Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2014 12:01 - Функциите на четирите класа Баирхишад-питри,1,2,3 кръг
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 774 Коментари: 0 Гласове:
0



 Всеки от четирите класа Бархишад-питри, или Лунни (формени) прародители, стои
начело на един от четирите последователни кръга на нашата Земна верига: тези, чието тяло е
най-малко плътно, управляват Първия кръг, следващите - Втория, идващите след тях по
плътност на тялото си - Третия и най-плътните от всички управляват Четвъртия кръг, или
този, който е с най-плътна материя. Всеки един от четирите класа има по седем степени, или
подкласове, така че във всеки кръг и на всяка от планетите срещаме “седем класа
прародители” - за голямо учудване на много теософи, които са учили, че има седем класа
Праотци, но когато се говори за Агнишвата-питри, а тук имаме работа само с Бархишад-
питри. Тази неяснота се разсейва веднага, щом схванем добре, че във всеки от тези седем
класа има седем подкласа арупа и рупа, които се различават един от друг по фазите на своята
еволюция. По този начин в четирите велики класа рупа-Питри имаме 28 подразделения - по
седем разделения за всеки клас, с които именно ще имаме работа във всеки кръг. От четирите
велики класа само по един се занимава с отделен кръг и именно неговите подкласове са
които обикновено срещаме под името “седем класа Лунни праотци”.
Четирите главни класа се различават по своите тела: на първия клас най-нисше тяло е
причинното, вторият има за инструмент на проява умственото тяло, третият употребява
астралното си тяло, а четвъртият - етерния двойник. По този начин с увеличаване плътността
на планетите в последователните кръгове, прародителите, които ръководят физическата
еволюция, донасят със себе си все по-плътни и по-плътни тела, които са по-добре
приспособени за задачата, която им предстои. Колкото повече изучаваме еволюционния
план, толкова повече ни учудва съвършеното приспособяване на една част към друга.
Както вече споменахме, тези Бархишад-питри принадлежат към последната от
творческите йерархии, която наричаме Седма, макар че в действителност тя е Дванадесета.
Те заповядват на голямо множество природни духове, които са истинските строители на
формите - нещо като зидари, а самите Праотци могат да се сравнят с архитектите.
Последните дават плана, моделите, а техните подчинени - това безчислено множество
същества - работят по тези планове и модели, като избират материалните частици и поставят
всяка на мястото й. Нека отбележим мимоходом, че тъй като в индийската литература с
“дева” се назовават всички тези духове-строители, то 33-те милиона деви, които често се
споменават, изглежда са необходими на природата за реализиране на нейния план.                                                 Когато Пураните говорят за Земята и за шест нейни планети, те правят описанието си
по един странен начин, който много пъти е предизвиквал иронията на мнозина от
дипломираните индийски учени. Това особено засяга описанието на седемте сухи земи или
Двипи, разделени една от друга с интересни океани от мляко и пр.При това тези древни хора са
писали много по-мъдро от мъдреците на ХIХ столетие, защото тяхната живописна картина
дава една вярна представа за Планетната верига, където всяка суша (Двипа) представлява
една от планетите, а това, което наричат океан е продължението на материята между две
планети, разделяща ги също като море, което не може да бъде преплувано, освен от онези,
които са развили висшите тела и така са придобили способността да плуват из тези велики
морета от материя.
Ако можем да се издигнем до някое високо поле и да наблюдаваме Веригата отгоре,
ще видим точно това, което ни дава описанието в Пураните, а именно седемте сухи земи и
седемте океана около тях - огромни вълни от материя с различна плътност, движещи се
между планетите и наричани с имената на земни течности, на които те най-много приличат
по външния си вид. Може би е грешка да се опитваме да отъждествяваме тези описания със
земни неща, когато те се отнасят до седемте планети на Веригата - сфери, съвсем
различаващи се помежду си, една от които е нашата Земя, наречена Джамбудвипа. Възможно
е тези описания да не са в съгласие със съвременните идеи за точни класификации или пък
да не са строго научни. Но у обикновените умове, за които са предназначени, те извикват
живи и живописни картини. И когато съвременният ясновидец застане на мястото, от което е
наблюдавал авторът на Пураните тази сцена, той ще види пред себе си същата чудна
панорама със седемте планети, заобиколени от своите океани от неорганизирана материя.                                      Първи кръг                                                                                Върху първата от тези сфери, която е най-неопределена и най-силно нажежена, слиза
първият клас Лунни прародители. Те дават първия модел на формите, които ще служат за
жилище на всички, които ги следват. Идеите за тези модели съществуват в ума на Планетния
Логос, но на Прародителите е оставена работата по моделирането на първите форми от
огнена материя, които ще служат за жилище на монадите от Лунната верига, когато слязат.
Необходимо е те да стават обитатели на материята от веригата, защото без това не ще могат
да образуват форми от нея. Те не могат да работят с материя, която не е тяхна. Затова
първото нещо, което трябва да направят, е сами да минат през всички видове материя и като
я натрупат около въздушните си тела, да я преобразуват посредством своя творчески огън в
зародишни форми, които лека-полека, развивайки се и узрявайки, ще станат с течение на
вековете формите, които виждаме върху четвъртата планета от Четвъртия кръг. Всеки
подклас изработва седем типични форми във всяко от природните царства на всяка планета
(защото наистина във всяко царство има по седем типа, които съществуват редом) и тези
именно са седемте типа на седемте подкласа прародители във всеки кръг. В този Първи кръг
те са само ципести форми от огнена материя.
Характеристиката на първата планета А е такава, че там няма нито една форма в
смисъла, който ние влагаме днес в тази дума. Така различна е тя от формите, които
познаваме, че се нарича арупна, безформена. Въпреки това там има форма, но не такава,
каквато знае смъртният човек. Тя се нарича прототипна, т.е. идеална, съставена от есенцията
на излъчената мисъл-форма, която е неопределена и променлива, смътна, съвършено                                           непонятна и неуловима за конкретния ум. Тя може да бъде позната само по един начин, а
именно по силата на факта, че слизайки в един по-долен свят, се разпада на неизброимо
количество конкретни форми, всяка от които запазва приликата си с нея в този смисъл, че
представя нейните съществени характеристики и възпроизвежда нещо от нейния образ.
Подобни прототипи съществуват в духа на Логоса
за всяко от природните царства: прототипи на минерали, на растения, на животни и на хора.
Те съществуват там само като идеи. Тези идеи се намират в ума на
Логоса, а архитектите, т.е. Бархишад-праотците ги възпроизвеждат от ума на Логоса в
планетата А, най-висшата от планетната верига. Ето защо тази планета са нарича Планета на
прототипите, защото там именно във всеки кръг се намират всички прототипи, които ще
служат за основа на еволюцията на формите в дадения кръг.
Понякога Пураните загатват за тези форми и се опитват да ги опишат, но тези
описания изглеждат странни, груби и непонятни. Много от учените, които познават, дори
отчасти, най-новите науки, се подиграват на старите Мъдреци, които са се постарали да
опишат тези необикновени форми, съвсем различни от всичко, което човешкият дух е в
състояние днес да разбере. Но тези Мъдреци са знаели нещо повече от съвременните учени:
знаели са за тези прототипни форми, основите на всички форми, а съществата, за които се
говори в Пураните, са прототипи, а не формите такива, каквито те съществуват в нисшите
светове. Всеки Кръг развива отделна
еволюция: елементална, минерална, растителна, животинска и човешка. Форми, които още
не се срещат на някоя от планетите, все пак съществуват в ума на Логоса; те витаят над
планетите в зародишно състояние, така че в атмосферата на една планета може да се чете
нейната бъдеща история. Това е именно едно от тълкуванията на израза: “четене в астрална
светлина”. И така на Първата планета в Първия кръг от нашата верига Прародителите
създават прототипите на първите три, елементалните, и на минералното царства. Само
типовете от висшето елементално царство са зрели и съвършени тогава. Тези от долното и
средното елементални царства са зародишни типове, а типовете от минералното царство са
само ядки (семена), които съдържат в потенциално състояние всичко, което ще се развие от
тях в Четвъртия кръг. Първият клас Бархишад-прародители облича тези прототипи в
прозрачна материя и населява с тях нажежената планета. В атмосферата на планетата
другите три класа Бархишад-праотци се занимават със зародишите на бъдещото растително
царство от Втория кръг, със зародишите на бъдещото животинско царство от Третия кръг и
със зародишите на бъдещото човешко царство от Четвъртия кръг. Тези зародиши по нищо не
приличат на растителните, животинските и човешки форми: това са само кристализации, ако
може така да се говори за една тъй фина материя, агрегати от материя; те пребивават в
лоното на природата така, както зародишът в утробата на майката и правилно е казано, че                                             когато дойде времето да разберем мистерията на израстването на човека, целият творчески
план ще се разкрие пред очите ни.
И така, върху тази планета А Прародителите вършат усилено своята работа: създават
прототипите, обличат се сами, както се казва, във формите, които са създали и след това
минават набързо през зародишните форми в околната атмосфера, за да събудят в тях първите
зачатъци на живот. Те преминават на планетата В, втората, където оформят умножените
конкретни форми, произлезли от оригиналните прототипи. Няма никаква чувствителна
промяна във формите, населяващи околната атмосфера: всички усилия са посветени на
елементалното и минералното царства, където напредъкът е голям. Оттам, на третата планета
С, те оформят по-плътни форми, но и те са все още само едно сгъстяване на огъня, както
могат да се видят в един огън слоеве от бял и жълт пламък, а след това и червена жар. Такива
са единствените видими разлики, които могат да бъдат наблюдавани в огъня на
последователните планети.
Най-после те слизат на Земята, където минералите достигат до физическо състояние, а
останалите форми все още стоят в атмосферата наоколо. Зародишните форми на минералите
се появяват само смътно върху нашата нажежена Земя във вид на тънки и светли ципи и така
продължава докато се стигне Седмата планета. През това време цялото минерално царство е
сформирано, макар че в това ципесто състояние те не представляват минерали такива,
каквито ги знаем ние - твърди, кристални и пр., а са само една гореща газообразна маса.
Всичко, което днес съществува в минералното царство, на последната планета на този Първи
кръг се намира във вид на ципести, тънки зародиши, за да станат по-богати, по-плътни и по-
сложни през следващите кръгове.
Работата на Праотците може да се резюмира така: на планета А те създават седемте
прототипа на съответните седем природни царства; на планетата В умножават формите,
съдържащи същинските характеристики на всеки прототип; на планетата С дават по-голяма
плътност на тези форми; на планетата D ги оформят в още по-плътна материя; на планетата Е
ги усложняват и започват постепенно да ги обработват; на планетата F ги създават от фина
материя и накрая на планетата G ги усъвършенстват. Това е начинът, по който
Прародителите работят в даден Кръг, макар че само в Първия те се обличат с материя и
живеят в нея временно, за да могат да я усвоят за работа. При своята строителна дейност те
си служат само с горните четири състояния на материята във всеки свят. Когато първият клас
Бархишад-праотци завърши описаната дейност върху всяка от планетите, Лунните монади,
слизащи в Земната верига, влизат наготово в сътворените и след това напуснати от тях
форми. Слизайки от Луната монадите влизат най-напред в елементалните царства и през тях
в минералните и други форми, напуснати от Праотците. Техните седем класа, както видяхме
вече, са достигнали различни степени на еволюция и следователно са развили различни сили.
Някои от тях - най-младите, в Лунната верига едва са достигнали слаб съзнателен живот.
Други от тях са преминали през лунните царства и са достигнали до типовете на лунните
животински форми. Тази разлика в степента на израстването и в еволюцията на съзнанието
има забележително последствие: колкото монада е по-напреднала, толкова нейният прогрес в
света на формите е по-бърз и оттук започва все по-голямата разлика между различните
класове по време на еволюирането им. Нисшите остават все по-назад и по-назад вследствие
на бързината на прогреса у по-развитите.Приблизително същото става и с
Лунните монади: когато техният първи клас стигне до най-долния етап подорганически
човешки форми на планетата А, той вече е минал през 42 типа от форми, докато последният                                         клас е минал едва първия от седемте етапа на най-долното елементално царство. Първият
клас пътува седем пъти по-бързо от последния. В края на Първия кръг първият клас Лунни
монади е минал през 49 стадия от еволюцията на формата, т.е. седем стадия във всяко от
седемте царства, докато в същото това време най-долният клас, седмият, е минал само през
седем промени на еволюцията на формата - седемте, които съставляват най-долното от
елементалните царства. През останалите кръгове монадите от първия клас не минават през
никое от долните царства, а влизат направо в човешкото царство. Когато приключи Първият
кръг, настъпва пралая, т.е. няколко века почивка, преди отново да се поднови създаването на форми.
Втори кръг
Тогава започва Вторият кръг и вторият клас Бархишад-праотци се залавя за работа. Те
свалят прототипите на растителните форми върху планетата А, дават им конкретни форми
върху планетата В, сгъстяват ги върху планетата С и върху D те стават физически. По
същото време зародишните форми на животните и хората остават в атмосферата и
продължават да се развиват. А човешките зародиши, които през Първия кръг са имали само
странни кристални форми, подобни на тези от минералното царство, се развиват в този
подобно на растенията или дърветата - с гигантски влакна, като по нищо не наподобяват
човека, макар че тези растителни форми днес все още могат да се видят в човешкия ембрион.
През този кръг строителите въвеждат във всички тела газообразни частици от третото подполе.
Трети кръг

Преминаваме в Третия кръг. Планетите сега са много по-плътни, макар че все още са
светещи и етерни. Тук се развиват животните. В този кръг работи третият клас Бархишад-
праотци и с увеличаване на плътността те свалят зародишните прототипи на животните,
дават им по-конкретни форми, които върху планетата D достигат по-голяма определеност.
Виждаме човешките зародиши, чиито брой се е увеличил твърде много с прииждането на
нови пришълци от Втория кръг, да плуват в атмосферата на планетата, вземайки странни
животински форми - чудовищни, ужасни на глед, гигантски същества, прилични на маймуни,
с ясен печат от своя животински произход в зародишните си форми. Човешкият зародиш,
през време на вътреутробното си развитие, все още носи следи от този период. В този кръг
строителите въвеждат във всички тела водни частици от вторите подполета.
                          



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8671491
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031