Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2014 21:33 - ЗЛОДЕЯНИЯ НА ЦАР БОРИС ТРЕТИ
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1160 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 23.03.2014 22:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
1. Злодеяния на цар Борис Трети след
първия (9 юни 1923 г.) военен монархофа-
шистки преврат в България

Както е известно, роденият през 1894 г.
цар Борис Трети е първородният син на цар
Фердинанд и наследник на неговия трон. Май-
ка му е Мария-Луиза – дребничка, суховата и
късокрака принцеса, дъщеря на загубил вла-
денията си херцог на Парма (Италия).
Цар Борис Трети е бил посредствен уче-
ник, с оскъдно образование. В присъствието
на негови съученици баща му саркастично го
наричал “глупак”, който нямал умствени спо-
собности дори да си “взема изпитите”.
Още от малък Борис е бил подготвян за владетел,
който вместо да си напряга мозъка може с дър-
жавни пари да си купува чужди знания и съ-
вети. Усъвършенствани са вродените черти
на характера му – дребнавост, лицемерие, по-
тайност, подлост, конспиративност, рушвет-
чийство (за държавна сметка).
При формирането на характера на цар
Борис Трети голямо влияние е оказвала и
проявилата се още в детските му години сла-
бост на сърцето. Задъхванията, които полу                           чавал при най-малки физически натоварва-
ния, пораждали у него чувство за малоценност.
След смъртта на цар Борис Трети него-
вият брат княз Кирил споделил, че когато били
деца баща им цар Фердинанд ги карал (щом
му „скимнеше”) поотделно да изтеглят до
„най-високата точка на градината” на двореца
едно малко „топче” (вероятно макет), подаре-
но от френска оръжейна фирма.Обикновено
княз Кирил успявал да изтегли топчето и по-
лучавал похвали, а хилавият княз Борис едва
стигал „до средата на пътеката” и баща му го
обсипвал с „обидни епитети” и ругатни.
Още като ерген цар Борис Трети е стра-
дал от ишиас и подагра. Към края на 20-те го-
дини на ХХ век той е поискал от шефа на
дворцовата служба “Интендантство” да му
построят къща в с. Баня, Карловско, където да
прави минерални бани. Такива водни бани пра-
вел периодично и в Банкя Софийско, а слънче-
ви – в черноморския дворец „Евксиноград”.
По сведения на Любомир Лулчев (до-
верен царски съветник и изповедник от рели-
гиозното братство на Петър Дънов) Царят
периодично страдал от болки в краката, из-
падал в „депресивно състояние” и ежедневно
пиел лекарства.На 5 май 1939 г Царят толкова страдал
от хроничните си болести, че изпитвал страх
дали ще може да издържи да стои известно
време прав на предстоящия военен парад на
следващия ден (Гергьовден). Извикал в къ-
щата (кв. Изток”) на сестра си Евдокия своя
изповедник Лулчев, който му препоръчал да
яде „картофена чорба” и да пие „гореща вода
с лимон”. През следващата 1940 година Ца-
рят непрекъснато се оплаквал на Лулчев, че
здравословното му състояние все повече се
влошава. Споделял, че „акумулаторите му (сър-
цето и белият дроб) са празни вече”, че „хич
го нямало, съвсем съсипан бил” и т.н.
Дворцови шефове са ангажирали за не-
гов личен лекар германския проф. Зайц, кой-
то често идвал (за сметка на българската дър-
жава) в София, за да го преглежда и лекува.
По време на германо-съветската война
прочутият български хирург и министър на
вътрешните работи и народното здраве
(12.VІ–2.ІХ.1944 г.) проф. Александър Стани-
шев е разказал на немския пълномощен минис-
тър в София Адолф Бекерле как с цар Борис III
са изкачили Мусала (на планината Рила). Царят
го изпреварил с няколко минути, но на върха
той бил „блед, изтощен и с ускорен пулс” 
Здравословното състояние на цар Бо-
рис Трети се влошавало и от пиенето на ал-
кохол. Това се оказало противопоказно за не-
говите хронични болести. В публикувано съ-
общение на асистент от катедрата по съдебна
медицина е посочено, че направената (с не-
гово участие) аутопсия на починалия цар по-
казвала чувствително увреждане на черния
му дроб от прекалена употреба на алкохол. 
За пристрастеността на цар Борис Трети към
чашката бил информиран (чрез свои адю-
танти) и живеещия в Кобург цар Фердинанд.
В писмата си до сина той го съветвал: „не се
отдавай много на спорт, гуляи или пиянство,
защото чувам, че не знаеш мярката на пие-
нето” 
Царуването на цар Борис Трети е за-
почнало при извънредни обстоятелства. Към
приключване е била Първата световна война
(1914–1919 г.), довела до премахване на ре-
дица монархии (Русия, Австро-Унгария, Гер-
мания, Турция). Под напора на широките на-
родни маси и избухналото (септември 1918 г.)
Войнишко антимонархично въстание в гр. Ра-
домир бащата на Борис Трети – цар Ферди-
нанд, е принуден да избегне народния линч и
да спаси Кобургската династия, като абдики-
ра и напуска страната. Той прави този спаси-
телен ход и поради обстоятелството, че бил
нежелан от „Великите държави” и у нас вече
е било формирано мощно народно движение
за преминаване от монархично към републи-
канско държавно устройство и управление.
През четвъртвековното (1918–1943 г.)
си царуване цар Борис Трети е поставял
над всичко грижата да крепи Кобургската
династия на българска земя. В името на та-
зи династия и на “негово величество” (и с па-
рафите му) са избити със съд или “из засада”
десетки хиляди българи. 
Почти всяко политическо решение или
действие на цар Борис Трети е било продик-
тувано от династични, егоистично-индиви-
дуални интереси. Макар външно да е симу-
лирал любов към българските си поданици,
той винаги е бил готов да ги пожертва за за-
пазване на монархичния обществен строй у
нас и за укрепване царската власт на своята
фамилия. Пък и би било наивно да се вярва, че
той, чужденецът, може да обича българския
народ така силно, както са го обичали преда-
ните му до смърт собствени синове и дъщери.
По-скоро цар Борис Трети е провеждал поли-
тика, посредством която се е надявал да избег-
не царския банкрут на своя баща и да запази
невредим трона на наследника си Симеон.
При четвъртвековното царуване на цар
Борис Трети българската държава е била ръ-
ководена директно от царския дворец и двор-
цовата камарила. Известно ограничаване на
самодържавието и царската му власт е пос-
тигано само при самостоятелното управление
(1919–1923 г.) на Българския земеделски наро-
ден съюз (БЗНС) и през неколкомесечната фа-
шистка диктатура, установена на 19 май 1934 г.
чрез военен антидинастичен преврат на някои
висши офицери начело с Кимон Георгиев от
така наречения политически кръг “Звено”.
Цар Борис Трети успял (с лукавство и
лицемерие) да приспи вниманието и на доб-
родушния миинистър-председател Алексан-
дър Стамболийски. Това постигнал предим-
но като проявявал фалшива загриженост за лич-
ната му „охрана” и безопасност, давал му „съ-                     вети” да пази в тайна времето и маршрута на
всяко свое пътуване, носил му „нови” лекарст-
ва; молил го за изпълнение на дребни услуги.

Няколко месеца преди Деветоюнския
военен монархофашистки преврат (1923 г.)
посланикът на българското царство в Париж
ген. Михаил Савов казал на Константин Му-
равиев (тогава министър на отбраната), че
цар Борис ІІІ не е „царче, а змия усойни-
ца”. Бащата беше кръвопиец и синът няма
да падне по-долу.Разказал как преди ата-
ката на Одрин (март 1913 г.) помолил цар
Фердинанд да „прибере” сина си княз Борис
от главната квартира на командването,                                тъй като станал „непоносим”.
Пак при земеделското управление у нас
се развихрил дворцов скандал, който потвър-
ждавал змийските черти в характера на цар
Борис Трети. Неговият флигел-адютант Хрис-
то Калфов снимал (по царско указание) ориги-
нала на издадената от ген. Михаил Савов запо-
вед за извършеното на 16 юни 1913 г. настъп-
ление срещу съюзническите сръбски войски, а
също и негов доклад, написан в „германофил-
ски дух” и изпратен от Виена до цар Ферди-
нанд. След това пратил тези копия на прави-
телствата на Франция и Англия. Целта е била
да бъде оневинен цар Фердинанд, който устно
е наредил на въпросната фатална дата да бъдат
нападнати сръбските войски и да започне Меж-
дусъюзническата война, довела до Първата на-
ционална катастрофа в нашата страна.
Деветоюнският (1923 г.) военен мо-
нархофашистки преврат у нас е инспири-
ран и подготвен от Цар Борис Трети. В та-
зи завера негови посредници са били дворцо-
ви адютанти и съветници. Вследствие на този
преврат е свалено законно избраното земе-
делско правителство. Зверски е убит и посе-
чен намиращият се в родното си село (Сла-
вовица, Пазарджишко) министър-председател
Александър Стамболийски.
През 1935 г. в унгарски курорт цар Фер-
динанд споделил на Стефан Даскалов (брат
на известния земеделски политик Райко Дас-
калов), че синът му (цар Борис Трети) „е нас-
ледил всички пороци на италианското си по-
текло: дребнав, отмъстителен, фалшив и ко-
варен”. У него „италианска черта” била и „вле-
чението към съзаклятие” 
Движещи сили на преврата са били глав-
но предани на царя висши офицери и предста-
вители на Вътрешната македонска революци-
онна организация (ВМРО), която е била оръ-
дие на двореца и против водената от земеделс-
кото правителство политика на сближение със
съседна Сърбия. Към тези сили се присъеди-
нили банкери, търговци, чифликчии и църков-
ни служители, които са били засегнати от из-
вършваните при управлението на Александър
Стамболийски социални реформи: оземлява-
не на безимотни и малоимотни селяни със зе-
ми, отчуждени от земевладелци, притежаващи
по над 200 дка обработваеми площи; налагане
на монопол върху външната търговия с тютюн
и цигари; въвеждане на трудова повинност.
Много приближени, съзаклятници и съ-
конспиратори на цар Борис Трети свидетелс-
тват, че той би пожертвал живота на милиони                      наши сънародници, за да запази царската власт
и Кобургската династия. Дори тогавашният
министър-председател (1923–1926 г.) Алексан-
дър Цанков признава, че Деветоюнският вое-
нен преврат (при който са избити няколко де-
сетки хиляди българи) е извършен под лозун-
гите: „Да се освободи Царят от дружбашкия
плен”; „Да се закрепи царския трон” 
Цар Борис Трети бил главният инс-
пиратор, върховен повелител и ръководи-
тел на Деветоюнския (1923 г.) военен дър-
жавен преврат. Той притворно се наричал
„цар републиканец” и едва ли не най-искре-
ният доброжелател на министър-председате-
ля Александър Стамболийски. Царят и него-
вата администрация са изпитвали панически
страх при мисълта, че изповядващият репуб-
ликански идеи и всенароден любимец Алек-
сандър Стамболийски можел да ги лиши от
богатства и привилегии чрез приемане на ре-
публиканска конституция.
След Първата световна война Алексан-
дър Стамболийски е изчаквал благоприятен
момент за реализация на републиканската
идея. Той се е съобразявал с решенията на
правителствата на държавите победителки
(Англия, Франция), които крепели българска-
та монархична институция и “царчето” (както
гальовно го е наричал по-възрастният Стам-
болийски) за “инфилтрация” на руския бол-
шевизъм на Балканите.
Редица факти и улики доказват, че
убийството на великия българин Алексан-
дър Стамболийски е извършено по поръ-
чение на цар Борис Трети. Това поръчение
е дадено под влияние на изпитвания от Царя
страх, че монархията в България може да бъ-
де премахната от българския премиер, който
няколко години по-рано (1918 г.) е провъзг-
ласил Радомирската република.
В писмата до сина (цар Борис Трети),
цар Фердинанд пише: „Зная, че този господин
Генчев (капитан и инспектор на царските двор-
ци) именуем, тогава те спаси, като ти издаде
плана на дружбашкия водач да измени консти-
туцията в смисъл царят да бъде винаги избира-
ем и да няма династия”. По-нататък авторът
на писмата злорадо и самодоволно заключава:
„Допущам, че обществото не подозира защо и
как стана убийството на Стамболийски”.
В дните след военния преврат (9 юни
1923 г.) въпросният инспектор на царските
дворци Димитър Генчев е бил изпратен от
цар Борис ІІІ в с. Славовица Пазарджишко.
Най-вероятно той е следял изпълнението на
даденото царско поръчение да бъде убит на
(14 юни 1923 г.) Александър Стамболийски.
Такъв извод може да се направи и от
записаните през 1953 г. в концлагера Белене
спомени на ген. Иван Вълков, който по време
на преврата бил фактическият ръководител
на заговорниците (като лидер на Военния съ-
юз и министър на войната). Тогава пред съ-
лагерници (между които и бивши депутати и
министри от земеделски партии) сeдемдесет
и деветгодишният генерал категорично твър-
дял, че съставеното от превратаджиите пра-
вителство е решило Александър Стамболийс-
ки да бъде качен на „специален влак”, дока-
ран от Пазарджик „в София за евентуално
съдене” Това твърдение намира потвърждение
и от тогавашния премиер Александър Цан-
ков, който през 1935 г. в частен разговор ка-
зал, че Александър Стамболийски е убит „по
поръчение на Царя” 19. Според него нарежда-
нето за извършване на въпросното убийство е
предадено (инкогнито) чрез ген. Иван Вълков
на кап. Харлаков.
В посочения разговор Александър Цан-
ков е направил своеобразна изповед и е разк-
рил, че при неговото управление (9.VІ.1923–
4.І.1926 г) „убийствата” се „инспирирали” и из-
вършвали „най-първо” от „високо място”, т.е.
от Двореца. Другите „централи”, откъдето се
поръчвали убийства, били: Ръководството („Кон-
вента”) на Военния съюз; ген. Иван Русев –
министър на вътрешните работи в кабинета на
Александър Цанков и организатор на „белия
терор”; ВМРО. По-нататък министър-предсе-
дателят Александър Цанков казал, че неспра-
ведливо му приписвали „злодеянията”, извърш-
вани от въпросните „централи” и го наричали
„кървавия Цанков”, „кръволокът Цанков” и т.н.
От тези „обвинения” той се разболял, станал
„нервно болен” и по съвети на лекари за успо-
коение отглеждал котки и гълъби в жилището
си на главната софийска улица „Витошка”.
За повече от едно десетилетие участие
във висшата държавна власт Александър Цан-
ков окончателно се убедил, че „Царят е „по-
дъл, „коварен” човек, който така изкусно се
прикривал, че „мъчно може да се познае даже
и от този, който работи с него”. В същото вре-
ме бил „страхлив” и бягал от „отговорности”.
С Деветоюнския (1923 г.) военен мо-
нархофашистки преврат е поставено начало-
то на продължилите над две десетилетия пе-
риодични кървави сблъсъци между огла-
вяваното от цар Борис богато съсловие и
широките народни маси:
Земеделско въстание (юни 1923 г.);
Септемврийско антидворцово и антифашист-
ко въстание (септември 1923 г.);
налагане на монархофашистка диктатура                                             (1935–1943 г.);                                                                          След Деветоюнския (1923 г.) преврат е
установен режим на непрекъснат терор, про-
извол и убийства. Убити са десетки министри
и народни представители, а също и около
тридесет хиляди обикновени граждани. В за-
творите са натикани над 100 хил. души.                                         2. Злодеяния на цар Борис Трети след
втория военен монархофашистки преврат
в България

В началото на 1935 г. у нас цар Борис Тре-
ти е извършил втори военен държавен преврат
и установил близо 10-годишна (1935–1943 г.)
еднолична монархофашистка диктатура.
Като върховен главнокомандващ на
българската войска той привлякъл на своя
страна някои от генералите, извършили де-
ветнадесетомайския (1934 г.) антидинасти-
чен преврат, и отстранил главния им ръково-
дител Кимон Георгиев от министър-предсе-
дателския пост.
Така цар Борис Трети концентрирал в
свои ръце цялата държавна власт и се вживя-
вал в ролята на “върховен водач” от фашистки
тип. Междувременно е била разгърната масова
пропаганда за насаждане на култ към царя. По
случай раждането (1937 г.) на престолонаслед-
ника Симеон на всички български ученици са
повишени бележките с една единица (отлич-
ните оценки са станали от шестици на сед-
мици).
Цар Борис Трети управлявал държавата,
като лично подбирал и назначавал отделните
министри и премиери и посочвал имената на
повечето кандидати за депутати. Секретните                       задачи, включително и поръчковите убийства,
възлагал на своите дворцови началници на тай-
ни канцеларии, маршали, флигел-адютанти, ин-
тенданти.
Той незаконно е използвал българската
войска за извършване на държавни преврати
(1923 и 1935 г.), за угнетяване на трудовите
хора и за преследване и убиване на партиза-
ни антифашисти.
По онова време и посланикът на Гер-
мания в София Адолф Бекерле е записал в
дневника си, че у нас „цялата политика се ди-
рижира единствено от царя”. През 1945 г. пред
Народния съд проф. Богдан Филов признал, че
като министър-председател (1940–1943 г.) са-
мо се „солидаризирал” с цар Борис Трети.
В началото на 1940 г. цар Борис Трети
е назначил за премиер на българското прави-
телство проф. Богдан Филов. Като премиер
и регент през периода 1940–1944 г. на бъл-
гарското царство той провеждал прогерманс-
ка политика и фактически обслужвал интере-
сите на свързани със западния капитал поли-
тически сили и лидери, които са били в дъно-
то на убийството на неговия баща.                                         Като премиер проф. Богдан Филов ста-
нал оръдие на прилаганата от цар Борис Тре-
ти монархофашистка политика. Съдействал
за присъединяването на България към Трист-
ранния пакт и за нейното въвличане във Вто-
рата световна война.                                                                 При това положение цар Борис Трети и
българският правителствен кабинет отхвър-
лили направените през 1940 г. от съветското
комунистическо правителство предложения                         за взаимно ненападение и запазване на не-
утралитет във вече водената от хитлерис-
тка Германия война. Били са отклонени и
поеманите от съветска Русия гаранции за връ-
щане на Южна Добруджа в пределите на
българската държава.                                                              Ако тогава българските власти са пази-
ли неутралитет (дори и при евентуално зав-
ладяване на наши земи от немски войски)
след Втората световна война, страната ни си-
гурно е щяла да получи нейни изконни тери-
тории (Беломорска Тракия, Македония, За-
падни покрайнини). Такава политика би мо-
гъл да осъществява български държавен гла-
ва, който да не е кръвно свързан с Германия
и да милее за род и родина. Кобургите в Бъл-
гария са подчинявали всяко свое решение и
действие главно на интересите на своята ди-
настия. Заради нейното благополучие са во-
дили войни и са пожертвали живота на сто-
тици хиляди българи.
Тази историческа истина все още не мо-
гат да проумеят някои съвременни истори-
ци и лидери на български „националисти-
чески” партии. Те се представят за нацио-
налисти, възхваляват пагубната войнствена
политика на Кобургите и наричат „освободи-
телни” войните, в които цар Фердинанд и цар
Борис Трети са въвлекли българския народ.                       През есента на 1940 г. с посредничест-
вото на хитлеристките управници и съгласи-
ето на съветското правителство Южна Доб-
руджа е върната на България. Борис е обя-
вен (от подлизурки и подмазвачи) за “цар
обединител”. Тази наша територия е откъс-
ната от българската държава при катастро-                         фалното за българите царуване на Борисовия
баща – цар Фердинанд, т.е. по вина на Ко-
бургската династия. След Втората световна
война Южна Добруджа и довоенните българ-
ски територии са оставени в рамките на на-
шата (победена) държава, благодарение на
застъпничеството на правителството на                     Съветски съюз и на овладяването на
българската държавна власт от формирания
около комунистите многопартиен съюз, на-
речен антифашистки Отечествен фронт. Едва
ли буржоазните управници на другите дър-
жави победителки (Англия и САЩ) са щели
да се застъпят за запазване на териториалната
цялост на България.
На 1 март 1941 г. България е присъе-
динена към Тристранния пакт. Българска-
та територия е открита за преминаване и нас-
таняване на германски войски. За благополу-
чието на царската династия са поставени на
карта българската нация и държава. През ап-
рил същата година български войски са оку-
пирали Беломорска Тракия и Македония, как-
то и гръцки и сръбски територии.
С окупацията на част от Сърбия и
Гръцка Македония, България била въвле-
чена във Втората световна война. Българс-
ката армия взема пряко участие в тази война,
като окупационна сила на Балканите.                                   Завладяването на Беломорска Тракия и
Македония и присъединяването им към Бълга-
рия се представя за осъществени “национални
идеали” под едва ли не мъдрото царуване на
цар Борис Трети. Всъщност то е имало време-
нен, конюнктурен характер и фактически е до-
вело до трайно, а може би и до окончателно
откъсване на посочените области от територи-
ята на България. Въпросната окупация е била
извършена за разширяване на господството на
Кобургската династия на Балканите. Решение-
то за нейното предприемане е взето на основа-
та на сляпата вяра на цар Борис Трети в непо-
бедимостта на хитлеровия райх.
Този извод се натрапва и от тронното
слово на цар Борис Трети, прочетено на
28 октомври 1941 г. в Народното събрание. В
словото се казва: “Господа народни предста-
вители! Голяма е радостта ми, че следваната
от нас външна политика даде най-щастливи
резултати – обединението на българския
народ (бурни и продължителни ръкопляска-
ния). На 1 март т.г. България се присъедини
към Тристранния пакт и едновременно с това
даде съгласието си за влизането на храбрите
германски войски у нас…”                                                       През периода 1941–1944 г. български-
те власти причислявали Македония към
„отстъпените нам територии”В тези те-
ритории те изпълнявали ролята на колониза-
тори. Очаквали след войната сервилността
им към германските нацисти да бъде възнаг-
радена и българската монархична държава да
получи въпросните територии. Тази нагласа
била подхранвана от висши германски дър-
жавни служители и офицери, които идвали в
България с „успокоителни известия”, че фю-
рерът е решил „Сръбска Македония до Щип
и Кочаник с Враня и Пирот да бъдат наши”                           През август 1941 г. по фашистки образец
са създадени първите концентрационни ла-
гери в България (преди това царските власти
са изпращали политическите си опоненти в
отдалечени краища на българската държава на
заточение). Такива лагери е имало в Еникьой,
Гонда Вода, Свети Кирик и Белене.
Само по време на Втората световна вой-
на и на антифашистката борба през арести,
следствия, затвори и концлагери са преми-
нали близо 65 хил. будни българи                                          Очевидно няколко години преди да умре
цар Борис Трети е извършил чудовищно
злодеяние. Предизвикал е смъртта на десетки
хиляди български граждани и разрушаването
на хиляди здания, като е въвлякъл българската
държава във Втората световна война на стра-
ната на Германия. С негово съгласие на бъл-
гарска територия са разположени германски
войски и военни бази. Вечерта на 12 декември
1941 г. той е одобрил решението на Министер-
ския съвет да бъдат скъсани дипломатическите
отношения на България със САЩ и да се обя-
ви положение на война с тях и съюзницата им
Англия (съгласно чл. 3 на Тристранния пакт).
Цар Борис Трети е главният винов-
ник за обявената от България война срещу
САЩ и Англия. По силата на чл. 17 на                                   Търновската конституция, той е можел да обявя-              ва война на други държави и без съгласието на Министерския съвет и Народното събра-
ние. Негови апологети обаче неуморно се мъ-
чат да припишат това позорно злодеяние на
български министри и народни представите-
ли, като изопачават фактите и манипулират
широките народни маси.
В началото на 1943 г. с одобрението на
цар Борис Трети е подписана българо-герман-
ска спогодба за депортиране („най-първо”)
на 20 хил. евреи. Тази спогодба е изготвена и
подписана на 22 февруари 1943 г. от шефа на
Комисарството по еврейските въпроси Алек-
сандър Белев и специалния представител на
германското посолство в София Данекер. Ней-
ното изпълнение започнало с акция за аресту-
ване и затваряне на евреите от Македония и
Беломорието.                                                         Междувременно много български евреи, в т.ч.
момичета и жени, избягали в планините и ста-
нали партизани (например с. Искра, Пловдивс-
ко носи името на младата партизанка еврейка
Клара Ешкенази – Искра                                                          В Пловдив владиката Кирил (чиито
родители били преселени в София албанци)
открито заявил, че ако натоварят събраните за
депортиране евреи във вагоните, той ще легне
пред влака. В София митрополит Стефан пок-
ръствал евреи и скрил в дома си главния ев-
рейски равин. За митрополит Стефан
покръстването, приемането на христи-
янската вяра от евреи юдаисти не е „грях”,
понеже християнството като религия и поли-
тическо движение е производно на юдаиз-
ма. Според светите писания основателят на
християнската партия в Ерусалим Исус Хрис-
тос се представял за „Човешки син”, изпратен
на земята от намиращ се в „небесата” негов
„Отец”, чиято божествена принадлежност не е
визирана, но се подразбира, че това е юдейс-
кият Бог Йехова.
                                                                    Обикновено легендите за спасяването
на българските евреи от цар Борис Трети се
съчиняват от потомци на дворцови служи-
тели и на богати еврейски фамилии. По
време на Втората световна война у нас бога-
тите евреи са притежавали големи финансо-
ви, индустриални и търговски предприятия и                       са разполагали със значителни количества
злато и сребро. Днес техни наследници се
стремят да придобиват собственост върху бъл-
гарски земеделски земи и имоти. Главно пора-
ди това те имат интерес да бъдат възхвалявани
Кобургите и други действащи у нас политици
с еврейски и друг чуждестранен произход.
ЗЛОДЕЯНИЯ НА КОБУРГИТЕ В БЪЛГАРИЯ                 



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6002178
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1517
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930