Блогът на budha2 :: Евреи и математика

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.02.2014 20:12 - Евреи и математика

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1232 Коментари: 0 Гласове:

Не е ново, че както индусите са делели земята на седем зони, така и по-западните народи – халдейците, финикийците и дори евреите, които получили своята ученост или непосредствено, или косвено от брамините – извършвали своите съкровени и свещени изчисления на 6 и 12, макар и да са използвали числото 7 всеки път, когато това не е можело да доведе до изясняване. Така числовата база 6, екзотерична цифра, дадена от Аря Бхата, добре е била използвана. Започвайки с първия съкровен цикъл от 600 – Нароса, последователно преобразен в 60 000 и 60, и 6, и също така с други нули, добавен в други съкровени цикли, чак до най-малките, археологът и математикът лесно ще ги открият повтарящи се във всяка страна, известни на всички народи. Ето защо кълбото е било разделено на 60 градуса, които умножени по 60 станали 3600, „великата година“. Оттук е и часът с неговите 60 минути по 60 секунди всяка. Азиатските народи също така имат цикъл от 60 години, след който настъпва щастливото седмо десетилетие; а китайците имат своя малък цикъл от 60 дни, евреите – от 6 дни, гърците – от 6 столетия, отново Нарос.

Вавилонците са имали велика година от 3600, т.е. Нарос умножен по 6. Татарският цикъл, наричан Ван, се е състоял от 180 години, или три пъти по шейсет; това умножено по 12 пъти по 12 = 144, ще състави 25 920 години, точният период на оборота на небесата.

Индия е родината на аритметиката и математиката, което проф. Макс Мюлер извън всякакво съмнение доказва в „Нашите цифри“ в „Chips from a German Workshop“. Както добре е обяснено от Кришна Шастри Годбол в „Теософ“:

„Евреите... представяли единиците (1–9) с първите девет букви от нашата азбука: десетиците (10–90) – със следващите девет букви; първите четири стотици (100–400) – с последните четири букви; и останалите (500-900) – с вторите форми на буквите „kaf“ (11-а) „mim“ (13-а), „nun“ (14-а), „ре“ (17-а) u„sad“ (18-а) и представяли други числа, комбинирайки тези букви по техните величини... Днешните евреи все още се придържат към, това приложение на нотациите в своите еврейски книги. Гърците са имали числова система, подобна на системата, употребявана от евреите, но те са я развили малко по-нататък, прилагайки буквите от азбуката с щрих, или със скосена линия отзад, за да представят хилядите (1000–9000), десетките хиляди (10 000–90 000) и стоте хиляди (100 000); последното например представлявало „rho“ с щрих отзад, докато само „rho“ е било 100. Римляните представяли всички числови величини чрез комбинации (добавки, когато вторият знак е с равно или по-малко значение) на шестте букви на своята азбука: I (=1), V (= 5), Х (= 10), L (= 50), С (Оcentum“ = 100), D (= 500) и М (= 1000); така 20 = XX, 15 = XV и 9 = IX. Наричат ги римски цифри и те са приети от всички европейски народи при използването на римската азбука. Арабите отначало следвали примера на своите съседи, евреите, в техния метод на изчисление дотолкова, че нарекли това Абджад – по първите четири еврейски букви – Jalif, „beth“, „gimel“, или по-точно „jimel“, т.е. „jim“ (в арабския език липсва „g“) u „daleth“, представящи първите четири единици. Но когато в началния период на християнската ера пристигнали в Индия като търговци, те открили, че тази страна вече използва за изчисление десетична система от цифри, която изцяло приели, т.е. без да внасят изменения в метода на нейното писане от ляво надясно, макар че собственото им писмо вървяло от дясно на ляво. Чрез Испания и други страни, разположени по бреговете на Средиземно море и намиращи се под тяхна власт, арабите внесли тази система в Европа по времето на мрачните векове на европейската история. Така става очевидно, че арийците добре са познавали математиката, или науката на изчисленията, в същото време когато други народи са знаели за нея твърде малко, ако въобще нещо са знаели. Признато е също, че отначало арабите са заимствали познанието по аритметика и алгебра от индусите и след това то било предадено на западните народи. Този факт убедително доказва, че арийската цивилизация е no-стара от всеки друг народ в света и тъй като „Ведите“ несъмнено са най-старите произведения на тази цивилизация, това дава предположение в полза на тяхната голяма древност.“ „Theosophist“, август 1881.

Но в същото време, когато например еврейският народ – така дълго разглеждан като най-стар в реда на сътворението – не е знаел нищо за аритметиката и е оставал в пълно неведение за десетичната система на изчислението, последната е съществувала в Индия векове преди днешната ера. ,,Ако само следведическите произведения: Упанишадите, Брахманите и т.н,, чак до Пураните, при критичното им изучаване ни отвеждат 20 000 години пр.Хр., то времето на създаване на самите „Веди“ не може да е no-малко от 30 000 години пр. Хр., изразено с кръгли цифри; това ще бъде датата, която днес можем да приемем за тази Книга на книгите.“ „Бхагават Гита“, също както „Бхагавата“, споменава едно наблюдение, което сочи още no-голяма древност, отколкото са откритията на м-р Бентли. Цитираните по-долу откъси, се дават по техния ред:

,,Аз съм Маргаширша (т.е. първият сред месеците) и пролет (т.е. първият сред сезоните на годината)“.

Това показва, че някога първият месец на пролетта е бил Маргаширша. Сезонът съдържа два месеца и споменаването на месеца подразбира сезоните на годината.

,,Аз съм Самватсара сред годините (които са пет на брой) и пролетта е сред сезоните на годината и Маргаишрша е сред месеците и Абхиджит е сред астеризмите (които са двайсет и осем на брой).“

‘Това ясно сочи, че един път в първата година, наричана Самватсара на петгодишния период, Мадху, т.е. първият месец на пролетта, е бил Марширша и Абхиджит е бил първият сред астеризмите. Тогава той съвпаднал с пролетната равноденствена точка и следователно от него започвало броенето на астеризмите. За да се намери датата на това наблюдение: от началото на Мула до началото на Абхиджит има три астериз.ма и следователно датата, за която става дума, е поне 16301 + 3/7x90x72 =19 078, или около 20 000 години пр.Хр. Тогава Самватсара е започнал в Бхадрапада, в месеца на зимното слънцестоене.“

Нагоре