Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2014 12:23 - ТАЛМУД
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 746 Коментари: 0 Гласове:
0



ЗАКОН 1 На евреина не е позволено да продава на акума (християнина) дрехи, на които има ресни (които са по края на дрехите, обличани от евреите при утринната молитва). Той не е длъжен да дава на акума такава дреха дори в залог и даже само заради това, другият да я държи временно при себе си, защото когато акумът има такава дреха, трябва да се опасяваме, че той може да измами евреина, твърдейки, че също е евреин; ако тогава евреинът му се довери и сам тръгне да пътува с него, то акумът би го убил.                                                                                                                                                                  ЗАКОН 9 Минавайки покрай разрушен храм на а к у м и т е, всеки евреин е длъжен да произнесе - „Слава Тебе, Господи, че си изкоренил оттук този дом на идоли." Когато евреин минава покрай непокътнат храм, тогава е длъжен да каже - „Слава Тебе Господи, че Ти забавящ своя гняв над злодеите." А когато той види 600 000 евреи заедно, то е длъжен да каже - „Слава Тебе, Господи, че Ти толкова праведно си ги създал"; когато види събрание на а к у ми, тогава е длъжен да произнесе - „Голям срам за вашата майка, ще почервенее тази, която ви е родила." Когато евреин минава покрай еврейско гробище, то той трябва да каже - „Слава Тебе, Господи, че Ти толкова праведно си ги създал"; а пред християнско гробище той е длъжен да каже - „Голям срам за вашата майка и т. н." Когато евреин види добре построените къщи на християните, той е длъжен да каже - „Господ ще разори дома на надменните", а когато види развалините от дома на а к у м, той е длъжен да произнесе - „Господ е Бог на отмъщението."                                                                                                                                                                    ЗАКОН 10 В навечерието на шаваш (или сабат, т.е. събота) всеки евреин, виждайки светлина, е длъжен да каже - “Слава Тебе, Господи, Създателю на светлината”; но ако светлината излиза от храма на а к у мите, то е забранено да се благодари на Бога за ползването на тази светлина.                                                                                                                                                                                  ЗАКОН 13 На еврейската акушерка е не само разрешено, но тя е длъжна да помага в шабаш на еврейка и при това да върши всичко, което при други обстоятелства би осквернило шабаш. Обратното, да се помогне на а к у мка (християнка) се забранява, дори когато това е възможно да се направи, без да се осквернява шабаш, понеже тя (християнката) трябва да се разглежда като животно.        ЗАКОН 14 В навечерието на Пасха (в последната вечер преди пасхата) всеки евреин трябва да чете молитвата „Шефох" (в която се умолява Бог да излее своя гняв над г о и т е). И ако евреите прочетат молитвата с благоволение, то Господ без съмнение ще ги чуе и ще изпрати месия, който ще излее своя гняв над „г о и т е”.    ЗАКОН 15 В празниците, когато е забранена всякаква работа, е забранено и готвенето; на всеки е разрешено да приготви само толкова, колкото му е необходимо за ядене. Все пак когато трябва да готви за себе си, позволено е да приготви и малко повече храна, отколкото е необходима за самия него, дори ако допълнителното количество е предназначено за куче, защото сме длъжни да даваме живот и на кучетата. Добавянето на храна за а к у м е строго забранено, понеже не сме длъжни да му даваме да живее.

ЗАКОН 16 По време на Халхомод (еврейски празник през пролетта и есента) всяка търговска дейност е строго забранена, по изключение се разрешава са се дава заем на християнин, понеже да се вземе от християнина лихва е приятно за Господ Бог по всяко време.

ЗАКОН 17 Когато някъде се появи чума, вследствие на което много хора станат жертви на епидемия, тогава евреите са длъжни да се събират в синагогата и без да се хранят и без да пият, всеки ден да се молят Йехова да се смили над тях и да ги избави от чумата. Когато чума се появи сред животните, тогава това не бива да се прави с изключение на случаите, когато тя възникне при свинете, понеже техните вътрешности наподобяват тези на хората, а също, когато чумата се появи сред а к у мите, защото и тяхното телосложение прилича на човешкото.                                                                                                                         ЗАКОН 18 В празника на Аман всички евреи са длъжни да четат благодарствената молитва „Арур Аман", в която се казва - „Да бъде проклет Аман и всички а к у ми и да бъде благословен Мордохей и всички евреи”.

ЗАКОН 19 Всеки Бейт-дин (религиозен съд под председателството на главния равин) може да издаде смъртна присъда, дори в наше време, и при това всеки път, когато счете това за нужно, макар и престъплението само по себе си да не заслужава смъртно наказание.

ЗАКОН 20 Когато двама евреи водят спор помежду си за пари или за други неща и са принудени да се обърнат към съда, тогава те са длъжни да идат при Бейт-дин и да се подчинят на неговото решение. Но на тях не им е позволено да се обърнат към а к у м и или да търсят правата си пред кралския съд, където съдии са а к у ми. Дори ако техният (на а к у мите) закон е тъждествен със закона на равините, то и тогава това е тежък грях и богохулство. Който все пак наруши това предписание, търсейки своето право заедно с други евреи пред християнски съд, него Бейт-дин е длъжен да го изключи от общността (т.е. да го прокълне) до момента, в който той не освободи своя ближен (евреин) от своя иск.

ЗАКОН 21 Не подобава на евреин да бъде свидетел на страната на а к у м против друг евреин. Затова, когато а к у м иска пари от евреин, а евреинът отрича своя дълг към него, тогава на друг евреин, който знае, че а к у мът е прав, му е забранено да бъде свидетел в негова полза. Когато евреин е нарушил това предписание и е станал свидетел на страната на а к у м против евреин, тогава Бейтдин е длъжен да го изключи от общността (т.е да го анатемоса).                                                                                                                                                                                    ЗАКОН 24 Когато евреин държи в ноктите или в ръцете си а к у ма (на халдейски изразът е ма аруфия, т.е. одира, непрекъснато мами, не пуска от ноктите или ръцете си), тогава е позволено и на друг евреин да иде при този а к у м и да вземе назаем от него, като на свой ред го измами така, че накрая християнинът да изгуби всичките си пари. Основанието е в това, че парите на а к у м а са имущество, което не принадлежи на никого и първият (евреин), който ги пожелае, има пълното право да ги вземе.                                                                                                                                                                                            ЗАКОН 26 Когато евреинът има магазинер, с когото е сключил сделка, че всичко, което той намери, принадлежи на собственика, и служителят е измамил а к у м, като го е накарал повторно да плати вече погасен от същия този а к у м дълг, или пък му е надписал сметката и т. н,, тогава тази печалба принадлежи на собственика, защото такива печалби трябва да се разглеждат като намерени вещи (собствеността на християнина се смята от евреите като никому непринадлежащо имущество, поради което евреите могат да взимат колкото им се удаде).

ЗАКОН 27 Когато евреин изпрати при а к у ма за пари пратеник и този измами а к у ма, взимайки от него повече, отколкото е трябвало, тогава разликата принадлежи на куриера.

ЗАКОН 28 Когато евреин има работа с а к у м и дойде друг евреин и измами а к у ма, все едно по какъв начин - чрез измама при мерене, теглене или при смятане, тогава двамата евреи трябва да си поделят такава изпратена им от Йехова печалба.                                                                                                                                                                      ЗАКОН 39 Когато евреин е монополист прекупвач (който е откупил от държавата правото на монопол в цял град или на още по-обширен окръг за определена сума), тогава друг евреин не бива да му причинява загуба (например чрез заграбване или контрабанда); но когато прекупвачът е а к у м, тогава това е позволено.                                                                                                                                             ЗАКОН 45 Дори в наше време е разрешено да се убива музер, т.е. човек, който се хвали, че има намерение да направи донос за някого (за евреин), вследствие на което обвиняемият може да бъде наказан телесно (напр. със затвор) или имуществено (с парична глоба), макар и с не много пари. Първо трябва да му се каже - „Не доносничи," Но когато той се противи и повтаря - „а аз все пак ще направя донос", тогава не само че е позволено, но се счита за добро дело да бъде убит и ще бъде блажен оня, който преди всички други му нанесе смъртоносен удар. А когато няма време да бъде предупреден, тогава е позволено да бъде убит и без предупреждение.

ЗАКОН 46 Когато някой три пъти е доносничил за евреин на а к у м, макар че той е обещал да се поправи и вече да не доносничи, все пак следва да се търсят пътища и средства да бъде премахнат от света. Разходите, изразходвани за неговото премахване трябва да се платят от тези евреи, които живеят в града (на местопроизшествието).                                                                                                                                                                ЗАКОН 50 От момента, в който Санхеприн (Синедрионът) и храмът (в Йерусалим) вече не съществуват, смъртните присъди не могат да се произнасят (от Синедриона, т.е. от съдите на върховния съвет), както това е било преди. Равинският съд може да произнася смъртни присъди само по закон 19. Независимо от това, освен позволението да се убива музер, т.е. доносник (закон 45), убийството без присъда й равинско присъствие се явява добро дело в следните случаи -

а) Тук е приведен пример, който от благоприличие няма да посочим.

б) Евреинът извършва добро дело, когато убива апикорес. За апикорес се признава свободомислещият, неверникът, подигравачът и т. н. - всеки, който отрича учението на Израил и се големее със своето неверие, както и този. който е станал а к у м. Когато евреин може да извърти такова убийство публично – нека да го извърши! Но когато от страх пред държавните власти не бива да го прави, тогава той трябва да помисли за средствата, чрез които тайно да премахне апикореса от света. Така че евреинът, макар и директно не задължен да убие а к у ма, с когото живее в мир, все пак никак не му е позволено да спасява а к у ма от смърт.                                                                                                                                ЗАКОН 76 На евреина се забранява да дава детето си в християнско учебно заведение или на майстор християнин за изучаване на някакъв занаят, затова че а к у мите (християните) биха го съблазнили със зло. Евреинът никога не трябва да остава насаме с а к у м, затова защото а к у мите са кръвожадни. Когато евреин и а к у м се изкачват по стълба или слизат от нея, то в първия случай евреинът трябва да се стреми да бъде отпред, а във втория отзад (и пи този начин винаги да бъде по-високо от християнина), тъй като а к у мът може да убие евреина, ако последният е по-ниско. Освен това евреинът не трябва да се навежда в присъствие на а к у ма, затова че в противен случай а к у мът може да му отреже главата. Забранява се също така на евреина да казва истината, ако а к у мът го пита къде отива, за да не се прокрадне а к у мът и да го убие.                                                                                                                                                ЗАКОН 80 Строго се забранява на евреина да дава на а к у м да подстригва косите му (па главата или на брадата), затова че а к у мът може да му пререже гърлото; това се разрешава само когато присъстват няколко евреи или когато пред него има огледала, за да може веднага да забележи злото намерение на а к у ма да му пререже гърлото и веднага да избяга.

ЗАКОН 81 На евреина не се вменява като пряко задължение да убива а к у ма, с когото той живее в мир; все пак строго се забранява дори и такъв а к у м да бъде спасен от смърт, например ако последният падне във вода и обещава цаже цялото си състояние за своето спасение. Нещо повече, на евреина се забранява да лекува а к у м дори за пари, освен в онзи случай, когато може да се опасява, че вследствие на това, у а к у ма може да възникне ненавист към евреите, В този случай се позволява а к у мът да се лекува и даром, ако евреинът не трябва да се отклонява от лечението, Още повече, че на евреина се разрешава да извършва опит с а к у ма дали лекарството ще го излекува, или ще доведе до смърт? Накрая евреинът е пряко обвързан да убива такъв евреин, който се е кръстил и е преминал към а к у мите и, разбира се, най-строго се забранява да се спасява такъв евреин от смърт.                                                                                                                                                                          ЗАКОН 85 Когато евреинът открадне нещо от а к у ма, но пред съда отрече това и искат да му издадат присъда, тогава другите евреи, които знаят за кражбата, са длъжни в качеството си на посредници да се постараят да доведат делото до помиряване между евреина и а к у ма. Когато това не се удаде и на евреина, който не желае да изгуби делото, не може да се избегне присъдата, тогава му се позволява лъжлива клетва, като унищожи в душата си лъжеклетвата, мислейки си, че не трябва да постъпи по друг начин. Все пак този закон остава в сила само в случай, когато а к у мът няма средства да разузнае по друг начин за кражбата - когато той може да узнае за нея по друг начин, тогава евреинът не трябва да прибягва до лъжеклетва, за да не се осквернява името Господне. Има правило, че в такъв случай, когато евреина го грози телесно наказание, му се позволява лъжлива клетва, даже и когато биха могли да го изобличат в клетвонарущение и когато (следователно) самото име Господне може да бъде осквернено. Там, където заплахата е само парична глоба, там лъжеклетвата се приема само при условие че е невъзможно изобличаване в лъжеклетва и (значи) името Господне няма да бъде осквернено.                                                                                                                                                                                  ЗАКОН 91 Ако в присъствие на евреин умира друг евреин, то в момента, когато душата му се разделя с тялото на път за Ада, той е длъжен в знак на печал да откъсне парченце от своята дреха, дори когато умиращият не е бил грешник. Но когато присъства на смъртта на а к у м или евреин, станал а к у м, тогава този израз на печал се забранява, защото в такъв случай евреинът е длъжен да се радва. После на евреина се забранява да отдава последна почит на а к у м, например изпращайки праха му до гроба, или да държи надгробна реч.                                                                                                                                     ЗАКОН 98 Когато евреин се ожени за а к у мка, тогава трябва да му се нанесат 33 удара и бракът се счита за недействителен, а Бейт-дин (равинското присъствие) е задължен освен това да го анатемоса, Даже когато евреин се е оженил за еврейка, то, ако последната е станала а к у мка, на него му се позволява да си вземе друга жена, без предварително производство на развод, защото а к у мите не бива да се разглеждат като хора, а като коне.

ЗАКОН 99 Когато умре член от семейството на евреин, за когото той трябва да е в траур, то в течение па седем дни той трябва да не напуска своя дом и даже (вкъщи) не трябва да върти работа с цел да изкара пари. Но когато му се отдаде възможност да даде заем на а к у м, то тогава му се разрешава да излиза от дома си и да прекъсва траура, защото това е добро дело, което не бива да се изпуска, тъй като в бъдеще може да не му се удаде подобен случай.

ЗАКОН 100 Всеки евреин е задължен да се жени за продължаване и размножаване на човешкия род. Затова той трябва да си вземе жена, от която още може да има деца, - значи не стара или изобщо такава, за която това е безнадеждно. Само когато жената има пари и той иска да се ожени за нея само заради парите, тогава това се позволява и Бейт-дин няма право за му забрани да се ожени за жена, от която вече не може да има деца.       



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5268690
Постинги: 4191
Коментари: 1139
Гласове: 1513
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930