Блогът на budha2 :: Невидимост Прозрачност

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.03.2014 19:11 - Невидимост Прозрачност

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1520 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 10.02.2015 17:58

Мъж с име Джон Маки, ранен масон преподавал метод при който всеки можел да стане невидим. Друго разклонение на розенкройцерите – Херметичния Орден на Златната Зора оставя ръкописи описващи ритуал по невидимост. Тези ръкописи говорят за това как да се увиеш с плащеница, която пък се описва като облак.
Говори се че Блаватска от теософското общество е ставала свидетел на тази невидимост и дори й е била дадена тайната, след което сама е изпълнила практиката няколко пъти пред свидетели. Литературата за спиритуалистите в САЩ показва, че няма съмнение че и те са знаели за облака и неговото създаване.
Какво е облака? Трябва да търсим нещо, което е между празното пространство и действителната физическа материя, нещо невидимо за голото око, но в голяма степен съществуващо. Розенкройцерският наръчник ни казва, че първата форма, в която духовната есенция се концентрира подготвяйки се за материална манифестация, са електроните. Когато духовната есенция се събере върху много малки фокусни точки с електрически заряд (поради определени условия) имаме създаване на електрони.
Науката ни казва, че подобен облак от свободни електрони ще абсорбира цялата светлината, която влиза в него. Той няма да отразява нито да пречупва светлинните вълни, нито пък те ще могат да преминат през човека. Следователно очите на наблюдателя няма да видят нищо и човека обкръжен от подобен облак е невидим. Тъй като светлината е необходима за човека за да вижда, когато няма пречупени или отразени светлинни вълни, които да отскочат от човека и след това да попаднат в ретината на наблюдателя, човека няма да бъде видян при нормални обстоятелства и ще бъде невидим.
Как може този облак да бъде създаден съзнателно? Това е трудно да се каже. Има определени референции и описания за невидимостта и нейното създаване в писанията на тайните общества, но повечето хора нямат достъп до тях. Може да отидете в Индия и да станете чирак или ученик на индийски гуру или учител, за да изучите тези техники.Патанджали, автор на Йога-Сутра, която се явява един от ранните източници, опитва да опише процеса при който се случва тази невидимост. Той казва, че концентрацията и медитацията могат да направят тялото невъзприемливо за други хора, а когато не съществува директен контакт със светлината на очите, тялото изчезва.

Изследователи от университета „Корнел“ са проектирали, построили и демонстрирали първата „мантия“, която крие събития във времето. Процесът се базира на методи, които изкривяват електромагнитните полета, като по този начин ги превръщат в невидими покривала, но също така се използва и време-пространствената дуалност в електромагнитната теория: дифракцията и разсейването на светлината в пространството са математически еквивалентни. Учените са използвали тази теория, за да създадат „времева леща“, която може например да увеличава или компресира във времето.
Покривалото на времето използва две такива лещи и ги поставя така, че едната да компресира светлинен лъч, докато другата го декомпресира. Това оставя лъча сравнително непроменен, но дифракцията и разсейването на практика „скриват“ малки събития от времевата линия на лъча. За наблюдателя светлината идваща от втората времева леща изглежда, че не е изкривена, сякаш не се е случило никакво събитие. В резултат на това пространството между двете лещи е нещо като време-пространствена мантия, която изтрива промените, които се случват за този малък период от време. В момента това явление може да продължи само 120 наносекунди, а теоретичният максимум на този дизайн е изчислен на 120 микросекунди.
Учените засега отказват да спекулират относно възможните приложения на това „маскиране на времето“. Вече обаче има разработени технологии базирани именно на подобно изкривяване на електромагнитните полета. И докато първите „технологии за невидимост“ работели само на микровълнови честоти, през последните години физиците са открили начини да разработят „маскиращи покривала“ за видимата светлина, за звука и морските вълни. Дори има и такива, които карат един обект да изглежда като друг.

Прозрачността, като клетъчна прозрачност на материята може да бъде проявена отново чрез преобразуване на клетъчната структура. Способността да бъдем невидими се проявява когато искаме нашето тяло да невидима част за всички чужди гледни точки и информационни полета. Процесът прилича на преместване в пространството, но в случая преместваме гледката за себе си в същото пространство, правим я с невидима клeтъчна структура или преместваме чуждите пространствено/холограмни гледни точки за нашето съществуваме. използваме последния метод е хубаво да се постараем да не засягаме чуждата свободна воля или да засягаме възможно най-малко такива.

Физици оповестиха, че създали система за временна невидимост, чрез която събитие може да стане напълно неоткриваемо за частица от секундата, съобщиха Асошиейтед прес и Франс прес.

Експерименталната система е вдъхновена от изследванията върху прословутата невидима наметка, популяризирана от Хари Потър. Вместо да се опита да замаскира обект в пространството, системата го скрива от погледа във времето.

Получените резултати са значима крачка напред към създаване на цялостна пространствено-времева наметка, заяви съавторът на изследването Моти Фридман от Корнелския университет в Ню Йорк. Успехът на физиците е базиран върху свойствата на видимия светлинен спектър и факта, че цветовете, от които той е съставен, се движат с различна скорост.

Тази наметка на временната невидимост е свързана с разпространение на зелен светлинен лъч в оптичен кабел. Лъчът преминава през леща, която го разделя на две отделни фреквентности - синя светлина, която се движи малко по-бързо в сравнение с първоначалния зелен лъч, и червена светлина, която е малко по-бавна. Получената по този начин разлика между скоростта на двата лъча е увеличена чрез поставяне на прозрачна преграда.

В крайна сметка се получава "временна часова разлика" между червените и сините лъчи в оптичния кабел. Тя е от порядъка на едва 50 пикосекунди, които обаче са достатъчни, за да се вмъкне лазерно лъчение с различна фреквентност от тази на светлината в кабела.

След краткотрайното лазерно лъчение червените и сините лъчи са подложени на обратно въздействие - нова преграда този път ускорява червената и забавя синята светлина, а леща възстановява първоначалните два снопа светлина, за да създаде един-единствен зелен лъч.

Налице е и лазерно лъчение с продължителност 40 пикосекунди, което обаче остава напълно незабележимо, тъй като не е част от снопа фотони на възстановената светлина. "Методът напомня железопътен прелез на задръстен път, поясниха Робърт Бойд и Чжъмин Шъ от университета на Рочестър в Ню Йорк. Когато влакът наближава, колите спират на прелеза и това създава нещо като дупка в трафика. След преминаването на влака колите ускоряват, за да догонят онези пред тях. За външния наблюдател движението изглежда нормално и няма доказателства за минаване на влак на железопътен прелез. Следващият етап в изследванията ще е свързан с увеличаване на "времевата дупка", която замаскира събитието."

Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър". БТА.

Учените работят върху теоретичните основи на технология, която ще позволи големи обекти да стават невидими. В нейната основа стои идеята за разработка на устройства, генериращи специални електромагнитни вълни. Те ще се сливат с вълните, падащи върху обектите, по такъв начин, че изображението им да бъде напълно неутрализирано.
Това е коренно различна технология от разработваните досега за невидимост на телата. Всички те бяха фокусирани върху свойствата и възможностите на метаматериалите. Новата теория има няколко предимства пред остарелите концепции. Едно от тях е възможността с нейна помощ да бъдат замаскирвани големи обекти. Досега това беше възможно само с тела с размери не по-големи от 2 см. Освен това технологията може да се използва за работа с различни вълни – сеизмични или акустични например, което значително разширява вариантите за нейното приложение.

Физици от Karlsruhe Institute of Technology са създали материал, способен да скрие даден обект от наблюдение в три измерения. Изследователите са демонстрирали скриването на дефект (вдлъбнатина) на златна пластина, разположена зад новия материал. Дефектът с размери няколко микрометра на 150 nm пластина от злато е напълно незабележим в обзорен ъгъл не повече от 30 градуса от вертикала по всичките три измерения. Предишните достижения в областта на създаването на материали-невидимки, бяха ограничени или от една плоскост на наблюдение, или обектът беше невидим в много тесен светлинен диапазон.
В общи линии, метаматериалите притежават свойство, демонстриращо отрицателна проницаемост – диелектрична, магнитна или оптична. Новият метаматериал представлява сложна структура от полимерни пръчици с дебелина няколко стотици нанометра. Полимерът е обработен по специален начин с лазер, за да му се придаде определена структура и коефициент на пречупване. Изследователите твърдят, че няма никакви ограничения за размерите на скривания обект, но създаването на експериментален образец с микронен размер (90х30х10 мкм) е отнело три часа, а невидимостта се осигурява в светлинен диапазон с дължина на вълната 1,4 мкм и повече.

За създаване на невидимост в оптичния диапазон (380-780 nm), дебелината на пръчиците на метаматериала не трябва да надвишава 10 nm, което при сегашната технология за лазерна обработка все още не е достъпно. Ако бъде намерен начин за придаване на необходимата форма на пръчиците с такава дебелина, масовото производство на плащове-невидимки няма да е толкова никак трудно.

Нагоре