Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2014 11:11 - Олег ПЛАТОНОВ: Възникване на САЩ
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 517 Коментари: 0 Гласове:
0




(откъси от книгата)

Предисловие
Преди всичко хората стават заложници на една обществена социална система, в която им е съдено те да се появят на бял свят. Но може ли те да бъдат обвинявани, че са се родили, да речем, Чингис хан или Хитлер? А всъщност те са първите жертви на чудовищните обществено-социални системи.
Започвайки нелицеприятния, безпристрастен разговор за Америка, аз, разбира се, не искам да засегна повечето от обикновени американци, а също всеки психически здрав човек в неравностойно положение (не в по-малка степен, отколкото хората, които са живели по времето на Хитлер или Чингис хан).
Иде реч за това, че безбожната, анти-хуманна и силно тоталитарна система, подобна на американската, вообще няма право да съществува, така както всяка друга империя на злото. Системата на американизма не е нищо друго, освен едно паразитно съществуване за сметка на ресурсите на други държави, на насилие, измама, експлоатация и ограбване на други страни, която трябва да бъде унищожена с общите усилия на човечеството. В противен случай то няма да оцелее.

Америка не е държава и не е нация. Това е просто една голяма територия, в която временно са настанени имигранти от различни страни. Основното нещо е, че Америка е лишена от фундаменталната основа на твърда държавност – националното ядро, като сърцевината на всеки народ. Това, което се нарича американски народ се явява не е качествено, органична и самобитна идентичност, а изкуствен конгломерат от чужди помежду си физически лица, обединени от една обща страст за консумиране и печалба, и инстинктивен страх от отговорност за общи престъпления срещу човечеството. Такъв конгломерат може да съществува консолидирано само в относително тесни интервали от време и, както показва историята, се разпръсква при първите сериозни трудности и предизвикателства, с които Америка още не е имала възможност реално да се сблъска, и на ръба на който тя вече стои.

На мен много години ми се наложи да уча икономиката и историята на Америка. За тази страна аз защитих кандидатки и докторска дисертации. И колкото повече се занимавах да изучавам Америка, толкова по-остро осъзнавах каква голяма опасност представлява тя за целия свят. Това, че това ми беше първата научна хипотеза, бе потвърдено по времето на четирите изследвателски пътувания в страната, в периода 1995-1997 години. ЗА седем месеца от общото време, прекарано в САЩ, успях да проуча значителна част от тяхната територия, да посетя 12 щата от Източното и Западното крайбрежие, на юг, на север и централната част на страната.

Имаше стотици срещи и общуване с различни хора в десетки градове и населени места. Фермери, работници, свещеници, адвокати, художници, журналисти, музиканти, пройдохи, полицейски служители, членове на американските патриотични организации и партийни функционери и видни общественици, равини, масони, проститутки, сатанисти, содомити - това е кратък списък на хората, с които ми се случваше да се сблъсквам по време на пътуванията си в САЩ.

Всяка от тези срещи - на бензиностанция, в ресторант, театър, библиотека, или казино, масонска ложа, полицейски участък, индиански резерват - е част от чертите на Америка, от които постепенно се оформи нейното лице.

Възникване на САЩ като империя на Злото
Съединените американски щати възникват като епицентър на еврейско -масонската цивилизация. Страната се развива главно под влияние на еврейски елементи и е, според В. Зомбарт, “еманация на еврейския дух”. Всички сили на злото, като жестокостта, покварата, корупцията и пр., присъщи на юдео-масонската цивилизация, са въплътени в историята САЩ, като най-пълно и последователно явление в жялата история на Човечеството. През 1905 г., президентът Рузвелт се обръща към евреите в САЩ с приветствено писмо по повод на 250-годишнината от създаването на първото еврейско селище в Съединените щати. Като описва заслугите на евреите за САЩ, той заявява без заобикалки:
“Евреите са помогнали за създаване на държавата ни”.
Бившият президент на САЩ, Гроувър Кливлънд, по същия повод казва:
“Малко хора - или дори изобщо никакви – от съставляващите американския народ националности не е оказал по-голямо, пряко или косвено, влияние върху развитието на съвременния американизъм, от еврейския народ”.
САЩ като държава са били закърмени с робството и бруталната експлоатация на негрите. Американската нация се основава на кръвта, костите, земите и имуществото на повече от 100 милиона убити и измъчвани индианци, законните собственици на тази страна. Юдео-масонският печат, до ден днешен, внушава на всички идеята, че Америка е била усвоена от ръцете на белите колонизатори. В действителност, повечето от земите преди пристигането на бялите са били култивирани от индианците. Белите, всъщност, са били завоеватели, крадци и разбойници, които са построили просперитета си на базата на смъртта и страданията на десетки милиони индианци и роби-негри.

Началото на търговията с роби в Америка е поставил самия Христофор Колумб. Петима от неговите еврейски съратници (маранос), начело с Дж. Санчес, му предложили да улови 500 индианци и да ги продадат като роби в Севиля. Начинанието на пионерите в търговията с роби была успешно осуществлена, но самия Колумб от сделката не е получил пари, но се възползвали мараносите, с което се открива ерата на търговията с роби в Новия Свят. Първите евреи, които са започнали да “търгуват” с индианци са Х. Леви и H. Ето, които са построили спиртоварна фабрика в Нюпорт, и започнли упояването на местнито индианско население, непознаващо алкохола дотогава. В рамките на кратък период от време, в района на Нюпорт, са построени още 22 предприятия за производство на алкохол. Всички те принадлежали на евреи. С помоща на “огнената вода” започнало прякото убийство (унищожаването на цели села) в радиус от повече от 100 мили от Нюпорт, като коренните жители – американските индианци - били премахнати. Еврейската търговия с “огнената вода” продължавала да се расширява. В края на XVII и XVIII век, голяма част от мощностите на евреиските фабрики за алкохол са работили за роботърговците. Не случайно Нюпорт се е превърнал в център на търговията с роби. Съвременниците ни така го и наричат – “Еврейския Нюпорт - Международен център на търговията с роби”.

В Нюпорт, собственост на евреи са били 300 кораба за транспортиране на роби. В архивните документи от Институт “Карнеги” в Вашингтон, три-четвърти от търговците на роби са били евреи, които живеели предимно в Нюпорт. Най-известният от всички еврейски търговци на роби, занимаващ се с тази престъпна дейност почти половин век (от 1726 до1774 г.г.), е бил Аарон Лопес, който само от свое име е контролирал половината от търговията с роби. Нюпорт, в епохата на Аарон Лопес, е било мястото, където възниква една от първите масонски ложи на територията на Съединените щати, която се състояла на 90 на сто от евреи, а след 20 години по-късно се оформя друга - “Цар Давид”, състояща се изцяло от евреи. Друг център на еврейската търговия с роби в САЩ е в Чарлстън, Южна Каролина. Тук съшо еврейски предприемачи построили голям брой малки фабрики за алкохол, продукцията на които се отправяла натам, за Африка, за размяна срещу роби. Впрояем, робите от тази “размяна”, били изпратени не само в САЩ, но също така и в еврейските робски плантации на Антилските острови. Двама еврейски бизнесмена Ейргър и Сейлър (Ayrger и Seyller), тясно свързани с Ротшилдови, образували рабовладелческата агенция “Асиенто”.
За евреите, като Аарон Лопес, африканците са нещо като диви животни или скотове.

Системата на еврейската търговия с негри, например през 18-ти век, е изградена по следния начин (технология):
На територията на Африка, от търговците с роби, били създавани предварително звена от дилъри, които по всякакъв вид начин (насилие, упойване, измама) хващали негрите и ги оковавали в пранги или вериги.
От САЩ идвали кораби, пълни с алкохол, на които, след изпълнението на операция “огнена вода” нещастните роби се търкаляли из трюмовете, затворени като животни, при това, оковани. Храната и водата се подавали през тесни процепи, чрез които човек не може да пропълзи. Преди заминаването на кораба за Америка, капитанът-робовладелец се разплащал с дилърите-робосъбирачи. За всеки негър давали или 400 литра разреден алкохол (обикновено под формата на ром), или 40 кг. прах, или дори до $ 18-20 кеш. (б.пр.- Дали бартерът, като понятие, не датира от тогава?)
Корабите с роби, пристигали в САЩ, и тук, чрез мрежи от различни форми на разпродажби, негрите са продавани на територията на страната. Цената на един роб достигала $ 2000. Вече в средата на18-ти век, всеки шести жител на източните Съединени щати е бил роб-негър.

(б.пр - За сравнение - един пазаж от книгата на Георги Войнов "Геноцидът и Холокостът срещу българите", за ролята на евреите при вековния геноцид над българския народ, от страна османските турци. Георги Войнов пише:
:
"Ще цитираме няколко френски и английски пътеписи за Балканите от XV-XVIII в. и немски пътеписи от XVI в., както и някои важни венециански документи от XVI-XVII в., отнасящи се до българската история и ролята на евреите в Османската империя:

1) Дневникът на Ханс Дерншвам за пътуването му до Цариград през 1553-1555 г.:
"... Турският султан не взима десятък от евреите. Тях не ги пленяват и продават като християните (става въпрос за кръвния данък и поробване)..."
" ... Евреите са разузнавачи „и на двете страни", тоест на Турция и на собствената страна (винаги действат като двойни агенти и шпиони)..."
"... Щом от някоя страна прогонят евреите, те винаги идват в Турция, налитат като паразити и говорят немски, италиански, испански, португалски, френски, чешки, полски, гръцки, турски, сирийски, халдейски и още много езици..."
Авторът споменава също, че евреите работят като богати лихвари, винари, търговци на сукно, гъша мас, скъпоценни камъни и златни изделия. Описва множество синагоги, а също така и потурчени евреи (дьонмета) и евреи-християни (марани) - готови на всичко, включително и на разбойничество. Евреите вТурция носели жълти чалми и народът често ги наричал „хав-рут" - воняща мърша!... "

2) Пиер Белон (1547 г.):
"Търговията в Турция е в еврейски ръце. Те откупуват данъците в империята".
Авторът споменава за евреин лекар на султана и че повечето от лекарите в империята са евреи.

3) Никола де Николе (1551 г.):
"... В Турция има много евреи, главно в Константинопол и други градове. Те се занимават с търговия. Най-богатите дюкяни и магазини са притежание на евреи... Най-често те са управители и преводачи; занимават се с лихварство..."
Николе ги нарича „ненавистен народ", „изпълнен с всякаква злоба, измама, лъжа и лукаво изнудвачество".

4) Робер дьо Дрьо (1665-1669 г.):
"... В Солун е единственият еврейски съд..."

5) Дьолакроа:
"... Солун наброява 30 хиляди евреи и има 22 синагоги. Евреите тук държат търговията и са умели производители на сукно...".

6) Франсоа Пуквил (1798-1801 г.):
"... Посредниците в митницата са само евреи...".

7) Гийом Антоан Оливие (90-те години на XVIII в.):
"... Евреите са фанатизирани и вършат всякакъв вид търговия и всички занаяти. Някои са лекари, драгомани (управители) или търговски посредници; нито един не е земевладелец... Богатите са лихвари, комисионери, банкери или търговци. Турските митничари ги използват, за да оценяват стоките и да събират таксите...".

8) Мери Монтегю (1717 г.):
"... Забелязах, че повечето богати търговци са евреи. Тези хора имат невероятна власт в тази страна. Имат повече привилегии от самите турци и тук са се образували значителна общност със свои закони. Поели са цялата търговия на империята, отчасти благодарение на здравия съюз между тях, но главно поради ленивия нрав и липсата на трудолюбие сред турците. Всеки паша си има евреин, който е негов homme d"affaires. Той има Достъп до всичките му тайни и върти цялата му търговия. Не може да се сключи сделка, да се получи рушвет или да се продаде стока, без да мине през ръцете им. Евреите са лекари, управители и преводачи на всички знатни мъже. Може да прецените колко е изгодно това за народ, който никога не е пропускал да се възползва и от най-малките предимства. Намерили са тайната да се направят толкова необходими, че са сигурни в покровителството на двореца, каквото и правителство да е на власт. Дори английските, френските и италианските търговци са принудени да им поверяват работите си за уреждане, въпреки че разбират хитростите им, но без тях не може да се уреди никаква търговска сделка. И най-дребният търговец от тях е твърде важен, за да бъде пренебрегнат, защото цялата общност се грижи за неговите интереси така усърдно, както за най-главния от членовете си. Мнозина са извънредно богати, но внимават това да не се забелязва много от другите, въпреки че в къщите си живеят в най-голям разкош и великолепие...".

9) Арменски пътеписи за Балканите ХVI-ХIХ в. Симеон Тбир Лехаци (1608-1620 г.):
"... В Цариград има 40000 еврейски, 40 000 гръцки, 10 000 арменски къщи. Турските нямат брой..."

Хуга Инджеджиян (1789-1800 г.):
"... В София има еврейски търговци; евреите си имат и синагога. Производството на платове в Солун е дело главно на евреите. В града има повече от 36 синагоги, сред които най-забележителна е тази на кастилските евреи. Подържат се и две еврейски училища...".

10) Уилям Лийк (1805-1807 г.):
"... Евреите в Солун са потомци на изгонените от Испания евреи. Час от тях са приели мюсюлманството... Наричат ги „mamins" (дьонмета). Събирачът на данъци в Солун и брат му - министърът Хасан Аджик*, са мамини (ислямизирани евреи)...".

11) Джон Бърбъри (1664-1666 г.):
„... Евреите в Турската империя са свободни да изповядват вярата си. Търговията с роби в Цариград е в ръцете на евреите. Те купуват млади и хубави жени, обучават ги да шият, танцуват, пеят и свирят на няколко инструмента и след това ги продават на богатите турци за забавления..." (55).

12) Пиетро Брагадин (1526 г.):
... Султанът има на заплата 1000 бомбардиери (артилеристи), между които около 700 християни - немци, евреи и т.н..." (45).

13) Бернардо Навагеро (1553 г.):
„... Тези четири двореца се пълнят всеки път с роби, когато има война по суша и по море - със синове на християни. Това са българи, унгарци, трансилванци , въобще всякакви християни с изключение на арменци, които заедно с евреите, турците не могат поради завещанието на своя пророк (Мохамед) да ги направят роби..." Същият автор дава и подробни сведения за еничерската система. (45).

14) Доменико Тревизано (1554 г.) - дава сведения за насилствено отвличане на синове на християни за еничери и „кръвния данък" (девширме).

15) Якопо Рагацони (1571 г.):
"... Голяма част от тази държава се обитава от християни, които са измъчвани жестоко от турците по един невероятен начин и повечето са така бедни и потиснати, че не се осмеляват да повдигнат очи, за да погледнат лицето на един турчин...".

16) Джанфранко Морозини (1585 г.):
"... В империята живеят и много евреи и може да се каже, че това е тяхната страна...".

17) Лоренцо Бернардо (1592 г.):
"... Сега еничерите са загубили репутацията си на селяндури и мизерници. Поради бедността си са съгласни да служат на всекиго - на евреи и други търговци, докато преди честта им не позволяваше по-ниска служба от охрана на посланици... Освен платената войска, която е на брой 250 000 души и повече, султанът има в Европа и една неплатена войска, която се нарича „войска на авантюристите" (башибозук). Специалната им задача е да се движат 2-3 дни преди основната войска в страната на врага, палейки и избивайки всичко по пътя си. Тези бойци нямат точен брой, защото мнозина се присъединяват към тях поради желанието си да се награбят с плячка...".

18) Матео Зане(1594 г.):
Говори за голямото обезлюдяване в равнините области на България вследствие избиването на българите от турците и останалите живи, креещи в непрекъснато робство.

19) Марино Кавали (1560 г.):
"... Първо трябва да отбележа, че днес търговските ни операции в Константинопол поради евреите са намалени много... Нашите търговци са 10-12 къщи (търговски къщи), които с немалко усилия търгуват с посредничеството на евреите...".

20) Стефан Герлах (1574 г.) - мисионер и дипломат:
"... Евреите и еврейките са много добре поставени в двора на султана и много добре приети поради магьосническото изкуство, на което учат султаните. Султанските лекари са също евреи. Доктор Соломон*, чийто брат Паулус* е във Виена, е на такава почит при Мехмет паша, че има право да търгува из цяла Турция хиляди гулдени без мито. Той е посредник между пашата и венецианските търговци при сключване на мир, за което получава голямо възнаграждение. Дон Йозеф Нахи* е направен от султана херцог на остров Наксос. Султанът Селим II държи на него и яде само, което Йозеф* му приготвя. Султанът дори празнува еврейския сабат (събота). Казват, че когато майка му родила дъщеря, еврейката акушерка поставила на нейно място един еврейски син и ги сменила (намек, че Селим е по рождение евреин!). Въпреки внушенията на главния везир Рустам паша, Сюлейман не изгонва евреите от Турция (май 1575 г.). В еврейските гробища в Цариград има различни по форма и размери еврейски надгробни плочи със староеврейски надписи. Гробовете са разкошни: един надгробен камък струва 80-90 дуката. Тези дни немските евреи обрязват 70-годишен мъж, който става евреин. Той извиква „Исусе!", а евреите му казали: „Ако искаш да бъдеш евреин, не трябва да викаш Исус." )


Еврейски търговци на роби обяснявали значителната цена на един роб по това време, с високата смъртност сред негрите по пътя от Африка до Съединените щати. В действителност, според историческите източници, от всеки десет негри до крайбрежието на САЩ често достигал само един. Само за периода 1661 - 1774 години от Африка до Съединените щати са били доставени близо един милион живи роби, като повече от девет милиона умират по пътя. Приходите на еврейските роботърговци от тази сделки, по цени към средата на 18-ти век, е не по-малко от $ 2 милиарда, астрономически сума за онова време. Доход, който ще укрепи властта на еврейския финансов капитал.

Но през 18-ти век, когато европейските колонизатори започнали да се заселват в Северна Америка, площта й е била обитавана от многобройни индиански племена.
Колонизаторите съвсем не се съобразявали нито с правата на хазаите на тези територри, нито с племенните интереси на индианците и буквално, от самото начало, им обявяват война на изтребление. Разбира се, въоръжени с лъкове и стрели, индианците не могат да се противопоставт на прилично въоръжените нашественици. При въоръжените сблъсъци на един убит от колонизаторите се падат десетки убити индианци. Като се справят по такъв начин с мъжете, колонизаторите нападали индианските села, където имало само жени, деца, възрастни хора, и безмилостно ги убивали.

Тези индийски племена, които не могли да бъдат унищожени със силата на оръжието, нашествениците използвали подлостта, коварството и предателството. Най-често срещаните методи от този тип са: да продават на индианците одеала, заразени с вариола или други страшни болести, както и отровен алкохол.

Завлавявайки земята, принадлежаща на индианците, нашествениците обявявали коренните обитатели за чужденци. Според законодателството на САЩ (действащо до 1924!), индианците не са граждани на тази страна и нямат никакви права на нейната територия.

Ще приведа няколко характерни примери.
Едно от многото индиански племена - Чероки до края на 17-ти век са живели на територията на днешните щати Вирджиния, двете Каролини, Алабама и Джорджия, която заема широка ивица земя между планините и морето. След 1721 г., белите завоеватели започват постепенно да изтласкват тези хора и да се възползват от земята им, като им оставили само една малка част. През 1791 г., правителството на САЩ налагат на тези хора грабителски договор, лишавайки Чероки от много голяма част от исторически техни територии. Останалите земи на Чероки били провъзгласени от правителството на САЩ, даже за неприкосновени.
Обаче, след 35 години окупационната политика се ожесточава. Към военното министерство на САЩ се създава управление по делата на индианците. Подведомостта на индианците към военното министерство на САЩ показва, че федералните власти не крият плановете си за продължаване на войната с индианците. Правителството на САЩ, по такъв начин, осъществява принудително преместване на индианските племена в пустите, тогава, райони на Далечния запад. Принудително са изселени тогава 5 големи племена от югоизточната част на САЩ, включително и племето Чероки. Преместването е осъществено като военна операция на въоръжените сили на САЩ и е придружено от актове на ужасяващото насилие, кланета и произвол. Военните мародери ограбвали индианската собственост, конфискували добитъка им. “Демократичното” американско правителство принуждава “представителите” на индианските племена, под страха от смъртта, да подпишат с правителство “доброволен” договор за продажба на земята им. Така, събирайки 400 от 17 хиляди индианци от племето чероки на “общоплеменно събрание”, oкупаторите форсират “удобрението” на това “общоплеменно събрание”, като този “национален договор” скоро е бил ратифициран от Конгреса на САЩ. Така на Чероки бяха присвоени 7 милиона акра обработваеми земи. Свивайки териториално всички Чероки, войската погва отново хората за нови “индиански територии” в Мисисипи. От 17 хил. индианци-чероки умират по време на преместването 4 хил. души. По-късно, и тази земя, предоставена им по посочения по-горе “доброволен” договор, е взета от тях. Общо, нашествениците са отнели от тях 81,2 млн. акра земя.
В Мисисипи са били принудени да живеят изгонените от юго-източната част на САЩ, индиански племена чикасави, чоктави, крики, семиноли. Американският генерал Джаксън, известен с ужасните си операции на жестокост срещу индианците, през 1818 г. във Флорида е унищожил най-малко една трета от семинолите. В кратък период, белите завоеватели завзеха територията на Мисисипи. Страшна роля в това завземане са изиграли еврейските търговски фактори.

Говорейки за това как колонизацията на тези земи е завършена, Зомбарт пише:
“Група издържливи мъже и жени - да речем, 20 семейства, отиват в ненаселената пустош, за да започнат нов живот тук. Сред тези 20 семейства, 19 са снабдени с рало и сърп; те тръгвали с намерението да изсекат горите, да изгорят степите и от труда на техните ръце, да си изкарва прехраната. Двадесетото семейство открива магазин или лавка и чрез търговия – а може би с преносна търговия – да доставя на другите всички необходими стоки и продукти за потребление, които земята тук не произвежда. Това - двадесетото семейство - скоро поема и маркетинга на земеделските продукти, произведени от деветнадесетте други семейства.То имаше повече от другите парични средства и поради това, в случай на нужда, можеше да предоставя парите си за заем. Много често към “лавката” се долепевало нещо като земеделско-кредитна банка, а често и от рода на агенция да продажба земя, или други подобни предприятия. По този начин, чрез работата на двадесетото селско семейство в Северна Америка по начало влиза в контакт с пари и управление на кредитния рейтинг на Стария свят. Всички производствени отношения, от самото начало, се оформят на съвременна база. Духът на града точно сега победоносно проникнал в най-отдалечените села. Можем да кажем, че от първия ден на колонизацията в икономиката на Америка започва да прониква капиталистически дух и елементите на капиталистическата организация.
Затова тази първа клетка скоро ще се превърне в цялостна организация.
Но кой даде на този Нов Свят капиталистически отпечатък, които, нека да смятаме за решаващ фактор в чисто личен план, отколкото историческа конюнктура?
Двадесетото семейство във всяко село! - е отговора.
Излишно е да се добави, че това двадесетото семейство всеки път и във всички случаи се оказва еврейско семейство, което се е присъединило към групата на хората или идва веднага след като се основава колония”.

Еврейските постове за търговия - фортовете, където срещу алкохол или оръжие, дилърите (предимно евреи) са купували кожи от индианците и гледали на тях като обект на експлоатация, като не позволявали на представители на други търговци да експлоатират “техните индианци”. По какъв начин белите търговци наказвали неподчиняващите се индианци, показва следната история.
Веднъж в Мисури се появяват представители на други търговци и започват да купуват кожи на по-изгодна цена. Тогава “старите” търговците решили със зараза да накажат индианците, който са продали кожите си на техните конкуренти. През 1837 г., от борда на кораб, е бил изпратен във форт “Юнион” човек, болен от едра шарка, като предварително, контролирано и съгалсувано с управата на форта, търговците решили, там да бъдат събрани 500 от най-добрите ловци, от числато на тези, които продали кожи на конкурентите. Във форта на всички от тях са влели в кръвта серум от кръвта на болния, а след това мениджърът казал сбогом на всички тях. Не минало и един месец, когато цялото племе заболяло от едра шарка. Съхранен е разказа на мениджърът на форт “Макензи”, който посетил едно от селищата на заразените индианци, за да се разбере как действала инфекцията. Той видял, че сред племето на уигуомите били разпръснати стотици трупове и само две оцелели индианки пеели погребални песни. Търговците-престъпници, не само убили по този начин индианците, но също така се възползвали от смъртта им, снемайки от мъртвите дрехите от бизонски кожи, и ги изпращали в техните лавки, търгуващи в градовете.

Въоръжените сили на САЩ са се развили и укрепвали в операции на масово убийство на индианци. При първа възможност, белите нашественици нападали индианците и ги избивали. Неофициално мотото на този геноцид станал: “Да очистим Америка от индианците".
През 1864, един отряд на майор Чейвингтон коварно нападна стана на чейените и убиват всички, които били там. Американските войници скалпирали дори децата и жените. След няколко години на реката Уошит, в резултат на нови коварните атаки, извършвани по инициатива на генерал Къстър, изтреблениета на чейените е приключило. През 1862 г., правителството на САЩ, издадава Закона за заселване на Запада, т.е. индианските територии. За да стимулира белите на война срещу индианците, на всеки окупант е било обещано безвъзмездно “160 акра от най-добрата земя за постоянна собственост”. Индианците - собственици на тези земи - били обявени за незаконни. До края на 1860-те гогини в страната се води широкомащабно преследване и убийство на индианци. Съхранено е писмо на един от първите заселници на Калифорния :
""... Аз често споря с Гуд относно индианците. Гуд счита, че трябва да се убиват всеки мъж и жена, но младите индианки следва да се оставят живи. А на мен ми беше ясно, че ние сме длъжни да убиваме и индианките.”
Властите в много от щатите на САЩ изплащали много пари за всеки скалп на убит индеанец. Така американските войници се отчитали перед начальниците си. И досега, в американски музеи се съхранява огромно количество от тези скалпове.

( б.пр. - Още аналогия на робството, диктувано от юдеите при османските завоевания и тези на заевователите на Новия свят. От хрониките е известно, че еврейските банкери на Венеция - тогавашния "Уолстриит" на Свта - са финансирали османските турци за походите на Балканите и Централна Европа:

Турският летописец Ашикпашазаде, участник в завоевателни кампании през ХV в, свидетелствува:
”И аз, бедният, покрай онези, които изклах, заробих петима неверници. Докарах ги в Скопие и ги продадох петте по онова време за 900 акчета.”

Западни пътешественици и дипломати от първата половина на ХV в. описват кервани заробени българи.

Френският дипломат Бертрандор дьо ла Брокиер пише през 1433 г.:
„На това място (в Бруса) видях и как се продават християни – мъже и жени – в едно много високо покрито тържище. Покъртително зрелище е, как са ги подредили на скамейки. Тези, които искат да ги купят, разглеждат лицата и дланите на ръцете им, а на жените – целите ръце…
Видях, как водят християни, оковани във вериги, да ги продават. Те просеха милостиня пред града. Голяма жалост е да гледаш страданията, които понасят…
Преминахме през много красива равнина между две планини, широка четиридесет мили, през която тече река Марица. Из пътя срещнах около петнайсетина мъже и най-малко десет жени с дебели вериги на шията.”
Пак през 1433 г католическият монах Бартоломео де Яно отбелязва в писмо:
„От шест години насам турците са отвлекли от християнската земя повече от 400 хиляди християни, заробили всички,погубили и унищожили множество от царствата и областите на Сърбия, Склавония, Далмация, Трансилвания, България, Босна…
За този, който види това, от жалост смъртта му би била по приятна, отколкото да види или го е видял. Особено пък клетите християни и християнки, отвеждани в робство с въжета, вериги, навързани двама по двама в ложите на венецианските търговци и генуезци, християни на брой около 6000… Безропотно, както се води добитък на пазар, те плачат и пъшкат жално, като молят за божия милост и просят помощ от християните, от където минат, без някой да смее да им продума дума. Видяхме и малки деца и девойчета, водени и носени в кафези, както се носят птици на пазар, на коли или на коне. Много жално е за гледане.”

Робските кервани се точат към Одрин, Цариград и Галиполи, откъдето повечето били прехвърляни в Мала Азия. Там, като роби, те приемат исляма и завинаги остават в културната среда на турския етнос. Друга част от него, се деетнизират по същия начин, но в своето традиционно обиталище българските земи. За една част от българите това става с физическо насилие, а за други насилието е икономическо, посредством данъчната система. Християните плащат специалени данък, наричан «джизие» който натоварва прекомерно семействата им и прави нормалния бит невъзможен. Децата гладуват, а това принуждава родителите да приемат исляма – веднага данъчното бреме пада и животът става далече по-лесен и по-сигурен. Има и още един мотив – в елита на османската империя няма място за християните и всеки, който не иска да остане в ролята на добитък, приема исляма и получава възможност да богатее, да бъде господар, да участвува в управлението на империята. Това всичко също е физическо унищожение на българския етнос, чиито автентични представители се превръщат в турци.

Анализът на турските данъчни регистри и отчети от първото столетие на завоеванието показват, че «преформулирането» на обществото в новообразуваната държава се отразява на българите по следния начин:
Изчезват 2600 населени места -
от селата изчезват 560 000 души.
от градовете изчезват 90 000 души.
Следователно в края на ХV век българският етнос се лишава от 680 000 души.
В същото време, според анализа на отчетните ведомости за данъка «джизие» към 1490 г. българите в османската империя са общо 890 000 души. Проста сметка показва, че е унищожена 43.5 % от от цялата тяхна общност, населявала Югоизточна Европа към края на ХІV – началото на ХV в. Колкото и да са относителни тези цифри, извлечени от турските държавни документи, става ясно, че живите българи били на ръба на физическото и етнокултурно оцеляване.

През ХV век започва административното организиране на турската държава в бъдеща империя на Османидите. Всички документи показват, че завоевателите са малцинство в разширяваща се държава и по тази причина ислямизират, което значи потурчват, просветените и производяшите слоеве от населението на завоюваните земи, най-вече българи, а също и гърци, арменци, грузинци и т. н.

Според етнодемографското изследване на проф. Христо Гандев «Българската народност през ХV в» вече една четвърт от турското население на селата и една трета от турското население на градовете в българските земи са потомци на ислямизирани, разбирай потурчени българи. Още в края на ХV век българите са деурбанизиран етнос, в смисъл, че в елитарната част (администратори, търговци и занаятчии) на градското население те отсъствуват. Това се отнася особено за населението на големите средновековни български градове, най-вече на столицата Царевград Търнов. Унищожаването на българите, като цивилизован европейски народ, е следствие и от повсеместния стопански упадък в земите на бъдещата империя, след като значително част от икономически активното население е унищожено, а натрупаните капитали и средства за производство са разграбени и разрушени.)


През 1871 г. на щатския Конгрес ратифицира Закона на Съединените щати на индианските резервати. По-скандален от престъпленията на древните египетски фараони за преселение на хора, Законът узаконява тоталното ограбване на индианците, превръщайки истинските собственици на тези земи в безсилни роби, подчинени на произвола на дребните федерални служители-окупатори. Една година след приемането на Закона, Федералният адвокат за индианските дела, го описва така:
“Трябва ясно да се знае, че отношението на една цивилизована държава с диваци не може да бъде въпрос на чест на нацията. С дивите хора е нужно да се обръща по същия начин, както с диви животни. Това означава да се държим с тях така, както в тази ситуация е по-лесно и по-изгодно: да се воюва с тях, да ги победаваме или, обратно, да се спасяваме от тях с бягство. Индианците трябва да се чувстват в резерватите достатъчно добре, но извън границите им, до такава степен лошо, колкото е угодно на правителството. Тези, които ще се окажат послушни, плучават храна и защита от държавата. А тези, които се държат зле, от съществено значение е тяхното незабавно наказание или унищожение...”
Савършено очевидно е, че държавната политика на САЩ, относно коренното население на Америка, възпроизвежда еврейския Талмудистки модел на отношение на евреите гоите (goyam, аkumu, nohri и т.н.). Същото отношение към останалите хора, като животни, същите ужасяващи жестокости и чувство на всепозволеност, присъщи на фанатичните евреи.
Отношението към земята и собствеността на индианците като ничии, свободно възпроизвежда едно от основните правила на Талмуда, когато се счита собственоста на не-евреите като “свободно езеро”. Водени от този принцип, юдео-масонското американско правителство през 1899 г. стартира нов акт на грабеж на индиански земи, наскоро записани за тях “завинаги”. Правителството на САЩ, подобно на еврейските болшевики в Русия, е решило отново да конфискува земята на индианците. Била е проведена всеамериканска кампания под названито “Надпревара Америка” – “Расова Америка” (“Race Аmerica”).
(б.пр.- race означава надбягвам, надбягване, надпреварване, но още и раса, расов...Названието на кампанията явно е било “точно”!)
Във възвание на правителството на САЩ се каза:
""Всеки бял гражданин на Съединените щати, ако той желае да получи безплатна земя, трябва да се появи 22-ри април 1899 г. на предварително определена стартова линия. На този ден в осем сутринта ще се даде сигнал за начало на надбягването. Всеки участник в надпреварването ще получи безплатно едно парче земя, което притежават, преди това другите.
Най-бързият печели повече от всеки друг!”
За участие се събрат хиляди бели, които искаха да се облагодетелстват за сметка на индианците. Всеки участник бел в ръката си с кърпа от бял плат. Който първи постави кърпата на все още не заети индиански земи, става неин собственик. Така, че на американска земя тържествуваше Талмудисткия дух.

Първоначалното натрупване на капитали, позволило на САЩ да развиват успешно своята икономика, беше направено за сметка на търговията с роби, експлоатацията на робите, грабежа на собствеността на индианците и техните територии. Митът за американски колонисти, че със своя труд са усвоили земите на Новия Свят е едно и също изобретение, както и мита за американската демокрация. По-голямата част от земята не е усвоена от белите, а от индианците.Тези земи, на които белите завоеватели, започнали от нулата, са отгледани и култивирани от ръцете на робите.
Белите нашественици унищожават високата цивилизация и култура на индианците, които по своето духовно и морално развитие са много по-висока от юдео-талмудическата, доближаващи се дохристиянската вяра и цивилизация. Патологичната жестокост и алчност, присъща на белите нашественици от Северна Америка, са напълно чужди на индианците. Те правилно видяха тези бели непознати хора, не съвсем нормални, повредени, заслужаващи само съжаление. Със същата позиция винаги са считали белите нашественици в Америка и Руската православна свещеници в Аляска и Калифорния. Те смело осъдиха разбойническите “подвизи” на юдео-масонската цивилизация.
Истинското Православие винаги е защитавало индианците от жестоката тирания и грабеж на имуществото им. В земите на Америка, които до средата на 19-ти век принадлежаха на Русия, индианците са оцелели напълно. Освен това, много от тях приели Православието, са успели да запазят своята култура.
© Олег А. Платонов


Официалната история (б.пр.)
През 1606г. две търговски компании получават от крал Джеймз I да използват земите на Вирджиния и именно тези компании основават град Джеймстаун и така се поставя английското преселение по източното крайбрежие на Северна Америка. Изпитанията на непознатата и сурова природа и враждебното отношение на месното население правят колконизирането бавно и мъчително. Е след създаването на тютюниеви плантации интересът към Америка нараства. Но обработването на големи земи със малко хора става бавно, затова тези преселници от Англия, които не могат да си позволят да платят пътя до Америка, работят поне 7 г. на плантациите, след което вече са свободни и могат да си закупят земя. Тези англичани се наричат серванти. Да, но и това не решава проблемите с малкото работници и започва търговията с роби, които са карани от холандски и английски кораби от Африка.
Въпреки всичките трудности на все още неопознатата изцяло Америка, притока на англичани нараства и се създават нови градове като Масачузетс, Ню Йорк и Кънектикът. Управлението е в ръцете на губернатори и администрация, която е избирана лично от краля. Заселниците си остават привърженици на краля. Но в Англия следва революция (1642-1649) и колниите не губят време и разширяват своите права при управлението на "новите земи". В последствие на това отношенията им с Англия се изострят и възникват редица конфликти. Колониите увеличават своята икономическа мощ, но наред със селското стопанство се развива и промишленото производство, например Филаделфия, Бостан се превръщат в занаятчийски центрове, откриват се находища на въглища и желязна руда и преселниците не губят много време в обработването им.
Естественно, Англия се облагодетелства от това и става един навигационен акт Англия-Северна Америка и обратното, което пречи на Северна Америка да търгува с др. страни и всичко което се внася в С.А (Северна Америка) минава през пристанищата в Англия и се слагат отделни данъци и така стоката става прекалено скъпа за преселниците. Следва забрана от английският крал Джордж III да се заселват земи западно от Алеганските планини, което не се одобрява много от американците, следва още един тежък удар за американците - всеки документ, който се създава, да се облага с данък. В отговор на това американците слагат бойкот за английските стоки. И ето тук се появяват трима умни мъже - Бенджамин Франклин, Томас Джеферсън и Томас Пейн издигат своята идея за обединение (политически и икономически) на 13-те колонии, естественно тези идея следва голямо удобрение. Следва така нареченото “Бостънското пиене на чай”. Последствията не закъсняват - пристанището Бостън е блокирано, а Масачузест вече няма самоуправление. Останалите райони явно са били по някакъв начин солидарни на Масачузест и във Филаделфия се образува континентален Конгрес и на него се слага край на търговията с Англия.
Естествено има икономическа зависимост между колониите и Лондон това прави войната неизбежна и ето че през 1775 г. за първи път английски и американски войски се срещат, но на 4 юли 1776 г конгреса приема “Декларация за независимостта на САЩ “ и в тази декларация американците заявяват, че отхвърлят власта на Англия и че това как САЩ ще се оправлява ще се определи от гражданите й. Е разбира се икономически Англия е по силна и по този начин взимат надмощие да не забравяме, че войската на САЩ е от доброволци. И ето тък идва наистина един велик човек от Вирджиния, а именно Джордж Вашинктон и той “стяга” американската армия. Стига се до предаването на английските войски в град Саратога поради точе е останала без запаси и че не познава месността след тази победа старата и мъдра Франция най-накрая вижда възможност да отслаби малко своя противник. И господин Бенджамин Франклин който е пратеник в Париж сключва договор с Франция и така тя обявавя война на Англия в последствие към САЩ и Франция се присъединява и Испания. Е горките англичани те водят война не срещу един, а срещу трима съперника и не в един океан, а в два Атлантически и Индийски. Стига се до 1781г в град Йоркталн англичаните са обсадени и капитолират и Лондон прекратява конфликта и на 3 септември 1783г забележете във Версай е подписан договор и Англия признава независимостта на САЩ. - (http://www.bg-history.info/?p=statia&statiaid=855)


Възникване на първите колонии (б.пр.)
Възникване на първите колонии. На фона на Южна Америка колонизирането на Северна Америка станало много по-бавно, а и по-късно. Испанците класифицирали тези територии като недоходоносни и това за дълго време отслабило интереса към Северна Америка.

Във втората четвърт на XVI в. по времето на крал Франсоа I Франция открила за себе си тези земи в района около съвременните градове Квебек и Монреал, наричайки ги Нова Франция. По времето на Ришельо бил даден тасък в колонизирането на Северна Америка и в края на XVII в. била основана френската колония Луизиана в чест на Луи XIV. Преселилите се французи се отдали на търговска дейност.

В края на XVI в. започнала и английската колонизация в Северна Америка със създаването на колонията Вирджиния в 1587 г., по времето на кралица Елизабет I. От нейно име в 1824 г. бил назначен губернатор, който трябвало да управлява колонията, подпомаган от представително събрание. Това означавало, че колонията получила известна автономия при решаването на редица въпроси от вътрешната политика. Такъв статут получили и по-късно основаните английски колонии в Северна Америка. До XVIII в. били създадени общо тринадесет колонии в района на атлантическото крайбрежие: Ню Йорк, Пенсилвания, Кънектикът, Масачузетс и др.
Когато основната вълна от заселници тръгнала от Англия за Северна Америка, на борда на кораба "Мейфпауър" (Майско цвете) през 1620 г. преселниците се договорили да създадат "единен граждански и политически организъм", като по този начин се споразумели да изработват съвместно законите, валидни за всички колонисти. Основното в споразумението било, че всички преселници в новооснованите колонии имали свобода на вероизповеданието, както и правата да си избират и определят ръководни институции и длъжностни лица, да създават опълчение и да носят оръжие.
Външната политика на колониите, обаче, била ръководена от Англия, която същевременно си запазвала правото да подписва договорите за политически съюзи от името на колониите.
Принципно колониите се управлявали по законите на Англия, но не трябва да се забравя, че подписаният конвент на кораба между преселниците, наречени по-късно "Бащите поклонници", изравнявал политическите права на всички, без каквито и да било привилегировани или аристократични кръгове. На тази основа били създадени известни демократични тенденции в развитието на колониите.
При колонизирането на територията на Северна Америка било налице известно географско-професионално обособяване в смисъл, че аристократите, тези с потекло и финансови възможности, се заселвали на юг от река Потомак, докато селяните и занаятчиите заели северните райони отвъд нея. Предвид произхода и възможностите на заселниците, в южните части се оформили големи плантации. Мащабността на земеделските стопанства изисквала многобройна работна ръка и в тези случаи собствениците прибегнали до възможно най-евтината - робите. За целта се развила и значително процъфтяла търговията с роби-негри, внасяни от Африка.
В северните райони, отвъд Потомак, заселниците били професионално изявени в областта на занаятите, търговията, предприемачеството и фермерството. В своя бизнес те използвали труда на членовете на семействата си или наемали допълнителна работна ръка.
Основното занятие на заселниците станало определящо и по отношение на въведените порядки в държавното устройство и управление на отделните , колонии. В южните колонии господствали повече елементи от феодализма и имало силен монархически дух. Управлението било в ръцете на генерал- , губернатори, назначавани от краля. В северните колонии били налице повече I демократични елементи в управлението и се чувствал силен републикански . дух. Тук ръководната институция била Парламентът, в който влизали излъчени представители от всички селища.
Образуване на Съединените американски щати. В средата на XVIII в. Вече имало нагласа за оформяне на обединение на тринадесетте английски колонии, което можело да реши положително и успешно различни въпроси, свързани с търговията и взаимоотношенията между тях. Обединителна роля играела и нуждата от защита срещу общия враг - Франция с нейните местни колонии.
В 1748 г. Бенджамин Франклин изработил проект за обединение на колониите, който съвсем не бил по вкуса на Англия. Именно поради това тя отхвърлила проекта. Тази реакция възбудила недоволството на колонистите, още повече, че Англия репресирала колониите икономически, като изисквала от тях суровини и им изпращала срещу това вече произведени готови стоки, задължавайки ги да не развиват промишлено производство. За да запълни празнотите в хазната си, Англия често изисквала допълнителни налози, увеличавайки постоянно техния брой и размери.
Така положението станало неудържимо и през 1775 г. задълбочаващият се конфликт между колониите и тяхната метрополия придобил характера на война за независимост. Още на следващата година във Филаделфия едно представителство на всичките 13 колонии, под председателството на Томас Джеферсън съставили и подписали прочутата Декларация за независимостта на Съединените щати. Именно този ден 4. VII. 1776 г. - става и национален празник на новата държава. В Декларацията се казвало, че всички хора са родени равни и тям са присъщи неизменно някои права като "Живот, свобода и стремление към щастие". Подчертано било и това, че всеки народ има право сам да определя по какъв начин да живее, както и сам да избира или смъква правителствата си.
Фактически с Декларацията тринадесетте колонии отхвърляли зависимостта си от Великобритания. Представителството на колониите, наричано Конгрес, излъчило за командир на армията си Джорд Вашингтон.
Започналата война, наричана от някои членове на Конгреса американска революция, давала израз на недоволството на колониите от взаимоотношенията с метрополията, а и представлявала защита на обявената независимост. Заедно с това на практика войната ликвидирала остатъците от феодализма по отношение на земевладението, формите на управление, закона за майората и още редица наследства на средновековието.
Войната, успешна за колониите, завършила с подписването на мир в 1783 г. в Париж, който слагал не само край на войната, но и давал зелена улица за развитието на една нова държава - Съединените американски щати.
Според създадената първа конституция, приета на 15. XI. 1787 г., ратифицирана от всички щати, и наречена "Параграфи на конфедерацията", всеки щат запазвал независимостта си, свободата, властта, юрисдикцията и правото си на парламент, правителство и конституция. Освен това действал и общ за всички щати парламент, в който всеки щат имал право на един глас. В него се решавали въпроси, свързани с военни ситуации, бюджет, монетосечене, както и въпроси, касаещи международни договори. Решенията се вземали с квалифицирано болшинство, което значело не по-малко от девет гласа (общо 13).
След успешното завършване на войната срещу Англия ръководните кръгове в САЩ побързали да разпуснат и разоръжат армията и по възможност с по-голяма скорост да увеличат продукцията, значително намалено по време на войната. Във връзка с лошите условия на работа в производството и засилената експлоатация възникнали вълнения и въстания като това на Даниел Шейс в Масачузетс от 1786-1787 г.
През 1787 г във Филаделфия бил организиран таен Учредителен конвент с 55 участници, предимно от средите на банкери, търговци, индустриалци и плантатори, които изработили конституция. Един от най-активните в тази дейност бил Александър Хамилтън. Конституцията запазвала автономията на отделните щати, но в същото време съдействала за оформянето на сипна централна власт. Така обединението на щатите се превърнало от конфедерация във федерация.
Конституцията разграничавала строго трите власти: законодателна, изпълнителна и съдебна. Първата била поверена на конгреса, по същество двупалатен. В първата папата влизали представители, избирани и до днес от цялото население, докато във втората папата, наричана сенат, депутатите били избирани от представителите на парламентите в отделните щати. Тази папата имала по-големи права от първата.
Изпълнителната власт била поверена в ръцете на президента и ръководеното от него правителство. Било решено" президентът да бъде избиран от населението по отделните щати с мандат от четири години, без да бъде ограничаван за участие в следващи избори. Първият американски президент -Джордж Вашингтон издигнал кандидатурата си за президент и за втори мандат, след което се оттеглил от властта. По този начин се създал прецедент една и съща кандидатура за президентския пост да се издига за не повече от два последователни мандата. На Вашингтон принадлежи мисълта, че един президент, който е загрижен да се хареса на народа, за да бъде избран и в следващите избори, "се ръководи не от интересите на страната си, а от желанието да бъде популярен".
Президентът на САЩ се явявал не само глава на правителството и държавата, но и върховен главнокомандващ армията на страната.
По конституция съдебната власт била поверена на висшата съдебна институция - Върховния федерален съд, пред който стояли за решаване депа, свързани с конфликтни отношения между отделните щати, както и съдебната защита на Съединените щати като цяло. Всеки щат също имал свои съдебни институции, законодателства, полиция, правителства, както и армия и въоръжение.
Въпросът за избирателното право бил твърде консервативно решен на основата на определен имуществен ценз. По този начин избирателно право придобивали около 4% от населението на страната - не повече от 120 хиляди граждани.
В първоначалния вариант на конституцията било казано, че робството се осъжда като "жестока война срещу самата човешка природа". Впоследствие, обаче с намесата на представителите на южните щати този параграф бил отменен.
В 1791 г. всички щати ратифицирали създадената две години по-рано Декларация за правата. Нейните десет члена забранявали прокарването на закони, ограничаващи свободата на словото, печата, събранията и религията. Била обявена неприкосновеността на жилището и кореспонденцията, свободата да се носи оръжие за самозащита и защита на жилището и друг вид собственост.
Приетият в 1789 г. закон третирал въпроса за паралелното структуриране на съдебната система в Съединените американски щати. Успоредно с федералната съдебна система, състояща се от 30 -районни и З окръжни съдилища, си функционирали и отделните щатски съдилища. Единствен само Върховният федерален съд, обаче, имал право на нулификация на всеки закон, който е в разрез с конституцията на страната. В това отношение съвсем явно било, че за Върховния федерален съд било запазено истинско върховенство не само над останалите съдилища, но и дори над конгреса и президента.
След време постепенно броят на щатите се увеличил. Това ставало с увеличението на населеността в някои райони, които при определени условия били признавани за щати и добивали правото да си изработят собствена конституция и да си излъчат самостоятелни управителни органи.

Успоредно с гова вървял и един друг процес, който имал също за цел увеличението броя на щатите, а именно закупуване на нова земя. Така в 1803 г. бил купен от Франция щата Луизияна, в 1819 г. от Испания - щата Флорида, от Русия -Аляска и т. н.

Войната между Севера и Юга. Още със създаването на колониите се установила известна разлика между северните и южните щати. Докато на север имало значително промишлено производство, тъй като основните поминъци тук били свързани със занаятчийско-промишленото производство и търговията, то в юга се развивали преди всичко селскостопански дейности, свързани в значителна степен с памукопроизводството. Именно поради това вероятно в южните щати било развито в значителна степен и робовладението, т.е. широко използване на робска ръка в плантациите, но заедно с това и активна роботьрговия. В резултат на това за кратко време твърде много се увеличил броят на внесените негри, които били продавани като роби. И докато в 1790 г. техният брой бил около 700 хиляди, то в 1860 г. те вече наброявали около 4 милиона.
Още със създаването на конституцията било предвидено напълно да се отхвърли робството, но представителите на южните щати, където били съсредоточени внесените роби-негри, не позволили това да стане. Очевидно споровете между Севера и Юга продължили и в следващите години все във връзка с въпроса за робството. В 1854 г. с цел да се защитят интересите на крупните плантатори от южните щати бил прокаран закона "Канзас-Небраска". Според него всеки щат добивал правото сам да определи дали да бъде робовладелски или не. Така приет, законът застрашавал много щати да предпочетат робовладението. Този закон изправил Севера срещу Юга, като противопоставял ефективността на свободния труд на тази на робския. Непрекъснатите спорове между "свободните" и робовладелските щати се задълбочавали и изостряли. Чашата преляла след делото на роба Дред Скот, който заедно с господаря си живеел в щата Мисури. След преместването на последния в "свободния" щат Уисконсин по местното законодателство негьрът-роб получил свободата си. По-късно, свободният вече Дред Скот при завръщането си в щата Мисури имал редица проблеми, при което бил организиран сложен съдебен процес.
Когато в 1860 г. за президент на Съединените щати бил избран представителят на Републиканската партия Ейбрахам Линкъпн, настъпило . истинско разцепление на страната. Тъй като президентът бил отявпен противник на робовладението, Южна Каролина, последвана от още няколко южни щати, се отцепили от федерацията на Съединените щати. През следващата година обявилите независимост южни щати учредили в Мемфис Конфедерация на американските щати като отделна държава с отделен президент и със законодателство, в което е казано, че "робството... е | естествено и нормално състояние на негрите". Така отношенията между Севера и Юга се изострилили още повече. Съотношението на силите било разпределено, както следва - две трети в северните щати и една трета - в южните. Последните поели инициативата в свои ръце и започнали първи • военните действия срещу отхвърлящите робството северни щати. Така през месец април 1861 г. започнала истинска гражданска война.
Законодателни промени. Били необходими четири години на промишления север, за да доведе войната до успешен край. На 14. IV. 1865 г. войната приключила като военното превъзходство на северните щати довело до унищажаването и на робството в страната. Било необходимо доста време за южните щати, докато свикнат с тази мисъл. Идеята за непълноценността на негрите била трудно преодоляна. Именно затова в местните законодателства на южните щати били въведени закони, носещи името "черни кодекси" и целящи репресирането на негърското население. Черните кодекси постановявали:
Негрите нямали право да се занимават с търговия и занаяти; Непълнолетните негри (под 18 годишна възраст) да бъдат давани като "ученици" на бели господари.
Тези въведения в южнощатските законодателства предизвикали възмущението на Севера. Именно затова била въведена т. Нар. XIII поправка на конституцията на САЩ в 1865 г., която отменяла действието на "черните кодекси". Били предприети и по-радикални мерки за отдалечаването на .най-върлите привърженици на робовладението в южните щати от местните парламенти.
През същата 1865 г. била внесена и XIV поправка на конституцията, според която "лица, родени или натурализирани в Съединените щати, се считат за граждани на Съединените щати и онези щати, където живеят", което на практика приравнявало негрите на останалото население на страната, давайки им граждански права.
С течение на времето били приети и други поправки към конституцията. Така например петнадесетата поправка предоставяла на негрите избирателни права. Разбира се, южните щати предприемали свои мерки. Така например, в техните законодателства се появили закони, които в отговор на петнадесетата поправка в общата конституция, въвели образователен ценз за негрите при ползването на избирателното им право. Именно по това време се организирали и наказателните отряди Ку-клукс-клан и съдилищата за саморазправа с цветнокожите, известни като съдилищата на Линч. Постепенно се наложила и политиката на "Джимкроуизма", чиято същност се заключавала в определени законодателни ограничения за цветнокожите в южните щати. Така се появили магазини, вагони, училища, квартали и т.н. Само за цветнокожо население и бил установен принципът "равни, но разделени".
След приключването на гражданската война отцепилите се щати влезли отново в американския съюз. С цел да се предотвратят в бъдеще подобни сътресения, през 1868 г. Върховният съд на САЩ постановил, че федерацията е едно неразривно цяло и никой щат няма право на сецесия от съюза.
В периода 1874-1890 г. Парламентът на САЩ гласувал редица закони, с които се ограничавало вмешателството на държавната администрация в промишлеността и търговията.
В политическия живот на Съединените американски щати се утвърдили двете политически сипи - Демократическата и Републиканската партия. Така на практика тук се утвърдила двупартийна система. С течение на времето приеманите закони разширявали демокритизирането на обществото. Така например от 1870 г. се увеличил значително броят на гражданите с избирателни права. Реформата от 1872 г. въвела тайното гласуване. От 1913 г. било постановено и сенаторите да се избират с общо гласуване. - (http://www.kaminata.net/topic-t20574.html?sid=1e7b7ae2d3acb57aa6eba6972984e8a2#p134148)


(б.пр. – След като сте прочели, сравнете, помислете и, ако можете, направете своите ИЗВОДИ!)

Превод и редакция за Плевен Онлайн Портал:
Д-р инж. Никола Тодоров 



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6244028
Постинги: 4190
Коментари: 1146
Гласове: 1520
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930