Аргос, от Ар-гищи или небесен огън (Виж Диодор Сицилийски, І, 24 и 25; Аполодор, ІІ, 1. 3; Hygin. 145). По езика на хитите Иси означава – izi, izio – светлина и страшно. Във ведите това божество се именува Ис-вара и означава блестящ огън. С течение на времето Делтата се прояснява, египтяните почнали да я именуват Долна (или Източна) земя – То-Мири, и Северна земя – То-мии. Понеже Египет е лишен от гори, то фараоните почнали да искат дървен материал за кораби и постройки от Мази-у. Станало нужда да се отнесе по на север както границата на света, така и селището на душите, когато Осари започнал
да навлиза срещу течението на Нил и отишъл до Тива. Египтяните видели, че зад Долната земя се простира едно голямо море, когато те досега смятали своята река за море-яума или йома, и го нарекли Твърде зелено – Уаз-уири. Между това, племето Ма-зи-у започнало да се явява не само по Делтата, по бреговете на
Мери, но и по цялото протежение на левия бряг на Нил, дори до Елефантина; освен това те узнали, че Мази-у населява островите и всичките северни страни
, и затова паметниците ги пишат
„морски народи“ или „велики северни народи“. Оттук влизат тракийските имена: Тамир, споменаван от Омир; Томири, царица на Маса-Гетите, която Ктезия от Книд и Никола Дамаски пишат Зарина; в името Тамара, споменавано в Библията, в българската история и
в кавказките племена, особено грувините. Това име значи изток или зора.
Пълното му писане е Бяла зора, според както се споменава в Македония от Поливий и Тит Левий. В аналите на Саргон ІІ (І. 89), се споменава, че в об-
ластта на сегашния Диарбекир имало тракийска крепост, именувана Zaria, която Саргон превзел и преименувал или превел на Кар-Иштар или Крепост на Иштар. Асиро-вавилоните именували зорницата Иштар, станала
у гърците Астарта и α�τρον = звезда. Траките я наричали Зара-тустра или Дъщеря на Зората. Есихия пише, че македонците я именували като богина
Зирена или Зарена (Богиня на Зората) Ζε�ρ�ν � Αφρο��τ� εν Μαχε�ον�α�,
а слънцето – Εε�ρο�, от санскритското Зуриа. От жиш = искра или жежи, у халдеите и във ведите: иш, откъдето иде Иштоар, във ведите – Уша: зората, и
Ушаса = нимфите ѝ.
Макс Мюлер: Asien und Europa, стр. 30–31, А-Ниб са жители на Делтата, име, давано на устието на Нил Простолюдието и висшите класи имали едно високо мнение за траките, смятали ги за културни, силни, храбри и добродетелни, вследствие на което ги писали обикновено и наричали Уйнен – светли, лъче-
зарни. През петвековното владичество на иксите в долината на Нил горната реч била преведена на семитски и траките почнали да се титулуват Таер – „славни“ или „светли“.
В един химн на бога Ра се казва, че човешкият род произлиза от очите на това божество (слънцето) и се титулира „стадо на Ра“, което се подраздели-
ло на четири племена: Роту (египетските, най-добрите човеци; Нахси (негри-те, останали под властта на пладнешкото слънце§ Аму (азиатите – синове
на пясъците) и А-Ниб – северните народи, „белокожи и сивооки“, останали под покровителството на Сухит – богиня с лъвова глава (у траките богинята
Земела язди и впряга лъвове), нещо, което ни сочи тая богиня за тракийска в произхода си (Lepsius, Денкм. ІІІ. pl. 135, 136). Това понятие е старо, защото
се намира и във ведите. От духа на Буда, т.е. от първоначалния Хаос, се родил Авалоките-Свара (небе, гледащо надолу), който направил: от очите си
слънцето и луната, от челото си – Махе-свара (великото небе), от рамената си – Брахма, от сърцето си – Нарайяна, от зъбите си – Сарасвати. Колкото за
очите на божеството, като създатели на човешкия род, сиреч Зевс или Баал родил човеците, може положително да се твърди, че тая легенда е присъща
на всичките стари религии. Това е още едно доказателство за общите точки в трако-египетската религия и че тази общност е станала преди ведите да
отпътуват от Тракия за Индия. Амон-Ра е върховното божество, несътворявано, обаче египетските паметници го представляват от времето на деградацията му. Името роту иде от рату и означава рано или първи, най-напред
създадени, а не „най-добрите човеци“, както тълкуват погрешно египтолозите. Най-после, че траките в едни предисторически времена са владели Еги-
пет и му наложили религията си, показва ни следното единство във вярата на ниложителите и в оная на тракийските веди:
В Бхагавад Гита се казва за великия Бог – слънцето:
„Вечер той е Варуна и Агни; варан, преди изгрев, в Митра.“„Той е Савитар – когато шества през небесното пространство.“
Египетските папируси казват, че Ра сам за себе си говори:
„Заран съм Хопри, на пладне съм Ра, вечер съм Туму.“
От тия три имена на слънцето ни едно не е египетско. Хопри излиза от корена уп = стани, Хупти = изскочило, изгрев; Ра излиза от райе: светлина, зари; Туму е тъмнина. Отпосле египетските жреци дали много значения на тия думи, вследствие на което, по заблуждение, египтолозите смятат хонри
като просто име на обикновеното слънце. Това проясняване на Делтата не е станало тъй бързо, както може да се мисли, а са били потребни една верига от столетия, защото египтянинът бил тежък, консервативен и неспособен на
бързи промени, нито алчен за чужди земи.
При Делтата се родила една от най-старите легенди, първият светски цар след изчезването на небесната династия, и за жалост той бил митическа личност. Носил тракийското име на луната, Мена, основал град на името си – Менофри, когото елинските автори пишат Мемфис. Главното божество тук бил Осири в три лица: Фта-Сокар-Осири, и Мена му въздигнал храм в същия град.
Преданието говори, че той бил добър пълководец и се бил против либите. Имал един син, който загинал много млад и народът му пял една тъжна песен, която Еродот именува манеро и твърди, че била разпространена във всичките околни народи. Най-после един речен кон излязъл от Нил и убил славния този цар
Срещу Мемфис малко по-надолу, на десния бряг на Нил,
върху една варовита канара, която давала най-добри камъни за паметници, Мази-у основали нова Троя, която носила чисто тракийското име Дуро и Труу, от което Омир направил Тороя и Троя.
Кога е царувал Мена, основал столицата си и видял да се издига върху отсрещния бряг новата Троя? На това не може да се отговори, защото египтяните тогава били неграмотни и техните писани паметници не датират по-рано от четири хиляди и двесте години преди Христа, а по някои, шест хиляди години.
Еродот. ІІ. 96 μ�να� и песента μανερο� у гърците λ�νο� от поета Лин?
Ман – �ρο� = сутрешна душа, която придружава, в шествието му, сутрешно-
то слънце според египетските и тракийските догми.
Maspero: Histoire Ancienne. t. І. стр. 232–235. 3
Библейците титулуват египетските монарси фараони. Суетно египтолозите са търсили тая дума в египетския език, която е тракийска и означава „върховен господар“. Нейните ведически форми са Фра-Фраон-Фралаонг, от
което преводачите на Библията направили фараон, писано фрн (по еврейски без гласни). Буда обикновено се титулува като от царско потекло, Фра или Господар. Тая титла траките са давали на ония египетски господари, които са владели целия Египет с всичките васали, и има смисъл на император. думата фра е съкращение на фара и бара, какъвто вид е имала първоначално,
и манала в староеврейски със смисъл: бараа = създател, творец. В Зенда тя минала под формата фра и творецът на света и помощниците му – духове,
се именували фраваши, сиреч Праваши (които правят, вършат), които във ведите носят титлата Питри = отци, бащи. Точният тракийски смисъл на титлата фараон означава син на върховния творец (Тваштар) на вселената, по египетски Амон-Ра. Между това, факт е, че фараоните не са носили тая титла; тя им е давана само от библиописите, които са я заели от траките, като
последните вероятно на езика си официално тъй са ги титулували, тъй мислили да им отдават най-големите почести. Думата мази, която била общо име на тукашните траки, минала в египетския език, където се употребява в смисъл на сила, на смазване, на победа: Мазии именували лодката, на която плувало слънцето от средата на небесната твърд до скривалищата му на запад; бог на дневното светило, Оро се именувал още и
мазити, който смазва неприятеля. В по-стари времена тая дума имала и своята носовка – манзи – която отпосле изпаднала. На тракийски тя означава велики или силни.
Можем с учудване да се питаме какво именно е дове-
ло траките на устието на Нил, и то в една дълбока древност, когато египтяните били безграмотни и некултурни, за да могат да консумират? Отговорът на това ни дава търговията на Троя, преследването на морските разбойници, които намирали скривалище в устието и растителностите на реката, както и
при разселването през гладни години. На застояването по тия места спомогнали може би изключително идентичността на страната с троянските краймория. Във време на македонското владичество в долината на Нил тая област се нарекла Арсиное, на името на една от македонските царици. Около триста и петдесет години по-после я посетил Страбон, който я описва по
следния начин:
„От всичките окръзи на Египет Арсиное е най-бележитият
по три причини: живописност, плодовитост и различна растителност. Само там растат маслините и дават хубаво масло. В целия останал Египет, с изключение на Александрия, маслините не растат. В окръга Арсиное има и много лозя, които дават отлично и изобилно вино“ (ХVІІ. І. 35).Пространствата, които покрива Александрия и околностите ѝ, както и ония по левия бряг на реката и около езерото Мери, с климата си, растителността си и блатата си напомняли идентичните картини на Троада и поради това траките тук се чувствали у дома
си. Те тук имали за съседи туземците либи, които населявали левия бряг на Нил, дори до Елефантина, и съюзно водили вековни борби срещу фараоните. Еродот ни свидетелства и двата тия факта:
„На запад от реката Тритоп, след Авзите, Либия се населява от земеделци, които живеят в къщи; наричат ги Максу (Мази-У?); те се казват потомци на троянците“
Еродот: ІV. 191.
Нещо подобно обаче и сбъркано поради смесването на дати, стоящи с много векове една от друга далече, ни свидетелства и Пиндар, живял преди
Еродот, в петата пиитика, стих. 69–98: „От остров Тера ние приехме, о, Аполоне, твоите карнейски празненства, и на свещеното пиршество ние възпяваме красивата Кирена, обитавана от войнствените чужденци, троянците,
синове на Антенора. Там те слязоха поради (разпрата за) Елена, след като видяха отечеството си в пепелища, сред ужасите на войната. Те почетоха там
с жертвоприношенията си и набожните си дарове гроба на този народ, приятел на конете-бегунци, мъжете, които Аристотел (Бато) доведе на бързите си кораби, като пореше дълбоките морски вълни“. – Според това излиза, че дружината на Антенора на път за Италия слязла на африканския бряг на Либия и оттук се упътила за областта на Венеция, гдето сее населила. Тая
версия, която изглежда съгласна с преданието за страшния път, но когато са вървели тракийските завоеватели на Италия – етруски, троянци и венети –
опровергава измислиците на Еврипид, който ги води през непроходимите места на адриатическото крайморие. Чудноватото е, че Бато, име, което на гръцки значило Аристотел,и минава за основател на либийска Кирена и неин пръв цар (600 г. пр. Христа), потомец на Еракъл, гробницата му била видяна от Пиндра лично, и се смесва с троянците. Може да се тълкува, че Кирена е
била населена от троянци, както дума и Еродот, още във времето на Бато и след смъртта му. Името Бато се среща в древна Далмация, в стара Франция (съставно в Атре-бати: Атрей и Бато) и у Пеласгите (Ботти), така щото не е
гръцко. Цитираните стихове, както това бива обикновено у Пиндара, към края са тъмни и могат различно да се тълкуват. Ние знаем, че в Кирена и областта ѝ е имало колонисти троянци много векове по-рано от троянската
война и нейния Антенор, и тях именно е посетила тук четата на Антенора на заминаване за Италия.
Еродот: ІІ. 18. Религията на либите, които принасяли жертва и крави, е била тракийска. За либите край Нил същият автор казва:
„Наистина, жителите на градовете Маре и Апи, отвъд Еги-
пет, на границите на Либия, като се знаят за либи, а не за египтяни, недоволни от религиозните церемонии и желаещи да не им се забранява да принасят жертва крави, поискали от Амон да обяви, че те нямат нищо общо с египтяните, понеже стоят вън от Делтата; че касателно религиозните наредби те са привързани към други възгледи и че най-после искат да им се позволи да
ядат всичко. Обаче Амон им отказа, като определи, че Египет се смята всичко онова, което Нил потопява с наводнението си, че египтяни са и тия, които, живеещи под града Елефантина, пият водите на тая река. Така им отговори оракулът.
В продължение на толкова много векове египтяните не могли да асимилират ни либите, ни тракийските колонисти, просъществували до Еродот. Борбата им е внушавала народническо съзнание и свободата ги карала да се отвращават от египетската тирания. С това се обяснява честото съюзничество между либи
и траки в борбата срещу египтяните за завоеванието на цялата долина на Нил, което напълно сполучи едва при Александър, когото същият оракул прогласи за син на Амон, по обичаите на тая страна. Един въпрос особено занимавал египтолозите: може ли да се твърди, че египтяните след основаването на мемфиската империя, са посещавали островите и северните тракийски брегове на Средиземно море? Отговорът не можал да бъде единодушен.
До Амоси, който изгони иксите, египтяните, мисли се, не само не са излизали вън от долината на Нил, но и Делтата не са владели. Поне не се срещат никакви следи на културата им нийде по островите и северните брегове.
Отделни лица безспорно са посещавали въпросните страни, обаче търговски, културни и военни отношения не са съществували. Едва преданието на гърците ни говори за четата на Даная, дошла от Египет, обаче тя не се е състояла от египтяни, защото не намираме тук типа
им, а от други народи, които там са били стари пришълци. Напротив, имаме многобройни свидетелства, че разни семитски и арийски народи са живели в долината на Нил, като колонисти: траки, икси, фриги, кари и всичките тия или са господствали, или воювали, или са търгували. Оседлостта на египтянина била тъй голяма, щото, както споменахме, той не виждал море и с това име нарекъл своята река, на която тракийските народи са дали името Нийл. Нашествията по Сирия, дори до Ефрат, не са били желателни, а наложителни, защото тамошните народи устройвали постоянните си нашествия по долината
на Нил и станало нужда да се отбиват, като се нападат самите им гнезда. С това се обяснява незнанието имената на островите и народите, които те, до Пептаура, означавали само под едно име: А-Ниб. Едва през времето на македонското владичество в Египет била направена справка и определено значението на това
име: „А-Ниб е име на жителите на островите, на крайморията и на многочислените велики и славни северни народи. Как са знаели за тия народи, че са островитяни, крайморци и многочисленици, когато никога египтяните не са навлизали в земята им?
Ние идем пак на мнението на Макс Мюлер, което цитирахме, че А-Нийб първоначално са населявали Делтата и тук са станали известни на фараоните и народа им.Бележито е, че името Мази-у се отнася от легендите чак към времето на земния живот на Осири, когато А-Ниб се споменават за пръв път около ХVІІІ династия или 1700 години преди Христа, и то в листата „на деветте народи“. А-Ниб се среща в йероглифните надписи, които са най-старите, а в по-новото йератическо и демотическо писмо същите народи се именуват, както казахме, уйнен, и по семитски, останало, мислим, от иксите, под формата таер, като и двете думи имат един смисъл – светли, бляс-
кави, славни.
Едва при Рамзес ІІ Сестура (Сезотрис) ни стават известни
точните имена по поемата на Пентаур, който е възпял подвизите на този фараон. Той говори, че съюзници на хитите били „всичките народи от най-отдалечените страни и краища върху морето дори до страната на хититите“, сиреч до източните предгория на Тавруса и до Ефрат. Пентаур изброява така тра-кийските народи:
Дардани, известните дардани, които населявали Троя и
крайморието. Мауна, меоните от зендското Маона, луната, поклонници
на месечината, която особено почитали.
Мази у, мизите около брусенския Олимп.
Луку, ликите; споменати в таблетите на Тел-ел-Амариа.
Пидаса, педасите в полите на Ида, в Троада
Гергеш, или керкеш, гергитите, които Еродот именува и
тевкри.Тия имена, предадени така вярно, както ги предава и Омир в поемите си, не оставят вече никакво съмнение, че египтяните са знаели народите на Малоазийския полуостров съвършено ясно и точно.
Пидаса се среща на четири места: в Месена, където после се изменя на Метона (Страбон, VІІІ 43); в Троада, на бреговете на реката Сатния; на полуострова Казик (по Агатокл, 4) и четвърто – в Кария. Никандр мисли, че Пе-
дасо значило планина, без да обажда на кой език. Ние мислим, че тая дума, ако не е тракийска, сигурно е египетска: Пидити или Пидати-у = стрелци.
Възможно е пеластическото племе кари, като е било изгонено из долината на Нил от Амоси, да е носило и зазазило това свое име, като войнишко населе-
ние на овчарските царе. Бругш паша мисли, че педаси произлиза от семитската дума патас: кове или ковач, откъдето иде и патис: железен чук. Тая дума
е звукоподражателна.
Еродот ги пише „Теакри-Гергити“. V. 122. Основали във Франция Герговия. Тевкр и Ajas, по страбон, са едно име на два езика и означават коза, така че Тевкри е козари вероятно.
По-после, при Менепта ІІ, 1300 г. преди Христа, по стените надписи в гробниците на Медине Абу се четат още и следните тракийски имена:Тураш, от Дуро и Туро, тракийско име на Троя, а жителите туренци.
Шардана или Сардите, именувани меопи и после лиди.
Теккари или Текри, тевкри, второ име на троянците.
Пуросата, съвсем тракийско име пуро, и Сата; и
Дана-у, от тракийската реч дано – велики, или от данавас.
Текстът, като бележи Тураш и Шардан, казва, че те били
„морски народи“ или пък „северни народи“.
Един факт се явява като безспорен, че най-стари и най-
силни или многочислени са били мизите5. Виждаме ги най- напред в Долната Земя на Египет под името Мазу-у, после господари на турашите и най-сетне борци срещу асиро-вавилонската империя. Те населявали обикновено полите на брусенския Олимп, обаче дълго властта им се простирала върху целия Малоазийски полуостров, особено североизточната му част. Вероятно преди нашествието на кимерите тук дошло македонското племе бреги, от Охридско и Прилепско, завоювало страната, поставило господството си, добило името фриги
и царството му започнало да се именува Велика Фригия, като десетки столетия по-рано то нашествало и Индия под същото име. 1
Тураш се среща у Тацит като име на тракийския първенец Туреши,
Turesis, който водил въстание против римляните. Анали. ІV. 49.
2
Шардана или Сардани също се споменават наред с Мауна (Меомена:
Сарди, които носили името на столицата си (Сард), и Меони или Мауна,
„страна на лъвове“, ако има египетския смисъл това име. При Рамзес ІІІ, в
ХІІІ век те се именуват още или Пуросата, или Заккалла, защото носят съ-
щото облекло и въоръжение, а името им е Сардана.
3
Според Есихил Δανω била тракийска реч и означавала: велико, страшно. Оттук иде името на Дунав, който се пише от класиците Данувио или Danu-bios. В кореспонденцията, именувана „Таблети на Тел ел-Амарна“, се споменава в числото на северните народи и племето Дона-уна. Опитът да се сближава това име с Данап или Давни, е погрешен, защото Данай е дошъл
много по-после и в тия времена още нямало гръцка народност. Освен това „Таблетите“ говорят, че Данауна дошли от „своите острови“, тъй като тракийските краймория още не били известни на египтяните или най-малко историографите си служили със старите наименования. Рамзес ІІІ пише Да-
нау, а не Дана уна (Greene: Fouilles, pt. II. 1.18). В индийските веди се говори за Данавас, потомци или поколение на Касиапа и Дану, титани – врагове на
боговете.
4
Henri Brugsch пише: Troie на Х. Шлиман. Съвършено основателно чете
Мауна, а не Илиуна.
5
Библията, макар и твърде късно писана, водена от автирите си по египетската география и номенклатура – защото употребява същите египетски
термини относно тракийските страни и народи, поддържа факта за траки колонисти по долний Египет. Ето дословните думи, вероятно от египетски
източник:
„Музраим (Египет) роди:
„Лудим: Лидите, древните меони. (Асирите също ги пишат Луди.“„Леабям: Либите, по египетски: Лабу (Пут не са либи, а пуани, край Червено море).“
Каслухим: от тях излезли филиотимите и кафторимите“.
Трябва да приемем, че с погиването на второградна Троя първенството е минало върху лидите, които покровителствали египетските траки, и тази
е причината, гдето и последните се смятали едно племе с лидите и под едно име били известни. Колкото за филистимите, ние знаем от надписите на
Рамзес ІІІ, че те се състояли от две по-нови племена: пурросата и заккалла, произхождали от долината на Каистр, родната страна на мермнадите, където
племето им носило общото име аси и с него било известно и като поселение на остров Кипър. Ние мислим, че от Аси е ставало Ас-лухими (Ас-Лудими?)
и погрешното К’-ас-лухими, неща твърде възможни, тъй като общоизвестно е библейците са черпили това от съседните си тракийски племена, някои от
които изговаряли кас (коза) вместо ас (коза). Факт обаче е, че и каслухимите имали поселения в долината на Нил (Битие и Летовник). На друго място говорим, че във Филистимия е имало тракийски колонисти преди Рамзес
ІІІ, още във времето на Аврам, 2300 г. преди Христа Кас’лухим и Ас-Лудим означава асите от Каистр и Кипр, подвластни на лидите. Думата ас по санскрит означава коза (кас?), и богинята Луна в зодиака на козирога; кюрдски: аси, персийски: аск = коза. В санскритския обаче стои думата кас = жълва, (от кост = костенурка, касиапа = водна жълва, въпръщение на висшия бог, когато се преобразил на водна жълва, влязъл в океана и повдигнал планината Мери). В Мала Азия жълвата се среща на монетите. Кас Лудвими са лиди,
обожатели на жълвата. Следва
рното течение на Нил, на юг от Мемфис и езерото Мери, и си мислили, че светът се състои само от двата бряга на реката, а зад тия предели били дворците на слънцето, на боговете, поясът на околосветския океан и селищата на душите. Небето стояло на четири стълба, които се издигали от земята до звездите.Тая легенда е тракийска и е отишла дори в Индия. По елинските сказания Атлас, син на Янета и на океанидата Климена, като не приел в дворците си Персел (слънцето в образа на орел), бил наказан да подпира небето.
Там били нимфите Атлантиди и Еспериди (вечерници), които също станали звезди. В Риг-Веда (62, 8) се говори, че Митра и Варуна (небето и зората) се качили на златна колесница при пукване на зората и стоящи прави, с железни колци, от изток до запад, подпирали небето (Иранварупам ушасо виющаю айасъ-стунам (с железни стени) удата зуриасма“). В „Багавата Пурана“, V, 4,
като се изброяват морета, казва се: „Отвсякъде планината Лока-лока при че-тирите краища на света, превечният Бог, от никого и никога не създаван,
наставника на човеците, постави четирите царе – слонове да подпират вселената“. Планината Лока-лока е граница между ада и слънцеосветения мир. В същата поема се казва, че отвъд границите на морето, състоящо се от каймак, се простира страната Пушкара, там е поникнал великият лотос (цвете), с милиони златни шумки на цвета си, чисти като пламъка, и той служи за престол
на Багавата (благатия), който е в образа на Брахма (Творец). Сред тая страна се възвишава планината Мана Сотара, невъобразимо велика, върху нея са
поставени на четирите края на света четири града, населени от пазачите на света, именно Индра, Митра и други; над тия градове, около планината Меру, се върти слънцето на огнената си колесница, като описва голям кръг и раздава дните и нощите на боговете и човеците“. От цялата тая астрономия са запазени смутни неща у елинските автори. Есперидите и Атлантидите са
жители на четвъртия град – западния. На изток от Нил се издигат ред върхове на един планински гребен с височина от 1885 метра; всяка заран оттам се задава дневното небесно и огнено хвърчило, което носило името орел или по египетски Бакху, име, което останало и на самите планини. Зад тях нататък се простирала Тонутри, земята на боговете. Страната То-Нутри е източната: там, из тъмнините, се появява слънце-
то; тя е страна на тъмнините, на нощите. Името е Нут, у Есиод Нукс, нашето нощ. Там са боговете на нощта, които задържат слънцето и пак го пущат. Египтяните наричали тия богове Нутир (нощни). На запад се издигат ниски планини, зад които се крие всяка вечер слънцето, за да си почива от дневния
ход, и ги наричали обикновено Ману; понякога и Онхит или страна на живота.. Името Ману е тракийско. То означава мисъл и е свързано с Пуруша (ду-
шата). Царството му е на запад, гдето са дворците на слънцето, където отиват душите и влизат в свитата на Маха-пуруша (великата душа), наричани още
Елисейски-полета, и там столува Бакхус, обиколен от душите, преобразени на сатири и други богове – прислужница. На юг страната носила името Апит-То
или Рогът на Земята; там нейде далеко бил раят, из който извирал Нил, после минавал през една огнена страна, недостъпна за човека, и се вливал в едно море, от което излизал и поемал своето светско корито.
Името Апит е преправено или е първоначалната форма на съкратеното Аптиа, първичния океан, из който извира и Нил; той, Антив, е третото въплъщение на Брахма под образа на Агни във вид на бик, мъжкото начало,
и поради това египтяните запазили името Апи като име на този бик, който бил свещен и който е въплъщение на самия творец на света. Тълкуванието му „Рог на Земята“ е погрешно, защото е смесено с думата а-пит, (не-пиене) или празна чаша, празен рог, с който пили вино, дума, също тракийска. Второто име на бика – Мневи, иде от глагола мни, защото мисълта твори. Тия моря и огнени земи подробно и на пространно се описват в Багава-
та Пурана. От тия трако-египетски описания, твърде фантастични, Сократ е скърпил нещо за рисувания от него рай в Платоновия Федон. На север светът се свършвал към ус-
тието на Нил или така наречената Делта, от Мемфис надолу, и тя се именувала Сухит Яру, седалище на мъртвите, гдето ги приемал в царството си богът Осири. Тук, около Делтата и крайморието на Либия, както и по бреговете на езерото Мери, живели народите Мази-у или Мизите, с които съседното божество понякога водило война. Тия племена имали много свои князе, които били подчинени на един цар едино-племенец, когото египтяните титулували Аа-Ниб и това име
станало име на самия народ.
Името Сухит Яру, понякога и ялу, няма определен смисъл и египтолозите са в голямо разногласие. Ялуили яру, като име на блатата и треската, се явява твърде късно, когато легендата е особено стара. Ние мислим, че първо
траките тук са настанили своето божество, известно после под името Осири, цар на душите, после дошли тук Икс-соу и го именували Сутех и Сутху, а съпругата му е халдейската Алат, от които имена било съставено Сухит-Ялу. Душите минавали на кораб езерото Мери и отивали в страната на Сухит-Ялу, нещо, достатъчно да ни убеди, че подземното царство, гдето отивали, била Делтата или устието на Нил. Алат е богиня на Ада, а Сутху е слънцето,
което зимно време умряло и отишло в чертозите на Ада при Алат. В това отношение египетските жреци не били особено щастливи и космогонията им, както и теогонията, са едно съвършено недостатъчно и забъркано нещо,
защото се старали да видоизменят чуждите легенди в съгласие с климата и образа на страната си. Една от богините, с лъвова глава, носила името Сухит,
която, възможно е, да е съпруга на Сутхи. Името на езерото – Мери – носи, може би, името на въображаемата планина Мери, върху която стоят четирите колци, подпиращи вселената.
Lauth: Aus Egyptens Vorzeit, стр. 53, за седалището на мъртвите души. G. Maspero: Histoire Ancienne. t.. I. стр. 18–20, 44–45. Ние отхвърляме тълкуванието на Бакху с думите Планина на рождението, защото египтяни-
те наричали Бак орела, посветен на слънцето. Това име е просто в произхода си, обаче то иска да означи върховния бог, който предшества хаоса и сътворението. Ведическият орел, Гарутман, (писан и Гаруда), у египтяните Бак,
е едно, струва ни се, несполучливо олицетворение на върховния бог, обаче библиописите, които са заели битието по тая точка от съседите си, тракийски колонисти, ни показват, че е имало траки, които тъй си представлявали това божество, като лека-полека тая идея надделяла. Паметниците ни представляват във вид на орел Ахура-Мазда, както и Ашур в Нинивия. Най-по-
сле, Бага (Багават, благат, bien heureux) bien heureux) се толкова много употребява във ведите, щото не може да се мисли за никакво заимстване и трябва да се приеме,
че бага = бог е стара тракийска дума, минала във всичките стари народи под формите: бага, бак, баху, боху, бакхус, като име на Хаоса и на поселения в него върховен Бо Тук мизите се явяват под своето национално име, което значи: мази = велики, и се рисували
във фантазията на египтянина като някое древно и вълшебно племе, съставено от джипове, живяло в дълбоките, тъмни и отдалечени времена, когато боговете управлявали човеците и с тия безсмъртни водили войни, подобно на титаните. Богът Осири, началникът на душите, непременно живеел съседно с царството на Мази у и той е бил именно тяхно творение, те го довели тук от равнината на Троада, гдето той се родил под
многочислени и различни имена, като олицетворение на про-летното слънце и зимната му смърт. Това божество тъй отдавна дошло в блатливата област на Делтата, щото съседните тук египтяни, дори до втория водопад, му поверили душите на мъртвите си. Много по-сетне Осири става национално и повсеместно египетско божество, което предприема обиколка по целия свят, подобно на Бакхуса, за да цивилизова народите.
Преданието говори, че Иси, сестра и съпруга на Осири, се родила в Аргос (Пелопонес) и оттук лунно божество, тя била преминала в Делтата, около устието на Нил. Вероятно Осири, който е пролетното слънце, също е бил в този град, нарекъл се на името му, Аргос, от Ар-гищи или небесен огън (Виж Диодор Сицилийски, І, 24 и 25; Аполодор, ІІ, 1. 3; Hygin. 145). По езика на хитите Иси означава – izi, izio – светлина и страшно. Във ведите това божество се именува Ис-вара и означава блестящ огън. С течение на времето Делтата се прояснява, египтяните почнали да я именуват Долна (или Източна) земя – То-Мири, и Северна земя – То-мии. Понеже Египет е лишен от гори, то фараоните почнали да искат дървен материал за кораби и постройки от Мази-у. Станало нужда да се отнесе по на север както границата на света, така и селището на душите, когато Осари започнал
да навлиза срещу течението на Нил и отишъл до Тива. Египтяните видели, че зад Долната земя се простира едно голямо море, когато те досега смятали своята река за море-яума или йома, и го нарекли Твърде зелено – Уаз-уири. Между това, племето Ма-зи-у започнало да се явява не само по Делтата, по бреговете на
Мери, но и по цялото протежение на левия бряг на Нил, дори до Елефантина; освен това те узнали, че Мази-у населява островите и всичките северни страни
, и затова паметниците ги пишат
„морски народи“ или „велики северни народи“. Оттук влизат тракийските имена: Тамир, споменаван от Омир; Томири, царица на Маса-Гетите, която Ктезия от Книд и Никола Дамаски пишат Зарина; в името Тамара, споменавано в Библията, в българската история и
в кавказките племена, особено грувините. Това име значи изток или зора.
Пълното му писане е Бяла зора, според както се споменава в Македония от Поливий и Тит Левий. В аналите на Саргон ІІ (І. 89), се споменава, че в об-
ластта на сегашния Диарбекир имало тракийска крепост, именувана Zaria, която Саргон превзел и преименувал или превел на Кар-Иштар или Крепост на Иштар. Асиро-вавилоните именували зорницата Иштар, станала
у гърците Астарта и α�τρον = звезда. Траките я наричали Зара-тустра или Дъщеря на Зората. Есихия пише, че македонците я именували като богина
Зирена или Зарена (Богиня на Зората) Ζε�ρ�ν � Αφρο��τ� εν Μαχε�ον�α�,
а слънцето – Εε�ρο�, от санскритското Зуриа. От жиш = искра или жежи, у халдеите и във ведите: иш, откъдето иде Иштоар, във ведите – Уша: зората, и
Ушаса = нимфите ѝ.
Макс Мюлер: Asien und Europa, стр. 30–31, А-Ниб са жители на Делтата, име, давано на устието на Нил Простолюдието и висшите класи имали едно високо мнение за траките, смятали ги за културни, силни, храбри и добродетелни, вследствие на което ги писали обикновено и наричали Уйнен – светли, лъче-
зарни. През петвековното владичество на иксите в долината на Нил горната реч била преведена на семитски и траките почнали да се титулуват Таер – „славни“ или „светли“.
В един химн на бога Ра се казва, че човешкият род произлиза от очите на това божество (слънцето) и се титулира „стадо на Ра“, което се подраздели-
ло на четири племена: Роту (египетските, най-добрите човеци; Нахси (негри-те, останали под властта на пладнешкото слънце§ Аму (азиатите – синове
на пясъците) и А-Ниб – северните народи, „белокожи и сивооки“, останали под покровителството на Сухит – богиня с лъвова глава (у траките богинята
Земела язди и впряга лъвове), нещо, което ни сочи тая богиня за тракийска в произхода си (Lepsius, Денкм. ІІІ. pl. 135, 136). Това понятие е старо, защото
се намира и във ведите. От духа на Буда, т.е. от първоначалния Хаос, се родил Авалоките-Свара (небе, гледащо надолу), който направил: от очите си
слънцето и луната, от челото си – Махе-свара (великото небе), от рамената си – Брахма, от сърцето си – Нарайяна, от зъбите си – Сарасвати. Колкото за
очите на божеството, като създатели на човешкия род, сиреч Зевс или Баал родил човеците, може положително да се твърди, че тая легенда е присъща
на всичките стари религии. Това е още едно доказателство за общите точки в трако-египетската религия и че тази общност е станала преди ведите да
отпътуват от Тракия за Индия. Амон-Ра е върховното божество, несътворявано, обаче египетските паметници го представляват от времето на деградацията му. Името роту иде от рату и означава рано или първи, най-напред
създадени, а не „най-добрите човеци“, както тълкуват погрешно египтолозите. Най-после, че траките в едни предисторически времена са владели Еги-
пет и му наложили религията си, показва ни следното единство във вярата на ниложителите и в оная на тракийските веди:
В Бхагавад Гита се казва за великия Бог – слънцето:
„Вечер той е Варуна и Агни; варан, преди изгрев, в Митра.“„Той е Савитар – когато шества през небесното пространство.“
Египетските папируси казват, че Ра сам за себе си говори:
„Заран съм Хопри, на пладне съм Ра, вечер съм Туму.“
От тия три имена на слънцето ни едно не е египетско. Хопри излиза от корена уп = стани, Хупти = изскочило, изгрев; Ра излиза от райе: светлина, зари; Туму е тъмнина. Отпосле египетските жреци дали много значения на тия думи, вследствие на което, по заблуждение, египтолозите смятат хонри
като просто име на обикновеното слънце. Това проясняване на Делтата не е станало тъй бързо, както може да се мисли, а са били потребни една верига от столетия, защото египтянинът бил тежък, консервативен и неспособен на
бързи промени, нито алчен за чужди земи.
При Делтата се родила една от най-старите легенди, първият светски цар след изчезването на небесната династия, и за жалост той бил митическа личност. Носил тракийското име на луната, Мена, основал град на името си – Менофри, когото елинските автори пишат Мемфис. Главното божество тук бил Осири в три лица: Фта-Сокар-Осири, и Мена му въздигнал храм в същия град.
Преданието говори, че той бил добър пълководец и се бил против либите. Имал един син, който загинал много млад и народът му пял една тъжна песен, която Еродот именува манеро и твърди, че била разпространена във всичките околни народи. Най-после един речен кон излязъл от Нил и убил славния този цар
Срещу Мемфис малко по-надолу, на десния бряг на Нил,
върху една варовита канара, която давала най-добри камъни за паметници, Мази-у основали нова Троя, която носила чисто тракийското име Дуро и Труу, от което Омир направил Тороя и Троя.
Кога е царувал Мена, основал столицата си и видял да се издига върху отсрещния бряг новата Троя? На това не може да се отговори, защото египтяните тогава били неграмотни и техните писани паметници не датират по-рано от четири хиляди и двесте години преди Христа, а по някои, шест хиляди години.
Еродот. ІІ. 96 μ�να� и песента μανερο� у гърците λ�νο� от поета Лин?
Ман – �ρο� = сутрешна душа, която придружава, в шествието му, сутрешно-
то слънце според египетските и тракийските догми.
Maspero: Histoire Ancienne. t. І. стр. 232–235. 3
Библейците титулуват египетските монарси фараони. Суетно египтолозите са търсили тая дума в египетския език, която е тракийска и означава „върховен господар“. Нейните ведически форми са Фра-Фраон-Фралаонг, от
което преводачите на Библията направили фараон, писано фрн (по еврейски без гласни). Буда обикновено се титулува като от царско потекло, Фра или Господар. Тая титла траките са давали на ония египетски господари, които са владели целия Египет с всичките васали, и има смисъл на император. думата фра е съкращение на фара и бара, какъвто вид е имала първоначално,
и манала в староеврейски със смисъл: бараа = създател, творец. В Зенда тя минала под формата фра и творецът на света и помощниците му – духове,
се именували фраваши, сиреч Праваши (които правят, вършат), които във ведите носят титлата Питри = отци, бащи. Точният тракийски смисъл на титлата фараон означава син на върховния творец (Тваштар) на вселената, по египетски Амон-Ра. Между това, факт е, че фараоните не са носили тая титла; тя им е давана само от библиописите, които са я заели от траките, като
последните вероятно на езика си официално тъй са ги титулували, тъй мислили да им отдават най-големите почести. Думата мази, която била общо име на тукашните траки, минала в египетския език, където се употребява в смисъл на сила, на смазване, на победа: Мазии именували лодката, на която плувало слънцето от средата на небесната твърд до скривалищата му на запад; бог на дневното светило, Оро се именувал още и
мазити, който смазва неприятеля. В по-стари времена тая дума имала и своята носовка – манзи – която отпосле изпаднала. На тракийски тя означава велики или силни.
Можем с учудване да се питаме какво именно е дове-
ло траките на устието на Нил, и то в една дълбока древност, когато египтяните били безграмотни и некултурни, за да могат да консумират? Отговорът на това ни дава търговията на Троя, преследването на морските разбойници, които намирали скривалище в устието и растителностите на реката, както и
при разселването през гладни години. На застояването по тия места спомогнали може би изключително идентичността на страната с троянските краймория. Във време на македонското владичество в долината на Нил тая област се нарекла Арсиное, на името на една от македонските царици. Около триста и петдесет години по-после я посетил Страбон, който я описва по
следния начин:
„От всичките окръзи на Египет Арсиное е най-бележитият
по три причини: живописност, плодовитост и различна растителност. Само там растат маслините и дават хубаво масло. В целия останал Египет, с изключение на Александрия, маслините не растат. В окръга Арсиное има и много лозя, които дават отлично и изобилно вино“ (ХVІІ. І. 35).Пространствата, които покрива Александрия и околностите ѝ, както и ония по левия бряг на реката и около езерото Мери, с климата си, растителността си и блатата си напомняли идентичните картини на Троада и поради това траките тук се чувствали у дома
си. Те тук имали за съседи туземците либи, които населявали левия бряг на Нил, дори до Елефантина, и съюзно водили вековни борби срещу фараоните. Еродот ни свидетелства и двата тия факта:
„На запад от реката Тритоп, след Авзите, Либия се населява от земеделци, които живеят в къщи; наричат ги Максу (Мази-У?); те се казват потомци на троянците“
Еродот: ІV. 191.
Нещо подобно обаче и сбъркано поради смесването на дати, стоящи с много векове една от друга далече, ни свидетелства и Пиндар, живял преди
Еродот, в петата пиитика, стих. 69–98: „От остров Тера ние приехме, о, Аполоне, твоите карнейски празненства, и на свещеното пиршество ние възпяваме красивата Кирена, обитавана от войнствените чужденци, троянците,
синове на Антенора. Там те слязоха поради (разпрата за) Елена, след като видяха отечеството си в пепелища, сред ужасите на войната. Те почетоха там
с жертвоприношенията си и набожните си дарове гроба на този народ, приятел на конете-бегунци, мъжете, които Аристотел (Бато) доведе на бързите си кораби, като пореше дълбоките морски вълни“. – Според това излиза, че дружината на Антенора на път за Италия слязла на африканския бряг на Либия и оттук се упътила за областта на Венеция, гдето сее населила. Тая
версия, която изглежда съгласна с преданието за страшния път, но когато са вървели тракийските завоеватели на Италия – етруски, троянци и венети –
опровергава измислиците на Еврипид, който ги води през непроходимите места на адриатическото крайморие. Чудноватото е, че Бато, име, което на гръцки значило Аристотел,и минава за основател на либийска Кирена и неин пръв цар (600 г. пр. Христа), потомец на Еракъл, гробницата му била видяна от Пиндра лично, и се смесва с троянците. Може да се тълкува, че Кирена е
била населена от троянци, както дума и Еродот, още във времето на Бато и след смъртта му. Името Бато се среща в древна Далмация, в стара Франция (съставно в Атре-бати: Атрей и Бато) и у Пеласгите (Ботти), така щото не е
гръцко. Цитираните стихове, както това бива обикновено у Пиндара, към края са тъмни и могат различно да се тълкуват. Ние знаем, че в Кирена и областта ѝ е имало колонисти троянци много векове по-рано от троянската
война и нейния Антенор, и тях именно е посетила тук четата на Антенора на заминаване за Италия.
Еродот: ІІ. 18. Религията на либите, които принасяли жертва и крави, е била тракийска. За либите край Нил същият автор казва:
„Наистина, жителите на градовете Маре и Апи, отвъд Еги-
пет, на границите на Либия, като се знаят за либи, а не за египтяни, недоволни от религиозните церемонии и желаещи да не им се забранява да принасят жертва крави, поискали от Амон да обяви, че те нямат нищо общо с египтяните, понеже стоят вън от Делтата; че касателно религиозните наредби те са привързани към други възгледи и че най-после искат да им се позволи да
ядат всичко. Обаче Амон им отказа, като определи, че Египет се смята всичко онова, което Нил потопява с наводнението си, че египтяни са и тия, които, живеещи под града Елефантина, пият водите на тая река. Така им отговори оракулът.
В продължение на толкова много векове египтяните не могли да асимилират ни либите, ни тракийските колонисти, просъществували до Еродот. Борбата им е внушавала народническо съзнание и свободата ги карала да се отвращават от египетската тирания. С това се обяснява честото съюзничество между либи
и траки в борбата срещу египтяните за завоеванието на цялата долина на Нил, което напълно сполучи едва при Александър, когото същият оракул прогласи за син на Амон, по обичаите на тая страна. Един въпрос особено занимавал египтолозите: може ли да се твърди, че египтяните след основаването на мемфиската империя, са посещавали островите и северните тракийски брегове на Средиземно море? Отговорът не можал да бъде единодушен.
До Амоси, който изгони иксите, египтяните, мисли се, не само не са излизали вън от долината на Нил, но и Делтата не са владели. Поне не се срещат никакви следи на културата им нийде по островите и северните брегове.
Отделни лица безспорно са посещавали въпросните страни, обаче търговски, културни и военни отношения не са съществували. Едва преданието на гърците ни говори за четата на Даная, дошла от Египет, обаче тя не се е състояла от египтяни, защото не намираме тук типа
им, а от други народи, които там са били стари пришълци. Напротив, имаме многобройни свидетелства, че разни семитски и арийски народи са живели в долината на Нил, като колонисти: траки, икси, фриги, кари и всичките тия или са господствали, или воювали, или са търгували. Оседлостта на египтянина била тъй голяма, щото, както споменахме, той не виждал море и с това име нарекъл своята река, на която тракийските народи са дали името Нийл. Нашествията по Сирия, дори до Ефрат, не са били желателни, а наложителни, защото тамошните народи устройвали постоянните си нашествия по долината
на Нил и станало нужда да се отбиват, като се нападат самите им гнезда. С това се обяснява незнанието имената на островите и народите, които те, до Пептаура, означавали само под едно име: А-Ниб. Едва през времето на македонското владичество в Египет била направена справка и определено значението на това
име: „А-Ниб е име на жителите на островите, на крайморията и на многочислените велики и славни северни народи. Как са знаели за тия народи, че са островитяни, крайморци и многочисленици, когато никога египтяните не са навлизали в земята им?
Ние идем пак на мнението на Макс Мюлер, което цитирахме, че А-Нийб първоначално са населявали Делтата и тук са станали известни на фараоните и народа им.Бележито е, че името Мази-у се отнася от легендите чак към времето на земния живот на Осири, когато А-Ниб се споменават за пръв път около ХVІІІ династия или 1700 години преди Христа, и то в листата „на деветте народи“. А-Ниб се среща в йероглифните надписи, които са най-старите, а в по-новото йератическо и демотическо писмо същите народи се именуват, както казахме, уйнен, и по семитски, останало, мислим, от иксите, под формата таер, като и двете думи имат един смисъл – светли, бляс-
кави, славни.
Едва при Рамзес ІІ Сестура (Сезотрис) ни стават известни
точните имена по поемата на Пентаур, който е възпял подвизите на този фараон. Той говори, че съюзници на хитите били „всичките народи от най-отдалечените страни и краища върху морето дори до страната на хититите“, сиреч до източните предгория на Тавруса и до Ефрат. Пентаур изброява така тра-кийските народи:
Дардани, известните дардани, които населявали Троя и
крайморието. Мауна, меоните от зендското Маона, луната, поклонници
на месечината, която особено почитали.
Мази у, мизите около брусенския Олимп.
Луку, ликите; споменати в таблетите на Тел-ел-Амариа.
Пидаса, педасите в полите на Ида, в Троада
Гергеш, или керкеш, гергитите, които Еродот именува и
тевкри.Тия имена, предадени така вярно, както ги предава и Омир в поемите си, не оставят вече никакво съмнение, че египтяните са знаели народите на Малоазийския полуостров съвършено ясно и точно.
Пидаса се среща на четири места: в Месена, където после се изменя на Метона (Страбон, VІІІ 43); в Троада, на бреговете на реката Сатния; на полуострова Казик (по Агатокл, 4) и четвърто – в Кария. Никандр мисли, че Пе-
дасо значило планина, без да обажда на кой език. Ние мислим, че тая дума, ако не е тракийска, сигурно е египетска: Пидити или Пидати-у = стрелци.
Възможно е пеластическото племе кари, като е било изгонено из долината на Нил от Амоси, да е носило и зазазило това свое име, като войнишко населе-
ние на овчарските царе. Бругш паша мисли, че педаси произлиза от семитската дума патас: кове или ковач, откъдето иде и патис: железен чук. Тая дума
е звукоподражателна.
Еродот ги пише „Теакри-Гергити“. V. 122. Основали във Франция Герговия. Тевкр и Ajas, по страбон, са едно име на два езика и означават коза, така че Тевкри е козари вероятно.
По-после, при Менепта ІІ, 1300 г. преди Христа, по стените надписи в гробниците на Медине Абу се четат още и следните тракийски имена:Тураш, от Дуро и Туро, тракийско име на Троя, а жителите туренци.
Шардана или Сардите, именувани меопи и после лиди.
Теккари или Текри, тевкри, второ име на троянците.
Пуросата, съвсем тракийско име пуро, и Сата; и
Дана-у, от тракийската реч дано – велики, или от данавас.
Текстът, като бележи Тураш и Шардан, казва, че те били
„морски народи“ или пък „северни народи“.
Един факт се явява като безспорен, че най-стари и най-
силни или многочислени са били мизите5. Виждаме ги най- напред в Долната Земя на Египет под името Мазу-у, после господари на турашите и най-сетне борци срещу асиро-вавилонската империя. Те населявали обикновено полите на брусенския Олимп, обаче дълго властта им се простирала върху целия Малоазийски полуостров, особено североизточната му част. Вероятно преди нашествието на кимерите тук дошло македонското племе бреги, от Охридско и Прилепско, завоювало страната, поставило господството си, добило името фриги
и царството му започнало да се именува Велика Фригия, като десетки столетия по-рано то нашествало и Индия под същото име. 1
Тураш се среща у Тацит като име на тракийския първенец Туреши,
Turesis, който водил въстание против римляните. Анали. ІV. 49.
2
Шардана или Сардани също се споменават наред с Мауна (Меомена:
Сарди, които носили името на столицата си (Сард), и Меони или Мауна,
„страна на лъвове“, ако има египетския смисъл това име. При Рамзес ІІІ, в
ХІІІ век те се именуват още или Пуросата, или Заккалла, защото носят съ-
щото облекло и въоръжение, а името им е Сардана.
3
Според Есихил Δανω била тракийска реч и означавала: велико, страшно. Оттук иде името на Дунав, който се пише от класиците Данувио или Danu-bios. В кореспонденцията, именувана „Таблети на Тел ел-Амарна“, се споменава в числото на северните народи и племето Дона-уна. Опитът да се сближава това име с Данап или Давни, е погрешен, защото Данай е дошъл
много по-после и в тия времена още нямало гръцка народност. Освен това „Таблетите“ говорят, че Данауна дошли от „своите острови“, тъй като тракийските краймория още не били известни на египтяните или най-малко историографите си служили със старите наименования. Рамзес ІІІ пише Да-
нау, а не Дана уна (Greene: Fouilles, pt. II. 1.18). В индийските веди се говори за Данавас, потомци или поколение на Касиапа и Дану, титани – врагове на
боговете.
4
Henri Brugsch пише: Troie на Х. Шлиман. Съвършено основателно чете
Мауна, а не Илиуна.
5
Библията, макар и твърде късно писана, водена от автирите си по египетската география и номенклатура – защото употребява същите египетски
термини относно тракийските страни и народи, поддържа факта за траки колонисти по долний Египет. Ето дословните думи, вероятно от египетски
източник:
„Музраим (Египет) роди:
„Лудим: Лидите, древните меони. (Асирите също ги пишат Луди.“„Леабям: Либите, по египетски: Лабу (Пут не са либи, а пуани, край Червено море).“
Каслухим: от тях излезли филиотимите и кафторимите“.
Трябва да приемем, че с погиването на второградна Троя първенството е минало върху лидите, които покровителствали египетските траки, и тази
е причината, гдето и последните се смятали едно племе с лидите и под едно име били известни. Колкото за филистимите, ние знаем от надписите на
Рамзес ІІІ, че те се състояли от две по-нови племена: пурросата и заккалла, произхождали от долината на Каистр, родната страна на мермнадите, където
племето им носило общото име аси и с него било известно и като поселение на остров Кипър. Ние мислим, че от Аси е ставало Ас-лухими (Ас-Лудими?)
и погрешното К’-ас-лухими, неща твърде възможни, тъй като общоизвестно е библейците са черпили това от съседните си тракийски племена, някои от
които изговаряли кас (коза) вместо ас (коза). Факт обаче е, че и каслухимите имали поселения в долината на Нил (Битие и Летовник). На друго място говорим, че във Филистимия е имало тракийски колонисти преди Рамзес
ІІІ, още във времето на Аврам, 2300 г. преди Христа Кас’лухим и Ас-Лудим означава асите от Каистр и Кипр, подвластни на лидите. Думата ас по санскрит означава коза (кас?), и богинята Луна в зодиака на козирога; кюрдски: аси, персийски: аск = коза. В санскритския обаче стои думата кас = жълва, (от кост = костенурка, касиапа = водна жълва, въпръщение на висшия бог, когато се преобразил на водна жълва, влязъл в океана и повдигнал планината Мери). В Мала Азия жълвата се среща на монетите. Кас Лудвими са лиди,
обожатели на жълвата. Следва
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
