Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2014 19:11 - История на евреите в Рим
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1139 Коментари: 0 Гласове:
0



Между 14 и 68 г. управляват последователно Тиберий, Калигула, Клавдий и Нерон, повечето от тях неспособни или психически неуравновесени. Централната власт затъва в династични интриги, а политическият елит е тероризиран от своеволията на императорите. Особено при Нерон. Много летописи говорят, че пожарът в Рим е започнал от еврейския квартал. Попея, любовницата на Нерон е била свързана тайно от него в еврейски заговор и различни еврейски месии. Въпреки това системата, изградена от Август, се оказва достатъчно устойчива и периодът преминава без сериозни сътресения. Границата в Германия е укрепена, продължава завоюването на Британия, Тракия (в 45 г. сл. Хр. при император Клавдий) и няколко нови източни провинции са присъединени към Империята. Едва през 60-те се надига вълна от бунтове по периферията — в Британия, Армения, Юдея и по границата с Партия. Неспособността на Нерон да се справи с безредиците и общата му некомпетентност бързо стават очевидни и преторианската гвардия го отстранява. 69 („годината на четиримата императори“) преминава в гражданска война и начело на Империята за кратко застават императорите Галба, Отон и Вителий. Към края на годината Веспасиан затвърждава властта си като римски император.

Галба засяга интересите на градския плебс и лумпенпролетариите в Рим, като спира разходите за зрелища, и бързо настройва армията срещу себе си в резултат на своята стиснатост и строгост. Особено недоволни са преторианците, които не само не получават очакваните награди, но и са лишени от предишните си придобивки. Префектът Нимфидий Сабин прави неуспешен опит да замени Галба като император през 68 г., но е разкрит и екзекутиран. Съсипан от старческа немощ и болести, Галба е манипулиран от своите приближени, подтикващи го към недалновидни постъпки които провалят авторитета му.

В началото на януари 69 г. избухва бунт сред легионите в Германия, които настояват пред Сената за избор на нов император. Това позволява на императора да осъзнае собствената си непопулярност. В опит да стабилизира ситуацията, Галба избира за помощник и наследник Луций Калпурний Пизон, благороден сенатор, човек достоен за уважение, но без особено влияние извън знатните кръгове; общественото мнение отдава тази постъпка на страх, а преторианците остават отвратени.

Отон, бившият управител на Лузитания, и един от първите поддръжници на Галба, ядосан, че не той е назначеният на мястото на Пизон, се обединява с преторианците и е провъзгласен за император. Галба, който накрая решава да се срещне със своите противници (по това време е толкова слаб, че се налага да дойде на носилка), е заклан на Форума (15 януари 69).

Марк Салвий Отон (на латински: Marcus Salvius Otho) е римски император в периода 15 януари – 16 април 69 г., годината на четиримата императори.
Отон принадлежи към старо етруско благородническо семейство от Ферентино, Етрурия. От младеж водел разпуснат и изнежен живот, а баща му го изгонил заради неговото лентяйство и прахосничество. Първоначално Отон изглежда като един от най-непредпазливите благородници от обкръжението на император Нерон. Близките му отношения с императора, оснававащи се на общите им интереси склонности и развлечения, са преустановени през 58 г. заради една жена — Попея, разделена от съпруга си, за да стане любовница на Нерон. Благоприличието изисквало Попея да бъде омъжена и, Нерон, считайки, че не би възникнал проблем, решава да я омъжи за приятеля си Отон. Той, обаче, се влюбва в Попея и когато императорът я извиква, отказва да я изпрати при него. След множество молби и заплахи от страна на Нерон, бракът е анулиран, а Отон е изпратен далеч от Рим, като управител на Лузитания (дн. Португалия).

През следващите 10 години Отон остава в Лузитания и управлява с необикновена за времето си умереност. Когато през 68 г. съседът му Галба, легат и управител на Тараконска Испания, се разбунтува срещу Нерон, Отон го придружава в Рим. Възможно е това действие да се разглежда и като предизвикано от възмущението му към Нерон, но решаваща роля имат преди всичко личните му амбиции. Галба няма деца и Отон, поощряван от предсказанията на астролози, се надявал да го наследи. Но през януари 69 г. Галба му доказва, че тези негови надежди са били съвсем неоснователни, като осиновява сенатора Луций Калпурний Пизон, съвсем случайно избран на едно заседание. В това време легионите в Германия, начело с Вителий, отказват да положат традиционната клетва за вярност към Галба и обявяват бунт.

Авъл Вителий Германик (на латински: Aulus Vitellius Germanicus), известен и само като Вителий е римски император от 16 април 69 до 22 декември на същата година.
Той е син на Луций Вителий, консул и управител на Сирия по време на управлението на Тиберий. Вителий е консул през 48 г. и (може би в периода 60–61 г). проконсул в Африка. Бил е близък със всички императори от Тиберий до Нерон. По сведения на Светоний като момче Вителий бил включен в императорската свита за удоволствия на остров Капри, именно на което се отдавало издигането на баща му. Бил сред приятелите на Калигула, но окуцял след като императора го блъснал с колесницата си. С Клавдий го свързвала играта на зар. Постоянен сътрапезник в пиршествата на Нерон, Вителий става прочут със своята лакомия.
В края на 68 г. император Галба, сред общото изумление го избира за главнокомандващ на войските в южна Германия, вероятно считайки го за безопасен. Тук Вителий си спечелва популярност сред подчинените благодарение на прекаленото си разточителство и винаги добро настроение, което се оказва фатално за дисциплината.

Тит Флавий Веспасиан (лат. Titus Flavius Vespasianus), известен в историята и само като Веспасиан е римски император през периода 22 юни 69 до 24 август 79 г., издигнат от VIII Августовски легион. Води римските войски в успешен поход за завладяване на Британия (42 г.). Известен е с това, че е започнал строителството на Колизеума и първия Храм на мира в Рим.
Син на събирач на данъци от Северна Италия, Веспасиан имал скромен произход, бил родом от село и станал първият от фамилията си който влязъл в Сената.

Своята държавна служба Веспасиан започнал на като военен трибун в Тракия, а след това заемал длъжностите претор и квестор на град Кирена в провинция Киренайка, днес Либия.
При Калигула бил градски едил, отговарящ за почистването на улиците на Рим, но си навлякъл гнева на императора, който заповядал да напълнят тогата му с отпадъци.
По време на управлението на Клавдий, той бил легат в Германия и успешно воювал в Британия, за което получил званието консул, а след него и длъжността наместник в римската провинция Африка. По това време вече натрупал връзки и административен опит, но бил дотолкова обеднял че се принудил да търгува с мулета за да се прехранва, получавайки заради това прякора "мулетаря".
Навлякъл си немилостта на Нерон, защото заспивал по време на неговите представления. Въпреки това когато в Юдея започнало въстание, Веспасиан бил изпратен да го потуши. Скоро започнало и въстанието на Галба, а Нерон се самоубил. Веспасиан го признал за император, но Отон скоро завзел трона, на свой ред сменен от Вителий.
В смутното време на военна анархия провинциалните елити се възползвали от шанса да наложат на трона човек който отговаря най-пълно на техните интереси: Веспасиан бил скромен, енергичен, трезвомислещ, незнатен и неамбициозен, а освен това имал достатъчно военен и управленски опит.

Разбирайки че, Дунавската войска неохотно е признала властта на Вителий, а неговата собствена му е предана, Веспасиан решава да вземе императорския трон. На 1 юли 69 г. префектът на Египет Тиберий Юлий Александър обявява Веспасиан за император и зад него застават всички войски в източните провинции. Легионите в Илирия го подкрепят и настъпват към Италия, докато новият принцепс установява влиянието си в Египет и Азия. През октомври същата година, Вителий е обкръжен в троен обръч и хванат след похода към Рим в капан. Заловен от легионерите на Марк Антоний Прим, Вителий е откаран Форума, където е линчуван и убит позорно с камъни от тълпата, което е стар еврейски ритуал, прилаган от епохата на Вавилон. Войниците подлагат столицата на терор и разграбване, убиват и вилнеят под предлог че търсят привърженици на Вителий. Ролята на Попея тук е била изключителна като замесена в еврейски заговор. Едва след пристигането на Гай Лициний Муциан погромите и анархията най-накрая спират.

На 24 октомври 69 година Сенатът признава Веспасиан за легитимен император и той пристига в Рим в средата на другата година. Още на другия ден, той с декрет обявява, че докато е император, няма да води никаква война и ще се придържа към 2000-годишния мирен договор с империята на партите, сключен от император Октавиан Август.
На 26 октомври издава Декрет за земята, с който създава гр. Нове (Novae) (край дн.Свищов), седалището на Осми Августовски легион, като му отрежда 44 хектара. Със същия декрет е дадена територия от 44 хектара на християните. По-късно, най-верният легион - Осми легион - той преименува на Първи италийски легион.

Тит Флавий Веспасиан (на латински: Titus Flavius Caesar Vespasianus Augustus; (30 декември 39 – 13 септември, 81 г). е император на Римската империя от 79 до 81 г. Представител е на династията на Флавиите. Наследява баща си на трона. Той е най-големият син на император Веспасиан и Домицила Старша. Възпитанието си получава в двора на Цезарите и е близък приятел с Британик, син на император Клавдий. Служи в римската армия като военен трибун в провинциите Германия и Британия. Според Светоний, Тит се отличава не само с воински умения, но и владеел ораторско майсторство, гръцки език, музика, поезия. Заема длъжността квестор. Участва в потушаванито на бунтовете в Юдея заедно с баща си. Когато Веспасиан е издигнат за император, Тит става негов префект, пръв помощник и съуправител с титлата цезар. Като такъв той ръководи окончателното смазване на въстанието в Юдея (66-70) и превземането на Йерусалим. Под командването на Тит римляните разрушават храма на юдеите в Йерусалим. За да ознаменуват края на гражданската война, предизвикана от Синедриона и победата в Юдея, Веспасиан и Тит празнуват грандиозен триумф в Рим, където е издигната величествената Арка на Тит, близо до Форума. През управлението на баща му Тит споделя с него повечето правомощия, включително трибунска и консулска власт. Той е едновременно цезар и преториански префект. След смъртта на Веспасиан през 79 г., Тит наследява императорската титла, заедно с по-младия си брат Домициан като цезар.

През 132 – 135 г. избухва въстание за независимост в Юдея, ръководено Симон Бар-Кохба ("Синът на звездата" или "Пътеводна звезда"), обявил се за месия. Римската империя си възвръща контрола над Йерусалим, след като е убит водачът на еврейската освободителна война. По заповед на Адриан околностите на храма са сринати и е основана Елия Капитолина. Евреите са прогонени от Йерусалим, а Юдея е наречена Палестинска Сирия.
Чак император Константин взима законодателни мерки по отношение на евреите: забранява им се да притежават роби християни, както и да обрязват своите роби. Преминаването на християни към юдаизма се забранява. Забранени са събиранията за религиозни служби, но на евреите е позволено да влизат в Йерусалим на Тиша бе Ав, годишнината от разрушаването на Храма. Константин също така издейства на Първия Никейски събор забраната да се празнува Великден в деня преди еврейската Пасха (nisan xiv), т.нар. Квартордециманизъм.
Император Константин често е употребявял израза „Сердика е моят Рим“ станело ли дума за днешната българска столица София. Построяването на най-старата църква в града св. София едва ли е станало без неговото одобрение и подкрепа.Той най-напред искал премести столицата на империята от Рим в Сердика и по-късно дълго се колебал между нея и Византион, но над минералните извори и здравасловните условия за живот в града под Витоша надделяло стратегическото разположение на града на Босфора.
Императорът многократно е идвал и дълги месеци е живял с целия си двор в Сердика в своя дворец наречен условно от учените „градска резиденция“. От тук той дълго време е управлявал обширната Римска империя. В 4 век двореца е заемал цял квартал на града, известен като „Константинов квартал“ разположен най-общо между днешните улици „Калоян“, „Позитано“, „Леге“ и южно от Президентството. По-късно в 13 век това което е оцеляло от комплекса е превърнато в дворец на българския Севастократор Калоян. Тук е била градската резиденция на севастократора, а извънградската е била при известната Боянска църква.

По-късно във времето историческите факти постепенно се забулват в легенди. Схващането, че Константин е покръстен едва на смъртния си одър (пак еврейска конверсия) и то от епископ със съмнително православие започва да се схваща за неуместно и се се ражда легендата, че папа Силвестър I (314-335 г). е излекувал езическия император от проказа и след това Константин се покръстил и дарил сгради на папата. През 8 век за пръв път се появява документ, наречен „Константинов дар“, според който току-що преминалият към християнството Константин дава светското управлението на Рим, Италия и Западния свят в ръцете на папата, което е било крайната цел на Синидриона и евреите, като «богоизбран» народ за постигане на Световна власт. През Същинското Средновековие този документ е използван като основа на папската светска власт, въпреки че е отхвърлен като фалшификат от император Отон III и оплакан като корен на папските светски интриги от поета Данте Алигиери. Филологът от 15 век Лоренцо Вала доказва, че документът наистина е фалшификат. 



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5545860
Постинги: 4190
Коментари: 1141
Гласове: 1514
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930