Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2014 09:44 - Църквата в четвъртото измерение
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1448 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  image                                                                                             Нашият космос — светът, който виждаме, чувствуваме и усещаме, е тримерната “повърхност” на огромно четиримерно море. Способността да разберем интуитивно този „напълно друг” свят с по-висока размерност се проявява всеки век само у няколко избрани пророци. Останалите трябва да проникнат в хиперпространството по косвен път, с помощта на аналогията. Представете си Флатландия – двумерна страна на сенките, като сенките по стените на прочутата Платонова пещера . Но сенките не са материални, затова е най-добре да считаме, че във Флатландия всички предмети са с безкрайно малка дебелина, равна на диаметъра на една от нейните елементарни частици. Тези частици плуват по гладката повърхност на течност. Жителите на Флатландия са изградени от такива частици (подчинени на законите на двумерния свят) и не могат да възприемат трета посока, перпендикулярна на известните им две. Обаче ние, които обитаваме тримерен свят, наблюдаваме добре всички подробности във Флатландия. Виждаме ясно вътрешността на къщите, вътрешността на тялото на всеки флатлапдец. Докосваме всяка частица от техния свят, без пръстите ни да преминат през пространството им. Ако изтеглим един флатландец от заключена стая през третото измерение, това ще му се стори чудо. По аналогичен начин, нашият тримерен свят плува по тихата повърхност на гигантски хиперокеан; може би, както е предполагал Айнщайн, върху необятна хиперсфера. В четиримерното пространство дебелината на нашия свят е приблизително равна на диаметъра на една елементарна частица. Нашите закони се определят от „повърхностното напрежение” на хиперморето. Повърхността на хиперморето е еднородна, иначе законите не биха били еднородни. Леката кривина на морската повърхност отговаря на почти незабележимата постоянна кривина на нашето пространство-време. В хиперпространството също има време. Ако считаме времето за четвърта координата, хиперсветът е петмерен. Електромагнитните вълни са вибрации по повърхността на хиперморето. Единствено така науката ще избегне парадокса за празното пространство, в което се пренася енергия, подчерта Слейд. Какво има извън повърхността на морето? Изцяло различният свят на бога! Теологията вече не се разкъсва от противоречието между вездесъщието на бога и неговата абстрактност. Хиперпространството докосва всяка точка от тримериия свят и затова бог е по-близо до нас от дъха ни. Той може да види всяка част от нашето пространство и да докосне всяка частица, без да има нужда да се движи през него. И все пак божието царство е напълно „извън” тримериия свят, в посока, която ние даже не можем да си представим. Светът е създаден преди милиарди години, когато бог изсипал (Слейд направи пауза, за да подчертае метафората) върху повърхността на хиперморето огромно количество хиперчастици с асиметрични тримерни сечения. Някои от тях попаднали в нашия свят в „дясна” форма и се превърнали в неутрони, други в „лява” — те са антинеутроните. Двойки противоположни частици анихилирали с ужасен взрив, но тъй като броят на неутроните малко надхвърлял броя на антинеутроните, те не изчезнали; повечето се разпаднали на протони и електрони и така се образувал водородът. Започнала еволюцията на нашия „еднопосочен” материален свят. Експлозията предизвикала разпръскване на частиците. За да задържи разширяващата се Вселена сравнително стабилно състояние, бог периодично обновява градивния й материал; той черпи от своите запаси хиперчастици и ги хвърля в морето. Тези, които паднат като антинеутрони, анихилират, а неутроните остават. Всеки път, когато в някоя лаборатория се формира античастица, ние наблюдаваме едно действително “обръщане” на асиметрична частица, както в тримерния свят плосък двумерен картон може да се обърне наопаки. Така получаването на античастици ни дава емпирично доказателство за съществуването на четиримерно пространство. Евангелие от Тома: „Ако тези, които ви водят, ви кажат: Царството на Бога е на небето — там са птиците, Ако ви кажат, че то е в морето, там са рибите. Но Божието царство е вътре във и то е вън от вас!                   image   Древните обитатели на планетата са познавали в детайли порталите и тяхното приложение (за което имаме безброй много свидетелства включително и представени такива с религиозен отенък. В някои от тях можем да видим „просветените“ да влизат и излизат през портала Вишика-Весика пискис).                                                           image    image                                                                                                           Те са знаели как могат да пробият дупка в нашата реалност и да отидат в друг свят, от което ползата е била придобиването на огромни познания. След това дупката се е затваряла, защото така на практика тя се лекува, както всичко в органичния свят се лекува и зараства. Точно както когато се порежете раната заздравява, когато пробиете дупка в реалността тя спонтанно се излекува сама оставяйки ви един малък момент, за да преминете от другата страна. Има свидетелства за различни начини, чрез които порталите са били задействани и техните съответни символи, но много силно се откроява този с кръста или ако погледнем през призмата на четвърто измерение на хиперкуба!                                                                 image   Според някои окултни твърдения именно в символа на кръста на всички нива е закодирано познанието как може да се излезе от тялото, а някои религиозни фигури са представени до кръста преди да преминат през портала.   image     Завъртане на Куб около 4D ос Ще използваме триизмерна аналогия, за да изследваме проекцията на 3D куб, докато се върти около 4D ос. Това много ще ни помогне да разберем по-късно проекциите на 4D-обектите. Ще започнем, като разгледаме 2D квадрат, която се върти в 3D: Забележете, че изображението на плочката се появява като квадрат, само когато се гледа анфас. Когато се вижда под ъгъл, изглежда не като квадрат, а като трапец. Неговите вътрешни ъгли се променят и външният ръб изглежда като че ли се удължава и свива, тъй като се върти окло 3D ос. Въпреки това, ние си знаем, че квадратът не променя своите вътрешни ъгли или дължината на страните си, той просто изглежда по този начин, защото се вижда в перспектива.                                                         image Сега нека да разгледаме в аналогична ситуация на 3D куб, който се върти в 4D Кубът все едно се обръща наопaки и налице като чорап. Една от стените му като че ли пораства и се свива, а неговите странични стени се разкривяват в трапеци. Кубът, обаче, всъщност си остава куб, но изглежда така, защото се върти през 4-тото измерение. По-точно се върти в равнината XW (равнината, определена от координатни оси Х и W). За да разберем този странен ефект, помислете как би изглеждала на едно 2D същество по-горната анимация на квадрат, който се върти около 3D ос. Единствените ротации, които то знае, са ротации в равнината и никоя от тях не обръща нещата така. Тъй като няма никакъв опит в 3D ротациите, ще възприеме, че квадрата се смачква и се обръща наопаки и обратно по невъзможен начин. Но в действителност, квадратът не се обръща наопаки, той просто прави едно съвсем нормално въртене чрез 3D. Ефектът “налице-наопаки” е просто един артефакт на от N-размерния наблюдател на проекцията на обекти, въртящи се N+1-размерно пространство.                       Обвивката на проекцията                                                     imageПри сеченията, единственото, което ни носи информация е формата на контура. И ако разгледаме примерите на пресичане на куб, ще видим, че тази информация не е еднозначна - например квадратно сечение има не само куба, а и октаедъри, пирамиди и безброй призми. От друга страна този шестоъгълник е крайно недостатъчен, може да се каже и заблуждаващ, за да ни подскаже какво е това куб. Но при проекцията контурът е само обвивката на изображението на обекта, а важната информация е вътре – например, в случая с куба – тези 3 съединяващи се линии. Това е очевидно за нас, като опитни 3D хора, но когато разглеждаме проекциите на 4D-обекти в 3D, ще много изкушващо да се увлечем по обвивката от красиви многостени, идентифицирайки я със самото тяло и лесно можем да отминем същността вътре в обвивката.                image                                                        Вгледайте се във проекциите на хиперкуб вляво. Къде според вас са върховете на 4-мерното тяло? Уви, не в жълтите точки , колкото и “очевидно” да ни се струва. Истинският 4D-връх е в центъра, червената точка! Други важни неща, което не трябва да забравяме е, че ромбоидните тела са всъщност кубове и че само 4 от 8 клетки са видими. Причината за това е, че другите 4 клетки са зад тези четири и затова са скрити.                                           Скритите неща                                                                       image                                                                                                   Защо има скрити клетки в проекциите на 4D-обектите? Ако разгледаме проекция на елементарен 3D-куб, в който равноправно са изобразени всички ръбове, ще ни изглежда доста объркващо, да не говорим за по-сложни тела или 4D-обекти. Причината е, че няма да знаем, кое е отпред и кое отзад и тогава губим ориентация за “дълбочината”. Като компромисно решение, за да не губим и информация, обектите е най-добре да се изобразяват с полупрозрачни стени , за да се вижда макар и бледо какво става отзад. Добавянето на сенки също подобрява значително възприемането.                Тълкувания и указания                                                        Да мислим 4D обемно                                                               imageТова е проекция на 3D куб в перспектива. Тя се състои от няколко части: външен контур, представляващ по- голям квадрат; по-малък син квадрат в центъра четири зелени трапецовидни парчета, свързващи външния и вътрешен квадрат. Благодарение на нашия опит с 3D, ние знаем, че външният квадрат кореспондира с близката стена на куба, а вътрешният квадрат съответства с далечната стена на куба. Въпреки че външният квадрат е по-голям от вътрешния, в действителност те са еднакви. Далечната стена изглежда по-малка, защото тя е по-далеч в 3-та посока, в дълбочина. Освен това, знаем от нашия опит, че четирите трапецовидни парчета, между вътрешния и външния квадрат са наистина квадратни стени на куба. Те изглеждат като трапеци, защото се виждат под ъгъл. Също така знаем, че всички тези 6 стени само ограждат куба отвън. Това е очевидно за нас, но е много трудно за едно 2D същество да го разбере – то ще вижда вътрешен квадрат във външен и няма да проумее как и двата са на повърхността на куба. Но да не се възгордяваме от способностите си, защото ще сме в същото безпомощно състояние, опитвайки се да видим 4D.                                    imageАко сравним това изображение с предишното, ще забележим аналогия. Първо, виждаме, два куба: външен куб и син вътрешен куб. Вътрешният куб е аналог на вътрешния квадрат от предишното изображение. Това е далечната клетка на тесеракта, точно както вътрешният квадрат е далечната стена на куба. По същия начин, външният куб е аналог на външния квадрат и е близката клетка на тесеракта. Тези два куба са напълно еднакви, синият куб изглежда по-малък, защото е по-далеч в 4-тата посока. 6-те зелени пресечени пирамиди, свързващи външния и вътрешен куб са аналози на трапеците в предишното изображение. По аналогия, трябва да ни е ясно, че те всъщност също имат формата на куб и са същите като вътрешните и външни кубчета. Те само изглеждат се пресечени пирамиди, защото се виждат под ъгъл. И накрая, всички 8 куба, вътрешен, външен, отгоре, отдолу, отляво, отдясно, отпред и отзад са само от външната обвивка на хиперкуба. Те са еквиваленти на стените на куба.             Къде е вътре?                                                                          image Да се опитаме да видим през очите на едно 2D същество тази проекция на куба. За него мястото “вътре” в куба ще е твърде трудно за осъзнаване. То вижда 6-те стени, които вече са запълнили цялата площ на изображението – тогава къде има място за вътрешност на куба?                                                                    image                                                         За нас, 3D- съществата, всичко е лесно – мястото “вътре” е между 6-те стени на куба, а място има, защото 3-то направление – дълбочина. Анимираният квадрат обхожда обема и вътрешността ясно се вижда.                                                                                                                                                      image А къде е вътрешността на хиперкуба? По аналогия, трябва да е “между” всички 8 куба, които ограждат хиперкуба,. но заради нашето 3D мислене, също като в по-горния случай се питаме: Ккъде, по дяволите, има място? Тези проклети уродливи кубове са запълнили всичко. Как и къде може да се напъха още нещо?                                                                                                            image                                                    Отговорът е: новата 4D дълбочина . Вътрешният куб е “по-дълбоко” по направление на 4-тата ос от външният куб, така че има достатъчно място между тях за вътрешността на хиперкуба. Стойността на обема е сбор от всички възможни кубчета, разположена между две противоположни кубчета, както е показано със анимация. Розовата пирамида е всъщност куб, който се движи напред и назад между лявата и дясна клетка на хиперкуба. Обхождайки вътрешността, когато минава през средата, тя като че ли се обръща “наопаки”                           В 4D-то, 3D-обемите играят роля, аналогична на повърхностите в 3D, както и 2D била играят роля, аналогична на ръбовете. Трябва да си представим, че 4D-обектите имат гранични обеми, а не 2D повърхности. А 2D повърхността покрива еквивалентна на тънка струна площ в 4D! Когато видите 2D повърхност в проекцията на 4D изображение, трябва да знаем, че това е само ръб, а не гранична повърхност.                                                         Въведение – Плоски светове
image
 Фрактални платонови тела по Сиерпински
image  www.youtube.com/watch                                                            www.youtube.com/watch         



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6184748
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1520
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031