Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2014 13:08 - Житие на св. пророк Самуил (Римският император Валериан І и Български цар Самуил)
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 703 Коментари: 0 Гласове:
0



 image    Давид и Версавия, мать Соломона  Клавдий ІІ Готски и Северина матъ Аврелиана Калоян и Десислава                  
1 И собрал снова Давид всех отборных людей из Израиля, тридцать тысяч.
2 И встал и пошел Давид и весь народ, бывший с ним из Ваала Иудина (Пълдин, Пулпудева, Филипопол, Пловдив), чтобы перенести оттуда ковчег Божий, на котором нарицается имя Господа Саваофа, сидящего на херувимах.
3 И поставили ковчег Божий на новую колесницу и вывезли его из дома Аминадава, что на холме.

Символния обект, заменящ скритият от света Кивот, а именно  ползваният от евреите арон ха-кодеш (ארון הקודש), се отличава от оригиналния Кивот по това, че в него се пази свитък Тора.                                                                  Кивотът... В който се намират разбитите скрижали (вторите), а също и първите скрижали, които са цели, омар мана и Жезълът на Аарон е направен от акация. Обкован с златни пластини отстрани, съхраняван в кутия от чисто злато, наричана от евреите капорет (כפורת), на която са изобразени златни керубини – ангели, символизиращи престола на Бог, а крилата на тези ангели са разпростряни върху целия капорет.
Едно от свойствата на Кивота е да отвори Небесната Врата и това винаги е било причина да бъде търсен от някои хора.Какво е казано в самата Библия от пророк Йеремия (патриарх Евтимий). Кивотът ще се появи едва тогава, когато Бог отново събере Своя народ. Не по-рано. Народът не е събран и преди това Кивотът никак няма да се появи.                                                                                                       Житие на св. пророк Самуил                                                                                                                                    "Ако през римската епоха градът, освен Тримонциум, е наричан още Улпия, Флавия и Юлия, то славяните възприемат тракийското име Пулпудева, но го променят като Плъпдив, Пълдин и Плоудин, откъдето произлиза и днешното име Пловдив, засвидетелствано за пръв път в Български апокрифен летопис от XI в. като Пло(в)дївь."    Житие на св. пророк Самуил
(Римският император Валериан І и Български цар Самуил)

В онова време, когато израилтяните се управлявали от съдии, а не от царе, живял в гр. Рама или Ариматея (София) един благочестив човек на име Елкана ЛКН (Лициний LCN, комит Никола НКЛ от София) от Левиевото (комит о БЕЛ) коляно. Той имал две жени – Ана (Мариниана, Рипсимия) и Фенана. Любимата му жена Ана (Мариниана, Рипсимия) била бездетна. А у израилтяните бездетството се считало за знак на Божия немилост. Затова Ана (Мариниана, Рипсимия) тъгувала много, пък и познайниците й странели от нея и дори я презирали.
Елкана (Лициний, комит о Бел Никола от София) изпълнявал усърдно всички наредби на закона. На всички големи празници ходел със семейството си в Силом (Преслав), гдето тогава се намирала скинията, за да принесе жертва Богу. Веднъж след жертвоприношение той седнал да обядва със семейството си. Само Ана (Мариниана, Рипсимия) едничка не могла нищо да яде: сърцето й било пълно с тъга и тя пак отишла в скинията да се моли. Дълго се молила и плакала. Тя молила Бога да й даде син и обещала, че ако той й окаже тая милост, тя ще Му го посвети. Първосвещеник Илий (Траян Деций, Петър І), който седял при входа на скинията, я гледал с учудване. Тя била твърде много развълнувана, не произнасяла гласно ни една дума, но устните й се движели, като произнасяли вътрешна молитва. Като видял нейното извънредно вълнение, Илий (Траян Деций, Петър І) си помислил, че тя е пияна, и й казал:
- Как си могла ти в такъв вид да дойдеш в Дома Господен? Излез оттук и отрезви се!
Ана (Мариниана, Рипсимия) смирено отговорила на първосвещеника:
- Не съм пияна, но изливам пред Господа скръбта на душата си. Моля те, не ме презирай!
На Илий (Траян Деций, Петър І) му станало мъчно, че оскърбил нещастната жена. Той благословил Ана (Мариниана, Рипсимия) и й казал:
- Иди си смиром и Израилевият Бог да изпълни просбата ти!
Ана (Мариниана, Рипсимия) се върнала при мъжа си, утешена и укрепена от молитвата. Милосърдният Бог изпълнил нейната просба: тя родила син и го нарекла Самуил, което значи "измолен от Бога".
Родителите твърде много се зарадвали, че си имат вече младенец. И двамата били съгласни да го посветят на Господа, затова щом Самуил навършил три години, Ана (Мариниана, Рипсимия) го отнесла в Силом (Преслав) при първосвещеника Илий (Траян Деций, Петър І) и му казала:
- Аз съм същата жена, която преди три години молех Бога да ми дарува син. Бог изпълни молбата ми и аз Му отдавам своето дете. Нека то Му служи през цял живот.
И като влязла в храма, Ана (Мариниана, Рипсимия) поблагодарила на Господа с пламенна молитва:
"Зарадва се сърцето ми в Господа, въздигна се силата ми чрез моя Бог! Никой не е тъй свет като Господа и няма твърдина като нашия Бог! Господ умъртвява и съживява. Господ прави човека сиромах и богат, унижава го и го въздига. От праха Той подига бедния, от калта възвишава сиромаха. Той изпълнява молитвата на молещия се и благославя дните на праведника, защото не със своята мощ е силен човек. Господ е свет. Да се не хвали мъдрият с мъдростта си, да не се хвали силният със силата си, да не се хвалят богатите с богатството си, но който желае да се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Господа."
След молитвата Ана (Мариниана, Рипсимия) се върнала у дома, като оставила детето на грижите на първосвещеника Илий (Траян Деций, Петър І). На всеки празник обаче тя ходела в Силом (Преслав) да се види със сина си и му донасяла дрешки. Майката се радвала, като чувала от Илий (Траян Деций, Петър І), че синът й е кротък, послушен и ревностно се учил на закона Господен. Радвала се, като видяла младото момче да служи на храма в сфод (ленена дрешка, каквато носели служителите на олтара). Илий (Траян Деций, Петър І) твърде обикнал доброто и кротко момче и казвал на родителите му: "Да ви благослови Бог за дара, който Му поднесохте!" И Бог проявил милост към Ана (Мариниана, Рипсимия): дарувал й още три сина (Давид, Аарон и Моисей) и две дъщери. Първосвещеникът Илий (Траян Деций, Петър І) бил в същото време и съдия на израилския народ. Той бил добър човек, изпълнен с вяра и благочестие. Но с едно нещо заслужил Божия гняв: бил твърде снизходителен към децата си, не ги наказвал за техните постъпки и затова синовете му Офни ъ и Финес (Хостилиан) станали много лоши и развратни люде. Те двамата били свещеници, но не почитали Бога и не изпълнявали своите длъжности, както трябва. Вземали в своя полза част от пожертвованията, принасяни Богу, и с това отклонявали народа от жертвоприношения. Често Илий (Траян Деций, Петър І) чувал оплаквания против синовете си и тогава им казвал:
- Деца мои, защо така постъпвате? Вие грешите тежко пред Господа, като отклонявате народа от изпълнение на Неговите повели. Не е хубаво това, що чувам за вас.
Но Офни (Херений Етруск) и Финес (Хостилиан) никак не се вслушвали в кротките увещания на баща си и продължавали да живеят нечестиво. Като съдия израилски, Илий (Траян Деций, Петър І) бил длъжен да уволни синовете си и да ги накаже. Но той не се решил да прибегне до строгост. Бог му казал чрез едного от пророците Си, че Той ще го накаже за лошото поведение на синовете му, "защото – казал Господ чрез устата на пророка – Аз прославям тия, които Ме прославят, а които Ме презират, ще бъдат в безчестие." Нататък пророкът предвестил на Илий (Траян Деций, Петър І), че двамата негови синове ще умрат в един ден и Господ ще си определи верен свещеник, който ще изпълнява волята Му и ще Му служи усърдно.
Между това момчето Самуил растяло и било едничка утеха на Илий (Траян Деций, Петър І). Скоро станало явно, че то е угодно Богу, че Бог му е пратил Своята благодат и чрез него ще възвестява Своята воля. Веднъж дванадесетгодишното момче, което спяло всяка нощ в скинията (храма Божи), било пробудено от глас, който го викал. Като мислело, че го вика Илий (Траян Деций, Петър І), то бърже станало и отишло в предверието, гдето първосвещеникът спял при вратите на храма.
- Ти ли ме вика, отче? – казало то на Илий (Траян Деций, Петър І).
- Не, чедо – отговорил той, - аз не съм те викал. Иди си легни!
Но току-що момчето заспало, същият глас отново извикал: "Самуиле, Самуиле!" Момчето станало пак и пак отишло при първосвещеника. Три пъти Самуил бил събуждан и отивал при Илий (Траян Деций, Петър І). Тогава Илий (Траян Деций, Петър І) разбрал, че Господ вика момчето и му казал:
- Ако пак чуеш, че те викат, кажи: "Говори, Господи, понеже Твоят раб слуша!" Действително Самуил чул четвърти път същия глас и отговорил: "Говори, Господи, понеже Твоят раб слуша!" И Господ заговорил на Самуил и му възвестил, че ще накаже Илий (Траян Деций, Петър І), загдето той не обуздал синовете си в техните беззакония.
Самуил станал сутринта, отворил вратите на храма, но се боял да обади на първосвещеника това, което Бог му казал за него. Обаче Илий (Траян Деций, Петър І) го повикал и поискал да му разкаже всичко. Като чул Господните думи, Илий (Траян Деций, Петър І) казал: "Той е Господ, каквото Му е угодно, това ще направи." Господ благословил Самуил и оттогава често възвестявал чрез него Своята воля. Всички в Израил разбрали, че на момъка почива Духът Господен и го почитали като пророк.
В това време израилтяните били твърде развратни и непокорни Богу. Те забравили благодеянията, които Господ им оказвал, и постоянно се отклонявали от Него. Само външно изпълнявали обредите на закона, а сърцата им били далеч от Бога. И Бог ги наказал.
Филистимците, съседен народ, нападнали израилтяните. В сражение ги разбили и убили около 4000 души. Израилските началници и старейшини в ужас говорили един другиму: "Защо Господ ни порази с такова бедствие?" Тям на ум не дошло, че Господ ги наказва за греховете им и че само истинското тяхно разкаяние може да умилостиви Бога. Но те казали: "Да донесем тук ковчега Господен! Неговото присъствие ще ни спаси от ръката на враговете ни."
Действително, пратили в Силом (Преслав) за свещения ковчег и го донесли на бойното поле. Те мислели, че видимото присъствие на светинята ще спаси израилтяните. Но Господ, Който вижда в сърцата, помага само на тия, които искрено Го обичат и Му служат, а не суеверно само се покланят на светинята.
Присъствието на ковчега не спасило израилтяните. Те били съвършено разбити, свещеният ковчег бил пленен от враговете, а Офни и Финес загинали. Илий (Траян Деций, Петър І) седял при вратата на храма, гледал по пътя и очаквал с нетърпение известия за сражението. Изведнъж чул вик и плач: войникът който се бил спасил от поражението, известил на жителите на Силом за победата на враговете. Когато Илий (Траян Деций, Петър І) чул, че ковчегът Божи е взет от враговете и че синовете му са убити, паднал възнак, строшил си гръбнака и умрял. Той бил на 98 години, а четиридесет години управлявал Израиля.

(„През 967 и 969 г. в България нахлуват руските дружини на киевския княз Светослав I, подстрекаван от император Никифор II Фока. През 969 г. те достигат до Велики Преслав. Цар Петър не издържа на напрежението и получава апоплектичен удар. Петър управлява най-дълго в историята на Първото българско царство.”

http://bg.wikipedia.org/wiki/Петър_I_(България)

„Готите са германско племе, произхождащо от Прибалтика и Скандинавия. През II-III век сл.Хр. мигрират към северозападното Черноморие и стават съсед на Римската империя, която все още знае много малко за тях. За първи път те нахлуват през 249 г., след това отново през 250 г., разграбвайки всичко в незащитената Мизия. Втория път обаче те са пресрещнати и отблъснати от легиони, предвождани лично от император Деций Траян при Никопол на Дунав. На следващата година при Берое, около дн. Ямбол римляните са изненадани неподготвени и са принудени да се оттеглят победени. Готите, водени от Книва се спускат над Тракия и безнаказано я опустошават. Големият град Филипопол, дн. Пловдив, е превзет и унищожен с около 100 хил. души обсадени в него, вероятно по-голяма част от населението на околността.

През това време Деций се стреми да събере нова армия и да пресече опита на готите да се върнат на север от Дунав. Финалната среща се състои край Абритус, дн. Разград на 1 юли 251 г. Варварите успяват да надхитрят императора и да го вкарат в клопка, подмамвайки легионите към непроходимите блата, където те затъват и се оказват заобиколена от готите лесна плячка. В свирепото клане повечето римляни са избити. Когато в разгара на боя Деций научава за смъртта на сина си, той заявява: „Смъртта на един войник не е голяма загуба за отечеството ни.“. Повечето, включително император Деций Траян и синът му Херений Етруск, загиват.

Битката се оказва преломна и е началото на края за империята. Освен удар по авторитета на Рим, това е събитието което води до колапс на държавата.

Деций е първият римски император, загинал в битка с външни врагове.”

http://bg.wikipedia.org/wiki/Деций_Траян

Ако върху образа на готският нашественник Книва се наложи този на Светослав, ще се види че е един и същи герой, дублиран веднъж в 3 век, а после в 10 в.)

Като пленили ковчега, филистимците го поставили в капището на своя идол Дагон. На другия ден обаче жреците намерили техния идол да лежи ничком на земята пред ковчега Божи. Те го дигнали, но на следния ден го намерили пак да лежи на пода разбит. При това в града и околностите му се явили страшни болести. Тогава теизпратили ковчега в друг град, но и там се явили страшни болести. Същото станало и в трети град.
Изплашени, филистимците разбрали, че на израилския Бог не е угодно тая светиня да се намира в ръце на инопленници. Затова, обзети от голям страх, те върнали на израилтяните свещения ковчег.
Цели 20 години израилтяните били под филистимско робство. Едва тогава започнали да разбират, че съгрешили пред Бога и справедливо са наказани за своите грехове и идолопоклонството. Самуил се стараел да възбуди у тях чувства на разкаяние и съкрушение.
- Обърнете се с цялото си сърце към Бога – казвал той, - отхвърлете кумирите, на които се покланяте, а служете на единия Бог и Той ще ви окаже милост!
Те послушали Самуила и си го избрали за съдия и началник. Веднъж Самуил събрал целия народ, наложил му пост и принесъл агне в жертва Богу. Дълго и пламенно той се молил, а целият народ повтарял след него: "Съгрешихме пред Господа!"
В това време филистимците (истамбулците) узнали за тоя събор и нападнали израилтяните. Ужасен от страх, народът казвал на Самуил: "Не преставай да молиш Бога за нас!" Самуил ги ободрявал, като им обещавал Божията помощ.
Още не била изгорена жертвата, когато сражението започнало. Господ помогнал на разкаялия се Свой народ – неприятелят бил съвършено разбит и обърнат в бягство. Израилтяните се избавили от тежкото робство, филистимците им върнали взетите градове и вече не ги тревожили през всичкото време на Самуиловото управление.
Израил се радвал на пълно спокойствие.

„Битката при Траянови врата (на гръцки: Μάχη στις Πύλες του Τραϊανού) на 17 август 986 г. е най-голямото поражение, което византийският император Василий II претърпява в походите си за покоряване на България. Битката е предхождана от безуспешна обсада на Сердика (днешна София), след която Василий отстъпва обратно към владенията си в Тракия. Българска войска, предвождана от цар Роман и комитопулите Арон и Самуил, преследва византийците и ги обкръжава в полите на Средна гора. Значителна част от армията на Василий II е унищожена, а той самият едва успява да се спаси.

Петнадесет години след като византийците завладяват българската столица Преслав победата при Траянови врата затвърждава успехите, постигнати във въстанието на комитопулите през 976 г. В условия на непрестанни борби с Византия Първата българска държава просъществува още няколко десетилетия със средище, изместено от Преслав на североизток в Охрид на югозапад. Споменът за победата над Василий II е отразен тридесет години след нея в Битолския надпис на Ароновия син цар Иван Владислав.”

http://bg.wikipedia.org/wiki/Битка_при_Траянови_врата

Самуил мъдро управлявал народа, посещавал всички израилски градове, навсякъде съдел справедливо, без да взима никакви дарове за своя труд, и непрестанно благодарял на Господа за Неговата милост.
Когато Самуил остарял, отстъпил на синовете си част от властта и ги поставил съдии, като се надявал да намери в тях свои помощници. Но синовете му не следвали неговия пример. Те били алчни и несправедливи. Недоволни от тях, народните старейшини дошли да молят Самуил да им избере цар. Никога дотогава израилтяните не били имали цар. Откак Бог ги извел от Египет, Той Сам ги управлявал чрез избрани мъже, на които откривал Своята воля. Затова желанието на израилтяните било неугодно Бог: "Те не тебе оскърбиха, а Мене – казал Бог на Самуил. – Но ако искат това, постави им цар!" И Господ посочил за цар Саул (Галиен, Гаврил Радомир), син на Кис, виден човек от Вениаминовото коляно.
Случило се, че в това време на Кис се изгубили ослиците. Някой го посъветвал да попита за тях пророк Самуил. При пророка отишъл Саул (Галиен, Гаврил Радомир). Като го видял, Самуил му открил волята Божия и излял на главата му свещен елей в знак, че го помазва за цар. Над Саул (Галиен, Гаврил Радомир) слязъл Божия Дух, сърцето му се изменило, той започнал да пророчества и приел с голямо смирение вестта, че ще бъде цар израилски.
Самуил събрал народа и заповядал да хвърлят жребий, кой ще бъде цар. Жребият се паднал на Вениаминовото коляно, а от това коляно – на Саул (Галиен, Гаврил Радомир), Кисовия син, вече посочен от Бога и помазан от Самуил.
Дълго не могли да намерят Саула (Галиен, Гаврил Радомир). Считайки себе си недостоен за великия и труден сан, Саул (Галиен, Гаврил Радомир) се скрил. Най-после го намерили и Самуил го представил на народа. Саул (Галиен, Гаврил Радомир) бил красив, представителен и от рамената си нагоре по-висок от всички. Целият народ радостно извикал: "Да живее царят!" Някои обаче били недоволни и го презирали, но Саул (Галиен, Гаврил Радомир) не искал да знае за тях. След това Саул (Галиен, Гаврил Радомир) удържал голяма победа над амонитяните и тогава целият народ му говорел: "Посочи ни тия, които не те искаха за цар! Ние ще ги убием!" Но Саул (Галиен, Гаврил Радомир) забранил да ги преследват. Всички обикнали храбрия и великодушен цар.
След избиране на царя, Самуил свикал народа и с висок глас му казал:
- Вие пожелах цар и аз изпълних вашето желание. Аз дълго ви управлявах. Кажета пред Бога: притеснил ли съм някого от вас, обидил ли съм някого, взел ли съм дар от някого? Говорете смело! Ако някой има оплакване против мене, аз съм готов да го удовлетворя и ако нещо съм взел, ще го върна.
Целият народ единодушно отговорил:
- Ти не си ни обиждал, нито си ни притеснявал и от никого нищо не си взел. Бог е свидетел, че ние сме доволни от тебе!
Самуил дълго наставлявал народа да пази Божиите заповеди и да служи на Господа усърдно:
- Аз никога не ще престана да моля за вас Бога и да ви посочвам истинския път. Служете на Бога истински и той няма да ви остави! Но ако вършите зло, ще загинете заедно с вашия цар!
В началото на своето царуване Саул (Галиен, Гаврил Радомир) бил изпълнен със смирение и благочестие. Господ го благословил и му дарувал успех в делата му. Но властта развратила царя. Той престанал да се вслушва в добрите съвети на Самуил, нерядко постъпвал дори противно на Божиите повели, станал горд и самонадеян. Тогава Господ отнел от него Своята милост.
Амаликитяните, съседи на израилтяните, прогневили Бога със своите престъпления. Чрез пророк Самуил Господ заповядал на Саул (Галиен, Гаврил Радомир) да им обяви война, да убие царя им и да предаде на изтребление всичкото им имущество. Саул (Галиен, Гаврил Радомир) удържал победа над амаликитяните, но от корист запазил за себе си по-добрите техни стада. А когато после видял Самуила, казал му, че изпълнил Божията повеля.
- А що значи това блеене на овци и рев на бикове, каквото чувам оттук? – го запитал пророкът.
- Аз запазил по-добрите амаликитски стада, за да ги принеса в жертва Богу – отговорил Саул (Галиен, Гаврил Радомир).
- Не жертви и не всесъжения е искал от тебе Господ, а покорност – възразил Самуил. – Послушанието е по-приятно Нему от жертвоприношението. А непокорството е такъв също грях, както и идолопоклонството.
След това пророкът обявил на Саул (Галиен, Гаврил Радомир), че Господ го е отхвърлил и дава другиму неговия престол. Той бил получил за това откровение от Бога.
Самуил обаче жалел за Саул (Галиен, Гаврил Радомир) и често молел Бога да отвърне Своя гняв от него. Но Господ веднъж му казал: "Докога ще плачеш за Саула (Галиен, Гаврил Радомир)? Аз го отхвърлих. Вземи елей и иди във Витлеем (Пулпудева, Пловдив) при Йесей. Един от синовете му ще бъде цар на Израиля. Аз ще ти покажа тоя, когото съм избрал."
Самуил изпълнил Божията повеля, взел съд със свещен елей и отишъл във Витлеем (Пулпудева, Пловдив). Като устроил жертвоприношение, той повекал на жертвения обед Йесея, който живеел там, и синовете му.
Като видял най-големия Йесеев син – Елиав, който имал висок ръст и прекрасна външност, Самуил помислил: "Ето, тоя вероятно е избран от Бога!" Но Господ казал на пророка: "Не гледай нито на ръста, нито на красотата му, защото не него съм избрал за цар. Господ не съди така, както съди човек, защото човек вижда само външността, а Господ вижда и сърцето."
Седемте сина на Йесей били един след друг представени на Самуил, но нито един от тях не бил избран от Бога. Тогава Самуил попитал Йесей:
- Всичките ти ли деца са тука?
– Имам още един, най-малкия, който пасе стадото – отговорил Йесей.
- Прати за него! – казал пророкът.
Довели най-малкия син на име Давид (Клавдий ІІ Готски, Иван Владислав), и Господ казал на Самуил: "Това е той, стани и го помажи!" Самуил помазал Давида със свещен елей. От тоя ден и насетне Дух Господен бил върху помазания. Давид, укрепен от Бога, извършил много славни дела: победил враговете на Израиля и по-късно станал цар.
След като помазал Давида, Самуил се върнал у дома си в Рама, гдето живял заедно с двама пророци. Славните дале на Давид (Клавдий ІІ Готски, Иван Владислав) възбудили завист у Саул (Галиен, Гаврил Радомир), който започнал да го преследва. Но Давид (Клавдий ІІ Готски, Иван Владислав) намерил покровителството на Самуил.
Светият пророк Самуил умрял в дълбока старост и целият народ жалил за него. Погребали го в Рама (София).
Между това Саул (Галиен, Гаврил Радомир) продължил да се отдалечава от Бога и се предавал на злобата и гордостта. Не много преди неговата смърт му се явил умрелият пророк Самуил и му повторил, че Бог отнема от него царството и го предава на Давид (Клавдий ІІ Готски, Иван Владислав).

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

От Библията, в която се откриха хрониките на българските царе (римски императори), можем да си направим заключението, че Скилица лъже. Цар Самуил не е умрял след ослепяването на българските войници край Ключ. Това ослепявани отново е негова измислица, а е доживял до старините си и е умрял и погребан в къщата си в град София, който е бил истинският Рим. Същата лъжа е допусната и от биографа на „римският” император Валериан І. Той не е бил пленен от персите и жив одран от тях. Това са истории, съчинени от врагове на българският народ, имащи за цел да умаловажат величието и силата на нашите царе. Виждате как, рано или късно, истината за нашето величие отново ще види бял свят.                                                                                   www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php                    



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6179668
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1520
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031