Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2014 14:18 - ПЕОНИ “феони” и “хиони”
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1544 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 02.03.2014 08:40


image    image    Според античната легенда предадена от Херодот (Herodotus v. 13), те са преселници от Троя. Омир (Iliad, book II, line 848) споменава пеоните от Аксиос (Вардар), че участват заедно с балканските и малоазийските траки на страната на Троя срещу гърците. Омир, Херодот , Тукидид и други споменават като пеони племената: сиропеони, пеопли, добери, лаели, дерони, сапеи, граи, леи, орески, елимеи, еордеи, тимфеи, паравеи, алиндеи, синти, гортини и други, а агрианите направо са смятани за тракийско племе. Пеоните най-вероятно са смес на староседелските пеласгийски, илирийски и тракийски племена с наследници на колонисти от Мала Азия, възможно от земите на древна Лидия т.нар. меони (пеони), самите те произхождащи от смесили се с местните хети, както и мигрирали там от Балканите тракийски племена на мизи, фриги, кари и малоазийски траки. Пеоните обособяват свои сред съседните държавно-племени образувания, и установяват много династични и други връзки с тях. Античните лелеги, хети, кари, лики, лиди, бриги, килики и други племена са основното ядро на меоните или пеоните, живели първоначално на територията на древна Лидия (Мала Азия). Преселилите се на Балканския полуостров древни меони, в по-старите времена, възможно около 2000-1500 г. пр. Хр., интегрирали се със сродните местни племена остават в историята като пеони. Около 687 г. пр. Хр. цар Гиг, основател на династията на Мерменадите в антична Меония, завладява престола и променя името от Меония на Лидия, която дотогава се е управлявала от династията на Хераклидите с цар Марсил (името на последния цар от Хераклидите, от Херодот 1.7.                                                    bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F                                                                                                                                                                                             ПЕОНИ по късно според тогавашната транскрипция на гръцкия език е било наричано и населението на Панония (територията на днешна Унгария). Знае се обаче, че след поражението на хуните на Запад през V в. една част от тях, заедно с част от придружаващите ги българи, се заселват в днешната унгарска равнина (Панония). В друга транскрипция името “пеони” се явява като “феони” и “хиони”. Но от персийски източник се знае, че през III-IV век хионите са имали империя на север от Памир.
Впоследствие, под натиска на тюрките, идващи от изток, те са се изселили на запад. Хионите са известни още и като БЕЛИ ХУНИ. Присак ги нарича “хиони - кидарати”12, а за тогавашните арменски автори това са “чдар булгар”. Знае се също, че самото име ХИОНИ е персийското назоваване на хуните. Като БЕЛИ ХУНИ (ЦАРСТВЕНИ ХУНИ) са известни и БЪЛГАРИТЕ-ХЕФТАЛИТИ. Те са послединя бял народ, който се изтегля от Централна Азия. Хефталитите имат своя империя в района на Памир-Хиндукуш до средата на VI век. Арменските автори ги наричат кушани. А според автора Гхиршман31 хионити, кидарити и хефталити са един и същ народ. В „Симеоновия сборник” за хионите се сочи синдийски произход. От исторически източници се знае и името на един от прочутите им владетели ГРУМ-БАТ. Но това име ГРУМ звучи много познато. То напомня името на славния български владетел от началото на IХ век - Кан Крум Страшни, който заема престола в Плиска, идвайки от Панония. В Симеонов сборник, книга от времето на цар Симеон Велики, е даден  и друг вариант на препис на „Римския хронограф” от 354 год. В него, при изреждането на най-известните народи на Изтока през Древността, най-отдолу на мястото където трябва да е записано “Онези от които са българите” се чете: “Пеонес, парти, кусесие”. Няма да е логично да се допусне, че българският автор, съставител на книгата, ще зачеркне името на собствения си народ и ще напише на негово място имената на други народи. В случая е по-правдоподобно да се мисли, че авторът е искал с новия текст да конкретизира какъв е етническият произход на българите.
А това означава, че българите - основното население на тогавашна България, са общото название на народите “пеони”, парти” и “кушани”                                                      gpetrov.blogspot.com/2011/11/blog-post_8014.html                                                                                                       Но Античното племе Панони (Хунони),живяло в земите на днешна Унгария. Така се оказва,че унгарците са се върнали да живеят в земите на прародината си,също като нас. Българското племе Хиони е дошло в земите около Кавказ от древна Тракия и Фригия не по-късно от 1200-1100 г.пр.Хр.,но там името му е Пеони. Някои от техните потомци,наречени по-късно и Хони /Хуни/ остават още веднага в земите на Близкия изток,където са познати под името Пуни. Те не случайно са наричани и Финики,което означава Пуники,Хуники и Хунави /Хуничи,Хуняци,Хуньци/. "Финикийското" име Ханибал,което е само един по-стар малоазийски диалектен вариант на Българското име Хунимар /Хунимир,Станимир,Хунмир.      
Хионите са били един от големите хунски народи и са се самоназовавали “ОННО”, което е твърде показателно, защото и българите на кан Аспарух са се наричали ОНО-ГОНДУРИ! А това понятие беше тълкувано по-назад като “главен”, “централен”, “водещ” народ. От гореизложеното може да се направи извод, че зад името “хиони” се крие името на народа “оно-гури”, които впоследствие, стават известни като “оно-гонд-ури”. Това е главният, средищният народ, който през VII в. идва с кан Аспарух отсам Дунав през VII век. На названието оногондури може да се направи тълкуване, което да доразвива вижданията за съдържанието на това понятие.
Ако се разчлени етнонима оно-гонд-ури на срички, ще се получи:
- “оно”, което ще е равнозначно на “ОННО” и ще означава “средишен”, “централен”, “главен”;
- от “гонд” чрез незначителна фонетична трансформация се стига до етнонима “хун”, каквито са и били хионите в действителност - хунски народ (“гонд” - гон-д - хон - хун);
-а приставката “гур” историците приемат, че означава “народ” и че има алтайски произход.
По такъв начин понятието - етноним Оногондури, което и самоназвание ще означава - “СРЕДИЩЕН ХУНСКИ НАРОД”.
Горните разсъждения не са в противоречие със сведенията от византийския историк Агатий Миринейски(IV в.), който пише, че българите кутригури, утигури, ултразури и вуругунди са живели отсам планината Имеон (Памир - Хиндукуш). Предполага се, че етнонима “вуругунди” е идентичен с “оногондури”, а от там и с оногурите и хионите.
А Теофилакт Симоката35 (VI в.) пише, че главният град на оногурите - Бакат се е намирал в памирската област Согдиана и е бил напълно разрушен от земетресение. Това природно бедствие навярно е било основната причина за преселение на оногурите, за които има сведения, че идват в Европа през 463 год.
Счита се, че в централната част на Северен Кавказ, където възниква най-силно укрепения район на българите, с център гр. Хумар, е и поселението на средишния народ “оногондури - хиони”. И неслучайно именно там, в Северен Кавказ, през втората половина на V век възниква мощно обединение на българите. Това обяснява защо към края на V и началото на VI век са проведени най-мащабните нападения на българите към Балканския полуостров.                                                           image       Плочки с 20 различни сюжета, намерени край град Виница, показват уникални по рода си изображения на светци.Явно ранните християни са  превърнали в светец Ахил – героя от Троянската война, и нещо повече – може би той е бил... българин?!                                                                                                     Средновековният византийски учен и писател Йоан Цеца е написал: “И тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей, и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци, на брой две хиляди и петстотин …”Според неговите думи, античните пеони, населявали територията на днешните централна и северна Гърция, са били българи: “А Пирехми водеше пеонците, сиреч българите, от река Аксиос, сиреч от Вардара … … Хроми и Еном командваха всички мизи.” И още:
“А пеонци са българите. Не вярвай на глупците, да смяташ, че пеонците са различни от тях. Те [глупците] смятат, че Аксиос е различен от Вардара, и казват, че се пише с дифтонг…”
В последния цитат прави впечатление полемичният стил на Цеца.
Той нарича “глупаци” някакви хора, които не само са считали, че пеоните не са българи, но и че реката Аксиос не е Вардар.
Изглежда, че опонентите на Цеца - “глупците” – са византийските “елинизатори”, които са въвеждали на територията на Византия гръцки названия вместо местните. Спорът на Цеца с тях е свидетелство за методите, с които е била провеждана “елинизацията”, и за неправилните представи за миналото на Балканите, с които тази елинизация е била мотивирана.                           demograph.blog.bg/politika/2010/01/19/i-togava-vsichki-pristignaha-v-avlida-s-korabi-i-zaedno-s-ti.475317                    1. Името на областта,в която отсядат Атила и неговите Хуни,е Панония (Венения,Венетия,Венеция),е наричана от съвременните Българи директно с името Банат (Венет).
2. Очевидци като Приск Панийски и др.,пишат,че хунът Атила е Царски Скит.
3. В други писания на древните очевидци се казва,че Атила носел Скитски сандали,но се обличал скромно а не разкошно като останалите Скити.
4. Повечето Хуни са били с Изкуствена Черепна Деформация (ИЧД),точно като Аспаруховите Българи!
5. Повечето източноевропейски племена (потомци на Скито-Сармати и Готи сиреч Гети) охотно признават властта на Хуните.
6. Хуните са украсявали дворците си с дърворезби,с каквито са били украсени несъмнено и царските дворци в Плиска преди опожаряването им от император Никифор.
7. Златните накити на Хуните са почти напълно идентични по стил и изработка със златните накити на установилите се в Добруджа Аспарухови Българи,сиреч Аспарухови Скити или Царски Скити.
8. Хунските (и древно- Българските) златни накити показват големи прилики със стиловете,употребявани при изработката на Скитските златни накити,намирани из цяла Евразия от Британия и Украйна до Алтай,Корея и Памир.
9. Хунът Атила носи името на микенеца Ахила (Ахилъ),а самият Ахил често е наричан Скит от средновековните гръкоримски писатели,които не се чувствали гърци,а ромеи (римляни),затова не се опитвали да скрият истината от своите читатели и в някои от техните версии дори се твърди,че след края на Троянската война Ахил се върнал в родната Скития на север от Черно море. И наистина- в районите източно от Фанагория (Хоногурия) е локализирано Скитското племе Ахейци (познати по-рано и като Ашуйци,а днес като Абхази),което в III-II в. пр.Хр. успешно воювало срещу гръцките.                                         10.Византийският хронист Йоан Малала съобщава в хрониката си, че мирмидонците, чиято армия е предвождал Ахил, са били българи.Още през античността се е вярвало, че Ахил е от “скитски” произход. Като цитира Ариан, “Историята” на византийския хронист Лъв Дякон споменава “…кройката на наметалото му, закопчано с тока, ... русата коса, светло-сините очи …” и версията, че той е роден в град на име Мирмикион, разположен близо до Меотидското езеро.                             http://sparotok.blog.bg/politika/2010/07/06/traki-v-kitai-ili-zashto-hunite-sa-rusokosi-i.573114                         



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6188504
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1520
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031