Блогът на budha2 :: Илион, наричан още Троя

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.02.2014 19:29 - Илион, наричан още Троя

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1088 Коментари: 0 Гласове:

През 486г. пр. Хр. тронът на Персийската империя е наследен от Ксеркс, син на Дарий І и внук на Кир ІІ, основател на империята и родоначалник на династиято на Ахеменидите. Две години по-късно цар Ксеркс потушава въстанието в Египет, след което предприема поход срещу Елада по суша и море. На съвещание на царския съвет по повод на предстоящия поход, Ксеркс казва: „Ако ние покорим атиняните и техните съседи, обитаващи земята на фригиеца Пелопс...” (Херодот, „История”, Книга VІІ. 08). Пелопс, героят от „древногръцката” история и митология, не е „древен грък”, а е фригиец!? И този фригиец дава името си на целия полуостров, докато по името на Ахей се назовава само една от областите му! Кой е Пелопс? Син е на царя на Сипил Тантал и на Диона. Град Сипил се е намирал в подножието на едноименната планина в Мала Азия. Херодот го нарича фригиец, Павзаний – лидиец („Описание на Елада”, Книга V. Глава 01. 06), а Страбон пише за него: „Пелопс довел хора от Фригия в Пелопонес, който получил името си от него” („География”, Книга VІІ, Глава 07. 01). Независимо дали Сипил е бил лидийски или фригийски град, населението на региона е било близкородствено. Херодот предава древна легенда, според която „Мис и Лид са братя на Кар” („История”, Книга І. 171), т.е. мизийците, лидийците и карийците са родствени племена с общ произход. Родствени с тях са и фригийците, част от общия Балканско – Анатолийски суперетнос, наричан от елинските хронисти „траки”. Самите фриги в старо време се преселват в Анатолия от Балканския полуостров. За това свидетелстват Страбон и Херодот. „Планината Бермион също е някъде в този район (в района на Македония); в по-стари времена са я владяли бригите, тракийско племе; някои от тях се прехвърлили в Азия и името им се променило на фриги.” (Страбон, „География”, Фрагмент 25).„По думите на македонците, когато фригийците живели заедно с тях в Европа, те се наричали бриги. След преселението си в Азия, изменили и името си на фригийци.” (Херодот, „История”, Книга VІІ. 73.). Интересно сведение за фригийците дава отново Херодот. „Египтяните до царстването на Псаметих (VІІ век пр. Хр.) считали себе си за най-стария народ в света. Когато Псаметих се възкачил на престола, той започнал да търси сведения кой народ е най-древен. Оттогава египтяните твърдят, че фригийците са още по-древни от тях самите, а те са по-древни от останалите народи.” („История”, Книга ІІ. 02.). Баща на Тантал е бил самият Зевс, цар на богове и хора, майка му Плуто е била дъщеря на речен бог. В митологията подробно се разказва как Тантал като любимец на боговете редовно бил канен на трапезата им и как веднъж решил да ги изпита, като им поднесе за ястие своя син Пелопс. И как Пелопс бил съживен от Хермес по заповед на Зевс. Според древна легенда Троя е основана от Ила, син на Дардан и внук на Зевс. След като спечелил голямо състезание във Фригия, получил като награда петдесет фригийски младежи и петдесет девойки. С тях основава град Илион, наричан още Троя. Фригийски младежи основават града в областта Дардания. Затова по името на своя легендарен родоначалник, Зевсовият син Дардан, троянците са се наричали и дардани. Както по името на даден човек се дава название на общност от хора или на географска област, така и имената на тези общности и области се прехвърлят като лични имена на хора от тези общности. Две имена от сборника с български лични имена на братя Миладинови може да учуди много хора, намиращи се под властта на българофобската пропаганда. А това са имената Дардан и Дардана, пропуснати в по-късните сборници с имена. Но пък фамилията Дараданов, произхождаща от Македония, съществува и до ден днешен в България. Освен в Анатолия, област Дардания е съществувала и на Балканите. Територията й била разположена северно от Сердика. В източните покрайнини на тази Дардания се намира българският град Троян. Сведение за троянците получаваме от устата на самият български цар Калоян. В отговор на поучителните слова на папския нунций, отнасящи се за троянците, които в резултат на Троянската война се преселили в Апенинския полуостров и основали великия Рим, цар Калоян заявява в прав текст: „Че кой по-добре от нас ще знае за Троя и за войната срещу нашите прадеди! sites.google.com/site/runiistoriaii/herodot---evterpa

Нагоре