Блогът на budha2 :: ИСТИНСКИТЕ АРИЙЦИ В ТРАКИЯ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.03.2014 08:02 - ИСТИНСКИТЕ АРИЙЦИ В ТРАКИЯ

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1115 Коментари: 0 Гласове:

Китайска статуетка на конник с тракийско облекло Човешкото мислене се поддава сравнително лесно на манипулации. Тези, които знаят как работи нашата психика са в състояние да ни внушат много неща. Понякога вярваме не на най-логичното, а на това, което чуваме най-често. При липса на алтернативна информация то става единствената истина за нас. Една упорито и умело натрапвана лъжа ще започне за звучи правдиво след време. По този начин са създадени много заблуди, eдна от тях е за произходът на арийците.
В началото на XX-ти век се появявиха личности, които си присвоиха постиженията на арийците и ги приписаха на свои народи. Понеже в този период малко хора бяха запознати с езикът и културата на древните завоеватели на Индия, то наложеното заблуждение има привърженици и в наше време. Все още се използва терминът индо-германски, макар да няма абсолютно никаква научна основа за това. Да се наречеш ариец и да повтаряш това до безумие е едно, но да го докажеш е съвсем друго нещо. Германските народи нямат нищо общо със старите арийци нито като език, нито като култура, нито като гени. Не съществуват древни исторически извори свързващи немците с народът преклянащ се на Агни ( огнънят), Сурия ( зората) и Сварга ( светлото небе – Сварог).
За да се покаже истината първо трябва да се поясни какво означава арийци, какво е типично за тях и с къде трябва да се търси прародината им... Този народ е бил един от най-могъщите в древността. Покорил е много други племена от различен произход и им е наложил своят език и култура. Повечето хора свързват арийците само с Индия, но прародината на древните поклонници на Агни-огъня се наамира в Европа, в просторните черноморски степи. Свещеното животно на арийците- конят е опитомен в Източна Европа през четвърто хилядолетие преди Христа. Арийската дума за кон – ашва е вариант на тракийската есва, чието значение е бърз. Ашва е свързана с диал.блг. оясвам се-бързам, тичам.[1] Отново в Източна Европа се появяват и първите могилни погребения, поне хиляда и двеста години преди същият обичай издигане на могили над царски гроб да се появи в Индия.
Арийската дума за върховен владетел е раджа, тя идва от тракийската реза –цар, която е документирана за първи път на плочица с линеарно писмо ( НТ13 - XVIII- ти век преди Христа). Рез, рега е и титла употребявана от владетелите Мусокий и Пребънд, чийто племена са основен компонент на населението на Дунавска България.
Като важен арийски символ може да се посочи свастиката. Този слънчев знак се появява първо в земите на траките, още през Медно-Камената Епоха, а и смисълът на думата свастика е лесно обясним на български език [2]. В нашите земи ( а не в германските) се забелязва употреба на свастиката като слънчев символ и орнамент в продължение на повече от 6000 години.
Изключиелно важни са данните от генетичните изследвания на Скул, Шарда и Сонина показващи, че индийската аристокрация е генетично по-близка до източноевропейците отколкото до съседите си индийци. Касае се за генетичният маркер Р1 а1.Той е типичен за създателите на курганската култура ( принадлежаща на създателите на могилните погребения), които са и древните арийци. Освен, че арийският ген Р1 а 1 се среща най-вече сред източноевропейците трябва да се добави, че най-старият му вариант е от Балканите, т.е. Древна Тракия.
Щом това, което и типично за арийците се среща без изключение в Източна Европа, то трябва да заключим, че Прародината на древните арийци е Тракия. Всичко сочи към Тракия. От нашите земи войнствени племена са поели на изток и са покорили много народи. Потвърждение за това получаваме и от сведенията на десетина древни летописци, които споменават за походът на Дионис към Индия състоял се доста преди Троянската война. Трябва да бъде отбелязано, че дори и най-древните тракийски топоними и хидроними са обясними на български език [3]. Същото важи и за тракийските етноними и антропоними [3], [4].
След като бе обяснено къде е родната земя на древните завоеватели на Индия трябва да се поясни и понятието ариец. На санскрит ария означава господар, владетел, върховен. Като такива са считани свещениците - брамини и воинската общност - кшатрия. Правени са доста опити за тълкуване на понятието ария [5], но според мен най-логичният е пропуснат. Ария е свързано с ведическите думи арка – яркост, сияние, лъч, слънце, арошана-яркост, сияене, аркин- ярък, сияещ и аркатвис – ярка светлина, слънчева светлина. Смятам, че ария означава ярък, светъл, сиятелство ( титла за господар), светлейшество ( титла за духовно лице с висок ранг каквито са били брамините). Българската дума ярък, чийто древен вариант са тракийсите арз, арг – ярък [6], е сродна на ведическите ария, арка, аркатвис.
Брамин е свързана с древнолатинската ( пеласгийската [7] ) фламин – жрец и с българската дума пламен (плам, пламък). Арийските жреци са били поклонници на огъня ( пламъка), не случайно едно от върховните арийски божества е Агни – огънят. Арийският теоним се среща като лично име при българите. Огни, Огнян, Огнен, Огньо, Огненин, Огнена, Огняна са едно ехо от времето когато дедите ни са виждали в огъня един от аспектите на бога си - светлината. В пураните се казва, че арийското племе бргу/блгу познато още като бргава/блгава [8] е почитало огъня. Добър кандидат за митичните бргу са тракйското племе бриги, чиито най-стари земи са България и Макеодния. Бригите са народът, от чийто среди произлиза Дионис – обожественият тракийски цар, който покорява Индия в дълбока древност. За неговия поход свидетелстват много летописци, а и не трябва да забравяме, че древното арийско божество Браман [9] е всъщност едно от имената на Дионис-Бромий.
Кшатрия показва връзка с тракийският етноним сатри, пеласгийската дума сатир и разбира се българските думи сват, свекър. Кшатрия означава представител на ( войнска) група, общност, точно каквото е и значението сатри, сатир, сват [10]. Интересна подробност е фактът, че военната терминология на арийските кшатрия е смайващо близка до старобългарската. Рата означава колесничар, войн и отговаря на нашата ратъ- война. Сена означава войска, а старобългарският й еквивалент е санъ-войска, военен отряд. Уржас отговаря на оръжие ( уръжие на диал.блг.), картака е в превод кортик, тапар е топор-бойна брадва, а астри означава остро, острие, меч. Ще бъде добавено също, че нашата дума чета ( група бойци) отговара на арийската чата-група, отряд.
Като най-важни качества на арийската войнска класа се определят смелостта, героизма, решителността, силата, но също благородството и способността да се прощава.
Арийското общество е познавало класовото разделение. Чатур- варнас означава четири цвята, т.е. четири класи. Чатур-четири не се нуждае от коментар, а за варнас трябва да се спомене, че е обяснима със старобългарския глагол варити [11]. Може да се каже със сигурност, че благородническата класа са били европеиди със светла коса и светла кожа, понеже в санскрит имаме термин хари кеса – русокос, а противниците на арийците са наречени кали- черни ( имащи цвят на кал). Също така трябва да се спомене, че според Патанджали важно качество за брамините е това да имат руса коса.
Освен брамините и кшатрия са познати още две по-низщи класи. Това са ваишия и ксудра. Ваишия са били занаятчии, търговци, скотовъдци, т.е. простолюдието, селяните. Ваишия е свързано с арийските думи васа, виша – село, които са еквиваленти на старобългарската вьсъ- село, словенската вас-село и чешката вес-село.
Ксудра е най-низшата класа. Тези хора са изпълнявали тежка работа като оране, пране, чистене на риба. Името на последната прослойка означава дребни, ситни, незначителни. Свързва се с персийската кутра-дребен, която пък е родствена на нашата кутре-дребосъче.
Виждаме, че не само Прародината на арийците са нашите древни земи, но също и, че понятията ария, брамин, кшатрия, ваишия, ксудра и класовото разделение чатурварнас са обясними на български език.
В следващият постинг ще бъде дадена информация за Ведите и за арийският пантеон. Ще бъдат посочени и историческите извори определящи българите като наследници на арийците...
Истината може да бъде укривана дълго време, но не може да се унищожи! Тя е вплетена в езикът ни, в древните ни обичаи, в недрата на българската земя съхранила споменът за първите благородници!

Пояснения:
[1]. Днешната дума кон е била позната на арийците като кинуин. Може да звучи странно, но тези, които са запознати със старобългарският език знаят, че само преди петстотин години много названия на животни са имали по-различно произношение. Жребче – жребен, осле-ослен, козле-козлен. Старобългарската наставка ен е само вариант на арийската ин (балин/валин-вол) и на трако-пеласгийската инт ( волинт-вол).
[2] За етимологията на думата свастика прочетете в:
http://sparotok.blog.bg/politika/2009/1 ... iia.416191
[3] http://sparotok.blog.bg/politika/2009/0 ... rod.396786
[4] http://sparotok.blog.bg/politika/2009/1 ... ezi.446548
[5]. Ария е тълкувано и като орачи, но тук се касае само за звукова прилика защото орането е било предназвачено само за най-низщата класа – ксудра. Благородниците са се занимавали или с религиозни ритуали ( брамините), или с военно дело ( кшатрия). За арийците е било немислимо да се занимават с полска работа.
Друг опит за тълкуване на ария е с германската дума ере – чест. Тук има друг проблем, германските езици са структурно съвсем различни от арийския, в който има такива комбинации от съгласни, които са непроизносими за представителите на германските народи. Става дума за пршч ( пршчати ), врт ( врти).... Да не забравяме важната подробност, че арийците са конен народ, чието основно оръжие е лъкa, а германите нито са били конен народ в древността, нито пък са използвали широко лъкове във военното си дело.
[6]. Тракийските думи арг, арз означават сребро, но първичният смисъл е ярко, бяло, какъвто е и цветът на среброто. На арийски аржуна означава сребро, но също и бяло, светлина, зора, цвят на мляко.
[7]. Фламин –жрец, флама –плам са латинизирани пеласгийски глоси. Плам, паля се среща в пеласгийският топоним Палене, което гърците превеждат като флегра- пламтящ, опален. Тъй като в санскрит има взаимна замяна на п с б, а също и взаимозамяна на р и л ( както и в старобългарския) то брамин е равностойно и на пламин – пламен- пламък.
[8]. бргу/блгу и бргава/блгава показва връзка с етнонима бриги, но и с българи. Има и логика понеже най-древната земя на бригите е Западна България и Македония, а в римските автори определят този регион като отечеството на българите, споменават и, че дедите ни обединяват земите си въз основа на родовото право. Данни за това ще намерите в следният постинг
http://sparotok.blog.bg/politika/2009/1 ... ari.453588
[9]. Браман е различно понятие от свещеникът брамин. Браман означава бръмчащият, громотещият, докато брамин/пламин е свързано със светлина, пламък. Браман е названието на богът създател, а брамините са арийците- свещеници, почитащи слънцето и неговият земен аспект – огъня.
[10]. За свекър, сатри и сатир виж постинга Дионис и тракийският поход към Индия
http://sparotok.blog.bg/politika/2009/1 ... iia.416191
[11]. Варити означава варя, в смисъл боядисвам, придавам цвят. За да се оцвети тъкан тя трябва да се постави във вряща вода съдържаща органични оцветители.

Източник: http://sparotok.blog.bg/

Нагоре