Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02.2014 21:39 - Любовните приключения на Шумерските "ангели" по земята
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 8469 Коментари: 14 Гласове:
2

Последна промяна: 15.02.2014 16:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Хапчето, което съвременните богослови се мъчат не да преглътнат, а да изплюят, без да го види никой, са първите стихове от шестата глава на книгата „Битие“.
„Когато човеците взеха да се умножават на земята се родиха дъщери, тогава синовете божии видяха, че дъщерите човешки са хубави, и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше.
И рече господ (бог): няма моят дух да бъде вечно занемаряван от (тия) човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двадесет години.
В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете божии почнаха да влизат при дъщерите човешки и тия почнаха да им раждат: това са силните, от   старо време славни човеци“ (Битие, гл. 6, ст. 1–4).                 image    "Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери, тогава синовете божии видяха, че дъщерите човешки са хубави, и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше" (Битие, гл. 6, ст. 1–2).                  Макар че книгата „Битие“ не ни е разказала историята за сътворението на ангелите, все пак вече втори път тя споменава за тия свръхсъвършени същества: първия път това бе „херуб“, турен за часовой на Едемската врата. Полезно е в такъв случай да се кажат няколко думи относно вярванията в ангели на древните евреи.
Като вземат своята религия от старите вярвания на древните евреи, християните просто са измислили нови догми, от които в Библията няма и следа. Изцяло измислена е например историята с бунта на дявола Сатана и неговото смазване от архангел Михаил. Понеже ние изследваме тук Библията предимно от гледището на християнската вяра, не бива да отминем този въпрос.
Според учението на християнските богослови в отколешни времена господарят на небесата — бог, очевидно си е казал, че не подобава на него, всемогъщия, да се ограничава със създаване само на небето и земята. Щом като е населил земята, защо да не насели и небето? На времето му е бил дотегнал хаосът. Но още повече му омръзнала самотата в рая. Тъй като е бил майстор просто от нищо да създава множество забавни неща и дори одушевени същества, той създал за себе си ангелите, чието предназначение било да бъдат приятна компания лично за бога. Той си поръчал кресло с герб за председателствуване на небесните събрания. За да развличат бога, ангелите пеят непрестанно. Като свръхестествени същества те, разбира се, никога не се изморяват и гласът им е винаги на нужната висота.             image   На картинката патриархът Яков(Якуб, Джейкъб/Jacob,/James), с прозвище "Израел", се бори с ангел.На езикът на ВЕДА не е нищо друго освен демон да се бори с дева.Евреите са същества, които считат, че техният ген, като етнос, е "божествен" и всички други същества(дори и човешки!!) трябва да им прислугват.                                                                                                                     Яхве и Луцифер                                                                      Но ето че един от ангелите, момче, което църковниците нарекли Луцифер-Сатана, харесал за себе си трона на всевишния и помислил, че не ще му бъде зле да заеме председателското кресло вместо неговия всемогъщ създател. Това престъпно желание било прието като чудесно развлечение от някои ангели, на които вероятно са били омръзнали неспирните упражнения по пеене, и те се присъединили към храбреца, докато по-голямото мнозинство от останалите ангели били против неговия замисъл. Някой си Михаил, наречен архангел, т.е. „старши ангел“, се заел със защитата на божите интереси. Той поел командуването на небесните войски и хубавичко набъхтал Сатаната. Ангелът бунтовник бил низвергнат в ада — в някакво си подземно „царство“, създадено незабавно за него. Там се сгромолясали и неговите съмишленици, а бог отново седнал на своето председателско кресло.
Такава е легендата, от която църковниците направили догмат на вярата за своите тръпнещи слушатели, защото в края на краищата този епизод служи главно за това, да навява страх на набожните хора: пазете се, моля, благочестиви овци! Ако вие не се подчинявате на заповедите на господа църковниците, ще полетите като злите ангели направо в ада.
В староеврейската библия, на местата, където става дума за дявола, т.е. в онези нейни книги, които са написани безспорно след вавилонския плен (повече от хиляда години след смъртта на Моисей), най-важният от всички дяволи се нарича Сатана. Дяволите пък са просто зли духове, прилични на бога и на неговите близки. Никакво друго пояснение за тях не се дава. Тях никога не ги представят като нещастници, изгонени от небесния рай и приковани към стените на огнения ад. Така например в преданието за Иов злият дух Сатана се шляе по небето, разхожда се там като у дома си и дори безцеремонно влиза в спор с бога. Виждайки, че тия дяволи от последните книги на Библията се чувствуват тъй добре и не страдат от адски мъки, критиците забелязали, че това отговаря на вярванията на халдейците и персите, чиито книги водят началото си от още по-дълбока древност, отколкото книгите на евреите. Тяхното заключение било, че през време на дългото вавилонско пленничество евреите са прибавили към своите вярвания някои от вярванията на народите, сред които им се е наложило да живеят. Впрочем и името, с което евреите са нарекли най-главния дявол, носи белега на халдейската или вавилонската религия: „сатана“ не е еврейска, а халдейска дума и означава „омраза“.                                    Следователно бог е скрил от „избрания“ от него еврейски народ не само историята с дворцовия заговор на известен брой ангели, но дори и истинското име на главния бунтовник. Библията никъде не го нарича Луцифер. Това име му е дадено от християните. Но отците и учителите на църквата са се старали всячески да намерят някакво указание за Луцифер във Вехтия завет. За тази цел те прибягнали до фалшификация, която подвежда лесно верующите, които сами не четат Библията, а само я слушат, както им я четат и тълкуват професионалистите. Тази фалшификация трябва да се изясни и ние молим читателя да ни извини за малкото, но налагащо се отклонение.
В пророчеството на Исая (гл. 14, ст. 12) става дума за Луцифер и се употребява сегашното му име, твърдят богословите и дават за пример началото на стиха, като обаче го фалшифицират с помощта на латинския превод на Библията.
В тази глава фанатично разпаленият евреин, разгневен от факта, че вавилонците държат толкова дълго в плен неговия народ, излива своя патриотичен гняв и предсказва на вавилонския цар, че неговото царство също ще понесе разруха и ще бъде обърнато в прах.
„Господ ще помилува Иакова — възкликва Исай — и пак ще обикне израиля; ще ги засели в земята им… Ти ще подемеш победната песен против вавилонския цар и ще кажеш как изчезна мъчителят — пресече се тиранията! Господ съкруши жезъла на нечестивците, скиптъра на владетелите.
Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите.
А ти си захвърлен вън от гробницата си като захвърлен клон, като дреха на убити, на погубени с меч, които спускат в каменни ровове — ти си като тъпкан труп.
Няма да се съединиш с тях в гроба; защото ти разори земята си, уби народа си; племето на злодейците до веки няма да се спомене“ (Исаия, гл. 14, ст. 1, 4, 5, 12, 19, 20).
Нужно е действително нечувано нахалство, за да може да се твърди, че тук Исай говори за Луцифер — Сатаната. Думата е, разбира се, за вавилонския цар — и само за него; това е изблик на гняв, злоба и заплаха по адрес на Навуходоносор — поробителя на еврейския народ.
Да видим сега по какъв начин „светият“ Йероним, който превеждал Библията на латински език, е подправил текста. Като се възползвал от това, че Исай сравнява вавилонския цар със зорницата (планетата Венера), наричана Хелел (Заря) от евреите и Луцифер (светоносец) от римляните, той си позволил да изложи на латински първата част на дванадесетия стих така: „Quomodo eecidisti de coelo, Lucifer, qui mane oriebaris“ („Как падна от небето, Луцифере, ти, който ставаше в зори“).
Като споменава името на Хелел, оригиналният еврейски текст говори за вавилонския цар. Царят се сравнява със зорницата — с Венера. А богословите възкликват тържествуващо: „Сгромолясването на Луцифер е отбелязано от Библията! За това говори пророк Исай!“      Енох — вие не сте забравили нали? — е бил патриархът, живял 365 години, в когото бог се влюбил и когото той задигнал при себе си на небето „в плът и кръв“, както Юпитер задигнал Ганимед[1]. Според една легенда обаче Енох уж написал книга, която той, за щастие, не отнесъл със себе си в рая. Той я завещал на своя син Матусал, а Ной взел скъпоценния ръкопис със себе си в ковчега.
Наистина тази Енохова книга дълго време никой не бил виждал. Твърди се, че по „времето на апостолите“ (т.е. преди 19 века) тя е съществувала, макар впрочем да не е известно къде. Доказателство за това се намирало в Новия завет. В посланието на апостол Иуда има такъв текст (ст. 14–15): „За тях е пророкувал и Енох, седмият от Адама, като казва: ето идва господ с десетки хиляди свои свети ангели, за да извърши съд над всички и да изобличи всички нечестивци между тях…“
Е, щом „светият апостол“ цитира книгата, значи той я знае! И в продължение на няколко века богословите питали: какво ли е станало с книгата на Енох? Най-сетне многоизвестният пътешественик, шотландецът Яков Брюс, намерил тази прочута книга в Абисиния (Етиопия). Справедливо е да се отбележи, че той просто попаднал на етиопска легенда, понеже в края на краищата е малко вероятно митическият Енох да е писал своята история именно на етиопски език. Но вижте колко е хубаво всъщност да разполагаш с „божествено провидение“, когато се занимаваш с богословие! Написана от Енох на господствувалия преди „вавилонското стълпотворение“ език, тази чудесна книга е имала щастлива участ. Независимо, че първобитният език бил съвсем внезапно и безвъзвратно загубен, книгата намерила староеврейски преводач. След това еврейският превод, който е бил известен на апостолите и църковните отци, изчезнал като дим. И изведнъж пак: някакъв шотландец в края на XVIII век намира пълния й текст в Абисиния. Големи благодарности, „божествено провидение“! Още веднъж благодаря!
Брюс отнесъл своята находка в библиотеката на Оксфордския университет, за нечувана радост на богословите. Появили се преводи. В 1838 г. бил издаден английският превод от ирландския архиепископ Ричард Лоуренс[2].
Книгата на Енох се дели на 11 глави. В нейната втора глава именно се разказва историята за любовта на ангелите към земните девойки.
„Защото броят на хората много порасна, те си отимаха и много хубави девици. И най-хубавите ангели ги обикнаха и с това бидоха въвлечени в много прегрешения. И се въодушевиха те и рекоха: да идем на земята и да си изберем жени между най-хубавите човешки дъщери. Тогава Семиазас, когото бог бе направил княз над най-личните ангели, им отговори: тази помисъл е прехубава, но страхувам се, да не би да не дръзнете да я постигнете и да не трябва сам да народя деца от прекрасните дъщери човешки. И всички отговориха: кълнем се да изпълним нашата помисъл и да бъдем проклети, ако я нарушим. И се съединиха с клетва. И бидоха те двеста в началото. И беше това по времената, когато живееше Иаред, баща на Еноха. И тръгнаха заедно и се спуснаха от небесата и се изкачиха на планината Хермонска, клетвената планина. Ето имената на двайсетте най-главни измежду им: Семиазас, Атаркут, Арасиел, Хобабиел, Хорамам, Рамиел, Сампсих, Закинел, Балкиел, Азакиел, Фармар, Амариел, Анагемас, Таузаил, Самиел, Саринас, Евмиел, Тириел, Юмиел, Сариел. Те и други, и още много други взеха си жени в 1170 лето от сътворението на света. И от тези бракове се родиха исполини…“
image    Според книгата „Битие“, вследствие задирянето на земните жени от ангелите хората станали много чувствени. Тук, струва ни се, има с какво да се занимава богословът. Наистина, би казал той, ако играта се харесала на красивите девойки и те били толкова ненаситни, ангелите, като свръхестествени същества, са могли да им доставят удоволствие също в свръхестествен размер, а това е трябвало да предизвика подражание от страна на простите смъртни, техни съперници, което на последните не било така лесно. Но какво значение е имало това за бога, питаме ние? Не е ли заповядал той човечеството да се плоди и размножава?
Книгата на Енох представя събитията в друга светлина. Като станали на земята щастливи татковци, ангелите почувствували интерес към децата си и се оказали съвсем необикновени настойници. Научили ги не само да шлифоват скъпоценни камъни, но също на магьосничество и на изкуството да предсказват бъдещето по небесните светила. Те открили големи тайни на своите любовници. Последиците са ясни: госпожиците — любовници на ангелите, и техните незаконородени синове исполини се издигнали бързо над останалите хора. Лесно е да се каже! Какво ли само не можеш да направиш, ако знаеш магия!
„И зарида земята и се изпълни с викове на скръб.“
Трогнати от тези „страдания“ на земята, група от четирима ангели помолили бога да сложи край на това бедствие. В същото време господин Азазел — ангел, женен за земна девойка, се скарал със Семиазас, набъхтал го с юмруци и заел мястото му на предводител на небесните веселяци. Бог изпратил ангел Рафаил да напердаши ангела Азазел и нашият Азазел бил затворен от Рафаил в една пещера в пустинята Додоел.                    И ето бог намерил, че както и да го усуква, потопът е нужен. За да попречи на исполините да се занимават с магии, той решил да потопи целия свят, в това число и простите хора, които били само страдали от тези магьосници. Ангелите пък, които отишли да скиторят и да водят разпуснат живот по земята, той извикал в небесата и им заповядал занапред да се държат смирено и да не блудствуват.
Трябва да се предполага, че именно по това време ангелите са станали безполови. За да се предпази от възможни нови лудории от тяхна страна, господ бог вероятно ги е накарал да се разделят със съответните си органи, както това са правили източните царе, по отношение на всеки, който е заемал известна служба в техния харем. Съвсем неоснователно църковниците изхвърлят този епизод от своите кратки ръководства по „свещена история“. Хората биха научили поне защо ангелите, са станали евнуси.
Забравен в пещерата, където го хвърлил Рафаил, бедният негодник Азазел, разбира се, се е удавил през време на световното наводнение. Да пролеем сълзи над неговата печална съдба!
Кажете след това, че божието провидение няма пръст за откриване книгата на Еноха! Тя не се е загубила при първите християни; апостол Иуда я цитира; някои от църковните отци говорят също за тази книга като за много известна. Книгата на, Енох е била на почит у християните до IV век. А по-късно, като разбрали, че „Енох“ поддържа и обяснява добре неприятните четири стиха от шестата книга на „Битие“, църковниците я изхвърлили от Библията.                                                                                  Като виждаме как евреите са си представяли ангелите, ние не може да не признаем, че християнската църква е внесла в тази теория значителни поправки. При това тя все пак признава, че еврейският народ е бил избран от бога, и приема неговите религиозни книги като „свещени“ и „неоспорими“.
Евреите са подреждали ангелите по йерархическа стълба с 10 стъпала:
1. Кадошим, или пресвети. 2. Отамимим — бързи. 3. Оралим — силни. 4. Шасмалим — пламенни. 5. Серафим — искри. 6. Малахим — пратеници. 7. Елохим — божествени. 8. Бен елохим — божи деца. 9. Херувим ангели-бикове. 10. Ишим — одухотворени. Папа Григорий I обаче разпределил ангелите по съвършено друг начин. Според неговата „пресветейша“ заповед в християнството е прието ангелите да се разпределят в три степени по три чина във всяка: първа степен — серафими, херувими и престоли; втора степен — ангели на силата, властта и господството, и трета степен — ангели на началото, архангели и обикновени ангели. От това се вижда колко е голяма властта на папите: да имаш правото да преустройваш небесните рангове — това не е шега.
Християнските църковници твърдят, че евреите не са били разбирали своите „свещени“ книги и че те и досега не разбират своята религия, не познават „истинската“ вяра. Тези глупави евреи, представете си, не се досещали, че техният Исай, като нападал вавилонския цар, техния враг, и като му „предсказвал“ деня на неговото падане, е имал предвид не падането на този цар, а старинната легенда за бунта на Луцифер срещу бога! И що за дръвници са били тия равини, щом не са могли да прочетат това между редовете!                              Опитайте се да убедите верующ евреин, че той се покланя на един бог в три лица. Напразно ще си губите времето: той ще ви се изсмее в лицето. Ще ви каже, че ако бог е триединен, би открил това на Моисей, на патриарсите, на пророците. С Библията в ръце той ще твърди, че нито една дума в нея не намеква за съществуването на „троицата“, която той смята за непонятна, и че „светото писание“, обратно, представя личността на бога като единна и неделима.
Виждайки това „убого недомислие“, християнският богослов снизходително ще се усмихне и ще свие рамене. За него, виждате ли, са достатъчни двата първи стиха от книгата „Битие“, за да покаже, че „троицата“ е съществувала във всички времена и че това е съвсем ясно. Тържествено той ще ги цитира:
„В начало елохим сътвориха небето и земята. А земята беше безвидна и пуста («тогу богу»); тъмнина се разстилаше над бездната и дух божи се носеше над водата“.
Такъв е буквалният превод на еврейския текст.
Не виждате ли тук бог отец, бог син и бог дух? Наистина на пръв поглед те са малко незабележими. Но сложете си богословските очила и ще разпознаете много леко „троицата“. Наши очила, ако вие позволите, ще бъде разсъждението на Блажения Августин в неговата чудесна книга „De cantico novo“ (гл. VII). Няма нищо по-убедително от това негово разсъждение. Всички богослови единодушно признават Августин за светило на богословието.
Изразът „в начало“, което е начало на времената и нещата, означава „бог син“. Доказателства ли искате? Разлистете новозаветната книга „Откровение на свети Йоан Богослов“, глава трета: Христос се нарича тук „началото на божието създание“ (ст. 14). Отворете Евангелието на Йоана, глава осма: запитан от евреите — „кой си ти?“ — Исус отговорил: „от начало“ (ст. 25).
Първият стих на книгата „Битие“ трябва следователно да бъде прочетен така: „в бог син, който е начало, бог отец сътвори небето и земята“.
Вие „видяхте“ първите двама герои на „троицата“, но вие още не виждате третия? Минутка търпение! Вземете моля пак очилата на „свети“ Августин: Третият герой — „бог дух“ — се намира в края на втория стих: „дух божи се носеше над водата“. Не ви ли говори този „дух“ нещо? Този „дух“ е именно бог „свети дух“.
Затова преводът на еврейския текст получава този вид: „В бог син, началото на всички неща, бог отец сътвори небето и земята; но земята се намираше в хаос, покриваше я тъмнина и бог дух се носеше над водата.“
И само като си помислиш, че евреите се изхитрили да не видят това в първите два стиха на своята собствена библия! Наистина необикновено заслепение!
Възхищавайте се на „бог дух“, който в епохата на хаоса си губил времето само за да се носи над водата. Неволно се налага обаче въпросът: наистина ли „свети дух“ е гълъб?  Ако е така то в таверните йудеиски що хапват?                   В Евангелието на есеите Исус недвусмислено заявява: Моята Майка е Светият Дух. Светия Дух е изобразяван като гълъб. В Магдала или Мигдалил – „селото на гълъбите” има доказателства, че там са се отглеждали гълъби за жертвоприношения. Магдалина е изповядвала този култ.Когато името и се споменава за първи път в евангелието от Лука, тя е описана като жена „жена, от която бяха излезли седем бяса”.                                             image             



Гласувай:
2
0



1. estirbg - Не бях чела скоро подобен сатанински прочит и тълкувание на моменти от Стария завет
15.02.2014 00:02
Това, че някои съвременни богослови не могат да обяснят първите стихове от шестата глава на книгата „Битие“ говори колко са надалече от истината и че не са богослови по дух. Моля, вижте за какво иде реч :

Грехът навлязъл в човешкият род и хората започнали да се кланят на направени от тях образи. Бог обаче, в милостта си към човечеството избирал във всичките поколения хора, които не се предали на мерзостта да обожават идоли направени от човешки ръце. Тези хора са ни известни от Библията, това са: Авел, Сит, Енох, Матусал, Ной, Сим, Авраам и пр. Но имало и друго поколение хора.
Когато Каин убил брат си Авел, той се оттеглил на изток в земята Нод. Там той построил първият град в света и го кръстил на сина си - Енох. Наследниците на Каин станали известни между хората с успехите си в светското /Тувал-Каин бил първият ковач на мед и желязо, а Ювал бил родоначалник на онези, които свирят с арфа и флейта/, но по морален облик, те приличали на родоначалникът си - Каин, и даже го надминали /според Битие 4:19, Ламех, наследникът на Каин въвел многоженството, а според Битие 4:23,24, той убил младеж в знак на отмъщение за нанесеният му побой от страна на младежа/. Както сами виждате, предпотопното поколение, е било същото като днешното - технологиите са били развити, но моралът е бил в дълбок упадък.
Наследниците на Каин, живеели в равнината и се занимавали със земеделие, строежи, ковачество, музика. Наследниците на Сит, живеели в планината и се занимавали с пастирство, те спазвали Божиите заповеди и били тези, които държат "Свидетелството за Бога". Тъй като, понякога Ситовите наследници слизали в равнината, те започнали да се заседяват по-често там, резултат от тази грешка бил, че "Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери са красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха" /Битие 6:2/. ЗАБЕЛЕЖЕТЕ: Божиите синове са наследниците на Сит, а човешките дъщери - наследниците на Каин. В резултат целият свят бил увлечен в идолопоклонството, дотам че се стигнало до потоп.

Ето това е простичкото тълкувание за "Божиите синове" и те нямат нищо общо с ангелите - извънземни, за които лукаво ни внушават тяхното генетично вмешателство в човешката наследственост.
За исполините, които се споменава - не би трябвало да ни смущава този факт - известно е, че първите поколения, а и допотопните най-вероятно са се отличавали с внушителен 2-3 метров ръст, който с течението на времето и следствие на натрупваните грехове и последващо израждане - ръстът е намалявал прогресивно. Моите лични наблюдения потвърждават този факт - когато бях ученичка, в класа ни нямаше нито дебели, нито пък дребни и деца.
Плачевно е състоянието на днешното ученическо поколение, само за 10-20 години разликата е фрапираща.
Можете да си представите как за период от 6 000 години, от 2-3 метрови исполини сме се смалили и изродили почти наполовина. Ето за тези исполини иде реч.
Ще ви обърна внимание на още един Библейски факт, отнасящ се за ангелите, който много хитро е използван в тази легенда съчинена от Лукавия -
за какви деца между човешките дъщери и "божиите синове"( в текста визират ангелите) иде реч, при факта, че ангелите са безполови същества. Те се наричат "небесното войнство” и обитават в Божието присъствие. Всъщност ангелите предтавляват куриерите на Вселената и за тях също важи йерархия. Има информация и за тяхната необикновена сила и мощ и че тяхната физика е несъмнено по-съвършена от нашата, а в познания и в нравствено отношение стоят много по-високо от човека.
Така че много злонамерено -тенденциозно е изтълкуван текста от Битие шеста глава, за да може по-нататък да се "обосноват" следващите измами...а те са толкова митично фалшиво представени, че ме хваща яд по-нататък да чета грозните изопачения на Словото...лъжа след лъжа.
Наистина няма по-неуморимо същество от Луцифер, което така коварно да мами денонощно...не смогваме да разобличим клопките му...
цитирай
2. budha2 - САМИЯТ СТАР ЗАВЕТ Е САТАНИНСКИ
15.02.2014 09:40
Действителният Сатана е Яхве(Енлил) и в негова чест се принасят кръвните жертви.http://budha2.blog.bg/drugi/2013/12/01/iahve-i-lucifer.1213213
цитирай
3. budha2 - Животински жертвопринoшения в дхармичните и в абрахамските религии
15.02.2014 09:44
http://budha2.blog.bg/drugi/2013/09/15/jivotinski-jertvoprinosheniia-v-dharmichnite-i-v-abrahamskit.1148687
цитирай
4. budha2 - Бхагавад Гита 17:4
15.02.2014 09:51
" Който обожава девите е в гуната "САТ"(ВЕДА-ическа цивилизация), който обожава демони е в гуната "РАДЖАС"(Египетско-Месопотамска цивилизация), а който обожава духове е в гуната "ТАМАС" (абрахамска и масоно-юдейска цивилизация)"
цитирай
5. budha2 - ХРАМЪТ НА СОЛОМОНО
15.02.2014 10:10
Храмът на Соломон не бил нищо повече от кланица с непресекващ поток от животни, пренасяни всекидневно в жертва, за да се задоволят доловените желания на Йехова. В това клане върховният жрец и армия от 30 000 „второстепенни“ свещеници били подпомагани от пожертвованията на хората. Техните занимания нямали нищо общо с духовността. Те не били нищо повече от работници в кланица. Свещениците, които сега вземали връх в религията над медиумите и контактьорите като утвърден източник на волята на Йехова, обявили, че техният бог предпочита жертвоприношения с животни, отколкото с посеви и растения. Защото виждате ли, посевите трябвало да бъдат изгаряни като част от жертвоприношението, докато животните трябвало само да се убият, а после свещениците имали право да ядат закланите животни или да ги продават. 14. Ако ли принася Господу всесъжение от птици, нека принесе жертвата си от гургулици, или от млади гълъби;
15. свещеникът да я донесе при жертвеника, да й извие главата, и да я изгори върху жертвеника, а кръвта да изцеди по стената на жертвеника;
16. да отдели гушата й заедно с перата й и да я хвърли до жертвеника към изток, на пепелището;
17. и да я скърши между крилете й, без да ги отделя, и свещеникът да я изгори на жертвеника, върху дървата, които са на огъня: това е всесъжение, жертва, благоухание, приятно Господу.
цитирай
6. budha2 - Йаху-Аллаху
15.02.2014 10:17
Масово клане на отрочета(особено мъжки) е най-любимото
занимание и специалитет на заведението "Йаху-Аллаху".
Трудно бихте трогнали "любящ християнин", който следва библията,
че любовта на Авраам към първородният си син, минаваща през
бащиният нож към гръклянът на синът, била не толкова
"божествена", колкото любовта на Йах и йудеите към Христос.
Демоните винаги казват на бялото - "черно" ,
както и- на лявото- "дясно"; и обратното
6 старци, юноши и девици, младенци и жени избийте съвсем; но не се приближавайте при никого от ония, върху които е белегът; и започнете от светилището Ми. Прочее, те започнаха от старейшините, които бяха пред дома.
7 Тогава им рече: Осквернете дома и напълнете дворовете с убити; излезте. И излязоха та поразяваха в града. Езекиил 9
Наблюдаваме вакханалията тука тече с пълна сила(баала)....
Понеже са в тамас(невежество), обладаните от дух Ах и Йаллах яростно отричат всичко човешко. Проблемът с достигането на Божественото е, че не трябва да се отрича човешкото, а да се над-могне.
цитирай
7. budha2 - Праотците на ангелите са арупа
15.02.2014 10:55
Те се занимават също и с умствената еволюция на човека. Срещаме ги под името Манасапутри, но това име се дава на още много други.
Праотците(рупа) на физическия възход на човека, които са наистина прадеди на нашето тяло, са групирани в останалите четири класа, носещи в окултизма общото име Бархишад. Когато започва Земната верига, т.е. новото тяло на Логоса, наричан тогава поради функциите си Брахма на системата, тези Прародители се раждат от Неговото “Тяло на полумрака”. Тези четири тела на Брахма са четирите планетни вериги: първата е Неговото “Тяло на мрака”, втората - това “на деня”, третата, Луната верига - “на полумрака” и четвъртата, Земната, повратната точка - “Тяло на зората”. Така родени от Него Праотците се наричат Синове на зората, Синове на волята, Владици на Йога. Понякога те се наричат Самородени, защото не са били раждани, а са произлезли от тялото на Логоса. “Те са се родили от Неговото “Тяло на полумрака”, казва Вишну Пурана, “когато Той медитирал върху себе си". Вараха Пурана говори същото, като казва, че се появяват с цвета на дима във времето, когато Той медитира върху сътворението на всички същества; тъй че, както по-горе казахме, във времето, когато той в качеството си на Баща медитира върху горните неща, се отлъчват от Неговото “Тяло на полумрака” тези Прародители, Синове на волята - Владиците на Лунната верига.
Бидейки притежатели на четворната материя и на творческия огън, те дават на хората техния етерен двойник, прана, нисшата кама и животинския зародиш на ума. Повече не могат да направят, но това е достатъчно, за да създадат един животински човек и всичките нисши форми.
Тези прародители са считани за подчинени на Яма(тракийски бог), Владиката на смъртта, наричан Питрипати. По тази причина телата, които те дават на хората са смъртни, тъй като са родени в царството на Владиката на промяната и смъртта. Те не могат да дадат безсмъртната, а само смъртната част и хората бидейки техни чада, също трябва да са подвластни на смъртта. По това именно и се различават децата на Земята от децата на Буда, планетата Меркурий. Там хората са безсмъртни, а земният човек е смъртен.
цитирай
8. budha2 - Под сатанински имам предвид че свещените писания са редактирани
15.02.2014 11:12
Едно пояснение за Исполините.Агнишвата-праотците, които се въплъщават, и Слънчевите праотци са облечени в тела, които стават все по-плътни и по-едри с всяко ново въплъщение. Съзнавайки своята интелектуална сила и чувствайки се като богове на земята, те изпращат надолу в своите тела мощни струи живот, които в уплътняващите се тела се трансформират в полова страст, която е непознавана дотогава. Не рядко те биват привлечени от жени от долните класове и се съединяват с тях, като от тези връзки се ражда потомство с тип по-долен от собствения им. Прекрасните синове на светлината се съединяват с земни жени: “Синовете божии видяха хубавите човешки дъщери и се съединиха с тях”(Битие, 6:2), казва Библията и по този начин човечеството потъва още по-дълбоко в материята. То трябва наистина да слезе до дъното й, за да може да я победи и овладее, но на това първо бойно поле (Курукшетра) мнозина са победени. Следва разделяне между онези, които в жестоката борба продължават да се придържат към божествената йерархия, и другите, които се поддават на опиянението на чувствеността, потъвайки в грубата материя и които обръщат гръб на Господарите на светлината. А от това разделяне се пораждат нови борби и войни. По-чистите постепенно се отправят на север, а по-материалните се разпръскват на юг, изток и запад, като се съединяват с по-нисшите елементали и стават поклонници по-скоро на материята, отколкото на духа.
цитирай
9. estirbg - Нямам идея от какви източници черпиш всички тези груби извращения, но ясно е, че са сатанински
15.02.2014 13:07
Първо, няколко думи за жертвите и жертвоприношенията и каква е
целта на жертвите в Стария Завет

Народът на Израел и старозаветните патриарси принасяха животински жертви на Бога. Трите цели на Бог с даването на хората на система от животински жертвоприношения бяха следните:

(1) Бог установи животинското жертвоприношение, за да ни научи на истините, че Той е свят, че всички хора са грешни. По необходимостта, породена от Своето собствено естество, един свят и справедлив Бог трябва да накаже греха или в лицето на грешника, или в лицето на невинен заместител, който понася вместо него наказанието му, и така удовлетворява Божията справедливост, като освобождава грешника от задължението да понесе наказанието, породено от греха му, и предоставя път за връщане към взаимоотношение и общение с Бог.

(2) Животинските жертви предвещаваха истинския и единствения метод, чрез който щеше да се извърши примирението между святия Бог и грешните хора – смъртта на Исус на кръста.

Исусовата смърт на кръста беше показана в сянката и прототипите на жертвите в Стария Завет:

… законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини… (Евреи 10:1)

Макар умилостивителното дело на Христос да беше описано в Стария Завет с употребата на много прототипи, все пак най-главният прототип бяха жертвите и затова е необходимо да имаме добро разбиране за тях, особено на тези от Мойсеевата система на жертвоприношения.

(3) И на последно място, старозаветните жертви предоставяха действително средство, чрез което Израел и патриарсите можеха да останат в положение на завет с Бог.

Кръвта на биволи и козли не можеше да отнеме греха, но щом Божиите хора идваха при Него в покаяние и вяра със своите животински жертви, Той милостиво прощаваше греховете им – въз основа на бъдещата смърт на Исус на кръста. След това, когато Исус умря на кръста, Неговата кръв оправда и материализира опрощението и „предишната мисия” или „преминаването”, които Бог беше предоставил за„греховете, извършени по-напред” (т.e. тези на старозаветните светии) в Своето дълготърпение (виж Римляни 3:25).
Исусовата смърт изпълни старозаветните прототипи
Старозаветните жертви бяха точните прототипи на Исусовата жертва, и принципите, върху които беше основана старозаветната система за жертвоприношения, са абсолютно същите като принципите, въплътени в жертвата на Исус. Много внимателно прочетете следните два пасажа:
Защото всеки първосвещеник [т.e. в старозаветната система] се поставя да принася и дарове, и жертви; затова нужно е и Тоя първосвещеник [т.e. Исус] да има нещо да принася. (Евреи 8:3)
Защото се изгарят вън от стана телата на животните, чиято кръв първосвещеникът внася в светилището като жертва за греховете. Затова и Исус, за да освети людете чрез Собствената Си кръв, пострада вън от градската порта. (Евреи 13:11-12)
Евреи 8:3 и 13:11-12 ни учат, че начинът, по който Исус умря на кръста, имаше ясната цел да изпълни старозаветните прототипи.
Бог отдели една голяма част от Своя Стар Завет за поучение, пространно и в големи детайли, на системата на животинското жертвоприношение. Той направи това съзнателно. Неговата цел беше да постанови принципите на жертвоприношението и умилостивението, върху които по-късно да бъде основана жертвата на Христос. Принципите, въплътени в старозаветните жертви са същите като тези, въплътени в жертвата на Христос. Исус точно изпълни прототипите.
Следователно, тъй като в Мойсеевата система на жертвоприношения кръвта беше тази, която направи умилостивение за греха, също и при жертвата на Исус кръвта (а не духовната смърт или нещо друго) е тази, която извършва умилостивението за греха. Исус съвършено и точно изпълни старозаветните прототипи.
И понеже в Стария Завет приносът за грях винаги беше пресвят, така Исусовият принос за грях също винаги е пресвят (и никога грешен, както някои хора вярват и поучават). И тъй като за кръвта се казва, че „покрива” греховете на хората при Мойсеевата система за жертвоприношение, кръвта на Исус наистина „покрива” греховете ни в Новия Завет.
В старозаветния Мойсеев закон има многобройни и различни видове жертви, като всички те символизират и поучават за различни аспекти на Христос и Неговото дело. Тук подробно ще разгледаме „приносът за грях”.
Ритуалът на принасянето на жертвата за грях
(1) Причината за принасянето на жертвата за грях беше грехът.
… Ако някой съгреши ... тогава за греха, що е сторил, нека принесе Господу юнец без недостатък в принос за грях. (Левит 4:2-3)
Ако човек съгреши, той трябва да бъде наказан. Бог е праведен и Той няма „просто да забрави” греха. Бог ще накаже греха:
Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците… (Римляни 1:18)
Бог не може да жертва Своята святост за Своята любов. Ако човек съгреши, това означава, че Бог трябва да накаже или него, или невинен заместник вместо него. Някой трябва да умре. Законът трябва да бъде удовлетворен.
Следователно ако един израилтянин съгрешеше и не искаше да бъде наказан за своя грях, той трябваше да вземе принос за грях, който щеше да понесе наказанието и да умре вместо него.
(2) Жертвата или заместникът трябваше да бъдат без недостатък.
…за греха, що е сторил, нека принесе Господу юнец без недостатък в принос за грях. (Левит 4:3)
За да стане грешникът свободен от наказанието за своя грях, негов заместител трябва да понесе на мястото му наказанието, предназначено за него, и заместникът трябва да бъде съвършен и без недостатък. Левит 22:17-25 ни учи, че за да е приемлив за Бог приносът, той трябваше да е съвършен:
Нищо с недостатък да не принасяте, защото не ще ви бъде прието ... нека я принесе без недостатък, за да бъде приета; никакъв недостатък да няма в нея. (Левит 22:20-21)
Второзаконие 17:1 казва:
Да не принасяш на Господа твоя Бог говедо или овца с недостатък или с каква да било недъгавост; понеже това е мерзост на Господа твоя Бог.
Въплъщението на прототипа винаги трябваше да бъде съобразено със самия прототип. Tова означава, че според Второзаконие 17:1, ако Исус беше грешен на кръста, тогава Неговата жертва щеше да бъде счетена от Бог за „мерзост”!
Но Исус не беше грешен на кръста. Той беше чист и свят и Неговата жертва не беше мерзост за Бога, но беше жертва „за благоуханна миризма” (Eфесяни 5:2).
Животното, което трябваше да бъде принесено в принос за грях, трябваше внимателно да бъде инспектирано от свещеника. То трябваше да бъде съвършено - отвътре и отвън. То трябваше да бъде съвършено, защото олицетворяваше Исус. Физическото съвършенство на животното беше символ на цялостното съвършенство на Исус и показваше, че само един невинен и чист живот може да бъде приет като жертвен заместител на мястото на грешния, омърсен човек.
Нещо повече, приносът за грях през цялото време оставаше пресвят. Точно по същия начин Исус винаги беше пресвят. Както споменахме по-рано, един грешник не може да умре вместо друг грешник. Един грешник може да умре само за своите си грехове. Праведният и невинен Човек, който не заслужаваше наказание за някакъв Свой грях, беше само Този, Който беше способен да понесе наказанието за греха на другия. Ако Исус беше умрял духовно и беше станал грешен, както поучават някои хора, тогава Той би трябвало да умре първо за Себе Си и нямаше да е способен да понесе нашето наказание!

Още ИСТИНА по тази тема, можеш да прочетеш тук:
http://ekipirane.com/books/christian%20books/B/bojiata%20krav/10.html
цитирай
10. estirbg - За да не бъда голословна, ще ти цитирам един исторически епизод от Библията, който разказва
15.02.2014 13:29
за отношението на Господ към човешките жертвоприношения:
2 Летописи 33:6

1 Манасия бе двадесет години на възраст когато се възцари и царува петдесет и пет години в Ерусалим.
2 Той върши зло пред Господа, според мерзостите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните.
3 Устрои изново високите места, които баща му Езекия беше съборил, издигна жертвеници на ваалимите и направи ашери, и се кланяше на цялото небесно множество и им служеше.
4 Тоже издигна жертвеници в Господния дом, за който Господ беше казал: В Ерусалим ще бъде името Ми до века.
5 Издигна жертвеници и на цялото небесно множество вътре в двата двора на Господния дом.
6 И ПРЕВЕДЕ ЧЕДАТА СИ ПРЕЗ ОГЪНЯ (т.е. извърши човешки жертвоприношения) В ДОЛИНАТА НА ЕНОМОВИЯ СИН, ОЩЕ УПРАЖНЯВАШЕ ПРЕДВЕЩАНИЯ И УПОТРЕБЯВАШЕ ГАДАНИЯ, УПРАЖНЯВАШЕ ОМАЙВАНИЯ, И СИ СЛУЖЕШЕ СЪС ЗАПИТВАЧИ НА ЗЛИ ДУХОВЕ И С ВРАЧОВЕ; ТОЙ ИЗВЪРШИ МНОГО ЗЛО ПРЕД ГОСПОДА ТА ГО РАЗГНЕВИ."

Всички описани по-горе мерзости са езически, зад които знаеш ли кой стои - САТАНА!!!
Цялата човешка история, описана в Библията е една жестока битка между Бог и Сатана, прикрит зад езичеството.

Бог е изисквал животински жертви за жертвоприношения, чрез които можеше да бъде направено изкупление от греха, но тази система за жертвоприношения беше само временна и просто очакваше и сочеше към идващия Исус Христос, Който щеше да умре на кръста, като замесническо изкупление за греха.

Сатана изврати системата на Господ, като в своята паралелна езическа система изискваше човешки жертви! ДА, САТАНА ГИ ИЗИСКВАШЕ - НЕ БОГА!

Е, питам, защо ще вменявате сатанинските безобразия на Твореца?
Защото четете, слушате и разпространявате хулите срещу Спасителя!
цитирай
11. estirbg - Ето още един момент от Библията, която показва какво е отношението на Господ към човешките жертвоприношения
15.02.2014 13:51
и резултатът от гнева Му срещу тези езически мерзости:
Еремия 7

Защото юдейците сториха това, което бе зло пред Мене, казва Господ;
"30 Поставиха мерзостите си в дома, Който се нарича с Моето име та го оскверниха.
31 И ИЗДИГНАХА ВИСОКИТЕ МЕСТА НА ТОФЕТ, КОЙТО Е В ДОЛИНАТА НА ЕНОМОВИЯ СИН, ЗА ДА ГОРЯТ СИНОВЕТЕ И ДЪЩЕРИТЕ СИ В ОГЪН - НЕЩО, КОЕТО НЕ СЪМ ЗАПОВЯДВАЛ, НИТО МИ Е ДОХОЖДАЛО НА УМ.
32 Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато няма да се нарича вече Тофет, Нито долина на Еномовия син, Но долина на клането; Защото ще погребват в Тофет понеже не ще остане място другаде;
33 И труповете на тия люде ще бъдат Храна на небесните птици и на земните зверове И не ще има кой да ги плаши.
34 Тогава ще направя да престане в Юдовите градове И по ерусалимските улици Гласът на радостта и гласът на веселието, Гласът на младоженеца и гласът на невестата; Защото земята ще запустее."

ТОВА ЩЕ Е И ВЪЗМЕЗДИЕТО НА ВСИЧКИ, КОИТО СЛЕДВАТ ПОДОБНИ МЕРЗОСТИ И ЕЗИЧЕСКИ ИЗВРАЩАВАТ ЧИСТОТО СЛОВО, ПРИДАВАЙКИ МУ САТАНИНСКИ ПРИВКУС.

ПРИЯТЕЛЮ, СЪВЕТВАМ ТЕ ДА НЕ СЕ ЗАНИМАВАШ С ТАЗИ АНТИ-БИБЛИЯ, КОЯТО Е каталог НА ОМРАЗНИКА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО.
Ако САМ ПРОЧЕТЕШ Божието Слово, ще се увериш, колко лъжа и гнус има в това, което пишеш от жълтите сайтове на Луцифер. Заличи всички тези мерзости, защото скоро ще започнат да се изливат язвите върху този свят и никой, който не се вслуша в Божието слово, не ще убегне от Гнева на Единствения Справедлив Съдия.
Послушай ме, не бъди оръдие на човекомразеца, който гнусно изопачава всяко слово в писанието. Не си навличай гнева му, защото Господ е предупредил:
Матей 18:7
"Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; НО ГОРКО НА ОНЗИ ЧОВЕК, ЧРЕЗ КОГОТО СЪБЛАЗЪНТА ДОХОЖДА"!


цитирай
12. budha2 - ЯХВЕ-ИШКУР бог на войната не е никакъв творец,
15.02.2014 14:01
Сам Хростос НЕ ял ДОРИ И РИБА(въпреки, че "Рибата" е Негов символ в ДЪЛБОКО ЕЗОТЕРЧИЕН СМИСЪЛ). Изход 13:1 Господ говори още на Моисея казвайки:
Посвети на Мене всяко първородно, всяко, което отваря утроба между израилтяните - и човек и животно; то е Мое.Числа 3:13 Защото всяко първородно е Мое; в деня, когато поразих всяко първородно в Египетската земя, Аз осветих за Себе Си всяко първородно в Израиля, и човек и животно; Мои ще бъдат. Аз съм Иеова. Битие 22:2
И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.Соломоновият храм , известен също като Първия храм, е според Танах първият еврейски храм в Йерусалим. Той представлявал главната фокусна точка на
юдаизма и място за извършване на жертвоприношения.
Храмовият хълм или Благородното светилище (на иврит Хар ХаБаит, на арабски الحرم الشريف ал-Харам ал-Шариф) е религиозен обект в Йерусалим, най-свещеното място за юдейската религия и второто най-свещено място за исляма.В края на III-тото хилядолетие пр.Хр. това високо място е култов център на земите на йевусеите и е известно от Стария завет на Библията под името Мория. Думата "холокост" е пъроначалното еврейско жертвоприношение. То буквално значи "пълно изгарне"-"все-изгаряне"познато от Аврам и сина му?... Битие 22:2 И който легне с жена, която е в нечистотата си, и открие голотата й, той е открил течението й, и тя е открила течението на кръвта си; за това, да се изтребят и двамата изсред людете си.Пренасяли ли са юдеите хора в жертва на Яхве?Първо защо точно кръвта на нечие животно или човек ще бъде платежно средство за твои грешки? Второ - ИМА ЛИ НЕЦЕНЗУРИРАНИ ИЛИ ЗАМАСКИРАНИ ЧОВЕШКИ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЯ, които евреите извършват за тези си свои ОЧЕИЗВАДНИ и БЕЗСПОРНИ еврейски грехове?.И трето става дума за изкупителна кръв на неевреи ,еврейски гарван(rabbi raven) на друг еврейски гарван("гарвану"-rabbi rival) око не вади..Левит 20
Какъв "сексуален грях" вижда Яхве в тази жена, освен, че е в (цикъл)? *Клетките на кръвта се продуцират в костния мозък, посредством процес означаван като хематопоеза.
*Яхве изисква кръвта с жертвоприношения и все-изгаряне, употреба на вино(алкохол). Библейските пророци не правят изключение от индианските и сибирските шамани, които употребяват псхитропни вещества за "откровенията" си.
*Христос е превърнал водата във вино. Виното е символ на кръвта. Кръвта е "сгъстен огън", огънят е "сгъстен въздух".
*"Агнето" е другото наименование на земният и подземният огън "Агни".
*Аналог на кръвен бог е Кали-разрушителният аспект на материалната природа. В нейна чест се употребяват интоксиканти и се правят кървави и огнени жертвоприношения.
*"Кивотът" е и "Кааба"- ковчегът-куб, който символизира Утробата(на Бог). Крилата на "Светая Светих" са Шакина(Шакти)- "крилата на Изида/Маат" Култът към кръвта не е само в Стария завет.Той е много ярко подчертан и в Новия.
...А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. ...И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.И се радват, че агнето Исус им е изкупило
греховете с кръвта си. Няма кръв -няма изкупление...Няма как да се примамят евреи(демони), ако няма кръв... Богът на йахудите-Йахова полудава, като помирише миризмата на изгорен въглерод- изгорена плът:Изход 29:18Левит 1:13 Левит 4:25
.......... това е всеизгаряне Господу, благоухание, жертва чрез огън Господу.............. на олтара за всеизгаряне, и тогава да излее кръвта му в подножието на олтара за всеизгаряне;
цитирай
13. budha2 - Луцифер
15.02.2014 14:09

е брат на Яхве (Енлил). Луцифер е този, който е създал телата ни, като е смесил ДНК на съществуващите на Земята примати с ДНК от неговата собствена раса. Именно той ни е дал възможност да се освободим от затвора на тялото. Името на Луцифер на шумерски е Енки.

Действителният Сатана е Яхве(Енлил) и в негова чест се принасят кръвните жертви. Змийската форма на Яхве е ЗМИЯТА. Думата за неговите жреци - свещеници - ЛЕВИТИ иде от името на ДРАКОНА ЛЕВИАТАН.
Левитите са наричани още СИНОВЕТЕ НА ВЕЛИКАТА ЗМИЯ.
НЕХУЩАН:
Числа 21:
8 И Господ рече на Моисея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив.
9 И тъй, Моисей направи медна змия и я тури на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив.
цитирай
14. estirbg - Ти прочее ли по-горе това, което ти написах? Защото наистина е безсмислено
15.02.2014 15:47
да хабя време и сили на вятъра.
Що се отнася за медната змия, тя имаше съвсем друг смисъл.
Онова поколение Е ИМАЛО ЕДИНСТВЕНО ПРОМИСЪЛ ЗА БЪДЕЩИЯ СПАСИТЕЛ, БЕЗ ДА СА ИМАЛИ НЕГОВАТА ИЗКУПИТЕЛНА ПРОЛЯТА КРЪВ. Издигането на медната змия трябваше да предаде на израилтяните един
важен урок. Те не можеха сами да се спасят от фаталния резултат на отровата в раните си. Единствено Бог бе способен да ги излекува. Но от
тях се изискваше да покажат вярата си в промисъла, който Той бе предоставил. И все пак, трябваше да погледнат към змията, за да живеят. Вярата им
бе приета от Бога и като гледаха към нея, те изявяваха вярата си.
Знаеха, че в самата змия нямаше сила, но че тя бе символ на Христос. И по този начин пред умовете им бе представена нуждата от вяра в Неговите
заслуги. До този момент мнозина бяха донасяли на Бога своите жертви с чувството, че с тях изкупват греховете си. Те не се уповаваха на бъдещия Изкупител, символизиран с тези приноси. Господ желаеше да ги научи, че техните
жертви сами по себе си нямаха повече сила или благодат от медната змия, но те трябваше по подобен начин да насочат умовете си към Христос -
великата Жертва за греха. За това ТОГАВА беше издигната медната змия.

Още веднъж те съветвам - прочети Библията, сравни с това, което пишат жълтите ти източници и сам ще се ужасиш от коя страна си застанал. Защото:
Исая 5:20
"Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло; Които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; Които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво! "
Стига ми за днес толкова глупости да чета, че Луцифер е бил брат на Яхве, и какви ли не още лъжи и извращения...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6179668
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1520
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031