Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.04.2014 13:27 - Всъщност, това не са имена, а прозвища.
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 2364 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Името Исус е древногръцко и иде от йониския диалект. Името Iaso - Ясо е йонийското Ieso - Йесо и означава Богинята на лечението, дъщерята на Асклепий, покровителка на всички, които служат в храма на баща й. Имената Iasius - Ясиус, Iasion - Ясион, Iason - Язон, Iesous - Йесус, Isaus - Исус са йониски и се превеждат като синове на лечителката, посветените в тайните на лечението. Гръцкото Исус означава буквално Синът на лечителката или Лечител.

А прозвището Христос се е срещало също векове преди някой изобщо да чуе за християнство. Тук, обаче, има една тънкост - между ХрЕстос и ХрИстос.
С прозвището ХрЕстос се е обозначавал всеки един ученик от някоя мистерийна школа, готов за помазване, но още непосветен. Открива се употребено още V век преди новата ера от Херодот, Есхил и други класически гръцки автори, като се е отнасяло както за хора, така и за предмети.Името Христос е от санскрит и не е собствено име, а титла. Този корен е  идентичен с корена на името Кришна. Християнските филолози се опитват да ограничат значението на името Кришна като произнасящо се Krish - черен, но от санскрит имената Christos и Chrishna значат съвсем друго нещо.
                                                                                                    Chrism ( която буквално значи -ПОМАЗАН "an anointing"), названо още "Миро" "Myrrh" (Myron), Holy anointing oil or "Consecrated Oil"- Светено масло за помазване.
Старо-английският grīma "mask, helm, spectre" =маска, шлем, привидение( от значение "покривам", "скривам"", c.f. Tarnhelm), Английското grime, и вероятно фригийското значение на боядисквам, декорирам, гравирам.."painted, ornamented, inscribed". Напълно очевидно съпоставимо с религиозната значимост на санскритското "ГРИТА" ghṛtə घृत ("sprinkled")-ПОРЪСВАМ, НАПРЪСКВАМ , съврменно- ghee "ГИ"(пречистено изварено масло от мляко), използвано във Ведическите обичаи и ритуали за помазване.                                                                                                                                                                                   При Есхил, например, в Хоефори/Приносителки на възлияния/ четем за Manteumata Pytho-cresta - предсказанията, изречени от питийския бог, чрез питията. А pythocrestos е аноминатив в единствено число на прилагателно, получено от chrao, което означава допитвам се до оракула, отговарям от името на оракула и получавам отговор от оракул или бог. Ранната йоническа форма на тази дума е chreo. Платон /във Федър/ пише chrestos ei hoti hegei... - много си мил, че ме смяташ за... /Платон. Диалози - том II/.

Терминът ХрЕстос се е употребявал за всеки отличен ученик на някой ярък Учител, на всеки следовник на някоя мистерийна или духовна школа или учение, на всеки жрец, прорицател или просто на всеки един добър, благ човек, който води свят живот. С такова прозвище са удостоявани светли умове като Платон и Сократ, например. От там всички хора, които са вярвали на някой такъв добър и свят човек, са се наричали хрЕстияни, тоест добри хора, много преди скалъпяването на християнската религия. И до ден днешен гърците се поздравяват с нахаристо! Те наготово са възприели „ДРЕВНО*гръцката*/трако-пелазгийската/ МИТОЛОГИЯ”, но само формата и, не и философското и съдържание, т. е. те я възприемат „КАТО ПРИКАЗКА”, наследство от предшествениците им в новите земи/дн. Гърция/. Днес не е ли същото? Колко хора влизат в църква „да ударят един кръст”, не толкова защото са набожни, а защото такава е традицията?! Древните Елини употребяват думата ХРИСТОС в смисъл на Месия в ежедневието си, но тя НЕ Е ТЕХЕН РЕЛИГИОЗЕН АТРИБУТ в до Християнския период – затова ЛИПСВА в техните храмове!

ПРОЗВИЩЕТО ХРИСТОС е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН АТРИБУТ на МЕСИАНСКИТЕ народи! Точно такива са ТРАКИТЕ и затова е НОРМАЛНО да го използват! Херодот го е казал директно: „.. Мизи произлиза от МЕЗИ/меси, месии/…”И понеже Месиите са СПЕЦИАЛНА КАТЕГОРИЯ ХОРА, в ДЪЛБОКА древност КРЪСТНАТА смърт за тях е била ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ПРИВИЛЕГИЯ. От там думите МЕСИЯ и КРЪСТ са СИНОНИМИ. Така че ХРИСТОС значи, и Месия, значи и Разпнатия на кръста. Затова „…. МНОГО ХОРА в Библията СА НАРЕЧЕНИ χριστος - помазаници на Бога: Давид,Саул, Навуходоносор и др….”
                                                                                                      Съществува едно много предхрестиянско пророчество на Еритейската сибила IESOUS CHREISTOS THEOU HUIOS SOTER STAUROS, което само по себе си представлява подреждане на съществителни - "Исус, Христос, Син на Бога, Спасител, Кръст". То се отнася до едно пришествие - слизането на Духа на Истината, след което ще настъпи Златният век. Но то, макар да служи като база за изграждането едно християнско пророчество, всъщност не е такова, а езическо предхристиянско. В книгата си Пътешествия д-р Кларк описва открит от него езически паметник в Делфи. Той пише там: В светилището, зад олтара, видяхме фрагменти от мраморна катедра, върху чийто гръб открихме следният надпис, точно както е написан тук - нищо от него не беше повредено или изличено - който ни представя може би единствения досега известен случай на надгобен надпис върху подобен паметник.
Надписът гласеше буквално: CHRESTOS PROTOS THESSA-LOS LARISSAIOS PELASGIOTES ETON IE - ХРЕСТОС, ПЪРВИЯТ ТЕСАЛУНИЕЦ ОТ ЛАРИСА, ПЕЛАСГ, ГОДИШЕН ГЕРОЙ.

Според по-нататъшни проучвания на намерената уникална находка, се установява, че човекът е бил неофит, умрял в 18-та година на своето неофитство и това, че е определен като герой, показва, че е преминал предварителните изпитания като герой, но е умрял преди последната мистерия, която би го превърнала от ХрЕстос в ХрИстос - от послушник, ученик, последовател в помазан /посветен/.

А ХрИстос вече е друго. Иде от chrio, което означава намазвам, помазвам, натривам, от където идва и името или по-точно прозвището Christos. Под teochristos древните гърци(траки) са имали предвид богопомазан, посветен.

Така, че авторът е прав в известен смисъл само, но явно, не е запознат с горните подробности, ала въпреки това се е правилно ориентирал, макар и малко на сляпо - християнството никакси не е юдеизъм, а си е езичество, зародено по тези земи, много преди да се превърне в изкуствено създадена за целите на една империя и на един трон религия.

Имало там някой си Йешуа Галилеянеца, който е описан във Вавилонския Талмуд като черен маг, развращаващ юдейското племе, и който събрал доста последователи, щото буквално вършел чудеса, основани на будиските и йогийските похвати и който дори не е разпъван на кръст, а е убит с камъни и тялото му е захвърлено на брега на Мъртво море - така поне гласят преданията, които също са невярно предадени. Но...така пише в Талмуда и в Кумранските записки.                                                                                                                                                                   Името Христос няма общо с думата месия.                           Mashiach (машия) иде от иврит и е причастие на думата shiach - яма, трънливо място. Mashiach означава буквално "онзи, който се спуска в ямата", аналогия на въплътен. От там и гръцкото messiah - месия.
След като са откраднали от боговете (Елохимаа) тайната на възпроизвеждащия се "Огън на Живота" ангелите на Светлината са показани захвърлени в ямата или още бездната на материята, наречена Ад. При гръцките Мистерии неофитът също слиза в крипта за инициация, което е символика на въплъщаването.                                 Името Исус също не е вариант на Йешуа. Йешуа е съкращение на по-пълната стара форма от арамейски Йехошуа. Това име е съставено от първата консонанта - йота на името Йехова - еврейският бог + думата яша - спасявам и се превежда буквално като Бог спасява или Спасител.
На гръцки език спасител звучи съвсем различно и е сотер.                                                                                                     Първата сричка от името Кришна - Kri на санскрит означава изливам върху, покривам с, намазвам с и обозначава изливащия, намазващият - в случая с името Кришна с божествен елей. Името на Кришна не означава черен, както тенденциозно и злонамерено се превежда от "светите отци". Според някои от най-авторитетните и компетентни изследователи на санскрит имената Christos, Chrestos и Chrishna имат общ корен от санскрит - ghrish - трия, втривам, натривам, раздирам, ора дълбоко, правя бразди, намазвам дълбоко, от там и ghrish-tas - втриване, вдълбаване, намазване, помазване. От там и имената и прозвищата за онези, които са (Кришна, Христос) или ще бъдат (Хрестос) богопомазани. В Одисея Омир свързва тази дума с намазването на човек с благовонни масла след баня. Тайната на християнските "свети отци" е тази, че използва за основа на вярваният си езическите Мистерии.
Крист винаги е било състоянието на махатма - съюза между човека и Божественото начало в него.                                                                                                                           На древен египетски език Karest означава безсмъртие. Мумифицирането е ритуал, свързан именно с него. В египетската митология аналогът на Христос е Хор, а на Отец му - Озирис. Ma Kheru е едно от прозвищата на Хор и означава Истинно Слово. Душата на Хор била представяна възнасяща се на небето сред звездите на Орион. Образът на мумията бил съхраненият, спасеният образ и своеобразен портрет тук долу на Спасителя - вид безсмъртие, което се е наричало още Karust . В християнската митология Лазар е олицетворение също на Карес. Laz (още произнасяно Raz) на египетски означава бивам възкресен, aru е името за мумията. Гърците*траките* добавят едно s в последствие, както окончават повечето им имена и се получава Lazarus.

По-нататък стигаме до древен Рим и виждаме името Karest като Charistia - наименование на древни римски тържества веднъж в годината, вид приятелски събирания, когато всички врагове дори се помирявали временно в чест на празненството на имената на техните покойни близки.

Срещаме това име взаимствано и от гърците като едно от най-големите тайнства в християнската религия - Eucharist - Светото Причастие - евхаристията. Коренът на думата е залегнал и в термина каризма/харизма - от гръцки χαρις - благодат, дар. В християнската религия харизмата е плодът на действието на Божията благодат, но също е и конкретният дар на Светия Дух към определен човек.                                                                      image                                                                                                    Съществувал е в древността един град наречен Krisa (Омир го споменава в Илиада). Археолозите считат, че останките от него се намират под сегашното малко селище Крестона (във Фокия, близо до Крисейския залив). Градът Криза бил построен в памет на Kreusa - в елинската митология дъщеря на цар Ерехтей и майка на Ио (римски аналог - Янус, който се свързва още с етруския бог Ани). Янус ( Януе, Ион или още Ио) е син на Креуза и Аполон. Има интересен мит, в който се разказва, че девицата Креуза, заченала от Аполон и родила син, "за да скрие срама си" оставила детето в една пещера, където го намерил Херкулес и го отнесъл в Делфи. Там - в светилището и оракула на бащата на Ион (Слънчевият Аполон) Янус става жрец на оракула под името Chresis (Кресис) или още Chris (Крис).. Името Янус (Janus) на латински означава буквално отворен вход с арка и има корен ianua - врата. Yon е латинското наименование на Венера - от там и Юнона, от иврит Ян се превежда като благодат.
image          
Horus (Хорус) означава Предел... Янус е бог, свързан с прехода... към Светлината.                                                     .. Янус, Януе, Ион или още Ио е син на Креуза и Аполон, според тази митология. Има интересен мит, в който се разказва, че девицата Креуза, заченала от Аполон, родила син и "за да скрие срама си", оставила детето в една пещера, където го намерил Херкулес и го отнесъл в Делфи. Там, в светилището на бог Аполон, Янус става жрец на оракула под името Chresis (Кресис) или още Chris (Крис)..
Ианус е етруски бог на Слънцето, светлината и всяко начало, както и на всеки преход. Името Янус (Janus) на латински означава буквално отворен вход с арка и има корен ianua - врата. Вратата/входът към Слънцето. Янкул е българското име за Юпитер.Янус е Крестос /Хрестос/. Крестос /Хрестос/ и Кристос /Христос/ са две титли по пътя на посвещението. Крестос е посветеният, чрез когото говори бог. А самият бог е Крист - Слънцето. Езотеричното име на бога-Слънце е Крист. Кристос /Христос/се явява последна степен на посвещение в древните йонийски мистерии. Крестос се явява инициаторът, свещенослужителят на бога Крист, на когото се посвещавали неофитите. Този, който ги посвещава, е Крестос. Той е посветен, знаещ. Той е, който говори от името на бога. Гностицизмът води началото си от там. Всички посветени, които Крестос /свещеникът/ е помазал /инициираните в мистериите неофити/, са се наричали крЕстияни. Християнството е много древна езотерична школа. По тези земи. И никаква юдейска секта не е. Юдейските секти са четири: садукеи, фарисеи, есеи и зилоти. Християнството е наше древно учение. Йонийците са пеласги или по-точно БЕЛ-АСИ.                                                                                                            И така, Chrestos, както вече казахме, е дума, употре­бявана в няколко значения. Тя определя н Божество- и Човек. С първото си значение е употребена в Еванге­лията, както при Лука (6:35), където значи „благ" chrestos estinepi tous и в 1 Петър 2:3, където се казва „Господ е благ" chrestos ho rjurios. От друга страна думата е обяснена от Климейт Александрийски като-значеща просто „добър човек" — „Всички, които вярват в Chrest (добър човек) са и се наричат Хрестияни т. е. добри хора (Strom, кн. II). Като теософ и гностик, знаещ, Климент трябва да е знаел, че Christos е „ПЪТЯ", докато Chrestos е самотният пътник, тръгнал да достигне висшата цел по тази „Пътека", която цел е Christos, прославяният Дух на „ИСТИНАТА", единението с когото превръща душата (Сина) и Духа (Отца) в едно цяло.                                                                                                                                              И така, Christos, под каквото и да било име, оз­начава повече от Rarest, мумия, и дори от „помазалия" и избрания в теологията. И двете се отнасят до Chrestos, скърбящия и горестния човек в неговите психически, физически и умствени състояния.Christos е короната на славата на страдащия Chrestos от мистериите, на кандидата за окончателно­то единение, независимо от расата и вярата му. Следо­вателно за истинския последовател на ДУХА НА ИСТИ­НАТА няма никакво значение дали Исус, като човек или Chrestos, живял през ерата, наречена християнска, преди нея, или въобще не е живял. Адептите, живели и умрели за човечеството, са съществували във всички епохи, и много са добрите и свети хора, които са но­сили прозвището или титлата Chrestos в античността, преди да се роди Исус от Назарет.Следователно можем да си позволим да заключим, и то с голямо основание, че Исус,също както Сократ, както Фокий, както Теодор я много други, наречени Chrestos, т. е. „добрите, отличните", бил благородният и свят посветен, който показал „пътя" към състоянието Christos и сам станал „Пътя" в сърцата на своите вдъхновени поклонници. Християни­те, както всички, които „боготворят хероите", са се опи­тали да избутат на заден план всички останали Chrestoi, представляващи съперници на техния Човекобог. Но ако гласът на МИСТЕРИИТЕ е глъхнел в продължение на векове на Запад, ако Елевзин, Мемфис, Делфи и Кри­за са се превърнали отдавна в гробници на една Наука, някога толкова могъща на Запад, колкото е все още на Изток, днес нови приемници се готвят за тях.                                  Езотеричното характер на Евангелията                             



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8684143
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031