Постинг
21.04.2014 15:20 -
Руската мафия дойде в България на крилете на песента
Убийството е дело на неизвестен руски мафиот... Тази версия е проверявана при всички демонстративни екзекуции, окървавили родината през последната петилетка, съобщават от кухнята на българското следствие. За последен път до излизането на първата част на тази книга версията отново влиза в сила на 21 ноември 1996 г. – деня, в който при бомбен атентат в асансьор е убит бившият спортист Йордан Марков, сочен като бос на застрахователната компания СИК във Варна. (Убитият не е служител на СИК, заявява веднага говорителят на фирмата Венелин Праматаров. Клонът є в морската столица се ръководел от Стоян Попов.)
Малко преди да се чуе взривът, мерцедесът на Марков и втори мерцедес с бодигард зад волана са били забелязани да спират на паркинг пред блока на ул. “Ангел Кънчев” № 22. Марков (27 г.), неговата приятелка Веселина (19 г.) и бизнеспартньорът му Мамука Дениладзе, които преди това са били видени в заведението “Съндей”, слизат и се упътват към входа.
Тримата заедно се качват в кабината на път за апарта мент на седмия етаж. Жилището, взето под наем, е на известен варненски адвокат.
Шофьорът на втория мерцедес остава сам долу. Докато маневрира, напускайки паркинга, прозвучават един след друг два мощни взрива. Шофьорът изскача и се втурва по стълбите. На втория етаж се натъква на ужасяваща гледка – вратата на асансьора е откъсната, избити са и вратите на съседните апартаменти. Сред локви кръв и парчета плът шофьорът сам извлича трупа на Йордан Марков с откъсната от бомбата дясна половина на главата.
Със счупена ръка и рани от взрива Веселина Попова пищи неистово от площадката. Момичето е от Велико Търново, където се било запознало с Марков на рожден ден. То било пристигнало от старата столица същия ден, за да помоли приятеля си да спонсорира модно ревю.
Останките на почти бездиханния Мамука Дениладзе са откарани в безнадеждно състояние в болницата като транзитен пункт към гробищата.
700 грама тротил е бил поставен на тавана на кабината, установяват експерти. Избити са дъното и таванът на асансьора. Убийците по непотвърдени данни са се подсигурили и с второ взривно устройство, заложено между третия и четвъртия етаж. Експлозивът е бил задействан дистанционно с хирургическа точност. Точно този тип атентат говори за голям професионализъм и е прецедент за България – нещо, което пак отпраща към мисълта за “импортна смърт”.
Най-стабилната версия е свързана с грузинската мафия и нейната дълга ръка. Във Варна се знае, че Марков поддържа ро-ро линията Варна – Поти. Той върти търговия със захар, жито, петрол, алкохол. Фирмата му “Бумеранг” ООД експлоатира няколко увеселителни заведения в курорта Златни пясъци и Варна.
От подземния свят намекват, че целият бизнес на Марков вече бил извън България и той възнамерявал да се изнесе. От РДВР съобщават, че месец преди да издъхне в кърви, Марков се е жалвал пред съответните служби, че е заплашван с убийство. Полицаите не изключват той да е ликвидиран и заради дългове – носят се слухове, че е издирен списък с адреси и планове на жилища на различни варненски бизнесмени, нарочени за екзекуция от техни кредитори.
Друга версия е, че присъдата е изпълнена от местна охранителна групировка, за която Марков е бариера в бизнеса със собствената си подобна фирма “КИК”. Убитият е кикбоксьор, брат на Марко Марков – основател на кикбокса в България и първи наш световен шампион за професионалисти. Йордан също бил майстор в този спорт, като най-голямото му постижение е балкански шампион в категория до 63 кг. Той прави три опита да спечели европейската титла за професионалисти, но смъртта слага край на амбициите му. Версия за сблъсък на интересите в наркотрафика също не се изключва. Покойният боксьор е близък приятел на друг варненец, обявен за бос от подземния свят – Влади Ковачев, прибран в ареста по обвинение, че е убил жена си.
В деня на погребението на Марков друг варненски бизнесмен – Веселин Данов, син на бившия министър на вътрешните работи Христо Данов, е заплашен със смърт по телефона. Веселин не бил вкъщи и слушалката вдигнал неговият син. Зловещ глас казал на момчето на руски език, че баща му ще бъде следващата жертва на атентат. Бизнесменът обявява публично на 23 ноември 1996 г., че няма нищо общо със структурите, с които е работил Йордан Марков, нито с деловия му живот извън тях. Той обявява награда от 10 милиона стари лева за онзи, който му помогне да издири авторите на заканата срещу него и семейството му. И до ден днешен Веселин Данов си е жив и здрав. Даже се опита да навлезе в политиката. Най-голямото премеждие му бе, че неизвестни посегнаха на неговата сбирка от старинно оръжие.
Пак на 23 ноември друг бизнесмен, който се е занимавал с нелегален износ на зърно и за когото се предполага, че е имал контакти с Йордан Марков, е намерен в офиса му в Добрич застрелян в гръб с четири куршума. Безжизненото тяло на Иван Атанасов Иванов, шеф на фирма “Ико-Добруджа”, е открито към 7 часа сутринта от една от секретарките му. На местопрестъплението криминалисти намират и три гилзи от пистолет “Макаров”. Зърненият бос бил крайно предпазлив, той отварял блиндираната врата на офиса си само на познати, твърдят свидетели. Страхът у него особено се засилва след взрива в асансьора във Варна – вероятно Иванов е изнасял зърното си по ро-ро линията Варна – Поти, предполага следствието, което ще търси връзка между двете убийства, в чието дъно може би е митичната руска мафия.
Факт е обаче, че до този момент нито един килър, дошъл евентуално от Русия, не е разобличен като изпълнител на поръчковите разстрели в България.
Истински и измислени имена преплита в романите си “Нерон Вълка” и “Калигула Бесния” Христо Калчев. Въображението на писателя рисува апокалиптична битка между родни и руски мафиоти. Половин век след 9 септември 1944 г. нашите с оръжие в ръка бранят националния суверенитет и своя пай от баницата, руснаците напират, въоръжени до зъби – включително и с противотанкови ракети и хеликоптери. Къде е границата между действителността и фантазията?
Зад понятието “руска мафия” се крият мощни криминални организации, изградили престъпен режим в Русия и останалите страни от бившия СССР, пише немският журналист Юрген Рот в книгата си “Руската мафия – най-опасният престъпен синдикат в света”.
Книгата е пусната през 1996 г. на германския пазар и предизвиква скандал, разкривайки връзките на октопода със силните на деня в Кремъл и в столиците на новите демокрации. Някои от набедените за руски мафиоти фирми и личности реагират веднага след отпечатването на първото издание на тази част (1996).
На 26 март 1996 г. в издателство “Раш унд Рьоринг” е получена разпоредба на окръжния съд в Хамбург, издействана от виенската фирма “Нордекс” с управител Григорий Лучански (сочен в други публикации като един от мегабосовете на подземна Русия). Стойността на заявения иск за клевета е в размер на 5 милиона германски марки, постановлението на съда – за 2 милиона.
Успехът на Лучански създава прецедент, използван от други засегнати. Московската Алфа банк си издейства от съда в Берлин разпоредба, забраняваща на издателството да споменава името є в изданието. Вместо да преработят съдържанието на книгата, издателите се подчиняват на изискванията за цензура по най-интересния от търговска гледна точка начин – те заличават с черно мастило имената на споменатите фирми и лица.
Има и българска глава. Тя обаче не съдържа впечатляващи разкрития, авторът се позовава само на твърдения в българската преса. В книгата е задраскано името на българин, когото Рот описва като вицепремиер по икономическите въпроси на България до август 1987 г. По-късно този човек работи за лице, загинало при неизяснени обстоятелства през 1991 г. На 9 декември 1993 г. бившият български заместник министър-председател е задържан във Виена, иска се екстрадицията му от българска страна. Основното обвинение срещу него е, че в периода 1981–1989 г. е злоупотребил с пари в размер на 68 млн. стари лева.
Съпоставката на фактите разкрива и пред най-непосветените, че името на българския държавник, задраскано в книгата за руската мафия, е Огнян Дойнов. Робърт Максуел пък е “лицето, загинало при неизяснени обстоятелства”.
Мафията командва Русия, КГБ командва мафията, е една от тезите, подета и от Юрген Рот, и от западния печат. В резултат на “перестройката” и разпадането на Съюза най-малко 200 000 служители на една от най-мощните спецслужби в света и още повече сержанти, офицери и генерали от някогашната победоносна съветска армия остават без работа. Голяма част от тях, притиснати от безпаричие, влизат в кървав съюз с криминалните престъпници, които открай време са създали свой подземен ред.
Руската мафия е на път да се превърне в най-опасната в света, след като е сложила ръка и на нелегалната търговия с ядрени материали, годни за производството на ядрено оръжие. Тя дърпа конците навсякъде в държавата – от обруления совхоз до президентския дворец.
Бившият председател на съветския Държавен комитет за производство на химически и биологични оръжия вкарва нелегално в Близкия изток 800 килограма химически бойни вещества. В края на 1995 г. бившият украински президент Леонид Кравчук е спипан при полет в Израел с пачки щатска валута на обща стойност 30 милиона долара. На митницата на летище “Бен Гурион” той спокойно заявява, че това са личните му спестявания.
Само в Москва действат осем мощни престъпни синдиката, най-големият от които държи до 2000 “цеви”. Изграждането на клановете се извършва по схемата на италианската мафия, но в резултат на непрекъснатите войни за територии нещата бързо се променят. Всяка етническа група (чеченци, грузинци и др.) е основала собствено “семейство”. Йерархията поразително прилича на тази в Коза ностра. На всеки “бос”, “бандит в закона” или “авторитет” са подчинени “лейтенантите”, които отговарят за определени райони, когато става дума за рекет, проституция, търговия с оръжие и наркотици или финансови машинации.
Първите контакти за обвързването с италианските мафиотски организации, регистрирани от службите, се осъществяват във Варшава през март и юни на 1991 г. и по-късно се доразвиват в Москва. Слага се началото на братско взаимноизгодно сътрудничество със сицилианската мафия, неаполитанската камора и калабрийската ндрангета. По-нататък пътят от Западна Европа минава през океана по моста на базираната в САЩ Коза Ностра. Това сътрудничество се затвърждава от началото на 1992 г. Върхушката на италианската и руската мафия заздравява връзките си на тайна среща в Прага през август същата година. Постигнато е съгласие за разпределение на ролите и задачите по изграждането на глобална мрежа за търговия с наркотици и ядрени материали, твърди московски източник, цитиран от Юрген Рот.
Двете страни се договарят италианската мафия да получи голямо количество уран, радиоактивни материали и модерни оръжия от арсеналите на руската армия с помощта на бивши спецагенти и висши офицери.
В замяна е обещано на руснаците огромно количество наркотици и особено кокаин. Предвижда се дрогата да бъде пласирана в страните от Източна Европа и бившия СССР.
Още през същата година – 1992, във Виена се срещат представители на солнцевската групировка, една от най-мощните руски организации, и на колумбийски наркокартел. Постигнато е споразумение момчетата от солнцевската групировка да гарантират сигурен транспорт за колумбийския кокаин до необятния руски пазар. Срещу това братушките ще перат огромни суми от тъмни гешефти в латиноамериканските страни.
Общо над 200 руски банди, действащи зад границите на родината си, са наброили досега борците срещу организираната престъпност по цял свят. В полицейските компютри са събрани имената на над 4000 души, които поддържат тесните връзки между групировките от 29 страни, най-важни сред които са САЩ, Германия, Италия, Полша, Унгария, прибалтийските държави, Турция и Китай. Според официални данни само тези организации контролират в Русия 35 000 държавни и частни фирми и предприятия, 47 борси и 97 стокови пазара. И това е само върхът на айсберга.
Ако се вярва на правителствен доклад, изготвен от януари 1994 г. за президента Елцин, организираната престъпност държи за заложник дори руското правителство. В доклада между другото се сочи, че между 70 и 80 на сто от частните предприятия и банки в основните градове на страната са принудени да заплащат рекет.
Столица на мафията, естествено, е Москва с нейните 1050 банки и 8000 охранителни фирми. Само за 1995 г. там са регистрирани 1700 мафиотски убийства. С живота се разделят насилствено 16 банкери, повечето от тях застигнати от куршум на път за работа. Убийците, често пъти бивши “афганци”, командоси или питомци на КГБ, пипат професионално и жестоко. Досега яснота има само по две от тези смърти. Иван Кивелиди, влиятелният директор на банка “Росбис”, например е умъртвен с тежки метали. Отровен кадмий е поставен дори в телефонната му слушалка.
Половината от общо 2500 руски банки са създадени от мафията. Чрез тях тя върти бизнеса си с чужбина и влага мръсните пари на сигурни места, пише Юрген Рот.
Пет пъти седмично в 5,45 часа заранта от нюйоркското летище “Джон Кенеди” излита “Боинг 767” на щатската авиокомпания “Делта”, изпълняващ полет номер 30. На борда му има товар с чували, натъпкани с пачки от по 100 щатски долара. Самолетът поема курс към Москва. Там парите се разпределят между банки, чиито клиенти се разплащат в “гущери”. Само по този начин според преценка на ФБР от януари 1994 г. в руската столица са доставени най-малко 40 милиарда долара. Тези пари обслужват изключително подземни сделки, твърдят босове от щатския банков надзор. ФБР стига още по-далеч – руските банки са гигантската перачница за пари на създаващия се вече мафиотски интернационал.
Доларите летят и обратно – руският “октопод” е турил на хладно в швейцарски трезори над 3 милиарда долара, разкриват банкови източници от Женева през октомври 1996 г., след като един от големите босове на руската мафия е арестуван там. 38-годишният московчанин Сергей Михайлов, по прякор Михас, един от шефовете на солнцевската групировка, е задържан на 15 октомври на летището на връщане от Виена. Интерпол го подозира, че е дясната ръка на Вячеслав Иванков–Япончик, кръстника на руската мафия в Ню Йорк, който лежи в щатски затвор. Сергей Михайлов е обвинен в трафик на наркотици, рекет и сводничество. Той притежава руски, израелски и костарикански паспорт (издейства си и имунитета на “почетен” консул на Коста Рика в Москва), живее незаконно в Швейцария със съпругата и двете си деца, а често го виждат в Белгия да се вози на син ролс-ройс.
Мафиотът Вячеслав Иванков–Япончик,
който бе пратен в затвора за 60 години
от районния съд в Бруклин, се споменава
във “вулгарния” роман на Христо Калчев
“Нерон Вълка” като ръководител на руските
мафиоти в България.
На 9 октомври 2010г. в Москва почина един от кръстниците на руската-еврейска мафия Вячеслав Иванков-Япончик.
Япончик, който командва в Щатите, става най-прочутият руски гангстер след шумен процес, в който е осъден на 60 години затвор за рекет от $ 3,5 милиона, поискан от малка фирма на двама руски емигранти, котирана на “Уолстрийт”.
Възходът на Вячеслав Иванков започва през 1991 г., когато той излиза на свобода след 10 години каторга в сибирските лагери за участие в обирджийска банда. През декември същата година в затънтена вила край Москва съратници го короноват за главен бос на руския престъпен свят в Америка. На тази длъжност за пръв път се издига неевреин и това е новото в тъмните среди на руската емиграция в САЩ.
“Червеният кръстник” пристига в Америка в началото на 1992 г. под чуждо име, съпроводен от десетки яки, жестоки и ловки съмишленици. Той веднага започва да налага властта си по улиците, кабаретата, баровете и бардаците на Брайтън Бийч – емигрантския квартал на Ню Йорк, където дори и надписите са на руски. Московската полиция своевременно предупреждава новите си партньори от ФБР, че Япончик е пратен, за да въдвори нов ред, твърди Рей Кър, шеф на спецотдела на ФБР за руската организирана престъпност. Някои виждат в жеста опит на конкуренти да отстранят чрез донос неудобния “бандит в закона”.
Първата задача на Вячеслав Иванков е да се пребори с еврейските кръстници, които владеят квартала от 70-те години, когато там се изсипват близо 40 хиляди руски евреи. Първият дон е “ювелирът” Евсей Агрон, кацнал на летище “Кенеди” през 1975 г. след десетгодишна школовка в съветски затвор (за убийство) и след неколкогодишен стаж като бос на руска банда в Германия. През май 1985 г. тялото на Агрон е напълнено с над 50 куршума във фоайето на разкошния му дом в Бруклин. Няколко дни след това го наследява неговият съветник – митичният Марат Балагура, който създава империя за стотици милиони долари, като сключва първия съюз с италианските фамилии от Коза ностра.
Роден в Одеса, син на офицер от Червената армия, Балагура навремето изпълнява ролята на “златен куриер”, пренасящ за партията по тайни канали в чужбина злато и произведения на изкуството. Дори във времената, когато пиле не може да прехвръкне над съветските граници, без да има благонадеждно досие, той няма никакви проблеми със задграничния си паспорт – документът се издава направо от КГБ. Неговият трийсети рожден ден е уважен лично от първия секретар на Ставропол – Михаил Сергеевич Горбачов. Зад океана Балагура разгръща своите огромни способности, той е факир на данъчните шашми. Измислен от него номер с налозите върху бензина вкарва в джоба на мафията три милиарда долара. Смаян от таланта на руското момче е самият кръстник на кръстниците – Джон Готи.
Балагура обаче е пъхнат в затвора през 1989 г. за измама с кредитни карти. Наследява го неговият бодигард Борис Найфелд, бивш борец и също евреин.
Когато идва Иванков обаче, Найфелд свива перките и се притаява. Търси подслон при един свой приятел, също евреин – Рахмиел Брандвайн, който командва в Белгия, но с излизането на арената на “новите руснаци” бърза да се укрие в Израел. Брандвайн се надява да спаси кожата поради неписаното мафиотско правило, че на евреин в Израел не се посяга – за такива работи тамошните служби мъстят безмилостно, а ръката им стига до всяко кътче на планетата.
Признание за мощта на Иванков става конгресът на главатарите на руските фамилии, свикан в Маями през 1994 г. Те разискват как да си поделят криминалните владения в Северна Америка под върховното ръководство на Япончик.
Светът също е поделен, макар борбата за надмощие между отделните кланове да продължава: в Щатите командва Япончик, в Белгия – може би все още Найфелд и Брандвайн. Германският филиал се ръководи от Тайванчик, Полша е под управата на мазурската банда. Австрия пък е поле на действие на солнцевската мафия, протягаща пипала от Москва. Българските служби по сигурността нямат засега информация, кой от лидерите на руския престъпен синдикат води сенчестите дела в България.
Глобалните апетити на руснаците са подплатени с рядка безскрупулност и висок професионализъм. Руските килъри са опитни, безпощадни и относително евтини, сочат натрупаните данни. Цената на едно убийство тръгва от 10 долара в затънтено село на Далечния изток и стига до 180 000 “зелени” – на толкова е оценена главата на президента Елцин, ако някой я поиска, пише в. “Московские новости”. Сумата включва 96 % гаранция за успеха на покушението, техническата подготовка, разходите за прикриване и извеждане на убиеца от местопрестъплението и при необходимост – неговата ликвидация. Иначе средните цени, от които почват пазарлъците за атентат в Москва, са 7000 гущера за човек без охрана и 12 000 – за обект, пазен от бодигардове.
Центрове за подготовка на наемни убийци има в Русия, Украйна, Беларус, Молдова, Приднестровието, а така също и в Средна Азия. Обучението провеждат бивши опитни специалисти от КГБ, Главното разузнавателно управление на армията и други спецслужби. Учителите сами участват понякога в най-сложните и отговорни задачи.
За по-високопоставени обекти – например ако в Москва трябва да се елиминира едър бизнесмен, известен депутат или популярен журналист, по устав не се ползват известните на милицията местни килъри. Убийците се подбират от други райони, обикновено от бившите съветски републики. След свършване на “мократа” работа като правило още същия ден те се връщат в родния си край. Ликвидирането на ликвидатора е напълно в реда на нещата. По тази система руските килъри работят и у дома, и в чужбина. Съгласно оперативни данни руски професионалисти, организатори и изпълнители на терористични актове все по-често се командироват зад граница – Германия, Франция, Италия, Турция, Гърция, Австрия, Австралия, САЩ. С голяма доза вероятност може да се предполага, че утвърдената практика се прилага и у нас.
Нашите криминалисти стигат обаче само до тупик, вървейки по руската следа след смъртоносната стрелба по Крушата, Васил Илиев, доцент Цветан Цветанов, Мечката и други босове на сенчестия и легалния бизнес. Без резултат са изследвани до косъм връзките на ликвидирания у нас украински майстор по бойни изкуства Герман Винокуров. Непотвърдени остават хипотезите, че палачите на нашите “борчески” лидери им отмъщават за гибелта на известния в подземните кръгове литовец Валерий Силаруб след побоя пред дискотека “Златна ябълка” в Слънчев бряг. А арестуваните по обвинение за ликвидирането на Мечката украинци Андрей Баронецки и Анатолий Домнушкин са пуснати на свобода поради липса на доказателства за извършено от тях престъпление.
“Всъщност първите сведения за гастрол на руски мафиот у нас дойдоха на крилете на песента” – шегува се висш полицай, запитан много ли са дебелите папки в нашите спецслужби, съдържащи сигнали за стъпили на родна територия представители на най-опасния в света престъпен синдикат.
Йосиф Кобзон трогва сърцата на
обикновени и властимащи хора
с пеенето си.
Лауреатът на “Златния Орфей” Йосиф Кобзон е мафиотски бос № 1 в Русия, алармира доклад на ЦРУ, огласен в българската преса. Според този доклад с народния артист на СССР са тясно свързани висши правителствени служители, сред които бившият военен заместник-министър и герой от Афганистан Борис Громов, московският кмет Юрий Лужков и шефът на Мостбанк Владимир Гусински. По сведения от Централното разузнавателно управление Йосиф Давидович е набеден в контрабанда на благородни метали, антиквариат, оръжия и “най-вероятно наркотици”. Разчува се, че певецът разпространява дрога може би чрез аптечната мрежа, организирайки благотворителни акции за раздаване на лекарства.
Междувременно руски вестници публикуват многократно снимки на певеца с известни босове на престъпния свят. Най-скандалната от тях е с Отари Квантришвили, убит в началото на 1994 г. Бившият съветски треньор по борба е известен като организатор на фонда за подпомагане на пострадали спортисти “Лев Яшин”, като пръв приятел на Йосиф Кобзон и “кръстник” на московската мафия. Квантришвили е разстрелян с 3 куршума на излизане от Краснопресненските бани. Руските вестници свързват разстрела с любимия “славей” на Брежнев. В публикации се обсъждат противоречивите твърдения, че Кобзон е напуснал Москва в деня на атентата, а същевременно е бил забелязан на местопрестъплението ден след кръвопролитието.
“Всичко това е поръчано, знам кой уби Отари” – заявява при разпитите популярният изпълнител на “Я люблю тебя, жизнь”. Според него борецът подписал смъртната си присъда с изказване по телевизията, в което обидил шефа на регионалната антимафиотска служба.
Името на вокалиста, прочул се у нас най-вече с песента от филма “17 мига от пролетта”, е намесено във вестникарски дописки за смъртта на известния наш естраден певец Петър Чернев.
Изпълнителят на “Сватба” и “Песен за българката”
Петър Чернев бе любимец на българската публика.
Българският изпълнител на “Сватба” загива при катастрофа на “Московский проспект”. В последните години преди да умре, той ръководи музикалната фирма “Мега-София”. Покрай трагичния автосблъсък плъзва мълва за покушение, дело на руската мафия. Заговаря се, че Чернев изнасял касети без авторско право в ОНД. Дългове към “Мега” имали руски сенчести фирми.
Йосиф Кобзон е човекът, поръчал убийството на Пешо Мъката в Москва, пише в. “Новинар”. Според цитиран от “новинарите” анонимен източник заради оспорвана сделка за компактдискове, касети и електронни инструменти за 10 милиона долара Пешо Мъката отлетял на 7 декември 1993 г. за руската столица и поискал разговор с Йосиф Кобзон. Половин час преди уговорената среща българският певец, придружаван от свой човек и бодигард на руската естрадна звезда, се качва в жигула, но до среща не се стига – по пътя машината е пометена от ЗИЛ влекач. Всички от леката кола загиват на място. Недоказани остават и до днес твърденията, че след сблъсъка жигулата е обрана, за да бъдат откраднати подписаните от представители на Йосиф Кобзон документи по спорната сделка.
“Катастрофата беше нелепа случайност – опровергава злонамерените хипотези съпругата на загиналия певец Дора Чернева. – Мъжът ми не се е намесвал в непочтени сделки. И като бизнесмен той си остана артист”.
Според г-жа Чернева мъжът є загинал на втория ден след пристигането си в Москва, където отишъл, за да основе представителство на фирмата. Руснакът, който шофирал, бил пиян, станало ясно след аутопсията. Той не забелязал навреме влекача и се врязал в него, не успявайки да намали скоростта.
Руската мафия и българската организирана престъпност са се съюзили в прехвърлянето на наркотици през България към Киев, заявява руският МВР-шеф генерал Анатолий Куликов, когато пристига в София през септември 1995 г. С нашите пазители на реда той се уговаря за съвместна борба с наркотрафика и нелегалната търговия с оръжие.
Генералът обаче тогава не отговаря на въпроса, вярна ли е информацията на ФБР, че най-малко 200 руски банди упражняват занаята си навсякъде по света. Той не коментира и констатацията, че агентите от ФБР, които са страшилище дори за Коза ностра, са се хванали за главата пред изобретателността и жестокостта на източния октопод. Трудностите в борбата с руския престъпен свят идвали от липсата на постоянни структури за разлика от италианските, при които йерархията и правилата са строго определени, твърди той.
Според българските оперативни служби първата вълна на московската и украинската мафия тръгва по света през 70-те години, когато Брежнев разрешава на над 300 000 руски евреи да емигрират. Сред тях са и криминални престъпници с фалшиви паспорти, пуснати от ГУЛАГ. Втората вълна – след разпадането на СССР през 1991 г., залива и България. Стотици руски туристи и търсещи препитание пристигат и у нас. Между тях са много професионални бандити. Третата вълна, която сега бие по границите ни, е най-опасна, смятат антимафиотите. Това са разбойници, израсли от средите на бившата добре образована номенклатура, бивши “афганци”, останали без работа агенти на КГБ и ГРУ. Сред тези интелигентни гангстери, наричани “белите якички” на престъпния свят, следствието и ЦСБОП търсят убийците на експремиера Луканов.
Оръжието, с което е убит украинският търговец Сергей Шанин (една смърт, минала незабелязано у нас), отпраща следствието в тази посока. Луканов е бил заплашван от руската мафия, бе цитиран и бившият вътрешен министър Йордан Соколов.
Засега усилията на компетентните органи да уличат руската мафия в което и да било от големите престъпления, тема на тази книга, приличат на опитите да бъде хваната черна котка в тунел. Лошото обаче е, че тя е там. Големите убийства
Автор:
Заркова, Анна
© Докторите влязоха, макар и не там къде...
ПРОТЕСТЪТ УМРЯ,НО ДА ЖИВЕЕ– ПРОТЕСТА! ЗА...
„Уолстрийт джърнъл“: Новата помощ от САЩ...
ПРОТЕСТЪТ УМРЯ,НО ДА ЖИВЕЕ– ПРОТЕСТА! ЗА...
„Уолстрийт джърнъл“: Новата помощ от САЩ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
