Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.02.2014 19:47 - Шумерската митология и юдейската компилация на християнската и ислямската религия Част1 Автор: fascindoo
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 929 Коментари: 0 Гласове:
0



Откритата древна Тракийска библия Бесика е по-стара от Еврейската библия и Стария завет Изопачаването... №1 Йосиф Флавий (от Уикипедия, свободната енциклопедия) Йосиф Флавий или Yossefu ben Matityahou (Йосиф син на Матей) е античен еврейски историк и писател. Автор е на "История на юдейската война", както и на "Юдейски древности", "Срещу Апион", " Автобиография". Уикипедия Роден37 сл.Хр., Йерусалим, Израел Починал100 сл.Хр. КнигиЮдейската войнаЮдейски древности
 
image

Йосиф Флавий е. Той безсрамно и елементарно преразказва т.н. Стар завет. Което не пречи две от обемистите му книги да бъдат провъзгласени за "колосални трудове"?! 

Впрочем, нима БиблиятаТанахът, да е нещо друго?
image Еврейската Танах Текстовете, които образуват Стария Завет в Библията, основата на юдаизма и на християнството, са били писани след като свещениците левити на евреите са били държани в плен след 586 г. пр. Хр. (ето че отново стигаме до… Вавилон) А терминът "пленничество" е съвсем неподходящ. Ранните евреи са боготворели змията бог на шумерската империя и левитите били наричани "синове на Великата змия". Техният бог YHVH (Яхве, Йехова) е описван като получовек, полузмия и свещената им книга със скрито (езотерично) познание – Кабала, означава "Мъдростта на Змията". Левитите или "„синовете на Великата змия" (кръвна линия на Ануннаки) са обожествявали YHVH като дракон, наричан Левиатан; оттук и името "левити". Змийската форма на YHVH била известна още като Нехущан или "Бронзова змия" и левитите поставяли златни и бронзови образи на тяхното божество в олтарите на еврейските храмове. Разкопки откриват бронзови и медни символи на змия в едновремешните левитски храмове. Митът за Мойсей и бронзовата змия, поставена върху кръст символизира същата тема. Вавилонците са наследили историите и митовете отШумер и сега вече те се проявявали в изопачена форма в текстове, които по-късно стават известни като Стария Завет. "Битие", "Изход", "„Левити", "Числа" и "Второзаконие", които заедно образуват "еврейската Тора", са били написани от левитите, или под тяхно наблюдение, по време или след "пленничеството"” им във Вавилон, когато левитите са обединили усилия с мрежата от вавилонското рептилско свещеничество. И така имате шумерската история за цар Саргон, плуващ в реката в едно кошче от тръстика, преразказана от левитите за "Мойсей". И имате шумерския Един – "обиталището на боговете"”, което в историите на левитите се превръща в градината на Еден. "Битие" е редактирана версия на шумерски разкази и е пълна с символизъм за богинята. "„Небесната манна", която уж водените от Мойсей евреи се предполага, че са получили от "Бог" или YHVH, всъщност представлява името на богинята Мана, която също както Ел, управлявала подземното царство. Римляните я знаели като Мана или Мания. Духовете на предците й били наричани "манес", както при грива на лъв (mane на англ.) и са били свързани с култа към змията и коня, свързан с амазонките или валкирите. От името Мана и Мания имаме думата "мания" за обозначаване на безумно поведение. Това е получено от обожествяването на богинята Луна, както в лунна лудост или лунатизъм. Мантра, санскритската дума за сътворяване на вибрации чрез произнасяне на думи или звуци, има същия корен. Ману е и името на индийската версия на Ной, който преживял потопа с помощта на Великата змия Васуки. В по-ранни времена Ману бил утробата на богинята.

Левитите, тези посветени във вавилонските мистерии, измислили цялата история за евреите, за да скрият истината и да създадат жестоко наложена структура на религиозен контрол. Равините продължават тази традиция и днес. Има още много по този въпрос в "
The Biggest Secret", където съм разяснил начинът по който в тези текстове е кодирано езотерично познание и защо повечето от хората, които днес наричаме "евреи" нямат никаква генетична връзка с Палестина или Израел. Те идват, както потвърждават еврейски източници, от хазарите – народ от Южна Русия и Кавказките планини, които приели масово обръщането (конвертирането) в юдаизъм през 8-ми век. Термините "еврейски" и "юдейски/староеврейски" се бъркат. Някои от тези, които днес наричаме евреи имат връзка със староевреите от Средния Изток, но повечето нямат. Те идват от Кавказ. Не би трябвало да има значение откъде идват, това е само едно събирателно понятие, но ако на хората им се поднася една измислица, те имат право да знаят. Много от "еврейското" познание идва също от египетските мистерии и оттам идва и староеврейския. Класическото „староеврейско” или "еврейско" име Коен идва от Каен – египетската дума за свещеник или принц и между евреите и Египет и Вавилон има съществени връзки. В края на краищата всички, които стават известни като "евреи" са дошли от шумерската империя, която е включвала земите, които сега наричаме Израел или Палестина. Те са изражение на същата империя и без съмнение духовенството на шумерите, египтяните, евреите и вавилонците, са били свързани със същата мрежа на кръвните линии, която отива назад във времето до Атлантида и Лемурия. Шумерското духовенство са били посредниците между народа и рептилските "богове" и такива също са били и другите свещеници. Измислената история в "Изход" е била написана, за да бъде забулена истината за това, което наистина се е случило в Египет и в никакъв друг източник освен в левитските текстове, нито пък и от археологически находки, доказват, че изобщо някога се е състоял такъв "екзодус". Между 1967 и 1982 г. когато Израел окупира Синайската пустиня, започва масивно търсене на доказателства за 40-те години, за които се предполага, че евреите са живели там. Какво намерили? Нищо. Поражението на египетската армия в Червено море не е описано в нито един исторически документ и това е абсурдно, ако такова нещо действително се е случило. Гръцкият историк Херодот (485-425 пр. Хр.) е пътувал и изследвал земите и историята на Египет и Близкия Изток и той никога не е чул каквото и да е за цар Соломон, масовото бягство на евреи от Египет или пък за това, че египетската армия е била издавена в Червено море. Нито пък гръцкият философ Платон. Л. А. Вадел (Waddell), владеещ перфектно санскрит, шумерски и египетски изследвал много детайлно цялата тази област. Той заключава: "Няма въобще никакви писмени сведения, нито пък древногръцки или римски източници, за съществуването на Авраам или който и да е от еврейските патриарси или пророци от Стария Завет, нито пък за Мойсей, Саул, Давид, Соломон или който и да е от еврейските царе, с изключение на двама или най-много трима от по-късните царе." Нито пък има някакви твърдения за съществуването на горепосочените хора допреди левитите да са били заведени във Вавилон, където е замислен целият този заговор. Същата история за Авраам, който бил готов да жертва сина си, може да бъде срещната в Индия. По-ранни версии от типа за "Мойсей" се срещат в Близкия и Средния Изток и Средиземноморието под различни наименования. Във Вавилон казвали, че Бог дал на "Немо, законодателят" скрижалите със закона на върха на планината. След като левитите напуснали Вавилон те прекръстили Немо в "Мойсей". В Сирия има легенда за един човек на име Мизес, който извършил същите неща, които левитите приписват на Мойсей. Така както и шумерският цар Саргон, така и Мизес бил открит да плува по реката в една кошница от тръстикови стебла. Мизес също разцепил водата с помощта на магически жезъл и той бил пазителят на закона, изсечен в камъка. Друг "Мойсей" бил египетският герой Ра-Харалдти, чиито предполагаем живот бил копиран от фалшификаторите на историята. "Десетте Божи заповеди", които се свързват с Мойсей, са копие на закони известни като Кодексът на Хамураби. Те са били написани поне 1 000 години по-рано. Разбира се, Кодексът на Хамураби дошъл от… Вавилон! Но този кодекс всъщност отива още по-назад във времето до нашия стар познайник Индара/Тор/Св. Георги – първият цар наШумер и неговите "Десет заповеди", които са от около преди 5 000 години. Те били наричани в Еда Hug Runes, като думата hug означава привързаност, обич и добро сърце. Оттук идва и английската дума за прегръщане....
Изопачаването... №2
То е много интересно и отива директно към въпроса за времето на написване на Библията, по-точно на Стария Завет) – (така пише Евгени Габович в 
artifact.org.ru/detalirovka-voprosov-globalnoy-teorii/e-gabovich-istoriya-evreev-pod-znakom-voprosa.html)
«... Аз ще разгледам дата не по-ранна от 1530 г., към която се придържа и Едуин Джонсън в книгата си "Писмата на Павел" (The Pauline Epistles - Re-Studied and Explained  Edwin Johnson, M.A., 1894  Formerly Professor of Classical Literature in New College,   S. Hampstead: Author of "Antiqua Mater: A Study of   Christian Origins," "The Rise of Christendom," and others.). Този английски професор-теолог, в края на своя живот, след като излиза в пенсия, можел да си позволи да публикува резултатите от своите изследвания, които провеждал в течение на целия си живот. Един от тези резултати  рязко противоречи на традиционните представи за древността на Библията и християнството. Джонсън стигнал до извода, че до тази година (1530) тоест до началото на 16  век не е съществувала Библията, и католическата църква  е  поминувала успешно и без нея. Още повече, че самата Католическа църква се образува около 1500 г. Според Джонсън, до Вселенския събор (Тридентски събор), който уж  се провежда от 1545 до 1563 г. в Северна Италия в град Тренто (днес в италианската част на Тирол),  Библията (Вулгата)  все още не е съществувала. Именно Тридентския събор обявява Вулгата за автентичен текст на Библията. Именно този събор слага край на формирането на Католическата църква, разграничавайки я от протестантите. Между другото, Джонсън отбелязва, че до 1533 г. не може да се говори за никаква хронология (история), като  твърди, че всички дати преди гореспоменатата са измислени и прибавени на по-късен етап, вследствие на някакви сметки. Окончателния вариант на Библията  приет от Католическата църква  като официален, е  публикуван през периода 1589-1592 г. Относно библейските ръкописи, Джонсън е убеден, че те са възникнали след  разпространението на книгопечатането, като  написването им въз основа на печатната Библия, не е завършено чак до 1570 г. Даже и след това, въпреки че интензивността на направа както на  библейски ръкописи, така и на ръкописни версии на Библията да намалява, те продължават да се пишат през следващите векове, дори и по времето на самия Джонсън. Библията на Гутенберг (напечатана уж през 1456 г.) е по-скоро една от приказките на историците, възникнала  след  като през 16 век или по-късно, на някому е потрябвало да "докаже"  съществуването на Библията още през средата на 15 век. Джонсън не изключва  възможността, датирането на изданията на Библията, да е направено  със задна дата. Необичайно високото типографско качество на "Гутенбергското" издание, говори за това, че тази Библия е можело да бъде напечатана само след дълъг период на развитие и усъвършенстване на новото за тогава типографско изкуство. Да не говорим, че самата дата на изобретяването на книгопечатането, също се нуждае от преразглеждане, защото никак не се вписва в създадената от традиционните историци картина . В края на своята книга, Джонсън  засяга еврейския проблем. Той смята, че около 1500 г. еврейската Тора вече е съществувала, макар да се съмнява, че след 1500 г. в нея не са правени никакви промени.  Всъщност, надали Тората е написана много преди тази дата. Джонсън, както и Уве Топер (http://en.wikipedia.org/wiki/Uwe_Topper), са убедени, че по това време, активно (защо не и спешно) са се писали както ранно християнските, така и ранните еврейски книги, в т. ч. Тората и Талмуда. Тази  надпревара по създаването и оформянето на  религиозни учения  в протежение на целия 16-ти век, когато се е създавала и хронологията позната ни сега,  е довела до това, че религиозната история е била "разтегната" в продължение на хилядолетия, а началото е било отхвърлено някъде  дълбоко в легендарното минало. Аз считам, че това "разтягане" на реалната история е минимум 12 пъти благодарение на преминаването от лунен към слънчев календар. Понякога това изкривяване е още по-голямо, поради започналото  свободно фантазиране на историческа и хронологическа тематика. Марголин  в книгата си  "Повести тысячелетий. Сжатый очерк истории еврейского народа" ( в която  както отбелязах по-горе, успешно минава и без списък с използвана литература)- нарича  Азарио де Роси (1514–1578) (http://ru.wikipedia.org/wiki/Росси,_Азария_бен-Моисей_де) , баща на еврейската историческа критика, което по принцип се вписва  в приведената по-горе хронологическа схема. Обаче, самото съществуване на еврейска историческа критика на толкова ранен етап, когато еврейската историография (съгласно даже традиционната история)  все още е в началото си, според мен вече е подозрително. Това съмнение се потвърждава и след прочита на историята на евреите от Саломон Грейзел (http://en.wikipedia.org/wiki/Solomon_Grayzel) ( разполагам само с френското издание). На страница 552 за Азарио де Роси  е написано "Son livre d"histoire et de littйrature juivesMe"or Enayyim (LaLimiиre des Yeuxpourait avoir йtй йcrit par un historien du XIXe siиcle". Тоест, указаната в цитата книга "Меор эйнаим"(Светлината на очите) на де Роси е могла да бъде написана от някой историк през 19-ти век. Тук се има предвид духа на това произведение, което по-скоро отговаря  на настроенията на 19 век,  отколкото на времето когато   се предполага, че е живял Азарио де Роси. Още едно мое съмнение е свързано с  това, че фамилията "Роси" може да  указва на руския произход на семейството на автора.  Но  имайки предвид  епохата когато са живели бащата и дядото на Роси, е малко рано да говорим  за Русия. Още повече, че съгласно традиционната история,  по това време в Русия е нямало евреи. Накратко, зараждането на еврейската историческа критика в края на 16-ти век, поражда подозрения. ...»   Така стои въпроса и със зараждането и развитието на еврейската историография...през 17-20-ти век.   Следва Ч2....   ПЛЕВЕН ОНЛАЙН ПОРТАЛ/ д-р инж. Никола Тодоров, доцент 



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5984328
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1517
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930