Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2014 00:16 - ХИПЕРБОРЕЯ/СКИТИ/ТИТАНИ/ ЙИМА
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 3022 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 17.09.2016 22:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image                                                                                             

Древните халдейски, египетски и тракийски историци изчисляват възрастта на човечеството на около 400 000 години. Според астрономите и жреците на маите, пък, човешката история започва в 5 041 738 г.пр.н.е.! Напоследък археолозите направиха редица открития, които като че ли доказват правотата на старите летописи. Включително и по отношение на една от най-загадъчните древни пра-цивилизации – тази на хиперборейците. Думата буквално означава онези, които живеят отвъд Борей (Северния вятър) или просто Северните хора. За тях съобщават много антични автори. Така, един от най-авторитетните учени в древния свят - Плиний Старши описва хиперборейците като съвсем реален макар и много стар народ, живеещ в района на Полярния кръг и генетично свързан с гърците чрез общия култ към Аполон Хиперборейски - Лечителя. Според него, хиперборейските племена от незапомнени времена обитавали най-северните райони на Европа, където "слънцето не залязва половин година, климатът е изключително благоприятен, а хората живеят изключително дълго". Всъщност, въпреки оскъдните сведения на историците, античният свят очевидно е разполагал с многобройни данни за живота и нравите на тайнствените хиперборейци. Най-вече поради това, че корените на отдавнашните и тесни връзки между тях и другите племена, населяващи антична Европа, водят към онази полумитична общност на пра-индоевропейската (или арийската) цивилизация, която все повече съвременни учени свързват със земите около Полярния кръг, смятани от древните за края на Земята, тоест, северната континентална линия на Евразия, където напоследък археолозите откриват нови следи от изключително стара култура. Впрочем, според Есхил, именно тук "на края на земята", в безлюдната пустиня на дивите хиперборейци, по заповед на Зевс, бил прикован и митичният Прометей, дръзнал да даде на хората огъня, а също да им открие тайните на движението на звездите и планетите, да им подари буквите и да ги научи на земеделие и корабоплаване. Пак там, в далечната северна Хиперборея, легендарния Персей се сражава с чудовището Горгона Медуза. Много антични автори, упорито внушават, че обитателите на тази легендарна страна, освен всичко друго, можели и … да летят.              


Анализът на древногръцкия мит за бог Аполон също навежда на мисълта, че става въпрос за прастар култ, пренесен на Балканите някъде от далечния Север на Стария континент. В същото време, описанията на приказната Валхала в скандинавската и германска митологии, поразително съвпадат с тези от индийските легенди и с изобразената на картата на Меркатор Хиперборея с нейната свещена планина Меру. Тоест, налага се хипотезата за съществувала в дълбока древност в Северна Европа култура, дала по-късно началото на гръцката, индийската, келтската и редица други цивилизации. Oще Омир не се съмнява, че Борей живее някъде в древна Тракия, земята на далечния Север, както и у Хезихий [Hes., Op. et dies, 506], където пирува със своите братя Зефир и Нот. За това той казва:


Както вълнуват морето дълбоко, богато със риба,

злият Борей и Зефир - ветровете тракийски студени,

дето внезапно връхлитат, и черни вълни се надигат,

шумно изхвърляйки куп водорасли от морското дъно,

тъй се вълнуваше бурно духът във гърдите ахейски. [Hom. Il. 9, 4-8].

Те се носят страховито през Тракийското море със свистене, когато по молба на Ахил, който им обещава ƒer¦ kallЈ за помощта, пристигат под стените на непревземаемата Троя, за да разпалят погребалната клада на Патрокъл.Хезиод в своята „Теогония" [Hes., Theog. 378-380; Hyg. Fab.; Nonn., Dionys. 6, 18] интегрира Борей в божествена генеалогия като син на Астрей (Звезден), "бог на пророчествата" според Нон [Nonn., Dionys. 6, 18 ff.], и на богинята на зората Еос, заедно с братята му Зефир и Нот. Римският митограф от II в. сл. Хр. Псевдо-Хигин съобщава: „От Астрей и Аврора (Еос): Зефирос, Б., Нотос."  Прокъл [In rempubl. 1, 152 Kroll; срв. In Tim. 3, 234, 26 Diehl], който коментира Омировата сцена с молитвата на Ахил около погребалната клада на Патрокъл, обяснява, че Ахил призовава ветровете не, за да разпалят пламъка на погребалната клада, а за да се погрижат за пътуването на душата на приятеля му към отвъдното, което се асоциира с далечния север и земята на блажените хипербореи.Царството на Борей се идентифицира с най-значителните сакрални (орфико-дионисови) центрове на древна Тракия и на първо място - на Пангей [Pind., Pyth. Od. 4, 180 ff.; Val. Flac., Arg. 1, 574], откъдето - и прозвището му „едонски" [Verg., Aen., 12, 365] или „стримонски" [ StrumТnioj: Kall., Hymn. Del., 26], като дори се превъплъщава в един от синовете на Стримон [Schol. ad Apoll. Rhod. 1, 211] (срв. Резос). Освен тези локализации, Б. е „ситонец" [Ovid., Heroid. 11, 13], неговият дворец е на Ыlh BistТn…h [Orph., Arg., 679], или при киконите [Ovid., Met. 6, 707ff.], или одрисите [Sil. Ital. 7, 570], гетски [Stat. Theb. 12, 631] и като по-далечна проекция на севера - скитски [Luc., Phars. 5, 603].                В повечето литературни интерпретации, едновременно с това, той е означаван като „цар на ветровете" [ basileЭj Ґnemwn: Pind., Pyth., 4, 181]. Нон [Nonn., Dion., 39, 195] го превръща в „цар на всички ветрове" и едновременно с това като "цар в Тракия" [ basileЭj Гn Qr®khj: Eustath., ad Dionys. Perieg., 424]. Този маниер на географска локализация, породена изглежда от съответните културно-исторически характеристики на региона, съответства на представата, че Б. обитава един отвъден свят, отвъд морето, на края на света, където са „изворите на нощта" [Soph., fr. inc. 870 Nauck2], в земите на хипербореите, в древните градини на Феб (Аполон): ™p" œscata cqonХj nuktТj te phg¦j oЩranon t" ўnaptucЈj, Fo…bou palaiХn kБpon. Там Бореадите - неговите синове - са жреци на Аполон. Страбон (I в. пр. Хр. - I в. сл. Хр.) в своята „География" [Strab. 7, 3, 1] преразказва съдържанието на Софоклевата трагедия „Орейтия" [fr. 658], според което тя е отвлечена от Б. и отнесена отвъд морето до края на земята.


Още от Софокъл е известно, че обиталището на Б. е планинска пещера [Scol. Apoll. Rhod., Arg. 1, 826: bТqron ўnšmwn o„kht»rion; Plin., Nat. Hist. 7, 10], в която създава своята дъщеря Клеопатра [Sophocl., Ant. 983] или сина си Калаис [Sil. Ital., Pun. 8, 513]. Неговото жилище е търсено и в една седемотворна пещера [ spšoj ˜ptЈmucon Boršao: Kallim., Hymn. Del., 291] на планината Хемус в Тракия, чийто херос-епоним е един от приписваните на Б. синове от Орейтия [Callim. Hymn. in Del. 63]. За нея Агатон [Ps. Plut., De Fluv., 14, 5] казва, че е "най-студеното място на света". За пещера като обиталище на Б. говори и Плиний в „Естествена история" [Plin., Nat. Hist. 7, 10: ab ipso Aquilonis exortu specuque ejus dicto, quem locum gБj kle‹qron appellant].                                                                   

В този контекст на митологична локализация на Б., на границата със света отвъд, е ясно доловима връзката му с кръга на хипербореите. Така „познаваемата непосредственост на митологическа Тракия се сближава със северната назованост" и „Борейския Север". Страната на хипербореите, както подсказва етимологията на тяхното име, се намира - според легендарните представи - „отвъд северния вятър Б.". Така Пиндар в своята „Олимпийска ода" [3, 31 сл.] (V в. пр. Хр.), разказвайки за пътуването на Херакъл към земите на хипербореите, в преследването на златорогата сърна, казва: „...Като я гонел, той видял онази земя зад вихрите на вледеняващия Б."

Според един от фрагментите на Есхиловата трагедия „Освободеният Прометей" [Aesch. fr. 109], запазен в коментарите на Гален към „Хипократ" [Hippocr., Epid. 6, 17, 1] Прометей насочва Херакъл към хипербореите в търсенето на златните ябълки на Хесперидите. Като следва този път, той трябва да достигне първо до Бореадите, където го очакват ревящи бури. Отвъд дома на Б. поставят земята на блажените хипербореи Павзаний и Сервий [Paus. 5, 7, 8; Serv. ad Aen. 10, 350; 12, 366]: in Hiperboreis montibus, unde est origo venti Boreae; a Плиний - на Рипейските планини [Plin., Nat. Hist. 4, 88; срв. 7, 10], зад които живее блаженият народ на хипербореите [Sen., Phaed. 935 ff; Val. Flacc, Arg. 2, 516].                                                                                                   Какво знаем за Атлас, бащата на Калипсо? Атлас е бил първият цар на Аркадия, на когото се е запазило името . В Аркадия той е живял до планината Кавказ , но
също така е живял и в Боетия край Танагра. В тази област Павзаний е посетил “място, наречено Пол (Polus). Тук, казват, че Атлас сядал и размишлявал усилено за ада и рая, както Омир твърди за него” .
Атлас и брат му Прометей – когото поне един източник нарича “цар на Скития” – били Титани. Едно описание, което трудно можем да различим от Гигантите, предците
на траките . Атлас, казва Еузебий (Eusebius), “бил бележит астроном, за когото се казвало, че със
своито познания подпирал небето” . Към това сведение може да се добави и нещо, писано от Диодор Сикул (Diodorus Siculus) по-рано. Атлас и седемте му дъщери, една от които била и Калипсо, придобили голяма слава. “В резултат на това”, казва Диодор, “не само сред някои варвари, но също и сред гърците, болшинството от най-древните герои търсят своя произход в миналото сред атлантите.” 

При Аполодор намираме друго любопитно сведение. Ябълките на Хесперидите, които Херкулес е трябвало да вземе, “не са били в Либия, както мнозина мислят, а при Атлас, сред хипербореите” . И така, Херкулес отишъл “при Атлас в земята на хипербореите” . Това наистина е много далеч от планината Атлас в Мароко и от Атлантическия океан, които са били слабо познати, ако изобщо са били познати, на гърците през Героичните времена.

Страбон ни казва, че по негово време, тоест 1 век н.е., името на северноафриканската планинска верига е било Dyris на тамошен език и Атлас на гръцки . Много години преди Страбон друг автор – Платон, пише, че морето отвъд Гибралтар е наричано “Атлантическо, защото първият, който тогава царувал, се казвал Атлас” .
По всичко изглежда, че Атлас е живял в Аркадия, в Беотия и в Скития “сред хипербореите”, докато неговото име е дадено на планината в Северна Африка и
голямото западно море, когато гърците се престрашили да плават до тях – десет, а може би и повече поколения след Троянската война. Одисей не е и сънувал тези места.

Абарис – име на хиперборейски (скитски) мъдрец. Древногръцкият поет Пиндар (522-442 г. пр. н. е.) счита Абарис за скит, живял в края на VII – началото на VI в. пр. н. е. Абарис е определян като скит също и от софиста Гимерий (315-386 г. н. е.). Древногръцкият философ Гераклид Понтийски (388-310 г. пр н. е.) приписва на Абарис цял ред теологически съчинения. В схолиите към "Държавата" на Платон има забележка, че "Питагор, между впрочем, е слушал хиперборея Абарис и мага Зарата".                                                                                     
Агафирс – легендарен син на Херакъл и змеекраката мома – дъщеря на река Борисфен. Според скитската легенда от него са произлезли агафирсите. [Геродот IV 9, 10].

Агафирси – название на народ, родствен на скитите. "Северните части Скития нагоре по Истър граничат с агафирсите". [Геродот IV 100, 104].                                        
Апи – богиня от пантеона на скитските богове. Херодот я отъждествява с гръцката богиня Гея.                                   

Аргимпаса – богиня от пантеона на скитските богове. Геродот я отъждествява с гръцката богиня Афродита Урания. Проследява се връзка с "аргиппеите". [Геродот IV 59, 67. ]

Аргиппеи –народ, родствен на скитите. [Геродот IV 23, 24.]

Аргот – скитски цар. В Неапол Скитски е намерен надпис: "…на могъщия Аргот, повелител на Скития…". Аргот в 170-150 г. пр. н. е. бил съпруг на боспорската царица Камассария. [Ю.А. Виноградов. Там закололся Митридат. Стр.140. ]

Арес – бог на войната в пантеона на скитските богове. Единственно на него скитите поставяли кумири във вид на меч, забит в купа от клони. [Геродот IV 59. ].Гелон – легендарен син на Херакъл и змееногата девица – дъщеря на реката Борисфен. Родоначалник на племето гелони. [Геродот IV 9, 10. ].Опия (Опойя) – жена на скитския цар Ариапиф, скитянка. Родила царския син Орик. След смъртта на Ариапиф в 470 г. пр. н. е. била съвладетелка заедно със по-големия син на Ариапиф – Скил до достигането му на пълнолетие. Името Опия е съзвучно на името Опис – хиперборейска млада жена, посетила храма на Аполона в Делос. [Геродот IV 78. ]

Опис – име на млада хиперборейска жена (скитянка), посетила със своята дружка Аргой храма на Аполон в Делос. [Геродот IV 35. ]

Ордесс – река, протичаща в Скития, приток на Истър. [Геродот IV 48. ]                                                                                              
Северният ледовит океан е известен още като  Oceanus Scythicus — „Скитски океан“ (на латински: Scythae — скити)                                                                                    

СКИТО-САРМАТСКИ РЕЧНИК (по В. И. Абаев) 
                   

Божествените царе от най-първите династии, които
ръководят човечеството в неговото духовно и обществено развитие като го учат на изкуство  и наука, са от най-висшите Агнишвата-праотци. Това са Титаните-Кабири, за които  споменават легендите на всички древни народи. Елена Блаватска казва: “Наистина те са “велики, благодетелни и могъщи богове”, както ги нарича Касиус Ермон.

В Тива, Кор и Деметра Кабирите са имали свои храмове, а в Мемфис - храм, свещен до такава степен, че
никой освен свещениците не е допускан да влезе в неговата светая светих... В първите времена те са също и царете на човечеството от тъй наречените Божествени династии. Те са дали на човечеството първия импулс за цивилизация и са насочвали ума, който дарили на
хората, към усъвършенстване на науките и изкуствата. Така за Кабирите се казва, че са благодетели на човечеството и като такива дълги столетия са живяли в паметта на народите.

На тези Кабири или Титани се приписва изобретяването на писмеността, на законодателството, архитектурата и различните т.нар. магически способи, както и
използването на растения и билки за медицински цели.”  Седемте Титани или Кабири са тъждествени със седемте Риши на индуската митология , които са се спасявали в лодка със своя Ману                                                                                                                                                                                    
Тайната доктрина -Елена Блаватска                                                                                                       

Според "Авестата":Северните съседи на авестийските арии са сродните им племена: тура, дана, сайрама, сайана, даха и хиаона.Наред с арийците – индоиранските народи в индоарийските текстове се споменават и неиндоирански народи, напр. “бхригу” – фриги, бриги, народ сроден с древните траки. Хиаона нападат през р.Датя. Ардви и Датя извират от свещената планина Хара, където живее бог Митра, но тя е далач на изток, до границите на Чина. Там в земята на хиаоните е Кангха, легендарната столица на Сйявуш. Най-източните племена, хиаоните живеят зад тази планина.
Името Кангха се споменава в Авестата като град на митичния герой Сйявуш. Свещенната Кангха е в близост до Арияшаяна. Кангха, Кангдиз, в иранската митология е вълшебна крепост. В Кангха няма печал, тъга, болести, нейните обитатели притежавата вечна младост и неизчерпаеми жизнени сили, аналогично с представата за първограда Вар(Аряна Веджа), построен от Йима. Според „Бундахишн”, Кангха имала седем стени, от злато, сребро, стомана, бронз, желязо, стъкло, тухли. Представата за Канха се приравнява до голяма степен с древногръцките представи за „щасливата Хиперборея”.                                                                                                    

В най-ранната „Авеста”, Йима е „вивахвантов сине”. Баща му е Вивахвант („яркоблестящия”). Йима има две сестри – Арнавак и Сахнавак. Авестийските имена Арнавак и Сахнавак (Шахнавак) са идентични с фарсийските Арнаваз и Шахрназ. Арнавак е сестра и жена на Йима. Тя е отвлечена от триглавия змей Ажи-Дахак. Траетаона, герой от трето поколение в „Авеста”, я спасява и след това тя става негова жена. Траетаона е син на втория човек, след бащата на Йима Вивахвант – Атвя, съответстващ на фарсийския Абитин, и служещ на „пречистия Хаома” („Ясна”, IX). Йима има брат Спитюра, който е обладан от Ажи-Дахак, слуга на „Бога на Мрака”. В по-късни версии негови братя са също Нарсин и Тахма Урупи. Говори се и за сестра-близначка, която е наречена Йимак. Най-старите текстове определят Йима, като първия човек и първи цар. Йима запалва и първия свещен огън, но отклонява предложените му от Бога жречески задължения, запазвайки за себе си само царските достойнства. („Вендидат” II, 3) В по-късните текстове, управлението на Йима е предшествано от управлението на тримата негови предци, споменати и в „Шах наме”. В „Малката Авеста” за първи човек и първи цар е посочен Гайо Март (в „Шах наме” Кайомарс,) който, е казано, не бил от династията Пишдада на Хошанг, Тахма Урупи и Йима. Във ведийската митология, на Гайо Март („с живот на смъртен”) съответства Мартанда („смъртен роден”). В „Авеста” няма подробни сюжети за него. Той се явява по-късен образ, заменил обявения от зороастризма за грешник Йима, в ролята му на първи човек, първи цар и праведник.

1.5. В „Ригведа”, Яма (Йама) е първият човек роден на земята. Баща му е Вивасват (6, стр. 129; „Ригведа”, Х, 14, 5-с,) съответстващ на авестийския Вивахвант. Вивасват е яркоблестящия във висините, благодатния огън в небесата, даряващ светлина, топлина и живот на земята. Вивасват, бащата на Яма (Йама), първи извършва ритуал на жертвоприношение и дарява на хората огъня. (7, стр. 315) Той се отъждествява с по-късния образ на върховния в определен момент Бог на „ведийската” митология – Бога на слънцето СуряІ (древоиндийското „сурйас” – “Слънце”), наричан е още Савитар („пораждащ”,) Пушан („благодетел”,) Бхага („даващ благополучие”,) МитРа („споделящ благата”). В друг текст („Ригведа”, Х, 51, 3) Яма (Йама) е този, който дарява огъня на хората и прави първите жертвоприношения. Близначката на Яма (Йама) е Ями (Йами). (6, стр. 124 – 126; “Ригведа” Х, 10.) Майката на Яма (Йама) – Санджна („съвест”,) или Санджана, родила от Бога-Слънце – Суря, наричан още и Вивасват, три деца – Яма (Йама,) Ями (Йами) и Ваивасват, който става баща на Икшваку – родоначалника на „Слънчевата династия”. Ваивасват е седмо поред превъплъщение на първочовека Ману (индийския Ной,) което е една по-късна версия. Санджана избягала от жарките лъчи на съпруга си Суря, превръщайки се в кобила. Но той я последвал превъплътен на жребец, настигнал я и от любовната им връзка се родили двамата братя-близнаци – конниците Ашвини. Те са наричани с различни имена, но най-вече Даста и Насатя. Ашвините били млади и красиви, умни, ловки и бързи като соколи…                                                    .                                                                      
В Египет, в първите раздели на „Текстовете от пирамидите”: „…царете от II–та династия, около 2800 г.пр.н.е., са се наричали „Хор и Сет”, или „Два Сокола”…” (4, стр.33) Сет и Хор, от най-старите версии на мита, се явяват братя – братя на ОзИрис и равнопоставени управници на Горен и Долен Египет. Освен това „…по време на II династия Сет, също както и Хор, е бил смятан за благодетелно божество.„ (1, стр. 144) В „Текстовете от саркофазите” например, както и в цяла поредица други религиозни текстове (папирус Бремнер-Ринд; 8, стр. 276,) Сет се споменава като божество, близко до Ра, което се сражава срещу змея Апопи – въплъщение на силите на мрака и злото. (9, стр. 33 – 39)

В „Книга на мъртвите”, Сет и Хор са наречени „крайници (ръце) на ОзИрис”, „двамата Хор”, „двама братя”, които Шу със словото си смирил:
„…Чрез словото могъщо на устата си,
срази той (Шу – б.а.) злото в крайниците ти (на Озирис – б.а,) стаено. Двамата Хор (Сет и Хор – б.а.) той усмири, воюващите двама братя, отблъсна бурите и наводненията. Чрез него Сет и Хор, тъй както и земите две (Горен и Долен Египет – б.а.),стараят се приятни да ти бъдат (на ОзИрис – б.а.), чрез мира царуващ помежду им…”(10, стр. 306; гл. 183).

Демонизирането на Сет е от много по-късни времена. Сет е върховно божество в Аварис, по време на управлението на хиксосите (1710 – 1560 г.г.пр.н.е.).Внимателния анализ, от една страна, на „Ригведа”, „Авеста” и „Шах наме”, в основата на които стои древно арийско предание, и древноегипетския мит за ОзИрис, от друга страна, упорито ни навежда на мисълта, че между египетския ОзИрис, ведийския Яма (Йама) и авестийския Йима, в средновековието наричан Джам, има връзка. И не само връзка – че иде реч за една и съща личност, явяваща се прототип на тези герои. С други думи – в основата на мита за ОзИрис стои същото древно арийско предание, което е и в основата на митовете за Джам, Йима, Яма (Йама). Същевременно, митът за ОзИрис, сам по себе си, носи основни характеристики на индоевропейските митове, което също ни дава основания да предполагаме, че този мит има индоевропейски произход. Даже нещо повече – всички тези маркери, характеризиращи индиевропейската митология, които специалистите са установили, са производни на факта, че индоевропейската митология има единно начало, породено в зората на протоиндоевропейския народ.Основен персонаж в мита за ОзИрис от Древен Египет, е енеадата на Боговете – „рода на Хор”, девятката на „Великия Хелиополски Съд”, който тържествено е провъзгласявал възкачването на престола на новия цар. Това са: „самовъзникналия” Атум, изместен и слят по-късно с Бога на слънцето Ра; неговите деца Шу и Тефнут, от чието бракосъчетание се родили Хеб (Кеб) и Нут, както и ОзИрис, Хор, Сет, Изида и Нефтис – близнаци, родени в пет последователни дни от Хеб и Нут. В този Божествен пантеон, Хор се явявал превъплъщение на живия фараон. Хелиополската доктрина определя родословието на Хор и ОзИрис от Ра-Атум – Бога на слънцето. Озирис е предшестван от трима царували преди него Богове – Ра-Атум, Шу и Хеб. В „Туринския папирус” поредността е Птах, Ра и Шу. В този кръг, Изида е съпруга на брат си ОзИрис, а Нефтис – на другия брат Сет. Хор е брат на ОзИрис, както и негов син от Изида, на което древните автори дават обяснения върху които ще се спрем по-долу. Основата в историята на ОзИрис е същата, като тази на арийския мит за Яма (Йама,) Йима, Джам. Тя е история за благодетелен цар, съградил силна и преуспяваща държава, с когото високопоставените му велможи постъпили несправедливо. За съжаление: „Нито в един египетски паметник няма цялостно, последователно изложение на мита за Озирис.”                                                                                                               
Рама, Кришна, Хермес                                                                                                                                                                                        
 ТРАКИТЕ НАСЕЛЯВАТ ЗАПАДНА ЕВРОПА/                                                                                                                                      
ТРАКИЙСКИЯТ БОГ ЯМА/ИМА/ е „първият, който умря и възкръсна“  Във ведийската епоха   Рама става Йима — съдия на мъртвите, Хермес за индийците.                                                                                                                                  image
  
В Питра лока


Йама-раджа - "Царят на питас/лунните питри [предци] е, много мощен син на Богът на Слънцето- Сурйа. Пребивава в Питра-лока с личните му асистенти, и при спазване на правила и норми, определени от Върховният Господ, има агенти- "Йама-дути", които му довеждат всички грешни човешки същества веднага след смъртта им. След организирането им в рамките на своята компетентност, той правилно отсъжда за тях, в съответствие с техните специфични дейности, наказание и ги изпраща на една от многото  адски планети за подходящи наказания." (Ш.Б 5.26.6)
Йама-дути - "Тези, които са минали няколко години в адът страшен и нямат потомци (които да им предлагат дарове) - в тяхна полза стават вестители на Йама." (Гаруда пурана 2.18.34)     


Ведантическа Космогония                                     



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6003396
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1517
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930