Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2014 18:42 - Историята на евреите е втъкана в ранните култури на Средния Изток.
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1119 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Около осемнадесет века преди появата на християнство­то някакво събитие станало причина Ефрат да промени кори­тото си и да заобиколи шумерския град Ур. Земята около града вече не можела да се напоява от обширната система от канали, нито пък търговските им кораби можели да достигнат до морето. Жителите се преместили във вътрешността и се заселили покрай бреговете на реката при Вавилон. Авраам от Стария Завет напуснал град Ур със семейството и робите си. Сред тях бил и неговият племенник Лот. Според староеврейските ръкописи те се заселили в Сирия (съкращение на Асирия), която нарекли Ханаан. Това име по-късно било дадено на цялата област на запад от река Йордан, включително и земята, която станала Палестина. Те водели номадски начин на живот заедно със своите животни и по едно време отпътували за Египет в търсене на храна по време на глад. Авраам бил силно впечатлен от онова, което видял в Египет, и отнесъл натрупа­ните знания за техните вярвания и обичаи в Ханаан. Той станал заможен и влиятелен човек и използвал стотиците си въоръжени роби, за да подкрепя различни фракции във вой­ните между Ханаанските общности.

На преклонна възраст на Авраам му се родили двама сина от две жени - Агар и Сара, и ги нарекли Исмаил и Исаак. Напълно е възможно, имайки предвид напредналата му възраст, те да са били заченати от по-млад мъж или мъже. Тогава Авраам въвел обрязването, което видял да прилагат в Египет. Идеята на Авраам била да наложи разграничение между последователите на неговия Бог и другите хора от Ханаан. Те почитали шумерския бог Ен-лил, който станал известен като Аллах или Ел. Първоначално той бил бог на Слънцето, макар и почти сигу­рно с извънземен произход, и те вероятно са мислели, че общуват с това същество чрез своите контактьори. След смъртта на Авраам, синът му Исаак застанал начело на се­мейството и имал двама сина - Исав и Яков. Семейството и неговите разклонения били все още номади, но богати по стандартите на онова време. Яков, продължава историята, станал баща на дванадесет сина и единият, когото нарекъл Йосиф, бил продаден от завистливите си братя на пътуващи търговци в пустинята. Те отвели Йосиф в Египет, където бил продаден в робство, но по-късно щял да стане любимец на фараона. Това може да звучи невероятно в началото, но по онова време в Египет управлявали бедуинските нашествени­ци, хиксосите или "царете овчари". Те били от същата раса като Йосиф - араби номади, и имали сходна култура. Йосиф бил назначен за главен министър и отговарял за продоволст­вието в Египет. Когато гладът довел десет от братята му в Египет, те отново се събрали. Йосиф бил известен като Израил, което означава "Ел (Бог) влиза в бой" и семейството му и техните потомци щели да бъдат наречени израилтяни.

Дванадесетте сина на Яков се разраснали в дванадесет племена. Така нареченият род на Йосиф роба, който станал главен министър, поел различен курс от другите. Израилтя-ните се заселили в област, наречена Гесем, в източната част на Долен Египет и през следващите четиристотин години или там някъде се превърнали в нация. Всичко вървяло добре за тях, докато царете овчари управлявали в Египет, но когато били отстранени след въстание, животът за израилтяните станал тежък. Те били обезоръжени и принудени да работят като роби. Египтяните заповядали всички мъжки чеда на израилтяните да бъдат убивани и замисълът бил в скоро време израилтянският народ да престане да съществува.

Към XIII в. пр. Хр. се родил мъжът, познат като Мойсей, който според преданията бил отгледан от дъщерята на фара­она, след като го намерили да плава в кошница из камъша. Историята разказва, че той убил един египтянин заради лошо­то му отношение към някакъв израилтянин и избягал в Синайската пустиня. Там той научил повече за Аллах - Авраамовия Бог, и имал както изглежда неразбираеми ясновидски преживявания и общувания. За него това трябва да е бил Бог, а не просто някакво непревъплътено същество. Или това, или с него се свързали извънземни, или бил подложен на някакъв вид внушения. Някои от описанията в Библията, отнасящи се до този Мойсеев бог, определено биха могли да се оприличат с космически кораб. Заслужава си да се отбележи и че извън­земните технологии са в състояние да проектират триизмерни изображения, които наричаме холограми и които приличат на "видения". Не е необходимо да се вижда корабът, когато това става, а за извънземните не било трудно да извършат такива "чудеса" като запалване на храст. Както и да е, каквото и да се е случило на Мойсей, неговите преживявания го накарали да отхвърли египетската троица от богове - Озирис, Изида и Хор, и да се върне към Аллах или Ел, "Единственият Бог". Интересното е, че Мойсей със сигурност е посещавал мистич­на школа на Братството в Египет, като се имат предвид връзките му с царския двор, а те пропагандирали идеята за един Бог поне от времето на Ехнатон. По време на предава­нето на информация от по-висшите нива на съществуване ми беше обърнато внимание, че не трябва да подценяваме позна­ването на хипнозата и наркотиците, контролиращи ума, с които са разполагали в мистичните школи по онова време.

След смъртта на фараона Мойсей се върнал в Египет, където разказал на израилтяните, че Аллах му се явил в пусти­нята. Богът бил казал, че те са неговият избран народ. Освен това, продължил той, Аллах искал израилтяните да го познават като Yhh, което се произнасяло "Яхве", а по-късно станало Йехова. Това означава "Дъждовен облак". От този момент на­татък всички израилтянски контактьори се смятали за провод­ници на бога Йехова, а обещанията, които им давали техните източници, се смятали за обещания на техния бог.

Същото явление се наблюдавало и при други народи из целия свят и по този начин възникнали много от митовете за бога. Както се казва в Евангелието на Лука: "Както [Бог] възвести през устата на Своите свети от века пророци (кон­тактьори)." Когато се вгледате във връзката, която се предполага, че Мойсей е осъществил с Йехова в планината Синай, можете да я свържете със съобщенията от планината Олимп, които гърците твърдели, че са получавали от своя бог Зевс. Едни и същи теми присъстват във всички тях.

Мойсей разказал на новия фараон за получените посла­ния и помолил за разрешение да изведе израилтяните от Египет до земята на Авраам в Ханаан, "обещаната земя", за която "Бог" му бил съобщил. В крайна сметка фараонът дал съгласието си и започнало великото изселване на евреите от Египет. Те взели със себе си мумията на Йосиф и прекосили Червено море по пясъчен насип, който по-късно Наполеон I щял също да използва. Говори се, че по време на това пътуване Мойсей получил от "Бога" законите на своето племе, познати като Десетте божи заповеди с всички онези "Ти не трябва" и други подобни. Може би той е бил канал за предаването им или може би просто си е мислел, че ги предава, защото подобни закони могат да се открият и в други райони на Средния Изток. А може да се е срещнал и с обитателите на някой космически кораб. Както се казва в библейското описа­ние:

На третия ден, утринта, имаше гръмове и светкавици, и гъст облак над планината (Синайската) и много силен тръбен глас; [Много често пристигането на Йехова се оповестявало от звука на тръби.] и целият народ, който беше в стана, затрепери.

И изведе Мойсей народа от стана да посрещне Госпо­да, и се спряха при полите на планината.

А планината Синай беше цяла в дим, защото Господ бе слязъл върху нея в огън; и се издигаше от нея дим като дим от пещ, и цялата планина силно се тресеше.

Втора книга Моисеева, Изход, Глава 19:16-18

Представете си какво би било за древните или дори за съвременния човек да види космически кораб да се приземява на върха на планината и ще можете да разберете какво веро­ятно се е случило в Синайската планина. Жестокият, суров и кръвожаден Бог от Стария Завет би паснал на темата за крайно негативни извънземни, които се опитвали да контролират земните жители чрез страха и заблудата. Изход се продължава:

18. Целият народ чуваше гръмовете и тръбния глас и гледаше пламъка и планината, която се димеше; като видя това, целият народ отстъпи и стоеше надалеч.

И казаха на Моисея: говори ти с нас, и ние ще слушаме, но да не говори с нас Бог, за да не умрем.

И каза Моисей на народа: не бойте се; Бог дойде (при вас), за да ви изпита и за да бъде страхът от Него пред лицето ви, та да не грешите.

21. И целият народ стоеше надалеч, а Моисей влезе в мрака, дето беше Бог.

Втора книга Моисеева, Изход, Глава 20:18-21

Това непрекъснато споменаване на облак във връзка с появяванията на Йехова е интересно, като се има предвид, че името му означава "дъждовен облак". Да се произвеждат облаци не е проблем за технологиите на извънземните. Всъщ­ност съвременните елитни учени на Братството разполагат с технология за манипулиране на времето, поне върху малка площ. Не се съмнявам, че нещо е станало в Синай, но не съм убеден, че Мойсей е получил всичките "Ти не трябва" в онзи момент. По-вероятно е цялата история със заповедите да е мит и законите на израилтяните изобщо да не са дошли чрез Мойсей в планината. Има много подобни истории, споделяни от различните цивилизации, и всяка твърди, че тя ги е сътво­рила, докато всичко, което са направили, е да сменят имената на участниците. Религиозните догми и церемонии на израил­тяните били естествено повлияни от египтяните, както би могло да се очаква, при положение че всички те са били отгледани в тази страна. Между другото, по време на пътува­нето израилтяните изпитвали глад и жажда, очевидно докато преминавали през пустинните земи. Според разказите на по­мощ им се притекла манна небесна. Виждал съм да я изобра­зяват като хляб, падащ от небето. Всъщност манната е лепкаво вещество, произвеждано от някакъв пустинен храст.

Когато достигнали до "обещаната земя" на Ханаан, ста­нало ясно, че има какво още да се желае от информацията, предадена на Мойсей от някакъв си източник. Или това, или но някаква причина неговата свръзка му давала неточна ин­формация. Те се натъкнали на добре въоръжени хора в обгра­дени със стени градове, които се противопоставяли на нас­тъплението им. Мойсей ги бил накарал да повярват, че обе­щаната земя е свободна и чака единствено тях. Той загубил популярността си и израилтяните се скитали из пустинята още четиридесет години, преди да се превърнат в жестоки варвари войни. Мойсей издъхнал и властта поел един войн, Иешуа. Опозицията в обещаната земя била все още прекалено силна за тях, но под водачеството на Иешуа те изгонили арабските овчари от огромна област. Тя щяла да бъде наречена Палес­тина и тук те се установили като земеделци, всяко племе управлявано от шейх. Те все още водели много примитивен начин на живот. Притежавали единствено каменни оръдия на Фуда и принасяли животни в жертва на Йехова, с когото медиумите все още се свързвали, който все още имал после­дователи и се проявявал по начини, които навеждат на мисълта за участие на извънземни. Йехова винаги изисквал живо­тински жертвоприношения и той или те явно били доста неприятно творение под контрола на Луциферното съзнание. Страшно е да се помисли за обрязване с остър камък, но точно това е ставало. Истинска варварщина.

Имало случаи, в които някои израилтяни се отклонявали от инструкциите на Йехова и почитали Ваал - Бел, синът на бога на Месопотамия. С течение на времето атрибутите, при­писвани на Йехова и Ваал, започнали да се сливат. Около 1150 г. пр. Хр. на сцената излязъл пророкът (контактьорът) Са­муил. Сега израилтяните били под властта на филистимляните и Самуил бил окрилен от желание за свобода. Саул станал цар против волята на Самуил, а освен това завзел поста му на върховен жрец. Саул превърнал племето на Юда в доминира­ща сила на израилтяните, като разбил филистимляните и осигурил независимост. Саул имал голям съперник в лицето на Давид и за да избегне гнева на Саул, Давид отишъл в пустинята на Юдея и водил там живот на престъпник, убиец и разбойник. Давид и бандата му изклали мъже, жени и деца. Мнозина били насечени или изгорени живи. Той винаги се съветвал с Йехова, преди да тръгне да краде и убива и винаги получавал разрешение. Виждате как всяко клане може да бъде оправдано в името на един бог, когато сте канал за същество с ниска вибрация или собствените ви мисли ви въвеждат в заблуждение. Такава е историята на религията.

Давид станал цар, когато той и бандитите му обединили сили с филистимляните и завладели Юдея. После той напад­нал и разбил филистимляните, завземайки в хода на битките Йерусалим. След тази победа от думата филистимлянин про­излязла Палестина. Войските на Давид не знаели милост, като често изгаряли и насичали жертвите си. Неговата агресия и жажда за власт подхранили експанзията на империята му към Ханаан, останалата част от Сирия и северна Арабия. Той и израилтяните сега контролирали един регион от Ефрат до Червено море. Така се родила еврейската империя под конт­рола на рода на Юда. Това е периодът до 101 г. пр. Хр. Както отбелязва Артър Финдли в своята забележителна книга "Проклятието на невежеството", чак до началото на нашия век хората във Великобритания са били глобявани и хвърляни в затвора затова, че са се осмелявали да критикуват Давид и други герои от Стария Завет, които се считали за проводници на Божията справедливост.

След Давид на власт дошъл синът му Соломон, "мъдър" човек според легендата. А всъщност, той не зачитал човешкия живот повече от Давид. На първо място, за да стане цар, той убил брат си, законния наследник според техните закони. След като станал съветник на фараона Шешонк I и се оженил за дъщеря му, Соломон станал важен член на Братството. Докато бил в Египет той бил посветен в Братството в Ел Амарна и когато се върнал в Йерусалим, построил прочутия храм на Йехова, за който се водят битки още от онова време. Това бил храм на Братството и според масонската легенда Соломон поканил египетските занаятчийски гилдии на Братството, пред­шествениците на масоните, да помогнат при построяването му. Много масони са накарани да вярват, че началото на тяхната организация е поставено с изграждането на Соломоновия храм и това е добавено към мита, че масонството е свързано с Библията, Светата земя и е в служба на "Великия архитект на вселената" - Бога. На практика неговият произход датира далеч преди времето на Соломон, а що се отнася до елитните му членове, то се подчинява на напълно различен господар. Както казва Албърт Пайк - Великият командир на Върховния съвет на масоните в Америка, през 70-те години на XIX век:

"Всички посветени във висшите степени на масонската религия трябва да я отстояват, следвайки неопетнената доктрина на Луцифер."

Те обаче не казват това на нисшите посветени, докато не се съгласят да се предадат чрез обвързваща клетва във власт­та на техния почитан господар, на когото според "Енциклопе­дия на масонството" на Маки трябва да се подчиняват и това е първостепенно задължение на всеки масон.

Тайното Братство на Вавилон и Египет, както и неговото отрицателно инфилтриране бързо се разширявали. То вече се било разпространило и из други части на Средния Изток, а един от неговите най-известни популяризатори бил царят-бог на Ханаан Мелхиседек. Неговите свещеници носели просло­вутия символ на Братството - престилката, и я съчетавали с друг символ на Братството - агнето, като правели своите престилки от агнешка кожа. Масоните все още продължават тази традиция. Братството е изключително силно и активно и в Израел, а съвременната еврейска култура като цяло с ней­ното мистично изражение - Кабала, също отразява класичес­ките принципи на обществата на Братството. Това не означа­ва, че Кабала е негативна. Тя е просто езотерично познание, което може да се използва за добро или за зло. Кабала е още едно изражение на духовното познание, което води началото си от Атлантида и отвъд нея и от което са произлезли всички религии. Орденът на Мелхиседек е кабалистичен и подкрепя философията за едно световно правителство, каквато е целта на отрицателното движение в Братството.

Храмът на Соломон не бил нищо повече от кланица с непресекващ поток от животни, пренасяни всекидневно в жер­тва, за да се задоволят доловените желания на Йехова. В това клане върховният жрец и армия от 30 000 "второстепенни" свещеници били подпомагани от пожертвованията на хората. Техните занимания нямали нищо общо с духовността. Те не били нищо повече от работници в кланица. Свещениците, които сега вземали връх в религията над медиумите и контактьорите като утвърден източник на волята на Йехова, обявили, че техният бог предпочита жертвоприношения с животни, отколкото с посеви и растения. Защото виждате ли, посевите трябвало да бъдат изгаряни като част от жертвоприношение­то, докато животните трябвало само да се убият, а после свещениците имали право да ядат закланите животни или да ги продават. Същият манталитет бил все още жив през XVII век, когато бил планиран първият фар. Английското сдруже­ние на лоцманите било основано от Хенри VIII за членовете на това сдружение и тяхно задължение било да се молят за душите на изгубените в морето. В замяна им било дадено правото да разполагат с всичко, спасено от корабите, разбили се край английския бряг. Когато бил предложен фарът на Едисон, Сдружението на лоцманите се противопоставило, защото знаели, че колкото по-малко са корабокрушенията, толкова по-малко спасено имущество ще има за тях.

При управлението на Соломон египетските и финикийс­ките вярвания били абсорбирани в почитания от израилтяните Йехова и истини, полуистини, митове и лъжи започнали да се преливат с течение на вековете. Когато той умрял, Юдейската империя отслабнала и другите израилтянски племена въста­нали. Появили се две ясно разграничени групи - израилтяните на север, включително Самария и Галилея, и онези в северна Юдея, които били наречени евреи. Почитането на Ваал отново било възстановено и било противопоставено на почитането на Йехова, но пророците Илия и Елисей с по-голям успех_се погрижили богослужението на Ваал да се преустанови и Йе­хова да стане върховен бог. Жените били третирани по ужасен начин. Те били продавани и купувани, а когато мъжът им починел, те ставали част от неговото имение точно като добитъка и земята. Кръвосмешението било често срещано и децата били продавани, малтретирани и принасяни в жертва; ширело се робството.

Народът на Израел вярвал, че е богоизбран народ, който ще наследи Земята, но един овчар на име Амос обявил, че се е свързал с Йехова (Господа) и той му казал, че тяхното царство ще им бъде отнето. И още по-лошо, Йехова щял да поведе агресорите, защото "избраният народ" не зачитал ин­струкциите му. Амос бил прав: през 745 г. пр. Хр. избухнала гражданска война и асирийците се възползвали, за да завла­деят земите на Израел. Десетте северни племена започнали да се разпадат; процес, който вавилонци, перси, гърци и римляни щели да довършат. Амос, Осия и други пророци отклонили хората от вярата в един националистичен бог и отслабили властта на свещениците. Те предпочитали да пропагандират един по-хрисим Бог на състраданието и справедливостта, който говорел от името на всички хора, а не само от името на израилтяните.

Асирийците нападнали Самария, а по-късно и Юдея, която по това време била напътствана от пророка Исаия. Той се оказал мъдър и предвидлив човек и очевидно предавал информация от по-висше ниво на съзнание, отколкото някои от другите пророци. Но след смъртта му старият възглед за Йехова се завърнал с човешките и животински жертвоприно­шения, а свещениците възстановили властта си. Други проро­ци като Йеремия предупреждавали за последствията. Той предсказал разрушаването на Йерусалим и храма (кланицата), построен от Соломон. Предсказанията на Йеремия били пот­върдени, когато халдейците, начело с Навуходоносор атакува­ли и разбили народа на Юдея, евреите. Към 586 г. пр. Хр. Юда вече го нямало, а Йерусалим бил в развалини. Евреите били разпръснати из Халдея, както се било случило по-рано с израилтяните. Те усвоили обичаите и вярванията на народите от Месопотамия и мнозина насочили молитвите си от Йехова към Ваал. Изгнаниците наследили халдейската идея за почив­ка на седмия ден, сабат, и на свой ред поставили началото на традицията да се посещават църкви или синагоги, за да се чуят писанията на пророците. Както бе отбелязано по-рано, когато били освободени от персите, те отнесли месопотамските оби­чаи и вярвания в Самария и Юдея, както и някои святи реликви, включително златните свещници, които Навуходоно­сор бил отнел от тях.

Сега очаквали да се появи Месията и да ги поведе към истинската им съдба, макар че много евреи останали във Вавилон и в други области и не избрали да се завърнат в обещаната земя. Между другото днешните евреи проследяват своето родословие от Авраам и времената, които разглежда­ме. Днес повечето от евреите са ашкенази (източноевропейски евреи), които, както твърди Артър Коестлър, са произлезли от някакво турско племе, което през VIII в. приело друга вяра като алтернатива пред принудителното приемане на исляма или християнството (вж. "Тринадесетото племе"). Сефардите, от друга страна, които генетично са произлезли от библейс­ките евреи, днес са малцинство. Идеята за Месията дошла от персите и оттам или от Египет те усвоили вярата в преражда­нето на физическото тяло и милионите години справедливост. Палестина се управлявала от персите, но на евреите било разрешено да построят наново храма в Йерусалим и да имат своя религиозна йерархия, контролирана от еврейския народ. Влиянието на Вавилон върху еврейската мисъл и вяра продъл­жавало да се засилва. Под водачеството на двама мъже -Ездра и Неемия, еврейското общество станало малко по-ци­вилизовано. И двамата били силно повлияни от престоя си във Вавилон, където чули халдейските разкази за Вавилонска­та кула, Потопа и Ной. Ездра пренаписал "Книга на закона", която била унищожена, когато храмът бил обран, а законите, които той казва, че са дадени на Мойсей, не били нищо повече от вярванията, които Ездра събрал във Вавилон, подобно на сабат и идеята, че Създателя почивал на седмия ден.

Еврейското влияние се разраснало из целия Среден Из­ток, а в много райони броят на евреите се умножил. Гърците им дали името ибрим, което означава "хора от другата стра­на" (на Средиземно море). Някои от еврейските текстове били преведени на гръцки. Евреите станали търговци, оценители, лихвари и съдържатели на заложни къщи, занимавали се преди всичко с покупко-продажба, а не с производство. Алек­сандър Велики, човек с манталитет, сходен до този на Давид, поел властта над Македонската империя от баща си и завла­дял Египет и земята, която познаваме като Палестина. След смъртта на Александър един от неговите генерали - Птолемей I, взел властта над Йерусалим. Това не било трудно, защото провел атаката си на сабат, а евреите отказали да се бият на своя свят ден. Гръцкото влияние над населението на Йерусалим се засилило и между еленизираните (повлияни от гърците) евреи и онези, които искали да запазят предишното положение и Йехова, се разразил диспут. Избухнал конфликт и това дало възможност на сирийския владетел Антиох IV да завземе властта в Йерусалим. Разглеждайки хронологически тези постоянни кръвопролития, не можем да не открием иро­ния във факта, че Йерусалим се превежда като "град на мира". Антиох се опитал да наложи насила гръцките езически обичаи на вярващите в Йехова и настоял те да почитат един бог на име Йов. След оказана съпротива от страна на поддръжници­те на Йехова последвала поголовна сеч.

Темата за постоянния конфликт може да бъде проследена през цялата човешка история. Луциферното съзнание и чо­вешкото изражение на това съзнание не се интересуват каква е причината за конфликта. Чувство за религиозно или расово превъзходство, алчност, жажда за власт - всичко върши ра­бота. Когато им изнася, те ще подкрепят дадена нация и ще я доведат до унищожение, когато стане неудобна. Всичко, което искат, е да се произвежда огромно количество отрицателна енергия, която да служи на господаря Луцифер, и човечество­то да остане дотолкова разединено, изпълнено със страх и притискано от всекидневието, че на хората да не им остава достатъчно време да мислят кои са и какво всъщност става. Няма да се впускам в повече подробности в останалата част от кратката ни история на човечеството, с изключение на местата, където чувствам, че е необходимо да се наблегне на този момент. Но в следващите страници не забравяйте, че конфликтът и разделението са цели на нехармоничното съз­нание и че всичко, което ги причинява, обслужва неговите цели. Често този процес ще се стимулира чрез директна атака върху човешкия разум от страна на Луциферното съзнание, което манипулира отрицателните човешки емоции на егото, алчността и желанието за власт. Не е нужно да засегнете много хора, за да се започне война, като се има предвид, че в повечето случаи от човешката история решението на един крал, крали­ца или диктатор може да предопредели съдбата на милиони, които нямат желание да се бият. И вие само трябва да въздействате върху начина на мислене на едната страна, защото веднъж като атакуват те, другата страна ще трябва да се защити и войната вече е започнала. Можете да започнете война, като засегнете разума на един човек и ако той или тя се случи превъплъщение на Луциферното съзнание, всичко се превръща в детска игра. В своето многообразие отрицателно настроените тайни общества на Братството са играли важна роля в изкуственото пораждане на конфликти, като са дърпали конците зад сцената и винаги когато е било възможно, са обличали своите членове и последователи във власт. Тъй като Братството има изключително много степени на посвещение, една степен може да манипулира по-долните нива, които си нямат представа за дневния ред, следван от техните "начал­ници". Това се отнася в голяма степен за днешните политици. По този начин хората могат да спомогнат за възникването на конфликт, макар и да нямат такова желание. Да речем, че на член на Братството е съобщено за план на народа А да атакува народа Б или да го подкопае по някакъв начин. Този член може да бъде убеден да предупреди лидерите на народа Б за става­щото. Членът би направил това, воден от най-добри намере­ния. Но той няма да знае, че друг член от различен клон на Братството казва на народ А абсолютно същото за народ Б. Тези членове на Братството ще вярват, че постъпват правил­но, но няма да знаят, че са използвани за пораждането на конфликт, който иначе не би възникнал. При наличието на организации, основаващи се на тайната и степените на посве­щение, за които нисшите рангове не знаят нищо, много малко на брой хора могат да контролират останалата част от насе­лението, повечето от които биха могли да са прекрасни чо­вешки същества, които не искат да наранят никого. Така е и при Братството. Може да звучи прекалено опростено, а често тези неща са по-сложни, но основните теми за манипулиране­то, агентите провокатори и тайните убийци на Братството, планирани да подклаждат конфликти, са скрити зад повечето ужасяващи събития, поразили човешката история.                                                 Бунтът на роботите I/III Дейвид Айк         



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5457812
Постинги: 4191
Коментари: 1142
Гласове: 1513
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930