Блогът на budha2 :: Бохарица

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.01.2014 08:21 - Бохарица

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1024 Коментари: 0 Гласове:

През най-древния период на цивилизацията – палеолита – светът е бил обитаван от расата на могъщите титани, притежаващи силна духовност и мотивация към съзидание, благодарение на която те достигнали забележително развитие, въпреки че тогава планетата била дива и некултивирана. Бидейки малобройни, титаните сътворили, влагайки част от личния си генотип, расата на примитивния работник Лулу Амелу (прототипа на бъдещия човек), за да разполагат с необходимите им земеделци и строители на канали за градините в Едем, Южна Месопотамия, и копачи за металодобивните мини в Югоизточна Африка.
В следващата епоха, тази на боговете, човешката популация бързо нараснала. Боговете поели управлението на териториално разделените човешки групи. Влизайки в ролята на пастири, те започнали да ги облагородяват морално, възпитали човешки лидери, на които предали сложните ритуали на слънчевия култ, както и повечето свои знания и обществени достижения.
С времето обаче двете раси се смесили, а божествената постепенно се претопила и изчезнала. Управлението, култът, езикът, писмото и другите технически и културни аспекти били продължени от царете-жреци, смятани по произхода си за полубогове.
Посочените три епохи разграничават и определени фази в развитието на езика и писмото. Ще ги набележа накратко, за да покажа мястото на разглежданите в тази статия български кански надписи в цялостната историческа система на писмеността.
Първата и най-стара писменост била тази на Богинята-майка Гея/Ева. Нейното пиктограмно-идеограмно (образно-символно) писмо било наричано в Египет Меду Нетер (“Знаци на боговете”), в Месопотамия Китаб Илани (“Писмо на небесните богове”), а в останалия древен свят Йероглифи (Йе-Ра-Глифи, Хе [Ге]-Ра-Глифи, т.е. “Знаци на Гея и Ра”). Ползването на тази сложна писменост, чийто идеограмни знаци страдали от двусмисленост и полифоничност, било улеснено донякъде чрез специално обособена група от близо 30 идеограми – смислово-звукови определители (ключови йероглифи), които сами по себе си образували фонетично писмо.
Именно от тях Отецът Уран/Атон и Синът Кронос/Ра съумели да съставят първото фонетично-буквено писмо. По-късно синът им Зевс/Озирис, възложил на своя син Хермес/Тот, ученият на боговете, да направи реформа. Последващо усъвършенстване извършил през своето управление Дионис/Хор. По неговото име писмеността получила названието Бохарица. Със своята простота, функционалност и универсална многовариантност на комбинациите, божественото писмо станало съвършен изразител на Магичното Слово. Такова е то и досега.
В зората на неолита от Бохарицата произлезли 5 версии, всяка от които тръгнала по свой собствен път:
1. Бохарица в Азия на Хоровия внук Иджик (от дъщерята на Хор Лизианаса ІІ), създателя на империята Хон, на неговия син Бурджан, и на техните потомци от прославения жреческо-кански род Дуло.
2. Бохарица в Тракия на Хоровия верен другар Харопс, сина му Еагър, внука му Орфей, пазена сетне от жреческото племе Беси – кръвни потомци на бога.
3. Бохарица в Либия, поддържана от Хоровия правнук Данай (от дъщерята на Хор Ливия и нейния син Бел) и наследниците му, последна от които била фараонката Бастет, живяла през VІІІ в. пр.Хр.
4. Бохарица в Египет при Хоровия правнук Египт (също от дъщерята на Хор Ливия и нейния син Бел) и потомците му. Преди и в началото на Христовата епоха тя се пазела в храмовете на гр. Александрия и обслужва бохаирския езически култ, преминал в бохаирска литургия. Между ІІ и ІV в. от тази Бохарица се породило Коптското писмо.
5. Бохарица в гр. Тир, унаследена от Хоровия внук Агенор (от споменатата му дъщеря Ливия). Синът на Агенор - Кадъм - я пренесъл в гр. Тива, Беотия; другият му син Тасос – на о. Тасос; третият син Киликс – в страната си Киликия; а най-малкият Финикс, който заел бащиния трон в гр. Тир – я поддържал в държавата си Финикия.
Потомци на Финикс, изселили се от Тир в Картаген, а оттам в Италия под името Тирсени/Етруски, отнесли и ползвали в новата си земя етруския вариант на Бохарицата. Архаичната Латиница е съставена през VІІ в. пр.Хр. от 21 етруски букви, към които с времето били добавени 5 други.
В науката е възприето мнението, но неокончателно, при отворена дискусия, че гръцката версия, оповестявана като финикийско писмо, донесено в Елада от Кадъм (без да се уточнява, че той е правнук на Хор), стои в основата на няколко писмености: Латиница (VІІ в. пр.Хр.), Коптско писмо (ІІІ в.) и българска Кирилица (ІХ в.).
Както се уверихме от посочените 5 версии на Бохарицата, Кадъмовият (гръцки) вариант не е прототипен за останалите, а се е развил успоредно и отделно от тях. Това личи впрочем само от елементарното сравнение на графиките на буквите им: известен състав от еднакви букви, поради произход от единен източник (Бохарицата), но и наличие на голям брой коренно отличаващи се букви. СЪЗДАТЕЛИТЕ НА АЗБУКАТА
Да изброим създателите на азбуката:
1. Орфей.
2. Лин.
3. Музей.
4. Аристей.
5. Кадъм.
6. Паламед.
От тези създатели на азбуката на първо място е Орфей. Гениалният му принос е дал тласък на една колосална идея. Сам Орфей е написал в Египет: „КОГАТО В ЕГИПЕТ СЪЗДАВАХ СВЕЩЕНОТО СЛОВО“. В началото той е бил единствен, а след това един по един е привлякъл горните поети.Орфей е започнал да създава азбуката в Египет, след това във Финикия, а след това и най-вече в Родопите. Като заровено зърно
в добра почва Орфей е дал възможност писмеността да поникне, да кълни, да вретени и да узрее като златен клас. РОДОПИТЕ СТАВАТ РОДИНА НА ТАЗИ ТЪЙ ДРЕВНА АЗБУКА.
Създаването на азбуката е революционно дело – това е всемайка на човешката памет. Забравата върви и мете спомените, а азбуката върви след човека и го възкресява. Словото е божествено и носи „седемлъчащите зони“. От всяко истинско слово говори Бог.
„Всичко е числото 7“ – изрича Орфей и го повтаря Питагор.
Ето кратки щрихи за създателите на Азбуката.
1. Орфей Родопееца – Канос. Той създава азбуката през XIII
в.пр.н.е. Изготвя я в Родопите – в светилището на Дионис. Дарява
я на Гърция, за да се разклони в цяла Европа.
2. Лин. Изписан в Каменния надпис от село Гела. По-голям
брат на Орфей и негов учител по музика. Затова Орфей изписва
името на Лин. На Чернатица, между селата Ситово и Бойково е
имало селище на име Лин.
3. Музей. Това е най-добрият ученик по музика на Орфей.
Останала е легенда, че след смъртта на Орфей лирата на Орфей
се е полагала на Музей. И Лин, и Музей са знаели финикийската
азбука. Към Музей са се обръщали с думите „Дивни Певецо!“.
4. Аристей. Този певец-трак е откривател на пчеларството.
И той е познавал финикийската азбука. Бил е зет на Кадъм. За-
виждал на Орфей и причинил смъртта на Евридика – подгонена
от него през родопските ливади тя стъпила връз люта змия. За
наказание Аристей погинал от собствените си пчели.
5. Кадъм. Дядо по майчина линия на Дионис. Аристей е зет на
Кадъм. Кой дядо няма да види чедото и внучето си. А те са в Ро-
допите. Затова името на Кадъм е записано на Каменния надпис от
село Гела – благодарност за пренасянето на финикийските букви.
Кадъм е по-малък брат на сестра си Европа. И Европа е дошла
през морето като се заселва малко по-наизток от Родопа (край
река Марица). Тя дава име на първото географско обозначение
на думата Европа. По поръка на баща си, Кадъм е търсел сестра
си. Но тя е избягала при тракийския цар Финей. Той я дарява със
земя в района между Марица и Странджа. Тук Европа живее в
свои владения и вече не се завръща във Финикия. Понеже краят
на Тракия е Финикия, навярно Европа бяга към корена си. Цяло
родово гнездо има в Родопите от клона на Кадъм. Взаимното та-
чене между Орфей, Дионис и Кадъм е било голямо. Тъкмо това
е породило завист у зета на Кадъм – Аристей. 6. Паламед. В гръцките извори за раждането на писмеността
също са упоменати имената на Орфей, Музей, Лин и към тях е
прибавен и Паламед. Мнозина смятат Паламед за грък, но той е
от Финикия и навярно той е единственият кореняк- финикиец. Той
живее след смъртта на Орфей и предава на гърците 16 букви от
азбуката. Другите гръцки букви са прибавени по-късно.
На името на Паламед има драма от Софокъл. Но кой е Пала-
мед?
Той е финикиец. По време на Троянската война е бил жив и
незнайно защо застава на страната на гърците. Заедно с ахейците
воюва пред стените на Троя. Бил храбър и ахейците го обичали.
Но Одисей дълбоко го мразел и търсил повод да го убие. Това
станало така.
Одисей затаил омраза към Паламед задето Паламед разкрил
някои от хитрините на Одисей. За да си отмъсти, Одисей взел
торба със злато (плячка от Троя) и я заровил в земята, където
била палатката на Паламед. След това Одисей публично обвинил
Паламед, че се е продал на троянците и че бил подкупен от тях.
Завел ахейците на мястото, където сам закопал златото, разкопал
земята и в гнева си всички ахейци убили Паламед с камъни. Така
загива Паламед.
Онези учени, които пишат, че в основата на кирилицата лежи
гръцката писменност, се лъжат. По времето на Орфей още няма
гръцка писменност, за да я ползват. Вярно е обратното – Орфей
помага на Гърция да си има свое писмо. Затова в Гърция високо
тачат Орфей Родопееца. Ние не го тачим достатъчно. НИКОЛА ГИГОВ ОРФЕЙ и АЗБУКАТА ЧИЕ Е ПИСМОТО ЛИНЕАР Б?

Нагоре