Блогът на budha2 :: Хамурапи, Хиксоси и Хабиру

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.02.2014 19:49 - Хамурапи , Хиксоси и Хабиру

Автор: budha2 Категория: История

Прочетен: 4165 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 25.12.2015 23:22

Първи и единствен артефакт на еврейското изкуство Хамурапи е шестият цар на Вавилон, царувал е от 1039 до 997 година преди основаването на Рим[1]. Именно той обединява за първи път цялата Месопотамия и създава първите писмени закони в историята, регламентиращи живота в държавата му. Законите на Хамурапи са окончателно оформени и публикувани в цялата страна на глинени таблички и изсечени на колони от камък 1002 години преди основаването на Рим. Това са първите писани закони в историята, които регламентират цялостния живот вътре в държавата. Хамурапи се е интересувал не само от Месопотамия и от нейното обединение, но и от по-далечните страни и най-вече от Египет. Именно Египет е бил целта на мисията на Аврам и потомците му. По-точно елиминирането на Египет като силна и богата държава. Те успяват да организират племената на североизток от Египет, които по това време превземат долната му част около делтата на Нил! Евреите са запазили това събитие като легендарната история на Йосиф — правнук на Аврам, който с хитрост става пръв помощник на фараона и успява да обере египтяните.
Самите египтяни са описали тези събития като нашествие на хиксосите — така те наричали групата племена, които нахлули в Египет. Според египетските записи нашествието е започнало 1033 години преди основаването на Рим[2] и продължило много години. Някои от записите споменават като начало дори за 1036 година[3]. Явно операцията, свързана с това нахлуване, е била замислена още по времето на бащата на Хамурапи Син-мубаллит. Но е била проведена именно по негово време! По онова време Египет е бил в упадък: дванадесетата династия свършва със смъртта на Аменемхет Четвърти именно през 1036 година, след което започват вътрешни смутове и борба за власт. Хамурапи не е пропуснал възможността да се намеси и да елиминира Египет като потенциален съперник и пречка за замислите му.
Хиксосите,най вероятно са били сбирщина от племена, без общ предводител(наемници,така рабтят еврите)
Ако човек внимателно разгледа картата на този район ще види, че те отначало са били заплаха именно за Месопотамия, а не за Египет. Защото Месопотамия е била съвсем близо до тях. И много удобна за нахлуване с равнините си. И разпокъсана на малки градове-държавици… И достатъчно богата…
Вместо да нахлуят там обаче, те тръгват на югозапад! След Аврам! Нахлуването не било организиран военен поход — така, че всяко племе или група племена от тези сама си решавала накъде и кога да тръгне. Поради военните им предимства, местните племена и народи не можели да им се противопоставят и да ги спрат. Целият фокус бил да се намери някой, който да ги подбутне в „правилната“ посока. Целта на Терах и Аврам отначало е била да отклони непосредствената заплаха за страната им, а след това се е родила идеята тези диваци да бъдат насочени към Египет. Като им бъде внушено че изпълняват повелятя на бог, чиито деца са те. Аврам надълго и нашироко им преразказвал легендите и митовете на Месопотамия по такъв начин, че те ги приели за свои и… накрая го последвали! Така през XVIII - XVI век Древен Египет е завладян от азиатските владетели — хиксосите, които завземат властта в Долен Древен Египет и правят град Аварис своя столица в източната част на делтата на р. Нил.
Тези, които Аврам непосредствено водел със себе си и които всъщност били преките изпълнители на задачата, започнали да се наричат „хапиру“ или „хабиру“, което значи „хора дошли оттатък реката“, като се имало впредвид река Ефрат, за да се различават от хиксосите. Това име по-късно в Египет било променено на „евреи“. Самите хапиру били само обикновени пастири и не притежавали коне, нито участвали в битки и в завоюването на Египет. Те били подчинени на хиксосите — снабдявали ги с храна в замяна на част от плячката и изпълнявали помощни задачи — най-често шпионски. Приличали доста на помощните войски от местни племена, които придружават нашите легиони. Аврам успял чрез тях да насочи хиксосите към Египет. Като успял да ги убеди колко богата на злато и храна е тази страна. И така не само ги отклонил от Месопотамия, но и унищожил нейния съперник.
… Хиксосите можели без усилие да превземат целия Египет, но в интерес на Хамурапи и наследниците му било Египет да остане разпокъсан и слаб. Наистина гениален замисъл. И блестящо изпълнение. Фараонът, чийто помощник става Йосиф според легендата, всъщност е един от хиксоските царе в Долен Египет, който тогава се е разпаднал на няколко държави. Тъй като самите хиксоси си били обикновени диваци, които нищо не разбирали от управление на една земеделска държава като Египет, те поверили управлението и събирането на данъците на евреите, начело на които стояло семейството на Аврам…
… Хиксосите господствали в Долен Египет около 200 години и през това време страната не представлявала никаква опасност за Вавилонското царство. Долен Египет фактически представлявал няколко отделни хиксоски царства, само формално обединени в едно и враждуващи с Горен Египет, който макар и силно отслабен успял да оцелее. Така целта на операцията била постигната. Хамурапи не само елиминирал Египет и получил възможност да обедини Месопотамия,а левитите да присвоят сакрални знания. Особено интересен е - владетел от XVII-XVI в. пр. н.е. - края на 14 (азиатска) династия, предхождаща хиксосите и вероятно родствена на тях. казвал се е Якуб-хер (Yaqub-her) . Пръстен с името му е намерен в столицата на хиксосите Аварис. Най-вероятно библейската история за Яков е видоизменена част от предишен митологизиран разказ за неговия път към престола (често срещан похват в Древния Изток) от семитска гледна точка. Която после съставителите на Библията са варали в собствената си повествователна рамка. Египетските „хиксоски” свидетелства

Да започнем от опорния стълб на свидетелствата на Египет: литературата. „Хиксоските” такива не са много. Мисля да не ви ги спестя, като ще се въздържим предимно от спорните. Почваме с Камосе, титулярният фараон за „експулсията” на „хиксосите”. Четете и мислете:

„Нека разбера за какво ми е дадена тая сила! Един принц има в Аварис, друг в Етиопия, а аз си седя мирно с азиатец и нубиец! Всякакви хора имат парчета от Египет, разделяйки страната с мен! Никой не може да стигне до Мемфис, египетските води! Виж, той даже държи Хермополис!

Никой не може да се засели заради данъците на азиатеца! Ще се боря с него, дори ще разпоря корема му! Аз искам да спася Египет и да поразя азиатците(c3mw).”(Стела 1 на Камосе).

Яхмос, синът на Ебана, ("сакън" да не вземе някой да го преведе през български, отбелязва се за да се знае, че не е фараонът, а съименник) ни е оставил една от титулярните за Новото царство войнишки автобиографии. Тя е интересна с това, че той е безспорен участник в боевете с „хиксосите” – описва подробно кампаниите на Тутмос, Аменхотеп и Ахмос, в които е вземал участие. Описва дори обсадата на Аварис (‘хиксоската” столица) и после на Шарахен. Интересно е, че той не говори изобщо за хиксоси, а за въстаници, които са нубийци и сирийци. А говори ясно за битката при Аварис, столицата на „хиксосите”.
Така в егиептската литература ясно се дефинират етноси.
Но никъде не се дефинира такова чудо, като „хиксоски етнос”.

http://d3bep.blog.bg/photos/107433/original/hyksos/coming.jpg

Първите двама мъже отдясно наляво очевидно са египтяни. Имат всички разпознавателни знаци – облекла, перуки, за да се твърди дори, че са египетски официални лица.
Групата с крави и кози след тях очевидно са чужденци, азиатци.
Между двете групи е написан надписът, който приемаме днес за „хиксоси”. Може дори да се каже, че последният египтянин е обозначен в надписа като управител на чуждата земя (за египтяните земите извън долината са били „чужда земя” или „пустиня”) и той води чуждоземци. Това, разбира се, ако не приемем основната версия, че имаме глагол и съществително, и двете лица от Египет са изобразени като "Управляващи земята" на козарите и водещи ги като пленници или заложници.

Интересното е и друго, че над лицата в края на надписа, виждаме числото 29 (може и малко по-различна да е цифрата, но е бройка) и знак за чуждестранни пленници/заложници. Т.е. знакът говори, че лицата отдолу са пленници или доведени официални заложници вероятно от същия този „хека кхасет” и той ги води в двора при фараона. Дали са достатъчно, за да наводнят Египет не знам, но със сигурност не са никакви владетели, а козари. Бронз, колесница, кораби… Може би в следващия епизод?
Да се върнем на източника обаче. Флавий твърди, че Манетон обявил, че така наречените хиксоси били „пастири” и дошли в Египет като… пленници.
Забелязвате ли колко много и чудесни съвпадения? Ето козарите и пленниците. Основната друга група „доказателства” за хиксосите в древноегипетско време са някои фараони и тяхната ономастика и титулатура. На практика се приема, че 15-ата династия е хиксоска,

http://d3bep.blog.bg/photos/107433/original/hyksos/Hyksos%20faraohns(1).jpg

Ето надписите на фараоните от това време

Първото, което виждате, е титлата.Второто изключително важно нещо е, че вече написът указва втората дума: „кхасет” – в множествено число. Показват го трите чертички. Числото е несъгласувано с първата дума, първата остава в единствено число.
Т.е. вече имаме преди името на фараоните hq3 h3s(W)t – хека кхасут. Директният генетив не се изменя. Т.е. новият надпис означава „ВЛАДЕТЕЛ НА ЧУЖДИТЕ ЗЕМИ”. Или на пустините. Пустиняк - цивилизатор.

Т.е. "хека касут" е очевидна официална египетска титла на фараона, а не епитет, и то на фараон – завоевател, ФАРАОН, КОЙТО ВЛАДЕЕ ЧУЖДИ земи.
Без да напомняме, че жезълът Хека - изобразен като йероглиф, е задължителен атрибут на египетските фараони и символ на властта им.
А Манетон говори за фараони – „хиксоси”. Фараонът се предполага, че ако парадира, че е чужденец, поне ще знае къде е роден. По "чуждИ земИ" в множествено число (както е изписано това пред името на фараоните) никой не претендира да е роден. Ако е чуждоземен владетел той щеше да се напише като владетел от еди-къде си, а не от всякакви чужди земи. "Я съм, мамо, Хабиру". Цивилизовал съм Египет. Очевидно хиксоската етническа теория е празна и лишена от смисъл в древен Египет. Има такава титла, има такъв надпис, но няма такъв етноним.

Как е създадена обаче?

Очевидно Манетон е човек, вещ в египетските йероглифи, който е превеждал древните писания на гръцки. Но бивайки вещ в йероглифите не трябва да забравяме, че времето на Египет е минало и малцина пазят старите знания. Даже по времето на Птолемеите йероглифите се модифицират и възстановяват. Така той е разчел старите надписи сравнително правилно, но това, което му убягва, е старата терминология. По този начин той е дефинирал по своему стар термин, като е допуснал отклонение при тълкуванието му.

При това не сме сигурни дали Манетон пряко е допуснал тази грешка, защото да докара хиксосите до етнос препира Йосиф Флавий - евреинът, който се опитва да трансформира хиксосите в свои предци и египетски фараони.

Много е сложно в тази ситуация да кажем кое е директно казано от Манетон и кое е донадено от Флавий с очевидно „патриотична” цел – нямаме оригинал на Манетон.

Все пак макар и „хиксоси” да се оказва съчинено понятие, „хиксоски период” в Египет е имало и няма съществена пречка египтолозите да продължат да ползват понятието, стига да става ясно, че не се касае за етнос, а за разнообразни, както видяхме, нашественици или бунтовници.
Защото както видяхте, никъде не се говори за чужденеца – „хиксос”, но за нубийци, азиатци и евреи.
Защото в периода наистина започват да се срещат много начесто изображения на азиатци, керамика и култура, свързана с Палестина. А нека напомним, изглежда Манетон е обявил „хиксосите” за финикийци. Защото настъпва едно тотално извращение на египетското изкуство - някаква гротеска, която говори за по-слабо културно равнище.

Защото поне двама от „хиксоските” фараони носят имена, производни на угаритската богиня Анат.
Защото имената на много фараони от „хиксосите” се изписват странно. Типичен пример е Кхамуди. По принцип зад име на фараон почти никога няма да видите детерминатив – човече. Кратко вмятам: египетският йероглиф се ползва най-грубо по три начина: като лого, т.е. самият той пресъздава дума - така са използвани и Хека, и Кхасет в йероглифите по-горе, като фонетична стойност - т.е. чете се някоя дума, която изразява, но се няма предвид нея, и в крайна сметка като детерминанта. Детерминантата се слага накрая на думата. Най-просто казано, значението й е ако например "писар" и "дъска за писане" се изписват с еднакво звучаща дума, детерминантата определя кое се има предвид. Също и при чуждестранни имена и названия. Детерминатив "човече"(А1) се слага, за да се отбележи, че става дума за име на особени и чуждоземни имена. Точно след фонетичната част на името Кхамуди (свършва при двете чертички) обаче имаме детерминативи, и то два. Освен това обаче в Туринския лист името на този фараон съдържа детерминатив – метателна пръчка, чуждоземно оръжие. За капак двата детерминатива - A1+T14 по египетската граматика (метателната пръчка и човечето) заедно се използват след фонетиката на много интересен етноним: Некхси, означаващ нубиец или негър. Нищо не казвам, да не ме бият египтолозите, това е недостатъчно за край на дискусията, но доколкото спорът около данните за този фараон се водят около един текст, обозначаващ фараон като „онзи от Юга” – си мисля, че аналогията не е чак толкова лоша.

Негър или не, ако Кхамуди е име на фараон, то той е чужденец. Нехси-Кхамуди

Освен това чуждото присъствие е видимо в столицата – Аварис, където са засвидетелствани нови обичаи, като:
- човешко жертвоприношение – недопустимо за Египет;

- погребение на деца в делви – недопустимо за Египет;

- погребение на коне – по принцип в Египет това се практикува с всякакви животни. От крокодили до маймуни.

И така, „хиксоси” следва да остане, но като понятие с кавички. Никъде, дори и при обсадата на Аварис, не става дума за етноним, а мисля, че разгледахме почти всеки аспект на понятието, който можеше да се разгледа.

Хиксосите са условно въведено днес, а не древно понятие, характеризиращо нахлуване на различни по вид и състав съседни народи в границите на Египет, чужденци – фараони и прочие, но не и етнос, не и ясна култура. На моменти приличат на египетската, на моменти не…
Като съществува и още една, най-вероятна версия за "хиксосите", и тя според мен е най-добре възприета в египтологията, където понятието се ползва предимно условно.
Тя е, че завоюването на Египет отвън е мит, и че става въпрос за отделяне на севера, който по това време вече е населен с доста семити и чужденци, предимно от близкоизточен произход, и смяна на трона на различни узурпатори. На практика това си е нормалният Долен Египет, но изпаднал в предателства и въстания, така добре описани в литературата и войнишката биография. И това обяснява защо се споменават сирийци и прочие, но не се говори за външен враг, нито дори се признава царство с векове. "Хиксосите" се явяват период на вътрешен конфликт и проблеми с проникналите вече на север многобройни емигранти. Много от "хиксоските фараони" носят и титулярни египетски, или дори само египетски имена. И това обяснява "проблема". Добре известният от "Стария завет" еврейски патриарх и пръв пророк Авраам е живял,както днес се смята,ок. XXI или XVI в.пр.Хр.,но не може да се нарече "пръв евреин",понеже по негово време в нито една древна хроника не са споменати евреите. Ако се позовем на еврейската праистория,писана лично от еврейския историк Йосиф Флавий (I в.сл.Хр.),евреите произлизат от "племето" Хиксоси,първи данни за които намираме в египетски документи от XVII-XVI в.пр.Хр. и в такъв смисъл втората дата за живота и "делото" на Авраам е по-коректна от първата. За това,че Хиксосите са роднини или предци на евреите говорят техните имена- Яков,Ианнас (Йонас),Ассис (Исус,Азис) и пр.,както и съдбата им- след краха на тяхното царство много хиксоси биват поробени от египтяните,с което се слага началото на онова робство,от което Мойсей освобождава евреите.
Да премахне владичеството на хиксосите успява Яхмос I. Преследвайки ги, той нахлува в Палестина и Сирия. Приемниците му завладяват Палестина, Финикия, Сирия, а страната Куш до 4-тия нилски праг става провинция на Древния Египет.Страната Куш(КУШ=Кая Ешуа=Жреца Ешуа=ЯХВЕ).
Бащата на Авраам,носещ името Тара(Аватар) всъщност е Българският Тиро,наричан понякога Киро (Геро,Херо) и известен на скандинавците под имената Тор и Тир. Именно него египтяните са наричали Хор,който не може да е друг освен Пелгарският (Пелазгинският) Хорс ,наричан още Сур (Сол). Имената на братята му също имат древни Български съответствия.

Абрахам живееше в твърдинатаТар Тар ,в средата на Авалока с майка си Ава Мария и баща си Ава Тара. Извънкласовите след като присвояват Свещените писания,ги подобряват като се описват за божи народ,вместо Българите.виж ВЕДА БАЛКХАРА

"Едуард Дужардин (Еdouard Dujardin) в книгата си Древната история на бога Иисус (Ancient History of The God Jesus-Watts and Co, 1938) документира как юдаизмът или "яхвеистите" са използвали боговете на други нации и са ги превърнали в митичните еврейски водачи,герои и пророци: "Където юдаизмът напълно се е установил,древните Баали на Палестина са били трансформирани в слуги на Яхве (YHVH);а където само частично е постигнал превес,те се превърнали във второстепенни богове... Много от древните Баали на Палестина били асимилирани от юдаизма,който ги превърнал в служба на Яхве,и всъщност много учени споделят убеждението,че патриарсите от Библията са плагиати на древни богове от Палестина ." [1] 1792–1750 г. пр.н.е. — Б.пр. ↑
[2] 1786 г. пр.н.е. — Б.пр. ↑
[3] 1792 г. пр.н.е. — Б.пр. ↑
[4] Явно принципът във външната политика divide et impera — разделяй и владей, не е римско a еврейско изобретение — Б.пр. ↑ d3bep.blog.bg/history/2011/11/17/traki-i-quot-hiksosi-quot-ili-malko-iasnota-v-myglata-na-hik.852152 bgegypt.net/index.php

Нагоре