Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04.2014 00:11 - Вавилон като имитация на Божия град.
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1053 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 В края на времето злото на земята така се организира, чрез своите човешки посредници, че в Божиите очи неговата система от институции и смесването му с управленчески, политически, религиозни и образователни структури, създава един антипод на "Божия град". За по-добра представа за същността и съдържанието на тази система в съвремието ни е необходимо да проучим Вавилон представен в библейската история, и да изградим моделът му. Така не би било странно, че за наши дни пророчеството предсказва властта на Вавилон над всички сили на земята.

Идеята за Вавилон преди Вавилон
...ще употребиш това иносказание против вавилонския цар и ще кажеш:... Великолепието ти слезе в Шеол и звукът на лирите ти. Червеи са постелката ти и трупни червеи те покриват. Как си паднал от небето, ти, сияйна звезда, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който тъпчеше народите! А ти казваше в сърцето си: На небесата ще се изкача, над Божиите звезди ще извися престола си и ще седна на планината на събранието в крайния север, ще се изкача над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния! Но ти ще бъдеш свален в Шеол, в дълбочините на рова (Ис 14:4, 11-15). Стиховете показват, че истинският цар на Вавилон не е от временните владетели управлявали след пророчеството на Исая, а е самият Сатана. Моделът на Вавилон е съществувал на земята далеч преди да има политически такъв. Не е съвпадение, че посоката и стремежа на падналият херувим е север - същата, която заема и Вавилон спрямо Израил (Зах 2:6, 7).
Сатана се усремил към Божият престол, който с езика на Библията е на север:
Велик е ГОСПОД и всеславен в града на нашия Бог, светия Му хълм. Красиво се издига; радост на цялата земя е хълмът Сион на северните страни, градът на великия Цар (Пс 48:1, 2), обявявайки война срещу Божият град. Така е започнал греха и не е чудно, че така и ще завърши: И когато се свършат хилядата години, Сатана ще бъде пуснат от неговата тъмница и ще излезе да мами нациите по четирите краища на земята, Гог и Магог, за да ги събере за война; чието число е като морския пясък. И те се разпростряха по цялата ширина на земята и обиколиха стана на светиите и възлюбения град; и огън падна от Бога от небето и ги погълна (Откр 20:7-9). Противникът винаги е искал да заграби Божието управление, но това не могло да се случи на небето, понеже бил изгонен (виж Откр 12:9) и намерил нова възможност чрез грехопадението на Адам и Ева. Грехопадението на Адам - родоначалникът на човечеството и коронованият от Самият Бог за господар на този свят, дало възможност на Сатана да се провъзгласи за "бога на този свят" (2 Кор 4:4; Лука 4:6). Това му дава възможност, чрез експлоатацията на хората да изгради свой град тук на нашата планета. За хиляди години се усъвършенствал в имитацията на Божиите модели. Затова Вавилон е една имитация на Божия град.
"зародишът"
Библията учи, че първият град в историята на човечеството е изграден от Каин - първият откровен служител на Сатана, убил праведния си брат (преди около 6000 г). И Каин позна жена си и тя забременя и роди Енох. И Каин съгради град и наименува града Енох, по името на сина си (Бит 4:17). По-нататък в този епизод се обяснява, че потомците на Каин положили основата на ковачеството и музикалното изкуство - таланти използвани против Божията кауза. Изследванията на Артър Къстънс сочат, че древното популярно наименование "Унук" най-вероятно има връзка с името на сина на Каин - Енох, което в древността е имало значението на оригиналния град. Смята се, че от това наименование произлиза думата за вавилонската кула, което остава дори в английския език, където town(град) и tower(кула) имат общ корен. Тези изследвания потвърждават концептуалната последователност на идеята за създаването на първия град и Вавилон.
Тази идея се откроява и по друг начин: Бог създал хората в среда за живот изцяло от естествени (природни) средства. Представете си килим от трева и цветя, стени от клони и листа, покрив от син небосвод, а столицата на тази човешка обител на планетата земя била Едемската градина. Бог казал на Адам и Ева плодете се и се множете, напълнете земята и я обладайте (Бит 1:28), като с това Той показал, че не е добър план скупчването на огромни маси хора на едно място, а по-скоро едно равномерно разпределение, даващо възможност за автономно равитие и близост с естествената среда на човека - природата, която постоянно и нежно му "говори" за неговия Създател. Това показва, че Божият модел за дизайн на град е противоположен на човешката представа за такъв, в който доминира изкуственото. В този смисъл първият град на Енох носи белезите на човешкия(сатанинския) бунт срещу Бога.

Историческият Вавилон
Вавилон и Нимрод
В продължение на 1600 години потомците на Каин изграждали своите градове, които се превърнали в хранилища на греха, нечестието и неморалността. Човечеството пропаднало невъзвратимо и се наложило светът да бъде пречистен чрез потопа в дните на Ной. Това само отложило създаването на градове от "каиновия" тип. Въпреки, че хората след потопа са наследници на Ноевите синове, концепцията за великия сатанински град на земята се възродила бързо, тъй като същият дух действал в умовете на противопоставящите се на Божието дело. Тогава започва и политическата история на Вавилон. Един от водачите на подновения бунт е Нимрод: ...Хус роди и Нимрода. Той пръв стана силен на земята. Той беше голям ловец пред Господа: затова се казва: Като Нимрода, голям ловец пред Господа. Първо той царува над Вавилон, Ерех, Акад и Халне, в земята на Сенаар. От тая земя излезе и отиде в Асирия, та съгради Ниневия, Роовот-Ир, Халах и Ресен между Ниневия и Халах (който е големия град) (Бит 10:8-12). Един от споменатите градове е Ерех (видоизменена транслитерация на "Урук"), възпоменаващ първия град в историята именуван по сина на Каин - Енох (Бит 4:17). Там за първи път в Библията се споменава Вавилон. Стиховете отделят специлано внимание на Нимрод - възродил първи след потопа идеята за антихристичния град, който тук вече е мегаполис. Източници извън Библията го представят заедно със Семирамида и Тамуз, като основатели на всички езически религии и митраизма - поклонението на слънцето. Библейската книга на пророк Езекиил разкрива духовните падения на Израил по време на вавилонския плен (6-ти век пр Хр.). Едно от идолопоклонствата било следното: Тогава ме заведе до входа на северната порта на Господния дом; и, ето, там седяха жени та оплакваха Тамуза. И рече ми: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още пак и по-големи мерзости от тия. И въведе ме във вътрешния двор на Господния дом; и, ето, във входа на Господния храм, между предхрамието и олтара, около двадесет и пет мъже, с гърбовете си към Господния храм, и с лицата си към изток, които се кланяха на слънцето към изток (Ез 8:14-16). Северната посока се свързва, както с антихристичните намерения на Луцифер(Ис. 14:13), така и с тези на Вавилон(Ер 1:14 срв. 20:4). И днес името на четвъртият еврейски месец е Тамуз - останка от вавилонския плен. Списъкът с имена на шумерски царе съдържа името "Думузи" - третия владетел от династията на "Урук" (библейският град Ерех). Библията подсказва, че Тамуз и Нимрод са от "едно котило". Има изследователи свързващи името на местоположението на града Вавилон, Сенаар с прочутата Семиранида.

Вавилон и кулата
Името Вавилон има две значения. На семитски език то означава "врата на бога", а на еврейски "объркване". Първото вероятно идва от плуралистичната философия на вавилонския модел, където всеки култ е приветстван, но и патрониран.
Второто значение на името Вавилон (объркване) идва от изграждането на кула в града известно време след потопа. А по цялата земя се употребяваше един език и един говор. И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха. И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня.Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал. И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя. А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците. И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят. Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си. Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града. За това той се наименува Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя (Бит 11:1-9). Потомците на Хам - проклетият син на Ной - са главните инициатори на проекта с кулата(Бит 10:6-12). Вероятно към тях са се присъединили и Яфетитите(другия му син), а верните потомци на Сим останали с вяра в Бога на сътворението и по-късно от тях се ражда бащата на вярата Авраам (Бит 11:10, 26). Важно е да се отбележи, че другата империя създавала големи неприятности на Божият народ - Египет, също е от Хам, чрез Мицраим(името на Египет на езика на стария завет). Строителите на кулата са искали "да си спечелят име" и да се предпазят от повторен потоп. Не вярвали на Божието обещание, че няма да предизвика повторен потоп (Бит 9:8-17). Тук се открояват едни от най-съществените характеристики на вавилонския модел: егоцентризъм и заместване на Божиите обещания с имитации. Дори технологическата строителна модернизация(тухли вместо камъни и смола вместо кал) е впрегната за каузата по изнамирането на идентичност (име) извън определената им от Бога. Много хора събрани на едно място в изкуствена среда не е според плана на Създателя (Бит 1:28). Явно кулата "стигаща до небето" е с идея да работи против Небесните принципи.

Вавилон в сянка
Около 400г след това Господ призовава Авраам да напусне родната си земя, за да пътешества към една обещана земя. Първият призив на Бог към Авраам бил, когато живеел с родителите си в Ур Халдейски (Бит 11:31), където те били направили компромис с идолопоклонството (Ис Нав 24:2). Това е земята, където се намират останките на първата Вавилонска империя, а халдейците са един от основните и етноси (Авакуум 1:6). Името халдеец означава "такъв, който прави звездни карти", а късният Вавилон е прочут с астрономията и астрологията си. Последното споменаване на Вавилон в дните на Авраам, е когато той тръгва на освободителна битка за племенника си Лот. Измежду воюващите страни, на които Лот става жертва е и "Сенаарският цар Амарфал", когото някои припознават като самият Нимрод (хронологически това е възможно заради дълголетието на това поколение). След Авраам Библията сякаш загубва следите на империята, която дава място на Египет чак до времето на изхода на Израил от египетско робство. По пътя към обещаната земя се появява едно лице, чийто произход се свързва с "народ, който живее покрай реката Ефрат", по-късно известна като хранилището на Вавилон(Числа 22:5). Този човек е пророк Валаам, "духовният търговец" опитал се да продаде Израил на враговете му. При първият си опит той изрича неволно благословения върху Израил. Следващата му тактика била по-коварна, когато посъветвал моавците как да накарат Израил да престъпи закона на Бога и така да изгубят божествена си защита (Числа 23-25). Валаам успял с това малко преди Израил да прекрачи границата към обещаната земя.
Няколко години по-късно, когато Израил воювал за новите територии, Ахан от юдовото племе незаконно взел от обречената на Бога плячка: И Ахан в отговор на Исуса каза: Наистина аз съгреши на Господа Израилевия Бог, като сторих така и така, когато видях между користите една хубава вавилонска дреха... (Ис Нав 7:20, 21). Това показва, че Вавилон е бил фактор и в онези дни (ок 1400 г пр Хр).

Вавилон се завръща
Вавилон е в сянка за библейската история в продължение на около 700 г. от завладяването на Ханаан, въпреки че пророк Исая предсказва неговата експанзия около 100г преди появата му (Исая 14). През VIII-ми век пр Хр се появява наново първоначално в лицето на засилващата се Асирийска империя. Самите пророци правят тази връзка така: И Той (Господ) ще бъде нашият Мир. Когато дойде Асириеца в земята ни, И когато стъпи в палатите ни, Тогава ще подигнем против него седем пастири, И осем начални човека, които ще опустошат Асирийската земя с меч, и земята на Нимрода във входовете й; И той ще ни избави от асириеца, Когато дойде в земята ни, И когато стъпи вътре в границата ни. (Мих 5:5, 6) По всичко си личи, че старата власт на Вавилон се завръща. Цар Езекия е юдейският цар, по чието време 10-те племената на северното царство Израил са превзети и разселени от Асирия (722г пр Хр; 4 Царе 17:6).
Царство Юда остава свободно за период от 40г., докато пророк Еремия, предупреждава за идващият от север Вавилон, който ще завладее земята напълно за период от 70 години(Ер 25:11). Още в дните на цар Езекия Бог известява, че идат дни, когато всичко що е в къщата ти, и каквото бащите ти са събрали до тоя ден, ще се пренесе във Вавилон; няма да остане нищо, казва Господ. И ще отведат от синовете, които ще излязат от тебе, които ще родиш; и те ще станат скопци в палата на вавилонския цар. (Ис 39:6, 7) Тези думи на пророка са изречени по повод на това, че оздравелият, чрез свръхестествена намеса цар не е прославил Бога, когато при него са дошли вавилонски пратеници, дочули за случилото се (Ис 39 гл.).
Царство Юда пада и пленниците са отвеждани на няколко пъти за периода от 606-586г пр Хр. Пророк Еремия в края на книгата си дава подробна хронология на поетапното пленяване(Ер 52гл). Пророк Езекиил пък е един от пленниците, на когото са дадени видения за една бъдеща слава и възстановяване. Подробностите за пленническия период са записани от пророк Данаил. В третата година от царуването на Юдовия цар Иоаким дойде вавилонския цар Навуходоносор в Eрусалим и го обсади. И Господ предаде в ръката му Юдовия цар Иоаким и част от съдовете в Божия дом; и той ги занесе в земята Сенаар, в капището на своя бог, и съдовете внесе в съкровищницата на своя бог. (Дан 2:1, 2) Тук местността Сенаар отново е сцена на събития, които имат същия знаменател като тези от времето на вавилонската кула. Ако схващаме модела тогава няма да ни е трудно да осъзнаем, че каквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето. (Екл 1:9)
Книгата на пророк Данаил разказва подробно значими от духовна гледна събитията случили се в 70 г период. Подобно на Йосиф в Египет 1000г преди това Данаил получава видения, тълкува сънища и записва пророчества с най-глобално значение. Данаил и приятелите му остават морално неопетнени във Вавилон въпреки, че са подложени на невероятни изпитания. Променят имената им (опит за заличаване на идентичност), правят неуспешен опит да променят диетата им, което има както здравословен, така и култов характер; променят също и образованието им (Дан 1 гл).
Навуходоносор II, през втората година на царуването си сънува сън, който Данаил разтълкувал.(Дан 2 гл) Този божествен сън представял империите до края на човешката история и завършвал с Божието царство. Въпреки, че първият в поредицата от империите на този съм бил Вавилон, Навуходоносор не останал доволен от, това че неговата империя нямало да трае вечно. Затова по-късно цар Навуходонодор II заповядал изработването на статуя от злато с размери 3x30 метра. Под заплаха накарал всички племена да се покланят на статуята, която символизирала не само величието на царството му, но и неговата вечност.(Дан 3 гл.) Когато приятелите на Данаил не се съгласилида се покланят на този идол царят ги хвърлил в една от огнените тухларски пещи на Вавилон, но те били спасени по свръхестествен начин.
Въпреки, че за кратко време защитаващите прояви на Бога в полза на Неговите хора смирила царя по-късно той отнов се върнал към грандоманските си нагласи. По това време Вавилон бил в своя културен и икономически апогей. Счита се, че едно от седемте чудеса на света - висящите градини на Семирмида, са изградени именно по времето на Навуходоносор (575 г пр Хр). И така един ден Навуходоносор II се разхождал в царския палат във Вавилон и изразил следната горда самопреценка: Не е ли велик този Вавилон, който аз съградих за седалище на царството с мощната си сила и за славата на великолепието си! (Дан 4:30) Подобно на оригиналния владетел на Вавилон - Луцифер (Ез 28:17), красотата и лукса довели Навуходоносор до усещането, че той притежава слава независимо от Бога. Това също е характеристика на Вавилон.
Историята по-нататък разказана от самия цар в 4-та глава на Данаил представя как царят се разболява внезапно от болест (вероятно ликантропия), която го кара да се държи като животно и да живее и да се храни в гората за един период от седем години. Преживяването завършва със смиряването на Навуходоносор и неговото признаване на властта на Небесния Бог. Неговия внук обаче остава горд до края. Той богохулно пирувал със съдовете от Божия дом, хвалейки идолите. В нощта на празненството тайнствена ръка зписва окончателната присъда над Вавилон предсказа още преди много години от пророците. Възрастният Данаил е повикан за последно от вавилонски владетел да тълкува и пророкът обявява, че Мидяните и Персите ще завземат Вавилон. Според предсказаното от пророк Исая близо 150г преди това, цар на име Кир ще пресущи реката Ефрат и ще завладее Вавилон.(Ис 44-45гл) Това се случва точно същата нощ, когато Валтасар (внукът на Навуходоносор II) пирувал. В същата нощ Валтасар, царят на халдейците, беше убит. И мидянинът Дарий получи царството, когато беше на шестдесет и две години. (Дан 5:30, 31) Възрастният Дарий бил само фиктивният владетел на Мидо-Персийския алианс ръководен от Кир Велики (539 г пр Хр). Така приключва историческият Вавилон.

Духовният Вавилон
останки
Въпреки, че владетели като Александър Македонски и един от неговите генерали наследници Селевкий Никанор да са опитвали трофейно да запазят славата на Вавилон, то политическият Вавилон е приключил окончателно както предсказва и пророчеството. Едва наскоро археолозите откриват останки на територията на Ирак (Урук), които недвусмислено потвърждават историчността на ново-вавилонската империя.

от руините
Поздравява ви и избраната заедно с вас църква във Вавилон, а също и синът ми Марк. (1 Петр 5:13) Тези думи на апостол Петър записани около 63-64г след Хр говорят за съществуването на Вавилон. Тъй като политическият Вавилон отдавна не съществувал по времто на Петър, изследователите предполагат, че става въпрос за големият враг на християните - Рим. Култът към императора, както и поддържането на езическите философии дават основание на ранните християните да подозират Рим като великият опонент на Божието дело. Дали Вавилон е кодово име за Рим или нещо друго не е напълно ясно, но едно е сигурно - моделът на Вавилон все още бил жив.

Когато делото на Бога не се осъществява с избрания Му народ Израил, заради невярността на народа като цяло Бог променя своята спасителна стратегия. Когато евреите предават своя Месия на римската власт те запечатват участа си на народ, който прекъсва заветните си отношения с Живия Бог. Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който ражда плодовете му.(Мат 21:43) С тези думи Исус Христос обявил на еврейския народ, че той нямало да остане завинаги избран народ на Бога заради невярността си. От сега нататък Бог щял да работи с един нов народ стартирал подобно на стария Израил с 12 човека (родоначалници-апостоли). Този нов народ бил християнската църква основана от Христос и апостолите.
Злите сили също променили своята стратегия. Сатана разбрал, че християните не могат да бъдат сломени от политическата мощ на Рим, а дори напротив - тяхната вярност по време на гоненията и мъченията само спечелвала нови и нови последователи на християнството дори от Римския двор. Тогава злите сили създали "духовният Рим" от руините на политическия. Рим на императорите бил окончателно разгромен през 476г сл Хр., но от неговите останки възникнала силата, която ние днес познаваме като папството. Според пророчеството на Данаил тази сила щяла да унищожи други три при появата си и щяла да властва в продължение на 1260 години. Докато разглеждах роговете, ето, между тях излезе друг, малък рог, пред който три от първите рогове се изтръгнаха. И ето, на този рог имаше очи като човешки очи и уста, която говореше големи неща... И той ще говори думи против Всевишния и ще тормози светиите на Всевишния и ще замисли да промени времена и закон; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половин време.(Дан 7:8,) "Време времена и половин време" е равно на 1+2+0,5 години или 1260 дни, които по пророческият мащаб са равни на 1260 години(Ез 4:6). В 508 г папството съсипва трите "ариански" племена: херули, вандали и остготи. А през 538г император Юстиниан на основата на новите кодекси провъзгласява папата за "глава на всички святи църкви". Следователно Средновековието от 538-1798г представлява времето на папското господство и преследване на истината и Божиите хора. Каква връзка обаче има това с Вавилон?

духовният Вавилон
Духовният Израил - християнската църква, с която Бог работи вече от 2000 години - е сравнена в Библията с една чиста жена: И голямо знамение се яви на небето, - жена, облечена със слънцето, с луната под нозете й и на главата й корона от звезди. Тя бе непраздна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. И яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони. И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото й щом роди. И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното чадо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол. И жената побягна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двесте и шестедесет дни. (Откр 12:1-6) Змеят, който гони змията е символ на Сатана (Откр 12:9). Детето, което жената ражда е Исус Христос, преследваният от Сатана, но победил, чрез жертвата си на кръста и възнесен при Бог Отец на небето. Отново се натъкваме на нашият периот от "време, времена и половин време" (3 1/2), но тук представен като 1260 пророчески дни или това са 1260 реални години.
Как Сатана преследва църквата през Средновековието? Чрез папството, което е имитация на истинската църква на Христос.
И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно; даде му се още власт да действува четиридесет и два месеца. И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинията Му, па и ония, които живеят на небесата. И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ. (Откр 13:5-7) Това е същата сила, за която говори пророк Данаил, но тук периодът от 1260 години (или 3 1/2) е представен като 42 месеца, което се равняна на същата цифрова стойност.
Ето друг символ, чрез който Откровението на Йоан представя тази сила: ...Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи и прилъгва моите слуги да блудствуват и да ядат идоложертвено. И дадох й време да се покае, но не иска да се покае от блудството си. (Откр 2:19-21) Буквалната Езавел е една Сидонска принцеса, дъщеря на езически жрец, която се омъжила за израилевия цар Ахав, познат в библейската история като изключително неморален човек водещ народа към голямо духовно падение. Езавел със своята дружина от 850 пророци на езическото божество Ваал го стимулирала неимоверно в това му дело(тука имаме умишлено демонизиране на Баал-Брахма). Случайно ли е, че фалшивата църква е представена също като жена? И каква е връзката на това с духовния Вавилон? И дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши та поговори с мене, казвайки: Дойди, ще ти покажа съдбата на голямата блудница, която седи на много води; с която блудствуваха земните царе, и земните жители се опиха от виното на нейното блудствуване. И тъй, той ме заведе духом на една пустиня, гдето видях жена, седяща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога. Жената бе облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мърсотии и с нечистотии от нейното блудствуване. И на челото й имаше написано това име: Тайна; великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята. И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много...И жената, която си видял, е големият град, който царува над земните царе. (Откр 17:1-6, 18) Тази църква блудница е влизала в забранен съюз с политическите сили през целия период на Средните векове. Тя също има преживяване в една духовна в пустиня както истинската църква. Тя е същата онази сила, за която се казва, че воюва против светиите за периода от 1260 години, но в сега направо ни се казва, че това са били мъчениците на Исус. Но най-същетвеното в този текст за нашата тема е, че точно тази сила е духовният Вавилон.

В края на времето
...И видях жена, седяща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога. (Откр 17:3 б)Този звяр е същият, който преследвал църквата през Средновековието, защото има същият брой глави и рогове (Откр 13:1). За него се казва, че когато изтече периода на неговата власт (538-1798) ще получи "смъртоносна рана". През 1798г папството загубва силата си, когато войските на генерал Бертие пленяват папа Пий VI и го заточва в изгнание. И видях една от главите му, като че ли смъртно ранена, но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя се удивляваше след звяра; и се поклониха на змея, защото даде власт на звяра; и се поклониха и на звяра, като казваха: Кой е като този звяр? Кой може да воюва против него?(Откр 13:3, 4) Целият 19-ти век папството е сила, която няма адекватно присъствие в културния и религиозния живот на европейските народи. Идеите на френската революция считани за "тържество на разума" поставят папството в състояние подобно на "риба извадена на суша". Но през първата чествърт на 20-ти век започват реформи. На 7-ми юни 1929г. на Латеранския събор кардинал Гаспари и Бенито Мусолини подписват договор, с който на папството се отрежда независима територия, а католически бюлетин окачествява събитието като"оздравяване на раната". От тогава до днес мощта, влиянието и репутацията на папството нараства, посредством тайни организации, банкиране и всички средства, които са на разположение.

"северният цар"
В книгата на Данаил 11 гл e представен конфликтът между "северния и южния цар". Темата за тези два модела ще бъде разгледана специално. "Южният цар" представлява египетския модел, а "северния цар" е вавилонският модел. Посоката е същата като на воюващият в Небето Луцифер. (Ис 14:13) В края на времето "северният цар" ще погълне "южния модел", за да изправи всичко срещу Божията кауза. И във времето на края южният цар ще се сблъска с него; и северният цар ще го връхлети с колесници и конници и много кораби; и ще влезе в земите и ще наводни, и ще премине. И ще влезе в славната земя и мнозина ще паднат; но тези ще се избавят от ръката му: Едом, Моав и първенците от синовете на Амон. Ще простре ръката си върху страните и египетската земя няма да се избави. И ще завладее съкровищата от злато, от сребро и от всички скъпоценности на Египет; и либийците и етиопците ще бъдат в свитата му. Но слухове от изток и от север ще го изплашат и той ще излезе с голяма ярост да унищожи и изтреби напълно мнозина. И ще разпъне шатрите на двореца си между моретата и славния свят хълм; и ще дойде до края си и никой няма да му помогне. (Дан 11:40-45)
Моделът на Вавилон е с изключително разнообразни характеристики. От модерната технология на строеж на кулата, до използването на потенциала на духовната и политическа власт, ние сме свидетели на един конгломерат от сили, за когото пророчеството казва, че прилича едновременно на "леопард и краката му бяха като крака на мечка, устата му – като уста на лъв;" (Откр 13:2) Последното объркване на Вавилон има за цел да направи своите поданици напълно зависими. По времето, когато се прогласяват трите ангелски вести духовният Вавилон узрява за най-голямото падение на всички времена.                                                                                   "Какво ще се случи с този свят?" Joachim Langhammer          image                                 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8685067
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031