Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2014 11:15 - „СВЕТАЯ СВЕТИХ“, НЕЙНОТО УНИЖАВАНЕ
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 2043 Коментари: 0 Гласове:
0



image

Sanctum Sanctorum на древните, наричан също така Адитум – скрито помещение в западната част на храма, затворено от три страни с бели стени и имащо само един отвор-врата, закрит със завеса – било общо понятие за всички народи от древността.

Днес се забелязва огромна разлика между тайния смисъл на това символично място, както е представено в символизма на езичниците, и неговото обяснение в Езотеризма на по-късните евреи, въпреки че символизмът му първоначално е бил тъждествен у всички древни раси и народи. Езичниците поставяли в Адитума саркофаг или гробница (taphos) със Слънчевия Бог в нея, на когото е бил посветен храмът и бидейки пантеисти, му оказвали най-голяма почит. Те го разглеждали в неговото езотерично значение, като символ на възкръсването – космическо, слънчево или денонощно човешко. Той обхващал голям брой периодични и точни (във времето) Манвантари, или нови пробуждания на Космоса, Земята и Човека за нови съществувания. Слънцето е било най-поетичният и в същото време най-грандиозният символ на подобни Цикли в Небесата, а човекът е бил същото – в своите въплътявания – на Земята. Евреите – чийто реализъм, ако се придържаме към мъртвата буква, е бил толкова практичен и груб в дните на Мойсей, колкото е и сега – по време на отчуждаването от Боговете на своите съседи-езичници завършили осъществяването на националната и свещеническата политика, издигайки екзотерично своята Светая Светих като най-тържествената емблема на монотеизма си, докато езотерично те виждали в него само всемирен фаличен символ. И по времето, когато кабалистите познавали само Ейн-Соф и „Боговете“ на Мистериите, в своя Адитум левитите нямали нито гробници, нито Бог, а само „Свещения“ Ковчег на Завета – своята „Светая Светих“.

Но в действителност това не е било така, за което свидетелстват техните пророци. Едва по-късните равини и талмудската схема са иззели от значенията на техните символи цялата духовност, оставяйки само своите Писания – мъртва обвивка, лишена от душа.

Когато езотеричният смисъл на това вместилище бъде ясно обяснен, непосветеният ще е в състояние по-добре да разбере защо Давид е танцувал „гол“ пред Ковчега на Завета, с което се е стараел да се покаже грешен в името на своя Господ и унизен в своите очи.

 Вж. II, Книга на Царете, VI, 16–22.

Ковчегът е лодковидният Аргха на „Мистериите“. Паркърст, който прекрасно го описва в своя Гръцки Речник и не казва нито дума за него в Еврейския си Лексикон, обяснява това така:

„Archй (‘????) в това приложение съответства на еврейския Разит, или Мъдростта... дума, която има значение на емблема на женската зараждаща мощ, Arg или Arca, в която се е предполагало, че зародишът на цялата Природа се носи или се оплодява във великата бездна през промеждутък от време, следващ всеки проявен цикъл.“

Напълно правилно; и еврейският Ковчег на Завета е имал именно тъждествено значение, с едно допълнение, че вместо прекрасен и целомъдрен саркофаг (символ на утробата на Природата и Възкресението), както виждаме това в Sanctum Sanctorum, те придали на построяването на Ковчега още по-реалистичен характер, благодарение на двата Херувима, поставени един срещу друг на капака на Ковчега на Завета, като при това крилете им са разгърнати така, че образуват съвършено Йони (както може да се види сега в Индия). Освен това, значението на този зараждащ символ е било подчертано и от четирите мистични букви на името на Йехова, а именно IHVH, Jod, означаващи membrum virile; (Hй), утроба; Vau, кука или огънатост, или гвоздей; и отново (Hй), което означавало и „отвор“; като цяло всичко това образувало съвършена двуполова емблема или символ, или I (е) H (о) V (а) H, мъжки и женски символ.

Може би когато бъде разбрано истинското значение на длъжността и званието на Кадеш Кадешим, „светите“ или „посветените на Храма на Господа“, тогава „Светая Светих“ на тези „свети“ ще приеме далеч нетолкова възвишен аспект.

Jacchus е също този Iао, или Йехова;  или Адон, подобно на Вакх, е бил фалически Бог.

„Кой ще се изкачи на хълма (високото място) на Господа?“ – пита праведният Цар Давид. Или: „Кой ще застане на мястото на неговия Кадеш?“1 В определен смисъл Кадеш може да означава „озаряване“, „осветяване“ и даже „посвещаване“ или „отделяне“; но то също така означава извършване на сладострастни ритуали – култ на Венера, – истинското тълкуване на думата Кадеш открито е посочено във Второзаконие, XXIII, 17; В Книга на Пророка Осия, IV, 14 и в Книга Битие, XXXVIII, 15–22. „Светите“ библейски Кадешими са били тъждествени, що се отнася до техните задължения, с баядерките в по-късните индуски храмове. Еврейските Кадешими или Гали живеели „в дома на Господа, където жените тъчели завеси за горичката“ или за статуята на Венера-Астарта.

Танцът, игран от Давид около Ковчега, бил със „завъртане“, което, както казват, било предписано на Амазонките за Мистериите. Същият е бил и танцът на Силомските дъщери, както и подскоците на пророците на Ваал. Това просто са били характерни признаци на култа на сабеяните, тъй като този танц е изобразявал движението на планетите около Слънцето.                                                                                                                               Ковчегът, в който се пазят зародишите на всички живи твари, необходими за населението на Земята, изобразява надживяване на живота и превъзходство на Духа над Материята при сблъсъка на противоположните сили в Природата. В астротеософската харта на Западния Ритуал, ковчегът съответства на пъпа и се поставя от лявата страна, откъм жената (Луната), като за един от нейните символи служи левият стълб в храма на Соломон – Боаз. Пъпната връв е свързана (чрез плацентата) с вместилището, в което се оплодяват ембрионите на расата. Ковчегът е свещеният Аргха на индусите и така е лесно да се разбере връзката, която той е имал с Ноевия Ковчег, след като знаем, че Аргха е бил продълговат съд, употребяван от йерофантите като жертвена чаша в култа на Изида, Астарта и Венера-Афродита, които били Богини на зараждащите сили на Природата или Материята – следователно, представляващи символично Ковчега, съдържащ зародиш на всичко живо.“1

Заблуждава се този, който приема съвременните кабалистични трудове и тълкуването на Зохар от равините за истинската кабалистична наука за древността. Кабала, станала днес достъпна на Европа и Америка, не съдържа в себе си нищо освен:
„Развалини и откъси, силно изкривени остатъци на тази първоначална система, която е ключ към всички религиозни системи.“ 
                                                                                                                                                                Авторът на Кабала прави няколко опита да докаже древността на Зохар. Така той доказва, че Мойсей де Леон не би могъл да е автор или да е подправял зохарните трудове през тринайсетото столетие, в което го обвиняват, тъй като Ибн Хебирол е развивал същите философски учения 225 години преди времето на Мойсей де Леон. Нито един истински кабалист или учен няма да отрече този факт. Несъмнено Ибн Хебирол е основал своите доктрини на най-древни кабалистични източници, а именно на халдейската Книга на Числата, както и на някои вече несъществуващи Мидраши, на тези, които без съмнение е ползвал и Мойсей де Леон. Но именно разликата между двата начина на използване на същите Езотерични теми, доказвайки огромната древност на езотеричната Система, в същото време показва определен отзвук от талмудско и даже християнско сектантство при съставянето и тълкуването на зохаричната система от равина Мойсей. Ибн Хебирол никога не е цитирал Писанията, за да подсили Учението (Кабала на Майер, стр. 7), докато Мойсей де Леон е направил от Зохар това, което е останало и до днес – коментари върху Петокнижието, или Пентатейх, които и до днес се използват (пак там), с малко на брой по-късни допълнения, направени от ръцете на християните. Единият следва Архаичната, Езотерична философия, а другият – само тази част, която е била приложена към изгубените книги на Мойсей, възстановена от Ездра. Така, докато системата или стволът, към който първоначално е бил закрепен истинският Зохар, се отнася към дълбока древност, голяма част от разклоненията (по-късните) на Зохар силно са украсени от специфичните възгледи на християните-гностици (сирийски и халдейски), приятели и сътрудници на Мойсей де Леон, който е приемал техните тълкувания, както е доказано от Мунк.

Най-древната система и Кабала на халдейците са били тъждествени. По-късните тълкувания на Зохар принадлежат към тълкуванията на Синагогата на първите столетия, т.е. на Тора (или закона), догматичен и непримирим.

По този начин „Покоите на Царя“ в пирамидата на Хеопс са „Светая Светих“ на египтяните. В дните на мистериите на посвещението кандидатът, представяйки Слънчевия Бог, е трябвало да се спусне в Саркофага, олицетворявайки животворния лъч, влизащ в плодоносната утроба на Природата. Като излизал от него на следващото утро, той символизирал възкръсването на живота след промяната, наричана смърт. Във великите Мистерии неговата образна „Смърт“ продължавала два дни, а на третото утро, след последната нощ на най-жестоки изпитания, той ставал заедно с издигането на Слънцето. Докато кандидатът представял Слънцето – общоживотворното светило, което всяко утро „възкръсва“, за да даде живот на всичко, – Саркофагът бил символ на женското начало. Така било в Египет; неговият облик и форма се е изменял във всяка страна, но той оставал съда, символичният „кораб“ или вместилището във формата на лодка и „символично хранилище на зародишите или на зародиша на живота“. В Индия желаещият да стане брамин, или Дви-джа, „роден втори път“, трябва да премине през „Златната Крава“. Аргха в Гърция е имал формата на сърпа на младата луна и бил символ на Небесната Царица – Диана или Луната. Тя била Великата Майка на всичко съществуващо, докато Слънцето било Бащата. Евреите в началото, така както и след като превърнали Йехова в Бог с мъжко начало, се покланяли на Асторет, което накарало Исая да каже: „Вашите новомесечия и... празници ненавижда моята душа.“(Бълг. прев.: Книга на пророк Исая, I, 14: „Душата Ми мрази вашите новомесечия, и вашите празници; те са бреме за Мене, тежко Ми е да го нося.“); заявление, което от негова страна е явно несправедливо. Празненствата на Асторет и Новолунието (сърпът на Аргха) не са имали по-лошо значение като народен култ, отколкото е въобще скритото значение на Луната, която, както добре е известно, кабалистично е била непосредствено свързана с Йехова и посветена на него; с единствената разлика обаче, че единият аспект на Луната, също както и на звездата Венера, е бил женски, а другият – мъжки.                                                                                                                                                                           Слънцето (Бащата), Луната (Майката) и Меркурий-Тот (Синът) са били най-ранната Троица на египтяните, които ги олицетворили в Озирис, Изида и Тот (Хермес). В Евангелието на гностиците Pistis Sophia седем велики Богове, разделени на две Триади, и висшият Бог (Слънцето) са низши Троични Сили (?), които пребивават съответно в Марс, Меркурий и Венера; и Висша Троичност – трима „Невидими Богове“, обитаващи Луната, Юпитер и Сатурн.

Това не изисква доказателства. В един смисъл Асторет е била безличен символ на Природата, Кораб на Живота, носещ през безграничния Небесен Океан зародишите на всичко съществуващо. Когато не се отъждествявала с Венера, подобно на всички други небесни царици, на които са принасяли жертвоприношение от баница и питка, Асторет ставала отражение на „Nuah, Вселенската Майка“ на халдейците (Noah, Ной с женско начало, която разглеждали като свързана с понятието за Ковчега), а също така женствената Триада – Ана, Белита и Давкина; наричана, при сливането си в едно, „Превисша Богиня, владетелка на Долната Бездна, Майка на Боговете, Царица на Земята и Царица на Плодородието. По-късно Белита или Тамту2 (Море), Майка на града Ерех (великата халдейска столица), се превърнала в Ева; днес тя е Мария – Девата на латинската църква – и се изобразява стояща на полумесеца, а понякога, за разнообразие, на земното кълбо. Корабът, или наподобяващата лодка форма на полумесеца, съединяваща в себе си всички тези обичайни символи на Кораба на живота, подобни на ковчега на Ной, Йони на индусите и Ковчега на Завета, е женски символ на Всемирната „Майка на Боговете“ и сега се среща във всяка църква под християнския символ във вид на кораб (от Navis) 
(Говорейки за „Арка“ (Archй), Тимей Локрийски я нарича „начало на най-добрите неща“ (?). Думата аркан, „скрит“ или таен, е производна от това. „Аркан не е показан на никого, като се изключи... Превисшия“ (Codex Nazarаeus) – намек за Природата – Женската Мощ, и за Духа – Мъжката Мощ. Като Слънчев Бог, Ескулап се наричал Archagetas, „роден от Аркха“, от Божествената Небесна Дева-Майка. (Вж. „Книга за Бога“, Кинили, стр. 10.). Navis, Небесният кораб, се оплодява от Духа на Живота – Бог с мъжко начало; или както уместно го нарича Кинили в своя „Апокалипсис“ – Свети Дух. В западната религиозна символика полумесецът е бил с мъжко начало, а пълната Луна – аспект на женското начало на този Всемирен Дух. Мистичната дума ALM, която пророк Мохамед е поставил в началото на много глави от Корана, говори за нея като за ALM, Непорочната Небесна Дева. И тъй като най-висшето винаги се изопачава до нелепост, именно от този корен ALM трябва да се изведе думата Алмех – означаваща египетските танцьорки. Те са „девственици“ от същия порядък, както и баядерките в Индия и (момичетата) Кадешим, „свети“ в еврейските храмове – посветени на Йехова, представляващ и двата пола – и чиито свещени функции в израилските храмове били тъждествени с функциите на баядерките.                                                                                                                                 Стълбът и Кръгът , които според Питагор проявяват съвършено число, съдържащо се в Квадрата,(Той бил съставен от десет точки, разположени като триъгълник в четири реда. Това е Тетраграматонът на западните кабалисти.) по-късно станало предимно фалично число – главно сред евреите, за които то означава Йехова на мъжкото и женското начало.                                                                                       Един учен обяснява това по следния начин:
„На Розетския камък на Улман аз намирам думата мут (както и при Зайфарт), наименование на Луната, употребено там като цикъл на времето, оттук е и лунният месец, според йероглифа с и във вид на определителни, които са представени като I O H на коптите или I A H. Еврейската дума също така може да се употреби като I O H, тъй като буквата vau се употребява наместо „о“ и наместо „u“, също е замествала „v“ или „w“. И това е пред Масората, точката (.). На основата на изследванията на първоначалните източници аз съм стигнал до извода, че великата отличителна функция на божественото име на Йехова е обозначавала влиянието на луната, като причина за зараждане, както и е определяла точното изчисление на лунната година при естественото измерване на дните, което вие ясно ще видите... И ето, самата тази дума произлиза от много по-древен източник; а именно от коптите, или по-точно – от древните египтяни по времето на коптите.“                                                          Това става още по-забележително, ако египтологията сравни тези данни с малкото, което е известно за Тиванската Триада – състояща се от Амон, Мут и техния син Хонсу. Обединена, тази Триада се е намирала в Луната, която била техен общ символ; когато била разединена, именно Хонсу ставал лунен Бог и по този начин го смесвали с Тот и Пта. Неговата майка Мут – това име впрочем означава „Майка“, а не Луна, която е само неин символ – се нарича „Небесна Царица“, „Дева“ и т.н., тъй като тя е аспект на Изида, Хатор и подобни Богини-Майки. Тя била не толкова съпруга на Амон, колкото негова майка, и отличителната му титла е „Съпруг на своята Майка“. Тази Триада е представена в Булака, в Кайро, във вид на статуетка на бога-мумия, държащ в ръката си три различни скиптъра и с лунен диск на главата; характерната прическа на косата показва намерението да бъде представен като бог-младенец, или „Слънцето“ в Триадата. Той бил Бог на Съдбите в Тива и се среща под два аспекта:  като Хонсу, лунен Бог и Владетел на Тива, Нотерхотеп, „този, който се намира в абсолютен покой“, и  като „Khonsu p. iri-sokhru“, или „Хонсу, изпълняващ Съдбата“; първият замислял и подготвял събитията за тези, които се раждали под неговото зараждащо влияние, вторият ги привеждал в действие.                                                                                  Поради теогонични превръщания Амон става Хор, Хор–Амон и Мут(х)–Изида, представена на статуетка от Саитския период като кърмеща го от гръдта си.На свой ред Хонсу, в тази преобразена Триада, става Тот-Лунус, „този, който спасява“. Неговото чело е украсено с главата на ибис, вечния лунен диск и диадемата, наричана Ио-теф (10-теф).                                                                            Разбира се, всички тези символи се срещат отразени в Yave, или библейския Йехова. Това ще стане ясно на всеки, който прочете „Еврейско-Египетската Мистерия“ и разбере нейните несъмнено ясни и математични доказателства, че Езотерическите основи или системата, употребявана при построяването на Великата Пирамида, и архитектурните размери на Храма на Соломон (независимо дали е мит или реалност), на Ноевия ковчег и Ковчега на Завета, всички те са били тъждествени. Ако нещо в света постави край на спора, че древните, а също така и по-късните следвавилонски евреи, особено първите, са строили своята теогония и религия на същата тази основа, на която и всички езичници, това именно ще бъде научният труд, за който става дума.                              „Нито едно божество не проявява такова етимологично разнообразие, както IAHO, също така няма и друго име, което да може да се произнася толкова различно. Чак когато го съединили с мазоретичните точки, на по-късните равини се удало да направят така, че Йехова да се чете като „Адонай“ – или Господ. Филон Библейски го пише с гръцките букви ???? – IEVO. Теодорит казва, че самаритяните са го произнасяли като Iabй (Jahva), а евреите – Jaho: както вече показахме, това би дало I-Ah-O. Диодор твърди, че „евреите разказват как Мойсей наричал Бога IAO“. На основата на авторитета на самата Библия , преди своето посвещение от тъста си Йофор, Мойсей никога не е знаел думата Iaho.“                                Брама (Мъжкото начало), се нарича понякога Кала-ханса, „Лебед на Вечността“, като при това езотеричното значение на Ахам-са се превежда като Аз (съм) Той, „Со-хам“ е еквивалентно на Сах – „той“, и Ахам – „Аз“, което е мистична анаграма и пермутация. Това също означава и „четирилик“ Брама, Чатур-мукхам (Съвършен Куб), образуващ се вътре и от Безкрайния Кръг; също така и употребяването на 1, 3, 5 и 7/7 = 14 се обяснява като Езотерична Йерархия на Дхиан Коганите.                              Приведеното по-горе получава потвърждение в частното писмо на един много учен кабалист.Споменатият кореспондент коментира този въпрос по следния начин:
Читателят трябва да знае, че Йофор е наречен „тъст“ на Мойсей не защото Мойсей е бил действително женен за една от неговите седем дъщери. Мойсей е бил посветен и затова е бил аскет, Назар, и не е можел да бъде женен. Това също е алегория, както и всичко останало. Сепфора („Блестяща“) е едно от олицетворенията на Окултните науки, преподавани от мадиамския жрец Рагуил Йофор на Мойсей, неговият египетски ученик. „Кладенецът“, при който Мойсей се спрял по време на бягството си от гнева на фараона, е символ на „Кладенеца на Знанието“.                                              „По повод 1, 3, 5 и два пъти по 7, означаващо именно 135 14, цифри, които взети по отношение на кръга могат да се четат като 31415 (или като величината ?), струва ми се, че тук не може да съществува никаква възможност за съмнение; особено ако ги разглеждаме заедно със символичните знаци на Сакр(На еврейски това означава фаличния символ Лингам и Йони.) „Чакра“ или на кръга на Вишну.                                                                           Единен от Яйцето, „Шест и Пет дават числото 1065, числото на Първо-родения“. Ако това е така, в 1065 ние имаме прославеното име на Йехова, Jve или Jave, или Юпитер, а при замяната в него на с буквата , или h с n, получаваме , или латинската дума Jun или Juno (Юнона), основата на китайската загадка, ключ, служещ за измерването на числата Sni (Синай) и Йехова, спускащ се на тази планина, числата на който (1065 ) показват само употребата на нашата пропорция 113 към 355, тъй като 1065 = 355?3, което е окръжността на диаметъра 113?3 = 339. По този начин първенецът Брама-Праджапати (или всеки друг Демиург) сочи употребата на отношението на окръжността като измерения, заимствани от Чакра (или Вишну) и както е казано по-горе, Божественото Проявление приема формата на Живота и Първородения.

Съществува нещо твърде странно: в преддверието, водещо към Царските Покои, размерите на повърхността на Великото Стъпалo(С това стъпало се достига нивото на площадката или пода и на открития вход на „Покоите на Царя“ и „Светая Светих“ на египтяните.) и Голямата Галерия до самия Ј връх, според твърде внимателните измервания, направени от Пиаци Смит, се равнява на 339 дюйма. Вземете a като център и с този радиус опишете кръг. Диаметърът му ще бъде 339?2 = 678. Тези цифри съответстват на цифрите в израза „и враните“ в „Гълъб и врана“, в сцените или картините на Ноевия Потоп; радиусът е взет, за да се покаже делението на две части (всяка от които се равнява на 1065 ), тъй като 113 (човекът) ? 6 = 678, а диаметърът на окръжността 1065?– тук срещаме указание за космическия човек на тази висока степен, или стъпало, при входа на Покоите на Царя (Светая Светих) – което е утробата. Височината на този проход е такава, че за да влезе в него, човек трябва да се наведе. Но ръстът на изправения човек е 113, а когато се наведе, става 113/2 = 56,5 или 5,65 ? 10 (), или Йехова. Тоест, той олицетворява негo1 като влизащ в Светая Светих. Но в еврейския езотеризъм главната функция на Йехова е била детераждането и т.н. и това е, защото според цифрите на неговото име той е бил измерение на лунната година, чийто цикъл на времето – по силата на нейния фактор 7 (седем), толкова точно съвпадащ с периодите на зараждане на жизнеността и нарастването – се е разглеждал като причина за зараждащо действие и поради това са му се покланяли и са му принасяли моления.“                                                     Това откритие свързва Йехова  с „Цар Сома“, индуският Deus Lunus, Луната, следствие на Езотеричното влияние, приписвано в Окултизма на тази планета. Обаче в самите еврейски писания има и други потвърждения за това. В своя труд „More Nevochim“ (или „Ръководител на Недоумяващия“ – наистина), говорейки за Адам, Маймонид го показва в два аспекта: като човек – подобно на всички други, роден от мъж и жена и като пророк на Луната.                                                                                       Адам, като предполагаем велик „прародител на Човешката раса“, така както и Адам Кадмон, е създаден по образ и подобие Божие, следователно, той е приапичен образ. Еврейските думи Сакр’ и Н’кабва, буквално преведени означават Лингам (Фалос) и Йони (Ктеис), независимо от превода им в Библията като мъж и жена. Както там е казано: „Бог създал човека по свой образ, по подобие Божие го създал той: като мъж-жена ги сътворил той“(„И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.“) – андрогинният Адам Кадмон. Но това кабалистично име не е името на жив човек, нито даже на човешкото или Божественото същество, а името на двата пола или органи за размножение, наричани на еврейски с такава обичайна откровеност главно в библейския език, Сакр’ и Н’кабва;(Йехова казва на Мойсей: „Резултатът на моето име е sacr’, носител на зародиша“ – фалос. „То е... вместилище на предсказанието, и наистина; като sacr’, или носител на зародиша, неговата употреба е преминала през всички векове до sacr-factum на римския свещеник и sacr-fice и sacr-ment на всички раси, говорещи английски език.“ („The Source of Measures“, стр. 236.) Поради това в гръцката и римската църква бракосъчетанието е sacrament.) именно поради това двете са образът, под който „Господ Бог“ се е появявал обикновено на своя избран народ. Че това е така, е доказано извън всякакво съмнение, от почти всички символисти и еврейски учени, както и от Кабала. Поради това Адам в определен смисъл е Йехова!                                                                                „Бог заповядал на Адам мъртвото му тяло да остава на повърхността на земята дотогова, докато не се изпълни времето за неговото предаване... в сърцето на земята, от служител на Превисшия Господ...“
Поради това:
„Ной всеки ден се молел в ковчега пред „тялото на Адам“или пред фалоса в Ковчега, или в същата тази Светая Светих. Кабалистът, свикнал с постоянните пермутации на библейските имена, когато те се тълкуват числено и символично, ще разбере значението на това.
„Двете думи, от които е образувано името на Йехова, съдържат първоначалната идея за мъже-женственото начало като източник на зараждането, тъй като то е било membrum virile, a Hovah е означавало Ева. И така... съвършен като начало на измеренията, приема също така формата на началото на рождението, във вид на хермафродит: оттук е и фалическата употреба на формата.“                                                                                  Освен това Аретс, „земя“, Адам, „човек“ и Х-адам(х) в Библията взаимно се съпоставят и олицетворяват с една форма, така както и египетският, и еврейският Марс е Бог на зараждането, и  Jehovah или Jah е Noah, тъй като Йехова е Ной и буквално преведено от еврейски ще бъде Инч (дюйм).                                                                              И така, казаното дава ключ към тези предания. Ной – божественото превръщане, предполагаемият Спасител на Човечеството, носещ в своя Ковчег или Аргха (Луната) зародиши на всичко живо – възнася почитания пред „Тялото на Адам“, което е изображение на Твореца и само по себе си е Създател. Поради това Адам се нарича „Пророк на Луната“, Аргха или „Светая Светих“, знака Jod. Това показва и произхода на еврейското народно вярване, че ликът на Мойсей се намира на Луната – т.е. Лунните петна. Тъй като, както беше доказано, Мойсей и Йехова кабалистично са също такива пермутации.          Сега юдейството, построено изключително на фаличния култ, е станало едно от по-късните вярвания в Азия, теологическа религия на ненавистта и злобата към всичко и всички, които са извън нея. Филон Юдей показва каква е била истинската вяра на евреите. „Свещените писания – казва той – ни предписват какво трябва да правим, като ни заповядват да ненавиждаме езичниците, законите и тяхното установяване.“                                                            Елохичните текстове били написани 500 години след епохата на Мойсей, Йеховичните – 800 години по-късно, на основата на библейската хронология. Поради това се твърди, че божеството – представено във вида на орган за зараждане, във формата му на стълб и като символ на двуполов орган в числената сума на буквите на неговото име, Yod, или „Фалос“ и Hй, или „отвор“ или „утроба“, според кабалистичен авторитет – се отнася към много по-късно време, отколкото са символите на Елохима, и е заимствано от екзотеричните ритуали на езичниците; по този начин Йехова отговаря на Лингам и Йони, срещани на всеки кръстопът в Индия.                                                  
Храмът на Хор в Египет е компютърен процесор?                  



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8688266
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031