Блогът на budha2 :: Древна Тракия част от Египет

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.04.2014 19:21 - Древна Тракия част от Египет

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1339 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 08.04.2014 21:02

Имаме повече траки в Египет, отколкото в елинистическия свят изобщо? Цяла Тракия бъка от храмове на ранни и късни египетски божества? Въпрос – закачка. Или за по–лесно решение, обявяваме целия свят за елини, и така елинизма ни е… добре подкован?

Тракийската връзка на Птолемеите започва отрано. Още покрай войните със Селевк около края на IV в. преди новата ера Птолемей I Сотер (305-282 г.пр.Хр.) напредва по малоазийското крайбрежие, и се жени за „македонска благородничка” с недоизяснен произход и звучното име Евридика, което преправяме до Евридика Египетска. Птолемей обаче разлюбил Евридика и вземал за жена нейната близка кръвна роднина по същата неизяснена линия – Береника. После активно започва да се меси в „европейските неща”. До смъртта си.
Колко активно, бързо ще разберем. Женен за въпросната Евридика, Птолемей имал син, Птолемей Керавън, който напуснал Египет и след смъртта на Селевк временно станал цар на Македония и Тракия (281-279 г.пр.Хр.), като бил победен от нахлулите келти на Болгии. Птолемей също не спрял и сестрата на Керавън, дъщеря на Птолемей Сотер, се оказала курдисана съпруга на Лизимах, със звучното прозвище „Тракийска”. Птолемей от своя страна сключил съюз със Селевк и започнал преговори с келтите. Самият той стопанисвал тракийските острови на юг от Лизимах. Ако кажем, че Лизимах е бил яко настъпен, от всички посоки, и намеренията на Птолемей били твърде ясни още приживе и на двамата герои, и работата за после била ясна - никак няма да сбъркаме.

Кратко просъществувалото посталександрово царство „Тракия” на Лизимах стига до очакван край: влиза във война с известната селевкидска империя и бива прегазено. Но Арсиное – царица на Тракия (и сестра на Птолемей) – бяга в Египет да търси помощ (280-279 г.пр.н.е.). Смята се, че тя е предизвикала селевкидската война, за да гарантира мощта на Птолемеите. Решават въпроса по един необичаен за македонците начин (но обичаен за египетски фараон) – Арсиное се омъжва за брат си, като по този начин става детронирана кралица на Тракия и действаща на Египет, след което Птолемей влиза във война със Селевк I Никатор (305-281 г.пр.Хр.) и го разбива в първата сирийска война.

Трудно е да се определят точните географски граници на получената от Птолемеите Тракия. Дали е цялата Тракия на Лизимах, или части от нея - трудно може да се каже в постоянните войни с Македония, Селевкия и нахлуващите племена от север, както и местните войни на Египетската монархия. Но е факт: Египет е имал голямата част от Тракия, включваща беломорско и черноморско крайбрежие, и сърцето на Тракия: популярният тракийски Херсонес (днешният Галиполски полуостров).

Това е времето на нахлуването на келтите, и колкото и да е странно, в тея години владенията на Птолемеите са относително спокойни, което успяват да постигнат не на последно място и с подкупи, наемане на келти в армията и прочие. Но докато келтското нашествие за останалата част от балканският полуостров е същински бич божи, след гибелта на Птолемей Керавън в битка с келтите за запазването на Тракия и Македония Птолемеите успяват да се наложат. И докато други загиват под ударите на келтите, в Тракия царува относителен мир.
Птолемей Втори (284-246 г.пр.Хр.) управлява сравнително мирно голмата държава, като и двамата му братя се сменят на македонския престол.
Следващият цар на Египет, Птолемей III Евергет (246-222 г.пр.Хр.), разширява още границите и превръща Египет от средиземноморска в световна империя. Той се оженил за някоя си Береника, македонка, родена в Тракия. Той побеждава Селевкидите и взема дори стопанисваните от тях малко на брой тракийски (предимно малоазийски) градове, за да стане неоспорван цар на Тракия, както свидетелстват надписите:
"Великият цар Птолемей, син на цар Птолемей и кралица Арсиное, брат и сестра боговете, деца на цар Птолемей и кралица Береника…. Но като стана господар на цялата страна, от тази страна на Ефрат, включително на Киликия и Памфилия и Йония и Хелеспонт и Тракия, и на всички военни сили в тези страни…” (каменен надпис от Адулис, унищожен, но оцелял в копие до нас от монах Козма, от VIII век).
Армията му ще проникне дори в Индия, по–специално Бактрия и Хиндукуш, един факт, неглижиран от доста учени поради знайни или незнайни причини. Така де, III-II век преди Христа е времето, когато изведнъж цивилизацията на Индия... избухва. Без да говорим, че някои „чудеса на света” приписвани на „гръцката цивилизация” се появяват именно тогава… Египет е почти възстановил границите на Александър, но с нов център.
За съжаление наследникът на Евергет е всичко друго, но не и качествен управник. Пияница, гуляйджия, човек със странни идеи в управлението, който дори се оказва, че сам въоръжава въстание против себе си… Общо взето враговете на Египет едва ли биха могли да си пожелаят по–добър фараон. Големи провинции напускат Египет след кървави въстания. Империята остава просто голяма държава.
И все пак дори при това ужасяващо управление нямаме свидетелства Тракия да се е бунтувала, а и с почти пълна увереност можем да заявим, че не е.. Защото ако се беше бунтувала, щеше да се отдели.
Има дори свидетелство за голям флот – египетски или тракийски кораби, но водени от тракийският капитан Дионисий, който идва за да попълни армията на Птолемей с траки от Тракия.
Птолемей запазва и други отдалечени провинции на тракийското царство, вкл. Антиохия, която ще да е била от голям интерес за съседите му, особено за съседът със съвпадащото име - Антиох. Въпреки това имаме свидетелство как през 219 година пр.Хр. градът все още със сигурност е бил Птолемеев. Авторитет, нежелание за действие, лоша информираност на враговете… Може би, но е доста вероятно да се счете че и собствената сила на Тракия е била достатъчно голяма, за да не счетат завоевателите за възможно бързото й превземане и организиране на отбраната срещу евентуалната помощ от Египет.
Но всичко хубаво свършва.

Смъртта на пияницата – Птолемей IV (222-204 г.пр.Хр.), вече подготвил Средиземноморието за атака срещу Египет и свил границите му оптимално много, се оказва, освен всичко друго и нежелано раншна. Той оставя властта на едно петгодишно момче – Птолемей V (204-180 г.пр.Хр.), който бива блокиран от серия драпащи към властта регенти, които освен всичко друго изработват ненавистта на някои провинции и започват въстания. В Тракия все още няма въстание, но има друго: Антиох III Велики (223-187 г.пр.Хр.) (на чието име се паднала Птолемеевата Антиохия) и Филип V Македонски (221-179 г.пр.Хр.) – цар на Македония, са седнали на маса и са сключили таен договор за подялба на европейските владения и изобщо всичко Птолемеево извън Египет, включително и особено Тракия – бъдещата им сухопътна граница. Филип започва провокацията с тракийски острови, които завзема, после в битка принуждава Птолемей да отстъпи дори Палестина. Съюзникът му, Селевк, получил обещания дял, хитро се подковава, свързвайки дома си с тоя на Птолемеите и подписвайки нетраен мир. Изглежда обаче че в тези години, краят на III до началото на II век Египет губи Тракия след около век съвместно съществуване в една държава, или запазва проформа твърде малки части от нея. Макар че разривът с обречените Селевк и Филип (врагове на оттърсващия се от картагенския бой Рим в тея години) се оказва плюс за това страната да продължи съществуването си необезпокоявано. Но Тракия е вече загубена, а Египет от първостепенен фактор става държава, която се съобразява със силните на деня.

И сега „изведнъж” „се оказва”, че Тракия била част от Египет около век или малко повече. Като определено не е била част от Гърция… И даже не се е радвала на бурната радост, с която траките посрещали Рим – въстание подир въстание… Даже Тракия се оказва остров на мира за Египет и в тежките му години, а Египет – сигурност за Тракия, когато за другите няма надежда. А поради что първите няколко египетски царе взимат за булки само Арсиноета, Береникета и Евридики, след като траките са едни диви селяни? Да им се чуди човек на тея, немаше ли некоя кръшна мома, за пред хората… Въпрос за размисъл. И какво излиза?

Баш у най бурния Елинизъм между Елада и Тракия и дори в Тракия и нерядко в Македония седяла една държава, наречена Египет, която малко препречвала пътя на елините да идат до Тракия за да я култивират.
В случай че припишем на Аристотел изобретяването на телескопа, и допуснем, че гръцките философи са го използвали не само по предназначение, а тайничко са го извръщали към Тракия, следва да допуснем че те все пак са виждали елинистически траки, но идеята да са им предали култура, става малко по-трудоемка... Коя култура? Тази на Птолемеите? Дето се женят за сестрите си? Елински обичай, та до ушите чак.
Вярвам сега си обяснихте странностите, ако досега не бяхте. Стана ви ясно, как се е получила имиграцията в Египет (на африканска територия). Ами по директен път, даже може да се нарече един вид трудова/поклонническа или прочие миграция в собствената им държава, а не имиграция. Стана ви ясно колко абсурдна, до на квадрат, седи идеята, че тука дошли някакви римляни и набили у главата на траките някакъв си чужд за тях, Египетски култ… Носителите на култура и цивилизация Рим дошли… Да, тея сме ги чували.
Ами напротив. Рим не че е донесъл разума по нашите земи, ами просто пак е отворил границите между Тракия и Египет, сливайки ги в една империя. И останалите в Египет траки са можели да идат до земята на дедите си, останалите в Тракия са можели да посетят земята на легендите от миналото. Неслучайно, както казахме, сред посветителите в гръцки култове по нашите земи нямаме запазени римски имена.
Много империи са свързали Тракия с Египет. Първо Персия, после Александровата, после Рим, Византия… Поне до времето на арабското нашествие, а и след това… Макар че след това Египет изчезва като културна столица на света. Без да броим херодотовото свидетелство за фараона Сезострис (Сенусерт I) (1971-1928 г.пр.Хр.) – войнстващият фараон от раншното средно царство, който според гръка е бил в Тракия и дори е вдигал паметници там.
Но никоя империя не създава впечатлението да е била толкова спокойно приета от „завоюваните тракийски народи”, колкото Египет. В никоя държава, стопанисвала и по–големи парцели от Тракия, за повече години, не може да се похвали с такава тракийска имиграция. Никога Египет не е бил тъй ласкав към брониран завоевател, дошъл да го мачка срещу пари. На какво се дължи това особено отношение?Може би, предистория? Източник: http://d3bep.blog.bg/history/2011/11/03/ vbox7.com/play:b37ffb86fe Баал Кибела и Авраам - ИСТОРИЧЕСКИТЕ ТРАКИ И КАК ТРАКИЙСКИТЕ ЛЕГЕНДИ ПОПАДНАХА ВЪВ ВЕДИТЕ ИНДОАРИИ,ШУМЕР И БЪЛГАРИЯ

Нагоре