Блогът на budha2 :: Родното място на коня е Тракия

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.03.2014 23:17 - Родното място на коня е Тракия

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 3997 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 17.10.2016 22:15

При Александровата виждаме кон с така популярната тилна извивка, с ниска брадичка. Очевиден ахал – текински кон.
В Казанлък виждаме коне, прекрасно вписани от описанието в предната подточка. Все едно, снимка. Стройни крака, могъщи задници, яки вратове, не толкова дълбок гръден кош, ниска брадичка, тилна извивка, остри черти, прави носове ,щръкнали уши, дълги и извити гърбове. Коне различни, коне очевидно от една порода. Коне ездитни – както се вижда по главите, но впрегнати в състезателна колесница, както е вижда на картинката – не толкова тежка, но все пак изискваща силен врат. Шест коня, нарисувани в подробности, изключително пасващи на описанието. Различни само с това ,че са видимо малко – по едри.
Нормално за кон, който не живее в Каракум и Къзълкум, а по долината на Марица.

Дъговидната тилно – вратна извивка, и ниската муцуна. Както виждате в двете по – добри изображения детайлите дават и още съвпадения – нос под правилна дъга или прав нос, по – мощна задница, стройни и дълги крака…
Е добре, няма ли някъде да открием разлики?
Все пак нормално е ако са познавали породата траките да са ползвали и други породи. Допустимо е да има разлики, но стократната повтаряемост не оставя място за съмнение.

Опознавателен белег на ахал текинът е ,че дори в покой, муцуната му е ниско долу. За най – качествени от породата се смятат коне, чиято долна устна или брадичка са на почти същото ниво , като холката(върхът на предното „рамо” на коня).
Смята се, че ахал – текинът е възможен предшественик на арабският кон. По принцип арабинът и следващите породи имат едно единствено преимущество пред ахал – текинът, по – къс и здрав гръб, което ги прави по – устойчиви на дълга езда. Вероятно ахал – текинът е по – близо до дивите коне, но има и друго.
И то е че прехваленият арабин всъщност е мутант. Това, което малко се знае за него , е че той е търсен защото е лек и подвижен, но на практика не е най – добрият бегач, нито най -добрият скачач, изобщо е калпав боен кон и му липсват ребра и прешлени. Харесва се от номадите в пустинята, защото е упорит като магаре и трудно затъва, но на практика е по – лошата версия на ахал – текинът.
Което ме навежда имен на една мисъл. Днес водят Ахал-текинецът тюркменистански пустинен кон.
Но коне не се раждат в пустинята. Породи в пустинята няма.
Страхотен пример е Египет, който качва на колесниците най – добрите воини, прави най – красивите и функционални колесници, но… Губи войните, защото истинският ключ към колесницата е конят. А в пустинята на жаркото слънце не могат да отгледат хубави бойни коне.
Така че ситуацията е ясна. Ахал текинът не е възникнал в пустинята. Възникнал е на хубавите пасища и край реките ,вероятно след изкуствен подбор. Вероятно в началото поради повечето храна е бил по – едър. После градовете са го накарал ида западне, примесил се е с други коне и породата се е загубила. Обаче издръжлив и силен, той е можел да оцелява и в пустинята .И пустинята, която е убила доста коне, го е спасила. Сред изолираните племенни групи, живеещи и кръстосващи коне по стария начин , породата напълно или поне частично се е запазила.
И още по – нататък ,ахал – текинът е изконният тракийски кон.

На боровския ритон отново имаме конно изображение. Ако бяхме поръчали ритон с ахал – текински кон, той щеше да изглежда точно така. Мускулест, с не много голям гръден кош, с остри черти на лицето, с щръкнали уши, с тилна извивка, с ниска муцуна и стройни крака. Е къде отиваме с тоя ахал – текински кон в Монголия ли?

На Амфората – ритон(класификация на проф. Маразов) от могилата в Чертомлик е описано как скитите укротяват коне. Диви коне. Вгледайте се внимателно. Кончето, което е показано тук, е точно същият тип, като разгледаните до момента. Единствената разлика, то е по – дребно. Но в следствие на селекцията и добрата храна по принцип конете наедряват.
Съживете тракийския кон! автор: d3bep

Златния Пегас открит през 1973 г. в землището на с.Вазово.

Протоме на златен Пегас от с.Вазово

Миниатюрна златна колесница с два коня и богинята на победата Нике, открита в могилата в Синеморец. Предметът е голям само 2,5см и е изложен под лупа, за да могат посетителите да разгледат тази уникална част от диадема на жрица в детайли.

Златното съкровище от Свещари

Под левия крак на коня, който е изнесено напред, е поместена видимо цилиндрично тяло, което напомня жертвеник с горящ пламък. В краката на коня има фигура на говедо, а пред краката на коня и под жертвеника е показан бик, който се принася в жертва с удар с чук от мъжа пред него. Наличието на фигури над ездача показва, че той не е бог, а починал благородник, изобразен като Аполон. Възможно е да става въпрос за изобразяване на починал цар, защото тракийските царе са водели родословието си от боговете.

На тази мемориална плоча от Попово е изобразен като Аполон починал младеж. Особеното в този портрет е обръщането на главата назад, което потвърждава идеята, че е паметна плоча. Този скулптурен портрет прави възможна логическата връзка връзка Кобила, Великата майка, Вечността. Кобилата отнася покойника във вечността. Щитът е прихванат само на едно место. Това издава много стар вариант на носене на щита. Освен това, става ясно, че плочата е паметник на загинал в бой младеж. Слуга води коня на благородния си господар. Захващането на щита на едно место издава много стара бойна техника, което говори за много ранно използване на коня за езда в боя.

На тази плочка се вижда галопиращата двойка в пълен профил на коня, като Ездачът е обърнат от кръста към зрителя на 90є. Язди кобила върху седло, като сбруята не се вижда. Облечен е до таза с риза и наметало, което се вее. Опашката на коня се спуска на вълна надолу заради ограничението на местото, но формата показва бързо движение на коня. Лявата ръка на Конника не се вижда, а дясната е вдигнал за хвърляне късо метателно копие. Копието е с каменен връх и е захванато за пръта с превръзка. Долу кучето е захапало зад главата змей. Композицията е изработена с голямо умение да се предаде движението и напрежението на борбата. Безспорно това е сцена, която показва Бог, който убива змей или дракон. Пред коня долу са показани и скалите на входа на пещерата, на където бяга змея за да се избегне удара на копието.

На този релеф конникът язди върху лъвска кожа. Препаски не са показани. Под коня лъв напада бик. Ездачът го поразява с метателно копие, което по естетически съображение не е показано. И тук е изобразен Бог-пастир, който защитава стадото от хищника. Опашката на коня и тук е навита, въпреки че коня е в галоп и наметалото се вее от вятъра.

На този релеф от село Дряново е изобразена жена с ловни кучета, които преследват на голяма скорост дивеч. Така е изглеждала в митологията сестрата на Аполон Артемида

На тази плочка препуска жена. Конят е в кариер и в пълен профил. Ездачката е обърната на 90 є в дясно. Облечена е до кръста и е с развято наметало. Опашката на коня е насочена назад и усукана около ръката на една попътна фигура на човек. Двете уши на коня се разминават. Гривата е показана между тях като корона. Отпред и навътре са две женски фигури. Ездачката язди без седло, боса и държи в дясната си ръка за задния десен крак грифон. Под коня са един срещу друг куче и лъв. Лъвът е захапал орловата глава, а кучето държи със зъби десния му преден крак. Конникът не е въоръжен.Под черта са три композиции с кучета и лъвове.
Сводът показва, че е изобразена богиня.

Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи.

www.youtube.com/watch

„Златните предмети, открити близо до с. Дъбене, Карловско, в Централна България са не само част от Тракийските скъпоценности. Те са вещи от изящни кралски декорации. В цяла Европа, а и в Близкия изток има само още едно място, което наподобява по изработка тези изключителни и изтънчено изработени шедьоври – и това са златните съкровища на древна Троя.

Фригийската шапка в сърцето на България - в Казанлъшка гробница:

Мозайка от остров Кипър с изображение на амазонка:Що ли тая амазонка от пеласгийски регион има ...фригийска шапка на главата си...

Повечето хора свързват арийците само с Индия, но прародината на древните поклонници на Агни-огъня се наамира в Европа, в просторните черноморски степи. Свещеното животно на арийците- конят е опитомен в Източна Европа през четвърто хилядолетие преди Христа. Арийската дума за кон – ашва е вариант на тракийската есва, чието значение е бърз. Ашва е свързана с диал.блг. оясвам се-бързам, тичам. Отново в Източна Европа се появяват и първите могилни погребения, поне хиляда и двеста години преди същият обичай издигане на могили над царски гроб да се появи в Индия. Днешната дума кон е била позната на арийците като кинуин. Може да звучи странно, но тези, които са запознати със старобългарският език знаят, че само преди петстотин години много названия на животни са имали по-различно произношение. Жребче – жребен, осле-ослен, козле-козлен. Старобългарската наставка ен е само вариант на арийската ин (балин/валин-вол) и на трако-пеласгийската инт ( волинт-вол).

  Тракийски конник от музея във Варна
НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ

През IV –то хилядолетие преди Христа в черноморските степи е опитомен коня, по-късно е създадена леката каруца, а и колесницата. Народът, на когото тези деяния принадлежат е бил в състояние да извърши значително големи миграции, немислими и непостижими за други хора. Опитомяването на вола и коня става в земите на Тракия. Нашите деди са познавали организираното скотовъдство хилядолетия преди останалите европейци. Траките са обработвали земята по модерен за времето си начин. Те са били важни доставчици на земеделски и животновъдни продукти на околните.Също така е известно, че траките са бойци колесничари, а несъмнено са и първите ездачи на коне.
>Българският кентавър
>Конят и българските митове

Брахма като се събужда произнася думите " Аз съм!"После създава коня и го принася в жертва на себе си - ашвадамех ( нещо като ешмедеме), и от коня се ражда света : от очите му звездите, от корема небето, от кръвта и жилите реките и т.н. Само царете са имали право да принасят в жертва кон. Празникът Тодоров ден е посветен на създаването на света, а Божия дар или Теодор - това е нашия свят. Брахма създава Праджабатите (Прародителите на човечеството). Една от аватарите е Бала рама. Неговите оръжия са ралото(Хала), Чукалото за зърно (Мусала) и кълбото. Едно от имената на Бала Рама е ОРАЧА - Гьор, Хор, Гер,Хер. От него - Гьоргиос - Син на орача, Герман, Герос или Херос, Херакъл - Небесния орач с чукалото за оръжие, герака. Бала рама е воин. Научава хората да строят градове и на земеделие - св. Герман. Той е неразделна част от древния пантеон на ариите и свързан с титлите на българските владетели, топонимията и обичаите. Българите не са извънземни , а древната(първата) цивилизация е една, защото Творецът е един и името му е кодирано в имената на хиляди градове, планини, върхове, лични имена и етноними.

Нагоре