Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2014 19:54 - Траките произлизат от Египетския клон на Бялото Братство
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1244 Коментари: 0 Гласове:
0



 Траките са били посветени в херметизма на Египет. Познавали са астрологията. Имали са писменост, но са предпочитали да правят посланията си със зодиакални знаци по символиката на Хермес, а не с текст. Хермес е велик Посветен, който възстановява много науки, забравени след потопа. Той е създател на картите Таро. Таро представлява ключ за всички тайни на Вселената.
Трети Аркан, наречен още Императрицата Изида, има корона с 12 звезди. Те съответствуват на 12-те тела на човека, всяко от които е свързано с един от 12-те зодиакални знака. Човек, поради слизане в материята сега притежава само 6 тела и обвивки: физическо, етерно, астрално, две умствени и причинно. В бъдеще телата ще достигнат до 12 и сетивата ще станат 12 на брой. На изображението Изида е седнала в Слънцето - символ на творческата сила и Духа, а Луната, символ на плодородието и материята е в краката и`, защото материята е подчинена на Духа. В едната си ръка държи жезъл с кълбо – символ на власт върху земята, в другата държи орел – символ на Духа и Живота. Императрицата е изобразена с крила на орел.
От Учителя Петър Дънов е известно, че любимият ученик на Христос – Йоан Богослов е прероденият Хермес. Наистина, ако разгледаме видението на Апостол Йоан в гл. 12 на Откровението, намираме почти пълно съвпадение на бременната жена от видението на св. Йоан и Изида на Хермес от карти Таро, виждаме съвсем същата символика. Влад Пашов – виден ученик на Учителя Петър Дънов казва, че Таро - това е Библията в образи.
Откровение 12
1.“И голямо знамение се яви на небето, - жена, облечена със Слънцето, с Луната под нозете и` и на главата й корона от дванадесет звезди
2.Тя бе непразна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди.
3. И яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони.
4. И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото й щом роди.
5. И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното чадо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол...
7. И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели;
8. обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.
9.И свален биде големият змей, оная старовременна змия, която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него... И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там дето я хранят за време и времена и половин време, скрита от лицето на змея...
Бременната жена има няколко нива на тълкуване. Едното е за раждане на Слънцето и планетите последователно от Старото слънце Немезида. Второто е, че това са странстванията на човешката душа със своите 12 тела и 12 сетива, която е изправена пред изпитанията на промените. Третото е раждане на новата човешка раса.
Войната на небето става преди около 8000 години на небето – в астралния свят, в края на зодиакалния знак на траките Дракон (днес зодия Близнаци). Бялата раса слиза от Луната преди 14400 години, но другите по-изостанали раси са били задържани в астралния свят, докато бялата раса нарастне по численост, за да не бъде асимилирана от тях. Една част от другите раси не са искали да се въплатят на Земята. Тогава под водителството на Архангел Михаил всички те са прогонени на Земята – червеният змей е свален на Земята. Астралният свят е прочистен от Черната ложа.
По късно тези събития са митологизирани от християните като битката на свети Георги с Дракона. Драконът означава още начало на нов цикъл, голяма промяна, започваща с хаос. Когато промяната се извърши, хаосът се приключва и се казва че Драконът захапва опашката си, а животът се нормализира. От тракийския зодиак е произлязъл споменът и митът за свети Георги, който има отражение дори днес – Гергьовден е празник на Българската армия.
Траките произлизат от Египетския клон на Бялото Братство, който е построил пирамидите, затова техните зодиакални знаци се различават от Палестинския клон, осъществил Мисията на Христос и от Богомилския клон, който преминава през Персия, Арабия, Сирия и накрая достига до България.
Календарът на древните българи е базиран на 12-годишния цикъл на планетата Юпитер. Имената на съзвездията в древнобългарския календар са както следва, в съответствие с познатия ни Зодиак:
Мишка (Водолей), Вол (Риби), Барс (Овен), Заек (Телец), Дракон (Близнаци), Змия (Рак), Кон (Лъв), Маймуна (Дева), Овца (Везни), Петел (Скорпион), Куче (Стрелец), Свиня (Козирог).
Сидеричният цикъл на Слънцето около невидимото тъмно слънце Немезида или времето за пълна обиколка е 25920 години, обаче синодичният цикъл, при който Слънцето, Немезида и Сириус застават на една линия е по-малък - 25200 години. Затова, поради движение на Немезида около Сириус, времето за преминаване на един зодиакален знак е 2100 години.
Знаем от Учителя Петър Дънов, че Епохата на Водолей е започнала през 1914 г. Следователно Епохата на Риби е започнала 186 г. преди Христа, Епохата на Овен е започнала 2286 г. преди Христа, Епохата на Телец е започнала 4386 г. преди Христа и т.н.
Ако разглеждаме Слънчевата система откъм северния полюс, планетите обикалят около Слънцето в посока обратна на часовниковата стрелка. Погледнато от северния полюс на Немезида, Слънцето обикаля в обратна посока - по часовникова стрелка. Затова от 1914 г. след епоха на Риби не иде Овен, а започна епоха на Водолей. Движението на Слънчевата система около Немезида предизвиква прецесия на земната ос.
Епоха на Водолей - Мишка от 1914 след. Христа до 4014 г.
Епоха на Риби - Вол от 186 пр. Христа до 1914 г.
Епоха на Овен - Барс от 186 пр. Христа до 2286 г. пр. Хр.
Епоха на Телец - Заек от 2286 пр. Христа до 4386 г. пр. Хр.
Епоха на Близнаци - Дракон от 4386 пр. Христа до 6486 г. пр. Хр.
Епоха на Рак - Змия от 6486 пр. Христа до 8586 г. пр. Хр.
Епоха на Лъв - Кон от 8586 пр. Христа до 10686 г. пр. Хр.
Епоха на Дева - Маймуна от 10686 г. пр. Христа до 12786 г. пр. Хр.
Потопът е станал преди 14400 години по време на Дева, когато от умерените ширини на Южното полукълбо, Европа преминала на екватора. Тогава траките приемат лъва за символ на своя народ.
Траките са избрали за символ на Слънцето коня, като едно от най-бързите и благородни животни. Във всички изображения на конник с животни около него, се изпраща определено послание към потомците. Хор или Хорус е син на Озирис и Изида в Египетската религия, пренесен от траките в българските земи, се променя на Херос. По-късно от това име произлиза херой или на български език думата герой. Конникът представлява Бог Херос (Хорус), който управлява (язди) Слънцето, небесните простори и Земята. Хор е изобразяван от египтяните с глава на сокол. Херос е с човешка глава, но често над главата му се изобразява Петел (Скорпион).
По-късно гърците преименоват слънчевия Бог Херос на Бог Аполон. Вероятно траките да са свързвали името на Бог Херос с името на Хермес, когото обожествяват. Най-дългата планина на нашия полуостров – днешна Стара планина е наречена Хемус, което идва от Хермес-Хермус-Хемус и означава носът на Бог Херос. По-късно Хемус е преименуван на Бол-кан – Големият Кан. Подобен произход има и думата Великан – велик кан. По същия начин най-високият връх в света преди потопа Мусала се чете МусАллах - носът на Бога, защото е бил висок над 12 хиляди метра."Мусала" в езически храмове от Индия е обозначаван боздугана на Бога на гърма/на гръмотевиците/. Понеже тогава върхът е кръстен на ефектите,причинени от Бога на гърма-колко точно и логично е това заедин високопланински връх! При това положение имаме и готово Българско тълкувание на името,понеже древната индийска митология е пряк наследник на Българската,а повечето от индийските
езически богове са внесени там от древните Българи преди 3 или 4000 години.
От друга страна нямаме никакви сигурни податки,които да ни карат да мислим,че върхът е бил някога използван за молитви от мюсюлманите,така че старото му обяснение няма никаква стойност.Мусала – боздуган на бог Баларма.Нищо тюркско, нали? Тъй като името се е ползвало дълго преди да се родят тюрките.

Почти всички конници държат жезъл с кълбо отгоре – символ на неограничена земна и небесна власт. Фигурите във височина отгоре са свързани с Духовната област, а под конника – с Физическата реалност.
image
На горното тракийско изображение на конник се вижда ясно Мишка, захапала опашката на Глиган. Това очевидно означава момент на преход от Епоха на Водолей към Епоха на Козирог. Такова събитие е имало преди повече от 23 хиляди години. Но тогава бялата раса още не била слязла на Земята. Такъв преход предстои на човечеството отново след 2000 години, когато ще дойде VI раса и очевидно това изображение показва, че траките още тогава са предсказали и очаквали завръщане на Херос. По същият начин египтяните са предсказали завръщането на Озирис по наше време, както християните очакват II Пришествие на Христос, мюсюлманите очакват имам Махди, а евреите чакат техния Месия. Освен информация за вижданията на траките, тези изображения дават датировка на събития.
image
Трудно е да се разгадае това изображение, защото има много фигури. На рамото на Бог Херос стои Петел (Скорпион), който може да означава и войнствения Марс, управляващ Скорпион. В ръката си конникът държи жезъл с топка, а под краката на Коня е Змията, която е надвесена към Вол (Риби) или Юпитер (който управлява Риби до преди откриване на Нептун) на Физическо ниво. Времето на действие се развива в началото на Епоха на Риби. Змията още означава Луна, която е в краката на Конника, както във видението на св. Йоан. Има три човешки фигури. Двете музи стоят по-високо в Духовната област, първата държи арфа (музика), втората държи свитък (писменост), третата фигура долу е изображение на мъж с чук във Физическата област, към когото се движи конникът. Тези образи показват развитие на занаяти и създаване на висока култура.
image
Какво ни показва Мадарския конник?
За съжаление паметникът е силно ерозирал и някои от изображенията се губят.В тази снимка са оградени контурите на различни фигури, някои според въображението на автора. Така зад конника е маркирано изображение на костенурка, но то е под въпрос. Дали това не е изображение на Дракон, от който започва тракийската култура преди 8000 г.? Отново се вижда Петел (Скорпион) или управителя Марс, стоящ над главата му. Конникът, както винаги държи своя жезъл. Животните, които се виждат под него са Куче, Барс (Овен) и Змия (Рак). Конят се отдалечава от Кучето към голямата котка Барс. Между тях, обаче има разстояние. Барсът означава Епохата на Овен и е обърнат назад към Кучето, което стои по-високо от него. Барсът е захапал Змия (Рак, Луна). Епохата на Овен (Барс) отново е в гъстата материя Рак (Луна). Тече Епохата на Барс (Овен), която е била между 2286 г. пр. Христа до 186 г. преди пр. Христа. Кучето (символ на Стрелец, Юпитер) вероятно в този случай означава Сириус – Небесното куче, който по това време също се е намирал в Овен (Барс). Съвпад на Сириус със Слънцето може да има само в началото на Овен. Релефът показва този момент – съвпад на Слънцето със Сириус, при движение около Немезида. Отново има събитие, което също е свързано с преход между две Епохи, но изразено по друг начин.
Мадарският конник е изсечен в годините около 2300 г. преди Христа.
Допълнително доказателство за този факт е фронтът на построеното светилище под конника, (маркирано с червени плочи), насочен на югоизток, тъй като Слънцето по това време е изгрявало оттам. До преди 1600 години пр. Христа лицевата част на храма е била насочена към Слънчевия изгрев от югоизток. Време е историците да се коригират и да се премахнат заблуждаващите надписи, които датират изображението върху Мадарските скали от осми век по времето на Тервел. Само този факт доказва, че конникът е на повече от 3600 години.
image
Твърденията на някои историци, че конникът е изсечен по време на кан Тервел са твърде наивни. В следната рисунка от книга на Геза Фехер е скициран Мадарския конник и надписите около него, по време когато още са могли да се разчетат буквите. На скицата се виждат 5 различни надписа, правени по различно време, главно VII и VIII век. Много писачи са се упражнявали да оставят свои послания, както често се случва и в днешно време. Но те нямат никаква връзка с майстора на изображението. Посланието си авторът е записал в образ и не е имал никакво желание да изписва надпис                                                  



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5222295
Постинги: 4191
Коментари: 1139
Гласове: 1512
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031