Битка на Тор срещу Ettins (1872 г. от Mеrten Eskil Winge) [Thor:].
Ettins – jцtunn са били гиганти в норвежката митология.[ Ettins:]. (От чука изскачат мълнии от типа: комбинация между Т.27.а и Т.27.б.)                                                                                                                                                                                                         Тридесет групи знаци на българите                                               Младата Еда   от   Снори Стурулсон  превод  d3bep                  "Един от тея крале(от 12-те велики крале на земята в древността) беше наричан Мунон или Менон, и беше свързан с дъщерята на великия крал Приам(От Троя), която се наричала Троан. Те имали дете, наречено Трор, което ние днес наричаме ТОР. Тор отрасна в Тракия, под грижите на известен военачалник, наречен Лорикус, но на възраст десет зими се сдоби с оръжията на баща си. Тор беше красив сред другите мъже, като слонова кост сред дъбово дърво, и косата му беше по - хубава от златна. На възраст дванадесет зими той беше в пълната си сила, вдигаше десет мечи кожи. Тогава той уби приемният си баща Лорикус и жена му Лора, или Глора, и взе в свои ръце властта над Тракия, която ние наричаме "Трудхайм". Тор тръгна на длъж и на шир, по всеки край на Земята и изби много воини и великани, и един дракон - най - великият от всички, а също и много зверове. В северния край на своето кралство(Тракия) той намери една пророчица, наричана Сибила, която ние днес знаем като Сиф, и се ожени за нея. Произходът на Сиф не мога да ви разкажа, знам само ,че тя е най - велика сред жените и косата й била като от злато...(авторът проследява родът надолу, до Один)."

Трудхайм е легендарното кралство на Азите, нордическите богове, от където тръгват те за да построят Аздгард.
Один според Снори също произхожда от тук(наследник е на Тор), и е получил предсказание, че ще властва на север, и така той тръгва и стига до Швеция.
Всъщност той обвързва произхода на Азите с царство Тракия и легендата за Троя, но звучаща по доста различен начин.

Източник на английски за целия текст:
http://www.cybersamurai.net/Mythology/nordic_gods/LegendsSagas/Edda/ProseE За и против Едата

Днес не съществува съмнение, че Едата е оригинално произведение на Снори. Тя е сред трите главни източника за нордическите богове. Макар че в някои подробности се разминава с други версии, в които например Тор е син на Один, в общи линии тя пресъздава доста ясна картина, като променя тълкуванието и разминаването става допустимо в тази насока.
Не може да не ми направи впечатление обаче, че в произведението на Снори преводачите споменават Турция(Turkland). И то доста настойчиво и ясно географски. Турция - като гранична територия с Тракия. Турция - като място днес, където е някогашната Троя.
Нямаше да има нищо чак толкова странно, ако не знаехме от историята, че името Турция е от 14 век, тоест повече от век след смъртта на Снори. От друга страна има стари турски надписи, където името фигурира, макар и да не е общоприето. Значи, или има нагаждане на превода, което е малко вероятно, защото езикът не е мъртъв, или има нещо в тази насока, което не знаем.
Харесва ли ни или не, Едата си остава сред библиите на скандинавистиката, а азите май ще си останат... траки?

Линията

Изобщо няма съмнение че тракийската митология, а и северните, са наследници на преследваната и древна египетска такава, Даже и по - нататък, дори може да се каже, че звероглавите викингски кораби са наследник на култовата слънчева ладия, египетският кораб, имащ символична и божествена стойност, а и пътувал към далечни земи.
Потвърждение имаме още от Тацит, който в "Германия и нейните племена" неочаквано заявява, че свевите - доста многоброен народ, почитали.... Изида, и то я почитали във вид на кораб! Едва ли е нужно да напомням за египетските светилища и музеят на слънчевата ладия. Странно е по - скоро, че този култ, стар, от времето на Пирамидите, изведнъж разцъфва сред считани за диви племена от континенталната част на Европа.
Още по - интересно е, че според съвременната лингвистика нордическите руни, широко разпространени писмени знаци ,са всъщност... Преки наследници на финикийското писмо. Връзката Финикия - Египет изобщо не се нуждае от доказателства, а другите прочути мореплаватели в древността освен Египет са Финикийците.
И сега получихме и странно свидетелство за нордическите богове, че идват от Тракия и са свързани с Троя...
Какво излиза, когато всички митове и предположения, принципно несвързани, се оказва че имат една и съща посока? Може би има нещо вярно?

Кои са кандидатите за Тор?
1. Очевидно Херкулес. Превзел Троя, пуснал Приам заради красивата му сестра, Херкулес избива гиганти, великани, зверове, и разбра се, змей(хидрата) за да стане божество.
2. Парис. Пряк наследник на Приам, Парис е герой, отгледан от приемни родители, които изоставил. Сестра му Касандра е супер пророчица, толкова добра, че дори проклета от Аполон.
3. Възможно Рез. Великолепен и силен тракийски цар, истински герой, най - красивия сред мъжете. В Трагедията "Рез" не се споменава баща му. Рез има хероони в Тракия, т.е. предполага се че е бил действително обожествен, като някаква еманация на Дионис.       Тор (1910 г. от Johannes Gehrts)
Глава 11, част Gylfaginning на книгата Prose Edda - бог Тор имал колесница, карана от два козела с имена Tanngnjуstr и Tanngrisnir [Thor:]. (От чука изскачат мълнии от типа: комбинация между Т.27.а и Т.27.б. Само при този бог мълниите са от този тип, по късно възприети в нациска герматия – емблемата SS.)                                                 Норвежки богове, от ляво надясно: Фрига (Frigg), Тор и Один. Рисунка от Olaus Magnus, ХVІ в.
През ХІ в. хроникьорът Adam of Bremen записва в своя трактат Gesta Hammaburgensis Ecclesiae Pontificum, че статуя на Тор, Адам описва като „огромна”, стои в храма на Упсала (Temple at Uppsala) в центъра на троен трон, разположен в старата Упсала (Gamla Uppsala), Швеция. Адам конкретизира, че „Тор със своя жезъл изглежда като Юпитер” [Thor:]. (На върха на жезъла – стилизиран знак Т.2.)                                                                                                                                                  Лице: Зевс с лавров венец. Златен статер от Lampsacus, Мизия (около 360-340 г. пр.н.е) [Stater_Zeus:]. (Зад врата – Т.2 с точка - вероятно това е горната част от „мълния” - сдвоен знак Т.2 с точка.)                                                                                                                                                                                                                                                                   Один е бил скандинавски баща на боговете и хората; неговото име означавало „влеляващ ярост”, необходима по време на сраженията. Неговият жезъл символизирал неоспоримо превъзходство и сила на бродещ магьостник. Той също олицетволявал вълшебна пръчка. Трите зъбци на върха на жезъла символизират процъфтяване, власт и числото „3”, което е магически символ. Один се явява бог на знанието, войната и победата. С помощта на своя син Тор, той води непрекъсната борба със злото. Той се явява покровител на всички войни, загинали в честен бой [album=3: Один]. (Жезълът е изграден от сдвоен знак Т.11 (със закръгления); средното рамо: горният край е във вид на стилизиран знак Т.2, а долният – Т.6.)                                                   Зевс и Титаните [thanasis:]. (Зевс държи в ръката си „мълния” (сдвоен знак Т.2) като нападателно оръжие. Циклопите дават „мълнията” на Зевс като оръжие.)
Според гръцката митология и по-късната Римска митология, циклопите са принадлежали към най-ранната раса гиганти, с едно око в средата на челото.
Те са осигурили мълнията Зевс, шлема за невидимост на Hades и тризъбеца на Посейдон. Боговете използват тези оръжия да поразят Титаните [Cyclops].
Hesiod описва циклопите като трима братя. Те са изковали мълнията за Зевс като Arges добавил блясъка, Brontes добавил гърма, а Steropes – светкавицата [Cyclops].                                              Баал, Бог на боговете. Бог на небето, гръмотевиците и светкавиците и на закона, реда и справедливостта. Символи: мълния, орел, бик и дъб. Статуята е открита в Смирна, Лувър [Zeus:]. Юпитер е еквивалентен на Зевс от гръцкия пантеон [Jupiter:]. (Юпитер е издигнал ръка на победител и държи „мълния”, подобна на ваджра, тибетски вариант.)
Смирна е бил древен град, разположен на Егейския бряг на Мала Азия [Smyrna:].                                                                                                    В Хинду митологията Индра (Devanagari) или Śakra е бог на боговете или бог на Небето; също е бог на войната, бурите и валежите [Indra:]. (В една от ръцете си държи Ваджра.)                                           Индра бог на бурите. Скулптура с ваджра.                                    Muruga, вторият син на Шива и Парвати, е познат като Subrahmanya, Shanmukha, Karttikeya, Skanda, Devasenapati, Śikhivahana Saravanabhava и др. Култът към Muruga е бил добре развит от периода Cankam в областта Tamilaham [Muruga-Thund:].        Зевс [Zevs:]. (Зевс с мълния и орел. Мълнията е от типа комбинация между Т.27.а и Т.27.б.)
В Илюстрации № 29.а - 29.б Зевс е изобразен с „мълния” от типа комбинация между Т.27.а и Т.27.б за разлика от по-горните – „мълнията” е сдвоен знак Т.2. Допускаме, че авторите на текста и художниците на картините, е-страница „Пантеон на боговете”, са интерпретирали по-свободно „мълнията” на Зевс и вероятно не са познавали по древните изображения.                                                        Да се опитаме да си представим ситуацията на планетата Земя по онова време.
Нашите Създатели са изпълнявали определена „Програма” от създаването на Земята през едноклетъчните и различните видове до Хомо сапиенс (в продължение на 4 милиарда години съгласно съвременната наука). Очевидно към нашата планета е имало интерес, защото намираме различни свидетелства за посещения и пребиваване на различни Космически култури (цивилизации). Някои от тях са внедрявали (заселвали) свои „продукти” (видове). И в определен момент се оказало, че Земята е заселена от високо развити „животински” видове, „земноводи”, гиганти, джуджета и др. Те са били на много по-високо еволюционно равнище в сравнение с местния Хомо сапиенс. Земните човешки същества са приемали пришълците за „богове”. Някои от тогавашните хора са били свидетели на действията на представителите на различните Космическите култури и на техните взаимоотношения, т.е. „боговете”. Вероятно не е било възможно по-нататъшно съвместно съществуване на всичките тези видове на Земята. Можем да предположим поне една от причините - генетичното многообразие е предполагало несъвместимост между видовете; съществувала е опасност от замърсяване на основния генофонд и др. И тогава се стигнало до решение за изчистване на Земята от „страничните” видове (продукти). Един от възможните варианти е бил „въоръжаване” (предоставяне Силата на троичните знаци) на определени хуманоидни същества, свързани с основния генофонд – предоставили им „мълнията” (сдвоени троични знаци Т.2, Т.9, Т.11) като оръжие. „Мълнията” съдържала огромна мощ и убивала мигновено и безотказно. Унищожаването на различните нехуманоидни видове („богове”) се е запазило в паметта на човешката култура като войни между „боговете”. Естествено би следвало да допуснем, че някои от хуманоидите са се изкушили от мощта, с която са разполагали и са я използвали за свои користни цели - така стигаме до първоначалното натрупване на карма.

2. Силата на троичните знаци е колосална (невъобразима). За съвременния човек троичните знаци преди всичко са картинки.) Примери за използване силата на троичните знаци от Създателите в градивно (позитивно) направление виждаме (откриваме) още след Началото. Така например топологията на атома Кислород е по троичен знак (Т.13). Кристалът на снежинката (водата) е по два троични знака (Т.13 и Т.7)                                                                                                                           3. Да уточним: вероятно силата (мощта) на знака „мълния” има йерархичен характер – с повишаване нивото в Космическата Йерархия се повишава и мощта на този знак, т.е колкото едно същество е по-висше, толкова е по-голяма силата на знака, която то би могло да ползва (извлича).                                                                                                                                                                                    В митологията са съхранени спомени от древността за използвани мощни оръжия от боговете, някои от които биха могли да бъдат оприличени на „мълния”. Ето някои примери от индуистката митология:

1. Шива е почитан като бог-разрушител. Освен разрушител, Шива е страшен враг на демоните и закрилник на аскетите, отдаващи се на съзерцание. Един от главните му подвизи е унищожаването на трите града, издигнати от демоните-асури. Някога Брахма разрешил на демоните да построят три крепости и те построили един град на небето, друг - във въздуха и трети - на земята. Така те се почувствали в пълна безопасност и решили да покорят боговете. Тогава Шива изстрелял една стрела, с която поразил едновременно трите града и те изгорели като слама [Mythology-Shiva:].

Асури - във ведическата и индуистката митология група небесни персонажи, обладаващи вълшебната сила и майя; могат да бъдат богове от групата Адитя (главно Варуна и Митра), Агни, Индра и др., а по-рядко небесни демони, противници на боговете. В упанишадите боговете са сура и оттук тълкуването за асурите като „небогове". През този период се оформя противопоставянето между демони и богове. В литературата от по-късно време асурите са висш клас демони, противници на боговете [Асури:].

От незапомнени времена съществува вражда между боговете (сури) и демоните (асури) вследствие на тяхното съперничество за богатствата на трите свята. Боговете избират за свой водач Брихаспати (Юпитер), а демоните – Шукрачария (Венера) [Сури-асури:]. (Да вметнем, че Хаторите са от Венера. А съдържанието на последния абзац е ярък пример за противопоставяне на представители от различни Космически култури, всяка от които има свои интереси.)

2. Героите на "Махабхарата" полагали огромни усилия, за да получат "божественото оръжие". И най-много това се отнася до Арджуна, който все пак принудил боговете да дойдат и да му предложат нещо от небесния арсенал. Пръв от боговете се явил Шива и влязъл в двубой с Арджуна. Богоборството е най-висша степен на изпитание, но героят с чест излязъл от него. Доволният Шива му предложил всичко освен безсмъртие. По-късно при срещата си със своите братя Арджуна описва състоянието си по следния начин: "Пред Шива, мислено простирайки се, аз изрекох тези думи: Бъди, о господарю, благосклонен – ето за какъв твой дар те моля – да се науча да си служа с оръжията, притежавани от боговете!" Шива изпълнил молбата, но предупредил да бъде изключително внимателен, когато стане нужда да се употреби висшето оръжие: "И нека нивга ни един човек да не помисли с него да си служи. Попадне ли на слаб в ръцете, може то да изгори света изцяло. То да се употребява единствено в случай на отбрана, могъщо и неотвратимо е, така че всеки удар на другите оръжия успешно може да отбие." [Божествени оръжия:]. (Да обърнем внимание – това оръжие не се предоставя на човешките същества, защото биха могли да унищожат света поради своето ниско еволюционно ниво.)

3. Друго оръжие от небесния арсенал е пашупати, приписвано на Шива. То странно съчетавало в себе си огромна мощ с управляемост. Когато се върнал на Земята, Арджуна решил да демонстрира неговата мощ: “И ето че като бе употребено страшното оръжие, огъна се земята под краката и се разлюля заедно с дърветата; преляха бреговете си реките, развълнуваха се и моретата дори и огънят безсилно замъждука, и Слънцето съвсем се помрачи…” [Божествени оръжия:].

Пашупата-астра - митологично оръжие, дарeно от Шива на Арджуна като награда за аскетизъм [Пашупата-астра:].



Обобщения

1. В представените примери са използвани следните знаци: Т.5, Т.9, Т.18, Т.27.д, Т.27.е, за знак „мълния”: комбинация от сдвоени Т.2, Т.6, Т.9 или Т.11 с или без точка между тях; комбинация от Т.27.а и Т.27.б с едно общо рамо – „Z”-вариант и „S”-вариант.

2. Някои богове ползват „мълния” като нападателно оръжие срещу други богове. Очевидно само някои от боговете имат право (възможност) да ползват силата на троичните знаци като изключително мощно оръжие, т .е те би следвало да имат връзка с българското.

3. В четири илюстрации боговете (Мардук и Зевс) използват „мълния” в действие (в атака срещу противника)); още в толкова „мълнията” се държи долу (като за фотографиране), а в останалите божеството замахва с „мълния” като с нападателно оръжие.

 Индра или Сакра (на санскрит: इन्द्र или इंद्र) e предводител, лидер на девите и Бог на Сваргалока или рая в Индуизма. Той е бог на войната и на бурите, гръмотевиците и мълниите . Символизира силата, енергията и виталността. Индра е един от основните богове в Ригведа. Той е брат близнак на Агни.                                                                                                Свети Георги Победоносец,Индра и Животински жертвопринoшения

Изводи:

„Боговете”, които са използвали силата на троичните знаци като оръжие - „мълнията”, с огромна разрушителна мощ, би следвало да имат връзка с българското.