Блогът на budha2 :: Йосиф Кобзон и „Русификацията” на Европа/България

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.04.2014 16:23 - Йосиф Кобзон и „Русификацията” на Европа/България

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1784 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 29.10.2014 20:32

Ансамбълът на руските вътрешни войски и Йосиф Кобзон идват в София за концерт и награда.Каква вълнуваща новина - Йосиф Кобзон
- капо туто ди капи на русийската мафия и Милиционерският ансанбъл за песни и танци на Русия.Иначе казано - русийската мафия дава рамо
на българската в лицето на кандидатите и за депутати.ДРУЖБА ОТ ВЕКОВЕ - ВЕКОВЕ.Вълкът козината си мени - нрава никога!

Това че посолството на САЩ в Москва за пореден път отказа на известния певец и депутат в Държавната дума - Йосиф Кобзон входна виза за САЩ, едва ли е изненада за някого. Мотивите също са ясни - подозрение в престъпна дейност или връзки с лица, извършили престъпления в САЩ!*
Кобзон обаче съвсем свободно се разхожда в България.
Певецът-дон (може би е по-правилно да се каже певецът - вор в законе) пя и по време на посещението на Владимир Путин в България. И, кой знае защо, в Русия най-често срещания прякор на Путин е „Дон Путилионе“? …при автокатастрофа на Московски проспект умира българският естраден певец Петър Чернев. … В български вестник се появява тезата и че самият любимец на Леонид Брежнев - Йосиф Кобзон има пръст във фаталната катастрофа. Половин час преди катастрофата, Чернев е имал среща с Кобзон, потвърдиха в дните след смъртта на Чернев източници от Москва… Петър Чернев се качва на жигула със свой човек и бодигард на Кобзон, след което колата им е ударена от ЗИЛ и смачкана до неузнаваемост." Ако е имало неплатени дългове - те вече няма на кого да бъдат връщани.”/Люба Манолова

*Съгласно американското законодателство отказ за издаване на виза може да получи не само извършител на престъпления, но и човек, който му е помагал, участвал е в заговор с него или е подстрекавал за извършване на престъпни действия.

Процесът, съдейки по всичко, набира скорост. Толкова, че започва да дразни местните власти. Пресата в частност дава пример с чешките градове Карлови Вари и Марианске Лазне.Тези градове особено се харесват на руснаците. Тук пристигат не само руски туристи, тук живеят много „руснаци” (условно ще наречем всички тези, които смятат за свой роден език руския), които имат разрешение за дългосрочно пребиваване в Чехия. Външно това се усеща не на последно място и по обилните рускоезични реклами по улиците. „Навсякъде са надписи на кирилица: на рекламните поставки, на витрините на магазините, на десетки преносими щитове, които не съвсем по чешки са вързани за фенерните стълбове и пътните знаци със синджир”, - съобщава на сайта си немската радиостанция DW.
В резултат магистратът на Марианске Лазне се ужасил на обилието от рускоезична реклама и постановил да се организират надписите така, че все пак да преобладава латиницата. Това местно на пръв поглед събитие предизвикало в Чехия обществен резонанс. Двадесет години след развода с руснаците, чехите (а заедно с тях и жителите на други източноевропейски страни) изведнъж открили, че явлението руска култура се връща в живота им.

Интернет минава на руски език Между другото, става дума не само за страните, които някога влизаха в зоната на съветско влияние. В този контекст можем да споменем и столицата на Франция. Париж според многобройни свидетелства се „русифицира” наравно с Берлин (пък и с други икономически центрове в Германия). Руското момиче-мениджър е неотделим атрибут в повечето бутици в Милано и други центрове на висшата мода. Властите на италианския регион Мерке например са решили да въведат медицинска помощ на руски език. Доколкото паричните средства на руските туристи са най-основният източник на доходи. Те казват, че руските туристи са съкровището на туристическия и хотелския бизнес в Италия.
В Испания също се наблюдава доминиране на руски туристи, на които се крепи сферата на туризма. Според данни на властите през 2012 година страната са посетили малко повече от един милион руснаци. Ако сравним с по-миналата година, се получава удвояване на потока от туристи. Според испанските туристически агенции туристите от Русия се отличават от туристите от другите страни с това, че те оставят тук два пъти повече парични средства. Около две трети от руснаците взимат апартаменти под аренда, а около една трета – вили или къщи.
Така че стремежът на местния бизнес да разговаря с потребителя на един език е напълно разбираем. При това експертите все пак се съмняват в коректността на термина „експанзия”. Да се твърди, че Европа преживява „руско нашествие”, би било вярно. От друга страна, е очевидно, че се извършва инфилтриране на „руски пари” (ако националността на парите изобщо има право на съществуване).

Руските училища зад граница очакват поддръжка
Началникът на отдела за аналитични изследвания на Инвестиционната група „Универ Капитал” Дмитрий Александров уточнява: „Това е преди всичко явление на търговията. Ние сега говорим за Европа. Но можем да си спомним, да речем, Турция или Египет, където основни руски фрази знае едва ли не всяко момче, което търгува на пазара. Целият този огромен интерес към изучаването на руски език или активизирането на използването на руски език е обусловено от изключителното платежоспособно търсене от страна на руския туризъм или руските емигранти, които пристигат в тези страни за постоянно пребиваване. Щом като спадне търсенето (ако то спадне), моментално ще изчезне и рускоезичната реклама. Аз тук виждам чисто икономически фактор, когато бизнесът реагира на основния купувач, ръководейки се от правилото, че „купувачът винаги е прав”. Това явление е доста разпространено. И във всяка страна в една или друга форма е възможно противодействие срещу използването на чуждия език”.

Според резултатите от 2012 година експертите са констатирали рязко увеличаване на туристи от Русия. При това не просто туристи, а ешкинази и криптоевреи , които имат достатъчно пари, за да станат значим фактор в икономическия дневен ред. Изследователската компания Euromonitor International уточни, че миналата година европейските магазини и елитните бутици са продали на руските хазарски туристи стока за сума от двайсет и четири милиарда долара. Освен това, в много страни руснаците се намират на челните места при купуване на недвижими имоти, при това не само жилищни. Като цяло, това е и основанието за твърдото мнение за настъпването на „крипто-еврейскоруска епоха” на континента. Eврорусия – нашето бъдеще?

В оптималния си вариант, това е идея за насочване на растящата взаимозависимост между европейците и руснаците в руслото на геополитическата им интеграция, опираща се на споделяни и подкрепяни от всички участници правила и институции. Като на тази основа, по-късно биха могли да се установят привилегировани отношения със САЩ. Но не и с Китай, освен ако междувременно проектът за „Кимерика” вече не се е реализирал на практика.
Тук е мястото да напомня, че вече има една Еврорусия, която се е реализирала в сферата на футбола.
Няма да е много сложно да се повтори Паневропа на Шампионската лига, но този път в геополитическа форма. Не толкова максималистките измерения на евроруската мечта, правят относителни пространствените мащаби на проекта (ограничавайки го само до съюза между Москва и „Стара Европа”) и/или институционалната му интензивност, реализирайки тази мечта на основата на серия от международни договори, запазващи суверенитета на участниците. В подобни меки модулации, евроруският сценарий може да започне да се реализира много по-скоро, отколкото мнозина си мислят (или се опасяват). Всъщност, влакът вече е тръгнал и се движи по ясно очертана и защитена линия. Рано или късно, той ще трябва да спре на някоя нова гара или пък да се върне в началната. А може би и още по-назад, ако кризата се задълбочи и се трансформира във вътрешни или междудържавни конфликти.
В какво е сходството между проектите за Еврорусия и Кимерика и къде следва да търсим различията между тях? Те имат общ троен корен (за който споменах по-горе)- антиидеологически, нетърпим към установените алианси, макрорегионален – който се подхранва и от ерозията на старите представи. Затова Еврорусия и Кимерика не са свързани нито с универсалистките принципи на съвременността, нито с геостратегическите обединения (формализирани, но и прекалено задължаващи), а са насочени към разширяване и задълбочаване на пространството на съвместното управление.
Що се отнася до качествените различия (количествените са показани в таблица 1), те са поне пет.
- Териториалното съседство. Европа и Русия са разположени на един и същи континент, докато Китай и САЩ са разделени от най-големия океан на планетата.
- Историческата дълбочина. Вече четири века руснаците и европейците си оспорват различни континентални територии или пък се опитват да доминират съвместно над тях. Своеобразен висш символ на взаимното им „откриване” става основаването на Санкт Петербург (1703), от който, между другото, произхожда и „дуумвиратът” Путин-Медведев, както и по-голямата част от съответните кланове. В „Стара Европа” още е популярна фразата на Бисмарк, според който никога на бива да се разкъсват връзките, свързващи ни със Санкт Петербург. Пътищата на европейци и руснаци се пресичат в продължение на векове (понякога мирно, понякога не), т.е. още по времето, когато Съединените щати въобще не са съществували, а пък Китай още не е открил Америка.
- Културните обмени. Като започнем с идентичността на специфичната литература, европейският и руският елити смятат, че достатъчно познават представите, които едните имат за другите, включително стереотипните, дори и когато изпитват отвращение към тях. Тоест, тук нивото е съвсем различно, в сравнение със степента на развитие на американско-китайските културни отношения, които са на доста ниско равнище. Има обаче нещо много показателно: и в двата случая отношенията са асиметрични. Руснаците и китайците повече се интересуват от европейците и американците, отколкото обратното. Откъдето можем да заключим за наличието на чувство на непълноценност у първите спрямо вторите, пък макар и завоалирано за да не пострада националната им гордост.
- Многообразието на взаимната зависимост. Евроруският „синтез” ухае на природен газ и тръбопроводи. Китайско-американският – на долари и индустриални стоки. Русия привежда в движение нашата индустрия, но не произвежда почти нищо, ако не броим оръжието и спътниците. Тя по-скоро се насочва към нашите производствени активи. Ние, европейците пък използваме руската енергия още от късната съветска епоха и плащаме добре за това. Тоест, ако странната тихоокеанска двойка се появи сравнително наскоро, евроруският „годеж” е доста стар. Така, експерименталното споразумение между Бранд и Брежнев „газ срещу тръбопроводи” беше подписано още през 1970. Първият руски природен газ в посока Европа (Източна Германия) тръгна на 1 май 1973. Днес той покрива 1/4 от европейските потребности, с тенденция към нарастване. При това не става дума само за енергоносители: идеята е, че съдействайки за благополучието на руския гигант, който в момента не разполага с алтернатива на нашия енергиен пазар, и обвързвайки го по този начин към себе си, можем да предотвратим евентуалното му рухване (и риска да бъдем засипани от неговите отломки). Наистина доста сложни и объркани отношения, в сравнение с елегантно простите отношения между Пекин и Вашингтон: Китай изнася и икономисва, а Америка внася и затъва в дългове. Поне засега.
- Мощта и влиянието на участниците. САЩ и Китай са „номер едно” в съвременния свят, а вероятно и в утрешния, ако разбира се кризата не сложи край на симбиозата помежду им. В същото време, Европа и Русия си остават съмнителни и нееднородни образувания. Така, Европа не е геополитически обект, докато Русия е. И то с утвърдена представа за това, какво точно представлява, пък макар и вероятно преувеличена. Американците и китайците отдавна са утвърдили границите си, докато европейците (ЕС) и руснаците – не. Европейският съюз не покрива цяла Европа. В Брюксел се преструват, че искат да приемат всички европейски страни, макар че изключително трудно успяват да „смелят” и приобщят последната група от присъединили се към Съюза източноевропейски държави, някои от които бяха (а може би продължават да са) под влиянието на Москва.
В същото време, Руската Федерация е доста по-малка от Русия. Съществува руски пространствен канон, наложен още от царете, развит в епохата на болшевизма и възприет от сегашните и ръководители, който очертава границите на Империята далеч отвъд федералните граници (които съвсем не са временни) и включва по-голямата част от бившия Съветски съюз. Една Империя, в чиито център са руснаците, но която съвсем не е руска национална държава.

Руските мафиотски босове контролират престъпния
бизнес в десетки държави, твърдят пред журналисти
спецове от ФБР. В Щатите командвал Япончик, в Белгия
– Найфелд и Брандвайн. Германският бандитски клан се
ръководел от Тайванчик, Полша била под управата на
мазурската банда. Австрия пък била поле на действие
на солнцевската мафия, протегнала пипала от Москва.
Българските и чуждите служби по сигурността нямат
засега информация кой от лидерите на руския престъпен
синдикат води сенчестите дела в България.Но варненската ТИМ е легалното лице на тази мафия. В Русия значително са активизирали своята дейност 2600 банди. Най-малко 22 от тях имат връзки, излизащи извън границите на “родните” им региони, а някои и извън пределите на Русия. Само за две години тези банди са извършили около 20 000 регистрирани престъпления.
В Украйна и Узбекистан около 400 групировки са тясно свързани с руския престъпен свят. В последно време криминалният контингент държи не само сенчестия бизнес, но и активно навлиза чрез вербуване в редовете и незаконните дела на крупни държавни чиновници, като се опитва да си осигури прикритие за своята дейност. Под специален контрол на подземния свят се намират високопоставени чинове в Министерството на вътрешните работи. Създават се търговски структури, които са длъжни да осигурят валутни сметки в чужди банки на вербуваните в полицията сътрудници.
Центрове за управление на подземния свят на територията на Русия, Украйна, Узбекистан, Таджикистан, Молдова и частично Казахстан се сформират в Москва и Санкт Петербург.
В Москва доминират 8 престъпни групировки – долгопрудненската, чеченската, останкинската, раменската, подолската (свързана с голяновската), голяновската, люберецката и солнцевската. Освен това укрепват т. нар. етнически бандитски подразделения. Паралелно действат още най-малко 12 групировки (банди с неуточнени функции в пределите на града). Общите сили на 20-те престъпни организации се оценяват на 8000 бойци, но още сега се забелязва тенденция към увеличаване на числеността им.
Особеност: при подбора на потенциалните членове на мафиотските структури се отделя голямо внимание на тяхната интелектуална и професионална подготовка. Високо се котират сътрудниците на ФСБ, КГБ, МВР, ГРУ.

Руската мафия е най-мощната престъпна организация в света, сочат анализите на водещи експерти, които бяха оповестени едновременно в Лондон и Мадрид, съобщи БГНЕС.

В списъка на 10-те най-опасни мафиотски структури две са от Балканите - сръбската и албанската мафия. В списъка влизат онези престъпни групировки, които действат на територията на няколко страни едновременно и които се борят за надмощие в наркотрафика, търговията с оръжие, проституцията и други сфери. Руската мафия в момента наброява около 500 000 души и нейното влияние в света непрекъснато нараства, като старите й лидери като Вячеслав Иванков с прякора Япончик, който бе убит м.г., биват измествани от "младите лъвове". Руската мафия контролира проституцията в Макао, Китай, наркотрафика в Таджикистан и Узбекистан. Прането на пари в Кипър, Израел, Белгия и Великобритания, нелегалната имиграция в Швеция, кражбата на автомобили, нелегалната търговия на ядрени материали, търговията с оръжие и проституцията в Германия.