Блогът на budha2 :: ТРАКИЙСКАТА ИЗИДА- Египетската религия сред траките

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.04.2014 17:42 - ТРАКИЙСКАТА ИЗИДА- Египетската религия сред траките

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 3558 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 08.04.2014 18:05

"Египетските култове в древна Македония през елинистическата и римската епоха" на Георги Митрев.
Авторът е отделил особено внимание на проблема с Египетските култове. За него, а и не само, сераписовият култ е македонска модификация на озирисово – дионисиевия. Основно впечатление на него му прави, че след завладяването от Рим, египетският култ към Серапис се обогатява. Добавя се и името Озирис, като знак, че римляните искат да въведат разграничение между македонско – птолемеевият Серапис и Озирис. Буквално зад македонския египетски култ кристализира и чист египетски култ в добавка по времето на Рим. Отгоре на това, имената на посветителите в култа са македонски и тракийски, няма римски, няма и египетски – авторът превежда като доказателство ’Αλέξανδρος, Δημήτριος, Νίκαια и Γουρα, като в групата виждате и ранен образец на Димитър(или Деметрии). На този фон авторът твърди, все пак, че култът е римски, имайки основанието на голям брой римски имена. Те обаче не са на посветители, а са на дарители, или длъжностни лица.
Интересен факт: съхранен е надпис за посветените в тайнството на Озирис в Серапеума в Тесалоника. Наричат се „Озирисови Мисти”(Едсон, 1972, № 107). Едснон превежда и един от надписите в Тесалоника като „сдружение на трескевтите и сикобатите на Херманубис”( № 220), а друг надпис за жреци на египетските богове, като sεραφόροι – хиерафори(№ 58). Това, като че ли води към едни странни тракийски имена на обреди и свещенослужители. В Тесалоника е имало огромен храм на Серапис, Озирис и Изида, по съвместителство и с култ на Анубис, който е играел изглежда и ролята на център на града. Даже е имал обор за свещените бикове. Според надписа на Флавия Фила в Серапеума са се съхранявали статуите на цезарите, т.е. играел е ролята на безспорен център на града, в Римския свят правото да се съхраняват статуи на консулите или императорите било особено право, което изобщо не било давано на всеки град. Е, Солун го е имал, и то не къде да е, а в Серапеума.

Епиграфиката и археологията свидетелстват за специална връзка, която Филипи, популярният покрай така наречения апостол Павел и римските граждански войни град, имал с Изида. Съхранено е свидетелство на Луций Титоний Суавис, който упоменава, че със собствени средства е изградил маса и базата й за храма на „Изида царица”.

По нашите земи по поречието на Струма са съществували храмове, по – специално общ на Изида и Серапис, както свидетелства епиграфията и посветителските плочи, и отделен, в близост – на Хор Харпократ, който в района често се е отъждествявал например с Асклепий. Има изолирано свидетелство и за храм на египетските богове в Берое – засега без археологически следи. Храмове на Изида/Серапис е имало също така около Битолоя и Прилеп и на редица други места, които не попадат пряко в нашите днешни земи.
Изобщо почитането на египетските божества в района не само, че не е било спорадично, но даже е стигало до неочаквани подробности. Паметниците – надписи, стели и прочие са благодарствени, в някои случаи посветени на бога заради сън – често срещана египетска практика, дори Сфинкса стиска в краката си „стела на съня”, има оброчни подаръци и дори такива, според предсказание. Даже божества, които в Египет се смятат за второстепенни, се срещат в надписите от района, например Тот в Амфиполис. „Сакралната същност на съня била олицетворявана от египетския Тот, който в един надпис от Амфиполис е почетен от негов жрец като “бог-демон на съня Тот” /Пердризе, 1898, стр.350-353/.”

И по – на север….

А ако това е интересно, още по – интересна е покойната професор Маргарита Тачева, с нейната книга „История на източните култове в долна Мизия и Тракия, V в. Пр. н.е. – IV в. от н.е.». Книгата е антикварна рядкост, но е великолепна с това, че е 500+ страници и близо 1/3 се отделя на египетските култове, като изобщо се почва с тях. Важното в нея е това, че тя изобщо не фантазира. Всъщност тя очевидно не е египтолог и дори не показва някакво възхищение пред Египет. Дава реални паметници, включително и непубликувани, местоположение, инвентарни номера, чете, превежда, анализира и твърде често поставя под съмнение.

В книгата й страниците са много, но фактите също са много. Там са описани 58 (ПЕТДЕСЕТ И ОСЕМ) египетски паметника по нашите земи от гръкоримската епоха. Повечето са епиграфски, тоест надписи върху камък и изобщо не будят съмнение. От анализираните, авторката е поставила 7 под съмнение, предимно считайки че предишният преводач неправилно е разчел име на египетско божество и е предложила неегипетски превод. Остават 51 неоспорими паметника, като книгата е с данни, може би по – възрастни от мен, т.е. неактуална, с непълен списък на откритията и при това в ограничен отрязък от време.
Интересното е, че много от тях са непубликувани - вероятно някои и до днес, а има и няколко официално обявени за загубени. Как се губи паметник в музей, не смея да питам.

Изключителен интерес представлява това, че авторката абсолютно и неоспоримо е отъждествила добре познатата тракийска практика с отпечатъци на крака с култа към Серапис/Озирис, и дори еднозначно ги класифицира като крака на Серапис, обвързвайки ги с надписани образци от Средиземноморието. "Отпечатъците" от стъпала са буквално характерни за множество тракийски погребения от епохата. Според авторката това е средиземноморска практика в чест на Серапис.
На практика тя буквално разбива представите ни за древната религия, представяйки в допълнение към предходната теза неоспорими доказателства за храмове на Изида и Серапис в Томи и Месемврия, като и на двете места за храма на Серапис в надписите се говори като за място за съхранение на архива на града или на място за извършване на важни обществени прояви с колегия жреци, т.е. имаме не просто храм, а буквално неформален център на града. Надписите, на които тя дава над 90% вероятност да има храмове на египетските богове са тези от Дионисопол(Балчик), Беломорската Маронея – градът на Марон и Перинт. Пак според епиграфиката тя допуска, вече не толкова категорично, египетски храмове в Улпия Ескус(Гиген) и Сердика.
Интересното е, че Гиген и Дионисопол бяха мощно подковани от египетски находки в територията си. Центрове само на находки няма да споменаваме, днес ще говорим само за храмове. Но когато в писмено твърдение за египетски храм се натъкнеш при разкопки на мястото на очевидни египетски находки, нещичко прещраква, нали?

И говорейки си за храмове, ще пропусна да вкарам подробно в играта и нумизматиката, защото ще стане страшно с монетите например на Серапис с храм от Деултум, Анхиало, последното подкрепено с плоча с краката на Озирис при погребение в съседство, в самия храм - изобразен на снимката - посветителен олтар на вселенската майка Изида и Серапис и плоча с дарение към храма, храмът от Аполония, подозиран в епиграфията, с намерена голяма статуя на богината и прочие… Или да се запитаме, къде ли е била положена голямата, созополска статуя на Изида... И прочие, неоспорими неща. Ще се придържаме предимно към текстовете.

После авторката е отделила специално внимание на синкретизма. Археологически авторката открива по нашите земи синкретизъм на Изида с Деметра(който е неоспорим, Деметра не съществува извън контекста на Изида), особено Артемида, като специално споменава Артемида Фосфорос – която всички добре познавате от епиграфиката на... Кабиле. Оказва се, че другите познати епиграфики на тоя тип Артемида правят преки връзка с Изида. Обединява култа на Изида дори със Селена и споменава и други имена, като се подкрепя с надписи и синкретични статуи. Серапис в синкретизма на епиграфията се среща обединен със Сол - да, със Сол Инвиктус, дори и в статуи, а също Зевс и Хелиос. В нумизматиката той е обединил и още Хадес и Великия бог на Одесос и Истрия.
Хор – Харпократ е в синкретизъм с Аполон в надписите от Томи и Маронея, а както видяхме в предната студия, също и с Асклепий.
И изобщо, положението е доста страшно. Оказва се, че си говорим за нещо като масов египетски култ, особено по крайбрежията и по поречията, а също и в големите градове…
Ако в сметките добавим и Страбон, описал трицифрен брой храмове на египетските богове на Балканите и в Мала Азия… Положението ни от страшно отива на страшно глупаво, че изобщо допускаме полемики по въпроса.
Въобще с какво спорим? Египетски култ изобщо не може изобщо да се обсъжда дали е имало. Да не се окажем пред заплахата да не можем в крайна сметка да докажем така добре другите култове, за които претендираме?

А мнението на авторите… включително и моето?

Интересно обаче е да се разбере, че Маргарита Тачева изглежда не харесва много египетския култ. Тя го счита за чужд, привнесен. Според мен, именно тук тя вкарва малко „духа на времето” си, прибавяйки към обективното изследване малко необективни разсъждения и спекулативни заключения. Изобщо и двамата автори проявяват завидна любов към това да покажат полупълен списък римски императори, твърдейки, че изобщо египетските култове по нашите земи били привнесен римски култ - като доказателство за това са изповядващите египетска религия императори на Рим. Тя любовта на римските императори към Египет - личното им владение, ясна, НО… Че Георги Митрев изпада в противоречие със себе си с такова твърдение, вече видяхме, макар че той повече има основания да намесва римляните в играта. Но Тачева изпада в още по – тежко вътрешно противоречие, незримо на пръв поглед. Тя завява в прав текст, че това по нашите земи било напълно римски култ и траките към него били особено «предпазливи». Да кажем, че датировката не подлежи на съмнение, макар че като основно средство се оказва, че се явява това, дали е написано името на бога «Серапи» или «Сераписи» - характерно за различни епохи. Но нека разсъдим с вас:
Ако това е римски култ, проповядван от окупатора, то каква цел би имал Рим:
а) всички траки да станат египтяни;
б) да обърне всички картагенци в галски друиди;
или
в) да подчини цялата империя на единна култура?

Ако сте отговорили с отговора, който на мен ми се вижда правилен, за да се слага като флагман «римската идея», то съм длъжен да ви покажа очевидната за мен грешка. И тя не е просто в разсъжденията, макар че веднага мога да вкарам разсъждения от типа, как тогава този култ се е оказал по – официален в Тракия, отколкото в Рим, след като Рим го е пробутвал…
Главният проблем на това разсъждение е собственият анализ на надписите на професор Тачева…
Тя е анализирала на практика 30 или малко повече надписа от 51-то свидетелства.

Въз основа на тях е пръснала десетина храма по нашата хубава, а и по румънската земя.
Проблемът й е, че САМО ТРИ ОТ НАДПИСИТЕ СА НА ЛАТИНСКИ.
Отгоре на това и трите са от едно и също място: силно романизираното Томи, Румъния.
И пак отгоре на туй даже и там срещаме гръцки надписи.
Освен това авторката в много от надписите е «скочила» в доста интересна полемика.
Тя оспорва кой и кога е писал надписа, или дори мястото на намирането му, въз основа на това,че диалектът на надписа "не отговаря" на познатия гръцки диалект от района.
Точна идентификация на диалектите обаче така и не се получава.
Внос на надписани стели… Едва ли? Приходящи чуждоговорящи… Може би, но какви такива странни?
Следва да си зададем въпроса.
Е кои са тея гръкопишещи през римско време от нашите земи, че и на диалект…?
Римляните?????
Айде де... Пък и идеята, че римляните налагат култ, и то чужд за тях самите, е меко казано абсурдна на римската религиозна политика...

Финализация

Идеята за "римския египетски култ" има очевиден привкус на идеите на епохата. Тогава беше време, в което всичко, що е назад от християнството и Византия, се приемаше за робовладелска епоха. По подразбиране.
И, ако очевидно гръцките култове са стигнали в Тракия посредством елинизация, както наричаме налагането им с чук по главите на невъзприемчивите, то очевидно, за да не се злепостави тая теория, имаше спешна нужда египетските култове също да са по такъв начин налагани.
Тук обаче изскочи съществен проблем. Даже и вие да не сте го забелязали, лансиращите тази теория със сигурност са. В годините, за които си говорим, Египет е официално мъртъв, а векове назад е мъртъв... неофициално. Отгоре на това нямаме египетски следи, значи... Не можем да говорим за "египтиянизация".
Значи нямаме кой да държи чука? Оня, за невъзприемчивите. Респективно на помощ ни идват владетелите на Египет. Така се появи и доста хлабавата "римска теория" за египетския култ.
Но самата идея, че римляните - невероятно прагматичните римляни и то чрез техните политици разпространяват чужд култ и чужд език в чужда провинция, за която новият култ също е чужд, е малко.... Абе аз съм чел доста и за римляните. За нацията, която затваря храма на Марс след война... Не мисля, че можем да вменим масова безсмислена политика и то по отношение на религията. На тях религията им е инструмент да управляват. Те няма да вдигнат верига чуждоземни храмове, които ще трябва да бранят с меч.
Или пък да вдигнат стотици египетски храмове само за себе си, макар че населението не го интересуват тея богове.
А защо трябва ли? Ами защото политическата част от историографията не е привикнала да приема, че по нашите земи е възможно чужд култ да се разпространи и с добро, а не просто с огън и меч. Противоречи на изградената представа. Много лошо звучи за елините, ако те е трябвало да елинизират простите траки, а последните бързо и безболезнено са се "самоегиптизирали" с един доста по - завършен и дълбок култ, превъзхождащ по познание и мистика гръцките със светлинни години.
И тъй вменихме на римляните ролята на ментор и единствен посетител на неизброимите храмове.
Междувременно обаче се случи чудо и някои намерени у нас египетски артефакти все пак получиха предатировка. Макар и да бяха впримчени във вечния тракийски "капан" от 4-5 век преди Христа, все пак по тоя начин те отпаднаха и от Рим, и от Македонизма... И сега накъде? Разбира се пак към Гърция. Но може ли търговските общества на Гърция и Рим, на които египетската духовност е чужда, реално да са разпространителите на този култ?
Очевидното положение обаче е доста просто. Египетски култ и то както си трябва. Масов сред населението. Изобщо, ако съединим двата надписа от нашите земи с няколкото от Македония за почти неизвестният извън Египет Анубис, ще стане ясно, че даже той може да мине за по – официален култ от някой "прабългарски" Тангра или Митра сред траките.

Очевидният факт е много прост.
Римляните не са наложили култ с огън и меч.
Напротив, за да има мир, са съдействали на развитието на култ, който е добре приет по нашите земи.
Древен и красив култ на вечния живот.

И ако някой пак пита, а имало ли ги е тея божества тука...
Трябва да му се отговаря:
- Имало ги е. Малко. Предимо във формите Изида, Озирис/Серапис и Хор. Горе долу техни доказани храмове е имало на територията на Солун, Охрид, Битоля, Кавала, Беломорието, Истанбул, София, Ямбол, Стара загора, Варна - масово; Бургас - масово, Благоевград - масово, Плевен. Прилеп, Констанца(масово)... Доказаните де. В само някои от тях въпросните храмове са били със статут, малко по - висок от кметство - пазели градски архиви, статуи на Цезари... И от сметката сме извадили тея, дето сме ги виждали само на монети или само в списъците на Страбон... Темата тук е за археологически подкрепените храмове.
Както виждате, тоя култ ще да е дело на 2-3 преселници от Египет(каквито нямаме засвидетелствани), 3-4 пияни траки и някой зъл римски претор, който планира задкулисно да насади траките на "египтиянчи яйца".... http://d3bep.blog.bg/history/2011/10/20/egipetskata-religiia-sred-trakite-malka-sbirka-hramcheta.838239

Днес нестинарските танци са вплетени в ежегодният празни на едно село – Българи, общината на което се опитва да спечели от тях като туристическа атракция. Няма лошо.
Приписват се на свети Константин и Елена. Има легенда за тях, както и легенда как една нестинарка спасила иконата им от горящата селска църква.
Пак не е дотам страшно, макар че нестинарството го е имало преди св. Константин и Елена.
И в интерес на истината е добре да кажем, че, не без помощта на християнството, то почти беше унищожено. Нестинарите бяха преследвани, обявявани за магьосници и езичници и столетия то се е практикувало само в затворени кръгове и е оцеляло в планината. Макар и нестинарите никога да не са отричали християнството или друга религия и никому да не са правели зло, точно обратното, днес то е в това нещастно и безпомощно състояние и заради официалната религия.
Не съм и не ставам апологет на някаква антихритиянска теория, затова спирам дотук. Още повече че лесно могат да му бъдат опровергани християнските символи и принадлежността на Константин, но това са отделни теми.
Но е най – малкото несправедливо в момента, когато нестинарството върви към изчезване, заслугите за съществуването му да се припишат на християнството, и то точно на лицето Свети Константин, императорът, първи закривал и унищожавал или променял езически храмове и реликви.
Овцата – щерка на вълка.
Дали?
Тъжностранните приказки започват странно и тъжно.

Една прастара приказка, или коя беше ти, мамо?

Ще ви разкажа една приказка. Все едно дали ще я приемете. Предавам по памет.
За древните тя е била истинска.
Има я в старите текстове. Нямаме всички, но ще я срещнем и в текстовете от пирамидите, и в тези от саркофазите, и при Плутарх. Най - добре запазената от най - древните приказки е тя...
Тя е древноегипетска и касае древната древност на древен Египет. Дните на боговете.
След като Ра напуснал земята, при човеците дошъл Озирис. Той започнал да им дава закони, забранил им човекоядството. Оженил се за сестра си, по – голямата от двете, богинята – майка Изида.
Но брат му Сет му завидял. Той искал да владее хората. Поканил го на гости и показал красив саркофаг. Обещал го подарък, ако му е по мярка. Озирис се излъгал, полакомил се и влязъл. Саркофагът бил правен по него, а брат му го тръшнал, заковал и хвърлил в Нил. Душата на Озирис напуснала тялото.
Изида разбрала какво станало и дълго търсила любимия си. Питала растения и животни за него. И накрая го открила.
Саркофагът бил изхвърлен от Нил чак до финикийското крайбрежие, град Гебал[1].
Заплел се в кореняка на един тамариск[2]. Озирис бил бог и на плодородието и растежа на всичко, което никне от земята. Кедърът порасъл гигантски и обхванал ковчега отвсякъде.
Владетелят на Гебал харесал огромното дърво и наредил да му го отсекат и обработят.
Изида, встъпвайки в града, заварила кедъра на колона, вградена[3] в двореца на царя[4]. А в колоната разбрала ,че е саркофагът с нейният любим. Тя не искала да употреби сила, и мъката й да предизвиква още мъка. Затова първо се сближила със слугините, после с царското семейство.
Накрая я цанили за дойка на невръстния царски син.
Вероятно от мъка по загубения любим тя се привързала много към детето, за което се грижела като за свое. И решила да даде на него и потомците му най – големия дар.
Безсмъртие.
Хранела го вече не от гърдите си, а от пръста. Малко по малко превръщала плътта му в безсмъртна[5].
И, подчертавам:
Всяка вечер, когато всички спели, тя вземала бебето с пелените, разравяла жарта на огнището и го поставяла както си е на светещите въглени. Детето не се запалвало и не горяло ,а като привикнало, тя започнала дори да го слага голичко в жарта. А Изида го оставяла и вземала с голи ръце от жаравата , без да се опари.
И докато чакала да мине времето, в което детето седяло в огнището и гукало, тя се превръщала на лястовица и кръжала около колоната и тъжно чуруликала.
Докато една от слугините една вечер не я проследила. И я издала на царицата.
Царицата не повярвала и решила да изчака. Та детето изглеждало толкова добре! Скрила се зад вратата. Но когато видяла Изида да поднася телцето му в жарта, изкрещяла и се хвърлила отгоре й. Дръпнала детето, пеленката пламнала и изгорила ръцете й. Тя се разбесняла на Изида.
Вместо това Изида й се усмихнала тъжно. Глупава жено - казала й тя - Аз съм дъщерята на небето, Нут! Аз се грижех за твоя син като мое дете. Не нещо опасно, а чудо щеше да му се случи. Аз щях да направя синът ти безсмъртен и родоначалник на велик род.
Като разбрала кой седи насреща й, царицата горчиво съжалила, опитала да върне детето на Изида или дори в огъня, но Изида й рекла - Ти развали обреда. Не мога да продължа. Сега той пак ще е необикновен, но ще бъде само герой сред хората….
Разказала й историята и царицата я предала на царя, който пък извадил колоната от двореца си и я предал на Изида с кораб.
Вариант на тая история имат и гърците, но там Изида е Деметра, подземното царство вече съществува ,затова дъщерята на Деметра слиза там като отвлечена съпруга.

Как се почита Изида?

Изида е първата известна ни персонификация на богинята – майка.
Изида се почита и с храмове, и с фестивали.
Храм на Изида е имало дори чак на Темза ,в съвременен Лондон.
Първожреците на Изида са обикновено жрици. Рядко са мъже.
Те според поверието имат магическа власт над времето и стихиите.
Фестивалите й се провеждат с огън, най – често факли, символ на нейната светлина.
Има няколко дни на подготовка преди фестивала – жриците постят и спазват определени ритуали. Задачата им е инициация – сближаване с божеството, съединяване с него предварително, призоваването му.
На самият ритуал те четат молитви, а главната жрица се свързва с божеството, изпадайки в транс. Жрицата обикновено е и пророчица.
На фестивала се използват свещените музикални инструменти – систрум и менат. Систрумът е нещо като малка дамска версия на арфа, която обаче вместо струни(които са доста къси при мената) има жици, на които малки метални обкови предзвикват музикални звукове при клатене. Менатът е подобен в принципа инструмент, който се носи и като огърлица.
Те се измиват с чиста вода, също и жриците.
При свещенодействието се кади и тамян.
Инструментите са свещенни и не се ползват за забавление. Египтяните са вярвали, че някои неща от нашия свят могат да преминат в света на духовете. Такова е било виждането за ароматите, с кото са погребвали мъртвия. За систрума се вярва, че също отзвучава в този свят и дори вика съпруга й, Озирис.
За Изида може да бъде принесена и жертва, обикновено бял бик.
Добре е да споменем и египетските фестивали: „Сватбата на Изида с Озирис”, „Изида търси тялото на Озирис”, „Изида намира тялото на Озирис”, „Пир от светлината на Изида”, „Рожденният ден на Изида”. Сред тях няма такъв, който да е посветен на случката с детето в Гебал. Нормално, египтяните тачат и Извеждат царете си от сина й Хор, не от първият й храненик.
Всички фестивали са в периода юли – декември.
Фестивалите й обикновено са двойни; макар и посветени на нея, в тях се отделя място и за съпругът й – Озирис[6].
Произхода на самия култ не се знае, свързват го с градеца Бузирис, но има доста съмнения дали там му е произхода.

Били ли се на нестинарски танци?

Аз – няколко пъти. Ще ви напомня как стават нещата. По протокол.
По принцип се е играло в няколко села. Сега фестивалът там е отмрял, остава ни само село Българи. Датата се приема за 21-ви май.
Според нестинарите началото трябва да бъде на легендарна местност – Аязмото. В миналото е имало претенции за няколко и не е съвсем ясно за кое Аязмо става дума, но то значи „свещен извор” Ще е от значение на по – нататъшните ни изследвания.
За предпазване от стихии там се принася курбан – овен или бик, като се предпочитало да е бял.
Има и поверия, че преди на аязмото е идвал сам елен, който се е оставял да го принесат в жертва[7].
Съборът почва вън от селото, при извора, където ги чака главният нестинар, най – често нестинарка. Те са такива по призвание, врачуват, възприемани са като светици и често се предава от майка на дъщеря главното нестинарство.
Нестинарите пият вода от извора и мият иконите.
Главната нестинарка е постила и е кадила тамян в столнината – тяхното обиталище, на определени дни. При това тя от няколко дена е в едно свръхестествено състояние, позволяващо й да влезе в контакт със светока – свръхестествено същество, коеот закриля хората и им помага да врачуват. Там я посещават, покланят й се и палят свещи молители и питащи. По време на танца тя се счита обладана от светока.
Тръгват, носейки икони на светците, най – често на св. Консантин и Елена, свети Пантелеймон и прочие.
Понякога практикуват срещи на светците, в които дори ги „сбиват” и чупят иконите. Факт, който е трудно да се обясни[8].
Основният музикален инструмент е ударен – тъпан. Тъпаните за нестинарския танц се ползват само за него, висят по цяла година на стената. По правило.
Като стигнат до огъня, им се кади тамян. После започват да танцуват около огъня, да се молят и да призовават различни светии ,които сякаш виждат.
Междувременно най – старият мъж им заравнява жаравата и я чисти от живия огън, оставя само светещи въглени.
След което идва специфичният момент – „Прихващането”. Те го описват като обладаване, духът на светиите влиза в тях. Въртят се около и влизат в огъня[9]. Пресичат го и пак се връщат.
Винаги бъркат с ръце в жаравата и дори пълнят с ръце съдинки с въгленчета.
Огънят не ги изгаря, не оставя следи. Ако допрат дрехата си до него, се твърди, че тя не пламва. Дори има свидетелства, че главната нестинарка пускала в огъня бяла кърпа, която не горяла[10].
Над огъня са се пренасяли деца, но не малки деца, а бебета. За здраве. Днес това не се прави и вероятно много от обредите не се спазват, но така се е правело преди. Така е запомнен и запазен обреда.
За здраве казват… Дали е само за здраве?

А аз си пиша ли, пиша…

Но съм безвъзвратно закъснял… Пиша си от… графомания?
Закъснял съм с има – няма 40 години.
Последната истинска, наследствена нестинарка, баба Злата Даскалова, жената, която е врачувала, която е спазвала всички обреди, давала е опрощение и е лекувала и е била „свързана със светока” я няма. Не е оставила наследничка. В днешният забързан свят, жажда за пари и стремеж към големи градове никой не иска да се посвети на духовното и святото. Материалното смачква духовното.
Тъй умря една българска традиция, живяла може би повече от писаната история. Да, и днес има нестинари. Повечето от тях участват и в групи, които ще ви изпълнят китния обред в задния ви двор на барбекюто, срещу 50 лв.
Не го казвам ,за да ги обидя. Но сами направете разликата. Вярно, причината не е в тях.
А в нас.

Бели лотоси за баба Злата

И още една тайна крие мистичната Странджа. Намиращата се в непосредствена близост до разгледаното място река Ропотамо има водни цветя, известни ни като бели водни лилии.
Нашенско име, защото целият свят ги знае като бели лотоси.
Белите лотоси цъфтят в края на май. Всяка сутрин се разтварят, със слънцето.
По принцип живеят в езера или блата, но тук по някаква причина са "избрали" реката.
Никъде в района в околните реки ги няма, нито във Велека, нито в близките реки на Турция.
Сякаш са били изкуствено разселени в реката. И при това чисто бели. Дивите обикновено са по – дребни и шарени. При това се размножават предимно със семена, които плуват по течението на реките, не против него. Т.е. от околните водоеми (които не са много близки, мястото е сравнително безводно) те трудно биха навлезли през морето по течението във планинска река – защото макар и да има спокойни и блатисти местности, Ропотамо си е малка, изолирана планинска река. Не е Нил, нито Тигър или Яндзъ.
Не казвам че са нестинарките. Може и да са древна популация, но определено приличат на „вносни”. На „засадени” , а не диворасли. И са само там. Гордостта на Странджа.
Какво знаете за култа на Изида?

Белият лотос е цветето на Изида. Който отива при нея, й го носи. Тя е господарката на трона и лотоса.
Виждате да й го носи Нефертари, Рамзес. Виждате го и врастнало в трона на Озирис и Изида с боговете от канопите на него.
На мъртвия се оставяли бели лотоси, за да ги подари на Изида. Всички, дори и боговете понякога й носят такива. Възможно, тъй като благородничките в Египет са й подражавали, оттам да идва обичаят на жените да се подаряват букети цветя. Със сигурност оттам идват белите рози и карамфили за мъртвия.

Изводите?

Аз казах достатъчно, изводите оставям на вас.
Какво имаме?
- Евтина спекулация и бабини приказки;
- Християнски обред;
- Нещо със неизяснен произход;
- Танц, на който се отдава твърде голямо значение;
- Или традицията на един народ, който неволно е пропуснал дара на безсмъртието и повтаря свещенодействието докрай, за да си възвърне вечния живот, един обряд, маскиран през вековете, за да оцелее?

[1] Гебал е Библос, градът, който се свързва с книжнната и най – старото финикийско фонетично писмо.

[2] Дървовиден папрат, прочутият ливански кедър, най – търсеното корабно дърво в древността.

[3] Възможен източник на легендарния мотив за вграждането в строеж? Обърнете внимание: богът на растежа, един почти младоженец, е трагично вграден в колона в дворец и е придал на колоната божествена здравина, големина и устойчивост. Паралелът с типично бъларският мотив за вграждане в зид не е ли твърде близък?

[4] Обърнете внимание: Египет е в преддинастична фаза; управляват го космогонични – всеобщи - божества, първият му цар е синът на Изида(Исет) – Хор(Херу), който още не е роден и от когото фараоните си извеждат родословието. Преди него друг космогоничен „владетел” ще бъде Тот и отчасти - Сет. До времето на първия фараон според египетската традиция има още поне векове. А Гебал вече има официално държава.

[5] Спомнете си мита за Ахил и Тетида, и уязвимата му пета.

[6] Намек за двойният характер на патроните и на българскяи фестивал – Константин и Елена като "маска" на Озирис и Изида.

[7] Древно такова поверие има в култа за великата майка, еленът не се бои от хората, защото идва по нейната воля и отива пак при нея. Великата майка е безспорно проявена в Изида - най - старата й персонификация.

[8] Освен ако не го отнесем към легендата за Озирис, който след като е убит от брат си Сет и намерен от Изида, бива накълцан и разкъсан на парчета от брат си, който отново го намира, докаот Изида търси магия да го съживи и при все това пак бива съживен. Подобно ритуално чупене е характерно и по нашите земи при орфиците – вратите на гробницата на Севт и тази в Мезек са ритуално счупени, а за самият Севт се твърди че е бил нарязан. Възможно е ако спекулираме и оттук да идва идеята за изображение на мъртвите в бюст без ръце или само глави.

[9] Като птици около стълб – пак спекулация.

[10]

Като детска пелена? Малка спекулация :) Всъщност не, точно такава е символиката на нестинарите. Бялата кърпа и ръцете в огъня...