Постинг
15.02.2014 13:08 -
Функциите на четирите класа Баирхишад-питри,4 кръг 2 и 3 раса 1 раса
Четвърти кръг, Втора раса
Появява се Втората раса и по време на живота си се представя чрез два типа, които са
слабо надарени с интуитивно съзнание. Тя притежава характерната двойственост на този вид
съзнание, която се проявява във физически изменения, в нейните две сетива - слух и
осезание и в нейното съзнаване на огъня и водата, както беше вече обяснено, когато
говорихме за еволюцията на монадите.
Хората от Втората раса се наричат Кимпуруши, т.е. деца на Слънцето и Луната, “деца
на жълт баща и бяла майка”, следователно деца на огън и вода, родени под влиянието на
планетата Юпитер, Брихаспати. Техният цвят е златно-жълт с оттенъци от оранжево до
лимонено жълто. Тези форми са живи цветове, влакнести, някои дървовидни, някои
полуживотински, други почти човешки, които блуждаят насам-натам, плуват, плъзгат се,
катерят се, викат се помежду си със звук като от флейта, сред великолепни тропически гори,
зеленеещи се на слънцето или места изобилстващи с цветя и пълзящи лиани. Всичко това
представлява една великолепна картина, отразяваща блясъка на природата в нейната буйна
младост, изобилна жизненост, движение, цвят - картина рисувана от гениална ръка с бои с
ослепителна красота.
Както казахме вече, тази Втора раса развива два главни типа - ранен и късен. В
първия няма никакви следи от пол, съществата са безполови и се размножават посредством
разширение и пъпкуване, както и Първата раса. Но когато формите стават по-твърди и
обвити с по-плътна черупка от земна материя, този начин на размножаване се оказва
невъзможен. Тогава те започват да отделят от себе си малки телца, фигуративно наречени “капки пот” (защото те действително излизат както потта излиза от човешката кожа); тези
малки телца, лепливи и с цвят на опал се втвърдяват постепенно, растат и приемат различни
форми. В Пураните четем, че всички раси са произлезли от кожните пори на своите прадеди.
Там намираме също, че Вирабхадра, изпратен от Махадева, за да сложи край на
жертвоприношенията на Дакша, отделил чрез кожните си пори милиарди странни форми. В
Пураните намираме много следи от този вид размножаване, а изследването на физическата
еволюция на човека ни помага да разберем по-добре този въпрос.
По-нататък с течение на времето започват да се забелязват леки следи на половост в
тези “родени от потта” от Втората раса. Това е основополагането на двата пола и затова се
казва, че се достига до латентни андрогинни полови органи.
При изследването на сегашната еволюция на нисшите царства ние отново срещаме
тези начини на размножаване, което показва как природните духове следват всякога същия
план, безкрайно разнообразен в подробностите си, но единен в своите принципи. Всички
млекопитаещи произлизат от зародиши, оставени от тази Втора раса хора; животните, които
са по-нисши от млекопитаещите, са сътворени от природните духове според типове,
изработени в Третия кръг и понякога с помощта на човешки еманации.
През това време Земята се променя бавно. “Великата Майка работи под водите... Тя
работи още по-усилено за Третата (раса) и нейният кръст и пъп се издигат над водите; това е
поясът, свещената Химават, която опасва света”. Великото море южно от Плакша,
покрива пустинята Гоби, Тибет и Монголия. Изпод неговите води на юг се подава голямата
Хималайска верига, а южно от нея бавно се подава суша чак до Цейлон, Суматра, Австралия,
Тасмания и Великденските острови; на запад тя се простира до Мадагаскар и една част от
Африка. Всичко това, заедно с Швеция, Норвегия, Сибир и Камчатка, представлява един
голям континент- Му, люлка на човешката раса, в която човекът получава
своя ум. Древната история нарича този континент Шалмали. В течение на вековете този
голям континент претърпява много разкъсвания и се превръща в големи острови. От време
на време има големи вулканични изригвания, а силни земетресения откъсват от него големи
парчета. Едно постепенно пропадане на земните пластове потопява временно Норвегия. 700
000 години преди началото на еоценовата епоха от третичната ера започват големи
вулканични изригвания; на дъното на океана зейват пропасти и Му като континент
изчезва, оставайки като следи Мадагаскар, Австралия и Великденските острови. По време на
съществуването на Му и около средата на съществуването на нейната раса, настъпва
голяма промяна в климата, която унищожава остатъка от Втората раса и нейното потомство -
първоначалната Трета раса. “Оста на колелото се наклонила. Слънцето и Луната не светели
вече над главите на тази част от родените от потта; хората опознали снега, леда и студа; хора,
растения и животни се смалили на ръст”. Великолепните тропически цветове
избледняват под дъха на царя на ледовете; започват полярните шестмесечни дни и нощи и за
известно време остатъците от Плакша са само рядко населени. Четвърти кръг, Трета раса
Точно както Първата раса (във
връзка с Духа) проявява единство, Втората (във връзка с дух-интуицията) проявява
двойственост, така и Третата (във връзка с дух-интуиция-умът) ще прояви троичност.
При първоначалният тип - тип I, начинът на размножаване е като на последния тип от
Втората раса: изпускане на мека и леплива еманация - “потта”. Тези тела се втвърдяват при
2-та подраса. “Капките стават твърди и кръгли. Слънцето ги стопля, Луната ги охлажда и
оформя, вятърът ги храни до деня на съзряването им.”Постепенно тези меки тела се втвърдяват и приемат формата на яйце, което и в настоящето е начало на всеки зародиш. За в бъдеще именно през такова яйце ще преминават всички форми в първите стадии на
еволюцията си. Тези форми приемат един по-близък до днешната човешката външност
облик: латентни андрогини. Този първоначален тип на Третата раса обхваща две подраси:
“родените като пот”, у която едва се забелязва зачатък на полово диференциране, и втора -
пак “родени като пот”, но окончателно андрогинна, с напълно човешки облик, обвити с
материална обвивка, която се втвърдява. Те са наричани “Синове на пасивната йога” - дотолкова са безсъзнателни по отношение на външния свят.
В средния тип на Третата раса, тип II, в 3-та подраса, малките се развиват вътре в
обвивката, която е една черупка, като развиват двойни полови органи и веднага след
раждането си, което става чрез счупване на черупката, са напълно развити, подобно на
пиленцата, които веднага могат да вървят и тичат. Те са хермафродити, за които ще говорим
по-късно, защото стават приемници на Владиците на Мъдростта. Тази фаза дава своето име
на типа II. В 4-та подраса размножаването все още става посредством яйца, но в съществата
единият от половете започва да доминира, докато накрая се обособяват напълно и двата
пола, които сега познаваме; след време малките стават безпомощни, така че в края на 4-та
подраса те вече не могат да ходят веднага след като напуснат защитната обвивка.
Човешкият зародиш днес все още преминава през тези етапи на развитие:
амебовидната форма на Първата раса, влакнестата форма на Втората, заменянето на
безполовото състояние от първите стадии с хермафродитизма и постепенното доминиране на
мъжкия или женския пол, определяйки пола на съществото, както е в Третата раса. Но за
отбелязване е, че следите от този хермафродитизъм никога не изчезват напълно, дори и в
зрелостта, така че всеки от двата пола запазва известни рудименти от другия пол.
Интересно е, че в индийската литература, в митовете - които са по-верни от историята
- констатираме многобройни следи от различните начини на размножаване в първите
времена. Така в разказа за жертвоприношението на Дакша, тези различни начини са изброени така: “родени от яйце, от пара, чрез никнене, от кожни пори и чак накрая - от утроба”.
При III тип - последния от Третата раса - 5-та подраса все още се размножава чрез
яйца, в които прогресивно се развива малкият човешки плод, но яйцето постепенно се
задържа в утробата на майката и детето се ражда слабо и безпомощно, като е и днес. В 6-та и
7-та подраси половото размножаване става всеобщо. Този последен III-ти тип от Третата раса
е готов да приеме Манасапутрите.
Разделянето на половете по време на 4-та подраса в средния тип на Третата раса става
в края на вторичния период, преди 6 и половина милиона години. След това първите подраси
бързо изчезват, най-вече при споменатата катастрофа. Божествените царе слизат на земята
преди разделянето на половете, влизат във висшите форми на средния тип от III раса и са
наречени андрогини или божествени хермафродити. Те дават на тези форми една небесна
красота, огромен ръст и великолепни черти и външност. С тяхното слизане на земята и с
разделянето на половете, което следва, приключва Сатия Юга на земята.
Първият тип се ражда при покровителството на планетата Венера (Шукра) и
хермафродитите се развиват под нейното влияние. Разделянето на половете се извършва под
влиянието на планетата Марс (Лохитанга), носител на Кама - страстта. Както всички земни
форми по онова време, човекът има гигантски ръст в сравнение с днешния. Съвременник на
птеродактила, мегалозаура и други гигантски животни, той трябва да се бори с тях.
Органите на зрението се развиват в тази Трета раса: най-напред само едно око в средата на
челото, по-късно наречено “трето око”, а след това две очи. Но последните рядко се срещат
сред хората от Третата раса, дори до 7-та подраса, и чак в Четвъртата раса двете очи стават
нормални органи на зрение, а третото око се отдръпва навътре в мозъка, където се превръща
в това, което днес се нарича Glandus pinealis (пинеална жлеза). Тази Трета раса има червен цвят на кожата, с множество разнообразни оттенъци.
Божествените андрогини имат бляскаво-златен цвят с неописуемо сияние и великолепие,
подсилвани освен това и от мълниеобразните струения на единственото око, приличащо на
скъпоценен камък в своето бляскаво гнездо. Жалко впечатление правят след това появилите
се лоши и несъвършени форми с керемиденочервен цвят на първите мъже и жени след
разделянето на половете. Те имат гигантски ръст и със съответните си пропорции създават
впечатление за такава необикновена сила, която превишава тази на днешните хора така,
както силата на аноплатеридите и палеотеридите около тях надминава тази на днешните
бивол, елен, кон, тапир и носорог, които са техни потомци.
Споменът за третото око остава да съществува в тракийската легенда за циклопите - име,
което се дава по-късно на хората с едно око - легендата за Одисей, който е от Четвъртата
раса, където той убива един циклоп от Третата раса, с едно единствено и централно око. Това
трето око, развито под влиянието на монадата, на духа в човека, има много по-силна
зрителна способност от двете очи, които се появяват по-късно, или по-точно казано поставя
по-малко пречки пред способността на монадата за други възприятия. Когато монадата
започва да отстъпва пред разума, физическата природа възтържествува и двата слаби органа
на зрение, които наричаме очи, постепенно се развиват и макар да са по-голяма пречка пред
способността на монадата за външни възприятия, те дават по-ясна картина на предметите и
биват приспособени за едно все по-ясно и по-ясно виждане. Третото око е приспособено
повече за схващане материята в нейната цялост, отколкото в подробности и неговото
временно затваряне само спомага за развиване на по-голяма яснота на виждането. Тези
мними диваци, диваци само по външност, имат силна интуиция и лесно откликват на
влиянието на Божествените царе, които ги управляват. Под тяхно ръководство те построяват
големи градове, циклопски храмове, които са тъй здрави, че и до днес са запазени техни
останки, а Шамбала, свещеният град и обител, стои като ням свидетел на силата, която го
построява и на гения, който дава идеята за плана му.
Появява се Втората раса и по време на живота си се представя чрез два типа, които са
слабо надарени с интуитивно съзнание. Тя притежава характерната двойственост на този вид
съзнание, която се проявява във физически изменения, в нейните две сетива - слух и
осезание и в нейното съзнаване на огъня и водата, както беше вече обяснено, когато
говорихме за еволюцията на монадите.
Хората от Втората раса се наричат Кимпуруши, т.е. деца на Слънцето и Луната, “деца
на жълт баща и бяла майка”, следователно деца на огън и вода, родени под влиянието на
планетата Юпитер, Брихаспати. Техният цвят е златно-жълт с оттенъци от оранжево до
лимонено жълто. Тези форми са живи цветове, влакнести, някои дървовидни, някои
полуживотински, други почти човешки, които блуждаят насам-натам, плуват, плъзгат се,
катерят се, викат се помежду си със звук като от флейта, сред великолепни тропически гори,
зеленеещи се на слънцето или места изобилстващи с цветя и пълзящи лиани. Всичко това
представлява една великолепна картина, отразяваща блясъка на природата в нейната буйна
младост, изобилна жизненост, движение, цвят - картина рисувана от гениална ръка с бои с
ослепителна красота.
Както казахме вече, тази Втора раса развива два главни типа - ранен и късен. В
първия няма никакви следи от пол, съществата са безполови и се размножават посредством
разширение и пъпкуване, както и Първата раса. Но когато формите стават по-твърди и
обвити с по-плътна черупка от земна материя, този начин на размножаване се оказва
невъзможен. Тогава те започват да отделят от себе си малки телца, фигуративно наречени “капки пот” (защото те действително излизат както потта излиза от човешката кожа); тези
малки телца, лепливи и с цвят на опал се втвърдяват постепенно, растат и приемат различни
форми. В Пураните четем, че всички раси са произлезли от кожните пори на своите прадеди.
Там намираме също, че Вирабхадра, изпратен от Махадева, за да сложи край на
жертвоприношенията на Дакша, отделил чрез кожните си пори милиарди странни форми. В
Пураните намираме много следи от този вид размножаване, а изследването на физическата
еволюция на човека ни помага да разберем по-добре този въпрос.
По-нататък с течение на времето започват да се забелязват леки следи на половост в
тези “родени от потта” от Втората раса. Това е основополагането на двата пола и затова се
казва, че се достига до латентни андрогинни полови органи.
При изследването на сегашната еволюция на нисшите царства ние отново срещаме
тези начини на размножаване, което показва как природните духове следват всякога същия
план, безкрайно разнообразен в подробностите си, но единен в своите принципи. Всички
млекопитаещи произлизат от зародиши, оставени от тази Втора раса хора; животните, които
са по-нисши от млекопитаещите, са сътворени от природните духове според типове,
изработени в Третия кръг и понякога с помощта на човешки еманации.
През това време Земята се променя бавно. “Великата Майка работи под водите... Тя
работи още по-усилено за Третата (раса) и нейният кръст и пъп се издигат над водите; това е
поясът, свещената Химават, която опасва света”. Великото море южно от Плакша,
покрива пустинята Гоби, Тибет и Монголия. Изпод неговите води на юг се подава голямата
Хималайска верига, а южно от нея бавно се подава суша чак до Цейлон, Суматра, Австралия,
Тасмания и Великденските острови; на запад тя се простира до Мадагаскар и една част от
Африка. Всичко това, заедно с Швеция, Норвегия, Сибир и Камчатка, представлява един
голям континент- Му, люлка на човешката раса, в която човекът получава
своя ум. Древната история нарича този континент Шалмали. В течение на вековете този
голям континент претърпява много разкъсвания и се превръща в големи острови. От време
на време има големи вулканични изригвания, а силни земетресения откъсват от него големи
парчета. Едно постепенно пропадане на земните пластове потопява временно Норвегия. 700
000 години преди началото на еоценовата епоха от третичната ера започват големи
вулканични изригвания; на дъното на океана зейват пропасти и Му като континент
изчезва, оставайки като следи Мадагаскар, Австралия и Великденските острови. По време на
съществуването на Му и около средата на съществуването на нейната раса, настъпва
голяма промяна в климата, която унищожава остатъка от Втората раса и нейното потомство -
първоначалната Трета раса. “Оста на колелото се наклонила. Слънцето и Луната не светели
вече над главите на тази част от родените от потта; хората опознали снега, леда и студа; хора,
растения и животни се смалили на ръст”. Великолепните тропически цветове
избледняват под дъха на царя на ледовете; започват полярните шестмесечни дни и нощи и за
известно време остатъците от Плакша са само рядко населени. Четвърти кръг, Трета раса
Точно както Първата раса (във
връзка с Духа) проявява единство, Втората (във връзка с дух-интуицията) проявява
двойственост, така и Третата (във връзка с дух-интуиция-умът) ще прояви троичност.
При първоначалният тип - тип I, начинът на размножаване е като на последния тип от
Втората раса: изпускане на мека и леплива еманация - “потта”. Тези тела се втвърдяват при
2-та подраса. “Капките стават твърди и кръгли. Слънцето ги стопля, Луната ги охлажда и
оформя, вятърът ги храни до деня на съзряването им.”Постепенно тези меки тела се втвърдяват и приемат формата на яйце, което и в настоящето е начало на всеки зародиш. За в бъдеще именно през такова яйце ще преминават всички форми в първите стадии на
еволюцията си. Тези форми приемат един по-близък до днешната човешката външност
облик: латентни андрогини. Този първоначален тип на Третата раса обхваща две подраси:
“родените като пот”, у която едва се забелязва зачатък на полово диференциране, и втора -
пак “родени като пот”, но окончателно андрогинна, с напълно човешки облик, обвити с
материална обвивка, която се втвърдява. Те са наричани “Синове на пасивната йога” - дотолкова са безсъзнателни по отношение на външния свят.
В средния тип на Третата раса, тип II, в 3-та подраса, малките се развиват вътре в
обвивката, която е една черупка, като развиват двойни полови органи и веднага след
раждането си, което става чрез счупване на черупката, са напълно развити, подобно на
пиленцата, които веднага могат да вървят и тичат. Те са хермафродити, за които ще говорим
по-късно, защото стават приемници на Владиците на Мъдростта. Тази фаза дава своето име
на типа II. В 4-та подраса размножаването все още става посредством яйца, но в съществата
единият от половете започва да доминира, докато накрая се обособяват напълно и двата
пола, които сега познаваме; след време малките стават безпомощни, така че в края на 4-та
подраса те вече не могат да ходят веднага след като напуснат защитната обвивка.
Човешкият зародиш днес все още преминава през тези етапи на развитие:
амебовидната форма на Първата раса, влакнестата форма на Втората, заменянето на
безполовото състояние от първите стадии с хермафродитизма и постепенното доминиране на
мъжкия или женския пол, определяйки пола на съществото, както е в Третата раса. Но за
отбелязване е, че следите от този хермафродитизъм никога не изчезват напълно, дори и в
зрелостта, така че всеки от двата пола запазва известни рудименти от другия пол.
Интересно е, че в индийската литература, в митовете - които са по-верни от историята
- констатираме многобройни следи от различните начини на размножаване в първите
времена. Така в разказа за жертвоприношението на Дакша, тези различни начини са изброени така: “родени от яйце, от пара, чрез никнене, от кожни пори и чак накрая - от утроба”.
При III тип - последния от Третата раса - 5-та подраса все още се размножава чрез
яйца, в които прогресивно се развива малкият човешки плод, но яйцето постепенно се
задържа в утробата на майката и детето се ражда слабо и безпомощно, като е и днес. В 6-та и
7-та подраси половото размножаване става всеобщо. Този последен III-ти тип от Третата раса
е готов да приеме Манасапутрите.
Разделянето на половете по време на 4-та подраса в средния тип на Третата раса става
в края на вторичния период, преди 6 и половина милиона години. След това първите подраси
бързо изчезват, най-вече при споменатата катастрофа. Божествените царе слизат на земята
преди разделянето на половете, влизат във висшите форми на средния тип от III раса и са
наречени андрогини или божествени хермафродити. Те дават на тези форми една небесна
красота, огромен ръст и великолепни черти и външност. С тяхното слизане на земята и с
разделянето на половете, което следва, приключва Сатия Юга на земята.
Първият тип се ражда при покровителството на планетата Венера (Шукра) и
хермафродитите се развиват под нейното влияние. Разделянето на половете се извършва под
влиянието на планетата Марс (Лохитанга), носител на Кама - страстта. Както всички земни
форми по онова време, човекът има гигантски ръст в сравнение с днешния. Съвременник на
птеродактила, мегалозаура и други гигантски животни, той трябва да се бори с тях.
Органите на зрението се развиват в тази Трета раса: най-напред само едно око в средата на
челото, по-късно наречено “трето око”, а след това две очи. Но последните рядко се срещат
сред хората от Третата раса, дори до 7-та подраса, и чак в Четвъртата раса двете очи стават
нормални органи на зрение, а третото око се отдръпва навътре в мозъка, където се превръща
в това, което днес се нарича Glandus pinealis (пинеална жлеза). Тази Трета раса има червен цвят на кожата, с множество разнообразни оттенъци.
Божествените андрогини имат бляскаво-златен цвят с неописуемо сияние и великолепие,
подсилвани освен това и от мълниеобразните струения на единственото око, приличащо на
скъпоценен камък в своето бляскаво гнездо. Жалко впечатление правят след това появилите
се лоши и несъвършени форми с керемиденочервен цвят на първите мъже и жени след
разделянето на половете. Те имат гигантски ръст и със съответните си пропорции създават
впечатление за такава необикновена сила, която превишава тази на днешните хора така,
както силата на аноплатеридите и палеотеридите около тях надминава тази на днешните
бивол, елен, кон, тапир и носорог, които са техни потомци.
Споменът за третото око остава да съществува в тракийската легенда за циклопите - име,
което се дава по-късно на хората с едно око - легендата за Одисей, който е от Четвъртата
раса, където той убива един циклоп от Третата раса, с едно единствено и централно око. Това
трето око, развито под влиянието на монадата, на духа в човека, има много по-силна
зрителна способност от двете очи, които се появяват по-късно, или по-точно казано поставя
по-малко пречки пред способността на монадата за други възприятия. Когато монадата
започва да отстъпва пред разума, физическата природа възтържествува и двата слаби органа
на зрение, които наричаме очи, постепенно се развиват и макар да са по-голяма пречка пред
способността на монадата за външни възприятия, те дават по-ясна картина на предметите и
биват приспособени за едно все по-ясно и по-ясно виждане. Третото око е приспособено
повече за схващане материята в нейната цялост, отколкото в подробности и неговото
временно затваряне само спомага за развиване на по-голяма яснота на виждането. Тези
мними диваци, диваци само по външност, имат силна интуиция и лесно откликват на
влиянието на Божествените царе, които ги управляват. Под тяхно ръководство те построяват
големи градове, циклопски храмове, които са тъй здрави, че и до днес са запазени техни
останки, а Шамбала, свещеният град и обител, стои като ням свидетел на силата, която го
построява и на гения, който дава идеята за плана му.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
