Блогът на budha2 :: Черна и Бяла светлина

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.02.2014 18:14 - Черна и Бяла светлина

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1055 Коментари: 0 Гласове:

Радиестезията дава възможност да се проникне и в същността на електромагнетизма на светлината, която е поляризирана. Според проф. Тюрен, отделните цветове (основни и допълнителни) се намират между белия и черния цвят. Черната светлина е постоянна вълна с магнитен характер, проявяваща се на фона и заради земния магнетизъм. Тя има (±) заряд, но само в хоризонтална посока. Земна магнитна вълна e u има хоризонтална съставяща - Х (±), а няма вертикална компонента (В(О)). Ако върху черната светлина попадне бяла слънчева, която има само вертикална съставяща, с (±) заряди, но само във вертикален план -В(±), а хоризонталната й съставяща е Х(О), то тя се разлага на основни цветове (у), всеки от които е електромагнитна вълна със своя динамизъм, определен от зарядите в него и съставящ хоризонталните и вертикални компоненти на цветовете.Най-добре се наблюдава при дъждовната дъга. Бялата светлина е сбор от статични (характеристични) вълни, носени от черната (хоризонтална) светлина.Инфрачерният и Ултрабелият цвят са две страни на едно и също нещо и се срещат допират в безкрайността,това е концентрирана черна светлина.Заключение черната светлина служи за носител на бялата светлина.Последната е сбор от статичните вълни на 7-те основни цвята.С други думи всяка постоянна носеща вълна е черна светлина. Всяка електромагнитна съставяща вълна има или само (+), или само (-) заряди. Единствено зеленият цвят е електромагнитна вълна с два вида заряди -(±) едновременно. Единствено той съществува самостоятелно (доказана от Тюрен), чист е и не може да е допълнителен на никой друг от основните цветове - чисти или смесени. Основното е, че зеленият цвят се получава при разлагането на слънчевия лъч, попадайки върху Земята, и в зависимост от нейния магнетизъм се разлага на съставящите го цветове. Но точно в един миг, траещ 55 секунди, той е допирателен спрямо всяка точка от земната повърхност. Затова този лъч (електромагнитна вълна) има едновременно (+) и (-) заряди и има и хоризонтална, и вертикална съставяща. Точно тогава, при изгрев слънце и при залез, има 2 криви; когато попадне зеленият лъч върху Земята, става промяна на хлорофила и фотосинтезата в природата, т.е. смяна на поляритета, поддържащ "дишането"- взаимния обмен в цялата биосфера: през деня листата поглъщат въглерод С (+), а хората го издишат, но поглъщат кислород О(-), през нощта е обратно - листата изпускат СО2 (-), а хората - обратно.Знае се, че светлината съществува под формата на фотони (или светлинни кванти), притежаващи определена енергия. Хлорофилът поглъща най-добре светлинните лъчи с дължина на вълната l=600-700 nm (червени лъчи) и l=400-500 nm (виолетови лъчи). Затова виолетовите и червени лъчи имат най-голямо значение за фотосинтезата. (Земята е "топла" и "зелена" планета, а ДНК на всичко живо има спектър във видимата част от спектъра на електромагнитните вълни.При растенията хлорофилът, който се намира в хлоропластите заедно с други багрила, напр. каротиноиди, е включен във външната страна на тилакоидните мембрани. Стотици хлорофилни молекули и около 3 пъти по-малко каротиноиди са свързани помежду си в групи, наречени фотосистеми. Те възприемат фотоните на светлината, по-точно се възбуждат под въздействието на светлина с определена дължина на вълната.Когато светлинните кванти (на светлина с l = 700 nm) попаднат върху фотосистема I, хлорофилните молекули се възбуждат и от тях се избиват електрони. Част от тях се пренасят чрез верига от редокссистеми (принципно подобна на дихателната верига) обратно върху хлорофилните молекули от същата фотосистема I. При този пренос енергията на възбудените електрони се отделя постепенно и се осъществява синтез на АТФ-фотофосфорилиране, наречено циклично. Останалата част от електроните се пренася до НАДФ+ и участва в редукцията му.
Растенията винаги поглъщат само продукти с (+) заряди, а изхвърлят продукти с (-) заряди - въглерод и азот, които през нощта променят знака си с промяната на хлорофила. Причината е зеленият (чист) лъч, който е радиоактивен, трае 55 сек. и зарежда всичко живо радиоактивно и сменя електрическия знак на зарядите им. Вълната му е ултрапроникваща и причинява дезинтеграция, "поразява" живите същества - мълчаливи, неподвижни, вцепенени за цели 55 сек. Най-голямо е действието му при промяна на хлорофила в биосферата на Земята, от който ние зависим и съществуваме на Земята като "продукт" в резултат на еволюцията в нея и космическите влияния и полета, а не сме от друга планета в Космоса.Според Тюрен, светлината е електромагнитна вълна със спектър между черната и бялата светлина (фиг.9). Между черно и бяло има бяла светлина, която с радиоактивната си част влияе на магнита, радиоактивните тела, микробите и др. А вън от спектъра, също между черно и бяло, но минавайки през безкрайността, има черна светлина, която, обаче, не влияе върху магнита и радиоактивните тела. Белият, черният и 7-те основни цветове имат инфра- и ултра-вълни. Съществуват още инфрачерен и ултрачерен, инфрабял и ултрабял - те са радиоактивни, но не влияят на магнита, т.е. на земния магнетизъм. Инфрачерният и ултрабелият цвят (вълни) са двете страни на едно и също нещо и се срещат и допират в безкрайността, т.е. в черното има и бяло, а в бялото има и черно - енергиите на вълните им с (+) и (-) заряди непрекъснато преминават едни в други.Вероятно, това разбиране за светлината - основата на живота, е и китайската монада - взаимодействието на двете противоположни страни, на двете сили и енергии Ин (черно, отрицателно) и Ян (бяло, положително).
Границата между тях е преливаща на едните в другите сили. Във всяко Ян (+) има и (-) заряди (от Ин), а във всяко Ин (-) има и (+) заряди (от Ян). Черната светлина е постоянна, носеща, магнитна (хоризонтална), резултат от земния магнетизъм. Тя разлага попадналата върху нейната атмосфера бяла космическа, слънчева и друга светлина в спектър от електрични, статични, вертикални и хоризонтални съставящи и ги пренася до всички точки на земната повърхност, като по този начин се поддържа животът на живо-неживата природа - всяка точка приема, адаптира и изхвърля точно определени спектрални цветове (вълни). Така се поддържа единството и хармонията на енергиите и живота на Земята, така се "подхранва", "диша" и дава живот на всичко живо нейната "аура".