Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2014 17:20 - Инана ,Ездра и Саргон велики
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1699 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 27.10.2014 20:36


   Инанна (и по-късно Ищар) е шумерската (и по-късно акадската) богиня на похотливите жени.   imageЗа нея се знае, че притежава силата да прави крале от мъже, само като спи с тях. За да се опази от венерически болести, тя е използвала двойка лъвици да плашат вирусите докато тя се отдавала на екстазите си.Един път Инанна решила да слезе в пъкала, където найната сестра Ерешкигал е била властелинка. Обаче сестричката й била малко перверзна и като видяла че сестра й се била накичила с оскъдни одежди (нещо нормално), я побили едни такива тръпки. Накарала Инанна да сваля по една одежда всеки път, като прекосявала една порта. Добре, ама работата е била там че е имало седем порти, и насред освиркването на демоните отстрани подиума, тя си свалила една по една всичките дрешки и накити. Накрая застанала гола и сестра й се разгневила от завист и я убила. Другите богове се уплашили, че вече няма с коя да се съвкупляват и изпратили да си я вземат обратно. Оказало се обаче, че трябвало да я заменят с някой жив. Инанна си избрала съпруга за това, понеже щяла да е без грижа че съпругът й може да я хване да му изневерява. Накрая Инанна благополучно се завърнала на горния свят и си наваксала за всичките дни без тръшкане... с живи хора. В друга история, Инанна обладала бога Енки който бил покровител на града Ериду. Взела че му откраднала мъжеството и го отнесала в своя любим град Урук. Енки изпатил свои хора да я спрат, но Инанна ги посрещнала с разтворени крака, тъй да се каже, и те си отишли с празни ръце. Така Урук станал най-могъщия град в Месопотамия за времето си.Иннана е била сексбомба за времето си и била използвана за извайването на голи статуи по нейно подобие. Така тя станала първата порнозвезда. За да покаже на всички че тя била такава, тя използвала осмолъчната звезда като своя символ. Евреите по-късно се опитали да копират тази звезда, но понеже ги скъпяло да рисуват прекалено много лъчи, я скъсили до шестолъчна звезда.                                                                                                                                                                  Така наречените фалически символи са станали непристойни само по силата на животинския и материален елемент, който се съдържа в тях. Отначало подобни символи са били естествени, тъй като са се зародили в архаичните раси, които, знаейки, че са произлезли от двуполови предци, са се считали за първите проявления от разделянето на половете и от тайната, по силата на която те на свой ред са творили. Ако следващите раси и в частност „избраният народ“ са унизили тези символи, то това не променя техния произход.

Това неголямо семитско племе, едно от най-малките разклонения, които са се образували (след потапянето на великия материк) от смесването на четвърта и пета подраси, монголотуранците и така наречените индоевропейци, е могло да усвои тази символика само в смисъла, който Ј е придаван от тези народи, от които е била заимствана. Много е вероятно в началото на Мойсеевия период символите да не са били така груби, както са станали по-късно под ръководството на Ездра, който е преработил цялото Петокнижие. Например глифът за дъщерята на Фараона (жена), за Нил (Великата Бездна и Вода) и за младенеца от мъжки пол, намерен плаващ в него в тръстикова кошница (ковчег), не е бил първоначално измислен нито за Мойсей, нито от самия Мойсей. Това вече е било направено и се вижда по намерените фрагменти от вавилонските плочки и в историята на Цар Саргон, живял много преди Мойсей.

В своите „Assyrian Antiquities“ (стр. 224) Джордж Смит казва: „В двореца на Сенахериб в Куюнджик аз намерих друг откъс от любопитната история на Саргон... преведена от мен и публикувана в „Transactions of the Society of Biblical Archeology“ (том I, част I — 46). „Столица на Саргон, на вавилонския Мойсей“ е бил големият град Агади, наричан от семитите Акад и споменат в Книгата Битие1 като столица на Нимрод. Акад е бил близо до град Сипар на река Ефрат, на север от Вавилон2.“

Друго странно „съвпадение“ се заключава във факта, че названието на съседния град Сипар е тъждествено с името на жената на Мойсей — Сепфора (Zipporah)3.

1 Битие, Х, 8, 9, 10: 8) Хуш роди и Нимрод: той взе да става силен на земята; 9) Той беше силен ловец пред Господа (Бога); затова се казва силен ловец като Нимрод пред Господа (Бога). 10) Изпървом царството му се състоеше от Вавилон, Ерех, Акад и Халне, в земята Сенаар. (Б. пр.)

2 Вж. „Разбулената Изида“, 88, стр. 442—443.

3 Изход, II, 21. „На Мойсея се понрави да живее у тоя човек; и той даде на Мойсея за жена дъщеря си Сепфора.“ (Б. пр.)

Разбира се, този разказ е изкусно допълнен от Ездра, който не може да не е знаел оригиналния разказ. Това любопитно сказание е начертано на отломките на плочите, намерени в Куюнджик, и е изложено в следните думи:

1. Аз съм цар Саргон, Цар могъщ, Цар на Акад.

2. Моята майка е била от царски род; баща си аз не познавах; братът на моя баща е управлявал страната.

3. В града Азупирану, лежащ на брега на Ефрат.

4. Моята майка, царицата, ме заченала; в мъки тя ме е родила.

5. Тя ме сложила в ковчег от папур и с планинска смола запечатала изхода мой.

6. Тя ме пуснала в реката, която не ме погълнала.

7. Реката ме понесла; към водоносния Аки ме донесла тя мене.

8. Аки, водоносният, в своето състрадание ме приел.1

Да сравним сега с библейското повествование в Изход.

„Но неможеща повече да го скрива, тя (майката на Мойсей) взела кошница от тръстика и я насмолила с асфалт и смола; и полагайки в нея младенеца, поставила я в тръстиката до брега на реката.“2

1 George Smith, „Chaldean Account of Genesis“, стр. 299—300.

2 Изход, II, 3. Бълг. прев.: „Но като не можеше повече да го крие, взе пръстено кошче, намаза го с асфалт и смола, и като тури в него детето, сложи го в тръстиките при речния бряг.“ (Б. пр.)

Джордж Смит продължава:

„Това събитие, както предполагат, е станало около 1600 години преди Рождество Христово, малко преди епохата, която се приписва на Мойсей. И тъй като ние знаем, че славата на Саргон е достигнала Египет, то е напълно правдоподобно този разказ да е имал връзка със събитията, които са изложени в Изход, II, тъй като всяко извършено веднъж действие се стреми да се повтори.“

Но в днешно време, когато проф. Сейс се е осмелил да премести датата на халдейските и асирийските Царе с две хиляди години по-назад, е ясно, че Саргон е трябвало да предшества Мойсей поне с 2000 години. Това признание навежда на мисъл, но на посочената цифра не Ј достигат още една или две нули.

Какъв е логическият извод? Разбира се, изводът, който ни дава право да кажем, че сказанието на Ездра за Мойсей е било узнато от него по време на пребиваването му във Вавилон и че той е използвал за Еврейския Законодател алегорията за Саргон. Накратко, книгата Изход не е била написана от Мойсей, а е била преработена от Ездра на основата на древни материали. -Елена Блаватска                                



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6188372
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1520
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031