Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2014 01:21 - РИЛСКИЯ ВРЪХ КАБУЛ
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 2250 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 28.01.2014 09:23


image    image                                                                                                    Кабул е бранител, „пазач” на известните Седем рилски езера от запад. Дори ако погледнем това място само външно, географски, ще видим, че Кабул закриля едно от най-красивите места на света. Това прави самия връх специален. Духовната гледна точка ни разкриват преданията и легендите. Всяка история, която ще разкажем, е едно стъпало, което ни приближава към върха. Всяко стъпало ще променя гледната ни точка. Докато накрая историите за Кабул не ни сродят с планината и ни направят повече българи.
Нека започнем изкачването си към върха от най-достъпното стъпало, затворено в речниците. В Българския тълковен речник с автор Асен Ботев е записано, че кабул е дума, която преминава от арабския в турския език и на български има следните значения: облог, бас, уговорка, съгласие, а кабуля е обяснено като търпя, понасям. В  речник на Н. Геров кабул е изяснено чрез два израза: „не чиня кабул, не кабуля” и „чиня, струвам кабулъ”. Първият е обяснен като не приемам, вторият – като приемам. Към това значение ни води тълкуването, дадено и в речника на редките, остарелите и диалектни думи в литературата ни от ХІХ и ХХ век на БАН. Там значението на кабул е струвам, ставам, съм кабул, съгласен съм, приемам, а кабулявам, кабуля – приемам, съгласявам. В турско-българския речник //кabul lii, i е изяснена като приемане, одобрение а Kabul etmek – като приемам, прием, съгласие. Всички тия значения разчитаме и у един от изследователите на Рила – Живко Радучев, който в своя „Географски речник на Рила” определя върха като „достъпен, гостоприемен, предлагащ добри пасища връх”. Макар и висок (2531 м), за разлика от съседните му върхове Отовишки, Калините, Харамията, Ташмандра (Баба Рада), които имат типично алпийски форми – скалисти, начупени, остри, назъбени, Кабул прилича по-скоро на родопски връх – мек, закръглен, тревист.На юг от Кабул е Отовишки рид, зад него – долините на Голямата и Малката Мокрица. В миналото тия места са наричани Голямото и Малкото Пазардере. Тук е бил един от най-големите пазари на добитък от Беломорието до Тракия. Ако някой стопанин е искал да купи ново стадо, идвал тук, договарял условията със стария му собственик, двамата си стискали ръцете и казвали „кабул” – съгласен.                                                        Нека направим следващата крачка към Кабул. Тя е в странна посока – към Азия. В началото на тоя път е Мадарският конник. Преди всичко Мадара е място светилище. Там са открити следи от древно тракийско светилище – нимфеум, тангристко светилище (капище), а след ІХ век под конника се съгражда манастирски комплекс. Самото изображение на релефа се определя като прабългарско. Според някои изследователи конникът от Мадара държи в ръцете си ритуална чаша от череп – символ на канската власт. Като оная, която познаваме добре от учебниците по българска история – чашата, която държи в ръцете си кан Крум. Това не е единствената чаша-череп в българската история. Подобна чаша по-късно е направена от черепа на Балдуин. От сребърна чаша-череп пиели мъжете, поканени на пир от цар Иван-Александър, както свидетелства един кръстоносец. У древните българи, пише Дориан Александров, е съществувал стар обичай да изработват от черепите на убитите си врагове, на своите герои, владетели, светци, духовни водачи, специални ритуални чаши, с които пиели при специални случаи. По-рано даже подобен обичай е засвидетелстван у траките.
В Тибет, Индия, Хималаите, ритуалната чаша от череп се нарича капала/габала – „глава, череп”.                                 doktora757.blog.bg/history/2009/12/21/ritualni-chashi-cherepi-pri-drevnite-bylgari.459319                                                         ТАЙНИЯ ЕЗИК на РИШИТЕ - ПРАДЖАПАТИ написали ИНДИЙСКИТЕ ВЕДИ,  Е САНДХЯ БХАДША                                                                                                                       Звукът „К” от езика Бхаджа, е символ за понятието Напрегнатост на Полето от мирогледа Балкхара – причина за всички промени.КХА — За философията: Творческата мощ е осъществена.

КХА — За физиката: Напрегнатостта на полето — К и възможностите — Х са изявени във физическото поле — А.
Всички промени в състоянието на физическата система са следствие от промяната на напрегнатостта на полето — К, а напрегнатостта се променя като следствие от промяната на съотношението (неравновесието) между тежненията на двете противоположности.
Всяка възможност от Закона може да се изяви само при определена напрегнатост на полето, в определена околна среда. В дадени граници на полевата напрегнатост могат да се осъществят много и различни възможности. Те си взаимодействат и създават първо физически системи, които се групират в спътникови общности. Така пространството се уплътнява и се създават и химическите системи — неорганичната материя, след нея органичната, биологичната и т.н. по пътя на еволюцията ДХАРМА.
Промяната, като следствие от ДХАРМА не само променя определени полета М с формите им Ш, но онези, чиято жизнеутвърждаваща напрегнатост е задмината при промяната от новата полева напрегнатост и е изостанала извън нея ще изчезнат. При промяната ще се осъществят нови възможности, чиято жизнеутвърждаваща напрегнатост е достигната и вече е в границите на новата напрегнатост на земното поле. Така изчезват и се появяват нови животински видове.

КХАБАЛ — Творческата мощ се е осъществила — КХА по време на кръговрата на Закона — БАЛ.

КХАБАЛА — Осъществени творческата мощ — КХА и кръговрата на Закона — БАЛА.

КХАБАЛА — Учение за тайните на Вселената предавано устно от учител на ученик. 
                                                                                                                                                     Еврейската кабала е създадена много по късно , тази дума е плагиат.                                                        budha2.blog.bg/drugi/2014/01/28/.1232600                                                                                                                            Самата дума „капище”, приета и в нашия език като място за жертвоприношения, се извежда също от санскритското „капала”. Подобни на Мадарския конник изображения – на конници с куче и животно подобно на лъв/барс, са били открити в Тибет, Индия, в Афганистан. В Тибет ги наричат „майдар”. Освен това в Тибет има планина, свещена за будистите, наричана Мардар. (Марияна Хруза) В Афганистан подобен паметник носи името Раг е Модар.
Мадарският конник е най-значимият паметник на българската култура. Съществува теза, че старите българи са били последователи на източния митраизъм – също разпространен из Тибет и Монголия. Така името на Мадара се свързва със слънчевия бог Митра. Според Пламен Цонев това води до изясняване на загадките около името на Тангра, който е изобразяван подобно на Митра с кинжал в едната ръка и човешки череп (капала) в другата. Това според него навежда и на въпроса: Дали малоазийската Кибела, тракийският град Кабиле и афганистанската столица Кабул (ние само добавяме и едноименния рилски връх) няма да намерят обяснение чрез „Капала” (Пламен Цонев).
Преди три години имах интересна среща. Говорехме за имената в Рила. Сред гостите ми се оказа и една жена. Не беше езиковедка, но проникваше зад топонимите с такава лекота и познаване, че си позволих да задам въпроса как би изтълкувала името на Кабул. След кратко съсредоточаване с поглед нагоре тя отговори: „Чаша”. Замълча мъничко, погледна отново нагоре и добави: „Чаша на знанието”.(д-р Кимчева) Чашата – ритуален предмет и у скитите, пада наистина отгоре – от небето... но засега нека я оставим. Ще се върнем към нея по-късно. Ето как през Азия се приближихме още малко към върха.
Ще продължим отново нагоре, тоя път чрез разказа на един местен жител. Една пролет, преди няколко години, няколко души поели към Седемте езера през връх Ташмандра и Кабул. Преминавайки под един снежен тунел на Кабулски поток, се натъкнали на изрисувана каменна плоча. На нея била издълбана квачка с пилета. На следващата година, когато снегът се стопил, разказвачът повел нагоре двама-трима иманяри. Но за добро или за зло, знакът не бил открит. В иманярството квачката с пилета играе особена роля. В народната ни астрономия този знак означава съзвездието Плеядите. То е наричано в миналото кокошка, власи, власци, стожа/е/ри. Някога по него „селяните разпознавали кое време е през нощта и кое през годината”. Плеядите изчезват от небето на Гергьовден и се появяват на Димитровден. Така те разделят годината на два сезона. Съзвездието било наричано още хайдуци, или хайдути, защото то било откраднало едно влахче – най-слабо светещата звезда, и били гонени от власите (така наричали и съзвездието Телец), които искали да си вземат назад влахчето.(Ковачев,193) Последното име на съзвездието – хайдуци – ни връща към върха Харамията и към... старобългарското шаманство. Връх Кабул, връх Харамията и Седемте рилски езера са част от старо и значимо в миналото култово средище. (Анчо Калоянов) Едрите звезди над върха и слънцегреенето над него, ниската облачност, липсата на мъгли са осигурявали отлични условия за шаманите звездобройци, изучаващи небето. Подобна роля – на обърнато небе, са играели нощем и спокойните води на вътрешния Близнак и на езерото Окото. Каменната плоча с квачката, водните огледала на езерата, имената на скалите Гарвано и Шаино, истории като тая за улов на елен чрез свирня (чист Орфеевски мотив), разказвана от един местен жител, са все шамански реалии. ....
Следващато иманярско предание ще ни изкачи по-високо. Край Кабул трябва да дирим голямо царско съкровище. Към него водят тунели, които са скрити под водите на едно от близките езера. В друго сведение също се говори за тунели и подземни пещери под Кабул. Според него, под върха има огромни зали – космическо-земна лаборатория. В нея светли същества работят за свързване на материалния свят с духовния. Това сведение влиза в диалог с беседите на Петър Дънов, в които за Рила се говори като врата към Агарта. Н. Рьорих ни съобщава, че Агарта е подземен град, намиращ се недалече от главния град на Тибет – Лхаса. Там, в подземните пространства на свещената планина Кун Лун, пълни с несметни богатства, работят за благото на човечеството „осемте безсмъртни”. Навсякъде в Азия, където Рьорих минавал, дочувал да се споменава за тайнствена страна или град, където са събрани мъдри хора, посветили мъдростта си в служба на човечеството. До тази страна се стигало по подземни коридори, а в приказните й пещери била събрана цялата мъдрост на света. Хората там владеели вътрешните си сили и знаели как да ги съединяват с космическите токове. Името на тая страна – невидима и недостъпна за обикновения човек, е Шамбала. Шамбала на санскритски се превежда като Калапа. По-горе стана дума, че едно от значенията на Кабул се свързва със санскритското капала – чаша, череп. Близостта на двете думи едва ли е случайна. Дали тогава несметните богатства под  Кабул, за които споменават иманярите, не са събраните знания и мъдрост в пещерите му. И това отново ме връща към другото значение на Кабул като чаша на знанието.
Съвременният човек е в ролята на библейския Мойсей. Той се изкачил в планината, за да получи десетте божи заповеди. Едва когато чул гласа от горящата къпина „Изуй обущата си. Мястото на което стоиш е свещено”, го разпознал като такова.
Свещените места са места на специфични енергии, чрез които земята получава енергия от Космоса. Това са места, които пречистват и зареждат човека. Един от най-добрите познавачи на планините у нас – Райчо Гънчев, пише: „Планинските била и върхове носят една друга енергийна особеност. Там, където различни енергийни полета и нива се пресичат, се осъществява връзката между земята и космоса. Тези свещени за древните места са ползвани за медитация и проникновения. Тяхната роля и днес смътно се долавя от посетилите ги, чрез успокоението и благоразположението, което придобива организмът им на това място”. В тоя цитат разпознаваме една изчистена и обеднена представа за Кабул, бледа отсенка от усещането за простор, спокойствие, хармония, полет на духа, които ни дава върхът, когато не се сърди. Говорейки конкретно за енергиите на Кабул, друг познавач смята, че върхът уравновесява мъжката и женската енергии в района на езерата и/или над цяла Рила. Това е друга гледна точка към онова, което разказахме по-горе – за посвещаването на младите овчари в мъже, обясняваща избора на мястото.
Извън населеното място свещените места най-често приемат формата на оброчища. Днес те са свързани с християнството, но в тях все още личи връзката им със старите езически (предхристиянски) светилища. Обикновено оброчищата се изграждат на високо място и имат няколко задължителни елемента – изворът, вековното дърво или група вековни дървета и камъкът. В литературата и в стария разговорен език като синоними на оброчище се използват курбанище, подкръс, запис, камик. Последното име идва от белязване на мястото с някакъв камък – по време на християнството с каменен кръст. Най-често оброчището е посветено на светец, който е покровител на дадена местност или по-голяма територия.
И една нечута досега легенда. Тя е свързана с кан Тервел. Владетелят получил вест от сваления византийски император. Той помолил Тервел да му помогне да се изкачи отново на трона си. По заръката на съвета на великите боили, Владетелят поел към Долната земя – така наричали някога Македония. Искал да се посъветва с чичо си Кубер. За по-бързо избрал по-пряк път – през една висока планина. Местните траки я наричали Майка на водите. Скоро попаднал в местност със седем езера. Водачите му разправяли, че тия езера са свещени. И че достъпът на хора край тях бил забранен. Когато хората се опитвали да проникнат до езерата, от близкия връх на запад от развихряла страхотна буря, която покривала и тях с мъгли и облаци. Канът бил чувал подобна легенда преди. Тя идвала от земята, която българите владеели преди да основат Велика България – една от техните прародини. От там те донесли със себе си малко неща – шепа пръст и свещения,камък, взети от планината на дедите им. Откъснал се от спомените си Тервел и поел към върха. Сам. На мръкване било. Скоро след това водачите и воините, които останали долу чули, как три гръма проехтели над върха. И три светкавици прорязали небето над него. На другият ден, когато Тервел слязъл при хората си, казал: „Тангра ми даде знак. На този връх ще донеса свещения камък на българския дух. 
Минали години, може би векове. Променили се хората, променил се и езикът им. Променило се и името на върха – от него изпаднала една буква. А камъкът? Камъкът поставен от кана може да се види там и днес.                     http://www.bg-tourinfo.com/ugltth195.htm                          image    



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 4906260
Постинги: 4188
Коментари: 1131
Гласове: 1493
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031