Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02.2014 19:55 - Северняци и демони от Юг/Шумер и генно инжинерство
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1355 Коментари: 0 Гласове:
2



image          В Началото на Сътворението Северът е бил Изтокът, а Югът-Западът.Чак когато Звездното Слънце Сурйа е изплувало от ПодСъзнанието са се
появили Изтокът и Западът или- Съзнанието и Несъзнанието.
Халдейската Каббала потвърждава, че N=E & S=W.
Еврейската библия пък показва
(макар и неосъзнаващо, поради религиозна кражба от съседните цивилизации)че циклите в проявената матрица започва със Звездното Слънце Сурйа.                                    1.Север-उत्तर- Uttara/U-Tarra/U-Terra, Трансцеденталната Утроба на Вишну
2. Изток-पूर्व- Pūrva, Prāchi, Pārāk - "Първо", "Начало"
3. Юг -दक्षिण-Dakṣiṇā - "Крава, годна да роди теленце и дава мляко"
4. Запад-पश्चिम-Paścima - "Гръб", "Заден".

Зенит- Ūrdhva(Altitude, Altar)=>Олтар- Урдхо-локас-Райски планетарни системи
Надир-Adho- Адхо-локас-Aдски планетарни системи

"Митичната Земя" в Пураните на Север се нарича "Уттара-Куру"- Ведическата "Хипер-Борея".
Земята на  Юг Лемурия.                                                           image    При потъването на този континент в Индийският океан е инициирана мигриация на т.нар. "нага-сарпа" ("змийско семе"). Южнянците наги мигрират на Север и Запад от Лемурия, така както Северняците деви от Скандинавия мигрират, при заледяването, от Юг нa Изток(чрез тунели до Арйанските Земи на "Вендидад" .                                     Култът към 3-сула(3-амба/3-акша) в Кашмир е наследен от Централен Източен Сибир(Сивир),а той верояно е пренесен от потъналият в Пасифика континент "МУ".(Трябва да се прави разлика между "МУ" в Тихият океан и "леМУрия" в Индийският, така както се прави разлика в психиката на японец(муанец) и негроид(лемурец). Докато "МУ"е била владение на Рудра-Шива, то "ЛеМУрия"-на Майа-Кали.В Лемурия още е заченат култът на юдаизмът, който по-къцно ще се донесе до Палестина(Баал-е-стан) на 2 пъти. Oт запад Аврам през Арйа(Персия) и после Шумер(Ур) . И втори път - от юг чрез Мойсей от Африка, Египет чрез култът към африканският "яо", който ще премине в "яху"(яхова,йахова,еова), формирайки най-расистката съврменена религиозна доктрина- "юдаизмът" ("стълбът на Аврамизмът").                                                     Територията на днешна Палестина е била територия на обожатели на Брахма, също преди юдеите от югът и Африканският паднал дух "ЯО"(Ях, Йах, йеШуа, йеШ"ва), копие на Рудра на Шива,  наследен от Лемурия(Кумари-Кандам) от епохата на Рамайана, да я атакуват варварски от юг и да избиват поголовно населението от отроче до старец, и да плячкосват имуществото им, унищожават реликвите за култът им. Както винаги, Северняците си имат проблеми с демоните от Югът. Това не е подминало и територията на Ханаан(Лат. "Палестина", букв. "Земя на пастири"). Северно-семитските племена там са били Хети,угарити, ханаанци и арамейци на територията на Галилея. Южната част са били нагите юдеи. Северната част е боготворяла Баал("дух на Брахма"), а южната - Яху, йеШуа, й"Шва("дух на Шива"). Северните семити са наследили Баал от Акадският "Белу", който е взаимстван от ВЕДАическият еквивалент на ИндРа или Брахма през Персия. (Христос Галилейски е говорел на Арамейски, който е диалект на Фарси(Персийския), примерно "Баща" е "Абба" и "Падер", от Санскр.-"Баба" или "Пита".                 Палестина- Palaestina е Латинско наименование със Санскритски,Български произход "БААЛ-е-СТАН"("Място на Ба"ал(Aл), Бел(Ел)"). Северо-семитските народи на Арамейци, Угарийци са взаимствали за името за "Бог" от Акадийците като "Илум", а те са взаимствали от ВЕДАическитото име за Брахма - "Баал".                              Б.Ра.х.Ма - АРйанският Дев                                                     image    Интересно защо на семитът Сем/Шем се пада 2 пая,
в сравнение с хамитът-африканецът и джапатът-европеецът?..     
                                                                                               Двоен Рай за Шумерите                                       Шумерското име на боговете е ДИН.ГИР буквално означаващо “Най-праведните от ракетите”. В шумерския език Е.ДИН вероятно ще е значело в такъв случай буквално “Дом на най-праведните”. Почти няма съмнение, че Е.ДИН и Едем са едно и също нещо. Раят бил жилището на боговете.
След като по този начин идентифицирахме значението на думата Рай, естествено е да очакваме, че е имало повече от едно жилище на боговете. Земята е била разделена между две главни групи богове, потомство на двамата братя Енки и Енлил. Земите на Енкиитите били в Долния свят на Африка – на запад. А тези на Енлилитите – Месопотамия, на изток. Идеята за два Рая ни дава възможност да разрешим определени несъвпадения, които дълго време биеха на очи в библейското описание на сътворението. Например едновременно в Битие 1 и в Битие 5 се твърди, че мъжът и жената са създадени заедно от Елохим на “шестия ден”:
“Той ги сътвори – мъж и жена, и ги благослови. И когато ги създаде, той ги нарече “човек”.
Но в Битие 2 се твърди, че мъжът е бил създаден първи, а женска помощница била сътворена от мъжа по-късно, за да му прави компания! Нещо повече, има силен намек, че мъжът вече е съществувал, когато бил поставен от Бог в Райската градина:
“Сега Господ Бог планирал градина на изток, в Рая; а там постави мъжа, когото бе сътворил.”
Тези текстове не съвпадат с описанието, което следва в Битие 2, където се оказва, че сътворението на Ева е станало в източния Рай (Едем). Дали този библейски пасаж е бил написан извън установената последователност? Имало ли е в действителност по-ранно сътворение на мъж и жена на запад?
В този момент трябва да цитираме “Атра-Хазис”, който твърди, че четиринадесет богини на раждането едновременно произвели седем мъже и седем жени, с цел да отърват боговете от “изнурителния труд”. Трябва да се отбележи, че всички месопотамски текстове приписват сътворението на човека на Енки, главният бог на африканските земи.
Дали пък тогава Господ Бог не се е сдобил с човека от западния африкански Рай, а впоследствие да го е поставил в източния Рай?Един текст, назован от професор Креймър като “Митът за търнокопа”, започва да хвърля някаква светлина върху този проблем и идентифицира Господ Бог в Енлил:
“Анунаките (редовите богове) пристъпиха към Енлил…
Те изискаха от него Онези – Чернокосите.
За да дадат на Онези с Черните коси
Да държат търнокопите”.

Богът Енлил,
Чиито решения бяха неотменими,
Наистина побърза да раздели Небето от Земята;
В ДУР.АН.КИ той направи разрез,
Така че Онези – Сътворените да могат да излязат
От Мястото където Плътта-Блика-Навън.”

“Господът породи АЛ.АНИ, даде своите нареждания.
Той изви разцепвача на земята над главата му като корона,
И го заби в Мястото-Където,Плътта-Блика-Навън.
В отвора имаше глава на мъж;
От земята хора си пробиваха път към Енлил.
Той строго погледна Онези Чернокосите”.

В други текстове Мястото-Където-Плътта-Блика-Навън се описва като “Бит Шимти” – “Къщата” на Шимти. Шумерските срички ШИМ.ТИ буквално се превеждат като “Дъх-Вятър-Живот”. Поради това “Бит Шимти” значело “Къщата, където Вятърът на Живота Бил Вдишван”. Съчетанието от думи е директно сравнимо с Битие 2:7, където Господ Бог сътворил човека и му “вдъхнал в ноздрите дъха на живота”.
Защо му е било нужно на Енлил да използва сила, за да се сдобие с “Онези Чернокосите”? Текстът пояснява, че е имало спор между Енлил и неговия брат Енки. Енки желаел да си запази изключителното право за ползване на работниците, за да намали товара от непосилния труд на боговете в Месопотамия.
Поради това се наложило Адам да бъде взет със сила и заведен в Райската градина. На този фон можем да вникнем в произтеклите събития.

Идентичност на Змийските богове

Кой или какво била Змията в Райската градина? Тъй като тя е говорила на Ева, би било логично да заключим, че не е била змия, а бог-съперник на Енлил. Факт е, че по целия свят има примери за първобитни хора, боготворящи змията като положителна сила.
В Мезоамерика ацтекски мит описва сътворението на човека от Змийски бог, покрит с пера – Кетцалкоатъл, комуто помагала жена – змия, Кихуакоатъл. В древната столица на ацтеките Теночтитлан (днешния Мексико сити) свещеният район около черквата бил декориран с глави на змии с пера, а в средата входът към храма на Кетцалкоатъл бил пазен от страховитите зъби на гигантска змия. Тази древна змийска украса доминира в множество свети места като Теотихуакан в Мексико. Древните маи също се прекланяли пред пернатия Змийски бог, но името му било Куклкан. Из цяла Мезоамерика ацтеки, маи и толтеки са украсявали свещените си места със змийски мотиви, които и до днес могат ясно да бъдат видени.
В източната част на Мезоамерика, в Хаити, има легенди за змии, които водят началото си от сътворението. Местното население – вуду, вярва в бог, наречен Дамбала Уедо, чието изображение е змия. На Дамбала Уедо се гледа като на Велика Змия, Създателя на Вселената, Небето и Земята. Според един любопитен вуду-обичай за Потопа Змеят накарал водите да залеят Земята, появила се дъга и Змеят я взел и я нарекъл на името на жена си – Айида Уедо.
В Северна Америка змиите също били главна отличителна черта на родените там индианци. Символът на змия доминира в изкуството на индианското племе хохокам в места като известния Снейктаун (Змийски град) в щата Аризона в югозападната част на САЩ, датиращ от 400 г.пр.Хр. до 1200 г.сл.Хр. Междувременно на югоизток неизвестна култура оставила огромен и загадъчен хълм с формата на змия в Охайо.
На противоположния край на света в Далечния изток отново откриваме богове, свързани със змиите. В Тибет например змиите украсяват свещените тръби на монасите. В Непал в едно място, наречено Буданилкантха, се намира мистериозна статуя, известна като “Спящия Вишну”, в легло от змии във воден резервоар.
Не би трябвало да пропускаме Ирак, люлката на цивилизацията. Точно на север от Мосул, близо до град Шейх Ади, е Светинята на Йезидис, където символът змия е гордо възвеличен върху главната порта. Тази област е важно място за поклонение за хиляди от номадските йезиди. В очите на западняците те изглеждат като хора, прекланящи се пред сатаната, но това племе гледа на змията като на най-мощната сила в света, разпространител на доброто, както и на греха.
В Австралия аборигените грижливо са запазили легенди за змията в техните т.нар. “Мечтания” – митове за сътворението на Земята. В централния район на Австралия могат да се открият древни рисунки на Змия – Дъга, която е създала реки, планини и хора, по време на легендарното си пътуване надолу от северното крайбрежие. “Древните статуи често изобразяват бога (Ескулап) носещ жезъл, около който се вие свещена змия. Но свързването на змията с лекуването е много старо поверие; и си струва да отбележим, че и до днес символът на професията на лечителя е змия, обвита около жезъл, макар че е свързана със свръхестественото изцеряване, а не с разумната медицина”.
Поверието може да се проследи и в римския бог Ескулап, бащата на медицината и изцеряването, чиято мраморна статуя в “Капитолия” в Рим ясно показва символа на змията и жезъла. Вероятно изглежда, че следите в края на краищата водят до гръцкия бог Хермес, който се идентифицира с египетския бог Тот. И все пак онзи бог е научил всичко от баща си – Енки, бога, който направлявал генетичното създаване на човечеството.
Възможно ли е всички тези легенди да са възникнали независимо, или имат общ източник сред боговете Енкиите в Африка? Последното изглежда по-приемливо. В древен Египет например няма съмнение, че от многото изобразявани животни в изкуството им змията била най-свещена и вещаела благоденствие. Обикновено се изобразяват две змии, носещи царските корони съответно на Горен и Долен Египет. Фараоните също често са показвани със змии на челото. А най-голямата светиня – крилатия диск на Нибиру, обикновено бил изобразяван обрамчен от две змии.
Във вражеската страна Куш, Южен Египет, змията била не по-малко боготворена. Кушитските и мероитските царе и царици били изобразявани, носещи корони с царската емблема на кобра. Символът на крилатия змей е типична характеристика на местното грънчарство.
Няма съмнение, че древните африкански цивилизации били родината на змийските богове.                                     Следващия откъс от шумерска поема, известна като “Енки и световният ред”,описва връщането на Енки на Земята след Потопа и възстановяването на неговия дом в Ериду. в която разказвачът е самият Енки:
“Когато стигнах Земята
имаше голямо наводнение.
Когато се приближих до нейните зелени морави,
Хълмове и могили бяха струпани по моя заповед.
Построих дома си на чисто място…
Моят дом – неговата сянка
Се простира над Змийското блато”.

Този текст описва връщането на Енки на Земята след Потопа и възстановяването на неговия дом в Ериду. Но какво всъщност означава обяснението за Змията. Дали показва действителното присъствие на змии в блатото, а от там и вероятния произход на тяхната връзка с боговете Енкиити? Или просто се прилага вече съществуващ прякор,чиито корени са някъде другаде?
Главно свидетелство има в буквалното значение на думата на иврит за Библейската Змия – нахаш. Тази дума идва от корена “НХШ”, което значи “да се проумеят неща, да се проникне в тайни” – описание, подходящо за Енки, главният учен на боговете, а и за синовете му, на които той е предал своите знания. Все пак отново трябва да попитаме как се е стигнало до асоцииране на змията с боговете на мъдростта. Притчата за Райската градина не предоставя задоволителен отговор на това защо символът на змията е гордо възприет от Енкиитските богове и от цивилизациите, с които те са били свързани.
Напротив, има едно по-добро обяснение. Връзката между символа на змията и боговете Енкиите (която, доколкото е известно, никой досега не е изяснил) се намира в африканските земи. Тя е толкова очевидна, че много автори са я коментирали, без да си дават сметка за същността й. следващият цитат от “Изкуство и история на Египет” е заслепяващ:
“С течение на времето Нил се разви до днешната си форма, гигантска змия, която започва в сърцето на Африка и си проправя път през хиляди километри успоредно на Червено море, докато намери устие в Средиземноморието”.
Ефектът на Нил върху всеки, който я види е един и същ. Друг автор твърди:
“… гледана от въздух, тя наистина прилича на гигантска змия, лениво прокрадваща се на север до спокойното Средиземно море”.
Нил наистина пълзи през земята точно като змия, постоянно променяйки посоката (двеста мили южно на едно място) и после преоткривайки своя северен път. Огромното значение на реката за Африка не може да бъде оспорено. Днес тя тече през десет страни и предоставя 97% от водата на Египет. За древните египтяни и за техните богове Нил означавала живот в земя, почти напълно лишена от валежи. Регулярното годишно преливане на Нил от коритото й оставя зад себе си плодородна почва, създавайки зелен пояс, широк 6 мили, през територията на пустинята. Думите на Херодот остават верни и днес: “Египет е дар от Нил.”
Различавайки змията във формата на Нил, ние можем да обясним защо всички Енкиитски богове, чиито имения били в Африка, са свързвани със знака на змията или Змея. В най-дълбока древност не са съществували отрицателни подзначения за змиите. Напротив, това бил благоприятен символ – на бога Енки, който сътворил човечеството, на същия бог, който спасил човека от Потопа и за всички Енкиитски богове, които притежавали развито научно познание, впоследствие предадено на човешкия род.
Единствено на Библията трябва да благодарим за свързването на змията с греха. А сега става ясно, че притчата за Райската градина е била просто политическо предание от един бог към друг – основано на спора, който накратко ще изследваме. Би трябвало да изглежда, че каквото и да е сторил богът – змия на Адам и Ева, то е било отмъщение за принудителното нападение на Енлил върху африканските ЛУ.ЛУ работници. Възмутен от това отмъщение, Енлил проклел брат си Енки, използвайки прякора ме НХШ – “който разрешава загадки”, към кротката змия – животно, което природно е мразено от човека. Това е бил един подходящ избор на животно във връзка със сходството му с реката Нил – чийто символ вече е бил възприет от боговете Енкиити.
Фактът, че събитията са станали по този начин, се подкрепя и от съпоставката на Райската притча от Битие 3 с даването на имена на всички животни от човека в Битие 2:19-20. Последният пасаж се явява непоследователен и по право принадлежи на притчата за проклятието към змията в Битие 3.                                         Чистите гени на боговете

Тъй като сме на прага на огромно постижение в областта на науката за стареенето, ние трябва да се запитаме дали боговете, които са ни създали, са били тук преди нас.
Съществуват ясни доказателства, че нашите гени – гените, които сме наследили от боговете – са еволюирали през един много дълъг и спокоен период някъде. Все пак макар че законите на естествения подбор статистически биха благоприятствали усъвършенстването на гените на дълголетието, много трудно е да си представим, че боговете по естествен път са се сдобили с период на живот от стотици хиляди години. Приемливото решение на тази загадка трябва да се намира в изкуствената мутация на техните гени – процес, който самите не едва сега започваме да проумяваме за първи път. Поради това се намираме в момент от историята, когато за първи път ни се удава да започнем сериозно да приемаме текстовите доказателства, че боговете са изглеждали безсмъртни.
Странна характеристика на месопотамските текстове, занимаващи се с делата на боговете, е тяхната загриженост да имат поколение от полусестри. Според правилата на боговете за наследството, потомъкът от такъв съюз става законен наследник с предимство пред първородния син. Именно такова действие е причинило яростното съперничество между братята Енки и Енлил. Един текст описва маневрите на Енки в опит да се сдобие с мъжки наследник от своята полусестра Нинхарсаг. Това правило за унаследяване също довело до съперничество между египетските богове Озирис и Сет.
Такава практика ни изглежда странна, защото тя граничи с кръвосмешение, а разбира се, има научни причини за забрана на кръвосмешението. Още веднъж отговорът се намира в гените. Най-вредните гени по природа са скрити – това трябва да ни подскаже, че те са доминирани от еквивалентен безопасен ген. Най-общо казано, ние се нуждаем от унаследяването на две копия от скрити гени – по едно от всеки родител, за да може болестта да има някакво действие. Произвеждането на поколение от близки роднини по тази причина увеличава риска за детето да получи две копия от същия скрит ген.
Защо тогава боговете не само че не са се смущавали от браковете между близки родственици, но с положителност са били благосклонни към тях? Отговорът единствено може да бъде, че гените на боговете са били чисти и не са съдържали вредни несъвършенства. Нещо повече, можем да стигнем и дотам, че да предположим, че генетичните усъвършенствания в дълголетието са били запазени само за управляващия елит сред боговете. Това предположение обяснява особено странното име на вавилонския цар МАР.ДУК – “Син на Чистокръвния скиптър” – изразяващо генетичната чистота на неговия баща Енки и в частност онези гени, които са свързани с дълголетието.
Нашите прадеди за жалост не са знаели за опасността от кръвните бракове и продължавали да подражават на боговете, женейки се за свои полусестри. Например Авраам се хвалел, че жена му била също и негова сестра, за египетските фараони и владетелите на инките също се смята, че са имали такива обичаи.
Съществуват примери, които показват, че боговете наистина, изглежда, са претърпявали влияние от стареенето. Идеята по-нататък бе подкрепена от етапа на оттеглянето, който Енки и Енлил са преминали, когато установили ерите на прецесията, за да дадат шанс за управление на по-младите богове. Поради това ни се струва, че каквито и генетични подобрения да са извършили ,вече е съществувало неумолимото състояние на дегенерация.
Ако случаят е бил такъв, тогава трябва да очакваме да открием по-нататъшни опити за забавяне на процеса на стареене – стъпки над и извън първоначалното, изкуствено сътворение на гените и тяхното наследствено запазване чрез кръвосмешение. Тук говорим за “ремонтната система”, директно еквивалентна на съвременните битки против свободните радикали. И точно това откриваме!
Дълго време е било възприемано, че египетските изображения на богове, на които се е сервирало в купи (с неизвестно съдържание), са символизирали тяхното безсмъртие. Древният художник едва ли би си правил труда да увековечава събитието, ако то не е било важно. Символичното значение на купата на безсмъртието е видно също и в множество месопотамски гробници, където археолозите откриваха тела, държащи в ръка купа до устните, сякаш мъртвецът тъкмо ще отпие. Тези погребения са включвали и различни облекла за всекидневието, внушаващи връзката на купата с безкрайния живот в отвъдното. Културното сравнение с Египет едва ли изисква уточняване.
Дали древноегипетското свързване на богове и купи представлява описание на очевидец на богове, консумиращи антистареещи субстанции? Такова наблюдение не е задължително да е станало в Египет, а в съседна Месопотамия, където царете и висшето духовенство живеели заедно със своите богове. Един източник на това езотерично познание вероятно е бил шумерският цар Гигламеш. Плочка Х от “Епос за Гигламеш” описва пътуването му до страната на боговете, където се среща с Утнапищим (Ной). Върху Плочка ХІ Утнапищим разказва на Гилгамеш историята на Потопа, а после дава на тръгващия си герой едно растение, наречено “Старият човек се превръща в млад”:
“Гилгамеш, аз ще ти разбуля нещо скрито,
а именно тайна на боговете ще ти кажа:
има растение като драка…
Като роза неговите шипове ще прободат ръцете ти.
Ако ръцете ти се сдобият с това растение, ти ще откриеш нов живот”.

Друг шумерски текст, занимаващ се с приказката за Адапа – “Човек модел”, създаден от Еа/Енки, описва неговото пътуване до Нибиру, планетата на боговете. Тук откриваме обяснения за “водата на живота” и “хляба на живота”. Накрая идва и Райската градина с нейното Дърво на живота, което предлагало потенциално безсмъртие на Адам и Ева. Нека сега се върнем към Райската градина, където всички тези легенди, древни текстове и изображения свързват в едно последното научно доказателство, за да позволят за първи път цялостно разбиране на това историческо събитие.

Гените на Адамовия създател

“А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше направил. И тя рече на жената: “Истина ли каза Бог да не ядете от каквото да било дърво в градината?”
Жената рече на змията: “От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: “Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете”.
А змията рече на жената: “Никак няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като Бог, да познавате доброто и злото”.
При липса на оригиналната месопотамска притча е трудно да разберем как буквално да вникнем в твърде символичното библейско описание. Основната същност на историята все пак е ясна – плод (или лекарство) е забранен, но после изяден, което довело до полово “познание”. В контекста на Библията това “познание” явно е полово.
Защо притежанието на сексуална познание се оказало толкова опасно нещо за новопоявилите се човеци? Отговорът се намира в най-ранното създаване на човек, преди да бъде поставен в райската градина – описанието в “Атра-Хазис” за сътворението с участието на четиринадесетте богини на раждането. Този процес се състои в клонирането на хибрид между Хомо Еректус и бог посредством генно инженерство. Обща чертана хибридите, независимо дали са естествени като мулето например, или получени в лабораториите по неестествен път, е стерилността. Докато две различни същества с подобна хромозомна структура могат да родят поколение, биологичният процес не е достатъчно точен, за да специфицира качествата на половите клетки, които позволяват по-нататъшното възпроизводство на такива поколения. Поради това е напълно вероятно оригиналната комбинация между Хомо Еректус и бог да е бил стерилен хибрид – освен ако боговете не са желаели нещо друго.
Знае се, че човеците притежават 46 хромозома, докато шимпанзетата и горилите имат по 48. според думите на генетика Стийв Джоунс “сякаш два хромозома са се слели по пътя на сродяване, водещ към човека”. При наличието на ясни знаци за съществуването на съвършена генетика, не е било невъзможно за боговете да сътворят хибрид със завършена сексуална способност. Въпросът е: “Дали Енки е желаел човешкият род да притежава сексуално познание?” За да отговорим, трябва да преразгледаме въпроса защо първо бил създаден мъжът.
Колкото и неприятно да звучи, всички месопотамски текстове показват, че първоначално човек е бил сътворен като роб, за да освободи боговете от “бремето на непосилния труд”. Тези твърдения, разбира се, са повторени и в нашите енциклопедии в графата митове, но е факт, че на иврит думата “боготворя – “авод”, буквално означава “работя”! Шумерските текстове последователно наричат тези същества ЛУ.ЛУ, което също има подзначение за работник или прислужник.
Преди Адам да придобие сексуално познание и да бъде изгонен от Рая, Библията говори за човека, като за “Адама”. В Битие 1:26 например думата на иврит за човек е “Адама”. Тя произхожда от еврейските думи за “кръв” (адаму) и “червен” (адом) и по този начин означава “онзи с червената кръв”. Тези библейски описания на “Адама” като основна категория носят ясни послания за най-ранния ЛУ.ЛУ.
Какви били изискванията към генетичния план за тези ЛУ.ЛУ? Човекът е трябвало да може да държи оръдия на труда и да спазва прости инструкции. По тази причина на него му било нужно да бъде силен, покорен и лесен за контролиране. Сексуален нагон не би бил помощен елемент и поради това е бил генетично потиснат.
Докато трябва да бъдем дълбоко признателни на Захариа Сътчин за извършения от него пробив във възгледите ни за процеса на сътворение на ЛУ.ЛУ и обстановката около него, то той не ни обяснява нуждата от създаването на жената, работеща наравно с мъжа. Без да умаловажаваме ролята на женския пол, “непосилният труд” бил достатъчно тежък товар дори и за боговете! Отговорът се намира в описанието на Ева в Битие 2 като “помощник”. Докато човек се пита как би могла жената “да помага”, отговорът ясно изниква в съзнанието. Тя била предназначена да облекчи “изнурителния труд”, но не на боговете, а на богините на раждането!
Както се знае, създаването на жената е станало не от реброто на мъжа, а от неговата есенция – ДНК. Поради това операцията включвала прибавянето на 23-ата хромозомна двойка, определяща човешката полова принадлежност. Мъжете имат 23-и хромозом, наречен “Х-У”, докато при жените той е “Х-Х”. като хибрид, възможно е първоначалният мъжки ЛУ.ЛУ, да е притежавал “Х-Х-У”, рядко срещано състояние, съществуващо днес у някои мъже, което причинява техния стерилитет. Ако случаят е бил такъв, тогава жената може би буквално е родена от мъж, както твърди Библията, чрез унищожаване на “У” от 23-ия му хромозом!!!
Чрез създаването по този начин на жена с майчински (но не и със сексуални) способности, вероятно следващите жени са били клонирани, за да поемат ролята за получаване на имплантирани, предварително клонирани яйцеклетки, за да родят нужното количество клонирани мъже.
При тези обстоятелства има основание за обсъждане на по-нататъшната ни идея. Каква продължителност на живота е трябвало да дари Енки на новосъздадения човек? Ако приемем, че една втора от гените на ЛУ.ЛУ идват от бог, тогава е имало пълна възможност дълголетието на боговете да е било изцяло използвано. Твърде вероятно е дълголетието на ЛУ.ЛУ в началото да е било фиксирано на около 100 000 години.

Рай и забраненият плод

Сега притежаваме подробната обстановка, с помощта на която да изтълкуваме библейските събития в Райската градина. Веднага стават ясни няколко неща. Първо, притчата за сътворението на Ева от Адам е била написана не на място в Библията, а принадлежи на предшестващия период, когато Адам бил създаден в “западния” Рай. Вероятно това е така, защото не би имало смисъл Енки да повтаря първоначалния си подвиг в генното инженерство, започвайки от самото начало, но на друго място. Второ,придобиването на половото познание от човечеството в Рая напълно съвпада с неговия първоначален статус на стерилен хибрид. И трето, присъствието на Змията,представляваща генетичния гений на боговете Енкиити, е зашеметяващ детайл от последователността на събитията, който внушава, че целенасочена генетична промяна е дарила половото познание на Адам и Ева.
Още повече, обстановката в Рая, описана от “Мит за Търнокопа” ни предоставя ясни мотиви за бога-змия, общопризнат за самия Енки, действащ против Енлил, който пленил “Онези с Черните коси” от Енки без разрешението на последния. Откривайки мотива, трябва да се запитаме дали Енки е имал удобен случай да извърши този акт?
Макар насилствено да се сдобил с няколко мъже-работници, Енлил бил безсилен да увеличава ново придобитата работна сила до необходимото количество. За целта той пожелал жени. Дори той да е пленил няколко жени (които били по-малко на брой и били охранявани в медицинските центрове на Енки), той се нуждаел от познанието на Енки за извършване на процедурата по клонирането. Поради това станало очевидно, че Енлил направил опит да убеди Енки да дойде в Месопотамия и му предоставил независима генетична лаборатория. По този начин Енки получил възможност да сътвори злокобен номер на Енлил.
Когато пристигнал в източния Рай, Енки довел със себе си нужните съоръжения и медицински персонал и поел ръководството на строежа на медицински център. Но най-важното, той довел жена или по-вероятно две жени, за да извърши операцията по клонирането. Когато всичко било готово, Енки предложил (както всеки би сторил) той да проведе първите две операции, за да покаже на Енлил как става тази работа. Един мъжки и един женски ембрион били имплантирани в две женски ЛУ.ЛУ-та. Но Енлил въобще не си дал сметка, че Енки вече бил променил генетически тези два ембриона, за да им предостави пълно сексуално познание и репродуктивни способности! В този момент ние ще наречем тези два индивида Адам и Ева.
Когато Адам и Ева започнали да растат, те били невежи като деца и невинно си играели в “Градината”, която по-точно трябва да е представлявала някое строго охранявано крило от медицинския център. Тогава един ден половите гени се появили с ритници (както и сега става) и двете полово съзрели деца осъзнали,че са голи, и се облекли, за да прикрият “срамотиите си”. После се скрили от Господ Бог (Енлил), който се разхождал в “Градината” “в прохладата на деня” – вероятно описание на климатичната инсталация на сградата. Когато Енлил забелязал Адам и Ева, той мигновено разбрал, че му е скроен генетичен номер.
Разговорите със Змията и с Господ Бог, описани в Битие 3, по всяка вероятност са опити да се придаде някакво въображаемо значение на един текст, който бил извън разбиранията на онези, които са го писали. Редакторите на Библията са променили основния сюжет, така че да носи символично значение, а това изисквало третирането на Адам и Ева като “съпруг” и “съпруга”, заедно с включването на диалог, който никога не се е състоял.
Какво трябвало да прави Енлил с Адам и Ева? Тяхната способност да се възпроизвеждат независимо напълно премахнала така желания от Енлил контрол върху работническото население. Нещо повече, ако на тях им се разрешало да опитат от Плода на “Дървото на Безсмъртието”, той щял да се сдобие с взрив на популацията. Това обяснява съвсем искрения гняв, който накарал Енлил, да изпъди Адам и Ева от безопасната околна среда в пустинята, където сами трябвало да се грижат са себе си. Сърце не му дало да убие невинната двойка, затова предприел най-приемливата възможност – да ги настани сред неблагоприятни природни условия, където сами е трябвало да се борят за оцеляване, и по всяка вероятност никога нямало да се научат на изкуството за самостоятелно размножаване. А с цел да предотврати неконтролируем достъп до медицинските съоръжения и “Дървото на живота”, Енлил поставил там “херувим и огнен меч” – още едно библейско описание на висока технология.
Шумерските изображения на събитията в Рая внушават, че богът-змия бил самият Енки и че той временно бил арестуван за неконтролируемия си акт. Колкото до Адам и Ева, Библията твърди, че те успешно овладели практиката на акушерството, но вероятно с някаква допълнителна помощ от Енки, защото Ева твърди, че “с Божията помощ аз дадох живот на човек”. Символът на шумерската богиня Нинхарсаг бил уред за отрязване на пъпна връв – обяснение, което може би отразява помощта за Ева, както и нейната първоначална роля при производството на ЛУ.ЛУ. “Книгата на Празника” описва, че след изгонването им от Рая Адам и Ева се върнали в “страната на тяхното сътворение”, т.е. в Африка.
Останалото, както те казват, е история. Политическите пристрастя на боговете уверяват, че човечеството получило две противоположни обяснения за добро и зло по отношение случилото се в Райската градина, в зависимост от това дали са го научили от Енкиитски или от Енлилитски източници. Излиза, че Библията се основава на текст, който обвиняван Енки за загубата на безсмъртие от човечеството – напълно предсказуема линия на критика от Енлилитски първоизточник. Няма съмнение, че вменената на Ева вина, също отразява политически или сексистки пристрастия в един много отдавнашен момент от историята.
По този начин хибридът ЛУ.ЛУ се превърнал в мъжа Адам. Като родоначалник на човешкия род, той бил лишен от шанса да удължава живота си, но въпреки това успял да преживее 93 000 години, което също би могло да служи за вдъхновение на генетиците от двадесети век. Изводи 
• Последните научни открития показват, че стареенето е чисто генетичен
въпрос.
• Боговете живеели стотици хиляди години, но само са приличали на  безсмъртни.
• Боговете използвали генна терапия, за да увеличават собствените си гени на дълголетието; те използвали свои полусестри, за да предотвратят генетично отклонение; и те употребявали коктейли от лекарства, за да забавят
въздействието на свободните радикали върху процеса на стареенето.
• Адам и Ева притежавали някои от гените на дълголетието на боговете.
                                                                
                                     



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6179958
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1520
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031